АРТспектър, брой 69

брой 69 юли 2026 ISSN 1314-0000

АКАДЕМИЯ ЗА МУЗИКАЛНО, ТАНЦОВО И ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО „ПРОФ. АСЕН ДИАМАНДИЕВ“ ПЛОВДИВ

Аkадемично издание

брой 69 юли 2026 ISSN 1314-0000 Академично издание

13

Академична лекция и уъркшоп на тема „Академичен английски: необходими умения за успешно полагане на изпит от докторантите по изкуства“ Иванка Трифонова

2

Пролетен студентски фестивал – изкуството в синхрон Шерил-Леони Мантарлиева, Александър Колев

6

„Спомени“ за незабрава

Проф. д-р Рада Славинска

9

My planet – български гласове в Япония Василена Василева

14

Студенти и преподаватели участват в международен научен и образователен форум за традиционна музика и танц в Клуж-Напока, Румъния Виктория Монева, Василена Василева

18

28

33

Ванеса Чолакова

У Дан

Йордан Вичев

Концерт ревю „Струнни силуети“

21

Любомир Кръстев. Бъдещи форми на смисъла Д-р Яница Фендулова

24

62. Международен фестивал на камерната музика – Пловдив

Рок-барок в залата на АМТИИ

29

34

Йоана Тихолова

Ванеса Петкова

Салваторе Даниеле Пидоне – китара

30

Музикалното бъдеще на Пловдив Димитър Арнаудов

Доц. д-р Жан Пехливанов, доц. д-р Евгений Шевкенов

25

Забележителна клавирна вечер с Гюлсин Онай Александър Чобанов

31

Изтънчена концертна вечер в Изложбена зала 2019 У Дан

26

Звездите на утрешния ден – Клавирно трио Assai Христо Илиев

27

Клавирни импресии от късния Бетовенов стил Гл. ас. д-р Борис Мирчев

Концерт нова българска музика

32

Стилова прецизност и звуков баланс

35

Баховият поглед към Марчело: възвишена естетика и артистична зрялост в интерпретацията на Вълчан Вълчанов (обой) и Донка Ангъчева (пиано) Доц. д-р Едуард Сарафян

37

Десета юбилейна изложба на факултет „Изобразителни изкуства“ Кити Тенчева

Незабравимото концертно преживяване Сбогом, Приятелю! с Александър Каймбахер (In memoriam и Анна Сушон за кончината Ас. Алпер Юнлютюрк на професор Александър Спиров)

41

Проф. Недялчо Тодоров

Пролетен студентски фестивал – изкуството в синхрон Шерил-Леони Мантарлиева, Александър Колев „Маркетинг и комуникации в изкуствата“, IV курс

2/3

В

брой 69 юли 2026

периода от 27 април до 19 май в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, се проведе първото издание на Пролетен студентски фестивал към факултет „Музикален фолклор и хореография“. Форумът се организира по идея на доц. д-р Зоя Микова като приложен проект в рамките на дисциплината „Комуникативни измерения на музиката“. Събитието се реализира със средствата за научна и художественотворческа дейност на студентите и преподавателите в Академията. Фестивалът обедини ежегодните пролетни концерти в АМТИИ и организационните умения и знания в сферата на културния маркетинг, публичните комуникации и събитийния мениджмънт на студентите от IV курс от бакалавърската програма „Маркетинг и комуникации в изкуството“. За четвъртокурсниците фестивалът бе предизвикателство и възможност да приложат в реална среда наученото в периода на тяхното обучение. Насочвани и подкрепяни от своите преподаватели проф. д-р Емилия Константинова, проф. д-р Любомир Караджов, доц. д-р Сюзанна Арутюнян-Василевска и доц. д-р Зоя Микова, студентите постигнаха високи професионални резултати. Под тяхното менторство младите мениджъри изградиха цялостната концепция на събитието, осъществиха активна комуникация с медиите, вътрешните и външните публики. Безупречната координация и организация доказаха тяхното стратегическо мислене, превръщайки тази реализация във важна стъпка за успешното им интегриране в културния сектор. В богатата програма се представиха три студентски концерта с музикални изпълнения и сценични продукции на студентите, обучаващи се в различните специалностите на Академията: „Изпълнителско изкуство“ (Фолклор – народни инструменти и пеене, Класически инструмент и класическо пеене, Поп и джаз), „Педагогика на обучението по музика“, „Дирижиране на народни състави“ и „Българска народна хореография“, „Балетна педагогика“ и „Съвременни танцови техники“. Събитието даде възможност на младите творци да изявят своя талант и професионална подготовка, демонстрирайки високо художествено ниво, както и ключовата роля на практическото обучение в съвременната образователна среда. В рамките на фестивала се включиха студенти от трите факултета, като по този начин показаха възможните перспективи за вътрешното сътрудничество и потенциал на студентската и преподавателската общност в Академията.

Началото на форума бе поставено в първия фестивален ден с концерта „Цветен Георги хоро води“ (27 април) по идейна концепция и сценарий на доц. д-р Зоя Микова и режисура на гл. ас. д-р Благовеста Калчева. Събитието се проведе в Концертната зала на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, представяйки богатството на българската фолклорна традиция чрез музика и танци, които са разработени от студентите в I и II курс като част от обучението по дисциплината „Музикален фолклор“. В програмата бяха изпълнени солови, камерни и ансамблови творби, сред които „Младежка ръченица“ – музика и аранжимент Милен Георгиев, авторските произведения на Иван Рамов и Атанас Стоилов от

4/5 специалност ИИФ, студентски интерпретации на популярни песни и инструментални мелодии от различни поколения български композитори и съвременни творци, акапелни традиционни песни и хореографски разработки на студентите от първи курс в специалност „Българска народна хореография“. Вторият ден от фестивала, 29 април, бе посветен на концертната дейност на Академичния народен оркестър с диригент проф. д-р Владимир Владимиров и Академичния народен хор, дирижиран от гл. ас. д-р Николай Гурбанов. Гост-солисти на концерта бяха Ангел Димитров, Недялко Недялков, Недко Богданов и Мартин Владимиров. Публиката се наслади на нови произведения, създадени в хода на учебния процес, на произведения от класици на българското народно творчество и техните съвременни интерпретации. Едновременно с това за студентите концертът се оказа възможност да музицират на една сцена с любимите си артисти, на които често се опитват да подражават в своите изяви.

брой 69 юли 2026

Заключителният концерт „Лаборатория танц“ под режисурата на гл. ас. д-р Благовеста Калчева се превърна в естествен завършек на фестивала, обединявайки сценичното присъствие, артистичната енергия и творческа свобода на студентите от катедра „Хореография“. В последната фестивална вечер се включиха студенти и докторанти от специалностите „Българска народна хореография“, „Балетно изкуство“ и „Съвременни танцови техники“. Концертът бе закрит с динамичното произведение „Тракийски танц“ по хореография на проф. Кирил Дженев и музика на Тодор Пращаков в изпълнение на Щатен танцов състав с ръководител доц. д-р Стефан Йорданов, а овациите на публиката дълго време отекваха в Концертната зала на Академията.

Първият пролетният студентски фестивал е пример за това как съвременното обучение в сферата на изкуствата може успешно да съчетава творческия процес, сценичната практика и професионалната подготовка. Чрез подобни инициативи студентите в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, успяват да придобият ценен практически опит, който надгражда теоретичната им подготовка и ги подготвя за реалната динамика на културния сектор. От друга страна, поредицата от концертни изяви позволява на младите артисти да развият и представят творческия си потенциал и да реализират своите идеи на съвременната сцена. Не на последно място, с реализацията на Пролетния студентски фестивал Академията затвърди своята основна мисия – да изгражда млади артисти, изпълнители и културни специалисти, способни да развиват активно културния живот на страната ни и да създават изкуство в синхрон.

