"Приключенията на Енгри" - авторска приказка за ориентиране в пространството чрез кодиране

* Приключенията на Енгри

* Преди

много, много време в страната на приказките се случило голямо добро, което все още приказните герои си предават от уста на уста, за да си напомнят, че винаги могат да помогнат на друг.( Ето защо те ме извикаха да ми разкажат и на мен, а аз на вас.)

*

Имало едно време една птица, много чудновата. Тя била голяма, кръгла и ярко червена, с големи кръгли очи и сключени вежди. Тя искала да намери най-високото дърво и там да снесе своите яйца. Летяла седмици наред, докато съзряла едно огромно и красиво дърво. Веднага се спуснала да го огледа дали е безопасно. Убедена, че това е дървото, което търсила, започнала усилена работа да създаде своето уютно и удобно гнездо.

* Минало известно време. За нейна изненада снесла

само едно яйце. Тя неискала да се разделя с него по никакъв повод, рядко напускала гнездото. Излизала само за храна и обратно. Дошъл дългоочаквания момент. Излюпило се малко, червено птиче, с големи очи и много черни и навъсени вежди. Майка му го нарекла Енгри, което означавало ядосан, защото когато огладнявал, толкова се сърдел, че писукането м се разнасяло из цялата гора . От ден на ден ставало все полакомо. То постоянно писукало, но така грамогласно, че заглушавало всички останали звуци в тази обширна, гъста гора.

*

Майката все по-често напускала гнездото, за да го нахрани, но давала мило и драго за него. Носела храната и пак отлитала да търси.

*

Веднъж се разразило буря, небето станало тъмно, загърмяло, затрещяло. Задухало толкова силен вятър, че дърветата започнали да се огъват чак до земята. Заваляло пороен дъжд, от който нищо не се виждало, всички животни се изпокрили, кой където намери.

* Майката на Енгли била излязла от гнездото, за да търси отново храна. Не можела да

намери пътя. Вятърът я издухвал назад, а дъждът не и позволявал да види верния път. Скрила се под един мост и зачакала всичко да спре. Сърцето и се пръскало от притеснение за малкия Енгли.

*

През това време Енгли се бил сврял в гнездото и от време на време надничал за милата си майчица. Хванат с всички сили за клончиците, от които било изградено гнездотго, крещял с всички сили от страх, но този път никой не го чувал. Това било първата буря, която виждал. Дървото се олюлявало, кършело се, мятало се във всички посоки, а на Енгри му се привиждали страшни фигури из хвърчащите клонаци, които се надвесвали над него и от страх и безсилие се пуснал от гнездото. Вятърът го задухал далеч от гората. Тупнал на земята.

*

Времето се успокоило. Минала страшната буря, но когато се върнала майката на Енгри, не открила своето пиленце в гнездото. Заронила сълзи, викала, летяла и обикаляла да го търси, но уви от него нямало и следа.

*

През това време Енгри крачел и писукал безпомощно, колкото глас го държи, но гората била далеч. Огладнял, но нямало нищо около него. Скитал, плачел горчиво и започнал да се предава. Седнал под едно дърво и с последни сили писукал.

*

Свидетели на това голямо нещастие станали звездите. Дожаляло им. Единственото детенце на грижовната и чудновата птица било се предало. Много искали да му помогнат, затова отишли да попитат царя на нощта „ Месечко“, който се славел с остроумието и мъдростта си , как биха могли да съберат огорчената майка с уплашеното пиленце. Той се замислил, нямало как да слязат, за да го заведат при майка му, а виждали отгоре правилната посока. Изведнъж Месечко се усмихнал и казал:

* Знам

как ще помогнем на Енгри. Ще го насочваме с посоки. Майка му докато го учеше да лети му повтаряше посоките и мисля, че той ги запомни, но понеже така и не полетя ще трябва да го напътстваме с крачки. Ще използваме направи 3 крачки напред, завии наляво, завии на дясно, завърти се на ляво или на дясно. Така ще се ориентира в пространството на гората.

* Чудесно. Цар Месечко много хубава идея, но той е толкова гладен, че няма сили да върви, нали знаете колко е лаком. – казали звездите вкупом.

