Page 1

Международна конвенция за предотвратяване и наказание на престъплението апартейд Утвърдена и открита за подписване и ратификация с резолюция 3069 (XXVIII) на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 30.11.1973 г. Ратифицирана с Указ № 1156 на Държавния съвет от 31.05.1974 г. Обн., ДВ, бр. 31 от 19.04.1977 г. Влязла в сила от 18.07.1976 г. в съответствие с чл. XV.

Държавите - страни по тази конвенция, Напомняйки за разпоредбите на Устава на Организацията на Обединените нации, в съответствие с които всички държави-членки са длъжни да предприемат съвместни или самостоятелни действия в сътрудничество с организацията за осигуряване всеобщо уважение и спазване правата на човека и основните свободи за всички без разлика на раса, пол, език или религия, Имайки предвид Универсалната декларация за правата на човека, в която се казва, че всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и в своите права и че всеки човек може да се ползва от всички права и свободи, провъзгласени в декларацията, без никаква разлика и по-специално без разлика на раса, цвят на кожата и национален произход, Имайки предвид Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи, в която Общото събрание заяви, че процесът на освобождение не може да бъде спрян и върнат назад и че в интерес на човешкото достойнство, прогреса и справедливостта е необходимо да се сложи край на колониализма и на всички форми на сегрегация и дискриминация, свързани с него, Отбелязвайки, че в съответствие с Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация държавите осъждат особено расовата сегрегация и апартейда и се задължават да предотвратяват, забраняват и изкореняват всяка практика от такъв характер на територията, намираща се под тяхна юрисдикция, Отбелязвайки, че в Конвенцията за преследване и наказание на престъплението геноцид някои действия, които също могат да бъдат квалифицирани като действия на апартейда, съставляват престъпления съгласно международното право, Отбелязвайки, че в Конвенцията за неприлагане давност към военните престъпления и престъпленията против човечеството "нечовешки действия, в резултат на политиката на апартейд", се квалифицират като престъпления срещу човечеството, Отбелязвайки, че Общото събрание на Организацията на Обединените нации е приело много резолюции, в които политиката и практиката на апартейда се осъждат като престъпление срещу човечеството, Отбелязвайки, че Съветът за сигурност е подчертал, че апартейдът, неговото продължаващо се засилване и разширение сериозно смущават и заплашват международния мир и сигурност, Убедени, че една Международна конвенция за предотвратяване и наказание на престъплението апартейд ще позволи да се вземат нови, по-ефикасни мерки от международен и национален мащаб с цел да се предотвратява и наказва престъплението апартейд, Се съгласиха за следното: Член I 1. Държавите - страни по тази конвенция, заявяват, че апартейдът е престъпление срещу човечеството и че нечовешките действия, резултат на политиката и практиката на апартейда и сходните им политика и практика на расова сегрегация и дискриминация, които са определени в член II на тази конвенция, са престъпления, които нарушават принципите на международното право и по-специално целите и принципите на Устава на


