Page 1

УЧИЛИЩЕ ОАЗИС За родителите Англо-американското училище в София е скъпо удоволствие. За образователната система може то да е пример за подражание ОТ ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ 60 |

  ОКТОМВРИ 2012

СНИМКИ: ЕЛЕНА НЕНКОВА

К

огато миналата зима екипът ни получи резултатите на независимото жури на Бизнес наградите на Forbes България 2011, ние леко потъркахме очи. Големият победител не беше нито една от компаниите с висок оборот, а една организация с нестопанска цел. Англо-американското училище в София спечели в категорията „Ка-

чество на услугите“, зае второто място (със само една точка зад победителя) за „Развитие на човешките ресурси“ и третото за „Обществена дейност“. В един слънчев ден в началото на септември седя в офиса на Джеймс Уркхарт – канадския директор на училището, в един свръхмодерен кампус край Панчарево. Учебната година тук вече е започнала, на един стадион навън

деца играят бейзбол, сред зелените площи няколко нетърпеливи майки пият кафе, редици скъпи автомобили и училищни микробуси чакат последния звънец. Джеймс Уркхарт (45) казва, че не е изненадан от бизнес признанието за училището, което от 2006 г. има класове от първи до дванайсти плюс детска градина и предучилищна група. „Явно хората в България вече разпознават стойОКТОМВРИ 2012 

| 61


ОБРАЗОВАНИЕ И КАРИЕРА

ността на образованието. За нас това е признание, че се справяме с децата.“ За него „чудесните коли“ или „новите свръхтехнологии“ бледнеят в сравнение с важността на образованието на едно дете. Питам Уркхарт дали за признанието няма и друга причина – че заради генерално ниското ниво на образованието един успешен модел в системата може да изпъкне по-лесно. „Да, възможно е – казва той, - нашият подход е по-различен от това, с което българските родители са се сблъсквали.“ С едва 131 българи от общо 392-ма ученици, Англо-американското училище в София всъщност не сблъсква средния български родител с подхода си. Неговите възпитаници дори нямат директен достъп до българското висше образование, защото училището не спазва програмата на Министерството на образованието и науката. За сметка на това от 14-те завършили гимназиалната степен в училището през 2012 г. един е приет в Харвард с пълна стипендия, а друг - в Кеймбридж. Оазисът на българското образование обаче не е евтин – средната годишна такса за учениците от 6-и клас нагоре е 16 хил. евро, към тях се прибавя и „капиталова такса“ от 2665 евро. Тук сме длъжни да отбележим, че годишно училището, дава общо 15 стипендии от 19 хил. евро на талантливи български ученици след серия тестове по английски, математика и лично интервю. Въпреки това Англо-американското училище в София си остава типичното международно училище, място за децата на експати и дипломати. С настъпването на холандски фирми в България напри-

мер холандският станал третият най-говорен език в кампуса след българския и английския. Самото училище е основано още през 1967 г. Идеята му тогава е да посрещне образователните нужди на децата на дипломатите на САЩ и Великобритания, но се приемат и деца от други националности. Всъщност дори и днес официалният пощенски адрес на Англо-американското училище е в Посолството на САЩ в София. През годините училището се разширява, с прехода започват да се приемат и български ученици, но все още само до 8-и клас. От 1998 г. то временно е приютено в сградите на Американския колеж в София, преди през 2006 г. да отвори врати кампусът в Панчарево. Това съответно е първата година, в която се приемат ученици за пълния курс на обучение. Така първият випуск, който завършва гимназия там, е през 2010 г. След масивна инвестиция от над 6 млн. евро от този септември започна да функционира и новата сграда на училището, която според бизнес плана трябва да увеличи броя на децата в него до 500 през 2017 г. Това обаче значи и друго: „В следващите години трябва да изплащаме кредит по 1.4 млн. евро“ (включително и инвестицията в сграда, отворена през 2006 г.), казва Джеймс Уркхарт. С ясното съзнание, че говорим за различни вселени, най-малкото заради статуса на самото училище и на родителите на децата в него, думите „бизнес“, „инвестиция“, „изплащане“ стоят странно в едно изречение с „българско образование“. Това е само едната посока, в която всяка една българска образователна институция може