6/7

„Спомени“ за незабрава Проф. д-р Рада Славинска

Н

якак незабележимо в пространството се появи второто издание на книгата „Спомени“ на проф. д-р Юлиян Куюмджиев. Нямаше фанфари. Имаше само кротко и упорито отстояване на дългогодишния интерес на автора към живота и делото на основателя на АМТИИ – проф. Асен Диамандиев. Още през 2000 г. – в съавторство с проф. д-р Полина Куюмджиева, Юлиян Куюмджиев „размаха“ пред света оценката на съвременници и бивши възпитаници за дейността на този истински възрожденец на XX век в едноименната книга „Асен Диамандиев“. Акцентът бе върху педагогическия принос и методическото наследство на многократно заслужилия Почетен гражданин на Пловдив, както и върху спомени на самия Диамандиев, а целта – достиженията му да бъдат споделени с максимално широк кръг читатели. През 2004 – само 5 години преди кончината на Диамандиев – под редакторството на Юлиян Куюмджиев излиза първото издание на „Спомени“. Малка книжка, събрала освен архивни документи и снимки, най-вече автентичния разказ на Основателя ни за трудностите по пътя към създаването на ВМПИ, за борбата за доказване на нуждата от децентрализация на изкуството, за неизтощимите усилия за откриване на фолклорните и хореографски специалности, за първите преподавателски кадри, за трудностите и колебанията в подбора на екипа, за радостта от всяко „преборено“ предизвикателство. „Още когато замислях създаването на това уникално висше учебно заведение със специалностите „Музикална педагогика“, „Народни инструменти и народно пеене“ и „Хореографска режисура“, първата специалност, „Музикална педагогика“, си я представях с всички творчески състави – хор, оркестър, народен хор (защото педагозите, бъдещите учители е необходимо да бъдат близко до фолклора, да го овладяват не само теоретично, а и в процеса на художествената дейност – да го преживяват)“ – казва Диамандиев на страниците на книгата.

брой 69 юли 2026

Куюмджиев не спира дотук. През 2010 г. той е основният двигател на теоретична конференция „Проф. Асен Диамандиев – педагогът и композиторът“, посветена на твореца и реализирана непосредствено след неговото сбогуване със света. Става и редактор на публикувания впоследствие сборник с доклади от конференцията „95 години от рождението на проф. Асен

Диамандиев“, където животът му е разгледан в три направления – като създател на АМТИИ и Музикалното училище в Пловдив (творчески и професионален), като създател на учебна литература и методически пособия (педагогически) и като създател на първия фолклорен ансамбъл и на множество композиции (музикално наследство). Пет години по-късно, през 2015 – отново Юлиян Куюмджиев е главният инициатор и творчески спомоществовател на следващата конференция, посветена на големия българин – „100 години от рождението на проф. Асен Диамандиев“. И отново трудно изчислим брой часове в редакции на материалите, за да излезе от печат едноименният сборник с научни статии, „рисуващи“ още щрихи към портрета му. Навярно този „натиск“ към максимално разкриване на делото на Диамандиев идва от дълбокото преклонение на Куюмджиев към личността, живота и творчеството на професора. „Натиск“, докато все още са пресни спомените, докато има живи съратници, колеги, възпитаници, последователи, докато всеки детайл може да бъде оцветен и с автентичните усещания от контакта с една легенда. Интересите на Юлиян Куюмджиев са изключително разностранни – към българското църковно пеене, към българската многогласна литургия, към житието и творческите постижения на Христо Манолов и Димитър Ненов, към Лазар Николов, Катя Вълева, Любомир Пипков, към музикалната терминология в различните езици... Неслучайно Съюзът на българските композитори го награждава с престижната награда „Книга на годината“ девет пъти – през 2001, 2009, 2010, 2015, 2018, 2019, 2022, 2024. Само през миналата година той беше удостоен с тази награда – „Книга на годината 2024“, в две категории – в категория „Монографии“ за научното изследване „Архивът на Димитър Ненов в Дрезден“ и категория „Специална награда 2025“ за „Любомир Пипков. Писма от Париж“. Но независимо от десетките създадени книги и стотиците статии – и научни, и информативни, и музиковедско критични, уважението и преклонението към Асен Диамандиев не се „размиват“. Почти всяка година Куюмджиев успява да ни „припомни“ за него – било в статия, било в интервюта в различни медии. Негови са думите от интервю за БТА от 15.11.2025 г. пред журналистката Калина Дечева: Животът на Асен Диамандиев е бил насочен към съзиждане... (това толкова перфектно обобщава живота на Диамандиев, че бива подбрано за заглавие на публикуваното интервю – б. а.) Диамандиев има и великолепни образци на детската и училищна песен, които са и до днес в редица учебници по музика и в хорови сборници. В тях той реализира това, което прави в часовете по солфеж. При него има тясна връзка между тези две дейности – композиторската и педагогическата.

8/9 Някак логично идва второто обогатено издание на „Спомени“ – от една страна, продължение на една дълга и последователно отстоявана линия на незабрава от страна на Куюмджиев, от друга – връзка с 60-годишнината от създаването на АМТИИ, от трета – навършването на 110 години от рождението на Диамандиев. Наглед двете издания си приличат с еднаквата си корица с фотоса на усмихнатия професор, прегърнал домашната си котка. Какво е новото? На това отговаря самият съставител още в увода: „Тъй като от първото издание изминаха повече от двайсет години, във второто са добавени редица бележки за личности, събития и институции, споменати в текста. Освен това са публикувани и текстовете на някои документи от архива на Академията, които разкриват малка част от историята на АМТИИ. Прибавени са и илюстрации, както и снимки от личния архив на проф. Асен Диамандиев“. Добавена е и една много искрена с възхищението си статия на проф. Куюмджиев, публикувана в бр. 4 на сп. „Музикални хоризонти“: „Смятам се за един войник в музикалната култура.

10 години без проф. Асен Диамандиев“. Ще цитирам само едно изречение от нея, изречение, което като че ли обобщава най-ярко образа на Асен Диамандиев: „Едва ли има творческа територия, в която присъствието му да не е оставило ярки спомени, в която творческата му енергия да не е сложила отпечатъка на неговата градивна воля“.

брой 69 юли 2026

My planet – български гласове в Япония

(Академичният народен хор към АМТИИ с концерти в Страната на изгряващото слънце) Василена Василева, магистър „Етномузикознание“

О

т 19 до 25 март тази година част от състава на Академичния народен хор с ръководители – гл. ас. д-р Николай Гурбанов и доц. д-р Данка Цветкова, взе участие в поредица от концерти в Япония. В рамките на турнето младите изпълнителки споделиха сцена с виртуозния цигулар Васко Василев – бивш възпитаник на Академията, като тяхната роля беше основна в концертите под надслов My planet. В Япония със студентите заминаха и доц. д-р Жан Пехливанов и проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак. Ректорът на АМТИИ осъществи ползотворни срещи с ръководители на водещи партньорски университета в Токио, а проф. Шекерджиева изнесе лекция за вокалния изпълнител като изследовател на музикалните процеси. Още с пристигането си в японската столица групата беше посрещната топло и сърдечно от екипа на проекта My planet, а по-късно – и в посолството на Република България в Токио. На 21 март там се състоя среща между певиците от Академичния хор и възпитаници от гимназия „Фуджими“. Японските ученици направиха презентация на своята гимназия и споделиха за опита си да учат в други държави, а българските студентки представиха Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, с няколко изпълнения, които силно развълнуваха присъстващите. В края на срещата учениците се снимаха за спомен с българския талисман от „ЕКСПО 2025 Осака-Кансай“ – Лакто-чан. След емоционалната среща в посолството последва репетиция с Васко Василев и екипа му, на която за първи път всички произведения, включени в програмата, бяха изпълнени заедно. След края є момичетата имаха възможност да се докоснат до

10/11

японската култура, като опитат традиционна японска храна и посетят забележителности в централната част на Токио. Следващият ден започна рано със закуска, кафе и традиционен японски чай матча. Групата приготви своите сценични костюми и се отправи към Tokyo College of Music за генерална репетиция и първи концерт. Програмата започна с изпълнение на японската песен „Роден на тази земя“, която момичетата от Академичния народен хор изпяха акапелно на японски. Последва фолклорна програма, която беше компилация от произведения на най-изявените български композитори, сред които Филип Кутев, Николай Стойков, Красимир Кюркчийски и Николай Кауфман. Реакцията на публиката беше изключително емоционална, а аплодисментите не стихваха до самия край. Програмата продължи с класически образци от Антонио Вивалди, Камий Сен-Санс, Густав Холст, аранжирани за соло цигулка, оркестър и народен хор. След края на концерта последва разходка из улиците на Токио. Групата посети Shibuya crossing – едно от най-оживените кръстовища в света, както и гара „Шибу“ със статуята на вярното куче Хачико, с която всички се снимаха. Денят завърши с вечеря и много емоции, повлияни от добре свършената работа.

