Issuu on Google+

ФЕРМЕР:

МИСИЯТА Е ВЪЗМОЖНА

Джоел Салатин


You Can Farm

First Edition Copyright © 1998 by Joel Salatin Всички права са запазени. Издаването, дори и на откъси, е позволено единствено след изрично разрешение от издателя. Този превод и оформление са публикувани с разрешението на Joel Salatin.

Фермер: Мисията Е възможна

Българско издание, © 2014 „Чифлик Ливади“ www.livadi.bg, e-mail: pile@livadi.bg

© Милена Милева, превод Филип Харманджиев, редактор Иван Петков, оформление и предпечат


ФЕРМЕР:

МИСИЯТА Е ВЪЗМОЖНА

РЪКОВОДСТВО НА ПРЕДПРИЕМАЧА ЗА СТАРТИРАНЕ И РАЗВИВАНЕ НА УСПЕШНА СЕЛСКОСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ


СЪДЪРЖАНИЕ

Благодарности....................................................................................................................................................................... 6 Предисловие........................................................................................................................................................................... 7 Въведение.................................................................................................................................................................................. 9 Предговор към българския читател........................................................................................................... 11

Представете си бъдещето Глава 1

Изграждане на визия ....................................................................................................................... 16

Глава 2

Историята на Полифейс................................................................................................................. 21

Глава 3

Правилната философия.................................................................................................................. 38

Глава 4

Направи го сега....................................................................................................................................... 60

Глава 5

Проучи ситуацията си....................................................................................................................... 67

Глава 6

Стига да върши работа.................................................................................................................... 77

Глава 7

За началото и печалбите... наученото от щанда за лимонада.................. 83

Анализирайте идеите си Глава 8

Рецепти за провал................................................................................................................................ 91

Глава 9

Десетте най-лоши селскостопански „възможности“...................................... 103

Глава 10 Най-добрите основни дейности в селското стопанство ............................... 112 Глава 11 Десетте най-добри допълващи дейности................................................................. 135 Глава 12 Десетте „Божи Заповеди“ за успеха на фермата ви......................................... 150

Първи стъпки в новото начинание Глава 13 Придобиване на земя.................................................................................................................... 159 Глава 14 Къде да се установим..................................................................................................................... 165 Глава 15 Добросъседство.................................................................................................................................. 171 Глава 16 Какво ви е нужно ............................................................................................................................... 183 Глава 17 Всичко да е многофункционално...................................................................................... 189

4


Глава 18 Откъде да купувате нещата...................................................................................................... 195 Глава 19 В търсене на отговори.................................................................................................................. 205 Глава 20 Брейнсторминг ................................................................................................................................... 217 Глава 21 Самозаетост ............................................................................................................................................ 227

Развиване на модела Глава 22 Тревата на централно място................................................................................................... 244 Глава 23 Биоразнообразие.............................................................................................................................. 253 Глава 24 Вода.................................................................................................................................................................. 264 Глава 25 Оставете животните да свършат работата............................................................... 272 Глава 26 Хигиена на добитъка...................................................................................................................... 286 Глава 27 Почвено плодородие..................................................................................................................... 294 Глава 28 Сезонност................................................................................................................................................... 310 Глава 29 Синергизъм, етажиране и допълнителни дейности...................................... 319 Глава 30 Ограничаване на разходите.................................................................................................... 328 Глава 31 Работна ръка........................................................................................................................................... 350 Глава 32 Счетоводство.......................................................................................................................................... 360 Глава 33 Деловодство............................................................................................................................................. 370

Създаване на пазар Глава 34 Дизайнерско земеделие............................................................................................................. 381 Глава 35 Привличане на клиентела за вашата ферма.......................................................... 394 Глава 36 Общуване .................................................................................................................................................. 408 Глава 37 Ценообразуване.................................................................................................................................. 421 Глава 38 Добавена стойност........................................................................................................................... 433

Заключение Глава 39 В заключение.......................................................................................................................................... 443

Приложения Приложение А – Бюлетин на фермата...................................................................................................... 446 Приложение Б – Формуляр за поръчки.................................................................................................. 457 Снимки

............................................................................................................................................................. 465

5


БЛАГОДАРНОСТИ

Тъй като тази книга е плод на успеха на собственото ми семейство в селското стопанство, трябва да благодаря на жена ми, Тереза, найвече за това, че се отказа от лъскавите коли, лъскавите мебели и лъскавите ваканции докато заедно полагахме жертви за мечтата си. Тя е по-пестелива от мен и това коренно промени нещата. Второ, възможността да напиша тази книга на този етап от живота ми е пряк резултат от това, че бях стъпил на здрава основа, положена от татко и мама, които не бяха натрупали дългове след дългите години работа на фермата на половин работен ден. Това, че те ни оставиха на нас с Тереза в дар земята си, както и философията за това как да си вадим парите от тази земя, беше за нас катапулт, чрез който изпреварихме средностатистическото семейство, което се стреми към селскостопански поминък. Децата ни, Даниел и Рейчъл, проявяват същите черти, които са предпоставка за успех и в момента разработват техни собствени фермерски инициативи. Ние с Тереза вярваме, че те ще ни надминат, както си е редно. Нашите стажант-фермери, особено Джош Григс и Джоел Бауман, поеха нещата, които куцаха през зимата и по този начин ми дадоха възможност да прекарам дни пред компютъра в съчиняването на тази книга. Големи благодарности, както винаги, и на Вики Дънауей, чиито специални дарби в предпечата и критично читателско око дооформят недовършените от мен неща. Тя с удоволствие се занимава с показалеца и другите довършителни работи, за да превърне ръкописа в истинска книга. Последно, всичките ни клиенти-поддръжници, прекрасните хора от църковната ни група, както и изобретателните ми приятели-фермери заслужават благодарности за това, че ми даваха нови идеи и ме окуражаваха да се захвана с този проект. Бог да ви благослови всички.

6


ПРЕДИСЛОВИЕ

Мечтаете ли да живеете на ферма? Много хора имат такава мечта и то с основание. Това е най-подходящият семеен бизнес, при който можете да споделяте работното си ежедневие дори и с най-малките деца. Въпреки че наистина някои фермери се оплакват от доходите си, на практика никой от тях не иска да се откаже от този начин на живот. Именно в това желание за пълноценен начин на живот лежи големият капан за непредпазливите. Да живееш на ферма и да си изкарваш прехраната от ферма са две напълно различни неща. Макар че е вярно, че селскостопанският живот носи със себе си великолепни залези, новородени агънца, боричкащи се в детелината, скреж по тиквите и заснежени борове по Коледа, той също така трябва да носи и доходи. Работата в селското стопанство предполага суровата дисциплина, която се изисква от един частник. Предполага разпределяне на капитала и умението на човек да бъде не скръндзав, но пестелив. Предполага това да се развие неприязън към всичко, що ръждясва, гние и се обезценява с времето и от употребата. Предполага да се търсят и да се оползотворяват благоприятни възможности. Предполага разбиране и използване на „нечестното конкурентно предимство“, което ни предоставят климатът, мястото и личните умения. Ако гореизброените „бизнес“ елементи не ви развълнуват и заинтригуват толкова, колкото мисълта за залезите, то препоръката ми е да не се захващате с фермерство като начин на прехрана. И обратно, ако досега сте били преуспяващ бизнесмен и искате да смените попрището си, тогава трябва да си дадете сметка, че работата с една биологична система изисква много повече търпение и гъвкавост от един „нормален“ бизнес. Виждал съм много хора от „тип А“, които съсипват и себе си и семействата си от работа в опит да получат от стопанствата си това, което те чисто биологично не могат да доставят. Много нови ферми потъват, защото компютъризираните им бизнес-планове не са предвидили достатъчно резерви, за да оцелеят след една суша, едно наводнение или една градушка. 7


Също така и Вие, и семейството Ви, трябва да сте подготвени за доста продължителния период на самообучение, през който ще преминете, за да придобиете необходимите за един печеливш фермер умения. Имайте предвид и това, че стажантската надница е доста пониска от тази на един професионалист, и че ще е наложителен един период на финансови саможертви. Един добър тест за това дали наистина ставате за фермерски живот или не ще е настройката Ви след прочета на тази книга. Джоел се е справил прекрасно с това да покаже и добрата и лошата страна на фермерския живот. Джоел и аз обсъждахме факта, че много хора след като прочетат книгата ще се откажат от желанието си да се захванат със селско стопанство. И двамата стигнахме до мнението, че ако се получи така, то такъв един читател и без това не би успял като фермер и покупката на тази книга би била най-добрата инвестиция в живота му. Приканвам всеки член на семейството Ви, който ще бъде част от Вашия фермерски „екип“ също да прочете тази книга. От изключителна важност е очакванията на семейството да бъдат в съответствие с реалността, с която ще се сблъскате. Животът на ферма може да бъде едно прекрасно семейно преживяване. За да бъде успешно това преживяване, най-доброто, което можете да направите, е да натрупате възможно най-много знания преди да се захванете със селско стопанство. Прочитането на тази книга ще бъде едно отлично начало. Алън Нейшън, Редактор Списание „The Stockman Grass Farmer“1

1 The Stockman Grass Farmer е периодично издание в САЩ, основано през 1947 г. и посветено на пасищното отглеждане на животни и интензивното управление на пашата като доходна селскостопанска дейност. (Бел. прев.)

8


ВЪВЕДЕНИЕ

Случвало ли ви се е да усетите в душата си един такъв дълбокостаéн порив да изкарвате прилични доходи изцяло от земеделска дейност? Твърде често хората дори и не смеят да изразят на глас такова едно желание, защото изглежда абсурдно. Все едно да мислиш немислимото. Все пак, земеделската общност е на изчезване. Изисква се твърде голям първоначален капитал. Доходите са много ниски. Работните условия са прашни, миризливи и шумни: това не е мястото за отглеждане на семейство. Всичко това, че и още толкова, е вярно за повечето фермери. Но за земеделския предприемач възможностите за семеен бизнес в селското стопанство никога не са били по-големи. Застаряващото земеделско население отваря зеещи празнини, които плачат да бъдат запълнени от находчиви мечтатели, които да поемат в динамични нови посоки. Индустриалният земеделски комплекс е в процес на разпад, обществото ни едва се докопва до чиста храна, а селските райони ни приканват с нови възможности за фермерите. Въпреки че всички фермери биха намерили тази книга за полезна, тя е насочена главно към ентусиаст-фермерите – към онези, на които им се върти идеята да живеят, да обичат и да се учат от парче земя. Всеки, който има желанието да се заиграе с такава една мечта, трябва да може да направи преценка на положителните страни на тази мечта и на нейните отговорности, на това кои аспекти от тази мечта са фантазия и кои – реалност. „Това реално възможно ли е за мен?“ – този е належащият въпрос, на който отговаря тази книга. Въпреки че като цяло подходът е положителен и е в духа на „Аз Мога“, препятствията и погрешните представи са описани откровено и сериозно. Моят съвет като на четвърто поколение фермер, наследник на дълъг род алтернативни мислители, може да не е винаги 100-процентово верен, но е продиктуван от поколения житейска мъдрост. Тази

9


практическа информация, придобита „с пръст под ноктите“, така да се каже, е крайно необходима в момент, когато хиляди граждани търсят да пуснат корен в земята и се стремят към нещо по-добро от някаква офисна кутийка на края на магистралата и започват да презаселват дехуманизираните от индустриалното земеделие селски райони. Най-важното за успеха на един съперник е да познава изтънко силните и слабите страни на своя опонент. Аз се моля книгата „Фермер: мисията е възможна“ да ви разкрие фермерството по начин, който никога не сте си представяли. Тази книга трябва да породи мисли, които никога преди не са ви хрумвали. И трябва да възпламени у вас мечтата по неподозиран досега начин. Моята цел е да ви изпълня със силата на една нова увереност, нова визия и нова посока. Дори и да ви липсват някои от личните качества, необходими за стартирането на кариера в селското стопанство, една пътна карта ще направи пътуването много по-осъществимо. Вярвам, че тази книга ще ви вдъхнови с нова надежда. Хайде заедно да разгледаме картата. Джоел Салатин Юли, 1998 г.

10


ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ЧИТАТЕЛ

Най-често срещаната първоначална реакция, когато приключа с лекцията си на някое поредно място, е следната: „Е, всичко това звучи чудесно за вас, които се намирате в градчето Сууп, щата Вирджиния, в Америка, но тези неща не са приложими за нашите условия тук.“ Всички ние автоматично предполагаме, че на отсрещния човек му е по-лесно; че при него е по-топло или по-хладно, че е по-сухо или по-влажно, по-населено или по-ненаселено, че живее в по-богат район или в победен. Всички ние считаме, че нашите обстоятелства са по-трудни от тези на човека, който е успял да постигне успех в това, което и ние се мъчим да правим. Напоследък пътувам из целия свят да изнасям семинари и да посещавам фермери в техните ферми. Градски ферми. Селски ферми. В северни страни, в южни страни, в източни страни, в западни страни. Социалистически общества и недотам социалистически общества. При мен са идвали на гости много посетители, както от развити, така и от развиващи се страни. И това, което съм разбрал, е, че всички ние поскоро си приличаме, отколкото да се различаваме. С други думи, нашите обстоятелства са по-скоро сходни, отколкото противоположни. Всеки се бори с финансите. Всеки се бори с маркетинга. Всеки се бори с отрицателите. Но навсякъде свети слънце; навсякъде пада дъжд; навсякъде има почви и навсякъде хората се хранят. Храната е общият знаменател между човеците. Може и да живеем в различни райони, да имаме различни валута и архитектура и да се обличаме различно, но всички ние трябва да ядем. И тази храна трябва все някъде да бъде произведена. Досега не ми се е случвало да срещна такъв човек или да посетя такова стопанство, от които да не съм научил нещо. Било то някакво хитро резе за градинската порта, било то някаква рекламна тънкост –

11


от всекиго и навсякъде може да се научи нещо. Аз съм изключително развълнуван, че този материал си проправя път в България. Дълбоко признателен съм на Филип Харманджиев за визията и упорството, които вложи в осъществяването на този проект! Не задълбавайте в онези подробности, които са специфични за Сууп – приложете главните принципи, които са еднакви, независимо в коя точка на света се намирате. Ето един кратък списък на основните принципи, за да съм сигурен, че имаме яснота в това отношение: 1. Почвата е въглеродо-центрична субстанция. Тя не е някакъв инертен материал – напротив, в същността си почвата е жива биоценоза, която се подхранва от въглерода. 2. Ролята на фермера е да превърне слънчевата енергия в производство на биомаса и да организира колкото се може повече от това производство на територията на фермата си за колкото се може по-дълъг период. Гледайте на стопанството си като на един гигантски резервоар, в който има съвсем слаб теч. 3. Всички екосистеми представляват растителни, и животински съобщества. Не съществува такава функционална екосистема, която да е съставена само от растения или само от животни. 4. Животните имат нужда от движение. За тях е противоестествено да водят заседнал начин на живот. 5. Мобилната инфраструктура позволява на фермера да разграничи това да има селскостопански бизнес от това да притежава земя – това са две отделни неща. 6. Когато има приемственост между поколенията, не се налага човек да преодолява големи финансови пречки, за да навлезе в даден бизнес. Ако няма условия за младото поколение да стъпи на дадена сцена, тогава и старото поколение не може да я напусне. Съотношението между стойността на инфраструктурата и брутните продажби на фермата трябва да е ниско, не високо. 7. Разнообразяването на производството, обработката и маркетинга разпределя финансовия риск и тушира колебанията в търговските цени. 8. По-рентабилно е да се продават по-малки количества при по-висок марж, отколкото обратното – да се пласира голям обем, но при нисък марж.

12


9. Не се занимавайте с износ! Осигурявайте храна за вашата общност. Какво бихте искали да можехте да купите? Има голяма вероятност и другите да искат същото нещо. Посрещнете тази нужда. 10. Правителството и акредитираните експерти по земеделие не са прави в 99 процента от случаите. Не припарвайте до офисите им; не слушайте съветите им; не посещавайте лекциите им! Наслаждавайте се на това да следвате собствената си мечта. Тези основни принципи са онагледени по множество различни начини в хода на книгата. Не се и съмнявайте, че всичко, написано в тази книга, е в разрез с официално-възприетите препоръки в Съединените Щати. Моите съседи-фермери ме смятат, ако не за напълно откачен, то поне за био-терорист. Мен това не ме смущава – те фалират един след друг, а моят бизнес се разраства и съм заобиколен от екип от двадесетгодишни млад��жи. Все още се будя ден след ден щастлив от това, че съм фермер, изпълнен с ентусиазъм за това какво ми предстои да науча този ден и нетърпелив да оставя своя целебен отпечатък върху още един квадратен метър земя. Във време, когато фермерите биват социално изолирани и дори демонизирани, това изначално поприще изпитва въпиюща нужда от предприемчиви стопани. Вие можете да сте тези предприемчиви стопани и се надявам, че тази книга ще импулсира българите да се изявят успешно на селскостопанската сцена, както става и в другите части по света. Да, българи, за вас мисията „Фермер“ е възможна! Джоел Салатин 22 януари, 2014 г.

13


14


ПРЕДСТАВЕТЕ СИ БЪДЕЩЕТО

15


ГЛАВА 1

ИЗГРАЖДАНЕ НА ВИЗИЯ

Основната предпоставка за едно успешно начинание в селското стопанство е да повярвате, че е възможно. Всеки аспект от нашата култура отхвърля с пренебрежение идеята, че селскостопанският труд може да е приятен и икономически рентабилен. Веднъж, на едно състезание на „Фор Ейч“2 слушах един талантлив лектор, който си спомняше как се спречкали с педагогическата съветничка в неговата гимназия, когато й споменал, че иска да става фермер: – Защо искаш така да си пропилееш живота?– попитала изумената съветничка – Ти си твърде способен, за да се занимаваш с нещо такова. Спомням си и моите собствени разговори с педагогическите съветници за професионално ориентиране в гимназията, когато аз исках да уча машинопис вместо физика. Все пак, аз сериозно възнамерявах да продължа в колеж, готов бях да поема по академичния път и се очакваше от училищните съветници да предпазват талантливите ученици от това да си губят времето с професионален избор от рода на часове по машинопис или земеделие. Стереотипът за „бедния прост фермер“ се поддържа от комиксите „Гарфилд“ всеки път, когато Джон Арбакъл отива на гости при родителите си. В който и да е телевизионен сериал, ако се спомене нещо за фермерство, то се прави с насмешка и някакви пренебрежителни или обидни подхвърляния. За жалост, източникът на тези идеи е конвенционалният модел, Фор Ейч (от англ. „4-H“) – организация за младежко развитие в САЩ, чиито основни цели са развиване на отговорност и опитно познание у младите хора. Понастоящем, организацията е с много силна насоченост в селското стопанство. Четирите „Н“ символизират „head“ (ум), „heart“ (сърце), „hands“ (ръце) и „health“ (здраве). (Бел. прев.)

2

16


който наистина е умряла работа. Но из всички краища на страната хората намират един съвсем различен начин на водене на стопанство и го правят с успех. Общоприетият модел води до отчаяние и бедност. Алтернативните модели могат да доведат до успех и благосъстояние. Тук не говоря задължително за трупането на материално богатство, въпреки че голяма част от книгата е именно относно това. На сегашно време нямаме хора, които да мислят, че може да се преживява от селско стопанство, камо ли да се забогатява. Всъщност, мен публично са ме упреквали за това, че дори и само подхвърлям идеята, че е възможно човек да се издържа изцяло чрез земеделие по начин, който е толкова приятен и доходен, че нашите деца действително биха искали да го вършат. Дотогава, докато в дълбоко в сърцата си вярваме, че това е невъзможно, никога няма да успеем да отворим душите и умовете си към методи, които го правят възможно. С това раздвоено съзнание, което отсява добрите идеи от главите ни, ще отхвърляме дори полезни съвети и практични решения. Всяко едно изречение на отрицателите е пропито с „Ами ако“-та и това унищожава всяка възможност за прогрес. Песимистичният мироглед не оставя място за никакви положителни алтернативи. Алън Нейшън, редакторът на земеделското списание „The Stockman Grass Farmer“, описва това, срещу което сме изправени със следния афоризъм: „По-лесно е да променим човека, отколкото мнението му.“ Няма да се опитвам с доводи да ви натрапя една визия. Ако искате да прихванете такава, ще ви покажа как. Но това не е книга, която чрез дебати да ви наложи визията за успешно фермерство. Един човек се обърна към мен след моята презентация на една конференция и каза, че научил, че има ново правило сред селскостопанските учени, които развенчават жизнеспособността на дребните алтернативни стопанства. Едно време казваха, „Ще повярвам като го видя.“ Сега казват, „Ще видя, когато го повярвам.“ С други думи, сърцето филтрира това, в което умът ще повярва. Ако някой не иска да вярва в нещо, никакви таблици, графики и доводи на света няма да го убедят. Трябва човек да е отворен към идеите преди те да пуснат корен в ума му. Няма да се опитвам да убеждавам отрицателите. Но онези хора, които искат да вярват, че е възможно да бъдеш фермер, трябва да бъдат поощрени и напътени. Това е моята цел. 17


В нашето общество липсва визия почти във всяко едно направление. Как се придобива визия? – Трябва нещо да ти е по сърце. Трябва да визуализираш живота, който искаш да изградиш и след това да бъдеш достатъчно дисциплиниран, за да го реализираш. Наистина, постигането на мечтите не е толкова въпрос на технически подробности и на удачни възможности, колкото на личностни качества – самоотверженост, постоянство, отдаденост на идеята, целеустременост. На стотици хиляди хора им е противна мисълта да седят затворени между четири стени в някаква административна сграда на другия край на магистралата и да си отчитат работното време на някакъв безименен, безличен субект. Това, да имаш сигурна работа, остана в миналото. Информационната ера раздробява обществото ни на занаятчийски изделия и бутикови това и онова. „Аутсорсинг“ е нашумялата нова дума сред корпоративните империи. Доверието в системата никога не е било толкова слабо. Останал ли е човек, който наистина да има доверие на „Тайсън“3 да предлагат чисти, пълноценни пилета? Останал ли е човек, който наистина да има доверие на държавата, че ще направи реална инспекция на тези фабрики? Тази липса на доверие поражда съвсем нови пазарни ниши и възможности за пласиране на уникални храни. Обществената информираност, подхранвана от медиите и от Интернет, поражда търсене на продукти, към които само преди две десетилетия нямаше никакъв обществен интерес. Помня, когато в края на 60-те и началото на 70-те години продавахме био-продукти по местните пазарчета и хората и понятие си нямаха за устойчиво и биологично земеделие. Сега всеки е чувал тези термини и пазарната ниша се разраства все повече с всяка следваща епидемия от хранителни отравяния, идващи от преработвателните мега-заводи. Друга причина за наличието на добри възможности на този етап е застаряването на фермерско население: това означава, че всеки, който има нова информация, има и предимство в производството. Тъй като възрастните фермери, като цяло, не са отворени към нови идеи – особено към такива радикални идеи, каквито аз излагам в тази книга, можете да сте почти напълно сигурни, че тези успешни модели няма в скоро време да бъдат приложени в широк мащаб. „Тайсън“ – (от англ. Tyson, съкр. от Tyson Foods, Inc) – един от най-големите в света преработватели и търговци на пилешко, говеждо и свинско месо, както и на месни полуфабрикати. В близкото минало компанията е била обект на съдебни дела във връзка с нездравословни производителни, както и некоректни работни практики. (Бел. прев.)

3

18


Всеки, който сега се включи във водещите редици ще може да завземе лъвския дял от пазара, тъй като мнозинството от производителите ще продължават да следват саморазрушителния курс, който агробизнесът и Американският департамент по земеделие очертават вече няколко години. Аз съм от малцината безумци – представители на утрешните модели. Например, кой би предположил преди 20 години, че супермаркетите действително ще зареждат био продукция или здравословното говеждо на семейни ферми като „Лорас Лийн Бийф“? Това беше немислимо. Потребителското съзнание и неудовлетворението на производителите не бяха назрели до такава степен, че да позволят една такава ситуация. Такова едно високорентабилно пазарно положение изискваше, от една страна, създаване на обществено отношение към заводското телешко като нежелан продукт, а от друга, достатъчен брой фермери, които се осланят не само на борсата, но и на други възможности за реализация. Веднъж щом разочарованието от системата обхвана достатъчен брой не само производители, но и потребители, масовото предлагане на алтернативни продукти придоби организационна и икономическа жизнeспособност. Разбира се, тенденциите клонят към това отличителността да се понижава с повишаването на обема, което отваря възможности за нови ниши. Следващата стъпка в тази прогресия е извеждането на пазаруването вън от супермаркетите, особено както информационната ера продължава да раздробява индустриализацията в нейните прояви. Хората търсят всичко да е бутиково, търсят уникалност, търсят човешката връзка. Ако ние, фермерите, насочим вниманието си към тези нужди, вместо да се вкопчваме в изтърканата до смърт парадигма „производство-препарати-ефективност“, пред нас ще се открият безпределни възможности. Възможностите за фермерите се свиват в директна пропорция на това как те се отнасят към ��ората („невежи градски глезльовци“), на това как са се втренчили само в производството („Качеството не ме бърка!“) и на това колко зависими са станали от употребата на препарати („Да ги изтрепем гадините!“). Ето затова селското стопанство е стигнало до задънена улица и си е създало лоша слава. Фермерите жънат последиците от една лоша философия и от погрешни приоритети. Нужно е само да се направи завой на 180 градуса, за да се превърнат всички тези отрицателни знаци в положителни, което дава специално предимство на предприемчивия алтернативен фермер. Като 19


доказателство на това, което говоря, идете при един средностатистически фермер, или дори и при един консултант по земеделие, и го питайте дали е чувал за списанията „The Stockman Grass Farmer“ или „Acres USA“ или за Сър Албърт Хауърд, или за Уендъл Бери, Уес Джаксън или Алън Сейвъри и „Холистично управление на ресурси“. Сигурно ще ви зяпнат с отворена уста. Но тъй като вие сте чували за тези неща, внезапно получавате истински информационен тласък, едни гърди преднина, нечестно конкурентно предимство. Това е подобно на някой, който е чел книги за природни лекове, в сравнение с някой, който продължава да си ходи само по болници и лекари. Този, който е информиран, има всяческо предимство пред този, който съществува единствено по шаблоните на вчерашните неандерталски модели. Около нас съществува цял свят, за който обикновеният фермер си няма и грам идея. Вашият шанс да бъдете предприемчиви фермери с качество на живот, на което един чиновник би завидял, е директно пропорционален на вашите познания за подходи, които са в разрез с типичното за предходния половин век мислене. Всъщност, причините за нашия погром се крият много по-надалеч в миналото, но от Втората световна война насам нещата са получили рязко ускорение. Няма значение какво ви е образованието, какво ви е социално-икономическото положение, на каква възраст сте и какви са настоящите ви условия за живот. Ако имате дълбок вътрешен копнеж да отглеждате неща и да служите на хората като им доставяте здравословна храна, да живеете земеделски живот с децата и внуците, които си играят около вас, тогава пред вас се отваря една възможност. Запишете мечтите си. Записвайте ги често. Споделяйте ги с роднини и приятели. Свързвайте се с хора, които споделят същите мечти и не обръщайте внимание на онези, които не ги споделят. Не си губете времето в компанията на отрицатели. Когато вашата визия започне да се превръща във ваша страст, мечтите ще започнат да се превръщат в реалност. Отправям молитва за това заедно да успеем да осъществим вашата мечта.

20


ГЛАВА 2

ИСТОРИЯТА НА ПОЛИФЕЙС

Благословен съм със семейно наследство от фермери с нестандартно мислене, които не са харчели всичко, което са изкарвали. Прадядо ми, „Щастливецът“ Смит, бил доста проспериращ фермер в Индиана и се ползвал с чудесна репутация сред съседите си. На некролога му се споменавало за отличната му стока и тучните му посеви. Той имал един син и четири дъщери. Дядо ми по бащина линия взима една от дъщерите. Един ден Щастливецът излязъл да взривява пънове, за да разчисти един парцел и бил убит от преждевременно избухнал експлозив. Дядо ми, чиято фамилия нося, Фредерик Салатин, се оженил за баба ми и те се опитали да разработят фермата, но накрая се отказали. Когато баща ми бил на около 6 години, те се преместили в града, където Фредерик се хванал като шлосер в един автомобилен завод. Но той толкова обичал земеделието, че превърнал градското си дворче от 2 дка в рай. Там отглеждал малини, ягоди и зеленчуци. Бил и запален пчелар – продавал мед в местната бакалия и така татко ми още от малък се научил да работи с пчели без те да го жилят. Яйцата идвали от един октагонален курник в дъното на двора. Дядо ми отглеждал захарно цвекло и го набучвал на пирони на около 45 см4 от пода на курника, за да има нещо свежо за храна на кокошките през зимата. Цялата градина била обрамчена от асми. Какъвто бил изобретателен, дядо ми измислил и патентовал първата подвижна градинска пръскачка. Нарекъл я „Спринкрийл“ и тя представлявала плетеница от тръби и колелца, която сама се придвижвала при навиването на градинския маркуч. Бил сред първите абонати на списанието За улеснение на българския читател, всички използвани от автора мерки (инчове, футове, и пр.) са предадени в преводния текст в еквивалентните им в българската система мерни единици, като са използвани приблизителни стойности с оглед по-лесното им усвояване в рамките на цялостния текст. (Бел. прев.)

