– Точно така – кимна Ефи. – Но какво тогава ще ядат драконите? О! Може би синовете на земеделците? – Не. – Пропаднали жени? – Не. – Селски идиоти? – Не. Не бива да ядете хора. – Въобще? – Въобще. – Олеле! – Драконът отпи от виното си. – Разбира се, все още не си спечелила. Не си ме убила, не си ме повалила на земята. Не можеш да ми казваш какво да правя. – Не искам да се сражавам с теб – рече Ефи. – Безсмислено е. Пък и нали каза, че обикновено драконите губят. Може би има друг начин? Ако спечеля състезанието, ти ще обещаеш никога повече да не ядеш хора и така всички ще бъдат щастливи. Драконът обмисли предложението є. – Чувал съм за един далечен роднина, който си служел с лък изключително умело. Един ден срещнал истински герой в гората и се разбрали да си спретнат състезание по стрелба. Може и ние да направим нещо такова? Да повикаме хора от селото и да видим кой ще уцели повече от тях? Справям се доста добре с лък. – Мисля, че ще е по-добре никой да не умира. – Е, как ще стане това? Ефи помисли малко. За да победи дракона и да спаси Крецентия и останалите момичета, трябваше да измисли състезание, което едновременно да му хареса и да даде на нея възможност да спечели. В какво беше добра? Какво беше упражнявала? Думите Spyrys – Pryder – Wythrés отново изплуваха в съзнанието є. 184
Дух – мисъл – действие. Изображението на купата сякаш загатваше, че първите две превъзхождат по важност последното. Може би...
22 – Състезание по мислене – заяви Ефи. – Ще си организираме състезание по мислене. – О, небеса! – възкликна драконът. – Е, действително притежавам изключителен интелект, а ти си още дете. Но не разчита ли истинският герой на сурова сила? – Може би невинаги – отговори Ефи. – Ясно. Е, така да бъде. Ще имаме състезание по мислене! Драконът отпи от виното си. – Сигурен ли сте, че е разумно, господарю? – намеси се икономът. – Да, да, разбира се. Сигурен съм, че мога да надвия почти всеки в състезание по мислене. О! Ще бъде точно като битката при Хълма на Белия кон, само че не толкова кърваво! И така. Как точно да го направим? Ще имаме нужда от съдия. Елмар ще свърши работа. Икономът се съгласи с поклон. – Също така ни трябват правила. Какви са правилата? Как ще играем? – Можем да си задаваме въпроси и... – Ефи се замисли. – Въпроси, на които да отговориш с разсъждения, а не с факти, спомени или други такива. Да речем, не можеш да ме питаш за бащиното име на прапрапрачичо ти Грегорий или нещо подобно, което няма как да знам... 185