брой 69 юли 2026

23 март беше денят на основния концерт, който се проведе в Университета на Организацията на обединените нации с подкрепата на Българското посолство. Репетициите започнаха рано сутринта, а подготовката протичаше с пълна сила. Няколко часа по-късно Академичният народен хор отново излезе на сцената. Със своите гласове хористките плениха публиката, а

множеството поздравления и огромният интерес към състава след края на концерта бяха заслужено признание за отличното представяне. В малкото оставащи часове от деня момичетата разгледаха още от забележителностите на Токио. Денят на последния концерт за групата започна рано с разходка в близкия парк и посещение на храма Meiji Shrine. По-късно участниците се отправиха към Midorigaoka High School, където бе заключителният концерт от проекта My planet в Токио. Преди началото на събитието се състоя кратка репетиция, насочена основно към техническата подготовка. Концертът започна с изпълнение на Академичния хор. Хиляди деца наблюдаваха сцената и се наслаждаваха на музиката, която слушаха. Атмосферата беше изключително емоционална през цялото време, а кулминацията настъпи при финалното общо изпълнение, когато хиляди фенери осветиха залата и публиката се включи, пеейки. Денят завърши с празнична вечеря по проекта My planet на Васко Василев. Самият той изрази своята благодарност към всички участници за успешно реализираната съвместна работа. В приятелска атмосфера бяха създадени ценни контакти и укрепени връзките между участниците в проекта. Чрез музика и танци присъстващите имаха възможност да споделят част от своите национални традиции и културна идентичност. Особено емоционален момент беше съвместното изпълнение на българския химн от Васко Василев и момичетата от хора, което засили усещането за единство и принадлежност и остави траен спомен у присъстващите.

12/13

Последният ден от престоя в Япония беше посветен на културен туризъм. Сутринта започна рано с разходка до близкия парк и храм – време за спокойствие и отдих сред природата. Малко по-късно представители от посолството на България организираха за групата посещение на Tokyo City View – панорамна тераса на 52-ия етаж на Mori Tower, откъдето се откриваше впечатляваща гледка към града и планината Фуджи. Оставащото свободно време групата използва за разходка из автентичните японски улици, закупуване на сувенири и възможност за опознаване на местната култура и атмосфера. Няколко часа по-късно хорът и ръководителите се сбогуваха с екипа на посолството на България и се отправиха към летището за полета обратно към дома.

брой 69 юли 2026

Участието в проекта и съвместната работа с виртуозния цигулар Васко Василев и неговия екип по проекта My planet се превърнаха в изключително ценен професионален и културен опит за всички нас. Академичният народен хор изразява своята искрена благодарност за предоставената възможност да бъде част от това турне, удовлетворение от постигнатите резултати и успешно реализираните концерти. Япония остави силно впечатление със своята култура, организация и отношение към изкуството, като ни вдъхнови и обогати както в професионален, така и в личен план. Всички си тръгнахме с чувство на признателност, незабравими емоции и скъпи спомени от преживяното по време на турнето и срещата с японската култура и публика.

Академична лекция и уъркшоп на тема „Академичен английски: необходими умения за успешно полагане на изпит от докторантите по изкуства“ Иванка Трифонова

С

туденти от трите факултета – „Музикална педагогика“, „Музикален фолклор и хореография“ и „Изобразителни изкуства“ – на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ заедно със свои колеги от Русенския университет „Ангел Кънчев“ взеха участие в обща академична лекция и уъркшоп на тема „Академичен английски: необходими умения за успешно полагане на изпит от докторантите по изкуства“. Лектор и водещ на събитието беше доц. д-р Калина Дечева. Събитието се проведе на 18.02.2026 г. в АМТИИ. Уъркшопът протече в няколко части. В първата докторанти от различни курсове на обучение демонстрираха умения за четене на академични текстове. Във втората част те показаха знания в областта на граматиката. Заключителният етап беше посветен на развиването на умения за свободно академично говорене, като участниците представиха по-подробно темите и целите на своите дисертационни трудове. Принципът на уъркшопа беше student centred, а обучението – осъществено като coaches/assistants от самите студенти в ролята на обучители на своите колеги. Целта беше да се създаде приятелска атмосфера и да се повиши психичното благосъстояние. Лекцията и уъркшопът повишиха езиковите и комуникативните умения на докторантите и поставиха акцент на академичния английски и важността му като част от научната реализация. Събития от този тип са важна стъпка към повишаване качеството на докторантската подготовка.

14/15

Студенти и преподаватели участват в международен научен и образователен форум за традиционна музика и танц в Клуж-Напока, Румъния Виктория Монева (студент БНХ), Василена Василева (магистър „Етномузикология“)

В

края на октомври 2025 г. преподаватели и студенти от специалности „Етномузикознание“, „Изпълнителско изкуство фолклор“ и „Българска народна хореография“ на факултетите „Музикален фолклор и хореография“ и „Музикална педагогика“ участваха в смесена интензивна мобилност в Румъния.. В програмата се включиха представители от различни европейски висши училища по изкуствата от Унгария, Полша, България и Румъния под организацията на Националната музикална академия „Джордже Дима“ в Клуж-Напока.

брой 69 юли 2026

В рамките на седмицата форумът за традиционна музика и танц Traditional Music, Folk Recoveries, Adaptation and Restitutions се превърна в пространство за междукултурен диалог и среща на етномузиколози, етнохореолози, етноорганолози, педагози, учени и изследователи, изпълнители и артисти. Обединени от любовта към фолклорната музика и танц, гости и домакини поставиха основите на нови партньорства между европейските музикални академии.

Форумът изобилстваше от поредица вдъхновяващи събития. Домакините от Румъния представиха дейността на Етномузиколожкия изследователски център (ANMGD) към Националната музикална академия, като ни запознаха с научните изследвания и постижения. В новооткритата сграда на музикалното висше училище се помещава и Трансилванската филхармония. Като част от встъпителната среща всички участници бяха гости на заключителния концерт от Есенния музикален фестивал на Клуж. Концертната програма включваше вдъхновяваща и интересна програма от произведения на Сергей Прокофиев и Игор Стравински. В следващите дни участниците от различните държави представихме теми, презентации и различни активности. Екипът от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ се включихме с темата Tradition and Art – the Cultural Bridges of the Balkans and Southeast Europe. Международната аудитория активно участва в дискусията, запленена от духа и историята на България, както и от ролата на АМТИИ като важен център на Балканите за съхраняване и предаване на културното богатство. Денят бе изключително вълнуващ и обогатяващ, а емоцията, която се създаде след въздействащото ни представяне, остана в нас дълго след това. Работната програмата продължи с потапяне в миналото чрез посещение на местния етнографски музей. Разположен в сърцето на Трансилвания, той съхранява духа и историята на Клуж-Напока и региона. В него разгледахме различни експонати – от интересни трудови пособия и изящни традиционни костюми от различни региони на Румъния до платна, запечатали духа на отминали епохи, фотографии и икони от стъкло. В рамките на съпътстващата двудневна Международна конференция по етномузикология се запознахме с редица научни доклади, представени от учени, изследователи и преподаватели от региона и Европа. Нашите ръководители доц. д-р Зоя Микова и гл. ас. д-р Благовеста Калчева, представиха своите научни доклади по теми, които разработват. Кулминацията на деня се постави от Фолклорния рецитал, в който се включиха всички участници от различните държави. Обединени под темата European Traditional Music, на сцената в Румънската национална академия съвместно се изявиха студенти и преподаватели от България, Унгария, Полша и Румъния. Всяка страна изнесе свое малко представление, което се оказа пресечна точка между талантите и местните традиции. В нашата програма представихме отделните музикалнофолклорни региони на България, като съчетахме вокалната и инструменталната музика с традиционните български танци.