* И за това съм помислил! Погледнете на дясно, не далеч от мястото, на което се намира Енмгри! Ей там в далечината има едно дърво с червиви ябълки. Той може спокойно да се нахрани и да продължи. – казал цар Месечко.

*А

ако огладнее пак? Вижте царю има още такива дървета, да го насочваме ли към тях? – попитали звездите.

Не може да премине из цялата гора, опасно е! Ще използваме най-краткия път, по който да стигне до майка си. Ако се завърти отново един път на дясно и продължи направо ще стигне отново до една дива червива ябълка. Ще продължи напред и ще стигне до дървото с гнездото, на което майка му плаче неутешимо. Добре царю. Почти се смрачи, ще заемем нашето място и започваме да го ориентираме в гората. Енгри тъкмо започнал да се отмалява от глад, когато чул нежени шепоти, някъде от небесата. Енгри стани и слушай нашите инструкции! Така ще стигнеш до майка си по найбезопасния път.- казали звездите. Но аз съм гладен, не ме държат краката! – отговорил Енгри. И за това сме помислили. Тръгни направо към големия зелен бор, като стигнеш до големият дъб направи седем крачки напред и ще стигнеш до голяма и дива червива ябълка, нахрани се.

Стигнал Енгри до ябълката. Нахранил се добре и седнал да си почине. Ставай Енгри, защото започва да се развиделява. Стане ли ден няма да можем да ти помагаме. Желанието на Енгри да прегърне майка си било по-голямо от това да си почива. Заслушал се, за да чуе добре следващата инструкция! Слушай внимателно –завърти се на дясно към лешника и върви само направо. Птичето сляпо слушало инструкцията на нежните звездни гласове. Но изведнъж така огладнял, че корема му издавал толкова страшни звуци, че горските животни се уплашили и изпокрили. Звездите се усмихнали. Още четири крачки напред и ще стигнеш до дива червива ябълка.- казали звездите. Забързал се Енгри. Видял скоро ябълката. Нахранил се добре, доспало му се, но си спомнил думите на звездите и с всички сили се надигнал, защото скоро знаел че ще прегърне майка си.

Енгри, Слънцето изгрява, запомни инструкцията ни и скоро ще си пристигнал. Върви само направо покрай ей онази върба. Ще видиш червена гъба, измини от нея четири крачки и се завърти на дясно, а след това 1 крачка напред. Ще се озовеш до най-голямото дърво в гората, където е гнездото и разтревожената ти майка. Енгли се затичал, бързал колкото е възможно, сърцето му щяло да изскочи от радост, скоро ще усети топлия скут на милата си майка. Следвал стъпка по стъпка каквото му казали добрите звезди. Птичето стигнал до дървото, чуло плача на разстроената майка, която не беше чувала и виждала вече няколко дни своето чедо.

Енгли поел въздух с всички сили и извикал: Мамо, майчице, прибрах се, ела ме прегърни, ела ме прибери, ела си ме гушни!викал с всички сили Енгри. Сърцето на голямата чудновата черваена птица щяло да се пръсне от радост. Така силно го прегърнала, че не го пуснала от обятията си цели три дни. През това време Енгри разказавайки на майка си какво се случило, как стигнал до нея, се огледал и видял, че всички горски животни били се струпали около тях и в захлас го слушали. Тогава Енгри казал на майка си: Помниш ли онази песен, докато ме учеше на посоките и ми показваше с крачета и крилца? Тя много ми помогна! Коя сине, запей ми я, не се сещам. – отговорила майката. Енгри със силен глас запял. Първо лявата ръка пред себе си вдигни, после дясната ръка до нея протегни, хайде с двете си ръце да пляскаме сега, хайде в ритъма игрив да пеем ей така. Първо с лявото краче на пода ти тропни, после дясното краче отново повтори, хайде със крачетата да тропаме сега, хайде в ритъма игрив да пеем нии така! Всички животни слушали, ръкопляскали и научили песента. От тогава нататък всеки от тях учел своите дечица на посоките с песничка, за да са сигурни, че ако се изгубят, някоя добра звезда ще ги ориентира и ще намерят верният път към вкъщи!