Резюме на Проучване на ЛГБТ в ЕС (2012)

Резюме на

Проучване на ЛГБТ в ЕС: Лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансполовите хора в Европейския съюз проведено от Агенцията на Европейския съюз за основни права по поръчка на Европейската комисия 2 април 2012 г. – 15 юли 2012 г.

адрес: ул. „Върбица” №7, София 1504 тел.: 02 943 4876, 02 944 0670 факс: 0884 185 968 ел. поща: bhc@bghelsinki.org интернет: www.bghelsinki.org ф.д. 3168/1993 сгс

булстат: 831091447

Защо е нужно това изследване? През 2012 г. половината от участниците в проучването в страните-членки на ЕС за възприятията и опита на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансполовите хора (ЛГБТ) съобщават, че са се чувствали дискриминирани или тормозени на основата на сексуалната им ориентация или изразяване на половата им идентичност в годините, предхождащи проучването. Нещо повече – една четвърт от допитаните са били нападани или заплашвани с насилие на тази основа през последните 5 години. Този показател достига 35% при трансполовите лица. Тези граждани на Съюза рядко докладват за случаите на насилие и тормоз на властите. Причината: най-често защото не мислят, че нещо ще последва или ще се промени от това. Тези открития дават на законодателя силни, сравними данни, от които имат нужда за разработването на ефективни закони и политики за борба с дискриминацията, насилието и тормоза, а от там – за осигуряването на равно третиране в обществото. Тази бе целта Агенцията на Европейския съюз за основни права (АЕСОП) да извърши онлайн проучване, в рамките на което бяха събрани данни от над 90 000 ЛГБТ граждани на Европейския съюз и Хърватия. Въз основа на събраните статистически доказателства, АЕСОП изготви предложение с насоки за информирано развитие на законодателство и политики, които да се приложат на европейско и национално ниво. Целта е да се обезпечи ефективното зачитане, защита и прилагане на основните права на ЛГБТ гражданите. Европейският парламент изрази подкрепата си за действия на общо европейско ниво в няколко резолюции, с които призова Европейската комисия да разработи пътна карта за ЛГБТ законодателство и политики. Освен това, коалиция от седем държави-членки – Белгия, Финландия, Франция, Латвия, Нидерландия, Швеция и Обединеното Кралство – изпратиха апел към европейските институции за изготвянето на „амбициозна европейска стратегия“ в сферата на основните права на ЛГБТ гражданите.

адрес: ул. „Върбица” №7, София 1504 тел.: 02 943 4876, 02 944 0670 факс: 0884 185 968 ел. поща: bhc@bghelsinki.org интернет: www.bghelsinki.org ф.д. 3168/1993 сгс

булстат: 831091447

Използвани понятия Целева група на проучването на ЛГБТ в ЕС са лицата, идентифициращи се като лесбийки, гей мъже, бисексуални или трансполови (трансджендър) хора. Проучването изследва въпроси като равното третиране и дискриминацията на основата на два признака – сексуалната ориентация и половата идентичност. В доклада се използва абревиатурата ЛГБТ, която е термин-чадър, обхващат четирите групи респонденти. По необходимост за анализ, в доклада има места, където се посочват и отделни подгрупи от този общ сбор, като така се отчита, че понякога въпросите, засягащи основните права на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансполови хора се различават между тези отделни групи. Трябва да се отбележи още, че опита на ЛГБТ лицата не е отразен само на основа на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност, но също така и предвид техния образователен и социално-икономически статус, както и други характеристики. ЛГБТ лицата са в различна степен открити за това, че са ЛГБТ, пред семействата, приятелите си и колегите си. Някои са открити, докато други не желаят или не могат да споделят този факт с околните. Термините, с които докладът борави, са утвърдените с Принципите от Джокякарта за приложение на международноправните норми за правата на човека по отношение на сексуалната ориентация и половата идентичност. Те са използвани от правозащитните органи по международни договори и други правозащитни механизми, включително Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, Комитетът на ООН за икономически, социални и културни права и Върховният комисар на ООН по права на човека. Понятието сексуална ориентация се отнася до способността на личността да изпитва дълбока емоционална привързаност и сексуално привличане, както и поддържането на интимни и сексуални взаимоотношения с лица от противоположния, същия или повече от един пол. С нея се означават идентичността (това като какъв се възприемаш или определяш), поведението и отношенията с другите (интимни връзки). Прието е да се смята, че хората са хетеросексуални (ориентация към противоположния пол), хомосексуални (ориентация към същия пол) или бисексуални (ориентация към двата пола).

