Гавриил Троеполски БЕЛИЯТ БИМ, ЧЕРНОТО УХО (откъс)
Читателю, приятелю мой!... Помисли! Ако пишем само за доброто, за злото това е находка, то това и чака. Ако пишем само за щастието, хората ще престанат да виждат нещастните и накрая няма да ги забелязват. Ако пишем само за сериозно-скръбното, хората ще престанат да се смеят над безобразното... В тишината на отминаващата есен, облъхнат от нежната й дрямка, в дните на кратка забрава на приближаващата зима, почваш да разбираш: само за истината, само за честта, само за чистата съвест и за всички тях есловото. Словото, обърнато към малките хора, които ще станат възрастни, словото, предназначено за възрастните, които не са забравили, че са били някога деца. Може би тъкмо затова пиша за съдбата на едно куче, за неговата вярност, преданост и честност.Нито едно куче на този свят не смята обикновената преданост за нещо изключително. Но хората са измислили да превъзнасят това чувство на кучето като подвиг само защото не всички хора и не много често са способни да бъдат така предани на приятеля и верни на дълга, че това да е оста на техния живот, основа на самото им съществование, а благородството на душата — най-естественото им състояние.