свой. Освен това тази вечер излизам – значи ще можеш
да направиш онова, което кара всеки проблем да изглежда малко по-преодолим.
– Да поръчам пица? – Мърф вече се чувстваше при-
близително седем процента по-добре.
– Да поръчаш пица – потвърди майка му, стана и
се отдалечи с усмивка. – Картата ми е у Анди. И опитай да не се тревожиш за онова, каквото ще да е то. – Тя
се спря в края на алеята и се обърна с престорено не-
винно изражение. – Освен ако... Нали не е проблем с момиче?
Стрелката на вътрешния измерител за омаскаря-
ване на Мърф рязко се стрелна нагоре. – Като ти се струва, че всичко върви добре и почваш
наистина да задобряваш в нещо, нали се сещаш? – по-
пита Мърф. – А после осъзнаваш, че... Че не всеки те признава, както е редно?
– Знам отлично за какво говориш – кимна майка
му. – Но трябва да запомниш – само един човек може да ти каже добре ли се справяш с нещо или не.
– И ще ми кажеш, че това съм аз, нали? – усмихна
се неохотно Мърф.
– То е ясно! – отвърна тя. – Винаги има по някой,
готов да те принизи, и всичките си имат причини. Ама
това си е техен проблем. Опитай се да не го правиш и 82
– Не! Я млъквай! – сопна се той, стана и се упъти
към входната врата.
– Само че... Мери като че доста често ти гостуваше
това лято... – ухили се майка му до уши.
– Тралалалала! Не те чувам! – кресна
Мърф, оплези ѝ се и затръшна вратата. – А сега марш
оттука! И приятна вечер! – додаде той през пощенската кутия, а после се юрна нагоре по стълбите към стаята си.
Стовари се на леглото, а вътрешното му кино вър-
теше нежелан филм със заглавие НАЙ-ГАДНОТО ОТ
ГОСПОДИН СВЕТКАВИЦ въпреки съвета на майка му.
Все още чуваше смеха на другите ученици – а най-гад83