Конвенция за международното право на опровержение

Конвенция за международното право на опровержение Открита за подписване с резолюция 630 (VII) на Общото събрание на ООН от 16.12.1952 г. В сила от 24.08.1962 г. съгласно член 8. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.

ПРЕАМБЮЛ Договарящите се държави, Желаейки да осъществят правото на народите си да бъдат подробно информирани, Желаейки да подобрят разбирателството между народите си посредством свободния достъп до информация и мнения, Желаейки да предпазят човечеството от войни, да предотвратят прибягването до агресия и да се борят срещу всяка пропаганда, целяща или можеща да породи или да подкрепи заплаха за мира, нарушение на мира или акт на агресия, Считайки, че публикуването на неточна информация може да създаде опасност за поддържането на приятелските отношения между народите и за запазването на мира, Считайки, че на своята втора редовна сесия Общото събрание на Организацията на обединените нации препоръча да се утвърдят мерки, насочени срещу разпространението на невярна или изопачена информация, която може да наруши приятелските отношения между народите, Считайки обаче, че установяването на международно ниво на процедура, която да удостоверява точността на информацията и да налага санкции за публикуването на невярна или изопачена информация на международно ниво, понастоящем е практически невъзможно, Считайки освен това, че за да се предотврати публикуването на такава информация или да се намали вредата от нея, се налага най-вече да се осигури широко разпространение на новините и да се повиши чувството на отговорност на тези, които редовно се занимават с това, Считайки, че ефективно средство за постигането на тези цели е да се даде възможност на държавите, непосредствено засегнати от разпространена невярна или изопачена информация, разпространена от информационна агенция, да я опровергаят чрез съответна защитна публикация, Считайки, че законодателството на определени държави не регламентира правото на опровержение, от което могат да се възползват чужди правителства, и че поради това е желателно да се установи такова право на международно ниво, Вземайки решение да сключат конвенция за тези цели, Постигнаха съгласие за следното: Член I За целите на настоящата Конвенция: 1. Терминът "новина" означава информационни материали, предадени писмено или посредством телекомуникации във форма, обикновено използвана от информационните агенции при предаване на такива информационни материали на вестниците, периодичните издания и средствата за масова информация преди тяхното публикуване.

2. "Информационна агенция" означава пресата, радио, филмова, телевизионна или телеграфна организация, обществена или частна, постоянно занимаваща се със събирането и разпространението на информационни материали, създадена и организирана според законите и разпоредбите на договарящата държава, в която е седалището на централната организация и която във всяка договаряща държава, където действа, осъществява

функциите си в съответствие със законите и разпоредбите на тази държава.

3. "Кореспондент" означава гражданин на договаряща държава или индивид, нает от информационна агенция на договаряща се държава, който се занимава със събирането и предаването на информационни материали и който, намирайки се извън държавата си, удостоверява качеството си на кореспондент с редовен паспорт или с друг подобно признат документ. Член II 1. Като се има предвид професионалната отговорност на кореспондентите и информационните агенции, от тях се изисква да отразяват фактите без дискриминация и в истинския им смисъл и така да съдействат за зачитането на правата и свободите на човека, да съдействат за международното разбирателство и сътрудничество и да подпомагат поддържането на международния мир и сигурност. Счита се също така, че е въпрос на професионална етика всички кореспонденти и информационни агенции, в случай на разпространение или публикуване от тях на неверни или изопачени новини, да следват обичайната практика на разпространение по същите канали или чрез публикации на опровержения на тези новини. Договарящите държави се съгласяват, че когато една договаряща държава твърди, че новина, разпространена от кореспонденти или информационни агенции на друга държава, без значение договаряща или не, засяга неблагоприятно връзките й с други държави, или националния й престиж или достойнство и ако тази новина е невярна или изопачена, тя може да представи своята версия на фактите (оттук нататък наричана "комюнике") на договарящата държава, на чиято територия е публикувана или разпространена тази новина. Копие от комюникето ще бъде изпратено същевременно на съответните кореспонденти или информационна агенция, за да им се даде възможност за опровержение на въпросната новина.

2. Комюнике може да бъде издадено само по отношение на новини, и то не трябва да съдържа коментари или мнения. Не трябва да бъде по-дълго, отколкото е необходимо, за да се опровергае твърдяната неточност или изопачаване, и трябва да бъде придружено от дословен текст на новината във вида, в който е публикувана или разпространена, а също така от доказателство, че тя е била предадена от чуждестранен кореспондент или информационна агенция. Член III 1. С най-малкото възможно отлагане и във всички случаи не по-късно от пет денонощия от датата на получаване на комюникето, предадено в съответствие с разпоредбите на член II, договарящата се държава независимо от мнението си относно фактите трябва: а) Да съобщи комюникето на кореспондентите и информационните агенции, действащи на нейна територия, по каналите, обичайно използвани за съобщаване на новини с международен характер; б) Да предаде комюникето в седалището на информационната агенция, чиито кореспондент е отговорен за новината, ако това седалище се намира на територията й.

