Трогнат от благородството на куклата, лешникотрошачът и` се поклони и прошепна: – О, скъпа госпожо, няма да забравя благоволението ви, но ще поведа битката! Тя свали украсеното си с пайети коланче и понечи да го преметне през рамото на лешникотрошача, но той не позволи. – Не пропилявайте благоразположението си към мен, госпожо, защото… – не довърши той, въздъхна тежко и намести на рамото си панделката на Мари, която му служеше за офицерски шарф. После скочи, завъртя меча си и застана начело на войската. Барабанчикът заудря барабанчето, вратата на казармата с войниците на Фриц се разтвори и конниците изскочиха навън. Топовете на артилеристите изстрелваха твърди бонбони към лошите мишки, които също се хвърлиха в атака. Разнесе прах и дим и Мари едва различаваше какво се случва.