16/17

Международната конференция завърши с програма от украински песни от поречието на река Дунав в изпълнение на вокалната група Zadunaiska Sici от Тулча. Официалното закриване на форума завърши със споделени музикални изпълнения на народни мелодии и танци от фолклора на всички страни участнички. С настъпването на последните часове от нашия престой, Клуж-Напока ни изпрати в цялото си величие. Градът на изкуството и културата остави у нас усещане за гостоприемство и вдъхновение. Градът ни разкри красотата си с богатството на Ботаническата градина, центъра, есенния базар и множеството катедрали и храмове, чиято архитектура беше невероятна. Пътят към България бе дълъг, но приятен – време, в което емоциите от изминалите дни трябваше да утихнат и да се подредят. Докато трансилванските хълмове плавно се сменяха с познатите очертания на родната природа, не спираха да звучат разговори за музика, нови приятелства и споделени мечти. Умората от пътуването бе изместена от чувството на удовлетворение и вдъхновение. Прибрахме се у дома не просто с багаж и сувенири, а с пренесения дух на една далечна, но вече близка до сърцата ни академична общност.

брой 69 юли 2026

18/19

Концерт ревю „Струнни силуети“ Ванеса Чолакова, „Маркетинг и комуникации в изкуствата“, IV курс

Н

а 21 май сцената на Концертна зала АМТИИ се превърна в жива галерия. Концертът ревю „Струнни силуети“, част от юбилейното десето издание на Международен младежки фестивал „Кръстопът“, не само обедини музика и мода на едно място, но ги превърна в артинсталация, в която всеки тон имаше свой собствен силует. Разнообразната и динамична програма потопи публиката в свят на перфектната синергия между музика, форми и материи. Спектакълът предложи три плавни естетически свята, в които визуалното и слуховото възприятие работеха в пълен синхрон. Началото бе поставено

брой 69 юли 2026

с монументална барокова пиеса на Георг Фридрих Хендел, изпълнена от Китарен ансамбъл „Академика“ с художествен ръководител проф. д-р Стела Митева-Динкова. Творбата оживя в залата чрез архитектурни облекла с ясни линии и изразен контраст между твърди и меки тъкани, дело на студентите в бакалавърската програма „Дизайн на облеклото“. Програмата продължи с плавно пренасяне към драматизма на Камий Сен-Санс, испанската страст на Жорж Бизе и войнствените завладяващи ритми на Арам Хачатурян. Те намериха своя красив и естествен отговор в изящните модели, вдъхновени от източната култура и традиционните занаяти. Кулминацията донесе чувство на пълна свобода под наелектризиращия пулс на „Техно“ (Юрг Киндле) и „Либертанго“ (Астор Пиацола). Сцената засия още по-ярко със смелата асиметрия и съвършенство към детайла на авангардната модна колекция. Особено въздействащо присъствие на сцената имаше Китарен ансамбъл „Академика“. Със своята силна сценична енергия, виртуозност и богат музикален израз младите китаристи допълниха емоцио-

Снимки: Александра Александрова и Магдалена Лазарова, „Фотография“, II курс

нално артистичната атмосфера. От бароковата прецизност, през мистични флажолети и перкусии, до взривяващ ритъм – ансамбълът демонстрира изключителен професионализъм, който водеше моделите и омагьосваше публиката. В съвършено съзвучие с тази инструментална виртуозност студентите от бакалавърската програма „Дизайн на облеклото“ с ръководители доц. д-р Динка Касабова и инж. Ас. Ангелина Дончева разгърнаха един необятен свят. Те впечатлиха с креативност, смелост, находчивост и внимание към детайла. Краят на творческата вечер бе белязана от церемония по награждаване. Под бурните аплодисменти на публиката бяха връчени дипломи за художест-

20/21 венотворчески принос към десетото юбилейно издание на Международен младежки фестивал „Кръстопът“ на доц. д-р Динка Касабова и инж. ас. Ангелина Дончева. Диплом за най-добър дизайн на дамска риза получиха Йелда Шекирова и Янко Гюрджийски, а за най-добър дизайн на мъжка риза бе наградена Симона Гаджева. Награда за най-добър PR на Китарен ансамбъл „Академика“ получи Ванеса Чолакова, бивш член на ансамбъла и студент в бакалавърската програма „Маркетинг и комуникации в изкуствата“. Награда за най-добър водещ бе връчена на водещата на събитието Габриела Михайлова. Талантът и усилията на заснелите събитието фотографи също бяха възнаградени, като бяха връчени дипломи за най-добър фотограф на Магдалена Лазарова и Александра Александрова – студентки във II курс, специалност „Фотография“. С този изключителен спектакъл студентите от факултетите „Музикална педагогика“ и „Изобразителни изкуства“ за пореден път доказаха, че различните изкуства могат да изграждат мостове, да функционират в перфектна хармония, да се допълват и надграждат. В резултат на това те въздействат много по-осезаемо и оставят ярка следа в културното пространство! Фестивалът се осъществява с подкрепата за научна и художественотворческа дейност към АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.

брой 69 юли 2026

Любомир Кръстев. Бъдещи форми на смисъла Д-р Яница Фендулова, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ „Бъдещи форми на смисъла“ – самостоятелна изложба на Любомир Кръстев в галерията на Български културен институт – Прага, Чехия (9–30 април 2026)

Л

юбомир Кръстев е художник график, който стъпва уверено на технологичния процес. В изложбата „Бъдещи форми на смисъла“ от април т.г. авторът представя общо шест широкоформатни графики: пет от сериите Coils (2010–2012) и „Against the Sun“ (2013), както и работата Scar Field (2017). Показаните произведения в БКУ – Прага, всъщност ни завръщат към негов ранен и изключително продуктивен творчески период (2010–2017), основаващ се на самите устои на графичното изкуство. Методично и последователно изпълнени в унисон с каноните на графичния процес, работите му показват развивана с години прецизност в посвещение на графичната техника и прокарват авторски път отвъд нея. Този опит очертава фундамент, върху който впоследствие ще се разгръща (вече настоящата) творческа работа на Кръстев. Любомир Кръстев е роден през 1983 в Русе – това е биографичен момент с израз тъкмо в тези ранни серии: изображенията в „Бъдещи форми на смисъла“ показват индустриални детайли, намерени около река Дунав. Изследвайки материалната реалност, авторът често използва фотография в началните етапи на работа – събира визуален архив на интересуващите го елементи, които впоследствие трансформира в художествен образ. Произведението Scar Field (200/145 см, 2017) е изпълнено върху няколко графични листа в

22/23

техниките офорт, акватинта и включва дорисувани елементи със сух пастел, въглен. Трябва да се отбележи, че два от показаните класически офорта от серията Coils – Coils I (103/60 см, 2010) и Coils II (101/60 см, 2010) към момента са част от постоянната колекция на Софийската градска художествена галерия, фонд „Съвременно изкуство и фотография“, придобити (още тогава, през 2010–2011) и представени в изложбата „Нови постъпления“ (2012). Както казахме, периодът е ключов, в тези години Кръстев е гостуващ артист в Guanlan Original Printmaking Base, Китай (2010, 2015), където осъществява точно тези две работи от серията Coils. През 2016 Кръстев е и бенефициент на програмата за подпомагане към Наградата „Гауденц Б. Руф“. Достигащ графичното майсторство на дълбокия печат, Кръстев не остава само в рамките на занаята – той прави не една крачка в концептуалния план на творбите си. Изобразените утилитарни предмети, индустриално-архитектонични форми или природни аморфии в пейзажните хоризонти отразяват психологизма на нашето време: отразяват напреженията между разпад и градеж, несигурност и устойчивост, когато въпросът за предстоящото мълчи. „Това, което остава, е фрагмент от една материална култура, който започва да функционира като знак“, пише за изложбата Мария Василева.[ От представителния текст към изложбата „Бъдещи форми на смисъла“, галерия на Български културен институт – Прага, Чехия (9–30 април 2026).] Мисленето за „следите“ и „паметта“ от нашето време изглежда да е значим идеен комплекс, комбиниращ авторския житейски рефлекс към настоящото ни битие с технологичното правене на офорт и акватинта (прорезите и разяждането на медна повърхност).