4

21


на Родейл „Биологично градинарство и земеделие“ (Organic Gardening and Farming), когато то излязло за първи път (с разменени места на думите „градинарство“ и „земеделие“). Тиражът на списанието скочил едва когато Родейл сложил „градинарство“ преди „земеделие“. По това време, в края на 40-те години на 20-ти век, се появило голямо разцепление в селското стопанство. Много от произведенията, които ние, алтернативните фермери, почитаме като класика, тогава тъкмо започвали да излизат от печатниците. Например, „Безумието на орача“ (Ed Faulkner, The Plowman's Folly) на Ед Фокнър, била абсолютен бестселър и се продала в един милион екземпляра. Можете ли да си представите такова едно заглавие да бъде бестселър днес? „Земеделският завет“ (Sir Albert Howard, The Agricultural Testament) на Сър Албърт Хауърд се разпространявала редом с „Вертикално разнообразяване“ (D. Howard Doane, Vertical Diversification) на Д. Хауърд Доун. Луис Бромфийлд бил в центъра на националното внимание и бил кандидат за Министър на земеделието. Представете си само как биха се развили нещата, ако го бяха назначили за началник на Американския департамент по земеделие! Но той умира преди това да се реализира. В онези времена биологичният подход бил в съревнование с петрохимическия подход. Както знаем, химическият подход взел надмощие, но някои земеделци – в това число и дядо ми – заели страната на биологичното земеделие. Много добре си спомням изумлението и почитанието, които ме изпълваха като малък, когато отивахме на гости на дядо и той ме развеждаше из градината си. Тя винаги беше съвършена. Той прилежно орязваше ягодите до 5 ластуна като затискаше всяко разклонение с камъче, за да се вкорени там, където той го беше разположил и за да не го размества вятърът. Вероятно понеже няколко пъти му гостувахме през есента, едно от нещата, които си спомням, бяха десетките метри от асми, буквално надвиснали от сочни и изобилни лилави плодове. Компостните му купове бяха прилежно наслоени в клетки от мрежа и от тях винаги се носеше сладък и свеж аромат. Градината имаше безупречни затревени пътечки, върху които се плъзгаше подвижната пръскачка. Тези пътечки позволяваха човек да се разхожда из градината без да се окаля дори и след като току-що е било поливано, което сигурно е било като манна небесна за баба ми.

22


И така, бащата на татко беше майстор-градинар, изобретател, търговец и все нещо си майстореше. Той почина, когато бях на 8 години. Излязъл до градината и явно се уморил нещо, защото полегнал под едни храсти да подремне, както обичаше да прави. Повече не се събудил. Често си мисля за това каква чест е човек да си отиде по този начин. Дядото на мама бил майстор-дърводелец. Все още пазим някои от неговите гравюри и мебели. Майката на мама живееше в градска къща с двор в Охайо и винаги поддържаше една доста значителна по размери градина с цветя и зеленчуци. Тя беше болнава жена и все се оплакваше от една или друга болежка. Откак си я спомням, все си беше приведена. Но имаше силен дух и обичаше да ме води до зеленчуковата лехичка и да ми показва какво расте там. Аз винаги се възхищавах на това колко чисто беше там, защото нашата градинка вкъщи ми се струваше винаги обрасла с плевели. Малката й градинка беше като от картинка и даваше цели чували с продукция. Също така, тя винаги гледаше много цветя за красота, което за мен беше новост, тъй като нашата градина вкъщи винаги имаше много по-практичен вид. Мама имаше цветни бордюри, но градината беше място само за отглеждане на храна. След Втората световна война татко се уволнил от Военноморските сили и се записал в Университета на Индиана като ветеран по Програмата за бивши военнослужещи и изкарал висше по Икономика. От най-ранно детство си мечтаел да бъде земеделец в някоя развиваща се страна. Често повтаряше, че това му било мечта още от 6-годишен. Той обичаше да изследва нови територии и в неговите очи Латинска Америка и Южна Америка били земи за откриватели. По време на колежа той изнесъл доклад за окайващата ерозия на американските земеделски земи и призовавал към природозащитни практики. Въпреки, че не знам със сигурност всичко, за което са си говорили, убеден съм, че дядо е разказвал на татко за това какво се случва в Голямата градина и за нещата, които е четял в селскостопанската литература. Татко живял няколко месеца при едно семейство в Мексико след като изкарал един бърз курс по испански към една интензивна школа за езиково обучение във Вермонт. (Той ни е разказвал за това как из тоалетните на училището имало дежурни ученици, чиято задача била да следят да не се говори на английски. При записването в Школата учениците полагали клетва, че няма да говорят на друг език, освен на този, който са се записали да учат).

23


След това той отишъл да работи към Тексаската петролна компания (сегашното „Teксакo“) като счетоводител с два езика и ги придружавал в рискованите им курсове за сондажи за петрол в неразработените територии около бреговете на Венецуела. Това било високоплатена работа за времето си и той успял да отдели настрана всяка припечелена стотинка. Оженил се за мама и заедно се върнали във Венецуела като впоследствие купили една високопланинска ферма от около 4 000 дка от една възрастна сеньора. Той започнал да разчиства участък от джунглата, вдигнал къща и построил голям открит гараж. Вързал тръби за сифон от едно изворче на хълма надолу до къщата си, за да си докарва гравитачно вода и постоянно го поправял заради маймуните, които редовно го прогризвали. По това време двамата му сина растяли и бъдещето изглеждало розово. Целта била да отглеждат бройлери и да имат мандра. Разбира се, тогава съществувал напълно свободен пазар, без държавен контрол. Той карал бройлерите на открития градски пазар и на бърза ръка завзел нишата за пилета. Де факто всички местни пилета имали субклинична пневмония поради нехигиеничните методи на отглеждане. Търговците, които предлагали стоки в града, идвали на пазара да се пазарят с фермерите. Онези, които търгували с пилета, опипвали с пръсти клюновете им, за да проверят дали им текат секрети, което говорело за пневмония и било показател за цялостното им здравословно състояние. Търговците бързо се ориентирали, че пилетата на татко никога нямали проблеми и винаги били здрави и охранени. Разбира се, това не му спечелило благосклонността на другите птицевъди, но пък изкарвал най-много от всички. Търговците, от своя страна, можели да изискат по-високи цени от сеньорите в града, тъй като им доставяли поздрави пилета. Домашните помощници заколвали пилетата на задната веранда и ги сготвяли за вечеря на семейството. Обратната страна на медала при липсата на законност в едно общество е политическата нестабилност и така през 1959 г. страната беше разтърсена от революция, провокирана от комунистите и настана период на анархия. Тези събития поставиха началото на лошия имидж на американците като „агресори“ и „капиталистически свине“ и ние се оказахме без закрила по време на бунта. Не бяхме нито мисионери, нито дипломати, нито корпоративни служители. Бяхме просто едни американци, опънали палатка в чужда страна.

24


Дойдоха някакви хора и ни завзеха стопанството. Без подкуп местният пристав не ни оказа закрила и ние забегнахме в Каракас да търсим държавно лице, което да ни признае за правоимащи собственици на земя и да ни защити. Пожелавам на хората, които са срещу законите за частната собственост, да поживеят в общество, където правата за собственост не се зачитат. Това, което става на практика е, че градската аристокрация владее земята и пуска хората да живеят там, за да поддържат икономиката и да служат за „пушечно месо“ при военни набези. В резултат на това, частната собственост не се зачита. Всичко е на принципа „един за всички, всички за един“, поради което е почти невъзможно да се правят дългосрочни планове. Най-сигурният начин да се унищожи някаква собственост е да се елиминира отговорността по грижите за нея, както и да се елиминират финансовите поощрения за добро стопанисване. Естествено, чистият капитализъм, без моралност, не е кой-знае колко по-добър вариант, както е видно от собствената ни страна. Но капитализмът, съчетан с моралност, е нещо положително. Както и да е, всички врати се затваряха пред нас. Не се намери нито един държавен служител, който да откликне на нашето затруднено положение. Татко се срещна с Дрю Пиърсън – журналист, който беше известен с това, че „вади кирливи ризи“, докато той беше във Венецуела на едно от поредните си разследвания и той обеща да направи, каквото може. Раздадохме всичките си вещи и отплувахме обратно към Щатите на един товарен кораб. Аз бях на четири, а брат ми, Арт, беше на седем години. Татко и мама бяха близо 40-годишни. Не мога да си представя какво им е било – да загубят и спестяваното цял живот, и мечтите си. Все още продължавахме да изискваме обезщетение за загубите си от венецуелското правителство. Това преживяване завинаги промени отношението на нашето семейство към политиката и към американското вмешателство в чуждите държави. Най-накрая, поради натиска, който оказа Дрю Пиърсън като пусна по неговото радиошоу историята за нашите премеждия, венецуелският посланик в САЩ ни отпусна символично обезщетение за отнетото ни стопанство. Сумата си беше направо мизерна, но това поне беше едно признание, че случилото се с нас не е било редно. Междувременно оглеждахме ферми, които бяха в периметър от един ден път с кола от столицата Вашингтон, Окръг Колумбия – от щата Пенсилвания до северната част на щата Северна Каролина, и се уста-

25


новихме тук, в средата на долината Шенандоа, щата Вирджиния, близо до Стонтън – градът, наричан „Кралицата на долината“. От всички, които разгледахме се спряхме на най-запуснатата ферма, но татко и мама смятаха, че е най-изгодна и така се заселихме тук. С чека от Венецуела татко купи 28 крави Херефорд и отново се захвана със селско стопанство. В края на 18-ти век тази ферма била част от едно много по-голямо стопанство и с времето, някъде към 1890 г. беше преминала в ръцете на външни хора. Голямото стопанство било разделено на 5 части, по една за всяко от децата. Нашата ферма, която се състоеше от две от тези части, била продадена извън семейството някъде около 1915 г., когато била обявена на търг, проведен от шерифа на стъпалата на градския съд. В продължение на следващите няколко десетилетия новите собственици не живели там, ами я давали под наем на съседи. Тъй като земята се намирала в житницата на средноатлантическия район, в продължение на един век била засявана със зърно. Понеже конете не можели да се обръщат по стръмните хълмове, всичко било изорано във вертикална посока към хълмовете и се оформили огромни оврази. Пласт от близо два метра и половина обработваема почва се е бил свлякъл от някои от склоновете. По времето, когато ние се нанесохме през юни на 1961 г. повечето от стръмните хълмове бяха като гофриран покрив – набраздени отгоре до долу от ровове. Татко незабавно съсредоточи вниманието си върху дейности за съхраняване и опазване на земята. На голяма част от декарите насадихме дървета и така първоначалните 647 декара открита земя се стопиха до около 384 декара. Някои терени бяха толкова скалисти, че не можахме да засадим дървета. Заградихме тези участъци и ги оставихме да се залесят естествено със смес от широколистни и иглолистни дървета. Татко се допита за съвет до много източници – и обществени, и частни, относно начини как да изкарва доходи от фермата. Спомням си, че идваха разни консултанти, разхождаха се из фермата и до късно вечер разговаряха с татко и мама. Съветът на всички бе един и същ: „пуснете добитък да пасе в гористите площи, култивирайте земята и засейте царевица, произвеждайте фураж и пръскайте с препарати.“ Татко пренебрегна всички тези съвети. Той прочете няколко неща от Андре Воазен и осъзна, че тайната на производителността се крие в планираната паша. Татко изобрети една подвижна система за електрифицирана ограда и започнахме да местим кравите горе-долу на все-

26


ки две седмици. По онова време електризаторите за електропастири използваха системата на прекъсвачи и кондензатори от запалителни уредби на коли за гасене на искрата. Контактите на прекъсвача непрекъснато нагаряха. Измина само една година и татко стигна до извода, че доходите от фермата могат или да покриват ипотеката, или да изплащат заплата, но не стигат и за двете. Той незабавно ликвидира стадото крави и се хвана на счетоводна работа в града. Мама, пък, започна да преподава здраве и физическо възпитание в местната гимназия и така двамата се захванаха да изплащат ипотеката. Само след осем години бяхме без дългове. Татко насочи вниманието си към научноизследователска дейност. Тъй като млечната ни крава даваше повече мляко, отколкото семейството ни можеше да консумира, започнахме да купуваме теленца от борсата и да ги отглеждаме. Татко построи подвижен фургон за телета със скаров под и размери 4,5 м на 4,5 м. Купихме още една-две крави, разделихме фургона за телетата на четири бокса и телетата можеха да излизат едно по едно от фургона и да сучат от съответната крава, след като ние сме приключили с доенето. Кравите си почиваха до фургона, в сянката, хвърляна от покрива, а ние го местехме от поле на поле, за да се разпределят равномерно кравешките изпражнения. Системата работеше относително добре, но счетоводната работа на татко извън фермата изискваше той да отсъства до късно в периода от 1 януари до 15 април и от време на време да закъснява вечер заради финансови ревизии за някои клиенти и това му пречеше да спазва стриктен режим. Млекодайните крави и теленцата изискват да има стриктен дневен режим. В крайна сметка той сложи край на цялата работа с кравите, но видяхме, ��е идеята работи. По това време плодородието беше толкова слабо, че едвам изкарвахме достатъчно сено за 15 крави. Разбухвахме сеното с един стар сенотоварач, а татко приспособи една решетка да служи като захранващ механизъм, който разбиваше купа сено и така сеното влизаше в товарача по-лесно. Батко ми, Арт, отглеждаше зайци и аз си спомням ясно как една неделна сутрин отидохме с колата на гости на един човек, който имаше подвижни колибки с двустранно скосени покриви, в които прасетата живееха на пасището. Татко заимства тази идея, за да построи подобни ограждения за зайците, но те изровиха дупки под тях. Той и Арт скова-

27


ха едни правоъгълни кошари, съставени от четири квадранта клетки за зайци. Обаче зайците и от там успяха да изровят тунели. Побихме пирони по периферията на дъното и заострихме краищата им, но и това не помогна. Сложихме 30-сантиметров бордюр от тел около вътрешния периметър и това помогна, но намали наполовина количеството трева, което зайците можеха да достигнат, което се оказа загуба на пространство и време. Когато покрихме пода с рабицова мрежа зайците вече не можеха да копаят под клетката, но рабицата прегъваше тревата, когато местехме клетката. На зайците им се налагаше да се пресягат през дупчиците на мрежата, за да достигнат тревата и по погрешка захапваха и мрежата. По тази причина престанаха да пасат. При това, с под от рабица, се наложи да повдигаме тежките зайци, когато местехме клетката и това ни затрудняваше. Най-накрая зарязахме идеята за портативно пасищно ограждение за зайци. По това време бях на 10 години и исках да захвана с нещо, което да ми носи доходи, та се спрях на кокошки-носачки. Любимият ми чичо беше доста добър птицевъд в Охайо и на мен винаги ми беше харесвало да съм при пилетата му. Започнах с малко стадо, което скоро се разрасна до стотина. Тъй като клетките за зайци си стояха неизползваеми, татко предложи да сложа пилетата в тях и да видя как ще реагират, ако ги местя из пасището. Хич и не подозирахме, че пред очите ни се появи на бял свят модела за отглеждане на пасищни пилета. През 1970 вече бях на 13 години и произвеждах доста яйца. Татко още отрано разбра, че с малко стопанство е непосилно да се опитва да вади пари чрез продажби на едро. Като икономист, той видя потенциалните печалби в това да продава всичко на дребно. Аз станах член на Фор Ейч, за да мога да продавам на местния Тротоарен пазар – предшественика на пазарите на открито5. Този пазар беше останал от времето на Голямата депресия, когато фермерите бяха в печалното положение да имат твърде малко пари и твърде много храна. За разлика от България, където пазарите (на англ. Farmer's Markets) са традиционен източник на свежа продукция, в Америка, те са по-скоро израз на алтернативност в храненето и са своего-рода „новост“. Те са били почти на изчезване през 18-ти и 19-ти век, поради нашествието на супермаркетите. Ренесансът им настъпва през 90-те години на 20-ти век, в израз на повишения интерес към темата на здравословното хранене и подетия в обществото дискурс относно етичните и политико-икономическите аспекти на производството на хранителните продукти. (Бел. прев.)

5

28


Чрез този способ на фермерите се осигурявал пласмент за продукцията им, а на гражданите се предоставяла възможност да си купят това, което се отглеждало на село. Пазарът се разраснал и придобил голяма значимост сред местното население през 40-те години на 20-ти век и започнал да замира през 50-те. Повечето от продавачите били жени, които се включили в Клуба за домашни демонстрации, за да продават. Днес това се е превърнало в Клубове за домакински консултации. Пазарът бил освободен от почти каквито и да било изисквания за инспекция на месо и млечни произведения. Към 1970-та година пазарът се беше стопил дотолкова, че бяха останали само две възрастни дами. Едната идваше от ферма със смесено производство – за зеленчуци и свинско. Тя също правеше и сладкиши. Другата жена живееше в града и продаваше печива, сладкиши и картофена салата. На нея дължа любовта си към картофена салата със сладки кисели краставички. Ако нямаше картофена салата, получавах парче пандишпан и го поглъщах заедно със суровото ми обезмаслено мляко от крава порода Гернзейн. И до ден днешен пандишпан и картофена салата със сладки краставички са две от най-любимите ми храни. Ние отворихме там сергия и продавахме масло, мътеница, извара, кисело мляко, прясно телешко, свинско, заешко и пилешко, яйца и зеленчуци. Един от големите ми проблеми беше какво да правя със износените носачки По онова време те вървяха по 19 цента на кокошка. Щом се върнех от училище, впрягах личната си прислуга – малката ми сестричка Лорета, да ми помага да загрея един казан над огнището и да заколя 20 или 30 стари кокошки. След това ги изпичах през седмицата, по половин дузина наведнъж, в голямата тава на мама и отделях месото, докато слушах плочата на Пол Харви, „Необичайният човек“ (тогава нямахме телевизия – и досега нямаме). После замразявах пилешкото в еднолитрови кутии и го продавах на пазара под формата на изчистено и сготвено пилешко месо за 3 долара на килограм. От кокошките Легхорн добивах около половин килограм месо на кокошка, което означаваше, че вземах почти 800 процента повече, отколкото вървеше настоящата цена за „пенсионирана“ кокошка. През целите ми гимназиални години, докато съучениците ми събота сутрин си отспиваха до късно от глупотевините от петъчната вечер, аз ставах в 4 сутринта и тръгвах към пазара, който отваряше в 6 часа. До 8 часа вече бях продал 60 дузини яйца. Предлагах както кафяви, така и бели яйца.

29


Не бих разменил тези преживявания за нищо. Ей ме на, един тийнейджър, в компанията на две възрастни дами, които имаха повече едновремешни истории от цяла стая мъже накуп. Разказваха ми как са го правели хората от „Едно време“: показваха ми как да разположа продукцията си, как да подхождам към недоволни клиенти и как да превърна зяпача в купувач. Някои сутрини вървеше едвам-едвам, а други бяха оживени. По онова време никой не знаеше какво значи думата „биологично“. Хората просто искаха нещо прясно, отгледано наблизо. Познаваха вкуса на храната, дошла направо от фермата и не се замисляха за безопасност на храната или за следи от химически препарати. Клиентелата ни полека набъбна и татко видя, че има перспектива в това веднъж месечно да пласира по едно говедо на цени на дребно. Докато цените на борсата се вдигаха и се сриваха със 100 процента, че и повече, нашите цени се задържаха постоянни, в съответствие с цените на дребно и клиентите продължаваха да търсят месо от пасищно-отглеждани говеда. Накрая завърших гимназия и затворихме щанда – сигурно така забихме последния гвоздей в ковчега на този пазар. По времето, когато се върнах от колежа, пазарът беше закрит... Завинаги. Една от възрастните дами беше починала, а другата вече не беше много дейна. Често си мисля дали точно енергичният младеж не беше вдъхнал последни сили на пазарните усилия на тези две женици. Въпреки че не си спомням конкретния разговор, татко винаги ми го припомня: вечерта, когато съм му казал, че искам да се върна у дома и да стана фермер. Татко казваше, че сме стояли на „калъча“– завойче по пътя към къщата. Един от клиенти му, брокер по професия, тъкмо му бил казал на колко оценява фермата. Татко, винаги готов да се хвърли в ново приключение, осъзнал, че можем да продадем този имот и да купим друг, два пъти по-голям, само че в по-беден район. Именно в този контекст разговаряхме за бъдещето. Тогава да съм бил в 11 или 12 клас от гимназията, но вече бях убеден, че именно натам ме влече сърцето. Не бяхме изкарали много пари от фермата, но можехме да се похвалим и с някои успехи. Плодородието постепенно се увеличаваше, а търговския ми талант беше очевиден. Татко разбираше от икономика и инженерство, а аз разбирах от хора. Мама беше ръководител на отбора по дебати и несъмнено оттам бях развил умението си да общувам. Все още не виждахме как точно фермата ще носи приходи като за заплата. Затова реших да уча в колежа за журналист, евентуално да напиша бестселър и след един известен период от ня30


колко години да се пенсионирам и да се върна във фермата. Че нали човек трябва да е финансово независим преди да стане фермер! През последните две години от гимназията работех в местния вестник и се оправях добре. Когато завърших колежа бях с единия крак вътре, ако исках да стана разследващ журналист, защото всички от колегията вече ме познаваха. По време на летните ваканции от студентството ми, работех на фермата. След като завърших, имах няколко свободни месеца, преди да започна работа извън фермата. Прекарах цялото онова лято на 1979 година в инсталиране на постоянен електропастир. Благодарение на него вече не местехме толкова много мрежи всеки път, когато пускахме животните от един падок на друг. Това също означаваше, че съкратихме сроковете за местене на нов падок от една-две седмици на няколко дни. Ето една илюстрация на генетичната предпоставка за вътрешния ми стремеж винаги активно да отстоявам това, което е правилно: в средата на 70-те, когато ембаргото на арабски петрол беше в разгара си, татко започна да кара колело до работата си в града, на 23 км от фермата. По това време той беше вече на петдесет и няколко години, но реши, че това е едно нещо, което може да направи, за да сложи край на петролното иго. Ето това се казва убеждение! По същото време, бъдещата ми жена, Тереза, и аз бяхме започнали да чертаем конкретни планове да живеем на фермата. Блъскахме си главите за идеи как да доим на ръка 10 крави, да продаваме млякото на цени на дребно и да си докарваме прилични доходи. Много добре си спомням цифрите от това упражнение, защото към този момент вече бях започнал да си давам сметка, че може би беше възможно да се издържаме от фермата. Татко и аз изяждахме с кориците броевете на списанието „Mother Earth News“6 и видях с какви минимални разходи можехме да живеем ако си го поставехме за цел. Започнах да списвам за местния вестник и да живея у нашите. Най-после си купих кола за 50 долара от един приятел. От това, че живеех при нашите и спестявах ли спестявах, успях да открия спестовен влог. Тереза и аз се оженихме и прекарахме медения си месец с колата от 50 долара, която на следващата година продадох за 75 долара. Има вече 17 години, откак сме женени, а още не сме из Mother Earth News – списание „Новини от Майката Земя“ е едно от най-популярните в САЩ периодични издания за природосъобразен начин на живот и включва информация от биологично земеделие, през екологично строителство и до здравословно хранене и самолечение с природна медицина. (Бел. прев.)

6

31


харчили повече от 6  000 долара, всичко на всичко, за колите, които сме сменяли. Ремонтирахме таванското помещение във фермата (наричахме го нашата „панорамна мансарда“). Спалнята ни служеше и за кухня и така здраво стискахме всяка стотинка, че чак Линкълн охкаше от болка7. Веднага след като се върнах от колежа, започнах да отглеждам теленца с млякото от домашната ни крава, което ни идваше в повече. На следващата година продадох едно теле на един приятел от църковната ни група и на колега от работата – по половина на всеки. И двамата харесаха месото и получих 40 процента повече от това, което щях да взема на борсата. Бяхме попаднали на правилната следа. Тереза и аз преживявахме с двестатина долара на месец. Хранехме се само с това, което сами си отглеждахме. Никога не излизахме из града за развлечения. Фермата беше нашия живот, нашето развлечение, нашата любов. Тереза печеше хляба, който ядяхме, шиеше дрехите ни и вдъхна душа на дома ни. Междувременно аз пишех все повече и повече земеделски статии за вестника, тъй като бях единственият от колегията, който проявяваше интерес, а и си имаше понятие от тази област. Така влязох във връзка със земеделската общност и с фермерите. Историите, които чувах бяха една от друга по-ужасяващи и осъзнах, че нашата ферма ще трябва да бъде коренно различна от това, което виждах, ако искахме да се издържаме от нея. Видях болни животни и банкрутирали фермери на средна възраст. Безброй млади хора на моята възраст, които бяха наследили фермите си, ги загубиха във въртоп от емоционални и сърдечни терзания, които съпътстват всеки един бизнес, който се предава от поколения на поколения. Това бяха ценни уроци – да видя и да науча кои работи не стават. Надникнах зад кулисите на цялото театро и разбрах, че въпреки всичките обещания и позьорства на агропромишления комплекс, това си е задънена улица. Като наблюдавах контраста между недоволните фермери, болните животни и продънените банкови сметки, от една страна, и от друга, надутите пи ар-и по разните пресконференции, у мен се затвърди твърдото намерение да върша нещата по различен начин. При всичките им клишета за това как били изхранвали света, намалявали болестите и поддържали американската икономика със земе Игра на думи, основана на факта, че на монетите от 1 цент е изобразен обликът на един от американските президенти, Ейбръхам Линкълн. (Бел. прев.)

7

32


делски износ, агропромишленият комплекс беше гнил до дъно. Видях мъртвите животни, захвърлени на купчини извън фабриките, прилични на концентрационни лагери, слушах безброй фермерски истории на ужасите, вдъхвах миризмата на фармацевтика и екскременти. Всичкото това затвърди твърдото ми намерение никога да нямам нищо общо с агропромишленото чудовище, ами да постигна успех като прокарам нов курс. Прекарвах часове на информационните събрания на Американския департамент по земеделие (USDA), посещавах семинари и събития на открито, финансирани и от държавни агенции и от корпоративни спонсори. Обикновеният човек и представа си няма за нещата, които редовно се внушават на фермерите. Несъмнено открих късчета злато в някои от тези програми, но 95 процента от презентациите насочваха хората в погрешната посока. А след това, като отивах на посещения на фермите и виждах резултатите от традиционните препоръки, виждах точно колко пагубни са се оказали тези съвети. Въпреки че не разполагах с всичките отговори, знаех към кого да НЕ се обръщам за отговори. А по това време нашето стопанство, макар и все още в зародишна форма, показваше големи надежди. Имахме реални постижения по отношение на почвеното плодородие, здравето на животните и производствени модели с ниско капиталовложение. Контрастът между това, което наблюдавах у дома и това, което виждах из другите стопанства беше драматичен и ме изпълни с надежда за собственото ни бъдеще като фермери. Една компания за изкупуване на черни орехи, „Хемънс Продъктс Кампъни“ в Стоктън, щата Мисури, започна през 1981 година да изкупува орехи във Вирджиния. Две момчета от местната Селскостопанска младежка организация (FFA) обслужваха машината за белене на орехите и аз ги посетих, за да напиша репортаж за това ново начинание. Това, което ме посрещна като отидох на място, беше километрична върволица от пикапи, чиито каросерии преливаха от орехи, докато тези момчета, заедно с бащите си и няколко приятелчета, работеха от ранни зори до късна вечер всяка събота от началото на октомври, та до края на ноември и през ръцете им минаваше планина от орехи. Най-големият им проблем беше какво да правят с тоновете орехови обвивки, които се трупаха в резултат на беленето на орехите. Ние, пък, още от самото начало си умираме за органичен материал. В началото на 60-те татко закарваше до града нашата камионетка „Интернационал“, производство 52-ра година, и я връщаше вкъщи пълна дого-

33


ре с какъвто органичен материал му попаднеше: изсушената утайка от пречиствателната станция, царевични кочани от силозите, чим от почистването на уличните канавки. Така че като видях тази планина от орехови кори предложих да изпратя татко следващата събота да ги натовари на колата. Момчетата бяха много благодарни за идеята, а ние научихме как се прави цялата работата, какво получаваха момчетата и видяхме колко полезни се оказаха обвивките – веднага щом ги разстелихме по земята, тревата се скъса да расте. Научих, че от местния магазин „Садърн Стейтс“, където беше монтирана машината за белене, се оплаквали от задръстването, образувано от поредицата коли, които чакаха ред за машината. Управителят на магазина взел решение, че ако пак позволят машината да бъде там догодина, тя трябвало да приема орехи шест дни седмично по време на редовното работно време на магазина. Тъй като бях отразил ситуацията за новините, знаех за какво става въпрос и татко и аз си плюхме на моливите. Решихме да направим оферта на магазина за това следващата година ние да работим с машината за белене на орехи. От магазина бяха много доволни, че има желаещи да поемат отговорността за пункта за изкупуване на орехи. Тереза и аз решихме, че имаме достатъчно спестени пари и че комисионите от пункта за орехи ще ни позволят да закрепим положението още една година. Надявахме се, че ще можем да се закрепим финансово дори и за по-дълъг период от това. Но дори и да не успеехме, решихме че това да живеем още една година при нашите ще ни доближи още повече до целта ни да се издържаме от фермерство като основна професия. Така щяхме да свършим ред задачи, които си бяхме поставили и имаше вероятност това да скъси целия период, който бих посветил на работа извън фермата от 10 години на 5 години. Подадох молба за напускане в двуседмичен срок и на 24 септември, 1982  г. напуснах офиса на вестника за всеобщо изумление („Ти си откачил! Не знаеш ли, че няма пари в селскостопанската работа?“). Седмица по-късно ръководех пункта за изкупуване на орехи и докарвах вкъщи купища обвивки от орехи. За жалост, нея година реколтата беше само нищожна част от това, което беше първата година. Тогава научихме, че орехите дават изобилна реколта само веднъж на пет години. Ние затегнахме коланите с още една дупка и решихме да упорстваме и, с Божията милост, да удържим колкото се може по-дълго. 34


Това, което последва, е важен урок и трябва да се запомни: въпреки че не спечелихме почти никакви пари в брой, ежедневните ни разходи спаднаха драстично. Вместо да пълним колата с бензин веднъж седмично, ние я пълнехме, горе-долу, веднъж на шест седмици. Не ми се налагаше да си купувам официални дрехи. Хубавите ми обувки не се износваха. Бях вкъщи при поникването на всяко плевелче в гради��ата, за раждането на всяко теленце и във всеки ден с идеални условия за разпръскване на компост. Тъй като намалихме не само разходите си, но и това, което наричам „фермерски течове“, успяхме да скърпим първата година. После, на втората година, едни приятели от амишката общност8 ни помолиха да поемем тяхното лично стопанство от бройлери. Те отглеждаха около 400 пилета на година и се опитваха да изкарват толкова, колкото да си избият парите за пилетата. Не бяхме гледали пилета от цели 6 години. Решихме да поемем тази дейност и избърсахме праха от стария казан и от древната скубачна машина. Така се захванахме с пилета. Внимателно свалихме старите кафези за пилета от гредите в хамбара, където ги бяхме складирали след като бях приключил с кокошките-носачки преди да замина за колежа. С бройлерите всичко мина наред и така се впуснахме в ново начинание. Този път продадохме две телета вместо само едно и добавихме няколко продажби на дърва за огрев. Все още повечето от говедата ги продавахме на борсата. След около година татко се пенсионира, последван от мама. Тереза и аз започнахме да поемаме грижата за все повече от разноските на фермата, включително за застраховката и данъците. От деня, в който научи, че искам да ставам фермер, татко спря да купува оборудване като предпочете аз да поема техниката. По този начин хем щях да пазя по-добре това, което имам, хем нямаше да се оскъпява наследственият имот. Татко почина през 1988 година, но знаеше, че съм на път да постигна нещо голямо. Всичките ни продажби бяха на дребно, клиентите прииждаха и нямахме дългове. Той често казваше: – Синко, на прав път си. Продължавай все така. И ние продължаваме. Амиши (англ. Amish) – религиозна група, населяваща определени територии в САЩ и Канада, чиито членове живеят в изолация от съвременното общество. Те се отличават със семплото си облекло и са известни с това, че не използват съвременни технически изобретения като автомобили, електричество, Интернет и пр. (Бел. прев.)

