Вината на магарето
П
ътник замръкнал в чуждо село и спрял да пренощува в някакъв хан. Бил добре облечен, но инак беден и затова търсел къде е по-евтино. Тук цената за преспиване била по джоба му и той се зарадвал, но когато го посрещал, ханджията му казал съвсем честно: – Заповядай, обаче имай предвид, че моите земляци много крадат. И са големи майстори в обирджийството. Способни са да те съблекат гол, без да усетиш дори. – От мен не знам какво могат да откраднат освен магарето – отговорил пътникът. – Затова ще легна на двора да го пазя. И като не наемам легло, по-малко ще платя, нали? Ханджията му поискал една дребна пара за нощувката на двора и се прибрал, а гостът намерил подходящо място, постлал на земята чердже – да не му се цапат новите дрехи, вързал магарето за едната си ръка, сложил торбата, която носел, за възглавница и както винаги, преди да заспи, започнал да мечтае. Обикновено всеки беден човек мечтае да забогатее. Но този искал да забогатее не как да е, а като намери заровено съкровище. С две думи – бил иманяр. Често сънувал – и ко-
25