Становище по конституционно дело №4 от 2007 г. Делото е образувано по инициатива на Омбудсмана на Република България с искане да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), която въвежда образователен ценз за постовете кмет на община и кмет на район. Становището прави преглед на приложимите международни стандарти и обосновава противоречие между тях и оспорената разпоредба на ЗМСМА, която нарушава всеобщото и равно избирателно право и въвежда пряка и непряка дискриминация срещу големи групи български граждани.
ПИСМЕНО СТАНОВИЩЕ от БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ относно Конституционно дело № 4 от 2007г. 22 май 2007 г. I. ВЪВЕДЕНИЕ 1.Настоящето писмено становище се представя от името на БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ (БХК) на основание Определение на Конституционния съд (Съда) от 17.04.07 г., с което БХК е конституиран, наред с други, като заинтересована страна по конституционно дело № 4/ 2007 г. 2.БХК е независима неправителствена организация за застъпничество за правата на човека, член на МЕЖДУНАРОДНАТА ХЕЛЗИНКСКА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА със седалище Виена. БХК има нарочна програма за защита от дискриминация, която способства за напредъка към равенство посредством мониторинг, водене и участие в съдебни дела, обществено застъпничество за реформи в законодателството и политиката, повишаване на обществената осведоменост, и обучение. II. СТАНОВИЩЕ ПО ПРЕДМЕТА НА ДЕЛОТО 3.БХК подкрепя становището на Омбудсмана, че чл. 41, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е противоконституционен, защото дискриминационно накърнява всеобщото и равно избирателно право. Смятаме още, че той е в нарушение и на международното право. Представяме приложимото международно право: Чл. 25 от Международния пакт за граждански и политически права Чл. 25 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), който гласи: “Всеки гражданин има правото и възможността, без каквато и да е дискриминация, посочена в член 2, и без неоснователни ограничения: a) да взема участие в ръководенето на обществените работи пряко или посредством свободно избрани представители; b) да гласува и да бъде избиран в истински, периодично провеждани избори, при всеобщо, равно и тайно гласоподаване, гарантиращо свободното изразяване на волята на избирателите; c) да има достъп при общи условия на равенство до държавните служби в своята страна.” гарантира свободата на упражняване както на активното избирателно право, така и на пасивното.1 Нормата осигурява както свободен избор при избирането на представители във властта,2 така и свобода на пряко участие в упражняването на властта.3 Разпоредбата е приложима към “упражняването на законодателна, изпълнителна и административна власт” и “обхваща всички аспекти на общественото управление”.4 Следователно, тя е приложима по настоящето дело относно кметската власт като аспект на общественото управление. Централното понятие на разпоредбата, дефиниращо избирателното право, е това за свободния избор, определен като избор без неоснователни (неразумни)5 ограничения.6 Изборът е свободен, когато осигурява свободно изразяване на волята на избирателите.7 Това свободно избирателно право, както активно, така и пасивно, е универсално, гарантирано на всеки гражданин,8 без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци,9 т.е. без дискриминация. Изборът е свободен, само когато, кумулативно, всички избиратели могат свободно да избират измежду всички кандидатирали се, от една страна, и, от друга, всички кандидати, които