адрес: ул. „Върбица” №7, София 1504 тел.: 02 943 4876, 02 944 0670 факс: 0884 185 968 ел. поща: bhc@bghelsinki.org интернет: www.bghelsinki.org ф.д. 3168/1993 сгс

булстат: 831091447

Понятието полова идентичност се отнася до дълбокото вътрешно и индивидуално чувство на дадена личност за собствения й пол, който може и да не е идентичен с пола, определен при раждането, като това включва чувството за собственото тяло (което може, ако лицето е избрало това, да бъде модифицирано на външен вид чрез медицински, хирургически и други средства) и други начини за изразяване на пола, включително предпочитание към дрехите на един от двата пола, гласът и маниерите. Лицата, чиято полова идентичност не кореспондира с приписания при раждането пол, обикновено се наричат трансполови или трансджендър. В тази група влизат лица, които искат в даден момент от живота си да се подложат на интервенции за промяна на пола (наричани обикновено транссексуални), групи, които се обличат в дрехи на противоположния пол, както и такива, които не се идентифицират или не искат да бъдат идентифицирани въобще нито като мъже, нито като жени. Някои от тях се самоопределят като „полово вариативни“. Изразяването на пола се отнася до манифестацията на половата идентичност от личността, напр. чрез „мъжествено“, „женствено“ или „полово вариативно“ поведение, облекло, прическа, глас или телесни характеристики. Предвид че хомофобията, трансфобията и дискриминацията на основата на сексуална ориентация или полова идентичност често намират корени в начина, по който обществото възприема половите роли, проучването на АЕСОП включва и този елемент.

1. Ключови изводи на общоевропейско ниво Резултатите от проучването показват съществени различия между различните държави-членки. Чувствително по-малко са участниците от Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Испания и Швеция, които съобщават, че през последните 12 месеца са били жертва на насилие, тормоз или дискриминация поради това, че са ЛГБТ; че се чувстват обект на широко разпространени негативни нагласи; или че отбягват определени места или поведения от страх, че ще бъдат нападнати, заплашени или тормозени. По-младите участници по-често възприемат средата си като нетолерантна към ЛГБТ хората. Тези от най-ниската възрастова група (18-24 г.), например, най-рядко биват открити пред околните относно това, че са ЛГБТ, и за тях е най-вероятно да съобщават, че са били жертва на насилие или дискриминация на тази основа в 12-те месеца преди провеждането на проучването. Трансполовите хора последователно поддържат, че възприемат средата си като по-малко толерантна към тях, отколкото към лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора. От четирите подгрупи трансполовите най-често съобщават да са се чувствали

адрес: ул. „Върбица” №7, София 1504 тел.: 02 943 4876, 02 944 0670 факс: 0884 185 968 ел. поща: bhc@bghelsinki.org интернет: www.bghelsinki.org ф.д. 3168/1993 сгс