брой 69 юли 2026

Изложбата ни припомня множество приносни моменти от ранната биография на установения вече автор и ни информира за основата, на която се развива реализираната след това артистична практика. С днешен поглед назад можем да назовем този процес на преминаване от един етап в друг. Най-новите произведения на Любомир Кръстев вече се трактуват повече в полето на рисунката, а технологичният момент на носещите повърхности говорят за краткотрайност, ефимерност и ситуативност – такива са например работите му с про-

жекции и звук или колажите от хартия, слепени с хартиено тиксо, и работите с въглен вместо печатарско мастило, изложени в друга негова самостоятелна изложба – „Променливи пространства“, куратор М. Василева, галерия „Структура“, София (22.10. – 16.11.2024). Вариативният диапазон в работата на художника ни дава възможност да видим един своеобразен парадокс на графичното изкуство. Наблюдавайки произведенията на Любомир Кръстев, оставаме с усещането за неподправено и първично авторско чувство, което се запазва въпреки строгия, дисциплиниран и продължителен технологичен процес на дълбокия печат. По-късните произведения на автора стъпват неимоверно на упората на сериозния и зрял графичен процес, но отказват неговия тираж и се колебаят в избора между тежката машина на графиката и лекотата на жеста. В момента авторът живее, работи и преподава в Пловдив, където е главен асистент в катедра „Изящни изкуства“ на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Любомир Кръстев завършва магистърска степен по графика в АМТИИ – Пловдив (2008), придобива докторска степен от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2015). В периода 2017–2018 е гостуващ лектор в Sichuan Institute of Fine Arts, Чунцин, Китай. Кръстев реализира редица самостоятелни изложби, сред които са „Променливи пространства“, куратор Мария Василева, галерия „Структура“, София (2024); The Industrial Temple, Нощ на музеите и галериите, Пловдив (2016); „Форсиране на избора“ – Национални есенни изложби, куратор Галина Лардева, Пловдив – самостоятелно представяне в рамките на кураторския проект, 2013. Любомир Кръстев е носител на награда за графика от Националния конкурс на Allianz – България, Пловдив (2012), отличен е в Националния конкурс за млади художници, критици и куратори (2009), организиран от Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий“ в сътрудничество със СБХ. Работата му е представяна в множество международни изложби, кураторски проекти, сред които можем да отличим „ФОН: Млади автори“, кураторски проект на Sariev Contemporary, Пловдив (2019); Rising Ruins, куратор Serge Ecker, Люксембург (2019); LISTE Art Fair, Базел (2019), в рамките на кураторския проект „Поколение между разруха и ентусиазъм“ на Албена Михайлова-Манц; Tractatus Locus, куратор Кристина Шрай, Български културен институт – Дом Витгенщайн, Виена (2017); In.print.out, Akademie der bildenden Künste, Виена (2013).

Снимки: Ивелина Стоянова, Светослав Павлов

24/25

62. Международен фестивал на камерната музика – Пловдив Доц. д-р Жан Пехливанов, ръководител на проекта, доц. д-р Евгений Шевкенов, артистичен директор

Н

есъмнено именно този музикален форум в град като Пловдив носи символен заряд на смисъл, качество, приемственост, вдъхновение и бъдеще.

Тазгодишното, шейсет и второ издание на фестивала, между 18 май и 15 юни 2026 г., представи 10 концерта и 10 майсторски класа, като доказа това по най-прекрасния начин – с богата и силна програма, с множество институционални партньори и с многобройна и вдъхновена публика. Горди сме, че откакто АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ е организатор на фестивала, той е носител на престижния EFFE Label (Europe for Festivals, Festivals for Europe) – европейски знак за качество, присъждан от European Festivals Association (EFA) на изявени фестивали за изкуства. Отличието се връчва след оценка от международни експерти и отличава фестивали с високи художествени постижения, активна ангажираност към местната общност и международна отвореност. Нашият фестивален форум бе първият в Пловдив, който през периода 2022–2023 г. получи това признание и успешно го защитава до днес. Живеем във времена, които провокират силни емоционални реакции и често ни изправят пред ежедневни избори, чрез които отстояваме своите ценности. Именно затова връзката с автентични и висококачествени културни събития е толкова съществена. Те са не само пространство за наслада от срещата с изкуството, но и място за срещи, дискусии, обмен на идеи, разширяване на професионалните контакти и изграждане на партньорства. Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ се гордее, че е част от историята на града и на фестивала – че съхранява неговите традиции и му дава нов живот. Благодарим на Община Пловдив и отдел „Култура“ за доверието и подкрепата в опазването и развитието на най-стария фестивал за камерна музика в Европа. брой 69 юли 2026

За отразяването на славната традиция и вълнуващото настояще на фестивала поканихме предвестниците на бляскавото музикално бъдеще на Пловдив – млади преподаватели и докторанти от Академията, чиито впечатления може да прочетете в следващите редове.

62.

2026

Забележителна клавирна вечер с Гюлсин Онай Александър Чобанов

П

оредното 62 издание на Международния фестивал за камерна музика в Пловдив беше открито с клавирен концерт на знаменитата турска пианистка Гюлсин Онай – носителка на призови награди от някои от най-прочутите международни конкурси по света като „Маргарит Лонг“ и „Феручо Бузони“. Почитателите на клавирното изкуство под тепетата имаха честта да се насладят на еклектична програма, съдържаща емблематични творби от клавирния репертоар, представящи различни епохи и музикални стилове. В началото публиката затаи дъх за Партита № 1 в си-бемол мажор от Й. С. Бах, в която г-жа Онай майсторски успя да подчертае най-важните елементи в творбата – изтънчения танцувален характер и задължително необходимия за него перфектен ритмически контрол и гъвкавост. Последвалата популярна Соната № 11 в ла мажор от В. А. Моцарт впечатли не само с техническата прецизност и виртуозност на марша „алла турка“, но и с изящна фразировка и красив, пеещ тон по протежение на цялата музикална форма. Виртуозната и бравурна страна на Соната № 3 в си минор от Ф. Шопен пък беше съчетана с невероятно въздействащата поетика на Онай. Освен това артистката бе избрала да включи в програмата си и два кратки, но технически предизвикателни прелюда от турския композитор Ахмед Аднан Сайгун, представляващи успешна симбиоза между турски фолклорни елементи и съвременни западноевропейски клавирни пейзажи. Това със сигурност беше едно достойно начало на най-стария ежегоден фестивал за камерна музика в Европа, за което допринесе артистичното и сценично присъствие на тази забележителна пианистка, което ще се помни дълго от посетителите на концерта.

26/27

Звездите на утрешния ден – Клавирно трио Assai Христо Илиев

К

онцертът на Клавирно трио Assai в състав Георги Райчев – цигулка, Тодор Иванов – виолончело, Петър Дюлгеров – пиано, предложи на фестивалната публика изтънчена програма, обединяваща класическата елегантност на Хайдн и Моцарт с драматичната експресивност на Шостакович.

В интерпретациите на Трио Hob. XV:27 и Trio KV 502 музикантите впечатлиха със стилова чистота, естественост и прецизност на ансамбловия баланс, което подчерта красотата на тези шедьоври на класическия стил. Кулминацията на вечерта безспорно дойде с изпълнението на Трио № 2, оп. 67 от Дмитрий Шостакович. Наситена с драматизъм, емоционална дълбочина и вътрешно напрежение, творбата прозвуча изключително въздействащо и завладя вниманието на публиката от първия до последния тон. Особено куриозен момент настъпи, когато по време на изпълнението на четвърта част се скъса ми-струна на цигулката. Със забележително самообладание и професионализъм Георги продължи да свири и успя да завърши произведението, без да се наруши цялостната музикална линия, като за немалка част от публиката случилото се остана незабелязано. Със своята прецизност, емоционалност и артистична убедителност Клавирно трио Assai поднесе на слушателите преживяване, което заслужено се нарежда сред музикалните събития на сезона по време на тазгодишния фестивал.

брой 69 юли 2026

62.