2. В случай, че една договаряща се държава не изпълни задължението, предвидено от този член по отношение на комюникето на друга договаряща се държава, последната може да се отнесе по същия начин, на основата на реципрочност, към комюнике, предадено й от държавата, неизпълнила задължението си. Член IV 1. Ако някоя от договарящите се държави, до която е било предадено комюнике в съответствие с член II не изпълни в съответния срок от време задълженията, посочени в член III, договарящата се държава, упражняваща правото на опровержение, може да изпрати споменатото комюнике, заедно с дословен текст на новината, както е публикувана или разпространена, на Генералния секретар на Организацията на обединените нации и същевременно ще уведоми държавата, срещу която е насочено това действие. Последната държава може в петдневен срок от получаването на уведомлението да изпрати своя отговор на Генералния секретар на ООН, който да се отнесе само до твърдението, че тя не е изпълнила своите задължения в съответствие с член III. 2. При всеки такъв случай Генералният секретар ще даде гласност на комюникето в десетдневен срок от получаването му чрез информационните канали, които са на негово разположение, заедно с новината и отговора, ако има такъв, на държавата, срещу която е оплакването. Член V Всеки спор между две или повече договарящи се държави, отнасящ се до тълкуването и изпълнението на настоящата Конвенция, който не е уреден чрез преговори, трябва да бъде отнесен до Международния съд освен

ако договарящите се държави не са се споразумели за друг способ за уреждането му. Член VI 1. Настоящата Конвенция ще бъде открита за подписване от всички държави-членки на ООН, от всяка държава, поканена на конференцията за свободата на информацията, свикана от Организацията през 1948 година в Женева, и от всяка друга държава, която може да бъде избрана с резолюция на Общото събрание на ООН.

2. Настоящата Конвенция ще се ратифицира от подписалите я държави съгласно техните конституционни процедури. Ратификационните документи ще се депозират при Генералния секретар на ООН. Член VII 1. Настоящата Конвенция ще бъде открита за присъединяване за всяка държава, посочена в член VI (1).

2. Присъединяването влиза в сила чрез депозиране на документа за присъединяването при Генералния секретар на ООН. Член VIII Когато шест държави от споменатите в член VI (1) депозират документите си за ратификация или присъединяване, настоящата Конвенция влиза в сила между тях на тридесетия ден след датата на депозиране на шестия документ. За всяка друга държава, която я е ратифицирала или се е присъединила към нея след тази дата, Конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след депозиране на документа за ратификация или присъединяване. Член IX Разпоредбите на настоящата Конвенция се прилагат по един и същи начин по отношение на една договаряща се държава метрополия и по отношение на управляваните от нея несамоуправляващи се територии, територии под попечителство и колониални територии. Член X Всяка договаряща се държава може да денонсира Конвенцията, уведомявайки за това Генералния секретар на ООН. Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата на приемането на уведомлението от Генералния секретар на Организацията. Член XI Настоящата Конвенция престава да действа от датата, на която влиза в сила денонсирането, с което броя на страните по Конвенцията става по-малко от шест. Член XII 1. Молба за ревизия на настоящата Конвенция може да бъде отправена по всяко време от коя да е договаряща се държава чрез уведомяване на Генералния секретар на Обединените нации.

2. Общото събрание трябва да реши какви стъпки е нужно да бъдат предприети по отношение на такава молба. Член XIII Генералният секретар на ООН ще уведомява държавите посочени в член VI (1), за следното: а) Подписи, ратификации и присъединявания съгласно член VI и VII; б) Датата, на която настоящата Конвенция влиза в сила съгласно член VIII; в) Денонсирания, получени съгласно член Х; г) Отменяне съгласно член ХI; д) Уведомявания, получени съгласно член ХII.

Член XIV 1. Настоящата Конвенция, чийто китайски, английски, френски, руски и испански текст имат еднаква сила, ще бъде депозирана в архивите на Организацията на обединените нации.

2. Генералният секретар на ООН ще изпрати заверено копие на всяка държава, спомената в член VI (1).

3. Настоящата Конвенция ще бъде регистрирана от Секретариата на ООН на датата, на която влезе в сила.