да вземе пример от международното училище в Панчарево. Другата е чисто оперативната ежедневна работа на Уркхарт, напасването на учебната програма към света наоколо, развитието на човешките ресурси и въобще управляването на едно училище като бизнес с поставянето на конкретни цели (брой ученици, инвестиции в човешкия капитал, зелена устойчивост) и проследяването на тяхното изпълнение през времето. В същото време образованието в България в общия случай е тромаво. Джеймс Уркхарт казва, че не е запознат детайлно със системата, но е останал с впечатлението, че българската образователна система подкрепя учениците в тяхното развитие, но тези, които имат нужда от допълнителна помощ, не я получават навреме – именно темата на конференцията, която Forbes България организира през септември 2012 г. „Мярката за развитието на едно общество не се измерва чрез успелите хора, а чрез това как се помага на тези, които имат нужда“, казва Уркхарт. Според него възнаграждението на учителите в образованието е ниско и трябва да се намери начин в системата да бъдат привлечени млади кадри. „Именно те трябва да бъдат непрекъснато мотивирани да продължават работата си в тази система, а не да се пренасочват към други области на заетостта“, казва Уркхарт. Но да се върнем от тази система към „нашия подход“, за който канадецът говори. Първото нещо, което изпъква, е луксът, че Англо-американското училище може да си позволи да не спазва насоките на районния инспекторат, а

НАКРАТКО: АНГЛО-АМЕРИКАНСКОТО УЧИЛИЩЕ В СОФИЯ НАЧАЛОТО

РАЗВИТИЕТО

ДНЕС

Училището е основано още през 1967 г. Тогава е базирано в Княжево. Идеята му е да посрещне образователните нужди на децата на дипломатите на САЩ и Великобритания, но се приемат и деца от други националности.

След промените училището се разширява. През 2006 г. отваря врати кампусът в Панчарево. Това е първата година, в която се приемат ученици за пълния курс на обучение. Така първият випуск, който завършва гимназия там, е през 2010 г.

В момента в училището учат 392 деца, целта е през 2017 г. те да са 500. То изпъква с високите си такси, но и с иновативните модели на обучение, както и с ясния си бизнес план за развитие в следващите години.

62 |

  ОКТОМВРИ 2012

да развива самостоятелна учебна програма. „Нашият подход е да питаме учениците какво искат да знаят за света“, казва Уркхарт. Той разграничава този начин на работа от традиционния „аз съм учителят и знам това – това ще знаете и вие“. Според него това е логично на базата на факта, че информацията постоянно се увеличава. Така за учениците е добре да имат база от общи знания и умения, „които са необходими, за да бъдат успешни“, но и самите те да определят каква да е допълнителната информация, която получават. Затова Англо-американското училище до голяма степен отрича и стандартизираното тестване на знанията. „Ако едно дете зададе дълбокия въпрос защо небето е синьо, се стремим да му отговорим, а не да кажем, че това няма значение, защото това го няма в теста.“ Все пак учениците и там държат тестове, включително и международно признатия International

Baccalaureate за учениците в 11-и и 12-и клас. Това, което на първо четене звучи като плюс за училището – широката международна среда (в Англо-американското училище има деца от 40 националности),

държава. „Опитваме да се вслушаме във всяко мнение, казва Уркхарт, но идеята в крайна сметка е, че трябва да правим децата щастливи, но и да ги предизвикваме. Искаме да обучаваме любопитни деца, които могат да решават

