„Принципът на пропорционалност изисква преди всичко законност на използването на сила от гледна точка на вътрешното право, което обикновено се регулира с нормите, относими към полицията. На второ място, използването на сила трябва да преследва законна цел, като например осъществяването на законен арест на лице, подозирано в извършването на престъпление, пресичането на възможността за бягство на лице, което е законно задържано, защита на лице от незаконно насилие, самозащита или действие, предприето на законно основание с цел разпръскване на демонстрация или потушаване на бунт или въстание. Повечето от тези цели могат да бъдат открити експлицитно в член 2 (2) на ЕКПЧ относно не-абсолютната природа на правото на живот, но подобни изключения не са предвидени при правото на личен интегритет и достойнство по член 3 на ЕКПЧ. Това може би бе грешка. Щеше да е по-добре да се дефинира правото на личен интегритет и достойнство по позитивен начин, да се предвиди абсолютна забрана на всяко изтезание [...] и да се установи ограничителна клауза за използването на законна сила от правоприлагащите органи.”134 В преценката си за това, дали едно въздействие попада в приложното поле на член 3, ЕСПЧ изхожда от интегралната оценка на неговата степен на суровост, неговата законност и пропорционалност. В следните случаи от поновата юриспруденция на Съда,135 за които може да се приеме че са прецедентни, той не е намерил нарушение на член 3, основавайки се на подобна оценка:136 В. срещу Обединеното Кралство от 1999 г. На десетгодишна възраст жалбоподателят извършва отвличане и убийство на двегодишно дете в съучастие. Осъден е на 15 г. лишаване от свобода. Той се оплаква, че търсенето на наказателна отговорност, осъждането на ефективно лишаване от свобода от съд за възрастни при масивно присъствие на медии и широко отразяване на процеса на такава възраст е нечовешко или унизително отнасяне и наказание. С десет гласа срещу седем Съдът приема, че няма нарушение на член 3 поради това, че наказанието не е достигнало необходимата степен на суровост, за да бъде нечовешко или унизително.137 Берктай срещу Турция от 2001 г. Жалбоподателят е баща на човек, арестуван за това, че не носел със себе си документ за самоличност. Впоследствие синът е разпитван за участие в дейността на Кюрдксата работническа партия. По време на задържането синът пада, скача или е изхвърлен от балкона на полицейското управление. Бащата е заставен да подпише предварително подготвена декларация, че синът е паднал сам и че не обвинява полицията за нищо, преди и като условие синът да бъде 134
Civil and Political Rights, Including the Question of Torture and Detention: Report of the Special Rapporteur on the question of torture, Manfred Nowak, E/CN.4/2006/6, 23 December 2005, Note 2. 135 Фокусът върху по-новата юриспруденция е необходим поради това, че, както в случая с изтезанието, така и по отношение на нечовешкото и унизително отнасяне, юриспруденцията на Съда еволюира към „сваляне на летвата” на суровостта на третирането. Виж: Harris, O‟Boyle, Bates and Buckley, Law of the European Convention on Human Rights, рр. 69-70, 94. 136 За подбора на цитираните случаи, в допълнение към собствената си преценка, съм използвал тяхната оценка като прецедентни от самия Съд, както и: INTERIGHTS, Prohibition of Torture and Inhuman or Degrading Treatment or Punishment under the European Convention on Human Rights (Article 3): Manual for Lawyers, London, Interights, 2007. 137 ECHR, V. v. the United Kingdom, Appl. No. 24888/94, Judgment of 16 December 1999.
37