булстат: 831091447

дискриминирани през последната година, особено в сферите на заетостта и здравеопазването. Откритата подкрепа от страна на политиците кара Когато вземем предвид пола и ЛГБТ хората да се чувстват изразяването на пола от страна на участниците, от по-комфортно от това, че са ЛГБТ. За да се утвърди тази резултатите изпъкват някои определени подкрепа, Европейската тенденции. Лесбийките и бисексуалните жени, комисия и агенциите на ЕС могат да окуражат както и трансполовите респонденти, по-често държавите-членки да съобщават за дискриминация основана на пола им обменят добри практики, които повишават уважението през последната година. Жените-участнички покъм ЛГБТ гражданите. често съобщават последното нападение, което са преживели поради това, че са идентифицирани като ЛГБТ, да е било сексуално нападение. Във всички страни от проучването хората, които са открити за принадлежността си към ЛГБТ общността, съобщават по-рядко да са се чувствали мишени на дискриминация на тази основа, в сравнение с тези, които са по-малко открити. Резултатите показват връзка между Държавите-членки трябва да поддържат националните органи по докладваното от респондентите ниво на равенството. В България това е обиден език спрямо ЛГБТ от страна на Комисията за защита от дискриминация. Те трябва да политици в публичното пространство и това насърчават работата на тези дали респондентите са се чувствали обект институции в посока информиране на ЛГБТ гражданите за мандата, на дискриминация или тормоз на тази който те имат и процедурите за основа: в 14 от 17 държави, където по-малко жалби, които са на разположение. Тези органи трябва да организират от половината допитани съобщават, че са се целеви кампании към ЛГБТ чувствали дискриминирани, мнозинството общността, както и към институциите за професионална посочва, че според тях враждебната спрямо подготовка на кадри. ДържавитеЛГБТ лексика от политици е рядкост. членки трябва да обърнат особено внимание на изготвянето на ясни процедури и политики за посрещане на нуждите на трансполовите работници или служители, особено що се отнася до личната анонимност и поверителност. Така например е необходимо да е налице достъпна, облекчена и бърза процедура по смяна на пола на служител в документите по трудовото му правоотношение. Трябва да се избягва и разкриването на чувствителни данни, свързани с половата идентичност на лицето.

адрес: ул. „Върбица” №7, София 1504 тел.: 02 943 4876, 02 944 0670 факс: 0884 185 968 ел. поща: bhc@bghelsinki.org интернет: www.bghelsinki.org ф.д. 3168/1993 сгс

булстат: 831091447

Въпреки законодателството на ЕС, което закриля ЛГБТ гражданите от дискриминация на работното място и в упражняването на професии, един от всеки пет участници, които са работели през последната една година преди проучването, са се чувствали дискриминирани на работа или по време на процеса на търсене на работа. Данните са значително по-високи за трансполовите хора. Макар че около половината от допитаните са заявили, че знаят, че дискриминацията в тази сфера е забранена със закон, делът на тези, които не са докладвали за случаите на дискриминация, е много висок. Над осем от десет допитани във всяка подгрупа от всяка страна-членка съобщават, че когато са били в училище са били свидетели на негативни коментари или отношение съученик, определян от околните като ЛГБТ. Преобладаващо мнозинство от всички респонденти заявяват, че когато са били в училище (под 18-годишна възраст) са криели това, че са ЛГБТ. Един от десет допитани се е сблъскал с дискриминация в сферата на здравеопазването, като при трансполовите хора този дял е двойно повисок.

ЕС трябва да даде принос в борбата с тормоза над ЛГБТ хората в училище. Училищата трябва да предлагат безопасна и подкрепяща среда на ЛГБТ учениците без тормоз и изолация. Това включва борба със стигматизацията и маргинализацията и образоване по въпросите на многообразието в обществото. Училищата трябва да бъдат окуражени да въведат политики и механизми против тормоза. Страните-членки трябва да се уверят, че обективна информация за сексуалната ориентация, половата идентичност и изразяването на пола е част от училищната програма, за да окуражава уважението и разбирането сред ученици и персонал, както и да повиши информираността по проблемите, с които ЛГБТ хората се сблъскват. Педагозите имат нужда от специално обучение как да подхождат по тези въпроси в клас и как да се справят с инцидентни на хомофобски или трансфобски тормоз и насилие.

