Годишните времена (разказ по музиката на Антонио Вивалди)

Марко Зимса

Разказ по музиката на Антонио Вивалди Илюстрации от Дорис Айзенбургер Превела Василка Ванчева

ЕМАС

Скъпи читателки и читатели, Скъпи слушателки и слушатели, Преди повече от 300 години в Италия живял музикант на име Антонио Вивалди (1678–1741 г.). Той свирел прекрасно на цигулка и сам съчинявал нови и нови мелодии. Човек, който съчинява мелодии, се нарича композитор. Един ден Антонио Вивалди се замислил дали не е възможно да пресъздаде гласовете и шумовете в природата чрез музикални инструменти. Чуруликането на птичките, например, свиренето на вятъра или пък някоя силна гръмотевица. И композирал една подир друга мелодии за пролетта, лятото, есента и зимата. Така възникнало прочутото му произведение „Годишните времена“, което можеш да чуеш на диска към книгата, а обясненията към него ще ти помогнат да разбереш музиката.

4

К

отето Минка живее в голям селски двор. Селото е малко, но Минка никога не скучае, защото навред има толкова неща, които може да наблюдава. А тя е страшно любопитна! Особено са ѝ интересни шумовете и звуците, които я заобикалят отвсякъде. Направо не можеш да си представиш колко неща има за слушане! Чуруликат птички, вятърът свири край котешките ѝ ушета, а от време на време долита игривата музика на селския оркестър. Да тръгнем сега с Минка през четирите годишни времена и да чуем заедно с нея всичките гласове и шумове на природата, които звучат в произведението на Антонио Вивалди.

5

1/2

Пролетта е прекрасно годишно време за нашето коте. Слънцето грее все по-дълго и то може да се припича под лъчите му, излегнало се удобно на любимото си местенце. А и птичките най-сетне са започнали пак да чуруликат. Минка много обича птичите песни! От време на време прикляква, наостря уши като за лов и с един скок се втурва подир хвъркатите. Но най-често слуша благоговейно изобилието от птичи гласове и си казва: – Ах, какви прекрасни чуруликопения!

6

Покрай Минкиния двор ромоли поточе. През пролетта, когато снегът в планините се топи, поточето става истински луд поток и спуска с грохот мощните си води в долината. Котето често минава по падналото дърво над него, изпраща с поглед рибите и се заслушва в шума на водата. Изведнъж над главата на Минка се скупчват тъмни облаци. Прозвучават и предвестниците на наближаващата буря. Проблясват светкавици! Ето го и първия гръм. Минка изфучава с бясна скорост към къщи и не смее да шукне, докато не се разсеят и последните облаци на страшната буря. Най-сетне се осмелява да излезе от скривалището си. Едва подала глава, и вече е наострила уши: не цвърчи ли някъде пак птиче?

7

8