ОТ 14-ТЕ ЗАВЪРШИЛИ ГИМНАЗИАЛНАТА СТЕПЕН В УЧИЛИЩЕТО ПРЕЗ 2012 Г. ЕДИН Е ПРИЕТ В ХАРВАРД С ПЪЛНА СТИПЕНДИЯ е и сред проблемите за мениджмънта. Да, така светът е много по-близо – например, както казва Джеймс Уркхарт, ако има урок за Република Южна Африка, може да се окаже, че някое от децата има баба там. Така с помощта на Скайп урокът може да стане и нагледен. Но от друга страна, „повечето родители имат мнение“, съответно и ясна идея какво прави едно училище успешно, но спрямо различните модели в една

проблеми.“ Сред другите предизвикателства за мениджмънта е фактът, че учениците в Англо-американското училище са деца на експати, което гарантира голямото им текучество, съответно и по-сложното планиране на дейността. Въпреки това Уркхарт определя именно оценяването и планирането на дейността като една от дългосрочните цели на нестопанската организация. Другите цели ОКТОМВРИ 2012 

| 63


ОБРАЗОВАНИЕ И КАРИЕРА

са подпомагането на учениците - „идеята ни е децата да знаят, че ние се интересуваме от тях“, както и приобщаването на технологиите в процеса на обучение. Последното е вълнуващо също и за учителите. За учебната 20102011 г. училището е инвестирало над 80 хил. евро в тяхното про-

ват телефоните си в училище, а да бъдат насърчавани да ползват техните инструменти. „Ако не се възползваме от технологиите, все едно си зариваме главата в пясъка.“ В същото време учителите могат да помогнат устройствата да се „ползват етично, умно, легално и отговорно“.

„ТРЯБВА ДА ПРАВИМ ДЕЦАТА ЩАСТЛИВИ, НО И ДА ГИ ПРЕДИЗВИКВАМЕ. ИСКАМЕ ДА ОБУЧАВАМЕ ЛЮБОПИТНИ ДЕЦА“ фесионално развитие. Уркхарт казва, че през октомври 2012 г. ще изпрати седем учители на Google Summit – среща на учителите, които ще бъдат учени как да работят с приложенията на фирмата. Още докато работи в Сао Пауло (Уркхарт е директор на международното училище там, преди това работи в Москва и Каракас, Венецуела), той въвежда системата Bring your own device („донеси своето устройство“). „Осъзнахме, че училището не може да налага какви устройства да ползват учениците“, казва той. Идеята е да не се казва на децата да изключ64 |

  ОКТОМВРИ 2012

Какво следва? Англо-американското училище в София тепърва трябва да се възползва по-пълноценно от новата си сграда и да си осигури достатъчен брой ученици, за да върне инвестицията в нея. „В глобален мащаб ние сме малко и младо училище и трябва да съставим програма, която да задоволява нуждите на възможно най-много деца“, казва Джеймс Уркхарт. Ако броят на учениците се покачи, това ще разшири учебната програма, а и ще помогне за привличането на висококвалифицирани учители от международния пазар. Последното, оказва се, е по-лес-

но от очакваното. София, казва Джеймс Уркхарт, е интересна локация за чуждестранните учители. „България е диамант, но хората по света не знаят за него. Градът е малък, училището ни се развива, въздухът е добър, мястото е добро за отглеждане на деца.“ Самият той избира да дойде в София именно заради тези фактори – двете му деца учат в Англо-американското училище, а съпругата му преподава в него. Самият Уркхарт ще е в България още две години, след това бъдещето му зависи от Борда на Англо-американското училище, съставен основно от представители на британското и на американкото посолство в София. Когато го питам за бъдещето на образованието, той казва, че средата се променя много бързо. Това е в основата на идеята да напасва програмата в училището спрямо исканията на учениците в него. „Казва се, че училището подготвя децата за бъдещите им професии, но всъщност ние си нямаме идея какво ще работят те.“ Така според него най-важното за една образователна институция е да подготви децата за един свят, който постоянно се променя. F


Jim Urquhart in the Forbes  

Jim Urquhart in the Forbes Bulgaria October 2012 Issue

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you