8

35


Със стартовата позиция, осигурена ни от татко и мама, Тереза и аз, а сега и нашите деца, Даниел и Рейчъл, се чувстваме безкрайно облагодетелствани. Радваме се на плодовете от пестеливостта на мама и татко, които харчеха по-малко, отколкото печелеха. Общо взето, разходите на хората от всяко едно поколение малко надвишават доходите им. Това води към обедняване. Вижте нивото на потребителския дълг в страна ни и ще разберете за какво говоря. Ако всяко поколение реши да живее така, че разходите да не надвишават приходите, тогава ще се натрупа истинско богатство. Молим се децата ни, както и техните деца, никога да не забравят как моите мама и татко пестяха ли пестяха, как сами си правеха коледните подаръци, вместо да ги купуват, как отказваха да купят телевизор или да участват във всички онези социални ангажименти, към които децата ги дърпат, как обръщаха гръб на всички онези съвети да орат земята, да ползват химикали и да затъват в дългове. Надяваме се, че децата ни никога няма да забравят, че нито Тереза, нито аз сме имали собствена кола, докато не завършихме колеж и че загърбихме съблазнителната перспектива за „работа в офис“, а насочихме поглед към дома и фермата. Дано не забравят как търпеливо напредвахме към мечтата си, стъпка по стъпка, като най-дисциплинирано се отказвахме от бързото удоволствие в името на радостта от дълготрайния успех. През цялото време, докато следвахме този път, приятели и роднини ни казваха, че сме откачили. Другите фермери мислят, че сме луди за връзване щом водим стопанството си с такива методи. Добронамерени приятели изказваха чистосърдечна загриженост за това, че хвърляме живота си на вятъра. Бивши колеги от университета се чудеха защо си пропиляваме образованието, за да се занимаваме с такава черна работа като селското стопанство. Докато приятелите ни строяха къщи, трупаха ипотеки и купуваха лъскави коли, ние носехме скъсани дънки, пазарувахме в магазините за втора употреба и карахме таратайки. Всъщност, ние никога не сме притежавали кола в същото десетилетие, в което е била направена. Искам да знам къде са онези хора, които са готови да впият поглед в целта и да я преследват въпреки съпротивата? Къде са онези хора, които са готови да се посветят на гоненето на една мечта, независимо от това какво казват другите? Къде са младите хора, които са готови да минават криво-ляво на една заплата, да карат само една кола, да живеят в палатка или в сглобяема къща, купена на старо, само и само да останат финансово стабилни и гъвкави?

36


Къде са онези родители, които са готови да изхвърлят телевизора и да обучават децата си вкъщи или да ги окуражават да вземат участие в ораторско майсторство, театрални пиеси и в състезания по дебатиране, вместо да играят хъшлашки спортове. Да се научиш да общуваш е далеч по-важно, отколкото да се научиш да вкарваш топка през обръч. Чувал съм хората да коментират, че съм толкова необичаен, че бих успял в каквото и да е, така че нямам право да казвам на хората как да ръководят ферма. Склонни ли сте да направите това, което Тереза и аз сме правили? Не се опитвам да звуча арогантно; просто се опитвам да подчертая нещо важно: ако не се превръщаме в това, което искаме да сме, трябва да направим каквито промени са необходими в мисленето си и начина си на живот, за да станем това, което искаме да бъдем. Време е да престанем с оправданията. Време е да спрем да даваме ухо на отрицателите и скептиците, които само клатят недоверчиво глава. Време е да спрем да живеем в скоростната алея на глупостта и да се прехвърлим в платното, което води до удовлетвореност и успех. Може да се постигне това; то вече е реалност. Но преуспелите хора не се раждат такива – те стават такива. Аз дълбоко ценя моя опит като фермер, както и това, че подхванах собствен бизнес още на 10-годишна възраст; оценявам това, че участвах в пиеси и дебати, че нямах телевизия и че на Коледа пеехме коледни песнички с църковната група. Това е естеството, от което се ражда характерът, страстта и сбъднатите мечти. Последните няколко години са си живо чудо. Нашият модел действа, упоритият ни труд се възнаграждава. Сега сме изправени пред нова територия за покоряване – как да запалим хората с визията, която имаме и с информацията, която сме натрупали, без да рискуваме икономическата стабилност и продуктивност на фермата ни. Този следващ период ще поднесе също толкова предизвикателства, колкото и самото разработване на моделите. Пробвайте да вземете няколко стажанти на фермата си и ще разберете за какво говоря. Но животът винаги трябва да е предизвикателство. Продължаваме напред, а пред очите ни се разгръща все по-широко нашата визия: да развиваме земеделски предприятия, които да допринасят в емоционално, икономическо и екологично отношение и да спомагаме за размножаването на тези модели по целия свят.

37


ГЛАВА 3

ПРАВИЛНАТА ФИЛОСОФИЯ

Нашата философия е основата, на която се крепи всичко, което вършим. Тя определя къде да се обърнем за информация, как да асимилираме тази информация и как да вземаме решения въз основа на тази информация. Правилната философия безспорно е отправната точка на всяко успешно начинание. Вашата и моята философии може да се разминават, но това не е проблем. Но за да съм искрен пред вас, а и за да бъда напълно откровен относно моите възгледи, нека да обясня каква е моята философията по отношение на фермата, биологичните съобщества и нашето общество. Всичките ми съвети произтичат от този светоглед. Дори и с вас да не сме напълно единодушни, вярвам, че ще намерите повече неща, с които сте съгласни, отколкото такива, с които не сте. А ако сме на различно мнение в почти всяко едно отношение, тогава останете доволни за това, че поне сте разгледали някаква алтернатива. Всяка една от големите световни религии, от юдейската религия, през християнството, хиндуизма и се стигне до мохамеданството включва „свещени“ писания, в които е изразено почитание към природата. Стиховете за тази „страшна и чудна направа“ в псалм 139 от Библията възпяват колко великолепно и необозримо е създанието. Учените все още не знаят какво държи атомите заедно. Въпреки това, в Новия завет, в Послание към Колосяните гл. 1, стих 17 се казва: „И Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.“ „Жизнената сила“ описана в източната литература и особено в трудовете на Рудолф Щайнер, основоположника на биодинамичното земеделие, дава превес на метафизичното, или на важността на тези елементи от живота, които са отвъд законите на механиката. Само допреди два века хората са изпитвали благоговейна почит

38


към живота, към съзиданието и към сложността на природата. Дори и най-примитивни племена из целия свят притежават дълбоко почитание към Създателя и към необяснимото творение на вселената. Това, че американските индианци дълбоко в сърцето си тачат земята като нещо свещено, е израз на благоговейното им отношение към природата. Макар че гледам неодобрително на анимизма и боготворенето на природата и отчитам това, че почитта твърде често преминава в обожествяване, в същото време не съм съгласен с идеята, че животът е просто сбор от протоплазм��, които да манипулираме и нагласяме както ни скимне. Онези философски основания, които ни дадоха инсектицида ДДТ, а сега ни лансират и генното инженерство, само допреди три столетия щяха да са напълно чужди на която и да е от световните религии. Как изобщо стигнахме дотук? Юстус фон Либих (Justus von Liebig, 1803-1873) е познат като „бащата на модерното химическо земеделие“. Той изолирал азота (N), калия (K) и фосфора (P) като трите основни елемента в растителните тъкани и извадил извода, че веднъж щом възстановим тези субстанции в почвата, вече ще имаме налице градивните звена на растенията. Това бил един много опростенчески, механистичен подход. Либих не се интересувал от „холизъм“, което е едно понятие, въведено за първи път от Ян Смутс (Jan Smuts) от Южна Африка, когато осъзнал, че нищо не може да бъде разглеждано в изолация. Колкото и миниатюрна да е дадена частица, тя все пак представлява част от цялото и да се изолира тази частица от това цяло означава да бъде извадена от нейния свят на взаимодействия, с което вече престава да бъде това, което е била. Либих не правел разлика между синтетично и естествено и нямал понятие за цялата общност от микроорганизми в почвата, които доставят хранителните вещества на корените на растенията. Той не направил изследвания на хранителния профил на неговите NPK растения, нито на здравето на хората, които ги консумирали. Човек не може да си представи по-„нездрава“ изследователска система от тази. Това, че откритията на Либих били така зловредни, отчасти се дължи на факта, че след като преминал средна възраст, той станал плодовит писател. Така идеите му достигнали до доста по-голяма аудитория, отколкото ако си беше останал сред вакуумните тръбички в лабораторията. Докато Либих развивал дейност в Германия, двама негови съвременници работели в други части на света. Единият от тях бил англича-

39


нин на име Чарлз Дарвин (1809-1882), който бил назначен за естествоизпитател на борда на изследователския кораб „Бийгъл“, отплавал от Англия през 1831 година. Разбира се, всички знаем как той извадил Бог от съзиданието и пласирал теорията за еволюцията. Трябва да отбележим, че дори и днес, когато примитивните племена по света за първи път чуят идеята за еволюцията, те реагират с насмешка и недоумение. Не могат да си представят нещо по-абсурдно от това. Отвъд Атлантика, в същата година, когато „Бийгъл“ отплавал от Англия, един американски ковач-изобретател в град Стийлз Тавърн, щата Вирджиния, демонстрирал механизираната си жътварка. Жътварката довела до използването на машини в земеделието в такъв значителен мащаб, че из основи променила фермерския живот. Ако дотогава основно се обръщало внимание на живите организми, оттам нататък вече започнало да се отдава същото такова внимание и на машините. Джон Диър изобретил самопочистващия се плуг и комбинацията от двете машини преобразила американските прерии в поля от зърно. Сами по себе си машините и технологиите не са проблем за мен, но смятам, че е важно, в името на истината, да отбележим как тези едновременни събития, които описвам, навлезли в световния мироглед и философия, и особено в Западното мислене. Западното мислене, с уклона си към логика и факти, а не към източен мистицизъм, бързо възприело тези механични промени, защото линейното, редукционистко мислене не задава по-глобалните въпроси за това как тези неща ще се отразят на екологията. Всъщност, думата „екология“ не е била част от речника чак докъм 1869 година и произлиза от гръцката дума „oikos“, която означава „къща, дом“. Думата означава буквално „стопанисване на природата“ и възникнала от потребността да се развие едно не-механистично отношение към всичко живо. Не подценявайте сборния ефект, който всички тези мъже, макар и дейни в различни части на света, но по едно и също време, оказали на световното мислене. Докато Либих ни казва, че растенията са просто химични елементи, подредени по определен начин, то Дарвин свежда съзиданието до въпрос на сляпа случайност, а оттам и животът – до безморален жребий. В същото време, Маккормик и Диър революционизират производството на храна като пренасочват един основно биологичен процес към един по-скоро механичен процес. Като имате това предвид, представете си влиянието на Хенри

40


Форд (1863-1947), чиято „карета без кон“ запухтяла по улиците на Детройт през 1896 г. и поставила началото на съвременните заводи. Той основал „Ford Motor Co.“ през 1903 г. с една главна цел: масово производство. Поне така твърди енциклопедията. За да осъществи тази цел, той въвел напълно заменяемите части и поточната линия. Това позволило на милиони хора да станат заводски работници, вместо да са самоиздържащи се занаятчии и дребни търговци. С изваждането на Създателя от картинката и със свеждането на живота до, чисто и просто, инертна материя американският пейзаж бил приготвен за експлоатация, вместо стопанисване; за разграбване, вместо за опазване на ресурсите и за блудство, вместо за благоговейна възхита. С налагането от Западната култура на тази механистична, всевластна, манипулативна философия над природата и над земеделието, истинската жизнена енергия, питателността на храната и чистотата започнали да напускат американската хранителна мрежа. Отровили сме си водата, разрушили сме органичната почвена материя, подрили сме си склоновете, задушили сме си рибите и всичко това – в такъв изумително огромен мащаб, че сега здравеопазването е най-големият бизнес в Америка. Защо? Може ли това да има някаква връзка с начина, по който сме се отнесли към това, което Бог ни е заръчал да красим и пазим? Аз съвсем не съм от онези еколози, дето прегръщат дървета и въздигат животните в култ, но пък и не съм съгласен с общоприетото консервативно мислене, според което най-великите звуци са тези от резачките и от инжекциите за ваксинация. Природата е баланс между наводнения и бълбукащи поточета, между сини небеса и гръмотевични бури, между студ и пек, между влага и суша. Да каже някой, че кравата е нещо свещено е също толкова неуравновесено, колкото и да се твърди, че кравата е само една голяма купчина от протони, неутрони и електрони. Да се каже, че фермата е просто една фабрика е също толкова нередно, както и ако се възвеличава фермата до степен да се твърди, че не е дори и бизнес. Да се каже, че кравите изобщо не бива да се допускат в близост до потоците е също така нередно, както и да се казва, че е без никакво значение дори кравите и да живеят в потоците. Трябва да търсим баланса. След всичко казано дотук, нека да изложа някои от по-общите ми философски концепции и това как те се отнасят конкретно към фермерството.

41


Земеделие, което е благотворно за околната среда. Просто няма оправдание за такъв тип земеделие, което води до деградация на околната среда. Не вярвам в компромисния подход. И за миг не допускам, че ако искаме да произвеждаме достатъчно храна, тогава се налага да жертваме чистотата на околната среда. Миризмите също биват оправдавани чрез тази цел. Всяко производство на храна, което осмърдява квартала – пък било то и селския такъв – е неприемливо. Да оправдаваме миризмите от фермите с евфемистичния „истински селски въздух“ е абсурдно. Миризмата на тор е миризма на зле-свършена работа. Това, към което се стремим, е да прилагаме такива модели на селско стопанство, които реално да оставят околната среда в по-добро състояние, от това, в което сме я заварили. Стремим се към по-плодородна почва, към по-разнообразен ландшафт, към по-добро здравословно състояние на горите и към изобилие от диви видове. И да, аз действително вярвам, че хората могат да внесат подобрения дори в „непокътнатата“ природа. Например, един от най-добрите начини да се стимулира биоразнообразие в една влажните зона, е като се направи езерце. Знам, че това би възмутило някой еколог, според когото „държавата има отговор за всичко“, но ако в един ландшафт се „инжектира“ човешки труд и мисъл, може да се постигне значително подобрение, стига промените да са в рамките на съответните екологични съображения: чист въздух, чиста вода, здрави растения и животни. Натъкнахме се на това, когато започнахме да пласираме яйцата си в реномираните заведения във Вашингтон, окръг Колумбия. Главните готвачи се учудваха, че нашите яйца изглеждат различно: с петнисти черупки, тъмнокафяви, светлокафяви, някои – по-заострени, други – по-овални. Очакваха яйцата да бъдат като по калъп. Аз им обясних, че тези вариации се дължат на факта, че използваме стари, нехибридни породи носачки, които демонстрират много по-голямо генетично разнообразие от хибридните пилета от инкубатор. Това е просто един пример за това колко са се отдалечили хората от истинските неща. Може и да е важно да изпрати човек чек на „Сиера Клуб“, но ако в това е върховото постижение на зеления активизъм, то един такъв човек не е никакъв еколог. Дотогава, докато възгледите ни не бъдат претворени в реални действия, ние просто си играем на убеждения. Така стигнахме до следващата ни цел.

42


Биорегионална хранителна самостоятелност. Един най-обикновен Т-бон стек в Америка е бил в повече щати, отколкото фермерът, който �� отгледал говедото. Ако локализираме производството, преработката и продажбата в рамките на даден регион, това ще стимулира икономиката, като задържи у дома парите от добавянето на стойност към хранителните суровини. Привържениците на макробиотичните диети твърдят, че храна, която е произведена на повече от 64 км от дома, съдържа различен тип енергия. Не съм сигурен какво мисля за това, но, логично погледнато, в природата всичко се храни с местна храна. Хищниците не внасят плячката си от 1 600 км разстояние. Почвените бактерии обработват органична материя от разлагащи се растения, които са растяли в непосредствена близост. Освен това, едно регионално общество би било по-независимо от транспорта, когато хората се изхранват сами. Към настоящия момент се изразходват 15 калории, за да се сервира 1 калория храна на американската маса; 4 от тези калории се дължат на транспортирането. Разбира се, онези, които все опонират, ще попитат: „Ами какво да правим с град като Ню Йорк?“ Преди все се чувствах, все едно трябва да се оправдавам за това, че нямам отговор на този въпрос, тъй като би било непосилно за околните селски райони да доставят всичката храна на един толкова голям град. За изхранването на един голям град е съществено-важно да се внася продоволствие от по-отдалечени райони. Но сега съм заменил отговора си с въпрос (Сократ би се гордял с мен): – А защо трябва да съществува град като Ню Йорк? Съвсем сериозно говоря. За мен големите градове са нещо напълно неестествено. Те не произвеждат нито храна, нито вода, нито въздух. Имат проблеми с канализацията, проблеми с твърдите отпадъци, проблеми със замърсяване на околната среда. Защо изобщо да се занимаваме със запазването на един, по същество, неефективен човешки жизнен модел? Хайде да се съгласим, че огромните градове не е нужно да бъдат запазени в настоящата си форма и нека всеки от нас се заеме с това да лансира в собствения си регион идеята за един посмислен модел на съществуване. Уендъл Бери, един от любимите ми писатели, казва, че няма глобални проблеми, а само местни. Мнозина от нас харчат сума-си време и пари да се занимават с неща и да се безпокоят за неща, за които и

43


без това нищо не можем да направим. Ако съсредоточим същата тази енергия върху нашата малка сфера на влияние кумулативният ефект ще доведе до едно много по-добро общество. Сезонни цикли на производство. Това върви ръка за ръка с био-регионалната самостоятелност на хранителното производство, защото става дума за това да дисциплинираме желанията си по такъв начин, че да бъдат в съответствие с природата. В момента, в който изискаме несезонна продукция, разходите на фермерите се покачват и се повишава разходът на енергия. Защо им е дотрябвало на хората от щата Вирджиния през януари да внасят пресни домати от засолената долина Сан Хоакин от щата Калифорния? Допълнителното потребление на зеленчуци натоварва онези малки райони, където е възможно да се произвежда тази храна, а транспортът й изисква огромни количества петрол, за да се достави храната тук. Защо да не се замразят, консервират или изсушат – и то за по-евтино, купищата излишни домати, които Вирджиния произвежда през лятото, за да се консумират през зимата? Говеждото е загряващо месо, а пилешкото охлажда. Говедата трябва да се колят през есента, точно преди зимата, когато месото им е най-висококачествено. Така говеждото ще може да бъде консумирано през зимата, когато имаме нужда от загряващия му ефект. Кокошките започват да снасят повече рано напролет и не можем да им насмогваме да изяждаме всички яйца. По-голямата продължителност на деня стимулира носливостта. Яйцата, които са в повече, можем да заделим за мътене и от тях да произвеждаме бройлери. Бройлерите достигат кланично тегло само за 6-8 седмици, точно по времето, когато настават горещите летни дни, когато ни е необходимо охлаждащо месо. Многото бройлери означава, че ще бъдат изядени по-голям брой буболечки (които се роят през летния сезон). Зеленчуците растат през лятото и са охлаждаща храна. Иска се малко внимателно планиране и пресни плодове ще могат да се събират през целия сезон – първо ягоди, после малини, после къпини, след това грозде и най-накрая ябълки и круши. Рибата е охлаждащо месо, ако идва от топли води; студеноводната риба е по-калорична... Колкото повече гледаме на света с чувство на удивление и любознателност, вместо с чувство на превъзходство и арогантност, с толкова по-голямо благоговение се изпълваме. 44


Това преобръщане на природния ред, при което по средата на зимата започваме да гледаме пиленца и да израждаме теленца, се отразява зле и на ефективността, и на удоволствието от работата, и на финансите. Следването на сезоните премахва монотонността на селскостопанския живот и се получава така, че има време на огромна заетост и време за почивка; време за животни и време за строителство, време за хорска компания и време за самота. Децентрализирани продоволствени мрежи. Нуждаем се от селско стопанство, което да стимулира „разгърнатия“ модел, а не централизираното производство и обработка. В момента четири месопреработвателни компании за говеждо месо контролират 80% от американския пазар. В „пшеничения пояс“ на Америка в някои райони, където преди е имало избор от няколко силоза за зърно, сега често е останал само един – притежание на някоя от огромните мултинационални корпорации. „Зърненият картел“ се превърна в ежедневна фраза в селското стопанство и е просто признак на това, че конкуренцията от едно време вече не съществува. По същия начин и птицевъдството и свиневъдството са станали силно централизирани. За съжаление, зърното и животните не се отглеждат в един и същи район. Зърното се изнася от районите, които крещящо се нуждаят от оборския тор, получен в резултат на консумацията на същото това зърно. Животните са концентрирани върху площи, които не могат да оползотворят всичкия този тор. Подобна концентрация лишава от плодородие дадено място, докато друго някое място се дави в купища тор. Последствията са замърсяване на подпочвените води, вонящи халета и болни животни. Болестотворни организми, причиняващи хранителни зарази, се омесват едно хубаво в производствените цехове и после разболяват стотици хора по най-отдалечените кътчета. Ще проумеем ли най-накрая, че да прекараш един милион пилета през един цех за обработка изобщо не е като да пуснеш един милион медни фитинги през заводската преса? Вместо да са в подкрепа на по-малките помещения, на малките частни предприятия и на местните консервени предприятия и цехове за обработка, защитниците на потребителя изискват спасителни мерки под формата на нормативен контрол, който, обаче е в допълнителен ущърб на малките предприятия. Разбира се, централизацията – или масовото производство, както

45


го нарича Хенри Форд, намалява генетичното разнообразие, защото поточните линии могат да работят само с минимални отклонения в параметрите. Просто няма да стане, ако размерите на кланичния труп варират с 10%, или ако имате домат с нестандартна големина. А съвсем, пък, няма да стане, ако имате една ябълка или един домат, които са толкова нежни, че не могат да издържат на механизираната беритба, сортиране и транспортиране. Всички онези съображения, които един здравомислещ човек отчита като важни – като генетично разнообразие, хранителна стойност, вкус – биват потъпквани в стремежа към стандартизация. При това положение, онези от „Арчър Даниелс Мидланд“9 ще използват синтетични това и онова, ще ги поомешат, за да направят тези боклуци ядливи и ще създадат някакви миш-маши, които човешкият организъм не е пригоден да поглъща. И всичко това уж било в помощ на фермера, който е докаран до положение на крепостничество да фабрикува джаджите, които индустрията изисква от него. Тук няма място за това да се разработват такива породи животни, които да не се нуждаят от медикаменти, тук няма място за селектиране на даден сорт ябълки, защото са с по-високо количество витамин С или с по-голяма захарност. За да се отпусне тази мъртва хватка, в която се намира американското продоволствие, трябва да намалим нормативното бреме, да дадем повече свободи и да разкрепостим предприемаческия дух, който си е жив и здрав из селските райони. Предприемачество в дребния бизнес на частния сектор. За мен беше радост да чуя, че напоследък някои от по-умерените екологични групировки са започнали да гледат на дребните стопанства като на неотменна част от решението на макро-проблемите, над които тези групи толкова се пенят и умуват. По принцип тези природозащитни групи, които изискват спасението да дойде по пътя на законовите разпоредби, предпочитат да има по-крупни стопанства, защото колкото по-малко са на брой, толкова по-лесно се осъщестява контрол. Огромните екологични и социални поражения, които често биват отразявани в медиите, не идват от занаятчийските производства и дребните фермери, а идват от безогледните, обиграни, централизира9 Арчър Даниелс Мидланд (англ. Archer Daniels Midland) – един от гигантите на американската хранително-вкусова промишленост и търговията със суровини. (Бел. прев.)

46


ни и добре-подплатени индустриални комплекси. Предприемачите не са врагове на истината. Врагове на истината са онези господа, които прибягват до заблуди и инсинуации, за да закрепят криво-ляво куцащите си модели на производство, обработка и пласмент. Когато химическите компании твърдят, че дадени пестициди или хербициди „се разпадат в почвата“, това е полу-истина. Те се разпадат, но само в такава почва, която е с изключително високи нива на жива и нежива органична материя. Обаче, повечето от нашите почви, вследствие прилагането на химични торове, са така обеднели откъм органични вещества, че няма нужното количество, за да се разградят тези съединения. Химическите компании твърдят, че използваме по-малко препарати. Да, обаче онези, които използваме, са много по-концентрирани, така че един грам от днешните препарати се равнява на цяло кило от онези, които се ползваха преди десет години. На всичко отгоре, взехме, та разменихме ДДТ за генно инженерство. Предприемачите, тъй като са в авангарда на бизнес вълната, рискуват много повече, когато има недомислици и от такава една игра на жмичка с истината. За да задържим тези хора в селското стопанство, трябва да премахнем пречките пред пазара, да предоставим на потребителите нови възможности за избор и да дадем свобода на творчество на занаятчийските производства. Не ми е позволено да продам чаша мляко на съседа си. Навремето, съседите се събираха при нас да колим прасето в Деня на благодарността и накрая на деня си купуваха малко наденичка, малко свински бут и отнасяха у дома една тава с прясно-изпечен панхос.10 Днес това вече го няма. Дъщеря ми, Рейчъл, ако ще да прави и най-страхотния пандишпан на света, не може и на собствената си баба да го продаде, защото не го е изпекла в кухня с лиценз. Преди няколко години имах търговска презентация в Охайо и делях подиума с един бюрократ, който започна да обяснява на хората как от царевица могат да произвеждат течност за миене на стъклата. Това никой не може да го направи, освен ако няма завод за един милион долара в задния си двор. Когато дойде моят ред да говоря, попитах публиката: Панхос (от анлг. Panhoss), или известно още като „панхас“ или „скрапъл“ – гювеч от свинска кайма, царевично брашно и подправки. (Бел. прев.)

