Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството Приета и открита за подписване, ратификация и присъединяване на 26.11.1968 г. с резолюция 2391 (XXIII) на Общото събрание на ООН. В сила от 11.11.1970 г. в съответствие с член VIII. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.
ПРЕАМБЮЛ Държавите-страни по настоящата Конвенция, Позовавайки се на резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации 3 /I/ от 13 февруари 1946 година и 170 /II/ от 31 октомври 1947 година за екстрадиция и за наказване на военните престъпници, на резолюция 95 /I/ от 11 декември 1946 година за потвърждаване на принципите на международното право, признати от Статута на Международния Нюрнбергски военен трибунал и от присъдата на този Трибунал, и на резолюции 2184 /ХХI/ от 12 декември 1966 година и 2202 /ХХI/ от 16 декември 1966 година на Общото събрание, в които ясно се осъждат като престъпления против човечеството нарушаването на икономическите и политическите права на местното население, от една страна, и политиката на апартейд, от друга, Позовавайки се на резолюции 1074 D /ХХХIХ/ от 28 юли 1965 година и 1158 /ХL/ от 5 август 1966 година на Икономическия и социален съвет на Организацията на обединените нации за наказване на военните престъпници и на лицата, извършили престъпления против човечеството, Отбелязвайки, че нито една тържествена декларация, акт или конвенция относно съдебното преследване или наказване за военни престъпления и престъпления против човечеството не предвижда ограничения и по отношение на времето, Смятайки, че военните престъпления и престъпленията против човечеството спадат към най-тежките престъпления според международното право, Изхождайки от убеждението, че ефективното наказание за военни престъпления и престъпления против човечеството ще бъде важен фактор за предотвратяване на такива престъпления, за защита на правата на човека и на основните свободи, което ще съдействува за установяване на доверие, стимулиране на сътрудничеството между народите и осигуряване на международен мир и сигурност, Отбелязвайки, че прилагането на вътрешни правни норми, отнасящи се към срока за давност по отношение на обикновени престъпления, към военни престъпления и престъпления против човечеството е въпрос, предизвикващ сериозна загриженост на световното обществено мнение, тъй като то пречи на съдебното преследване и наказание на лица, отговорни за такива престъпления, Признавайки необходимостта и навременността на утвърждаването в международното право посредством настоящата конвенция на принципа, че не съществува ограничение по отношение на времето спрямо военни престъпления и престъпления против човечеството, и осигуряването на универсално приложение на този принцип, Се споразумяха за следното: Член 1 Срокът за давност не се прилага по отношение на следните престъпления независимо от времето на тяхното извършване: а) военни престъпления, както те се определят от Статута на Нюрнбергския международен военен трибунал от 8 август 1945 година и се потвърждават от резолюции 3 /I/ от 13 февруари 1946 година и 95 /I/ от 11 декември 1946 година на Общото събрание на Организацията на обединените нации, по-специално "сериозните нарушения", изброени в Женевските конвенции от 12 август 1949 година за защита жертвите на войната; б) престъпления против човечеството независимо от това, дали са били извършени по време на войната или в мирно време, както те се определят в Статута на Нюрнбергския международен военен трибунал от 8 август 1945 година и се потвърждават в резолюции 3 /I/ от 13 февруари 1946 година и 95 /I/ от 11 декември 1946 година на