2026

Клавирни импресии от късния Бетовенов стил Гл. ас. д-р Борис Мирчев

Н

а 22 май 2026 в концертната зала на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ се състоя запомнящ клавирен рецитал на италианската пианистка, педагог и музикален философ Мария Летиция Микиелон.

Пред препълнената концертна зала тя представи интригуваща програма, предизвикателство както за техническите възможности на един изпълнител, така и неговите концептуални, естетически виждания за съответните пиеси – Фантазия за пиано KV 397 до минор от Моцарт, като малък реверанс към 270-годишния му юбилей, последвана от три от последните клавирни сонати на Бетовен. Естествено, трите сонати на Л. ван Бетовен заеха централно място в концертната вечер, със сигурност и в контекста на това, че Микиелон е в процес на реализиране на амбициозна задача – Проект „Бетовен 2027“, който включва интегрално изпълнение на всички клавирни сонати и концерти на композитора! Оп. 101, 109 и 111 изразяват в пълна степен променения творческия образ и композиционната еволюция на стила на зрелия Бетовен, разчупването на класическите форми, полифонизирането на фактурата и философските „повеи“, характерни за късните опуси на композитора. Тези черти бяха майсторски пресъздадени на сцената, като особено силно впечатление направи тънкото нюансиране в рамките на динамичния план. На бис Микиелон поднесе по неподражаем начин, като едно поетико-лирично откровение, Ноктюрно оп. 27 номер 2 в ре бемол мажор от Шопен. Надяваме се, че и в бъдеще забележителната италианска пианистка ще гостува в Пловдив и ще радва публиката с майсторството си!

28/29

Рок-барок в залата на АМТИИ У Дан

К

онцертът на Академичния камерен оркестър на АМТИИ на 29 май остави много силно впечатление в програмата на фестивала.

Още с първите тонове бароковата музика прозвуча жизнено, светло и изпълнена с енергия, живата пулсация създаде в залата топла, вълнуваща и много активна атмосфера. Алан Визвари изпъкна ярко в двойната си роля на солист и диригент. Като цигулар той показа ярка изразителност и увереност, а като диригент успяваше да поддържа оркестъра в постоянен музикален тонус, което пролича в импулса на целия ансамбъл за активно музициране. Това съчетание между солистично мислене и диригентско водене направи сценичното му присъствие убедително и силно въздействащо. Виолистът Лазар Милетич демонстрира внимателно и задълбочено отношение към музиката. Звукът му беше плътен и топъл, фразите имаха ясна посока, а музикалното напрежение се развиваше естествено и убедително. Чрез добре премерена звукова линия и концентрирана емоционалност той успя да разкрие вътрешната сила на музиката в много от възможните варианти на нейното вътрешно разнообразие. В контекста на зашеметяващата рок енергия на изпълнението слушателите се убедиха, че сценичното присъствие не е само външна увереност, а способност на изпълнителя да увлече публиката, да владее напрежението на формата и да разкрие убедително музикалното съдържание. брой 69 юли 2026

Салваторе Даниеле Пидоне – китара Йоана Тихолова

С

дълбока емоционалност на изпълнението се открои петият от общо десет концерта в рамките на 62. Международен фестивал на камерната музика, организиран от Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, Пловдив. Артистичен директор на музикалните дни е доц. д-р Евгений Шевкенов, а ръководител на проекта – доц. д-р Жан Пехливанов. Домакин на концерта, състоял се на 31 май, бе късноантична сграда „Ирини“, а специален гост на тази фестивална вечер беше китаристът от италиански произход Салваторе Даниеле Пидоне. Подбраната от него специално за фестивала музикална програма впечатли с богато разнообразие от произведения на италиански и испански композитори от разнообразни епохи и музикални стилове, сред които Мануел де Фая, Фердинандо Карули и Николо Паганини. Специален акцент в програмата на концерта бяха популярни италиански песни, представени в изящни аранжименти за китара, които внесоха допълнителен колорит и емоционалност в изпълнението. Залата беше препълнена с любители на музикалното изкуство, а концертът завърши с нестихващи аплодисменти и радостно очакване на следващото музикално събитие, посветено на децата – „Музикалното бъдеще на Пловдив“, с възпитаници на НУМТИ „Добрин Петков“, Пловдив.

30/31

Музикалното бъдеще на Пловдив Димитър Арнаудов

З

а поредна година в рамките на Международен фестивал на камерната музика – Пловдив, бе отделено достойно място и за младите таланти от НУМТИ „Добрин Петков“. Традиционният концерт, озаглавен „Музикалното бъдеще на Пловдив“ се състоя на 2 юни в Концертната зала на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, която се оказа тясна да побере желаещите да се насладят на изпълненията на младите музиканти. В разнообразната програма бяха застъпени автори и заглавия от различни жанрове и епохи в световната музикална култура, както и утвърдени български композитори. Прекрасно овладеният усет за камерно музициране, виртуозността на соловите изпълнения, лекотата във фразирането и естетиката, с които бяха поднесени произведенията, са плод както на професионалната работа на преподавателите и ръководството на училището, така и на сериозното отношение и неуморим труд на талантливите млади музиканти.

Това, че ръководството на фестивала дава поле за изява на младите таланти от ранна възраст да се докосват до високата професионална сцена, е изключително важно за тяхното развитие и трупането на безценен изпълнителски опит. Събитието още веднъж красноречиво доказа, че учебните и културни институции в града работят с обща кауза, ясни идеи и в тясно сътрудничество, а подобен род музикални постижения на младата генерация са ясна индикация за това, че в Града под тепетата музикалното образование продължава традиционно да бъде на много високо европейско ниво. брой 69 юли 2026

Изтънчена концертна вечер в Изложбена зала 2019 У Дан

П

рограмата на 4 юни с произведения от Моцарт и Бах беше подбрана с ясна концепция и вътрешна логика за непосредствено съпоставяне на класическата яснота и елегантност на Моцарт и бароковия жив диалог в музиката на Бах.

Под диригентството на Евгений Шевкенов отличният Академичен камерен оркестър на АМТИИ представи премиера за България на новооткритата Моцартова Серенада в до мажор, която прозвуча леко, подвижно и естествено, без излишна тежест и без ненужна външна ефектност. В концерта за две цигулки на Й. С. Бах двамата солисти, братята Рихард и Патрик Цибула, демонстрираха отлични инструментални и музикални качества, като диалогът между цигулките им беше ясен, изразителен и добре балансиран. Особено силно впечатление направи музикалното ръководство на диригента Шевкенов, с енергичен, точен и вдъхновяващ жест, с ясно разбиране за специфичния стилов характер на всяко произведение. При Моцарт той проектира лекота, движение и свежест, а при Бах диференцира изчистена форма и прозрачност на гласовете. Във фразирането, което той изискваше от ансамбъла, пролича внимание към музикалния дъх, към баланса между гласовете и към безукорния стил – ясен, светъл, гъвкав и елегантен. Този концерт не само донесе истинско естетическо удоволствие от музикалното преживяване, но и даде ценни насоки за професионалистите, относно звука, фразирането, ансамбловото слушане и ролята на диригента в изграждането на цялостната музикална форма.

32/33

Незабравимото концертно преживяване с Александър Каймбахер и Анна Сушон Ас. Алпер Юнлютюрк

К

онцертната програма на 11 юни под назването „От Моцарт до оперетата и виенските песни“, отразяваща богатото класическо музикално наследство на Виена, подари на пловдивската публика едно наистина незабравимо преживяване. Рециталът започна с изящни песни от Моцарт, където благодарение на ясния и гъвкав теноров глас на Каймбахер и чувствителния клавирен съпровод на Сушон мелодичната изтънченост и драматичните нюанси в музиката бяха пресъздадени по впечатляващ начин. Програмата продължи с емоционалните песни на Шуберт, където сценичното присъствие на Каймбахер, неговите жестове и драматична интерпретация придадоха на изпълнението жива разказвателност и дълбоко развълнуваха слушателите. Особен акцент в концерта бяха творбите на композитора Й. Ховен, прозвучали в България за първи път. Двамата изпълнители представиха музиката му по впечатляващ начин, разкривайки както специфичния исторически контекст, така и нейния оригинален художествен облик. Втората част, в по-лек и непринуден дух с оперетни арии и популярни виенски песни (Wienerlieder), изведе на преден план веселия и жизнерадостен чар на виенската музикална култура. Съчетавайки високотехническо майсторство и искрена артистична енергия, музикантите ни заведоха на истинско музикално пътешествие, което напълно удовлетвори високите естетически очаквания на слушателите.