10

47


– Ако можехте да издоите 10 крави на ръка, да продадете млякото на съседите си и да изкарате печалба от 25 000 долара на година от 100-декарова семейна ферма, колко от вас биха го направили? Почти всички вдигнаха ръка. Ето това е духът, който все още битува в Америка, но от многото държавни разпоредби сме лишили фермерите от тези възможности и сме отнели свободата на избор на потребителите. Ако настоящите тенденции продължат, само в рамките на едно поколение американският потребител ще има на разположение единствено мляко, тъпкано с говежди соматотропин, генно модифицирани растения и животни и някакви измислени буламачи от рафинериите на „Арчър Даниелс Мидланд“. Не ме разбирайте погрешно – аз и за тях не искам да има нормативни разпоредби. Нека си страдат от собствената глупост. Но ако ние, предприемачите, искаме „им дадем да се разберат“ на търговската сцена като предложим храна, която е наистина пълноценна, която наистина засища, която е наистина вкусна, която ще помага хората да не припарват в лекарски кабинет и която ще ги свърже със земята, тогава ще им разкажем играта на тези хубавци. Няма ли да е готино това? Хуманно животновъдство. На бас, че всички вие, консерватори, които си давахте благословията в края на предишния раздел, сега се изправихте на нокти. Недейте! Нека пак повторя, че не съм някой, който да боготвори животните. Обаче вярвам, че на животните трябва да им се позволи правото да проявят своята „животност“. На едно пиле трябва да му се позволи да си бъде пиле, на кравата да си е крава, на прасето – прасе. Ако сложиш прасето в тесни клетъчни батерии на скаров под, под който се плиска торохранилището, ти така не му позволяваш на това животно да прояви каквато и да е част от своето инстинктивно „свинство“. Веднъж влязох в едно хале за клетъчно отглеждане на кокошки носачки. Пред мен се ширнаха три етажа от кафезни батерии, дълги, докъдето поглед стигне. Отделните кафези бяха с размери 36 см х 56 см. Във всеки кафез имаше по 8 кокошки. Те нямаха достатъчно място дори да седнат. Затова през цялото време само се въртяха из клетката. Полози нямаше. Кокошките само приклякваха, снасяха яйцето върху

48


мрежата на наклонения под на клетката и то се търкулваше към конвейерната лента. Кокошките бяха с подрязани човки, за да не се изкълват една-друга до смърт и в повечето клетки имаше поне една мъртва птица в една или друга степен на разложение. Най-накрая, след като другите кокошки достатъчно бяха отъпквали трупа, разпадналото се тяло пропадаше през мрежестия под и се изнасяше с изпражненията. Тези пилета стояха в тези затворнически условия в продължение на около 10 месеца, докато съвсем се изтощят и тогава ги сменяха с нова партида. Приятели, няма нужда да сте фанатични защитници на животните, за да намерите едно такова отношение за осъдително, отвратително и прочие епитети, които е позволено да се сложат на белия лист. Това е неописуемо ужасно, а не трябва да е така. Трябва ли да търсим разрешение в затягането на нормативните разпоредби? Не. Разрешението е в това хората да престанат да купуват тези яйца, а да гласуват с портфейлите си като поддържат местните производители. Разрешението е също в това и вие, като производител, като бъдещ фермер, да си обещаете пред себе си, че ще позволявате на вашите животни да изявяват своите инстинктивни желания. Дайте си дума, че ще отглеждате щастливи и безгрижни животни. Отношенията между селските и градските райони. Съвременното селско стопанство в Америка е направило всичко възможно да издигне бариери между гражданите и селяните. Фермерите побиват табели с „Частна собственост! Влизането забранено!“, защото животните им са толкова болнави, че те изпитват параноичен страх от болести. Селяните считат гражданите за пълни невежи, а гражданите им връщат отношението с „тъпанари“ и „селяндури“. Хората от градовете считат, че селяните работят, за да съсипят околната среда. Хората по селата считат, че гражданите си нямат и понятие за това как стига храната до чиниите им и че тези гражданчета се опитват да съсипят селскостопанските производители, правото им на частна собственост и свободите им. Всяка страна питае дълбоко недоверие към другата по най-неподходящ начин. Но никоя страна не желае първа да протегне ръка към другата. Единственото нещо, което фермерите правят е да участват в програмата „Земеделие в класната стая“, което се изразява в това да показват на децата конвенционални ферми за отглеждане на животни в затворено пространство и да им обясняват, че смрадта е просто 49


„част от занаята“. От своя страна, гражданите се обявяват в подкрепа на санкции за спиране на злоупотребите, които виждат по предаването „60 минути“, а в резултат на това и двете страни затъват все повече и повече в криворазбиране, враждебност и недоверие. Тъй като фермерите доброволно са се оттеглили от пазарите (помните ли, когато фермерите предлагаха шунка, яйца и пресни пилета по Главната улица?), сме създали население от невежи в земеделско отношение потребители. Срещал съм дори майстори-готвачи, които си мислят, че на кокошката й трябва петел, за да снася яйца. Потребителите, които държат на храната си, трябва да разберат, че сигурността няма да дойде от бюрократите и етикетите. За да е най-сигурен в качеството и безопасността на храната си, човек трябва лично да види откъде идва храната и да се запознае с този, който я отглежда. Също така, фермерът, ако иска да образова хората относно своите нужди, трябва да гради отношения с тях, за да не изискват регламенти, които да сложат край на бизнеса му. Като започнем да изграждаме взаимоотношения, можем да разрешаваме проблемите, вместо да ги създаваме и да градим мостове, вместо бариери. Такава една промяна няма да дойде по пътя на етикети, билбордове и лъскави реклами. Всичко започва от връзката с отсрещния човек. Неиндустриално развитие на селските райони. Шенандоа Вали, където живея, е с провинциален облик. Но имам чувството, че всеки път като отворя вестника и прочета какво се случва в местната политика, някоя важна особа прави изказване, че отговорът за икономическото развитие в нашия окръг лежи в индустриалната експанзия. Индустриалната експанзия води до наплив на повече хора, които търсят „къща с градинка“, а това, пък, засилва нуждата от училища, полиция и комунални услуги. Това вдига данъците и селското стопанство плаща сметката. Ако разрешението беше в това, което общоприетото мислене нарича „растеж“, то Ню Йорк щеше да има най-жизнената икономика и най-стабилния градски бюджет. Но всъщност се е налагала щатска намеса, за да се вади Ню Йорк от икономическите му затруднения. Очевидно това, което експертите по икономическо развитие смятат за ефикасно, в действителност се оказва опустошително. Точно сега, щатът Вирджиния има близо 1 милион долара на ден

50


търговски дефицит от говеждо. И това е само от говеждото! Ние изнасяме телета за угояване за 300 долара на глава и пак ги внасяме обратно в щата няколко месеца по-късно под формата на замразено и пакетирано телешко, за 1 200 долара. Разбира се, междувременно тези телета са били транспортирани, угоени, заклани и разфасовани и внесени пак обратно. И на всяка стъпка се добавя стойност. Всичко това възлиза на щатски дефицит от 365 милиона на година само от телешкото. Как биха се отразили всичките тези пари, ако оставаха в икономиката на селските райони? Това е значителна сума за един малък щат. Същото може да се направи и за пилетата в Илинойс или за бататите в Оклахома. Местните консервни комбинати, малките дъскорезници, и дребните частни касапнички са създали процъфтяващите, оживени провинциални градчета и села. Ще трябва да възродим тази инфраструктура, ако искаме да възвърнем предишния им вид. В селските райони съществува достатъчно работа, ако се вършат онези дейности, които фермерите и местните майстори доброволно са преотстъпили на огромните заводи и на рекламните агенции от „Мадисън Авеню“. Един съвременен анализ на промишлените свинеферми в Северна Каролина сочи, че всеки комбинат създава 20 работни места, но оставя без работа 100 фермерски семейства. Селските икономики се гънат под натиска на органите за индустриално развитие, които „постилат червения килим“, строят безплатни пътища, раздават освободени от данъци акции, както и специални данъчни облекчения, уж за да създавали „нови работни места“. Приятели, тези „нови работни места“ са точно под носа ви, ако позволите на местните фермери да произвеждат и преработват храната ви, ако позволите на занаятчийските предприятия да шият дрехите ви и ако дадете излишъка си от лятна продукция на местните консервни предприятия. Биоразнообразие и почвообразуване. Нашата бизнес дейност е да създаваме почва и да разнообразяваме ландшафта. Това означава, че искаме да видим как почвата става все по-плодородна с всяка изминала година. Тя трябва да може да задържа повече влага, да изхранва по-хубави растения и да изисква по-малко входящи ресурси. Искаме да видим повече диви животински видове, повече растения и да отглеждаме повече домашни видове животни. Искаме да има по-големи пресечни зони между водните, земните и горските 51


екосистеми. Това означава, че ще отрежем някои дървета, за да стимулираме храстите и фиданките. Други местности ще ги оставим непокътнати, за да запазим възрастните дървета, а в някои гори може да направим полски просеки, за да създадем повече граничен ефект. Ще изкопаем няколко езерца, за да улавяме оттичащата се вода и да задържаме наносите. Ще оградим речните зони, за да стимулираме черен бъз, папури и дива ванилия. Няма да използваме химични торове, които унищожават почвените микроорганизми, ами ще създадем местообитания за полски мишки и северноамерикански катерици, за да има какво да ядат лисиците и миещите мечки, та да не ловят нашите пилета. Ще използваме нашите животни в симбиоза, така че всяко да допълва другите и тяхната съвкупност да е повече от сумата на отделните части. Като започнем да затваряме системите, ще произвеждаме повече животни, които ще доставят повече тор, който ние ще можем да компостираме и да трупаме повече почва. Може би ще ни се наложи да подновим оградите, защото ще се натрупа толкова пръст, че ще ги зарие. Селско стопанство за цялото семейство. Нашите модели трябва да ни позволяват да включваме цялото семейство в начинанието, така че да е от полза за всички. Когато една ферма не е нищо повече от халета със затворени животни, мотори, силоотводни валове, силози („банкрутни туби“), бетон и машинарии, за децата не остава какво да правят. Но в нашето стопанство децата могат да ни придружават във всяка задача. Дори когато сечем дърва в гората, има място за дете, защото не ползваме тежка техника. Няма да се опасяваме, че може да паднат в торището, защото нашия компост могат да го близнат и няма да им навреди. Няма да се опасяваме, че може случайно да се озоват в помещението с отровите, защото нямаме такова. Когато Рейчъл току-що беше проходила, обичаше да идва с мен при пилетата и да пълни кофи с вода от големия подвижен резервоар. Даниел още беше с памперси, когато разнасяше пилетата от кланичните конуси до ваната с гореща вода. Нямат чет всички онези опасности, обичайни за едно стопанство, за които ние няма нужда да се безпокоим. Едновременно с това нямат чет и положителните неща, с които могат да се занимават децата. 52


Колкото по-рано се приобщят децата, толкова по-силна ще е тяхната ангажираност към семейното фермерско начинание и толкова по-скоро ще развият необходимата практичност, която ще им позволи да се заловят с по-важните задачи, които идват с възрастта. Ако фермите ни не дават възможности на децата да вземат участие, те ще си запълват времето с гледане на телевизия, игри в детския бейзболен отбор, разходки из мола и вманиачаване във видео-игрите. Тогава, когато станат на 13 години и вече наистина могат да са ни от помощ, вече тези други интереси ще са ги погълнали и фермата няма да е в списъка на забавните занимания. Това е огромна трагедия и е една от най-значимите загуби на фермите в Америка като цяло. В допълнение на всичко това, нашата ферма трябва да остави място и за емоционална наслада. Типичното тежко ежедневие, характерната скука на селскостопанския живот, са разрушителни за едно семейство. Трябва да отделяме време за почивка, ако сме имали периоди на напрегната работа. Трябва да прекъсваме рутината. И да не прекаляваме с работата на лампи. Когато хората мислят, че нашите модели изискват твърде много време, аз просто се усмихвам и им отвръщам: – Е, нашият трактор няма фарове. По време на снежни виелици през зимата, когато задачите на другите фермери се утрояват и животните са подложени на стрес и започват да отпадат, ние само излизаме до хамбара, хвърляме им малко сено, загърляме растенията в парника и прекарваме деня в четене или писане на книга. Много от нашето време през зимата е посветено на четене на книги на децата. Тъй като нямаме телевизия, имаме време да вършим други неща. И още едно нещо по темата за фермата и цялото семейство: много рядко се случва да имаме болно животно. Болните животни направо съкрушават малките деца. Разбира се, всеки, който отглежда нещо, ще се сблъска с болни животни от време на време, но това трябва да е рядкост. Като цяло, растенията и животните са здрави и функционират по начина, по който се предполага. Пръскането на химикали и раздаването на лекарства омръзва много бързо и на никой не му е приятно да го прави. Нашият модел на селско стопанство, което да е приятно за цялото семейство, осигурява безопасно пространство за децата, смислена ра-

53


бота още от ранна възраст, за да свикнат на дисциплина, отговорност и лоялност към екипа, както и модел на производство, който е емоционално удовлетворяващ. Домашно приготвена храна, вместо полуфабрикати. Около 50% от храната в Америка е приготвена извън дома. Това включва замразена пица, полуфабрикати за микровълновата печка, ресторанти и заведения за бързо хранене. За жалост, това е увеличаваща се тенденция. Не е ли изумително това, че докато проучванията сочат, че у американците нараства безпокойството относно безопасността на храната, в същото време ние поверяваме нейното производство и приготовление на някакви незнайни субекти. И това ако не е интелектуална шизофрения! При това, преработената храна е скъпа. Навсякъде фермерите говорят за това, че от една кутия корнфлейкс фермерът печели по-малко, отколкото печели производителят на кутията. – Кутията е по-скъпа от храната в нея – оплаква се фермерът. Някъде преди около 30 години, производителят получаваше 35 цента от потребителския долар. Днес неговият дял е по-малко от 9 цента и скоро ще достигне 8 цента, ако настоящата тенденция продължава. Разбира се, много от това се дължи на централизацията и на вертикалната интеграция на американското селско стопанство. Но това до голяма степен отразява и промените в начина, по който хората пазаруват. Хората купуват по-малко пресни хранителни продукти като телешка кайма и картофи, а купуват повече преработена храна като макарони, хляб и цели готови ястия. Крайният резултат, естествено, е, от една страна, влошено качество на храната, защото е по-далеч откъсната от почвата, не е толкова прясна и тукашна, а от друга страна, по-големи разходи за потребителя. Пазар за готови храни безспорно има, но мисля, че е по-добре потребителите да се поощряват да се вглеждат в хранителната и финансова полза от домашно-приготвената храна. Да си купиш първокачествени сипкави картофи от Айдахо за 20 цента на килограм е със сигурност по-изгодно, отколкото да плащаш два долара за килограм от същото нещо, само че вече нарязани на лентички, изпържени и замразени в торбички за микровълнова фурна. Онзи ден в магазина видях предварително-изпържен бекон, паке-

54


тиран в кутии от 115 грама да се продава за 44 долара на килограм! Невероятното тук е, че хората действително купуват такива неща. Чиста, питателна и лично проверена храна. Трябва да се поощряват хората да проявяват личен интерес към храната си. Не разбирам защо хората хем виждат колко много неща правителството окепазява, хем пак поверяват отговорността за безопасността на храната си на същите тези бюрократи. Честно казано, правителството може да омърля почти всичко, с което се заеме и то по такива изобретателни начини, че човек да се смае. Те се заеха да поемат грижата за вдовиците и сираците с нещо, наречено „Пенсионен фонд“, и се получи такава една каша, която ахааха да разори държавата и която сега се е превърнала в полагаема се пенсия за всички. Те се заеха да намалят количествата тор, които се изливат във водоемите и взеха, че построиха торища, които водят до още по-голямо замърсяване, отколкото ако изобщо не ги бяха построявали. После се заеха да опазват американския орел и взеха, че отнеха трактора на един фермер, както и цялото му препитание, защото противопожарната ивица, която изорал в отчаян опит да спаси дома си, разрушила гнездото на застрашен вид мишка. Те се заеха да намалят мръсотията в големите кланици и доведоха до фалита на малките семейни магазинчета. Списъкът е безкраен и няма значение дали човек е либерал или консерватор, всички разбираме що е то бюрократска корупция и глупост. Защо който и да е от нас би поверил на държавата да ни предпазва храната? Мислите ли, че големите предприятия, които са под наблюдение от държавни инспектори, имат за цел да произвеждат само найчиста и питателна храна? Разбира се, че не. Колкото по-скоро хората започнат да проявяват активен интерес към храната си и им покажем, че има нещо по-хубаво от десертчетата „Туинкис“, от сладките микровълнови закуски „Поп тартс“, от домати с вкус на картон, от безвкусни ябълки, от мазни свински ребра и бледи яйца, те ще осъзнаят, че „системата“ е напълно прогнила. Няма как да имаме образовано и дейно население дотогава, докато имаме земеделие, което е толкова отдалечено от крайния потребител, че той си мисли, че млякото идва от кутия, а замразените панирани рибни рулца плуват в океана.

55


Нищо не е по-чисто и здравословно от едно помещение или едно предприятие, инспектирано от самия клиент. Когато един производител, който пласира продукцията си чрез маркетинг на взаимоотношенията11 трябва да мине проверката на един проницателен купувач, който лично следи цялата операция, гаранция ви давам, че няма да има и един на хиляда, който да рискува да направи нещо безскрупулно. Но един безлик концерн с един куп „Влизането забранено“ по вратите, с цяла банка от филаделфийски адвокати на разположение и с вложени милиони в застраховки професионална отговорност, за да си защитава правата може да върти, да суче и да излезе сух от всяка ситуация. Нека да възвърнем почтеността в хранителната система чрез личното си участие. Подобаващи селскостопански доходи. Защо един фермер трябва да получава по-малко от един чиновник в града? Неговата работа по-маловажна ли е? Макар че и през ум не ми минава да претендирам за някаква си там условна правителствена програма за уеднаквяване на доходите или да очаквам правителството да взема драконовски мерки, за да гарантира, че на фермерите им е осигурена прехраната, също така и не смятам за нередно един фермер да сложи такава цена на стоките си, че да вади 20-30 долара на час от труда си. Човек е ценен дотолкова, доколкото сам се цени. Този проблем често е въпрос на самоуважение, т. е. на това как човек сам се възприема. Колко ценни мислите, че сте? Не мога да проумея как фермерите могат да се трепят до изнемога за заплащане, което е направо бедняшко. Татко винаги казваше: – По-добре да не правиш нищо за нищо, отколкото да правиш нещо за нищо. С други думи, ако не получаваш отплата за свършеното, защо изобщо се занимаваш? Покрай работата си като счетоводител, баща ми Маркетингът на взаимоотношенията (от англ. Relationship Marketing) е качественонов етап от развитието на директния маркетинг (direct marketing). И двата подхода се фокусират върху създаване на директна връзка с клиента, но докато при директният маркетинг целта е да се приключи определена сделка, то при маркетингът на взаимоотношенията целта е да се изграждат дългосрочни отношения на доверие с потребителите чрез полифункционален подход. (Бел. прев.)

11

56


видя как фермер след фермер полагаха робски труд от изгрев до залез слънце, без никакви ваканции, и пак едвам си покриваха и разходите дори. Често съм питал собствениците на птицеферми как се представят птиците им във финансово отношение. Обичайният отговор е: – Ами, докарват ми достатъчно, за да покрия ипотеката за помещението. Съжалявам, обаче защо да си прави човек труда да строи съоръжения за промишлено отглеждане на закрито, ако единствената полза от тази сграда ще бъде да възвърне разходите за строежа си точно преди да се е разпаднала и да има нужда от тотален ремонт. Мога да изброя какви-ли не по-приятни неща, с които човек може да се занимава, вместо да събира мъртви пилета и да се разхожда из халета, пропити с амониева миризма. По-скоро ще си забия брадвата в главата! Честно казано, ако съди по това как много от фермерите не ценим себе си, човек ще рече, че сме мазохисти. Ние просто обичаме да се заробваме с безперспективни професии само заради тръпката да се наричаме фермери. Тук съм, за да ви кажа, че животът е твърде кратък за това. Също така, нагласата, която се поражда от този манталитет и от липсата на „качество“ на живота, не е онази нагласа, която би мотивирала производството на най-хубавото мляко, най-хубавите моркови, най-хубавото свинско или най-хубавите яйца. Фермерът е сведен до положението на един робот, който върши ежедневните задачи без визия, без ентусиазъм и определено без творческо отношение. За да можем да имаме визията и ентусиазма всяка година да произвеждаме най-качествената храна и за да можем да мислим в дългосрочен план, ние трябва да получаваме възнаграждение, което напълно да ни удовлетворява. Парите не са всичко, но са си нещо. Парите със сигурност са мотиватор и няма да се извиняваме за това, че изискваме от клиентите си чрез цените на произведеното от нас, да получаваме достатъчно пари, за да вървим с високо вдигнат глава из центъра на който и да е град. Всеки потребител, който откаже такова възнаграждение на хората, който отглеждат храната му със сигурност не изпитва уважение към това, което влиза в стомаха му.

57


Начин на живот, който ни зарежда емоционално. Отидете на който и да е традиционен пазар на открито и ще видите един куп възрастни мъже, които седят и се оплакват за това колко ужасно е всичко. Оплакват се,че са притиснати до ъгъла от големите корпорации: от преработвателите до търговците на минерални торове. Но разбира се, щом дойде понеделник сутрин същите тези мъже се втурват през глава да дават издръжка на тези институции, които считат за свои врагове. Всички те носят шапки с избродирано логото на същите тези гадни корпорации. Тези мъже по пазарите мислят, че еколозите им имат зъб, но пък после вземат, че вдигат промишлени халета за затворено отглеждане на животни и осмърдяват цели махали като с това хвърлят масло в огъня на онези, които считат за свои врагове. А нашият фермерски подход, носи емоционално въодушевление. Прекрасно е за децата, защото те могат да участват наравно в цялата дейност. Нашият начин на работа ни носи и финансово удовлетворяващи приходи. Това, че работата ни е сезонна, ни позволява да си отделим период за почивка, за да поотдъхнем. Можем да отидем на ваканция и да прекарваме часове през зимата, седнали до огъня в игри и четене на книги. Много е вълнуващо да откриваме по-ефикасни начини за отглеждане на животни и растения, така че да можем да произвеждаме висококачествена храна. Не би ли било ужасно да стане човек сутрин и да трябва всеки ден да прави едно и също? А как би се почувствал човек, ако на 1-ви януари си даде сметка, че през новата година ще трябва да прави абсолютно същото, което е правил през изминалата година? Ние, пък, тъй като сме въоръжени със списък от подобрения, нови проекти, нови растения и животни, които искаме да пробваме и тъй като винаги знаем, че ни предстои да се запознаем с нови, прекрасни хора, очакваме бъдещето с прословутото „трепетно въодушевление“. Крайният извод от цялата тази дискусия е, че успехът или провалът на едно селскостопанско начинание се крепят основно на философските основания, а не толкова на това да си въоръжен до зъби с информация за кое и как. Дали използвате алуминиевия електропастир на „Типър тай“ или няколко реда поцинкована тел с висока якост на опън не е от голямо значение. Независимо дали отглеждате домати от сорта „Бетър бой“ или „Рутгерс“, важното е да имате технология на

58


производство, която да е в синхрон с правилната философия. Срещал съм твърде много мераклии да стават фермери, които се оплитат като пилета в кълчища в незадоволителни модели и незадоволителни принципи, тъй като са се отклонили от правилното мислене. Всъщност, много от желаещите да стават фермери никога не са сядали да си избистрят личната философията така, както аз го правя тук и сег��. Ако нямате ясна представа за това, в което вярвате, и колегите ви, и агробизнесът ще ви подложат на голям натиск, за да ви отклонят от пътя, който тук съм начертал. Повярвайте ми, ако се откъснете от тази философска котва ви очаква корабокрушение: може и да не е незабавно, но бавно и сигурно вашето фермерско начинание ще се провали. Ако изберете децентрализация, но за да привлечете нови клиенти започнете да продавате на твърде ниски цени с цел – бърза печалба, ще се провалите. Ако държите високи цени, но продукцията ви не е висококачествена, хората бързо ще ви схванат номера и това ще е краят на вашия бизнеса. Ако изкарвате куп пари, но не си вземате почивки, на семейството ви ще им писне, жената ще се изнерви и всичко ще се срине. Всеки един от тези елементи има дял в успеха или неуспеха на цялостната операция. Помислете върху тях. Запечатайте си ги в съзнанието, за да можете във всеки един момент да ги използвате, за да отсеете кое е правилно и кое – не. Преди да се сдобиете с първото си растение или с първото си животно, преди да сте вложили и десет цента в някаква селскостопанска инициатива, вижте дали разполагате с правилната философия и ще се изненадате колко лесно ще ви бъде да вземате решения. Това може и да не е гаранция за успех, но ще ви насочи в правилната посока и ще е показател за това дали мисленето и усилията ви ще ви отведат към успех.

59


ГЛАВА 4

НАПРАВИ ГО СЕГА

Иска ми се да събирам по пет цента всеки път, когато, след презентацията ми на някоя конференция, някой се приближава до мен с въпроса: – Откъде да започна? Моят отговор винаги е: – Какво правите СЕГА? Няма никакво значение дали сте на 14 или на 64. Отговорът, който ще дадете на този въпрос, е много показателен за това как ще се справите като фермер. Първо на първо, аз не мога да дам отговор на този въпрос в рамките на 5 минути. Сега, поне, мога да предложа книга по темата. На второ място, положението на всеки е различно и ще наложи различен подход към селскостопанското начинание. Има много променливи величини като, например, какви растения или животни да отглеждате, какво и къде е мястото, какви са вашите опит, способности и пр. и пр. и от всичко това ще зависи как всъщност да подходите, за да стигнете от там, където сте сега, до там, където искате да бъдете. Принципно погледнато, трябва да се огледате и да се попитате, „Какво правя СЕГА? Какво мога да направя СЕГА?“ Вижте, повечето хора, с които съм се сблъсквал, които наистина искат да се занимават със селско стопанство, имат идеята, че им трябва само малко земя или малко повече земя, тогава могат да отглеждат нещо. Сякаш нещо неуловимо – било земя, техника, сгради, пазари – все им се изплъзва и не могат и с пръст да шавнат, докато не се сдобият с това вълшебно „нещо“.

60


Земеделието не е „нещо“. То е начин на живот; то е бизнес. Сумаси фермери очакват появата на това вълшебно „нещо“, от което да започнат да текат постъпления. Измисляме си какви ли не оправдания, за да обясним защо фермата не върви и защо трябва всеки ден да се блъскаме до града, за да получаваме сигурна заплата. Къде го казват на глас, къде си го мислят, но манталитетът е следният: – Ех, само да имах и онези допълнителни декари там! – Ех, само да имах трактор като на съседа – нали разбираш, такъв дето върши работа, не като моя! – Ех, само децата ми да ги влечеше! – Ех, само жена ми да я влечеше! – Ех, само да имах бик като на съседа, а не такъв мелез като моя! – Ех, само да бях учил! – Ех, само да имах по-съвременно оборудване! – Ех, само да ми беше по-висока царевицата! Цялата земеделска общност е пропита от този начин на мислене; такова е мисленето на хора, които вече имат няколкостотин декара, но не могат да пробият. Това, че някой притежава земя или е от семейство на земеделци не пречи на творческото желание все да се търсят извинения за непостигнатите стремежи. Ако този въпрос ми е зададен от някой младеж, който е член на Селскостопанската младежка организация, например, аз ще го попитам с какво се занимава понастоящем. – Какво правиш през уикендите: гледаш телевизия и ходиш в мола или работиш в някоя съседна ферма – за БЕЗ пари – за да учиш как стават работите? Истината е, че много от хората, които казват, че биха искали да се занимават със земеделие, не са реално готови да се посветят на това. Срещал съм само няколко младежи, които мислеха с главите си и които бяха насочили вниманието си към това да прекарват време във ферми, да разговарят с фермери и които впоследствие развиха нужните контакти, за да напреднат в земеделските си стремежи. Просто трябва да решиш дали даваш мило и драго за този начин на живот до-

61


толкова, че да се откажеш от лудориите през уикенда и от плуване и отдих през лятото, само и само да започнеш нещо в селското стопанство СЕГА? Работата е там, че ако сега нямаш желание да отглеждаш нещо, това вероятно никога няма и да се случи. Винаги можеш да отгледаш нещо – дори и да е само цвете в саксия. Не само това, ами повечето хора могат да си осигурят няколко квадратни метра площ, пък било то и празната леха пред блока. Спрете да косите тревата в дворчето и го превърнете в градина за отглеждане на плодове и зеленчуци за пазара. Ако за вас е по-важно какво ще кажат съседите, ако превърнете полянката си в градинска леха, отколкото, че сте започнали фермерското начинание, това означава, че сте твърде зависими от мнението на околните и при това положение дори и да имате повече декари, пак няма да можете да правите нещата по различному, за да постигнете успех. По-добре е да го осъзнаете сега, отколкото след време. Почти всеки, който има барачка за инструменти, може да отгледа няколко заека за месо. Можете да изядете няколко и да продадете няколко. Ако заколите петела, ще можете тихо и спокойно да си местите клетката с кокошки из двора и да снабдявате съседите с яйца. Може да поошлайфате малко търговската си презентация, да придобиете фермерско излъчване и да натрупате ценен опит в производството и то именно чрез дейностите в собствения ви двор. Не се притеснявайте за местните разпоредби – те съществуват само, ако има хора, които да се оплакват. Ако давате даром разни неща на съседите и ги приобщите за свои клиенти, ако поддържате всичко чисто и без миризми – включително и дома ви – най-вероятно ще успеете да завъдите цяла менажерия преди някой да е забелязал. Познавам един човек в самия град Ню Йорк, който отгледа няколко партиди бройлери в гаража си – даже ги и колеше там. Той си създаде доста последователи и сега е посредник на един човек, който гледа пасищни пилета на около час от града и доставя пилетата му на клиентите. По този начин, ако и когато най-накрая се сдобие с малко собствена земя, вече ще има готова клиентела. Ако нямате земя, може да купите светодиодни лампи, да изхвърлите телевизора и да превърнете всекидневната в многоетажна градина, дори да е само за свежа салата за вашата трапеза.