Организацията на Обединените нации и създават сериозна заплаха за международния мир и сигурност. 2. Държавите - страни по тази конвенция, обявяват за престъпни организациите, учрежденията и отделните лица, които извършват престъплението апартейд. Член ІІ За целите на тази конвенция терминът "престъплението апартейд", което включва политика и практика, сходни на расовата сегрегация и дискриминация в този вид, в който те се практикуват в южната част на Африка, означава следните нечовешки действия, извършени с цел установяване и поддържане господство на една расова група хора над каквато и да е друга расова група хора и нейното систематично потискане: а) лишаване на член или на членовете на расова група или групи от правото на живот и свобода на личността: i) чрез убийство на членовете на расова група или групи; ii) чрез причиняване на членовете на расова група или групи на тежки телесни повреди или умствено разстройство чрез посегателство на техните свободи или достойнство или чрез подлагане на изтезания или жестоко нечовешко или унизително отношение или наказание; iii) чрез произволен арест и незаконно задържане в затвора на членовете на расова група или групи; b) умишлено налагане на условия на живот, целящи да причинят пълно или частично физическо унищожение на расова група или групи; с) вземане на мерки от законодателен характер и други мерки, имащи за цел да възпрепятстват участието на расова група или групи в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната и умишлено създаване на условия, препятстващи пълното развитие на такава група или групи, в частност като лишават членовете на расова група или групи от основните права и свободи на човека, а именно правото на труд, правото на създаване на професионални съюзи, признати от властта, правото на образование, правото на всеки да напуска своята страна и да се връща в нея, правото на гражданство, правото на свобода на движението и избор на местожителство, правото на свобода на убежденията и на изказванията, правото на свобода на мирни събрания и сдружения; d) вземане на мерки, включително и от законодателен характер, насочени да разделят населението по расов признак чрез създаване на изолирани резервати и гета за членовете на расова група или групи, чрез забрана на смесени бракове между членовете на различни расови групи или чрез експроприация на недвижимо имущество, принадлежащо на една или на няколко расови групи или на техни членове; e) експлоатирането на труда на членовете на една или няколко расови групи, в частност, като ги подлагат на принудителен труд; f) преследване на организации или лица, като им се отнемат основни права и свободи, защото те се противопоставят на апартейда. Член ІІІ На международна наказателна отговорност независимо от мотива подлежат лица, членове на организации и учреждения, и представители на държавите, пребиваващи както на територията на държавата, където се извършват тези действия, така и във всяка друга държава, където те: а) извършват, участват в извършването, непосредствено подстрекават или съдействат за извършването на актовете, посочени в член II на тази конвенция; b) непосредствено съдействат, поощряват или сътрудничат в извършване на престъплението апартейд. Член IV Държавите - страни по тази конвенция, се задължават: a) да вземат всички законодателни или други мерки, за да се попречи, а също и да се предотврати всякакво поощряване на престъплението апартейд и на подобна на него политика на сегрегация или на техните проявления и за да се наказват лицата, виновни за това престъпление; b) да вземат законодателни, съдебни и административни мерки за преследване, подвеждане под отговорност и наказване в съответствие с тяхната юрисдикция на лицата, носещи отговорност или обвинени в действия, посочени в член II на тази конвенция, независимо от това, дали тези лица пребивават на територията на държавата, където са извършени тези действия, дали са нейни граждани или на някоя друга държава или пък са лица без гражданство. Член V Лицата, обвинени в действията, посочени в член II на тази конвенция, могат да бъдат съдени от компетентен съд на всяка държава - страна по конвенцията, която може да има юрисдикция върху тези лица, или от международен наказателен съд, имащ юрисдикция по отношение на тези държави-страни, които са приели неговата компетентност.


Член VІ Държавите - страни по тази конвенция, се задължават да приемат и изпълняват в съответствие с Устава на Организацията на Обединените нации решенията, взети от Съвета за сигурност, насочени към предотвратяване, ликвидиране и наказване на престъплението апартейд, както и да съдействат за осъществяването на решенията, приети от други компетентни органи на Организацията на Обединените нации, с оглед постигане целите на тази конвенция. Член VІІ 1. Държавите - страни по тази конвенция, се задължават да представят периодически доклади на групата, създадена в съответствие с член IХ на Конвенцията за законодателните, съдебните, административните и други мерки, които те са заели за изпълнение разпоредбите на тази конвенция. 2. Копията от тези доклади се изпращат чрез Генералния секретар на Организацията на Обединените нации на Специалния комитет за апартейда. Член VІІІ Всяка държава - страна по тази конвенция, може да се обърне към който и да е компетентен орган на Организацията на Обединените нации с искане да вземе в съответствие с Устава на Организацията на Обединените нации всички необходими по нейно мнение мерки за предотвратяване и ликвидиране на престъплението апартейд. Член IХ 1. Председателят на Комисията за правата на човека ще определи група, съставена от трима членове на Комисията за правата на човека, които ще бъдат едновременно представители на държавите - страни по тази конвенция, за да разглеждат докладите, представени от държавите страни в съответствие с член VII на конвенцията. 2. Ако между членовете на Комисията за правата на човека няма представители на държавите - страни по тази конвенция, или те са по-малко от трима, Генералният секретар на Организацията на Обединените нации след консултации с всички държави - страни по тази конвенция, ще назначи представител на държава-страна или представители на държави - страни по конвенцията, които не са членове на Комисията за правата на човека, за да вземат участие в работата на групата, създадена в съответствие с точка 1 на този член, до избирането в Комисията за правата на човека на представители на държавите - страни по конвенцията. 3. Групата може да се събира за разглеждане на докладите, представени в съответствие с член VII, в период не повече от 5 дни или преди започването, или след завършването на сесията на Комисията за правата на човека. Член Х 1. Държавите - страни по тази конвенция, упълномощават Комисията за правата на човека: а) да поиска от органите на Организацията на Обединените нации при изпращане копията на петициите в съответствие с член 15 на Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация да обръщат внимание на жалбите по отношение на действията, изброени в член II на тази конвенция; b) да подготвя на основата на информациите на компетентните органи на Организацията на Обединените нации и периодическите доклади на държавите - страни по тази конвенция, списък на лицата, организациите, учрежденията и представителите на държавите, за които се предполага, че са отговорни за престъпленията, изброени в член II на тази конвенция, както и на тези, срещу които държавите - страни по тази конвенция, са започнали наказателно преследване; c) да поиска от компетентните органи на Организацията на Обединените нации информация за мерките, предприети от властите, отговорни за управлението на подопечните и зависими територии и всички други територии, към които се прилага резолюция 1514 (ХV) на Общото събрание от 14 декември 1960 г. по отношение лицата, за които се предполага, че са отговорни за престъпленията, посочени в член II на тази конвенция, и които, както се предполага, се намират в пределите на тяхната териториално-административна юрисдикция. 2. Докато се постигнат целите на Декларацията за предоставяне независимост на колониалните страни и народи, съдържащи се в резолюция 1514 (ХV) на Общото събрание, разпоредбите на тази конвенция не ще ограничават по никакъв начин правото на петиции, предоставяне на тези народи от други международни документи или от