брой 69 юли 2026

Концерт нова българска музика Йордан Вичев

Н

а 13 юни пловдивската публика стана свидетел на едно забележително събитие в Концертната зала на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Четиримата музиканти от квартет „Арденца“ ни убедиха, че съвременната българска музика и изпълнителско изкуство са в разцвета си. Чудесният ансамбъл на Галина Койчева-Мирчева, Огнян Константинов, Ромен Гариу и Даниела Дикова превърна сложните партитури на Михаил Пеков и Асен Аврамов в жив, дишащ диалог между инструментите. Музикантите демонстрираха завидна симбиоза помежду си, улавяйки и най-фините идеи и нюанси в композициите. Силно впечатление направиха пиесите „Спомен“, „Морето“ и „Футбол“ от Пламен Джуров, запечатали се ярко в съзнанието на слушателя, както и фантастичните звукови светове на Георги Арнаудов. Финалът с Alla Bulgara от Ценко Минкин изправи залата на крака в заслужени овации, а публиката им се отблагодари с дълги и искрени аплодисменти.

34/35

Стилова прецизност и звуков баланс Ванеса Петкова

З

аключителният концерт на 62. Международен фестивал на камерната музика в Пловдив представи пред публиката Райнхард Вийзер, соло кларинетист на Виенските симфоници и професор в MUK-Wien, и пианистката Мария Принц – утвърден камерен изпълнител с международна кариера. В пространството на Регионалния етнографски музей прозвуча програма, проследяваща развитието на камерната музика за кларинет и пиано от Ранния романтизъм до втората половина на XX в. „Интродукция, тема и вариации“ от Росини открои белкантовата природа на кларинета, а соловото изпълнение на Фантазия в ре минор KV 397 от Моцарт разкри характерното съчетание между драматичност и импровизационна свобода. Централно място в програмата зае „Голямо концертно дуо“ oп. 48 от Вебер, произведение емблематичнo за романтичния кларинетен репертоар. „Танцови прелюдии“ от Лютославски, изградени върху полски фолклорни интонации, внесоха ярки ритмични контрасти и динамика, а Соната за кларинет и пиано от Пуленк предложи комбинация от лиричност, елегантност и фин хумор. Райнхард Вийзер и Мария Принц впечатлиха със стилова прецизност, фин звуков баланс и естествен ансамблов диалог. Продължителните аплодисменти на публиката бяха възнаградени с два впечатляващи биса от Франц Шуберт и Андре Месаже.

брой 69 юли 2026

Баховият поглед към Марчело: възвишена естетика и артистична зрялост в интерпретацията на Вълчан Вълчанов (обой) и Донка Ангъчева (пиано) Доц. д-р Едуард Сарафян

В

рамките на първото издание на фестивала Maestri & Rising Stars, проведено на 16 юни 2026 г. в Епископската базилика на Филипопол, сред множеството ярки музикални изяви особено силно художествено впечатление остави изпълнението на Вълчан Вълчанов (обой) и Донка Ангъчева (пиано). Двамата представиха втората част – Adagio – от Концерта за обой в ре минор на Алесандро Марчело, в клавирната обработка на Йохан Себастиан Бах, превръщайки я в един от най-въздействащите моменти на вечерта. Изпълнението се отличаваше с изключителна художествена зрялост, стилова прецизност и дълбоко проникване в емоционалния свят на произведението. Вълчан Вълчанов демонстрира забележително владеене на звука, който се отличаваше с благороден тембър, мекота и естествена пластичност. Мелодичната линия бе изградена с изключителна фразировка, изящно легато и прецизно чувство за дишане, което придаде на музикалната тъкан усещане за непрекъснатост и вътрешна цялост. Особено впечатляваща бе способността на изпълнителя да постигне баланс между техническото съвършенство и емоционалната непосредственост. Всяка фраза звучеше осмислено, а динамичните нюанси бяха реализирани с изключителна деликатност, без външна ефектност, но с дълбока художествена убедителност. Интерпретацията носеше спокойствие, духовна извисеност и онази вътрешна концентрация, която превръща музиката в истинско естетическо преживяване. Не по-малък принос за цялостното въздействие имаше пианистката Донка Ангъчева. Нейният клавирен съпровод далеч надхвърли традиционната акомпанираща функция и се превърна в пълноценен партньорски диалог с обоя. Изящният є звуков баланс, фината полифонична мисъл и чувството за стил разкриха богатството на Баховата клавирна обработка, без да нарушават водещата роля на соловия инструмент. Пианистката демонстрира безупречна звукова култура,

36/37

прецизна артикулация и впечатляваща способност да изгражда многопластова музикална драматургия с привидно минимални средства. Камерното взаимодействие между двамата изпълнители заслужава специално внимание. Те създадоха усещане за единен художествен организъм, в който всяка фраза бе естествено продължение на предходната, а музикалният диалог се развиваше с пълно взаимно доверие и творческо единодушие. Синхронът между тях бе впечатляващ както по отношение на темповата стабилност и агогиката, така и в изграждането на общата емоционална линия на произведението. Особено въздействащо бе съчетанието между възвишения характер на музиката и уникалната атмосфера на Епископската базилика на Филипопол. Пространството със своята историческа и духовна аура допринесе за още по-силното възприемане на тази проникновена интерпретация, в която красотата на звука и архитектурната среда взаимно се допълваха. Изпълнението на Вълчан Вълчанов и Донка Ангъчева беше ярък пример за висок професионализъм, безупречен стил и артистична чувствителност. То разкри не само отличната инструментална подготовка на двамата музиканти, но и способността им да превърнат една добре позната творба в дълбоко лично и емоционално преживяване за публиката. Тяхната интерпретация на Adagio от концерта на Алесандро Марчело остави трайно впечатление със своята искреност, благородство и художествена завършеност и без съмнение се нареди сред най-стойностните и запомнящи се изпълнения на първото издание на фестивала Maestri & Rising Stars. Тя заслужава висока оценка като образец за стилово издържано, вдъхновено и интелигентно музициране, което докосва както професионалната аудитория, така и широката публика. брой 69 юли 2026

Пловдив 16.06.2026 г.

Десета юбилейна изложба на факултет „Изобразителни изкуства“ Кити Тенчева, студент IV курс ПОИИ

Н

а 11 юни 2026 г. факултетът по изобразителни изкуства на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ представи своята традиционна годишна изложба в сградата на Градската художествена галерия на ул. „Княз Александър I“ № 15. Събитието беше открито от декана на факултета проф. д. изк. Галина Лардева и беше посетено от множество любители на изкуството, художници, преподаватели и близки на младите автори. Събирането на различни публики допринесе за това атмосферата да бъде едновременно тържествена и непринудена. Така общата изложба се превърна в място, на което младите хора получиха възможност да общуват във връзка с представянето на своите творби. Както всяка година, в настоящото издание присъстваха произведения от всички специалности на факултета по изобразителни изкуства в академията – „Графичен дизайн и фотография“, „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“, „Сценография“, „Фотография“, „Дизайн на облеклото“, „Стенна живопис“, с участието на бакалаври и магистри от всички курсове.

