ГЛАВА 3
На следващия ден всичките ни съученици бяха чули за Анатол. И за госпожица Шарлот! Разказах на приятеля си Били всичко за първата ни тренировка и той обеща да дойде на следващата. Бедният Били Бунгалоу. И той е нещастен като мен, но по противоположните причини. Той би дал всичко, за да влезе в отбора. Приятелят ми Били е умник, но е бавен като охлюв и честно казано, няма тялото на атлет. Нека кажем просто, че е по-скоро… пухкав – без съмнение вина за това има любовта му към карамелените бонбони. Винаги когато му доскучае, той лапа по един! Освен това баща му няма спортен магазин. Така че, съвсем разбираемо, не беше приет в отбора. Много мислих за мистерията, обгръщаща госпожица Шарлот, но още нямам никакъв напредък с разбулването ѝ. Всички знаят, че си лош губещ, ако избухнеш не на шега, защото отборът ти е паднал. Но вчера никой
не загуби самообладание. Така че как може да загубим по-добре? Споменах го на Били и той обеща да помисли. На този ден, за пръв път, на тренировката ни имаше зрители. И не беше само Били. Видях и Фиона Фалбала, красиво като кукла Барби момиче, което постоянно пърха с мигли около Фред Фероцио. Там бяха също Миранда и Моника, две приятелки на Фиона, които се интересуват от момчета повече, отколкото от футбол, и още дузина други деца. Госпожица Шарлот пристигна последна. Тя застана пред нас, остави чантата си на земята и ни дари с блестяща усмивка. От онзи вид, който те сгрява отвътре. А аз точно от това имах нужда! Предишната вечер, докато се хранехме, баща ми беше изнесъл реч, която бе разтърсила самочувствието ми. – Джеръми, слушай ме внимателно. Очаквам от теб да се представиш добре на финалния мач. Разбра ли? Не забравяй, че баща ти е собственик на магазина „Спорт Плюс“. Трябва да отбележиш поне един гол. Ясен ли съм? Пределно ясен, това е сигурно. Ушите ми звънтяха и сърцето ми бе прескочило удар.
22
23
Глава 3 Някой да ме ощипе, моля!