Руби Редфорт. Погледни ме в очите by Бисерче вълшебно

Lauren Child Ruby Redfort: Look Into My Eyes Text copyright © Lauren Child 2011 This edition is under licence from HarperCollins Publishers Ltd. The author/illustrator asserts the moral right to be identified as the author/illustrator of this work. Лорън Чайлд Руби Редфорт Погледни ме в очите © Анелия Янева, преводач, 2013 © Кристина Христова, художник, 2013 © Enthusiast An Imprint of Alto Communications & Publishing Ltd. ISBN 978-619-164-052-2

Ïðåâåëà îò àíãëèéñêè ÀÍÅËÈß ßÍÅÂÀ

София, 2013

ПОНИЧКА

На А. Д.

Àêî î÷èòå íàèñòèíà ñà ïðîçîðåö êúì äóøàòà, òîãàâà áè áèëî ðàçóìíî íÿêîè õîðà äà ñè ñëîæàò ùîðè. Аня Памплемъс Из книгата є “Загадките, скрити вътре”

Èìàëî åäíî ìîìè÷åíöå íà èìå Ðóáè

В ЕДИН МРАЗОВИТ ОКТОМВРИЙСКИ ДЕН на улица “Кедрова гора” двегодишно момиченце стоеше право върху висок стол зад големия панорамен прозорец у дома. Гледаше как падат листата и изучаваше криволиците, които те образуват при въртенето си из въздуха. Следеше ги с очи, докато погледът му не беше привлечен от един самотен жълт лист, чиято форма почти наподобяваше човешка длан. То го проследи как се спуска над двора, а после внезапно се понася високо през оградата, чак до улицата. Наблюдаваше го как танцува нагоре-надолу на вятъра, докато накрая не се залепи о предното стъкло на минаващия камион. Камионът спря пред старата къща на господин Пинкертон, облицована със сиви дъски. Шофьорът се измъкна от кабината, пое по алеята и почука на вратата. Господин Пинкертон се показа на верандата и шофьорът извади някаква карта. Двамата мъже завързаха разговор. Точно минута по-късно една елегантна жена се появи иззад ъгъла, понесла голяма зелена кошница за пикник. Тя погледна към къщата и когато шофьорът незабелязано є кимна, свали обувките си с високи токчета, остави ги на тротоара и пъргаво се покатери по оградата на господин Пинкертон. Цялото внимание на господин Пинкертон беше съсредоточено върху картата и той не забеляза 8

нищо; детето обаче видя всичко. Изминаха четирийсет и пет секунди и жената отново се появи: носеше същата кошница, но сега тя изглеждаше много по-тежка и съдържанието є като че ли шаваше. Момиченцето се опита да привлече вниманието на родителите си, но тъй като езиковите му познания бяха още ограничени, те така и не разбраха нищо. То продължи да наблюдава как жената отново напъха крака в черните обувки, зави зад камиона и се изгуби от поглед. Господин Пинкертон все така бъбреше. Момиченцето подскочи върху стола и започна да сочи през прозореца. Родителите му решиха, че няма търпение да излезе на разходка, и започнаха да си обличат палтата. Детето нарисува камион върху черната си дъска. Баща му се усмихна и го потупа по главата. През това време шофьорът сгъна картата, благодари на господин Пинкертон и се върна при камиона – помаха и подкара по пътя си. Жълтият лист с форма на човешка длан полетя към земята. Жената, сега вече без кошницата за пикник, също отмина. Върху лявата є буза имаше съвсем прясна алена драскотина. Детето изписа номера на камиона с азбучните кубчета. Майката прибра кубчетата в кутията им и сложи на момиченцето червена, изплетена от вълнена прежда шапка с помпон и ръкавици в тон с нея. Семейството излезе от къщи и пое по “Кедрова гора”. Стигнаха до старата сива къща, момиченцето изостана, за да вдигне жълтия лист, и под него откри малка тенекиена значка с някакво изображение. Какво беше това? Внезапен вик разцепи тишината над “Кедрова гора”. Този вик прониза детето право през сърцето. То здраво стисна значката и усети как иглата на закопчалката се 9

впива в дланта му. Съседите наизскачаха от домовете си и откриха благия господин Пинкертон потънал в дълбока скръб. Въпреки усилията на туинфордския криминален отдел – издирването продължи шестнайсет седмици – пекинезът шампион на господин Пинкертон така и не беше открит. В същия този октомврийски ден момиченцето реши да се раздели с бебешкото гукане и да усъвършенства езиковите си познания. И което е по-важно – по същото време то взе решение да стане детектив. Това момиченце беше Руби Редфорт.