62


Повечето хора имат познати, които могат да им осигурят достъп до някаква земя. Със сигурност, ако питате във вашата църква, ще ви насочат към някоя възрастна двойка пенсионери, които имат земя и понастоящем я дават под аренда на някой друг земеделец, за да не плащат високи данъци. Като цяло наемът за земя е направо смешен, така че може да се пробвате със зеленчуци за пазара, няколко пасищни пилета или със зайчарник и така да навлезете в тази дейност. Съветвам ви да не купувате земя. Притежаването на собствена земя не е добра стартова позиция, а често е и най-лошата стартова позиция. Носим отговорност за това, което имаме, а не за онова, което нямаме. Светът е пълен с хора, които са наследили ферми и са „обърнали коремите“. Това да имаш собствена земя няма абсолютно нищо общо с това дали ще просперираш като земеделец, също както това, че притежаваш бизнес не е гаранция, че си преуспял бизнесмен. Разбира се, не съм срещу поземлената собственост, но мисля че е нужно още в самото начало да развенчаем мита, че това е предпоставка за земеделие. Хипитата, които прокламираха „връщането към земята“ бързо разбраха, че за да имаш „чифлик“, т. е. да водиш успешно земеделско стопанство, което да е и твой дом, се иска повече от това да си построиш къща с куполен покрив, да засадиш два реда фасул „Адзуки“, да пуснеш няколко кокошки да пасат свободно и да лежиш на постелката за йога по 30 минути на ден. Докато не се научите как да изкарвате пари от 4 декара земя, няма да знаете как да изкарвате пари от 8 декара земя. Притежаването на земя не е най-важната предпоставка за това да станеш земеделец. Най-важното е да знаеш как. Най-очебийното изискване за работа в селското стопанство, така, както аз го виждам, е опитът. Набавянето на информация идва веднага след това, но нищо не може да се сравни с това да имаш опит. За жалост, ако вашата парадигма за придобиване на селскостопански опит изисква притежанието на земя, то няма шанс това да се случи. Понастоящем, онези хора, които искат да развиват бизнес на селскостопанска основа, най-добре би било да инвестират в лицензирана кухня. В повечето случаи, само с 10  000 долара може да се построи отделна кухня, която да отговаря на нормативните изисквания и ще ни даде в��зможност да продаваме тестени изделия, консерви и комбинации от пайове. Може би вие заедно с няколко ваши приятелчета можете да възкресите обществената кухня или местната консервна фабрика. Такова едно помещение, което е минало инспекция, може да

63


открие пред вас най-разнообразни възможности за маркетинг на базата на добавяне на стойност. С тази сума лесно може да започнете бизнес като самозаети в домашното производство, със същата тази сума едва ли бихте могли да купите 12 декара земя, камо ли къща, ако решите да се преместите да живеете на фермата. Веднъж като сте си разработили добра база от клиенти за готварските ви изделия, тогава може да мислите за вертикална интеграция, за да увеличите брутния си марж. Например, ако правите пандишпан, може да си завъдите стадо пасищни носачки и да произвеждате яйца, на които гастрономите по цял свят отдават предпочитания заради техния вкус, консистенция и цвят. Не забравяйте, че за всеки пандишпан са ви нужни около половин дузина яйца. По този начин вместо да изкарвате по един долар на дузина яйца, ще изкарвате еквивалента на два долара на дузина, защото ги пласирате под формата на пандишпан – това се нарича добавяне на стойност. От гледна точка на това „как се започва“ сдобиването със земя преди сдобиването с опит или клиенти често е като пословичното поставяне на каруцата пред коня. Може би ще можете да се преместите без да се наложи да харчите пари. Ако нямате декари там, където живеете, разгледайте всички обяви в колонката „Търси се“, от сорта на: „Търси се сам човек или семейство за гледане на възрастен срещу ползване на къща с двор.“ С покачването на разходите за грижа за възрастни хора и с разпръскването на семействата, във всяко населено място се откриват по няколко такива възможности. Каква благородна мисия! И почти всички тези възрастни хора имат голям двор и място за градина. В зависимост от предпочитанията на собственика, децата могат да са плюс или в ущърб. Игривите, добре възпитани дечица често могат да са истински плюс, но това не важи за всички. Наличието на деца често може да е предимство, когато се обаждате на обяви, които търсят хора да поддържат и наглеждат даден имот в отсъствие на собственика. В такива случаи собствениците гледат на децата като на стабилизиращ елемент в дома. Такива възможности биха ви позволили да се доберете поне до двор без да купувате собствени земя или къща. Един от методите да се осведомите какво търсят хората във вашия район е да направите проучване от името на местни алтернативни фермери. Така ще добиете база от клиенти, ще развиете маркетинго-

64


вите си умения и ще разберете какво в момента се доставя и какво клиентите търсят, но засега липсва. Събраната информация може дори да наложи да промените плановете си за това какво ще отглеждате. Ако отидете на местния пазар и продавате направо от колата си, ще натрупате безценен опит без големи инвестиции. Повечето пазари дават такива разрешителни за дребни производители. Така може да научите за производството и продажбите, за това какво не достига и какво е в излишък. Запознанството с други продавачи предоставя възможност да създадете връзки и оттам евентуално може да изскочи някаква земя или друга подходяща селскостопанска възможност. Дори и само да се разговаряте с по-възрастни фермери и да вземате акъл от тях докато чакате да мине следващия клиент, може да ви донесе „дивиденти“ за бъдещото ви селскостопанско начинание. Разбира се, помислете и за това да се хванете в някое стопанство като стажант-фермер: или срещу заплащане, или като доброволец. Когато сте наясно, че получавате селскостопанско обучение, ще сте склонни за известно време да правите каквото ви кажат. Вместо да вдигате тежести в местната спортна зала или да се записвате в някакъв спортен отбор, използвайте свободното си време за това да оформите няколко лехи в градината, да сложите стълбове за ограда на фермата на някой приятел или да продавате продукцията си. Винаги като чуя някой да казва, че все не може да започне дейност поради липса на „време и пари“, винаги се изкушавам да довърша изречението му със „... за това“. По принцип човек намира време и пари за това, което наистина иска. Какво сте готови да пожертвате, за да постигнете мечтата си? Наистина ли ви е потрябвал този кон или онази кола, която оправяте за хоби, но ви коства време и пари за части? Докато тази ваша идея не се превърне във ваша страст, няма да сте достатъчно концентрирани, за да направите онова, което е нужно за постигането на мечтата ви. Списъкът на нещата, които можете да направите СЕГА, е безкраен. Най-малкото, може да посетите конференцията по устойчиво земеделие във вашия щат и да започнете да навлизате в кръговете, в които искате да се движите. Вместо да измисляте оправдания за това защо не можете да се занимавате със селско стопанство, започнете да правите нещо СЕГА. Възможно е да осъзнаете, че всъщност не ви се занимава с това. Няма проблем. По-добре да го осъзнаете сега, а не след като сте загробили всичките си спестявания.

65


Пак да повторя, в случай че сте забравили: помнете, че повечето фалирали фермери са наследили земята си. Това да притежаваш земя няма нищо общо с успеха като земеделец. Може да минат години преди наистина да се сдобиете със земя и ако чакате дотогава, за да се захванете насериозно, помислете за това колко много ще имате да наваксвате. Не е важно КАКВО правите, стига да правите НЕЩО, и стига да го правите СЕГА. Направете нещо, дори и да е погрешно. Винаги ще научите повече от грешките си, отколкото от успехите. Хайде, хвърлете се с главата напред и започнете СЕГА.

66


ГЛАВА 5

ПРОУЧЕТЕ СИТУАЦИЯТА СИ

Личните ви обстоятелства ще определят как да преследвате селскостопанските възможности. Всички ние си имаме активи и пасиви, ресурси и ограничения. Нека първо да поговорим за вас. Ако щете вярвайте, но възрастта е, може би, един от най-важните фактори за това как ще подходите към една селскостопанска инициатива. С напредването на годините се случват следните неща: Намалява физическата издържливост. Повечето 60-годишни хора не могат да издържат да работят толкова дълго, колкото един 25-годишен младеж. Човек се уморява по-бързо. Намалява емоционалната устойчивост. Докато сте млад, можете да преминавате през бурите малко по-леко. Ако ударите на камък след дълъг работен ден, ще си легнете с мисълта, че утре ще бъдете отпочинали и готови за работа. Старият човек си ляга със съзнанието, че на сутринта ще се събуди схванат и с мускулна треска. Като знаеш, че от това по-добро няма да стане, се обезсърчаваш още повече. Мъдростта и опитността се увеличават. Възрастните често имат по-голям принос с уроците и съветите си, отколкото с реален физически труд. Младите се нуждаят от мъдростта на възрастните, също както възрастните се нуждаят от визията на младите и от вярата им, че всичко е постижимо. Отговорностите се увеличават. Един млад необвързан човек е напълно свободен да експериментира и да бъде находчив. Бракът означава още един човек, който ще рецензира идеите ви, въпреки че това често може да доведе и до творчески разрешения на проблема. С появата на деца гъвкавостта изцяло се променя, а също се променя и свободата да се поемат рискове в начина на живот и с доходите. Обаче това положение е циклично и след като децата напуснат родното огнище, гъвкавостта отново се увеличава. 67


Като цяло социолозите са съгласни, че мъжете и жените преминават различно през житейските етапи. Тук не говорим за някаква малоценност, а главно за това какво можете да направите точно сега, на тази възраст. При мъжете има тенденция да започват да губят хъс към края на 40-те, началото на 50-те си години. Забележете кога средно се пенсионират корпоративните директори – ако някой изкара до 55, това е нещо необичайно. Мъжете дават всичко от себе си в младежките си години и като започнат да остаряват, започват да намаляват както новите идеи, така и желанието за тяхното приложение. Разбира се, всички сме срещали изключения – например Томас Едисон, но те са рядкост. Самата гъвкавост на мисълта, необходима, когато човек започва да учи нещо ново, или подема нова инициатива, изисква човек да бъде в ранните си години. Просто адаптирането вече става по-трудно, отколкото е при младите. Поговорката „дървото се огъва, докато е младо“ не се отнася толкова за дърветата, колкото за хората. Жената, от своя страна, навлиза в по-зрелите си години, освободена от грижата за децата и направо пращи от творческа енергия, подплатена от житейски опит. Тя е готова да подхване нови проекти, да преоткрие света и да започне наново с този мъж до нея, който успешно се е доказал. Мъжът, за когото се оженила навремето не се е бил доказал още. Сега той вече е доказал, че може да победи света, но чува: „Мили, хайде да направим това, и това, и това.“ Преди да се усети, той е напълно изтощен, а тя се чуди какво му става. Не се опитвам да затлача тази дискусия със семейни проблеми, но мисля, че е важно да осъзнаем къде се намираме в кръговрата на живота, когато сме на прага на едно ново начинание. Има време за отплуване към непознати води, но има и време, когато трябва да се огледаме за други кораби, които да ни съпроводят. Възрастта е от огромно значение, когато четете тази книга и си казвате: „Ха, ще взема да го направя! Това би бил хубав начин на живот, още повече, че страшно ми се иска сам да съм си шеф, да съм навън из зелени поля, сред птички и пчелички, и да имам спокойно място, където да си отгледам децата.“ Един 25-годишен и един 50-годишен човек няма да подходят към даден проект със същия плам и упорство. По-възрастните трябва да си намерят млад партньор, с когото да подхванат това начинание. Когато говоря на конференции, след моята лекция обикновено към мен се приближават няколко мъже на възраст между 45 и 55 и 68


казват: „Жена ми и аз се опитваме да създадем ферма, но просто не ни достига енергия. Как изобщо сте се справяли, когато започнахте?“ Отговорът ми е прост: „Бях на 10 години.“ Татко обичаше да казва: „Единственото нещо, което е по-лошо от това да започнеш късно, е изобщо да не започнеш.“ Обаче трябва спокойно да преценим къде сме в житейския кръговрат и да осъзнаем, че всяко едно ново начинание с присъщите му крива на обучението, падания и ставания изисква огромна инвестиция на енергия и че ако не постигнем пълен успех това не означава, че сме се провалили. Може би вашият принос към човечеството ще бъде да дадете начален старт на следващото поколение. Татко и мама бяха именно в такава позиция. По времето, когато купиха фермата, вече бяха в края на 30-те си години и нямаха електропастири, резачки и челни товарачи. Което е по-важно, те не знаеха и една десета от това, което знаем днес. Как ми се иска да бяха имали подръка книга като тази, когато са започвали. Но те изплатиха фермата, извършиха много природозащитни мероприятия и научноизследователски дейности и ми проправиха път да поема щафетата и да продължа напред с пълна скорост. Това, че не можаха напълно да се насладят на финансовия успех на фермата, не означава, че са се провалили. Бяха щастливи и от това да се радват на нашите успехи и да гледат как следващото поколение разперва криле. Всеки родител, който е свидетел на успехите на детето си, познава това огромно задоволство. Дали детето ще спечели състезанието по правопис, дали ще удари хоумрън или ще се върне у дома с награда от земеделския конкурс, организиран от „Фор Ейч“, възторгът, който изпитват родителите, е също толкова голям, колкото и на самото дете. Така стигаме до следващия голям фактор при прегледа на ресурсите – финансите. За щастие, за да приложи човек повечето от идеите в тази книга не са му нужни големи капиталовложения. Повечето от идеите, изложени тук, изискват творчески подход, знания, и, чисто и просто, човешка енергия. Това не е толкова трудно за някой младеж, който не е минал през горнилото на възрастта. Но съм съвсем наясно, че много от хората, които имат намерение да предприемат нещо в селското стопанство, са в категорията на средната възраст и именно за вас тази дискусия е от решаващо значение. Предимството на това човек да почувства това желание или да осъзнае, че фермерството му е по сърце, когато вече е в по-зрелите си години е, че на тази възраст

69


човек често има по-големи финансови възможности. Вложили сте в къща, може да сте заделили и за пенсия, направили сте инвестиции и имате спестовна сметка. Ще получите много по-високи дивиденти от парите, вложени в една ферма, ако имате за партньор някой млад човек, отколкото ако се опитате да постигнете всичко сами. За вас, 45-годишните, това е може би най-важният принцип в тази книга. Под ръководството на вашата мъдрост младите хора могат да обърнат парите ви в печалба по-добре, отколкото вие самите. За вас дните на високите приходи са към края си и е време да осъзнаете, че ще е много по-изгодно за вас да използвате инвестициите си в сътрудничество с някой млад човек, отколкото ако ги ползвате сам. Има една близка моя двойка, добри приятели, които попадат в тази възрастова категория. След втората си година на целодневна заетост в селското стопанство те бяха изключително депресирани, макар и да вършеха правилно повечето неща. Огромното физическо натоварване направо ги съсипваше. На тяхната възраст и вече с пораснали деца, нямаше смисъл всяка вечер да се връщат вкъщи претрепани. Те отглеждаха около 2 000 пасищни пилета при нетни печалби от около 5  000 долара. Получаваха чудесна възвръщаемост от пилетата, обаче работата, която се изискваше, им идваше свръх. Те намериха двама младежи и аз ги посъветвах да поделят с тях печалбите 60-40. По този начин по-възрастната двойка, която имаше това предимство, че се ползваха с уважение и добро име сред местните, можеха да се съсредоточат главно върху пласмента. Тези двама младежи с лекота биха могли да разширят дейността до 8 000 пилета, което би им докарало печалба от 20 000 долара (8 000 х 2,50 долара на пиле). След като разделят печалбата 60-40, младежите биха си тръгнали с 12 000 долара, а възрастната двойка – с 8 000 долара. Доходите им биха се увеличили с 3 000 долара, без да им се налага да вършат тежката физическа работа. Това би било почти като да са пенсионери. Нашата програма за селскостопански стажанти работи на същия принцип. Стажант-фермерите, които искат да дойдат тук и да се учат в продължение на 12 месеца получават по-добро образование от университетското, а едновременно с това получават и доходи. Дългосрочният ни план е да раздробим дейностите ни и да ги обособим в самоиздържащи се центрове за печалба за следващото поколение, а ние да получаваме процент от приходите. Следващото поколение се ползва от нашите опит и капитал, докато ние се ползваме от техните енергия и любознателност.

70


С увеличаването на възрастта искаме физическото бреме на нашата работа да продължи да намалява. Но ако искаме да привлечем „добри помощници“, трябва да сме склонни да заделим за работната ръка повече от една символична сума. Онези фермери, които се отнасят с децата си като с роби, няма да намерят у следващото поколение желание да работят редом с тях. Ние винаги сме плащали добре на нашите деца и това е една от най-добрите застраховки за осигуряване на надеждна работна ръка. Често хората на средна възраст, които искат да се пробват в селското стопанство „за малко разнообразие“, са преуспели в някаква друга област и имат пари за финансиране на проекта. Ще продължа да повтарям колко е важно тези пари да се вложат в някой съвестен млад човек – било то някое от децата ви или някой познат. Ако доходите на младия човек са базирани на комисиони, той ще вземе тази инвестиция и ще ви генерира много по-големи приходи, отколкото сте си представяли. Ако хората на средна възраст вложат същото време и усилия в това да намерят млади бизнес партньори, колкото влагат в това да намерят подходящия трактор, подходящия строител за обора или подходящия селекционер на животни за разплод, техните усилия ще бъдат много по-задоволителни и много по-доходни. Основната причина е в това, че и двете страни допринасят за взаимоотношенията най-добрите си активи и не се стига до техните пасиви. По-възрастните допринасят с техния опит, с връзките си в местните среди и с финансовата си сигурност, но не им се налага да забиват всеки пирон и да режат всяка дъска. Младите, пък, допринасят с физическата си сила и младежкия си ентусиазъм без да рискуват с фаталната грешка да вземат пари на кредит. В такова едно партньорство и двете страни печелят и работят в симбиоза, така че стойността на цялото надхвърля сумата от частите. Възрастният трябва да е удовлетворен от това, което е постигнал на този етап и да протегне великодушно ръка към младия човек; младият човек по правило ще отвърне със същото, ако има чувството, че получава справедлив дял. Повечето от тези отношения, независимо дали са с член на семейството или са с външен човек, се разпадат, тъй като възрастните не позволяват достатъчно свобода и прилично възнаграждение на младите. Когато един млад човек трябва да моли за пари за кока кола или да иска разрешение да ползва някоя греда от купчината с дървении

71


той няма да изтрае дълго. Може да изтърпи година-две, но скоро търпението му ще свърши и той ще се откъсне от тези окови. Възрастните трябва да дават свобода и да позволят на следващото поколение да разпери криле и да полети. Лъвският пай от капитала в селското стопанство е в ръцете на възрастни хора (сега средната възраст на американския фермер е 58 години), а младите хора, като не виждат бъдещност в селското стопанство, са го напуснали. Това е трагично, а не е нужно да е така. Едно от нещата, за които съм най-благодарен, е, че имах баща, който не само ме оставяше да експериментирам, но който направи съзнателен опит да постави юздите в моите ръце. От деня, в който разбра, че искам да поема фермата, той постепенно започна да преотстъпва контрола й на мен. Той започна да намалява зависимостта на стопанството от неговите финанси и започна да взема все по-малко и по-малко от решенията. Поради това, когато той почина, преходът беше лесен и ефикасен. Фермата и за миг не се разклати, а продължи равномерния си възход. Възрастните хора трябва да бръкнат дълбоко в себе си и да намерят някакъв начин да преотстъпят както контрола, така и доходите на следващото поколение. Вие, мъжете, ако не сте сигурни дали постъпвате по този начин, попитайте жените си. Те ще ви кажат. Ако сте млад човек, който чете тази книга, имам огромна вяра, че ще успеете. Може би искате да имате по-възрастен партньор, а може би – не. Ще ви е от полза, но знам колко трудно е да се намери възрастен човек, който да може да бъде убеден, че фермерската дейност може да донесе успех. Твърде много хора от това поколение са отраснали с плевене, окопаване на царевицата и събиране на яйца за жълти стотинки и са нетърпеливи час по-скоро да се махнат от фермата. Повечето фермерски деца все още не изкарват никакви доходи и нямат търпение да напуснат фермата. А не трябва да е така. Може би няма по-добра илюстрация на този извечен проблем от един пасаж от книжлето на К. К. Боусфийлд, публикувано през 1913 г., „Как да извлечем печалба от фермата“ (Making the Farm Pay): „Типичният земевладелец, или „едновремешния чифликчия“, както понякога го наричат, притежава огромно състояние от практични знания, но въпреки това му липсват някои най-очевидни предпоставки. Той може да знае как да пожъне добра реколта, но да не знае как да

72


я продаде с най-голяма изгода. Никой гражданин не може да се мери с него по умението и трудолюбието, които влага в работата си, но в повечето случаи той си пилее времето с най-недоходоносната продукция като в същото време пропуска сгодните случаи да задоволи нуждите на пазара от стоки, които носят големи приходи. И което е по-лошо, той следва един метод, който превръща земеделския труд в робия и синовете, и дъщерите му напускат фермерския си дом в деня, в който са пораснали достатъчно, за да изискат своята независимост. Именно в този момент се отбелязват най-големите провали. В резултат на настоящите условия в страната ни е възникнала една ситуация, която представлява сериозна заплаха за американското общество. Фермерите се лишават от добросъвестната и интелигентна помощ, която им се полага по естество, селските общества губят едни от най-добрите си елементи, градовете се пренаселват и всички заинтересувани страни губят. Самата ни нация е накърнена. Няма причина фермерският живот да бъде по-тягостен от чиновническия и от писането на печатна машина. Трябва да стане много по-привлекателен, а може да бъде и много по-доходен, отколкото е сега. По-хубави домове и повече социални развлечения, по-голямо задоволство и щастие ще споходят селските жители, когато схванат извечната истина, че имат най-благородното поприще на земята, което поприще може да бъде такова, че да носи приходи също така значителни, както приходите на обикновения градски бизнесмен.“ Това е един от най-любимите ми пасажи от всички земеделски книги, които съм чел. Все едно е написано вчера. Истината е отвъд времето и така този трактат, който е на почти сто години, показва, че колкото повече се променят нещата, толкова по-неизменни остават. Заедно с разглеждането на финансите трябва да направите и преглед на вашите познания и опит. Естествено, колкото повече имате от едното или и от двете, толкова по-напористи можете да бъдете в подхващането на земеделска дейност. Колкото по-малко имате от двете неща, толкова по-консервативно ще трябва да подходите. Знанието и опитът най-добре се придобиват, когато попаднете в ръцете на онези, които работят успешно в дадената област. Вероятно най-добрият начин за един млад човек да навлезе в селското стопанство е да се сработи с някой по-възрастен фермер. Ако имате роднина или познат, който е фермер, прекарвайте с тях възмож-

73


но най-много време. Иска се време, за да придобие човек практичност. Това, което ние, селяните, наричаме „пипе“ не може да се научи от четене на книги – пък било и на тази. Дилемата, която виждам, че стои пред алтернативното земеделско движение е, че повечето от младите хора, които са отрасли на ферми, и следователно им „сече пипето“ що се отнася до работа с техника и животни, не са отворени към нови идеи. Гражданчетата, които са отворени към нови идеи, пък, нямат практичността, която е необходима за ръководството на едно земеделско стопанство. Въпреки че аз коренно се различавам от традиционните фермери, така или иначе, и аз, и те вършим много неща по един и същи начин. Дори и да прекарате време в едно конвенционално стопанство, пак ще научите много за работата с техника, за обработката на земята, за животновъдството, за кравешкия тор и за калните дупките по селските пътища. Не давайте ухо на стария мърморко като започне да роптае под мустак за това как „ня'а пари в т'ва земеделие“. Вземете ценното и оставете безполезното. Следващата точка е да разгледаме местоположението ви. Като отворихме дума за това, я огледайте базата, с която разполагате в момента. В разкошната си книга, „Зеленчукопроизводство – от дворчето до пазара“ (Backyard Market Gardening), Анди Лий отбелязва, че задния ви двор ще свърши чудесна работа като за първа ферма. Не отхвърляйте нищо, защото ви се сторило малко по площ. Една от главните спънки за желаещите да стават фермери е, че са си наумили, че една ферма трябва да бъде еди-колко си декара някъде в провинцията, заобиколена от гори, езерца и крави. Нищо не е по-далеч от истината. Най-голямото ви предимство може да е именно в това, че живеете точно в центъра на града. Тогава сте в сърцето на потребителската маса и хората са готови да купуват нещо свежо и местно. Един мой познат стартира своето стопанство в апартамента си. Той знаеше за един парцел празна площ между неговия блок и офиса му и така просто се отбиваше там на път от вкъщи до работата и обратно, за да се погрижи за пилетата си. Познавам и друга една възрастна двойка от щата Уисконсин, които живеят в града и имат относително голям двор. Те си построиха мобилни курници и през първата година отгледаха 300 бройлера в задния си

74


двор. Сега възнамеряват да говорят със съседите и да видят дали ще са склонни да пуснат кокошките да наторяват и техните дворове. Съседските дечица обичат да ходят да гледат малките пиленца и заради този модел те имат най-тучните полянки в квартала. Ето това е то да имаш ферма в града! На последно място, направете щателен разбор на хората в живота ви. Семейната ви половинка, децата, вашите родители, родителите на половинката ви, колегите, приятелите от църквата – списъкът може продължи безкрайно, но вие схващате главната идея. Направете си списък за това как всеки ваш познат може да има принос към начинанието. Дали не искат да бъдат механици или инженери, които могат да ви помогнат да измисляте приспособления и инструменти? А дали не познавате някой, който рисува добре и би могъл да направи илюстрациите за рекламните ви брошури? Може би познавате някой по-заможен, който, след като прочете тази книга, би бил склонен да ви стане бизнес партньор. Ако сте повъзрастен, може би познавате буден младеж – някой, който получава образованието си у дома – който е честен и на когото може да се разчита и който може да ви помага в работата? Без съмнение хората в живота ви ще са най-важният ви ресурс. Седнете да опишете точка по точка разнообразните таланти и ценни качества, с които те могат да допринесат за вашето предприемаческо начинание и така няма да изпуснете този ресурс поради недоглеждане. Работата е там, че веднъж като навлезем в новото предприятие често се случва да не отчетем приноса, които околните могат да имат, тъй като нали все пак се изживяваме като „независими“ фермери! Нека тук да отбележа, черно на бяло, че аз не съм независим фермер. Аз съм напълно зависим от околните – в положителен смисъл. Идеята на това да си част от една общност и на това да работите заедно с другите е да си помагате един на друг и аз не се срамувам да помоля някого за помощ. Повечето хора си умират да помагат, но рядко някой се обръща към тях за помощ. Не се колебайте да позволявате на другите да се чувстват част от вашето селскостопанско начинание. Взаимозависимостта прави силата. Хората жадуват се върнат към техните корени в дядовата градинка, жадуват за връзка със земята. Можете да им осигурите това като споделяте и нуждите, и мечтите си с тях. Покажете им, че с удоволствие

75


ще приемете тяхната помощ и гледайте да посочите конкретните си нужди на съответните хора. Ще бъдете направо изумени от това колко отзивчиви са хората, стига само да им позволите да бъдат съпричастни към вашите нужди. Разбира се, хубаво ще е да се отблагодарявате на тези помощници къде с дузина яйца, къде с пресни домати от градината и прочие. С това ще си подсигурите постоянен запас от отзивчиви хора. Крайният извод е, че докато правите преценка на положението си, гледайте на обстоятелствата, в които се намирате не като на пречки, а като на стъпала. Пътят към успеха на всеки отделен индивид включва уникална за него комбинация от хора, пари и земя. Подробностите ще се разрешат от самосебе си, стига да решим да стъпваме по правилните стъпала.