38/39

Прави впечатление разнообразието в художествените търсения на студентите: някои от тях са предпочели да откликнат на актуални съвременни тенденции в света на визуалните изкуства и дизайна, докато други търсят непосредствен диалог с традиционните художествени техники и представи за изкуството. При всички случаи обаче в творбите личат изминатият от младите хора път във времето на тяхното интензивно обучение, изработеният от тях вкус към експеримента и вариативността. Защото единствено в промените и непрестанните търсения кристализира и въздейства авторовият почерк. В изложбата могат да бъдат видени традиционните графични техники на високия и дълбокия печат като линогравюрата, сухата игла, офорта, акватинтата, резерважа, монотипията и др., както и рисунъчни похвати като лави, маслена живопис и разнообразието от скулптурни обеми, които откриваме при работите на „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ и други специалности. Представени са специфични фотографски художествени техники като цианотипия на специалности „Графичен дизайн и фотография“ и „Фотография“, както и богатство на стенописни техники като мозайката и иконописните произведения, изпълнени от студентите в специалност „Стенна живопис“. Други автори от специалности като „Графичен дизайн и фотография“ използват модерните технологии и графичен софтуер за създаване на своите произведения и разработването на среда, продукт и персонаж, в специалности „Сценография“ и „Дизайн на облеклото“ пък работят с колаж и макетиране. Друг аспект, в който се изразява богатството на избраните произведения в тазгодишната изложба, беше спектърът от жанрово разнообразие на представените творби – тук се откриват етюдни, пейзажни и портретни произведения, но също например и експериментални опити в областта на дизайна и облеклото, които далеч надхвърлят стандартните и типовите решения.

брой 69 юли 2026

Широкият диапазон е видим и в различното отношение към традицията на родното – проблем с особено дълга и трайна традиция в българското изкуство: това съотнасяне е видимо например в сюжетните избори при някои графични произведения, представящи гледни точки към характерна българска архитектура. Други представени в изложбата творби не взимат отношение към проблематиката на родното и се насочват към универсални теми и мотиви. Освен тематичното обогатяване подобна нагласа подчертава свободата на избора и работата на авторите в различни художествени полета и нагласи.

40/41

По такъв начин разностранната насоченост изпъква като тази отличителна черта на изложбата, която задава нейната широта и обхвата на въздействието є. Това я прави не само привлекателна, но и вълнуваща за широка публика. За силното си участие в юбилейната годишна изложба бяха наградени следните студенти: Ерика Хаджиева – II курс „Стенна живопис“ Доника Георгиева – II курс „Графичен дизайн и фотография“ Ивана Бонева – I курс „Фотография“ Даниела Костадинова – II курс „Дизайн на облеклото“ Маноел Димитров – I курс „Сценография“ Жана Христева – I курс „Живопис“ Никол Кручити – магистър, „Скулптура“ Синтия Бошнакова – IV курс „Графика“ Александра Михайлова – магистър, „Рисунка“

брой 69 юли 2026

Сбогом, Приятелю!

(In memoriam за кончината на професор Александър Спиров) Проф. Недялчо Тодоров

З

аклех се да не съчинявам вече и да не публикувам характеристики, рецензии, монографии, мнения и препоръки за колегите си. Но смъртта на проф. Александър Спиров ме развълнува толкова силно, че изневерих на спонтанно положена клетва. Взех отново перото, за да излея огромната си почит и да споделя неутешимата си скръб за загубата на този забележителен човек. С какво се отличаваше личността му? На първо място – той беше даровит музикант, изявил таланта си още в детска възраст, развил способностите си като прецизен изпълнител и виртуоз, изпъкнал ярко в кръга на любимото си цигулково изкуство. Същевременно беше високо и многостранно образован, прекрасно информиран и активно деятелен. Той се справяше самостоятелно и чудесно с всички житейски проблеми, постоянно възникващи в битието му. Достигнал достойно до върховете на академичната си кариера, той блестеше с предимствата си, но никога не се стремеше да преварва другите. Със своята скромност и толерантност търпеливо чакаше своя ред. Извънредно признателен и благодарен към родителите си – известни музиканти и негови първи учители, и към възпитателите си (негови професори като студент в София и специализант в Москва), той приветстваше техния възход. Стремеше се да запази и предаде на синовете си родовата памет и семейните ценности като най-добронамерен баща и щастлив дядо (на своето внуче).

42/43

Строг и взискателен към студентите си, той бе съпричастен на техните въжделения и справедлив и внимателен към тях. Убеден в правотата на преценките си, той успяваше да бъде сдържан и отстъпчив, когато е необходимо (и особено към мене и към хората, които ценеше и уважаваше). Непримирим към завистта и сплетните, както и към проявите на високомерие и надменност (проявяващи се понякога у някои педагози и длъжностни лица), той реагираше решително и смело в името на академичната етика и запазване на добрия микроклимат в АМТИИ. Отдаваше всичките си сили за успеха на професионалното и на класическото музикално изкуство, и за подготовката на възторжени следовници – оркестранти, учители и популяризатори на бароковото, съвременното и особено на българското творчество. Отиде си безвъзвратно! Но остави незаличими спомени за своите бравурни солистични изяви, за плодоносното си сътрудничество с партньорите си, с научните си трудове и съставените от него сборници и учебни пособия, с всеотдайното си присъствие като концертмайстор на Пловдивската филхармония, Пазарджишкия симфоничен оркестър и други симфонични и камерни оркестри, и не на последно място – продължителното и безценно участие в състава на Пловдивския струнен квартет! Съществени бяха заслугите му като ръководител на катедра „Оркестрови инструменти“, зам.-ректор на АМТИИ, вдъхновител, организатор и експерт, водещ деятел на неизброимо много и важни по своето значение обществени инициативи! Поклон пред светлата му памет и благородните му дела!

брой 69 юли 2026

Проф. Недялчо Тодоров

Обърнах се към някои близки, приятели и сътрудници на проф. Ал. Спиров да изразят своите чувства (макар и накратко) по повод на голямата загуба. Цитирам дословно техните думи: • към Зорница Петрова – професор доктор по пиано в АМТИИ, декан на факултета „Музикална педагогика и класическо изпълнителско изкуство“: Проф. Александър Спиров принадлежи към тези ярки творци и педагози, които издигнаха културния ръст на нашия град и значимостта на АМТИИ до най-високите постижения на българската духовност.

• към Илка Петрова – бивш преподавател по флейта в АМТИИ (в периода на първите десетилетия от създаването на Академията като филиал на БДК), сега преподавател в Рейкявик, Исландия: Прекрасен музикант, отзивчив и внимателен. С удоволствие си спомням съвместните ни прояви. Ще съхраня завинаги обаятелния му образ!

• към Магдалена Чикчева – професор по виолончело, бивш ръководител на катедра „Оркестрови инструменти“, участваща в много концерти съвместно с проф. Спиров. Молитвено слово към него: Господ да ти зачете доброто сърце и добрите дела!

• към Надежда Кузманова – доцент, доктор в АМТИИ, ръководител на катедрата по пиано: Прекланям се пред личността на проф. Александър Спиров – човек, преподавател, колега и съмишленик. Ще остане завинаги в паметта ми.

• към Красимира Паурова – бивша студентка в АМТИИ (от класа по цигулка на проф. Ал. Спиров), сега концертмайстор на Пазарджишкия симфоничен оркестър: За мен проф. Спиров беше не само преподавател. Той бе личност ст ключова роля в професионалния ми път. Благодаря Ви за всичко, професоре! Ще Ви нося в сърцето си!

Аkадемия за музиkално, танцово и изобразително изkуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив Пловдив 4000 ул. „Тодор Самодумов“ 2 тел.: 032/601 441 www. artacademyplovdiv.com

брой 69 юли 2026

Съставител и редактор:

проф. д-р Любомир Караджов lyubomir.karadzhov@artacademyplovdiv.com

Редаkционен съвет:

доц. д-р Жан Пехливанов jean.pehlivanov@artacademyplovdiv.com

доц. д-р Димитър Воденичаров dimitar.vodenicharov@artacademyplovdiv.com

проф. д-р Зорница Петрова

zornica.petrova@artacademyplovdiv.com

проф. д-р Владимир Владимиров vladimir.vladimirov@artacademyplovdiv.com

Графичен дизайн:

доц. д-р Алеkсандър Гьошев aleksandar.gyoshev@artacademyplovdiv.com

Коректор:

Жанет Желязкова janet.jeliazkova@gmail.com

Печат:

Мениджмънт Бизнес Машин ООД (M&BM)

Аkадемично издание Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив

Пловдив 4000 ул. „Тодор Самодумов“ 2 тел.: 032/ 601 441 www. artacademyplovdiv.com

Аkадемично издание Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив

Пловдив 4000 ул. „Тодор Самодумов“ 2 тел.: 032/ 601 441 www. artacademyplovdiv.com