Õëàïå êàòî âñè÷êè îñòàíàëè

РУБИ РЕДФОРТ БЕШЕ СЕДЕМГОДИШНА, когато спечели Шампионата за млади дешифровчици – намери решение на прословутата главоблъсканица на Айзенхаузер само за седемнайсет дни и четирийсет и седем минути. На следващата година участва в Конкурса за млади шифровчици и взе ума на журито, което се оказа неспособно да разбие създадения от нея шифър. Най-накрая той беше изпратен на професорите от Харвардския университет1, които успяха да го дешифрират две седмици по-късно. Те тутакси є предложиха място още от следващия семестър, но тя отказа. Нямаше желание да става, както се изрази, някаква си хахава откачалка.

Най-старото учебно заведение в САЩ. – Бел. прев.

Няколко години по-късно...

Първа глава

Íèêîãà íå ñè ñèãóðåí êàêâî ñëåäâà

РУБИ РЕДФОРТ СЕДЕШЕ КАЦНАЛА върху висок стол пред прозореца в банята, а бинокълът є бе насочен към камиона за доставка на торти, паркиран на “Кедрова гора” точно преди двайсет и една минути. До този момент от него не беше слязъл никой, който да носи поне боровинков мъфин. Руби изгълта последните остатъци от банановото мляко и отбеляза нещо в малката жълта тетрадка в скута си. Притежаваше 662 такива жълти тетрадки; всичките освен една, скрити под дъските на дървеното дюшеме в спалнята є. Макар да се занимаваше с това вече девет години, никой, даже най-добрият є приятел Кланси, още не бе успял да прочете дори думичка, написана в тях. Повечето наблюдения на Руби на пръв поглед ЖЕ В ДЕЛНИЧизглеждаха твърде делнични, но ДА ДАЖЕ НОТО ИМА НЯКАКВА ИСТОРИЯ (Правило 16). Руби имаше и една яркорозова тетрадка с кучешки уши и мирис на дъвка, в която си записваше своите правила на Руби – до този момент те наброяваха седемдесет и девет. Правило 1: НИК ОГ А НЕ СИ СИГУРЕН КАКВ О НИКОГ ОГА КАКВО СЛЕДВА. Истина, която едва ли някой можеше да оспори. 14

Руби беше миньонче, твърде дребна за възрастта си – на пръв поглед с вид на съвсем обикновено хлапе. Нищо не я отличаваше от останалите – но това беше така само докато не я загледаш по-внимателно. Тогава вече започваш да забелязваш, че очите є са в едва забележимо поразлични нюанси на зеленото. А когато те погледнат, вече е трудно да си спомниш за какво точно си спорил с нея. Щом се усмихнеше, се показваха кукленски зъбки, чийто вид не позволяваше да я смяташ за друго, освен за страшно сладко хлапе. Но най-удивителното при Руби Редфорт беше, че от мига, в който я срещнеш, те обзема силно желание тя да те хареса. Телефонът в банята иззвъня; Руби лениво посегна и потърси слепешката телефонната слушалка. – Перукерски салон на Бранди, днес сте с коса, утре я няма. – Здрасти, Руби – долетя глас от другата страна на жицата; беше Кланси Крю. – Е, Кланси, какво пак оплете? – Всъщност още нищо. – Тогава на какво дължа удоволствието от това обаждане? – Скука – прозя се Кланси. – Ами домъкни се тук, глупи. – Щях да ти дам да се разбереш, Руби, но татко ме иска вкъщи. Тук кипи някаква дипломатическа дейност и държи всички да се усмихваме – нали се сещаш за какво говоря? Бащата на Кланси беше дипломат и около него винаги кипеше някаква дипломатическа дейност. В такива случаи дипломат Крю държеше децата му да се навъртат наоколо и да поднасят коктейлни хапки, за да се види колко сплотено семейство са – в действителност обаче той 15