76


ГЛАВА 6

СТИГА ДА ВЪРШИ РАБОТА

Много хора така и не подхващат цялата работа с фермата, защото искат за всичко да са се подготвили преди да направят първия ход. Не е наложително да сте си изя��нили един проект до последната подробност преди да започнете да действате. Сърцето ми се къса като гледам хора, които са като с вързани ръце, защото не могат да понасят несъвършенства и несигурност. Чичо ми беше началник от най-висок ранг в автомобилното производство, чиито принос за човечеството бяха дисковите спирачки. Той ми е разказвал за първите дни на проекта за дисковите спирачки. Майсторите от работилницата се гордеели с това, че могат да направят спирачни челюсти – един от главните компоненти на дисковата спирачка, с точност до една милионна от зададеното. Състезавали се кой може да ги докара до около една хилядна от зададеното. Страхотно било да разполагат с такива прецизни спирачни челюсти, но разходите по това да ги прецизират до такава степен ги оскъпявали до невъзможност. Докато майсторите от работилницата били от доволни – предоволни, продавачите се виждали в чудо какво да ги правят. Най-накрая вицепрезидентът на компанията се обадил на момчетата от работилницата и им казал, че много се гордее с техните производствени постижения, но тъй като продуктът излиза толкова скъпо, не може да се продава, затова колкото и прекрасни да били тези спирачни челюсти, ако не можели да се продават, то всички щели да фалират. Той им казал: „Вижте сега, единственото, което искам от вас е да ги направите по-хубави от тези на конкуренцията. Стига да вършат работа, ще са идеални.“ В нашето общество произвеждаме техници на килограм. Най-често срещаният техник е компютърният програмист. За да може да рабо77


ти правилно, един компютър трябва всеки път да следва даден алгоритъм. Една стъпка да объркаш, всичко се обърква. Последователността трябва да е точна абсолютно винаги. Всеки компютърджия, който се е захванал с фермерство, винаги се намира в противоречие с тези мисловни процеси. Не може просто да излезеш от офиса и да стъпиш на полето и да си мислиш, че всичко ще е наред. Съществуват някои основни мисловни процеси, които ще трябва да преодолееш. Въпреки че аз използвам компютър, в никакъв случай не мога да кажа, че съм експерт в работата с него. Хората, на които наистина им допада да се занимават с компютри, по правило не стават за фермери. Компютърът не само може да ви изяде целия ден просто, защото е увлекателен, ами и може да създаде толкова множество и прекрасни таблици и диаграми, че един малък проект може да отнеме няколко часа работа на компютър за нещо, за което с молив и химикал ще ви трябват само няколко минути. Компютрите вършат чудесна работа, когато през ръцете ви минават купища и купища информация. Но количеството на информация трябва да е достатъчно голямо, за да оправдае включването на машината. Например, някои хора не могат да повярват, че нашата база от 400 клиенти не е качена на компютър. Аз мога на ръка да напиша адресите на пликовете за по-малко от 3 часа, а и ние пращаме кореспонденция само веднъж годишно. Знаете ли колко време ще отнеме да се вкарат всичките тези имена и прилежаща информация в компютъра? В момента, в който всичко е вкарано, информацията вече е остаряла, защото един се е преместил, някой друг се е записал или каквото и да е там. Понастоящем ако някой си промени адреса или ако искаме да прибавим някого, или да извадим някого от списъка клиенти, просто изхвърляме тяхното картонче или прибавяме ново, или го пренаписваме. Мога да направя това за частица от времето, което би ми отнело да включа компютъра, да заредя програмата и да нанеса промените. От друга страна, ако имахме 100 000 клиенти и някой, чиято работа е само да вкарва данни и тази програма така или иначе стои отворена на компютъра му, нанасянето на тези промени би било евтино и ефективно с помощта на компютърна база данни. Трябва да внимаваме машините ни да не станат като онази приказка за опашката, дето завъртяла кучето.

78


Невероятно е колко много програми, в помощ на фермерите съществуват днес. Деветдесет процента от тях са само загуба на време. Повечето от решенията на фермера не са толкова трудни и изискват по-субективна преценка, отколкото един компютър е способен да направи. За времето, което ще ви отнеме да влезете вкъщи, да задействате компютъра и да заредите някаква смислена диаграма, можете грубо да нахвърляте задачата на лист хартия или да я сметнете наум и да докарате що-годе точен отговор. Един младеж ни дойде на посещение във фермата за няколко дни, за да види „как става цялата работа“. Като се приготви да си тръгва го попитах какво е научил. Той отвърна: – Научих как става цялата работа: просто го правите. Умно казано! Той синтезира същината на нашия успех. Постоянно се натъквам на хора, които умуват с часове и пак като че ли нищо не могат да свършат. Вижте какво, на пилетата и на кравите не им прави впечатление дали портите са криви или дъските на оградата не са с перфектно прави ъгли. Единственото нещо от значение е дали е функционално. Можем дотолкова да се забудалим с външния вид, че изобщо да не стигнем до функцията. На кой му пука, че картофите не са в абсолютно прави лехи, ако сте ги насадили само за лична консумация? Ако се наложи да ги загърляте и плевите на ръка, това няма кой знае какво значение. Обаче, ако бизнесът ви е да отглеждате картофи в промишлени количества и всичко е механизирано, тогава правите линии са от решаващо значение. За самите картофи не е важно дали са засадени накриво; за тях е важно само да са сложени в земята. Е, и какво ако сте пропуснали да окосите една ивица сено? Е, и какво ако животните са пасли твърде дълго на едно място, а сте ги преместили преждевременно от друго? Тревата прощава, а кравите си наваксват в теглото. Земните червеи могат да се погрижат за богатата на въглерод трева. Целта на задачата е да се окоси сеното и да се преместят кравите. Не твърдя, че не е важно да се следва процедура, но казвам, че трябва да има баланс между това нещо да се направи перфектно и това изобщо да се направи. Аз предпочитам някой свърши нещо, дори и да не е перфектно, отколкото някой, който по цял ден се суети и тюхка и в крайна сметка нищо не може да свърши.

79


Тук, в Полифейс, следваме напълно утилитарни принципи и това е една от причините, поради които съседните фермери не искат да правят нещата, с които ние се занимаваме. Накарайте някой случаен човек да опише една процъфтяваща ферма и ще чуете описания за китни огради, яркобоядисани червени хамбари, лъскави зелени трактори и перфектни моравки. Тъй като хората имат изкривена представа за това как изглежда „успеха“, те си мислят, че семплият, практичен и попостничък вид на една истински-доходна ферма говори за липса на грижа, немарливост и бедност. Купчината железа ни трябва за всички вълнуващи проекти, над които работим. Ние постоянно строим или рушим разни неща. Ако искате да гледате красота, ще ви заведа да погледате животните, тревата, езерцата и земните червеи. Понякога хората толкова се вторачват във външния вид и в това всичко да им е идеално, че изобщо не могат да подхванат главния проект. Повярвайте ми, прасетата много повече ги вълнува храната в хранилката, отколкото дали самата хранилка е с идеални ъгли. Може да ви отнеме часове да превърнете нещо функционално в нещо, което изглежда перфектно и тези часове означават долари, а тези долари означават печалба. Разбира се, природата не иска перфектност. Природата иска действие. Ние се радваме на грешките, защото можем да научим нещо от тях. Някои хора са сковани от страх да не би да направят някаква грешка и другите като дойдат, да им видят резила. Така се учим и ако на някой това му пречи, това си остава негов проблем, а не ваш. Много хора са като напълно парализирани, докато не намерят отговор и на последния въпрос. Ако чакаш това да се случи, животът ще си отмине. Много от желаещите да стават фермери са от тези с компютърния манталитет и докато те гордо разработват и демонстрират таблици с варианти за селскостопански дейности, в същото време кравите им газят в потоците, коловете на оградите им гният и плевелите задушават зеленчуците. Не е нужно да обмисляте всяка непредвидима случайност и всички възможни варианти преди да направите първия ход. Не твърдя, че не е важно да се планира. Твърдя, че можете да си умувате ли умувате, а работата да остане несвършена. Татко работил като мостровчик-надничар към един голям завод на „Дженеръл Мотърс“ преди да стане пилот във Военноморските сили през Втората световна война. Мострите представлявали дървени заготовки и калъпи за изготвянето на метални автомобилни части. Този

80


тип работа изисква огромна точност. Той беше направо педантично прецизен. Като нищо можеше да направи мебелите за гостната, стенни часовници и други дървени творения, които изискват да се изготвят с минимални допуски. При мен е напълно обратното. Не мисля, че някога изобщо съм построил нещо с прави ъгли. У нас се шегуваме, че ползвам специален метър, на който са обозначени само целите инчове12 без никакви разграфявания помежду им. Понякога, за майтап, ако дойде някой да работи с мен над някакъв проект, аз взимам метъра му и възкликвам: „За Бога, Бил, какви са всичките тези малки чертички тук? Такова нещо не съм виждал до��ега. Този метър сигурно е бил за бракуване.“ Всички си умират от смях. Ако строим нещо навън и аз поискам дърводелския ъгъл, Даниел и стажантите се развикват: „Олее! Работата става сериозна. Гледайте внимателно! Тук нещо ще вземе да стане красиво.“ Както и да е. На татко му прави чест, че при всичките си умения, никога и дума не каза срещу моите 85-градусови ъгли. Ако беше подхвърлил нещо, сигурно напълно щях да престана да строя и тази дреболия можеше да сложи край на фермата. Но не, той ме окуражаваше и беше доволен, когато нещото, което бях измайсторил, вършеше работа. Знам, че вътрешно е бил абсолютно потресен, обаче никога не го показа. При нас постоянно използваме фразата: „Щом върши работа, е идеално!“ Тази концепция ни дава свобода за действие. Важното е да започнеш нещо; да направиш нещо, да се учиш в процеса на работа. Единственото важно нещо е дали върши работа. Независимо дали имате 5 крави или 100 крави винаги ще има такава, която ще искате да покажете за пред гостите и такава, която ще се молите да си остане скрита зад храстите. Това да не ви притеснява! Единственият начин да разберете кои животни ви устройват е да имате някои, които не стават. Като научите какви характеристики търсите, тогава ще вземате по-добри решения кои животни да бракувате. Ако искате да започнете бизнес с едър рогат добитък, не мислете, че е задължително да купите сертифицирани племенни говеда, които изглеждат все едно са клонирани. Не убивайте ентусиазма си с умувания за това дали да колтучите или да не колтучите доматите, дали да ги вържете или да ги оставите да се разстелят и ако е най-добре да ги вържете, то по кой метод да е. 12

Един инч се равнява на 2,54 см. (Бел. прев.)

81


Просто се наслаждавайте на процеса на откривателство. Пробвайте различните начини, които ви хрумнат и следете резултатите. Докато не ги сложите в земята по който и да било метод, няма да започнете да разбирате кое е най-удачно. Един съсед ми разказваше за един от местните кореняци, който винаги поддържал градината си красива като за изложба. Съседът ми го попитал дали сади картофите в съответния знак. Без да му трепне окото, възрастният човек отговорил: „В съответния знак ли? Аз садя картофите си в земята.“ Докато картофът не се сложи в земята, няма да има значение дали луната е в правилния знак или не. Аз наистина вярвам, че има нещо в саденето според лунните знаци, но по-важното е да се засадят в земята. Бъдете окрилени, а не парализирани от нерешителност. Просто го направете и не се безпокойте за това какво ще кажат съседите. Не се притеснявайте за местните разпоредби. И не изисквайте съвършенство от половинката си или от децата си. Дайте им и на тях свобода да творят и да изобретяват. По този начин ще стимулирате хората около вас да вършат работа. Запомнете едно: Щом върши работа, е идеално.

82


ГЛАВА 7

ЗА НАЧАЛОТО И ПЕЧАЛБИТЕ... НАУЧЕНОТО ОТ ЩАНДА ЗА ЛИМОНАДА

Една от най-важните нужди за фермите – а всъщност и за всеки бизнес – е да има модел, който да позволява на начинаещите да реализират печалби от дребно производство и търговия. Живеем във време, когато повечето дейности не реализират печалба преди да са изминали няколко години от първоначалния старт на бизнеса и те вече са натрупали много 80-часови работни седмици, както и купища дългове за покриване. Изплащането на лихви и осигуряването на пазар са сериозни предизвикателства за бъдещия предприемач. Колко пъти сте чували някой да казва, че човек не може да стане фермер, освен ако не наследи земя, не се ожени за някой със земя или не добие финансова независимост по други пътища. И аз така вярвах, но вече не мисля така. Ако това твърдение беше вярно, защо тогава има толкова много 40-годишни наследници на ферми, които или са пред фалит, или пътуват до града за работа? Има изобилие от възможности за хората, които искат да навлязат в селското стопанство без типичната начална фаза на кредит от банка или от инвестиционен фонд. Вероятно това, което трябва да направим е да отделим време да погледнем с нови очи на доходните щандове за лимонада на децата. ПРАВЕТЕ НЕЩО, КОЕТО ВИ ДОСТАВЯ УДОВОЛСТВИЕ. Децата обичат лимонада. Децата обичат да печелят пари. Децата обикновено обичат да се разговорят с хората и най-вече обичат да получават комплименти. Прочетете което и да е проучване за това защо хората не искат да 83


се занимават със селско стопанство и ще срещнете думи като „робски труд, прах, шум, миризми, дълго работно време, ниско заплащане“. За съжаление, тези описания са верни по отношение на 95% от американското селско стопанство. Но това просто означава, че практиките, които те прилагат, имат недостатъци. Това, че другите правят нещо погрешно, не означава че ти не можеш да го правиш правилно. Съществува цял един свят от алтернативи, който е така чужд за типичния фермер, както са Реймънд и Дороти Мур13 за типичния член на училищното настоятелство. Работата в селското стопанство може да доставя удоволствие. Ако не обичате моркови, не ги отглеждайте за пазара. Ако не обичате да печете, не се опитвайте да продавате хляб. Ако наистина обичате патладжани, може би това е нещо, което може да се опитате да пласирате. Развиването на успешен бизнес изисква огромна енергия и ако е нещо, което ви доставя удоволствие, това ще подхранва вътрешния ви плам. Аз не отглеждам неща, които не обичам да ям. Така, ако нещо не се продаде, поне с радост ще си го изям. ИЗТЪНКО ПОЗНАВАНЕ ЧРЕЗ ЛИЧЕН ОПИТ. Децата са ценители на лимонадата. Те знаят точно какъв вкус, консистенция и температура предпочитат. Никога не се опитвайте да предлагате нещо, което лично не сте опитали, докоснали, сготвили или преживели. Това е задължително условие ако искате да покажете вещина и ентусиазъм по отношение на продукта си, и особено ако ще го сравнявате с този на конкуренцията. Колко производители на соя са опитвали тофу? Попадал съм на няколко производители на соя, които правят тофу и ентусиазмът им като говорят за соевото зърно е заразителен. НАМЕРЕТЕ СИ ПАЗАРНА НИША. Какво е това, което в зноен ден не можете да откриете по улиците в квартала? Ако отговорът е: „Леденостудена чаша домашна лимонада“, тогава се обърнете към отговорника на класа в местното училище. Щандът за лимонада няма да го намерите нито до машината за пепси, нито да препречва пътечката към рафта за изкуствените газирани напитки в магазина. Какво е това, което хората търсят, но не могат да намерят в голе13 Raymond and Dorothy Moore – основоположници на движението от 70-те години на 20-ти век за домашно образование на децата. (Бел. прев.)

84


мите вериги? Двете неща, които липсват в „Уолмарт“, са истинско лично внимание (опитвали ли сте се да получите смислена информация от служителите в магазина?) и високо качество. Манталитетът на индустриалното общество е изцяло в духа на „днес купи, утре го хвърли“. А и в случай, че не сте забелязали, живеем във времето на пазарните ниши. Бутиково това, бутиково онова – нашето общество най-накрая е започнало да се бунтува срещу промишленото еднообразие и това отваря големи възможности за хората с творческо мислене. Причината едно 6-годишно хлапе да може да върти успешен бизнес на щанда за лимонада е именно защото това не е супермаркет. Специализираните продукти са навсякъде около нас. Уникалното може да произлиза от дадена география, сезон, генетика или производствен модел (например „биологично“). Най-лошото, което можете да направите, е да правите това, което правят всички други и точно така постъпват повечето фермери. Ако нещо не е получило одобрението на служителя от земеделската консултантска служба, тогава то е невъзможно. Вижте съседите си. Можете ли да си представите един бизнес, който се опитва единствено да копира това, което съседния бизнес прави? Направете нещо различно. ПРОИЗВОДСТВО/РЕКЛАМА. Ако едно хлапе отделя 6 часа на щанда за лимонада, вероятно само около 30-тина минути от времето са били инвестирани в производството; останалите 5½ часа отиват за търговия и реклама. Подобна е и ситуацията с всяко успешно селскостопанско начинание. Нищо не е съсипало повече фермери от вярата в лъжата, че стига да произведат достатъчно голямо количество, финансовото им бъдеще ще е осигурено. Изумително е, че хиляди фермери все още вярват в това, ако съдим по броя фермери, които подписват договор да отглеждат стока за вертикални интегратори като птицевъдните и свиневъдни конгломерати. Производството е само една малка част от уравнението. Всяко предприятие, което носи доходи в началото ще наклони в посока търговия и реклама, защото именно оттам идват истинските пари. ЦЕНИ НА ДРЕБНО. Чаша лимонада на щанда за лимонада е на същата цена като чаша безалкохолно. Разликата между разходите за входящи суровини и продажната цена е изключително висока.

85


Когато произвеждате в милиони количества, брутният марж може да е относително нисък и може и да отчетете печалба. Едно малко предприятие не може да си позволи да продава на едро, защото оперативните ви разходи за оборудване и труд ви правят неконкурентноспособни. Освен това, просто не можете да продадете достатъчно продукция, за да си изплатите заплата. Ето защо никога не ��и ни представям да продаваме дървесина от нисък клас. В нашия район в западна Вирджиния, от един типичен широколистен дървостой собственикът ще изкара 75 долара на декар. От продажбата на един дънер от среден клас качество в дъскорезницата бихме получили 20 долара, а от продажбата му в магазина за строителни материали – 200 долара. Една дъска от нисък клас дървесина се продава само за 30 цента на дъсчен фут14, но ако разполагате с висококачествена дървесина от орех, дъб, череша или ясен, тогава можете да си докарате до 2 долара на дъсчен фут. Ако притежавате дъскорезница, която може да вади 20 000 дъсчени фута на ден, 30 цента на дъсчен фут се намножават до една значителна сума. Но ако дъскорезницата ви произвежда само 500 дъсчени фута, тогава по-добре изберете варианта с 2-те долара. Щом вече имате бизнес, разходите, така и така, са налице. Един животновъд, който търгува със 100 телета има голямо предимство по отношение на труда в сравнение с някой, който отглежда само 10 телета. По-рентабилно е да се транспортира материал с ремарке за трактор отколкото с пикап. Малките стопанства просто не могат да генерират достатъчно приходи, та да оцелеят в търговията на едро. Ето защо продажбите на цени на дребно и директната търговия са от жизнено значение за успеха. ПАРТНЬОРСТВО В РЕСУРСИТЕ. Когато хлапетата се върнат с пълни джобове пари, те не плащат наем на мама и тате за това, че са ползвали кухнята или каната, нито плащат такса за ползването на бъркалката или хладилника. Те вкарват в употреба недоусвоени ресурси и така регистрират почти чиста печалба. Един занемарен заден двор или ранчо от 4 милиона декара са също такива недоусвоени ресурси, които очакват своите находчиви Дъсчен фут (от англ. Board foot) – мярка за измерване на дървесина в САЩ, която се равнява на 30,48 x 30,48 x 2,54 см. 424 дъсчени фута правят един куб. метър. (Бел. прев.)

14

86


предприемачи. Познавам една двойка пенсионери от Уисконсин, които живеят в града. Те си построиха три мобилни курника и отгледаха 300 бройлера в задния си двор, като изкараха чисти няколкостотин долара само за няколко месеца. Фермерското им начинание не беше обременено с разходите, свързани с придобиване на земя. Може би познавате някой, който има меден казан? Тогава какво ще кажете да произвеждате ябълково пюре в двора си? Нашият син, Даниел, събра сок от тригодишните ни кленови дървета, както и от това на съседа, концентрира сиропа и опече донати с кленов сироп за пазара, като по този начин от този сироп изкара 53 долара на литър. Така стигаме до следващата ни точка: ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ. Винаги се опитвайте да докарате продукта до едно по-обработено състояние. Децата от щанда за лимонада правят именно това. Повечето от нас държат някакви пакетчета с лимонада на прах в килера вкъщи. Единственото, което тези хлапета правят, е че превръщат тези прахчета в нещо годно и желано за консумация. Малко са купувачите на суровини. Колко хора са склонни да си купят крава, в сравнение с тези, готови да си купят хамбургер? Колко хора искат да си купят неразфасовано пиле, в сравнение с тези, които купуват Чикън МакНагетс? А колко ще купят чувал царевица, в сравнение с тези, които биха купили царевичен хляб? Схващате ли идеята? Като начинаещ фермер, няма да се угоите толкова от чувала с царевица, който ще закарате на силоза. Но ако отгледате специален сорт царевица в градината си, ако я смелите в кухнята и от брашното опечете пресен занаятчийски царевичен хляб... Ммм! Чувам звъна на телефона, последван от дрънването на касовата машина. РАЗНООБРАЗЕТЕ СИ АСОРТИМЕНТА. Какво правят наистина предприемчивите деца, за да вдигнат продажбите на щанда си за лимонада? Добавят курабийки и шоколадови кексчета, разбира се. Най-трудната част е да се сдобиете с клиент. Веднъж вкарате ли го през вратата, ако прибавите повече артикули, той със сигурност ще похарчи повече пари при вас. Вместо да планирате да отглеждате повече картофи или телешко или царевица, прибавете различни артикули, за да си привлечете повече от доларите на клиента. Въпреки че нито един от артикулите, сам по себе си, няма да ви осигури нужните приходи, сборната сума от тях 87


ще го направи. Това напълно противоречи на традиционната земеделска практика да се отглеждат монокултури и да се произвежда единединствен артикул. Съществуват дори такива ферми, които отглеждат само петлета. Това не само е твърде неестествено, но и гарантира възможно най-ниските печалби за фермера. Ако продавате кифлички, прибавете към асортимента сладка и конфитюри. Ако продавате свинско, прибавете телешко и пилешко. Ние калкулираме, че на 4 купувача на пилешко добавяме един купувач на телешко. Продажбите ни на пилешко ни водят и клиенти за телешкото. Различните артикули си въздействат симбиотично, така че едно плюс едно да е равно на три. РАДВАЙТЕ СЕ НА КОНТАКТА С ХОРАТА. Колко често сте виждали снимки на дечица, заспали на щанда за лимонада? Бъдете сигурни, че за да се стигне дотам, те буквално са капнали от продажби. Изискват се доста сили, за да си енергичен продавач. Енергичните продавачи просто обичат да общуват с хората. Такъв един продавач ясно разчита езика на тялото на клиентите, а също долавя и неизказания подтекст на това, което изричат на глас. Продавачът се опитва да отговори на нуждите им, а това изисква сили. Ангелските усмихнати личица найлесно карат хората да се разделят с парите си. Има твърде много хора, които искат да имат ферма като начин да „избягат“ от хората. Такава цел обрича фермера на неуспех. Действително не мога да се сетя за нито една процъфтяваща ферма, била тя голяма или малка, която да е ръководена от хора, които не обичат да общуват. Сещам се за доста западнали ферми, които се ръководят от хора, които не обичат контактите и само мърморят срещу неграмотните гражданчета. Когато към уравнението за фермата прибавим и клиентския фактор, динамиката се променя. Ще вземате коренно различни решения, защото ще мислите какво искат клиентите, а не какво говорят съседите, или какво ви съветва служителят от земеделската консултантска служба. Ще бъдете много внимателни по отношение на изработката си или на методите си на производство и преработка, защото редовно ще се виждате с тези клиенти лице в лице, а това засилва чувството за отговорност. Ако искате да избягате от хората, не се опитвайте да пробиете с дребно земеделие. За да процъфти бизнесът ви ще ви трябват хора. 88


СЪБИРАНЕ НА ИДЕИ (БРЕЙНСТОРМИНГ). Повечето щандове за лимонада не са спонтанна проява. Те са обикновено резултат от това, че децата и родителите са седнали заедно да обсъдят различни начини за изкарване на пари или варианти за готини занимания. Те са родени от комуникацията между членовете на семейството и от семейни събрания за обсъждане на идеи. Не се страхувайте от мечтите и идеите си. Изричайте на глас всички потенциални възможности; записвайте си ги. Дали ще е източници за финансиране, или измисляне на подход към домоуправителя да разреши градинката зад блока да се използва за нещо повече от тревна площадка (което включва да поднесете изпечен от вас пандишпан и букет цветя от сандъчето на прозореца), или допитване до познатите ви за това какво търсят да купят, но не могат да намерят в супермаркета – винаги фокусирайте вниманието си върху това къде се намирате в този момент и какво можете да направите именно сега. Успехът рядко се ражда спонтанно. Той идва след упорит труд и растежни мъки. Ако си мислите, че за да работите в селското стопанство ви трябва земя, забравете! Познавам хора, които живеят в апартамент и имат процъфтяващи птицеферми на парче земя на другия край на улицата. Познавам един човек в Ню Йорк Сити, който отгледа пилета в гаража си и ги продаде на колегите си от работата. Множество успешни зеленчукопроизводства са започнали с това, че някой е решил да гарира косачката и да превърне моравата си в градина. Списъкът на възможностите е безкраен, но мога да ви уверя, че каквито и да са обстоятелствата ви, в каквото и положение да сте, има някой някъде, който е преодолял подобни пречки в стремежа си да постигне своите мечти.