Организацията на Обединените нации и нейните специализирани организации. Член XI 1. Действията, изброени в член II на тази конвенция, не ще се считат политически престъпления за целите на екстрадицията. 2. Държавите - страни по тази конвенция, се задължават да осъществяват екстрадицията в такива случаи в съответствие с тяхното законодателство и действащи договори. Член XІI Споровете между държавите-страни относно тълкуването, прилагането или изпълнението на тази конвенция, които не са били разрешени чрез преговори, ще се отнасят пред Международния съд по молба на държавите страни по спора, ако те не са се договорили за друг начин на неговото уреждане. Член XIІІ Тази конвенция е открита за подписване от всички държави. Всяка държава, която не подпише конвенцията до влизането й в сила, може да се присъедини към нея. Член XIV 1. Тази конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи ще бъдат депозирани при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации. 2. Присъединяването ще се извършва чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации. Член XV 1. Тази конвенция ще влезе в сила на тридесетия ден след датата на депозиране при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации на двадесетия документ за ратификация или присъединяване. 2. За всяка държава, която ратифицира тази конвенция или се присъедини към нея след депозиране на двадесетия документ за ратификация или присъединяване, конвенцията ще влезе в сила на тридесетия ден след датата на депозиране от тази държава на документа й за ратификация или присъединяване. Член XVI Всяка държава-страна може да денонсира тази конвенция, като уведоми писмено Генералния секретар на Организацията на Обединените нации. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на уведомяването от Генералния секретар. Член XVІI 1. Всяка държава-страна може по всяко време да поиска ревизия на тази конвенция чрез писмено уведомяване Генералния секретар на Организацията на Обединените нации. 2. Общото събрание на Организацията на Обединените нации решава какви мерки ще бъдат взети, ако е необходимо, в отговор на такава молба. Член XVIІІ Генералният секретар на Организацията на Обединените нации ще уведомява всички държави относно: а) подписването, ратифицирането и присъединяването в съответствие с член ХIII и член ХIV; b) датата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с член ХV; c) денонсиранията в съответствие с член ХVI; d) нотификациите в съответствие с член ХVII.


Член XIХ 1. Тази конвенция, чиито английски, испански, китайски, руски и френски текстове имат еднаква сила, ще бъде депозирана в архивите на Организацията на Обединените нации. 2. Генералният секретар на Организацията на Обединените нации ще изпрати заверени копия на тази конвенция на всички държави. Приета от Общото събрание на ООН с Резолюция 3068 (XXVIII) на 30 ноември 1973 г.

Международна конвенция за предотвратяване и наказание на престъплението апартейд  

Международни договори по правата на човека, по които България е страна. Текстове на ратифицирани от България международни договори по прават...