2. Резултатите Тук предлагаме в графичен вид част от данните от проучването, които намерихме за най-показателни и красноречиви. Пълните данни са достъпни в доклада на АЕСОП. Допитаните са общо 93 079 души.

адрес: ул. „Върбица” №7, София 1504 тел.: 02 943 4876, 02 944 0670 факс: 0884 185 968 ел. поща: bhc@bghelsinki.org интернет: www.bghelsinki.org ф.д. 3168/1993 сгс

булстат: 831091447

Има ли дискриминация? България е на 22-ро от 28 места: Участници, които са се чувствали обект на дискриминация и тормоз на основа на сексуална ориентация (държави и по подгрупи) 100 90 80 70 60 50 40 30 20 10 0

53

55

47

45

47

46 36

Дискриминация на работното място България е на 24-то от 28 места: Участници, които са се чувствали обект на дискриминация заради това, че са ЛГБТ, през последните 12 месеца в процес по търсене на нова работа или на настоящата си работа (по държави и по подгрупи) 100 90 80 70 60 50 40 30 20 10 0

20

26

29 21

20

16

16

адрес: ул. „Върбица” №7, София 1504 тел.: 02 943 4876, 02 944 0670 факс: 0884 185 968 ел. поща: bhc@bghelsinki.org интернет: www.bghelsinki.org ф.д. 3168/1993 сгс

булстат: 831091447

Дискриминация извън сферата на заетостта България е на 26-то от 28 места:

Участници, които са се чувствали обект на дискриминация заради това, че са ЛГБТ, през последните 12 месеца в процес по търсене на нова работа или на настоящата си работа (по държави и по подгрупи) 100 90 80 70 60 50 40 30 20 10 0

32

40

39 29

38

34 24

Дискриминация в класната стая България е на 26-то от 28 места:

Участници, които са чували негативни коментари или виждали негативно поведение спрямо съучиник, който е бил възприемат като ЛГБТ преди 18-годишна възраст (по държава и по подгрупа) 100 90 80 70 60 50 40 30 20 10 0

91

95

90

92

92

90

90

адрес: ул. „Върбица” №7, София 1504 тел.: 02 943 4876, 02 944 0670 факс: 0884 185 968 ел. поща: bhc@bghelsinki.org интернет: www.bghelsinki.org ф.д. 3168/1993 сгс

булстат: 831091447

Насилие и тормоз Участници, съобщаващи, че през последните 12 месеца са били нападани или заплашвани с насилие от части или изцяло поради това, че са определени като ЛГБТ (по подгрупи, %) 0

2

4

6

8

10

12

14

16

18

20

6

Средно за ЕС Лесбийки

5

Гей мъже

6

Бисексуални жени

4

Бисексуални мъже

5

Трансполови

8

Трансполови участници в проучването, които са били нападани или заплашвани с насилие един или повече пъти през последните 12 месеца (%)

28

34

14 24 Веднъж

Два пъти

Три пъти

Повече от три пъти

адрес: ул. „Върбица” №7, София 1504 тел.: 02 943 4876, 02 944 0670 факс: 0884 185 968 ел. поща: bhc@bghelsinki.org интернет: www.bghelsinki.org ф.д. 3168/1993 сгс

булстат: 831091447

Видимост и публични прояви на привързаност България е сред най-зле представените, заедно с още 9 страни-членки:

Участници, които са отговорили, че да се държат за ръка е "много обичайно" за разнополовите и за еднополовите двойки 3

Средно за ЕС

75 5

Великобритания

73 2

Франция

75 1

България

85 0

10

20

30

40

Еднополови двойки

50

60

70

80

90

100

Разнополови двойки

адрес: ул. „Върбица” №7, София 1504 тел.: 02 943 4876, 02 944 0670 факс: 0884 185 968 ел. поща: bhc@bghelsinki.org интернет: www.bghelsinki.org ф.д. 3168/1993 сгс

булстат: 831091447