89


АНАЛИЗИРАЙТЕ ИДЕИТЕ СИ

90


ГЛАВА 8

РЕЦЕПТИ ЗА ПРОВАЛ

Ето, по мое мнение, десетте най-често срещани капана, в които попадат фермерите. Разбира се, това са принципни положения, които имат приложение към много неща извън селското стопанство. Но аз конкретно ще ги приложа към селското стопанство. Списъкът е представен по ред от най-малкото зло до най-фаталния капан. №10 ДА СИ ПРЕКАЛЕНО НЕЗАВИСИМ/САМОДОСТАТЪЧЕН. Вие от този тип хора ли сте, дето не обичат да питат за посоката, когато се изгубите по време на пътуване? Ето че се намирате в положение да не знаете със сигурност къде сте и накъде да се отправите. По някаква причина упътванията, които сте получили, нищо не ви говорят, или пък просто не можете да видите от сгъвката в картата къде се пресичат двата пътя. Както и да е, обърнали сте колата и се чудите... Как се опитвате да намерите пътя – като просто карате по различни пътища в изследване на различни варианти с надеждата, че ще попаднете на правилния път? Ако да, тогава вероятно не сте готов да имате ферма. На първо м��сто, тази нагласа по-скоро да се лутате слепешката е не само изключително неефикасна, но е и емоционално изтощителна. За постигането на успех, са ви нужни както ефикасни действия, така и емоционален заряд. Признавам, че семейството си ме знае как, при най-малкото съмнение, веднага спирам и питам. Ако в някое студентско градче ми кажат да обърна и съм само на 400 метра от мястото, за където съм тръгнал, ще сваля прозореца и пак ще попитам някой студент къде е еди-коя си сграда. Мразя да се губя. Тереза и аз често си спомняме през смях онзи случай, когато отидохме на една публична среща, организирана от нашия конгресмен. Тя

91


щеше да се проведе в едно основно училище в съседния град. Имахме груба представа за района, но не бяхме виждали училището. Свечеряваше се, когато стигнахме близо до там, където си мислехме, че е и аз се отбих в една бензиностанция да питам къде е училището. Няма да забравя как служителят ме изгледа, напълно изумен, и просто махна към съседната сграда. „Ето го!“, каза той. Сигурно и той се смее до ден-днешен като си спомни. Но знаете ли какво? Ако бях подминал училището, щях да съм пропилял време, бензин и емоционална енергия. Романтичната представа, че ще се озовете в пущинака и ще си „изкопаете“ някакъв поминък, на който жена ви и децата да се наслаждават и че ще го направите със собствени сили, е пълна безсмислица. Ето защо, в дните на първите заселници, както романтично ги наричаме, хората са се събирали заедно да вдигат хамбарите и да строят къщите. Никой не е бил толкова наивен, та да си мисли, че може да се справи сам. Нивото на умение и майсторство, както и количеството информация, които трябва да притежавате, просто не могат да бъдат придобити самостоятелно без икономическо разорение. Е, бихте могли да преживявате някак, но тази книга не е за това как да преживяваме някак от селско стопанство. Тук говорим за това как да изкарваме прилични доходи и да имаме достатъчно пари, че да можем да заделяме и за благотворителни каузи. Не се колебайте да питате съседите за техните препоръки и отделяйте внимание на това да им помагате, та да могат и те да ви помагат. Искайте съвет. Посвещавайте време на това да развивате практични умения и мъдрост. Всяко едно нещо ще ви е необходимо като започвате. №9 НЕТЪРПЕНИЕ. Казано накратко, това е да искаш твърде много твърде бързо и да се отчайваш твърде скоро. Всичко, за което си заслужава да се борите, си заслужава и да го чакате. Виждал съм как хора един след друг се отказват от нещо точно преди то да се случи. Помнете, че нормалната крива на бизнеса първо се спуска надолу в бездната на отчаянието преди да се изкачи нагоре към върха на успеха. Проучванията показват, че повечето милионери не получават изключително големи доходи. Те изкарват може би около 70 000 долара на година, но средната им възраст е 57 години. Те спестяват активно

92


от млада възраст и държат неотклонен курс, докато накрая нетната им стойност не надхвърли 1 милион долара. Като цяло, всичко, което идва при вас прекалено лесно или прекалено бързо, няма да остане при вас. Нещо ще се случи, което да го развали. Това важи с особена сила при търговията. Не мога да изброя всичките пъти, когато за нас се е отворил пазар за нещо и сме си мислели, че всичко ще е по мед и масло, но нещата така и не се материализират. Моментната еуфория обикновено се превръща в последвало обезсърчение. Ако това, което правите, не върви, продължавайте да изпипвате нещата, да ги доизкусурявате и нагласяте, докато потръгне. Как ще засадите доматите, как ще построите курника – няма закон, който да ги определя тези неща. Бъдете готови да минете и през дупките по шосето, докато постепенно напредвате по пътя към успеха. Не знам колко пъти съм виждал как хората вдигат производството си на почти 1 000 пасищни бройлера – точно там, където знам, че ще започнат да виждат големи печалби – и те точно тогава развяват бялото знаме. Една от любимите ми истории е за Томас Едисон, разказана от сина му, Чарлз: „Понякога хората питат: „Той някога да се е провалял?“ Отговорът е, „Да“. Томас Едисон често се сблъскваше с неуспеха. Първият му патент, когато беше на ръба на безпаричието, беше за електронно устройство за отчитане на изборни гласове, но хлъзгавите законодатели отказали да го купят. В друг случай, той си вложи всичките пари в машина за магнитно отделяне на нискокачествена желязна руда – точно, когато тя се оказала ненужна и неефективна поради отварянето на богатия залеж Месаби Рейндж. Но той никога не проявяваше колебание заради страх от неуспех. – Eй, да му се не види! – възкликнал той по време на една изтощителна поредица от експерименти и се обърнал към един обезсърчен колега – Ама не сме се провалили! Сега знаем за хиляда неща, които не работят, така че сме много по-близо до намирането на това, което ще проработи.“ №8 НЕДОСТАТЪЧНО „ЗАЩО“ И ТВЪРДЕ МНОГО „КАК“. Тук ще говорим за това, което аз наричам „недосегаемите“ в човешкото мислене. Или както фермерският консултант Стан Парсънс обичаше да казва:

93


„Станали сме много точни в улучването на центъра на погрешната мишена.“ Станали сме много изкусни в това да произвеждаме 4 тона царевица без да задаваме въпроса защо трябва да произвеждаме царевица. Станали сме специалисти в това да намираме точните лекарства за точно-диагностицирани бактериални инфекции в концлагерните птицеферми, но пропускаме да попитаме защо, изобщо, пилетата трябва да ги отглеждаме в концентрационни лагери. Предполагам, че ако трябва да си говорим истината, ние всички до някаква степен страдаме от синдрома на „свещената крава“, но трябва да го сведем до минимум. Например, аз познавам едно мило на сърцето ми семейство, мераклии да стават фермери, които си купиха фермичката на мечтите им и повечето от 40-те декара бяха вече засадени с шпалирно оформени мини ябълкови дръвчета. Оказва се, че тези супер-селекционирани ябълкови дръвчета са деликатни, податливи на болести и зависими от изкуствено подхранване. В литературата пише, че когато всичко се улучи точно, тези дървета са страшно доходоносни. Но на това семейство не им трябваше нещо, което да ражда само веднъж на пет години. Бях изумен от това колко много знаеха за това какво да пръскат и колко часа им отнема да окосят и оплевят един ред. Тези хора бяха експерти на „как“-то, но всъщност, най-доброто в случая може би щеше да бъде да изкоренят с булдозери глупавите дървета и да подхванат нещо друго. Същата дилема се среща често при хора, които купуват живописно място с голяма, полу-вкопана в земята плевня – една от онези прекрасни 150-годишни постройки с вход на втория етаж и конюшня отдолу. Идеята била да се влиза от горния етаж със сено и постелка за животните и оттам всичко да се хвърля с вили долу, на първия етаж, където били настанени животните. Разбира се, този тип плевни са били строени по време, когато фермите са изобилствали от работна ръка и преди да е имало много селскостопанска техника. Чистенето на всички онези малки отделения в обора на ръка изисква доста работа. Днес такава една сграда е безкрайно нефункционална, а мисълта да се събори е като да накараш някой да скочи в огъня. Може би знаете онази народна приказка за една жена, която винаги отрязвала края на свинския бут преди да го сложи във фурната да се пече. Най-накрая дъщеря й пораснала достатъчно да забележи, че майка й правела това всяка Коледа и я попитала: – Мамо, защо винаги отрязваш крайчето на бута преди да го сготвиш?

94


Майката отговорила: – Защото майка ми винаги го правеше. Не знам защо. Когато бабата дошла за Коледната вечеря, малкото момиченце я попитало: – Бабо, защо винаги отрязваш крайчето на бута преди да го опечеш? Бабата отговорила: – Не знам, миличко. Само знам, че майка ми винаги го правеше. Е, тази майка вече не била между живите, за да я попитат, но бил останал един от братята й, възрастен ерген, чичо на около 90-и нещо години, който можел да си спомни, затова отишли да го питат него. – Чичо Мак, можеш ли да си спомниш защо прабаба ми винаги е режела крайчето на свинския бут преди да го опече? – попитало малкото момиченце. Чичо Мак се взрял мечтателно в хълмовете, все едно се опитвал да се върне назад в спомените си и после се позасмял като се усетил какъв всъщност е отговорът на въпроса. – Ами, миличка – казал той – нямахме толкова голяма тава, в която да влезе целият бут, затова мама винаги отрязваше едно парче от бута, за да го побере в тавата. Тази история показва колко лесно е човек да се забатачи в това „как“ и да не си зададе по-големия въпрос „защо“. №7 ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ТЪРГОВИЯТА. Ако да започнете да произвеждате каквото и да е – ама каквото и да е – преди да имате ясен план за продажбата му, слагате каруцата пред коня. Когато някой започне да ми разказва за нещо-си там екзотично, което смята да отглежда, не искам да знам колко чувала, килограма или литра ще произведе от него. Искам да знам как планира да го продаде. Природата е достатъчно изобилна и прощаваща, за да възнаграждава и най-нещастните опити за производство. Но продажбите не валят от небето. Пазарите се отварят един по един като чукаме на вратите. Пазарите се печелят, а не се изсипват еднакво над заслужилите и незаслужилите както първите и последните дъждове. Когато всичките ви пари са вкарани в производството без да имате съответния пазар, можете да потънете по-бързо, отколкото предпола95


гате. Дори утвърдени бизнеси и големи конгломерати ежедневно се борят с това. Това е причината да виждате преоценени стоки, свръхпроизводство и буквално хиляди тонове храна, изхвърлена на бунищата в нашата страна. Производството и търговията трябва да вървят ръка за ръка. Каква е ползата от това да имате 50 прекрасни бика или 400 декара царевица или най-хубавата реколта домати в района, ако в крайна сметка ги раздадете всичките. По-добре човек да е удовлетворен от удачната продажба на малкото, което е произвел, отколкото да напълни цяло ремарке и да няма какво да го прави. №6 ЛИПСА НА КАПИТАЛ. Това е общо заглавие за идеята за свръхкредитирането и трупането на дългове. Много печеливши предприятия се закриват защото имат твърде малък оборотен капитал. Поговорката „Пари при пари отиват“ е вярна в повечето случаи. Разбира се, това е тясно-свързано с това дали човек ще хвърли всичките си пари в земя, вместо да ги вложи в трупане на информация и на опит. Ако имате земя, но ви липсва капитал, за да я насадите или населите с животни, не можете да си върнете парите от инвестицията. Въпреки че аз определено държа на нашите дейности, чиято печалба е независима от размера на дейността, трябва да запомните контекста, в който те остават печеливши. Ако надскочите възможностите си като разширите дейността си и инвестирате в пре-скъпа инфраструктура и свръхпродукция, може да стане така, че да превърнете едно печелившо малко предприятие в губещо голямо предприятие. Това постоянно се случва. Например, всеки може да гледа 20 носачки на двора и те ще си намират всичката храна от това, което природата е предоставила. Но когато скочите на една операция от 1 000 пилета с хранилки, поилки, кокошарници, хладилни помещения, палети със сгъваеми кутии за яйца и т.н., дано имате капитала да финансирате това разрастване и да поддържате бизнеса за нужния период, докато яйцата не започнат да ви връщат инвестицията. Ако сте решили да вадите луди пари от агротуризъм, ще ви трябва капитал, за да купите тракторите, каручките и другите условия, необходими, за да посрещате хора. Всичко това трябва да е готово преди да ви дойде първият платен посетител.

96


Аз определено бих ви окуражил да направите следващата крачка от гледането на стадо пилета за странични доходи и да преминете към стабилно стопанско предприятия, което да ви осигурява заплата, но не надхвърляйте капиталовите си възможности, за да го направите. Нека растежът става с по-бавно темпо, ако е необходимо. №5 ТВЪРДЕ МНОГО ВРЕМЕ, ПРЕКАРАНО В НЕ-СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОФИСИ. Много нови фермери, тъй като им липсва увереност, прекарват време в чиновнически офиси или в разговори с банкери, продавачи на минерални торове, продавачи на фуражи и други лица от агробизнеса. Всички дават съвети, които са за тяхната лична облага и преди да се усети, бедният фермер е заробен от системата. Много хора обвиняват за това агробизнеса или банкерите, все едно те са част от някаква конспирация. Обаче аз казвам: никой не е закарал тези фермери насила да търсят съвет от тези фурнаджийски лопати. Ако тези съветници и търговци носят някаква вина, то и фермерът трябва да поеме отговорност за това, че е потърсил техния съвет. Срам за учителя, ако говори безсмислици. Ако ученикът седи и слуша тези безсмислици, то срам и за двамата! Когато хиляди фермери фалираха в икономическата касапница в началото на 80-те години на 20-ти век, условията, които доведоха до този срив, не назряха отведнъж. Една криза е чисто и просто кулминацията на много незначителни по размер събития. Онези фермери, които обвиняваха държавните кредитни компании за бедите си, трябваше да си дадат сметка за робията, на която се обричат когато са подписвали договорите преди повече от едно или две десетилетия. В момента, в който са тръгнали в посока вземане на кредити, те са поели по хлъзгавия път към падението. Дори и да си пълен новак, много по-разумно ще постъпиш, ако си останеш вкъщи да си окопаваш градинката и спокойно да обмисляш решенията си сред фасула и царевицата. Всички онези господа имат прекрасната цел да ви разделят с парите ви. Колкото повече слушате съвета им и се движите в техните кръгове, толкова по-бързо ще ви омаят в своята хипноза. Новите фермери редовно се връзват на автобусните пътувания, организирани от земеделските консултантски служби и се оставят да бъ-

97


дат ухажвани от агробизнеса. Може да ви звучи съблазнителна поканата за пиле на барбекю, организирано от магазина за минерални торове или поканата за безплатната вечеря със стриди, организирана от химическата компания, но на тези събития ще се напълните с информация, която със сигурност ще ви провали. Не си струва заради едното ядене! В случаите, когато аз се включвам в някое от тези организирани автобусни пътувания, което е най-многото, което правя в тази насока, неизбежно попадам на няколко от тези начинаещи фермери, които са се заселили в района с повече пари в джоба, отколкото мозък в главата и направо не мога да повярвам като им гледам мисленето. Веднъж отидох на една обиколка на фуражни посеви и гледах с изумление как целият автобус охкаше и ахкаше пред „перфектното унищожение“. Демонстрацията беше на залято с хербициди пасище, което без оран било превърнато в царевично насаждение. Всички бяха запленени от тази ефективна пасищна смърт, която бе позволила да се отгледа царевична реколта на стръмен склон без да е нужна оран. Исках да скоча на крака и да извикам: „Ехо, имате ли акъл в главите си? Ще се върнем ли тук и през есента, за да видим рововете, които са започнали да се оформят от обезлесяването на склона? Някой попитал ли е дали фермерът ще изкара някакви пари от целия проект?“ За щастие, аз знаех какви въпроси да задавам и можех да прозра през измамната фасада на тази демонстрация, но никой друг в автобуса не осъзна това. Този тип информация ще ви удави по-бързо, отколкото можете да си представите. №4 РАЗРАСТВАНЕ, КОЕТО ПРЕВАРВА УПРАВЛЕНИЕТО. Вкарайте в ред управлението си преди да се разраствате. Разликата между една асма в двора и едно лозе от 4 декара е огромна. Асмата в двора можете да я орежете за няколко часа някой топъл февруарски следобед. От пръчките можете да увиете половин дузина венци и за няколко минути ще разчистите целия двор. Мулчирайте с дървесни трески в дървеното ограждение около корените и така ще създадете красиво бордюрче, което ще пази от плевели. Напролет, когато пъпките започнат да се наливат, а все още има опасност от късна слана, можете да хвърлите няколко стари чаршафа над цялата асма, за да предпазите лозите. Когато настъпи лятото и японските бръмбари започнат да обезлистяват лозите, можете да разтърсите растенията в късния следобед 98


и да гледате как бръмбарите падат в съда с вода, който сте приготвили. На другата сутрин можете да ги дадете на кокошките. Ако се засуши, можете да загребете вода от варела с дъждовна вода, който е под улуците, да я носите с кофи до лозите и така да поддържате растежа им. Като дойде време за беритба, когато плодовете започнат да зреят, можете да си насрочите един ден за правене на сок. Само за един час преди закуска можете да отрежете всичките чепки грозде и децата могат да оронят гроздето за сок. До обяд половината реколта ще е на сок и в буркани, а до вечерта и последната партида грозде ще е минала през сокоизстисквачката. Това ще е един уморителен ден, но цялата реколта ще е обрана и в бурканите. Сега асмата може да чака и да си почива, докато дойде време да се повтори цикълът някой топъл февруарски следобед няколко месеца по-нататък. Цялото това нещо звучи прекрасно и свежо и наистина е така. Но нека сега да разгледаме положението, ако сте насадили 4 декара лозе. Подпорната система вече не се състои само от една обикновена асма, ами е масивна редица от колони и здраво опъната тел. За да се окоси тревата около корените се искат часове работа на седмица. Рязането отнема дни, а клонките могат да напълнят няколко каросерии. И после, да ги трупа ли човек, да ги гори ли, да ги дроби на трески ли или да си търси някой, който иска да направи 1 000 венчета от лозови клонки. Ако сушата е проблем, тогава сигурно сте инсталирали капково напояване. Системата за напояване иска поддръжка и наглеждане. Тъй като не можете да отръскате всичките листа в тавичка с вода, започвате да следвате предписания за листно пръскане с билки и лепкави вещества на основата на сапуна, за да се борите с гъбичките, болестите и вредителите. Като започне да зрее гроздето, работите от зори до мрак – режете чепки грозде и ги продавате на клиентите, които идват на фермата. Някои от членовете на семейството обслужват клиентите, а други продължават с беритбата. Най-накрая отрязвате и последната чепка и сте успели да продадете 60% от реколтата. Работата със сокоизстисквачката ви е отнела една седмица по 24 часа на ден и сте успели да спасите още 20% от това, което хората не са купили, но останалите 20% са отишли при приятели, роднини, прасетата и кокошките. Изобщо не се опитвам да разубедя някого да гледа лозе, но се опитвам да опиша реалистичната разлика между „нещо-си там, в задния двор“ и една комерсиална операция. Много фермери се давят, когато се опитат да се прехвърлят от

99


един модел, който работи страхотно за лично дворно стопанство към комерсиална операция. Гледайте ръководните ви умения да са на нужното ниво, за да се справите със скока. №3 НЕСПОСОБНОСТ ДА СЕ ГЛЕДА НА ФЕРМАТА КАТО НА БИЗНЕС. Вашата ферма не е някакъв романтичен измислен остров, така както не е и работата в града. Неспособността да подложите решенията си на строгия анализ на брутния марж ще доведе до много глупави решения. Разбира се, много фермери от дълго време не са мислили като хора, които ръководят бизнес. Затова и правят глупостите, които правят като, например, да вземат назаем 250 000 долара, за да построят концлагерни птицеферми за пилета, които, в най-добрия случай, може да им връщат по 10 000 долара на година, без да си начисляват заплата. Това е абсолютно безумие! Обаче, фермерите се тълпят един през друг за това. Знам, че дребните детайли, градините с цветя и тям подобни са прекрасни, но първо залегнете над бизнеса. Анализирайте времето, което влагате с оглед на това каква ви е възвръщаемостта на час. Анализирайте покупката си по отношение на евентуалната възвръщаемост на инвестициите. Ще успеете ли да си върнете инвестицията след една година, или две, или 10 години? А за цял живот? По някаква причина сме си създали романтична представа за фермерството от гледане на много филми като уестърните с Джон Уейн и от изпълнения с носталгия по предвоенните години „Отнесени от вихъра“. Това не е реалност. Действителната реалност е в това, че ви трябва препитание. Всеки, който не е готов да подложи всяко хоби, всяка дребна подробност, всяка покупка и всеки час от деня си на стриктен бизнес-анализ не е готов да ръководи едно успешно и печелившо селскостопанско предприятие. №2 ХАРЧЕНЕ НА ТВЪРДЕ МНОГО ПАРИ ЗА НЕЩА, КОИТО НЕ НОСЯТ ПРИХОДИ. Дървените огради са хубаво нещо, но не носят пари. „Двойните тонажки“ (еднотонните пикапи с двойни задни гуми) събират погледите по селскостопанските изложения, но ако бизнесът ви не се състои в транспортиране на добитък и навъртане на 80 000 км на година, няма да си възвърнете инвестицията. Ако смятате, че имате нужда от куче, не ви трябва някое породисто куче за 100 долара. Някое харизано помиярче ще лае също толкова силно, колкото и породистото. Постоянно се изумявам на нещата, които фермерите купуват и

100


които не им носят приходи. Анализирайте всяка покупка в светлината на това дали ще допринесе към доходите. Задайте си въпроса: „От това ще изкараме ли още пари?“ Често купуваме нещо, защото ни се иска или защото съседите го очакват, но от него няма да получим суха пара. Не се харчете за нещо, докато не измислите как то ще ви генерира печалба. Ако искате зимна градина, недейте да я строите преди да сте наясно как тя ще ви възвърне парите, било то в намалени сметки за отопление или от продажби на разсад за декоративни цветя. Може да ви позволи да отглеждате зеленчуци извън сезона. Дори и не помисляйте да си купувате компютър преди да си докаже възможността да ви докарва пари. Докато не заработите на пълен работен ден, часовете прекарани в занятия, които не докарват доходи, са изгубени. Да си казвате: „Ще спестя малко време“ не е достатъчен аргумент, ако имате време за губене. И ако гледате телевизия, значи имате време за губене, което очевидно не е от значение за вас. Концентрирайте харчовете си върху доходоносни неща. №1 РАЗНОГЛАСИЕ МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВИЗИЯТА. Сега стигнахме до капан №1 за новите фермери – разногласия по отношение на мисията между участващите страни, особено ако са двойка. Предварително изяснете помежду си какво възнамерявате да правите. Стигнете до споразумение относно формулирането на вашата мисия и относно стъпките, които да следвате, за да я постигнете. После я следвайте твърдо. Всяко отклонение, което е извън уговорката, ще създаде проблеми в бъдеще. Всички ли са съгласни с правилото „отгледай си го сам“? Всички ли са съгласни с правилото да има само една кола? Кой ще се занимава с маркетинга? Какво наистина искаме да постигнем в този живот? Всичко това са въпроси, на които трябва да потърсите отговори преди да се заемете със селскостопанска дейност, защото ако по средата на пътя се натъкнете на големите противоречия по отношение на основни положения със сигурност ще обърнете колата. Ще запишете ли децата в детската бейзболна лига или не? Какви са правилата по отношение на домашните любимци? Каква е позицията ви по отношение на застраховките и осигуровките? 101


Когато нямате съвместимост и единомислие, всички заинтересовани страни ще живеят в състояние на недоволство. „Защо харчим само за твоите работи, но не и за моите?“ – това се превръща в рефрен, който ще съсипе бизнеса. Балансът, компромисът и отстъпчивостта – това са все жизненоважни неща за поддържане на равновесието. Но нищо няма да помогне ако има принципно разединение по отношение на главната посока и пътя, който да следвате дотам. Не е достатъчно само да сте единодушни за посоката, ако сте на различни мнения относно пътя. Разбира се, че не може да предвидите всяка област, в която могат да възникнат разногласия: и ние с Тереза със сигурност сме имали своите спорове. Така е в живота. Но разногласията в основните положения като начин на живот и мисия не са като разногласията относно това дали да засадим 20 корена домати или 30. В такъв случай сигурно бихме се спрели на 25. Бил съм свидетел на това как дадена двойка се премества да живее и работи на ферма и напълно се оплитат по този параграф и това е направо съкрушително. Ако тя е подредена, а той разхвърля, нейното желание за ново антре/мокро помещение в задната част на къщата, би отклонило ценен капитал от фермата. Ако той е чистник, а тя – не, че е толкова разхвърляна, ами да речем, че предпочита дейностите на открито, тогава часовете, които той отделя за шетане из къщата може да се върнат тъпкано на семейството, когато заприиждат сметките. Не намеквам, че жените не бива да работят навън. Тереза се занимава с полянката и с градината, а и с трактора се справя страхотно. Аз също от време на време мия чиниите. Но разпределянето на отговорностите трябва да е по сърце на всички и трябва да възлиза на увеличени приходи. Не съм нито семеен съветник, нито земеделски консултант. Просто казвам, че тази несъвместимост относно визията, според мен, е начин номер едно за провал. Трябва всичко да се обговори предварително и то толкова изчерпателно, че да не се налага да се изяснявате наново всеки път, когато се появи нещо дребно за обсъждане. Не претендирам, че знам колко от тези принципи за неуспех трябва да са налице, за да се стигне до провала на едно фермерско начинание, обаче мога да ви кажа, че и от малко става. И ви давам гаранция, че ако са налице дори и половината от тях, което и да е фермерско начинание ще е обречено на провал.

102


ГЛАВА 9

ДЕСЕТТЕ НАЙ-ЛОШИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ „ВЪЗМОЖНОСТИ“

В тази глава ще разгледаме основното ви поле на дейност. Всяка ферма си има основно поле на дейност и чак след това – ако основната дейност е стабилна, се развиват допълващи (или помощни) полета на дейност. Всички елементи би трябвало да допълват главното занятие по синергичен начин. Имайте предвид, че тук ще разглеждаме единствено основни полета на дейност. №1 РАЗВЪЖДАНЕ НА ПОРОДИСТИ КАКВОТО И ДА Е. Оставете тая работа с чистокръвните пoроди на финансово независимите господа с добре подплатените джобове. Несъмнено някои хора са успявали да изкарат някакви пари от това да отглеждат животни за разплод, но само след като вече са се доказали като образцови комерсиални фермери. Човек не може от самото начало да се опитва да произвежда най-доброто от каквото и да било. Попитайте се: „Бих ли купил животни за разплод от самия мен?“ Цялата общност, която се занимава със стадата за разплод е като елитно братство, като ексклузивен клуб. За да се включите в тази игра, видът ви ще трябва да отговаря на ролята. Това значи, че ще ви трябва едно хубаво бордово ремарке, теглено от мощен дизелов пикап с двойни задни гуми и двойна кабина, за предпочитане с ТV антена отгоре. Ще трябва да посещавате социални събирания, търгове и срещи на развъдните организации. Ще ви трябва идеално оформена алея за колата, оградена с бяла дъсчена дизайнерска ограда. Мястото около обора трябва да е професионалнооформено с цветя и чимшир и трябва да е приятно допълнение към просторната къща и прилежащата лятна виличка за гости. 103


Престижът и външният вид, свързани с отглеждането и маркетинга на чистопородни разплодни животни са чиста гаранция, че сметките никога няма да излязат във ваша полза. Да, неколцина успяват да продават чистопородни животни без някои от тези труфила, но не познавам никой, който да е успявал да го направи без каквато и да е показност. Отпечатването на лъскави търговски брошури и поддържането на нещата във вид, който да е впечатляващ за купувачите изисква много време и пари. Хората, които са успявали да намерят своята ниша без да изпадат в такава показност, са били дълго време в редовите търговски среди и са се отличили с безукорно реноме. Развъждането на животни за разплод е нещо, което или идва като кулминация на една блестяща кариера или поглъща купища пари още от самото начало. Това може да стане само по един от тези два начина. Пресата обича да отразява скъпия бик, който е бил продаден за хиляди долари на специализиран търг. Но причината това същество да е известно е, защото е било на върха. Не се споменава дали това животно е донесло печалба на собственика. В много от случаите, животните или растенията, които печелят изложенията биват оценявани не според функцията си, но според изкуствено подсилената им производителност. Царевицата, която успее да изсмуче най-много химични торове ще успее да спечели селекцията. Този бик, който може да превърне най-много зърно и хормони в живо тегло, е победителят. Няма значение това, че поколението на този бик не може да се възпроизвежда. Няма значение, че тази царевица е по-уязвима към засушаване. Това, което съдиите търсят по изложбите и изложенията на породисти животни, често няма нищо общо с функционалността, а е въпрос само на формалност. А подобни критерии са също толкова неподходящи при растенията и животните, колкото и при сградите. А дори и да изискваха функционалност, за каква функционалност щеше да става дума? Да не би за това животните да са издръжливи без лекарства? Или за това растенията да са устойчиви към вредителите без пестициди? Ако една развъдна дейност не може да бъде печеливша на пазарни цени, тя не е рентабилна. За всяко едно успешно-продадено за разплод животно трябва да се продадат две други на обикновени пазарни цени. Отглеждането на животни за разплод изисква фанфари. Ако решите да се занимавате с развъдно-подобрителна дейност нека това дойде като естествен апогей на дългогодишните ви постижения и 104


професионалното ви развитие. При това положение, достойнствата на вашата работа ще говорят за себе си без фойерверки и фанфари. №2 ЕКЗОТИЧНИ ЖИВОТНИ. В тази графа влизат лопатари, емута, алпака, щрауси, алигатори и други животни от този сорт. Тук също се включват и редките и непознати растения като брюква, овесен корен и по-редките видове репи. Причината тези неща да са екзотични е, защото пазарната ниша за тях е малка. Това не са неща, които хората купуват редовно. С тях нещата се развиват по следната крива: • Новина: някакво ново животно или растение получава някакъв отзив в пресата. Някак си хората чуват за това ново и невероятно нещо и се твърди, че отглеждането му е изключително изгодно. Едновременно с това се лансира и идеята, че всеки търси това нещо, отворил се е пазар за производителя и бъдещето е розово. • Рекламна шумотевица: тези публикации предизвикват вълна от повишен интерес и всички искат да се включат в играта. Хората се връзват на тази нова дейност като плащат огромни цени за тези ексклузивни развъдни животни или семена. Това е новият бум. • Разочарование: пазарът се срива. Изведнъж всички онези, които са се включили се поглеждат един друг и осъзнават, че всъщност пазар няма. Всичко е било фалшива представа, създадена от първоначалната шумотевица. Единствената причина първите предприемачи да изкарат пари е била тъй като достатъчно количество хора са се включили в играта, създавайки пазар не за реална употреба, а само за производство. • Срив: нещата се сгромолясват. Развъдните двойки, които са се продавали за хиляди сега струват няколкостотин долара. Хората си ближат раните и поголовно фалират. Обаче това снижава производството до такова ниво, което отговаря на действителното пазарно търсене. Това е нужното количество. • Умерен растеж: бавно, но сигурно цените започват да се покачват, но ще минат години – може и цяла вечност, преди загубените финансови инвестиции да бъдат покрити. Многократно сме били сме свидетели на този цикъл с екзотичните видове. Отглеждането на щрауси беше най-страхотната идея преди десетина години и развъдните двойки вървяха по 20 000 долара. Сега 105


разочаровани производители в Тексас направо отварят портите и пускат животните на свобода. Така те станаха най-голямата от Големите земни кукувици15 в Тексас. Моето правило за екзотичните видове е, че в момента, в който ги видите споменати в някоя от публикациите на Американския департамент по земеделие (АДЗ), вече сте закъснели. Хората, които изкарват пари от екзотичните животни, са само онези, които са започнали да ги развъждат преди да са чули всички останали. Веднъж започне ли човек да чете за тях в пресата, възможността вече е отминала. В тази категория бих включил всичко, което е ново и му се отделя много внимание от АДЗ. Например, преди няколко години, когато в югозападна Вирджиния се сринаха цените на тютюна, земеделската консултантска служба предложи нова култура, която да замести тютюна: броколи. Много от работата, нужна за внедряването на новата култура можеше да бъде извършена със същите машини като за тютюна и изглеждаше като да се получава добра комбинация. Хубава, високорентабилна култура, изискваща подобни почва и плодородие. Единственият проблем беше, че всички фермери бяха прочели същия бюлетин. Всички се включиха в играта и в крайна сметка се принудиха да заорат купища броколи, защото пазарът не беше подготвен за такъв приток от нова продукция. Нещо подобно се случи и с гъбите шиитаке. За известно време мало и голямо отглеждаше тези вкусни деликатеси. Но сега повечето от тези хора са фалирали и цената отново скочи. Сега някои отново се включват, но по-умерено. Същата работа се получи и с коледните дръвчета. Имаше известен период, когато всеки бюлетин на Консултантската служба по гори и лесовъдство превъзнасяше коледните дръвчета като най-апетитната лесовъдна дейност. Хиляди и хиляди декара по-късно – както и след няколко години, когато пазарът най-после се пресити от алчността на предприемачите – цените се сринаха и хората, които бяха засадили дръвчета преди 5-8 години, очаквайки че ще си докарат по 25 долара на дръвче, внезапно се оказаха в положение да приемат цени на едро от по 5 долара на дръвче. В някои райони сега продават дръвчетата на дребно за тази цена. Голямата земна кукувица (Geococcyx californianus), (англ. roadrunner) – още известна и като „пътен бегач“, е най-бързо бягащата птица в света и е характерен обитател за югозападните щати на САЩ и особено в Тексас. (Бел. прев.)