беше толкова затънал в работа, че дори не помнеше рождените им дни. – Явно купонът е само за някои хора – провлече Руби. – Да бе, животът ми е направо отврат – отвърна Кланси. – Ами тогава вземи, че живни, а? Защо не зачезнеш за малко, ще изгледаме няколко анимационни филмчета и пак ще си у дома навреме, за да се усмихваш пред камерите. – Дадено, Руби, нави ме – доскоро. Руби остави телефонната слушалка. Тя обикновено стоеше на лавицата заедно с още две други – едната с форма на конусовидна раковина, а другата под прикритието на калъп сапун. В спалнята є имаше още много. Колекционираше телефони с най-различни форми и цветове още от петгодишна. Телефонът поничка є беше първият; последният – карикатурна катерица в смокинг. Почти с всички се беше сдобила на гаражни разпродажби. Тъкмо се канеше да продължи наблюдението си от банята, когато иззвъня интеркомът – родителите на Руби бяха инсталирали интеркоми на всеки етаж, за да не се налага да крещят. Тя натисна бутона на спикъра. – Здравейте, с какво мога да съм ви от помощ? – Привет – разнесе се глас от другия край на интеркома. – Говори госпожа Дигби, икономката. С твое позволение ще напомня, че вашите се връщат от Швейцария след два часа и петнайсет минути. – Известно ми е, госпожо Дигби, казахте ми го преди половин час. – Радвам се, че си спомняш. Ще позволиш ли да отбележа също, че ще са леко опечалени от състоянието на стаята ти. 16

– Това е въпрос на стил, госпожо Дигби, “напластяване” му викат – сега е много на мода. – Ще позволиш ли отново да напомня, че екипът на едно списание идва да снима къщата утре и ако майка ти види стаята в този “напластен” стил, ти ще се озовеш на място, на което обикновено му викат “в миша дупка”. – Добре де, добре – въздъхна Руби. – Ще взема мерки. Къщата на семейство Редфорт, известна още като Зеленогорската къща заради нейното местоположение, беше проектирана през 1961 г. от прочутия архитект Арно Фредриксон. Тя и досега, близо десетилетие след построяването є, продължаваше да се счита за същинско произведение на изкуството и за нея редовно пишеха в списанията за архитектура. Руби се върна в банята, настани се отново на стола и продължи да се взира през прозореца; камионът още беше долу, но сега на покрива му седеше миеща се мечка. Вратата на банята рязко се отвори и вътре се протътри едро хъски, което първо подуши наоколо, а после се зае да дъвче постелката на пода в банята. – Скука, а? – каза си Руби и се смъкна от стола. После затупурка към стаята си, за да оцени размера на поражението. Гледката не беше никак приятна. Не че Руби беше разхвърляна, просто притежаваше размах – имаше много вещи, а когато работата върху нещо я погълнеше, вещите добиваха навика да припълзяват от едно място на друго, което изобщо не се нравеше на майка є. “Проклятие!”, измърмори Руби. Щом наистина ще идва екип от списанието, майка є ще пощурее, ако журналистите видят онова, което беше пред очите є в момента. Почти чу баща си да казва: “В името на здравия разум на майка ти, Руби – направи нещо.” Ето защо се зае да при17

бира плочите в обложките им и да набутва книгите обратно по лавиците. Руби имаше много книги; заемаха цяла стена от пода до тавана. ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА: на английски и чужди езици. ДОКУМЕНТАЛИСТИКА: обемаща всякакви теми. РОМАНИ В КАРТИНКИ И КОМИКСИ: главно криминални и с мистерии. Руби и госпожа Дигби споделяха еднаква страст към криминалните истории и трилърите: независимо дали са документални или под формата на художествена литература, във вид на книга, или на екран. Двете често сядаха с огромна купа син царевичен чипс и гледаха телевизионната викторина “Коя е твоята отрова?”. А когато Руби беше по-малка, госпожа Дигби я приспиваше, като є четеше една от любимите си кримки “Нокът на прозореца”. ГЛАВОБЛЪСКАНИЦИ: Главоблъсканиците бяха страстта на Руби. Всякакъв вид главоблъсканици: кръстословици, анаграми, гатанки, даже пъзели – всичко, чието решение изисква да се открият “схемата”, “хватката” или “ключът”. Това доведе Руби до... ШИФРИТЕ: беше прочела много книги и студии по темата. 18

