Историите на Дерек: Животът ми като геймър

Предложение, на което не мога да откажа Едно от нещата, които никой не ти казва за маймуните – крадат зърнената ти закуска при всеки удобен случай. Царевичните флейксове, какаовите топчета, различните видове мюсли, плодовите кръгчета и дори скучните овесени ядки направо подлудяват капуцина ми Франк. Държи се като някакъв корабокрушенец, който най-после се е добрал до брега и няма търпение да изяде всичко, което му видят очите. Мразя да го оставям заключен в клетката, докато ям пред него всяка сутрин, но в дните, кога-

корабокрушенец

5

хрупки

отмервам

експериментирам

6

то го пускам, кухнята ни заприличва на военна зона, с петна в цветовете на дъгата по стените и флейксове и зърнени хрупки по пода. Кучето ми Боди се държи далеч по-възпитано и търпеливо чака да отмеря храната му и да я сипя в купичката до шкафа.

– Какво ще кажеш за палачинки с шоколадов чипс? – пита баща ми. Казвам „Да” главно за да мога да пусна Франк от клетката. (Не е голям фен на палачинките.) През последните два месеца баща ми няма работа и затова е дежурен по кухня. От десетилетия се издържа като художник на работни скици за филми, но филмовата индустрия е в криза и става все по-трудно да намери работа. За щастие, мама е ветеринар и все още нямат проблем да плащат сметките. Добрата новина е, че татко започна да експериментира с някои нови рецепти. Лошата новина

е, че проявява по-голям интерес към домашните ми. Още от малък най-добрият начин да уча сложните думи за мен винаги е бил да ги рисувам. Имам купища, купища, купища скицници, изпълнени с клечковидни човечета, които разиграват непознати думи. Родителите ми винаги са надзиравали как се справям, но напоследък баща ми разглежда всяка рисунка под микроскоп.

– Сигурен ли си, че това е най-доброто определение за разпит? – той посочва с пръст илюстрацията.

– Не мислиш ли, че трябва да добавим още малко шоколадов чипс в сместа за палачинките? – питам аз, за да сменя темата. Татко сипва още малко от шоколадовите люспички в купата.

– Ако искаш да продължиш да се занимаваш с рисуване, трябва да изпип-

надзиравам

микроскоп

7

размишлявам

8

ваш всеки детайл. Повярвай ми, знам за какво говоря. Сега вече ми се иска да бях избрал корнфлейкс за закуска. Да лапам царевични топчета с мляко, е десет пъти по-добре от това да слушам как баща ми размишлява за старата си работа. Надявам се скоро да му възложат поръчка. Ще ми липсват палачинките, но не и тъжните истории.

– Хей, забравих да ти кажа – възкликва изведнъж татко. – Получих мейл от един колега от „Глобал геймс”, миналата година работих малко за тях. Пита дали познавам деца, които биха се съгласили да тестват нов софтуер. Той внимателно поставя три палачинки в чинията ми.

– Деца за тестване на игри ли търсят?! – крещя аз. Татко си налива втора чаша кафе.

– Това значи ли, че проявяваш интерес? Дори не си правя труда да мажа палачинките с течен шоколад, само ги навивам на руло, казвам „Чао” на татко и се спускам към училище, за да съобщя новината на приятелите си. ЩЕ СТАВАМЕ ТЕСТ ГЕЙМЪРИ!

9