Правата на човека в България през 2000 година март 2001
Съдържание: Право на живот Изтезания, малтретиране, свръхупотреба на сила от правоприлагащите органи Право на свобода и сигурност на личността Независимост на съдебната власт и справедлив процес Свобода на мисълта, съвестта, религията и убежденията Свобода на изразяването, свобода на медиите Право на неприкосновеност на личния и семейния живот Свобода на сдружаването и мирното събрание Условия в местата за лишаване от свобода Защита на малцинствата, агресивен национализъм и ксенофобия Политическо убежище Правата на децата в институциите Права на жените Препоръки на БХК към българското правителство
I. Право на живот От 1999 г. България е страна по Втория факултативен протокол на Международния пакт за гражданските и политическите права и по Шести протокол от Европейската конвенция за правата на човека, които забраняват смъртното наказание в мирно време. Смъртното наказание е забранено и от Наказателния кодекс. През 2000 г. в страната не са произнасяни и изпълнявани смъртни присъди. Проблеми с правото на живот в България обаче останаха. Те включваха свръхупотреба на физическа сила и смъртоносно оръжие от правоприлагащите органи, и нежелание да се разследват случаите, при които хора загубиха живота си в резултат от това. На 18 май 2000 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург произнесе решение по делото на Великова срещу България. Делото беше заведено от ромката Аня Великова по повод убийството в един полицейски участък в Плевен на нейния съпруг, ромът Славчо Цончев на 25 септември 1994 г. За разлика от българските правораздавателни органи, които съзнателно не разследваха случая години наред, Европейският съд намери нарушение на чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (право на живот) като призна, че съществуват достатъчно доказателства да се заключи, че смъртта на г-н Цончев е причинена по време на неговото задържане в полицията. Съдът намери редица недостатъци в разследването на случая, свързани с неадекватното медицинско освидетелстване на убития и със съзнателните пропуски на прокуратурата да събере доказателства за начина, по който е причинена неговата смърт. Той също така намери нарушение на чл. 13 от Европейската конвенция (липса на ефективно вътрешноправно средство) в липсата на адекватно