Всъщност тя беше абонат на месечното издание “Експерти на шифъра”, малко известно китайско списание, достъпно единствено чрез абонамент. От кандидатите се изискваше да докажат таланта си на дешифровчици, преди да бъдат допуснати до абонамент. Тъкмо това списание стана причина Руби да изчете следното: * “Теория на шифъра, неговата абстрактна двойственост и подтекст” от Гарп Айнхалт (честно казано, на Руби книгата се видя твърде надценена и доста отегчителна). * Много по-съществената “Отключи съзнанието ми” от Шърман Трий. * Трийсетгодишното проучване на шифрите на Аня Памплемъс “Загадките, скрити вътре”, което също много є се понрави. Двете є настолни книги обаче бяха написани преди много векове, едната от древногръцки философ, Евклид, носеща простичкото заглавие “Х”, а другата, тъничка книжка с цвят индиго (с неизвестен произход), пълна с всякакъв вид шифри. Тя обясняваше гатанки, стихотворения и уравнения – схеми, символи и звуци. Това беше библията на всеки дешифровчик. Руби се справи с книгите, плочите и бумагите и се зае с много по-сложната задача да си подреди дрехите; те сякаш всички се бяха наговорили да изскочат от гардероба и сега лежаха пръснати по пода. Тъкмо тук, изпод една купчина раирани три четвърти чорапи, тя изрови и очилата си. 19

“Божичко, така се радвам да ви видя!” Макар в определени случаи да носеше лещи, Руби не ги обичаше особено; имаха лошия навик да падат в найнеподходящия момент. Ако за нещо можеше да се каже, че е Ахилесовата пета на Руби Редфорт, то това бяха очите є; без помощта на някое оптическо средство за нея животът представляваше просто едно петно. Интеркомът отново изжужа. – Ъхъ? – С какво се занимаваш? – Разтребвам – защо? – Просто проверявам. – Госпожо Дигби, вие сте една много мнителна жена. След като прибра по местата им толкова дрехи, за колкото є стигнаха силите, Руби награби всички останали и ги натика в улея за мръсно пране. Имаше навик да тика всевъзможни неща в улея за мръсно пране – понякога дори самата себе си. Това пестеше време. Като реши, че с това си е свършила работата, тя протегна пръст към копчето за включване на телевизора, но в този момент нещо друго привлече вниманието є – приличаше на раздвижване в кухнята. Преди седем години Руби беше монтирала обърнат перископ, за да наблюдава какво става в кухнята точно под нейната стая. Сега видя госпожа Дигби да вади от фурната партида току-що изпечени курабийки. Отлична работа, госпожо Дигби. Руби внимателно пъхна тетрадката си в кухината на издълбаната каса на вратата и се спусна надолу по стълбите. Правило 2: АК О ИСКАШ ДА СКРИЕШ НЕЩО НЕЩО,, АКО ТОГ АВА НАИСТИНА ГО СКРИЙ. ТОГАВА

Лорън Чайлд РУБИ РЕДФОРТ Погледни ме в очите Превод Анелия Янева Редактор Велислава Вълканова Коректор Людмила Стефанова Художник Кристина Христова Предпечат Митко Ганев Английска. Първо издание Формат 60Ї90/16 Печатни коли 23 ISBN 978-619-164-052-2 Издава Запазена марка на “Алто комюникейшънс енд пъблишинг” ООД София, ул. “Кракра” № 20 тел. 02/943 87 16 факс: 02/943 87 18 e-mail: office@enthusiast.bg Фирмена книжарница “Ентусиаст бук хаус”, София, ул. “Кракра” №12 Книгите на “Ентусиаст” може да закупите с отстъпка от www.bookstore.enthusiast.bg

Печат “Хеликс Прес” ЕООД