15

106


Просто помнете, че причината нещо да бъде екзотично е, защото не е лесна работа. Бизоните са отличен пример. Ако можехте да видите що за ясли, ограждения и камиони се искат за отглеждането на тези диви пичове, сериозно бихте се замислили преди да се заемете с тях. Хич не са лесни за развъждане и обуздаване. А и откъм пласмент са трудни. Да, някои фермери са създали пазар и са си намерили ниша. Но създаването на доходна ниша с екзотичен продукт, за който обикновеният човек си няма и представа, е много трудно. Бях на една конференция, където един господин превъзнасяше емутата си като най-голямото откритие на света. Аз стоях малко встрани и го гледах как общува с хората. Неговият ¾-тонен дизелов пикап с двойна кабина беше паркиран току до демонстрационната му площадка и той уверено изреждаше всичките достойнства на тази екзотична птица. Като го слушаше, човек би рекъл, че „Макдоналдс“ а-ха да започне да сервира бургери от ему! Като ме забеляза, че стоя отстрани, той се приближи до мен и ме помоли дали не бих могъл да намина по-късно да поговорим насаме, тъй като той искал да ме попита за някои неща. Когато се върнах покъсно, той ми довери, че проблемът му бил в пласмента. „Имам цяло поле пълно с тези птици, а дори и да ги раздам не мога“, оплакваше се той. Нищо лошо не искам да кажа за този човек. Той просто се опитваше да предизвика интерес към продукта си, за да накара хората да купуват. В това няма нищо нередно. Но за мен да видя разликата между рекламата на продавача и неговата лична изповед беше доста ярък пример за това какво непредвидимо начинание са всичките тези екзотични видове. Стойте далеч от тях! №3 РАЗВЪЖДАНЕ НА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ. Основният проблем при тези същества е, че не стават за ядене. Колко често семействата купуват хамстер или домашен заек? Колко често едно семейство купува виетнамско мини прасенце? Това е еднократна работа. От пазарна гледна точка, най-трудната част винаги е намирането на купувач. Веднъж сдобиете ли се с купувач, целта е да си осигурите следващи покупки от същия човек. Така се гради клиентска лоялност. Няма бизнес, който да може да оцелее дълго, ако постоянно трябва да въди чисто нови клиенти.

107


От една страна е вярно, че доволният клиент е вашата най-добра реклама, обаче пак сте ограничени само до хора, които искат някакво домашно животно, а в тази група е още по-малката подгрупа от хора, които искат точно вашето животно. Отгоре на това, хората, които купуват тези животинки, редовно имат проблеми. Животните се поболяват, на хората им омръзват или просто не са това, което са очаквали. Всичко това неизбежно се струпва на вашата глава. Да вземете ли животното обратно? Колко ли време да отделяте за съвети? Ще имате ли търпение да се занимавате с невежи хора? Ако имате страхотен магазин (или магазини) с цени и договори за големи количества, тогава не се колебайте и отгледайте няколко от тези животни. Но да залага човек на домашни любимци е губещо положение. За да имате успешни продажби, трябва да ходите там, където се събират много хора, или да харчите куп пари за реклама. С това ще се хвърлите или в скъпа кампания за директни продажби или в програма за продажба на цени на едро на някой частник. И в двата случая няма да добиете голяма печалба. №4 КОНЕ. Какво можете да направите с един кон, за да изкарате пари? Помислете за момент. Направете списък. Добре, колко от тези неща сте склонни или готови да направите. Да разгледаме някои от точките във вашия списък: • Пансион за коне: това – добре, но колко души се нуждаят от тази услуга? Да, чували сте за хора, които плащат по 100 долара на седмица, за да им гледат коня, но аз познавам мнозина, които са търсели такива хора и те все се оказват в съседния щат. Или просто са починали. Или просто са си продали коня. Това е същата онази мистична, неуловима далавера, дето носи лесни пари. Ако наистина успеете да намерите такъв човек, трябва да бъдете експерт, да подновявате постелята в яслата ежедневно и да гледате да разхождате коня всеки ден. Знаете ли колко време отнема това? Знаете ли какви съоръжения ще очакват от вас собствениците, които дават конете си на пансион? В повечето от тези бази, които съм виждал и човек може да се настани да живее. Онези собственици, които не изискват чак такава педантична грижа за конете си, няма и да плащат повече от 50-100 долара на месец. Но пак ще очакват да могат да идват и да яздят всеки ден. Пак ще искат мястото да е

108


чисто и представително. А и вие пак ще трябва да храните и обяздвате коня. Я оставете тая работа! • Уроци по езда: има хора, които са склонни да плащат за уроци по езда, но вие квалифицирани ли сте да ги обучавате? Хората не са глупави. Те могат да преценят вашите умения. Ако предположим, че притежавате необходимите умения, бихте ли могли да намерите достатъчно клиенти във вашия район, за да си струва? Знаете ли колко излиза издръжката на един кон? Знаете ли колко ще ви излезе застраховката „Професионална отговорност“ за такава една дейност? За да си покриете застраховката, ще ви трябват много ученици, а това ще отнеме и много време. • Трениране на коне/обяздване: ако се чувствате уверени, че можете да правите това, браво на вас. Вие вероятно знаете по-добре от мен какви са възможните варианти и сигурно ще постигнете успех. • Теглене на каруци или файтони: някои хора дават конете и каруците си под наем на бизнеси за градските паради. Това веднага грабва вниманието и придава някаква носталгичност на обществената изява. Да, обаче ще ви трябва каруца, повод и фургон, за да превозите коня. Действително в това има възможност да се вадят пари, обаче трябва да бъдете много организирани. Според мен, това е една неразработена възможност. • Езда по горски пътеки: за това ще са ви нужни няколко коня или ще трябва да сте достатъчно близък с ентусиазирани ездачи, които биха ви се доверили да ги поведете нанякъде. Макар и да отчитам, че доста хора се занимават с това и че, всъщност, изкарват доста пари като го правят, да организира човек дотам нещата е почти винаги въпрос на хоби, на занимание по време на отдих. Хората, които наистина посвещават свободното си време на това развлекателно занимание, стават доста добри и всъщност успяват да припечелят някой и друг долар. Голямо предимство тук играе близостта до туристически район. • Състезания: хайде сега, нека бъдем реалисти! Идете вижте някои от хората, които печелят едва колкото да покрият поддръжката на победителя на Кентъки Дерби и ми кажете дали сте готови за това. Ако му намерите цаката на това занятие, тогава тази книга ще е излишна за вас. • Търговия с коне: купуването и продаването на коне изисква изклю-

109


чителна експертиза, а заедно с това и възможности за транспорт и настаняване на пансиони. Вероятно е по-трудно да пробиете в тази ниша, отколкото дори и в Братството на развъдчиците на чистопородни животни. Изводът е, че конете в нашето общество са животни за отдих. Да, може и да изкарате някой и друг долар от един кон, но никога няма да си покриете разходите за поддръжка. С това не казвам, че конете нямат своята си ниша в раздела за отдих и почивка и има хора, които наистина са изкарвали пари от това. Но тези хора са изключението от правилото. Аз съм „За“ конете, дотолкова, доколкото някой друг ги гледа. №5 ДЕЙНОСТИ, ИЗИСКВАЩИ ЗНАЧИТЕЛНО КАПИТАЛОВЛОЖЕНИЕ. Всяка дейност, която налага използването на машина за 20 000 долара, за да се свърши работата, не е добра идея. По незнайна причина сме се запленили от лъскавата техника и грамаданските сгради. Познавам много хора, които си правят езера и отглеждат шарани, но повечето от тях работят в града, за да могат да си плащат сметките. Влагането на капитал в неща, които гният, ръждясват и амортизират, е рисковано и заробващо. Такава една машина или сграда трябва да бълва продукция, за да може да покрие разходите по придобиването й. Познавам дървосекачи, които притежават техника на стойност половин милион долара и които изкарват по-малко, отколкото някой, който разполага само с пикап и резачка. Онзи, който се е обзавел с челюстни товарачи, два камиона за трупи, един трактор за извоз на дървесина, и един булдозер, трябва да продължи да бълва обем, за да може да поддържа притока на пари. Ако купувачите наложат квота, както те често и правят в ситуации на свръхпроизводство, тогава нашият човек се чуди откъде да намери пари за заплати и погасяване на дълговете, като нищо не печели. Освен това, той трябва да координира мащабни дейности, както и да е в постоянна връзка с хората, обектите и многото сечища. Ще бъдете изненадани, ако разберете колко много предприятия, изискващи големи, тежки машини, работят с минимални нетни печалби, ако изобщо имат такива. Средностатистически, фермерите получават помалка възвръщаемост от инвестициите си, отколкото която и да е друга група хора в обществото. Не мога да проумея защо някой би пожелал да инвестира половин милион долара в нещо и да работи ден и нощ, само за да изкара чисти 20  000 долара на година. Ако разполагате с такива пари за инвестиция, по-добре ги сложете в банката и събирайте лихвата.

110


№6 ОТГЛЕЖДАНЕ НА КАКВОТО И ДА Е В ЗАТВОРЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ. Това е селско стопанство от най-модерен тип, но представлява новата феодална система: едно крепостничество, самоналожено от фермерите. Пилетата, прасетата и млечните крави сега жънат плодовете от концентрационните производствени модели, в които фермерът взема назаем всичките пари, за да получи привилегията да разреши на един вертикален интегратор да решава дали ще му отпусне затворници. Птицепроизводството е затънало най-дълбоко в този упадъчен производствен модел. Фермерите вдигат съоръжения, които им костват 250 000 долара, за да бъдат построени и оборудвани и след това компанията за птици слага пилетата в помещението. Но на фермера не му гарантират стадо птици извън бройките, които са вече настанени в халето. Компанията може да откаже да слага пилета там по каквато и да е причина. Стотици, ако не и хиляди, производители са загубили или са на път да загубят фермите си, когато компанията реши да не докарва повече пилета в халетата. Ипотечните сметки си вървят, независимо от това дали има пилета във птицефермата или не. За мен главният сигнал, че този тип съоръжения са умряла работа, е, че повечето фермери, които ръководят такива халета, работят извън фермата за доходи. Ако имаше някаква финансова полза от тези халета, тогава защо собствениците продължават да пътуват до града за работа? Колко други хора познавате, които биха инвестирали 250 000 долара в някакъв бизнес, от който не получават и половин заплата? Производителите, които работят по договор, са сигурно най-нещастната група фермери, които някога съм срещал. Те са дори по-нещастни и от фермерите, чиито доходи идват предимно от производството на зърнени култури и това е, защото те напълно са изгубили контрол над вземането на решения за собственото си стопанство. Фермерите, които отглеждат млекодайни крави в затворени помещения, са пропищели, защото цените на млякото продължават да падат стремглаво до нивата на световния пазар. Кравите страдат от всякакви видове проблеми, отказват да се възпроизвеждат и на бърза ръка ги пращат за бургери. Наистина, отглеждането в затворени помещения на каквото и да е, е една от най-лошите селскостопански възможности.

111


№7 МОНОКУЛТУРА ИЛИ КАКВОТО И ДА Е, КОЕТО СЕ ОСНОВАВА НА ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ИЗТОЧНИК НА ПРИХОДИ. Обикновено можете да разпознаете фермера, който се е хванал с такова неудачно начинание, защото той се идентифицира с конкретната си стока: „Аз съм говедовъд.“ „Аз отглеждам сладка царевица.“ „Аз развъждам шарани.“ „Аз гледам кози.“ Фермерите, които се идентифицират по този начин слагат всичките си яйца в една кошница не само по отношение на производството, но и по отношение на маркетинга. Обикновено те имат два или три пазара, но в повечето случай имат само един. Почти нямат думата по отношение на цената или количествата. Този тип земеделие е ориентирано единствено към производството, базирано е на стоката и е подложено на огромните вариации в цените на едро. Цените на едро са като крайчето на камшика. Някога пързаляли ли сте се с шейна по хълма, хванати „на влакче“ с неколцина други хора? Нали знаете как ако човекът отпред извие съвсем лекичко, то този най-отзад политва съвсем встрани? Така стоят нещата и с цените на едро и дребно. Цените на дребно са като този, който е отпред на шейната-влакче. Фермерите са като този, който е най-отзад на влакчето. Най-малкото разклащане в сектора на търговията на дребно оказва огромен камшичен ефект на производствения сектор. Една от причините е в това, че крайният потребител е най-чувствителен към цените. Разлика от само няколко цента в повече или по-малко поражда огромни вариации в покупателните решения. На потребителско ниво хората не трябва на всяка цена да закупят този Т-бон стек или онази свежа глава маруля. Колко от нас отказват да купуват нещо, докато цената му не падне под определено ниво? Можем да купуваме, а можем и да не купуваме. При разлики само от няколко цента на килограм, можем да решим да ядем нещо друго тази седмица. Фермерът, от своя страна, е инвестирал огромни количества капитал в производството на този продукт. Нужна е огромна промяна в цените, понякога и до 90 процента, за да се реши един фермер да прекрати или промени производствения си план.

112


Разбира се, фермерите постоянно се оплакват именно от това, но е необходимо да се гони някакво приблизително равновесие. Да се вложи всичкия капитал, време и енергия в един-единствен продукт, по правило, си е едно от най-рискованите неща в селското стопанство. Ако трябва да произведете достатъчно количество от този единствен артикул, за да можете да се издържате от това, тогава ще трябва да работите с голям обем, а големият обем ви хвърля в пазара на едро и носи всички минуси, които съпътстват всяка една мащабна дейност. Към тези минуси спада и това, че ставате жертва на времето, вредителите и цените, както от производствена, така и от търговска страна. По нови данни, изнесени от селскостопанските икономисти излиза, че за да изкара заплата от 15 000 долара на година, един зърнопроизводител в Средния Запад трябва да отгледа 4 000 декара царевица или 12 000 декара жито. Самото събиране на реколтата си е жив кошмар, както от икономическа, така и от организационна гледна точка. Това не е реалистичен вариант за някой, който иска да става фермер. Всъщност, ако трябва да си говорим истината, това не е реалистичен вариант и за повечето от фермерите, които го правят. Изводът е следният: стойте далеч от монокултурите и от борсовите стоки, които са единствен източник на приход. №8 КАКВОТО И ДА Е, КОЕТО НЕ СЕ ЯДЕ РЕДОВНО. Ако не ядете често дадено нещо, има голяма вероятност и другите да не го ядат често. Сега, имайте предвид, че в тази глава разглеждаме основните дейности. Съществуват безкрайно много възможности как една обичайна храна да бъде комбинирана с такива, които са по-нестандартни. Това е доста разумен подход. Но екзотичните, странните и рядко консумираните продукти не са най-доброто решение за основна дейност. За стълб на вашето стопанството би трябвало да се спрете на нещо, с което хората са запознати, и което консумират в значителни количества, само че трябва да произвеждате този артикул в такъв специфичен вид или високо качество, че да ви отличи от другите на пазара. Може да разгледате другите дейности, които вече изброихме, например тази с екзотичните видове, и при нея ще отчетете две нарушения според този принцип. Всъщност, колкото повече от тези принципи дадена продукция нарушава, толкова по-зле. Дръжте се за познатото и се пазете от шантавото. 113


№9 ВСИЧКО, КОЕТО НЕ ВИ Е МНОГО ПРИЯТНО. Тук бих включил и всичко, което правите само заради парите. Успехът отнема твърде много усилия, за да се опитвате да го постигнете само по сметка. Парите, сами по себе си, няма да задържат вашите решимост и страст на нивото, необходимо за постигане на успех. В тази книга отделям доста време на това да се опитам да ви помогна да бъдете по-практични в подхода си, да мислите логично, да действате като бизнесмени. Но тук гласувам за сърцето и интуицията ви. Нужен е баланс. Признавам, че не ми е приятно да се тикам под коне. В такъв случай, по-добре да не се занимавам с това. Не ми доставя удоволствие да поправям машини или да се занимавам с детайлна дърводелска работа. Не ми идва отръки и просто не ми е приятно. Тези мои черти са част от това, което съм. Вероятно е по-добре да не ставам дърводелец или автомонтьор. Ако не обичате животни, по-добре да не се занимавате с животновъдна дейност. Или пък ако милеете за всички животни, пак не трябва да ги отглеждате – или поне не за човешка консумация. Ако не обичате растенията, може би не трябва да ставате зеленчукопроизводител. Имайте предвид, че колкото и да ви е приятна дадена дейност, пак ще намерите неща в нея, които да не ви харесват. Тук не става въпрос за тези дребни нещица. Аз говоря за вашата душа, за вътрешната ви същност, за темперамента ви и какво ви импулсира или отблъсква. Нещо, което никога не ви е вълнувало, сигурно не трябва да бъде основната дейност на вашето стопанство. Когато получавате списания, вижте от кои статии се палите и кои преглеждате отгоре-отгоре. А защо да не си направите списък – може да ви помогне да се самоопознаете. Ще се открои някаква тенденция и след време ще откриете нещо: „А, тези статии редовно ги чета, а онези дори не ги и поглеждам.“ После се попитайте каква е общата нишка. Тези статии, които постоянно четете за животни и растения ли са? Или е нещо малко поконкретно като храна или декорация, може би домашни любимци или изтънчена кухня? Ако се боите, че естествените ви наклонности ще ви поведат в посока, която може да направи селскостопанската дейност много трудна – което би нарушило някои от тези правила тук, тогава може би трябва да посетите някои от фермите, които се занимават с тези неща, които ви се виждат отблъскващи и да видите дали антипатията ви е основателна.

114


Вземам тази тема присърце, защото тук доста се занимаваме с преработка на животни – или, иначе казано, с колене на животни. Често идват хора, които искат да се включат в процеса, за да видят дали интуитивното смущение, което изпитват, е нещо реално или е резултат от незнание или погрешни представи. В повечето случаи хората си тръгват с напълно променени възгледи за нещата. Мисля, че е наложително да отправим това предупреждение, защото нашите предчувствия за нещата често не се основават на фактите, ами са по-скоро подсъзнателна реакция към минали събития или дори разкази. Всеки, който е минавал през това да избира име на детето си, ще разбере за какво говоря. Когато преглеждахте имената, имаше ли такива, които просто не можехте да понасяте? Общо взето, тези имена, които наистина не харесваме са имената на хора, от които имаме лоши спомени. Може да е било името на побойника на класа. А може да е името на момичето, което винаги са избирали вместо вас за главната роля в училищната пиеса. Същото важи и за имената, които ни харесват. Понякога не знаем защо дадено име ни харесва, докато не си спомним: „Това беше името на онази мила какичка от горните класове, която седеше до мен в училищния автобус, когато бях във втори клас, и с удоволствие ме слушаше как чета.“ А може би името, което ви харесва е било името на професионалния футболен играч, който батко ви е обожавал, когато сте били деца, а нали батковците знаят кое е най-доброто! Мисля, че разбирате за какво говоря, така че не следвайте този принцип до крайност. Гледайте да има баланс, да вземате решенията с разбиране и избягвайте нещата, които наистина не са ви приятни. №10 ВСИЧКО, КОЕТО ОБЕЩАВА НЕЗАБАВНО РАЗБОГАТЯВАНЕ. Ако някой ви каже да подхванете дадена селскостопанска инициатива, от която веднага можете да забогатеете, не го правете. Тук бих включил дори и подсъзнателното мислене. Даже и през ум да ви минава, че от тази или онази основна дейност ще спечелите лесни пари, или бързи пари, или и двете: просто забравете! „Няма такова нещо като безплатен обяд.“ Вярно си е. И още как! Мога да се сетя само за две причини някой да се опитва да ви въвлече в някаква сделка с такова обещание. Едната причина е, че те са се пробвали и са се провалили така ужасно, че искат да завлекат колкото се може повече хора, та да не се чувстват все едно само те са толкова глупави, че да се вържат на това. Другата причина е, че те нещо шикалкавят. 115


Може би не са си изплатили всичките сметки. Може би не искат само те да страдат. Може би цялата работа още не се е извъртяла напълно. А може и да са просто наивни. Както и да се опитват да ви уговорят другояче, забравете за далаверите с лесните пари. Такова нещо не съществува. Разбира се, ако не смятах, че съществува селскостопанско начинание, което да е стабилно и доходоносно, никога нямаше да с��дна да пиша тази книга, нито пък другите две, които също съм написал. Бъдете сигурни, че тази книга не е написана като начин за забогатяване. Тя е пряк резултат от безбройните хорски запитвания: „Как мога и аз да направя това, което вие правите? Откъде да започна?“ Истински се надявам, че ще успея не само реално да изложа възможностите в селското стопанство, но също и да изтъкна дисциплината, постоянството и жертвите, които са нужни, за да реализира човек тези възможности. Ако знаех за някакви преки пътеки, със сигурност бих минал по някоя от тях. Но такива няма. Точка. По правило, всяка пазарна възможност, която звучи подозрително добре, си оправдава подозренията. Онези, които казват, че ще изкупят цялата ви продукция, няма да го направят. Онзи, който казва, че е намерил начин за бързо забогатяване, нищо не е намерил. Е, това са те: десетте най-лоши идеи за основна селскостопанска дейност. Естествено, има неколцина, които са се оказали на точното място в точното време и са пробили във всяка една от тези категории. Не твърдя, че това в никакъв случай не може да стане. Но ако бях комарджия, нямаше да заложа пари на никоя от тези дейности, особено ако съм нов или начинаещ фермер. Дръжте се за това, което звучи разумно, когато избирате кой да е главният начин за изкарване на доходи от фермата и стойте настрана от всичко, което намирисва на рекламна шумотевица. Когато фермата ви започне да бележи успехи, винаги можете да прикачите някои по-нестандартни проекти по периферията. Но ако планирате тези проекти да оформят стълба на фермата ви, това ще е предизвестие за бедствие.

116


ГЛАВА 10

НАЙ-ДОБРИТЕ ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Макар и да няма човек, който да притежава напълно изчерпателна информация за всичките перспективни селскостопански инициативи, със сигурност има такива дейности, които заслужават да им се отдели специално пояснение, защо представляват добри възможности. Целта на тази дискусия не е да насочи всички ви към едни и същи дейности и после да се получи насищане. Целта е да ви разкрия точно сега някои от най-рентабилните селскостопански инициативи. Използвал съм няколко критерия за избор: – Ниско първоначално вложение спрямо възможността за генериране на доход. Като цяло, най-добре е да се гони по-ниското съотношение на инвестиции спрямо годишни брутни продажби. Това не означава, че не съществуват капиталови разходи, а просто означава, че относително казано, има потенциална възможност да се постигне висока доходност при относително ниска първоначална инвестиция. – Висок брутен марж на печалбата – получава се при голяма разлика между разходите и приходите. – Относително ниски изисквания за поддръжка. Това включва минимална амортизация, висок процент на лоялност на клиентите (много търсен продукт) и ниски разходи за възстановяване на дълготрайни активи. – Високо съотношение на паричния поток, спрямо разходите, така че да се осигури разполагаем капитал. Тук бихме могли да включим и относително бърза възвръщаемост на инвестициите. 117


– Наличие на данни за висока успеваемост измежду новите инициативи – Повишено търсене и ниско предлагане на пазара в момента. Достатъчни възможности за разширяване – в повечето случаи, в четворен размер би било просто. Едновременно с това, никоя от тези дейности в момента не се насърчава от Американския департамент по земеделие, т. е. онези, които следват отъпканите пътеки, нямат и представа, че съществуват тези потенциални печеливши инициативи. Освен ако тази книга не се продаде в един милион екземпляра и всеки читател не се заеме с едно от тук-описаните начинания, за вас ще има пределно много място за изява. – Висока отличителност на продукта, което улеснява пласмента в съответната търговска ниша. – Потенциал за печалба, който е относително независим от мащабите на предприятието. Маржовете на печалба не са значително по-ниски при малките предприятия, което позволява човек да „навлезе на пазара“ с някакъв прототип и пак да регистрира печалба. Имайте предвид, че говорим за основна дейност. Също така помнете, че всеки регион в страната е специфичен и ще е по-подходящ за развитието на една или друга от тези дейности. Ще обръщам внимание на случаите, където това важи в особено голяма сила. №1 ПАСИЩНИ ПИЛЕТА. Да ви кажа откровено, мисля, че това е вероятно най-златната селскостопанска възможност занапред. Ето какво ме кара да мисля така: – Първата ми книга „Печалби от пасищни пилета: как да изкараме чисти 25 000 долара за 6 месеца от 80 декара“ (Pastured Poultry Profits: Net $25 000 in 6 Months on 20 Acres) описва подробно този прототип по начин, който го прави лесен за възпроизвеждане, където и да е другаде в страната. Просто действа. – Всички ядат пилешко. Консумацията на пилешко на глава от населението в момента е по-висока от тази на телешко и тенденцията е покачването да продължава. Консумацията на пилешко е висока, тъй като хората го консумират почти ежедневно. – Изключително ниски първоначални капиталовложения. Може да започнете и в задния си двор. Някои хора започват в градска среда или в гаража си само с един-два кокошарника.

118


– Лесно-преносимо – ако промените местоположението си, цялата инфраструктура може да бъде преместена с един пикап. – Бърза възвръщаемост. Времето от първото пиленце до готовия бройлер е 8 седмици. Виждате си парите обратно след само 8 седмици! Това е почти толкова бързо, колкото и при репичките. – Пасищните бройлери са толкова по-вкусни от всичко друго (включително и от бройлери, които са биологично отглеждани, имат свободен излаз от кафезите и ги пускат редовно в градината), че просто сами се продават. От безброй многото хора, които са се пробвали в тази дейност, съм срещнал само един-двама, които споменаха, че са имали проблеми с пласмента. За повечето това е единственото притеснение, когато се захващат, но се оказва, че е най-лесната част от цялото това занятие. – Съчетава се добре с почти всяка друга дейност. По моему, това е „тлъстият кокал“. Не се конкурира с други дейности, които използват земята. Мобилните курници могат да бъдат настанени в овощната градина, около окосената периферия на зеленчуковата ферма, в поле с добитък или овце, както и в падока, където развеждат конете. Може да ги разположите по протежение на затревените ивици покрай пътя или в разделението между платната на магистралата. Обширната поляна на местния спортен клуб или на някое промишлено съоръжение може да бъде наторявано и поддържано от пасищни пилета. Тази идея може да наложи да проявите изобретателност в доводите си, но стига само един да „пробие леда“ (най-вероятно този един ще сте вие) и това веднага ще се превърне в мода. – Относително нерегламентиран пазарен достъп. Държавните разпоредби позволяват на производителите да обработват и пласират птиците си както на частни лица, така и на хотелския и ресторантьорски браншове. Над 30 щата позволяват да се отглеждат до 20 000 птици годишно, което е бройката, освободена от държавни инспекции. Някои щати прилагат доста по-ограничителни разпоредби и свалят тази бройка чак до 1 000 пилета. Но при по-творчески бизнес-подход и търговски акцент, както и с малко повече новаторска находчивост, на държавните чиновници ще им е трудно да ви хванат натясно. – Съществува помощна система. Американската асоциация на производителите на пасищни пилета (http://apppa.org – бел. ред.) е конкретно насочена към работещите в тази област и е катализатор за креативност, разрешаване на проблемите и споделяне на информация.

119


– Тази дейност е подходяща за деца. Всички деца обичат малки пиленца, а точно младите пилета са предмет на това производство. Пиленцата няма да ритнат едно дете в пищяла или да го прегазят, ако попадне в ограждението. Говорим за същество с размери, подходящи за деца, на което цялото семейство може да се радва. Колкото по-неестествен става индустриализираният птицеразвъден модел, толкова повече се разширява нишата за пасищни пилета. Тъй като търговската медиа почти всеки ден вади на бял свят нови злоупотреби със стоките и служителите в хранително-вкусовата промишленост, потребителското желание да види промяна е изключително високо. Когато списанието „Time“ публикува репортаж, че приблизително 10 процента от теглото на едно пиле в супермаркета е „фекална супа“, тогава по-лесно започват да се намират хора, които търсят нещо извън наличното предлагане. Хората искат да знаят къде могат да намерят нещо различно. От Колорадо до Алберта, от Орегон до Онтарио, и от Белиз до Саскатчеуан има хора, които гледат пасищни пилета с голям успех. Ако знаех за нещо по-добро, него щях да правя. №2 ЯЙЦА. Иска ми се да кажа, по-скоро, „яйца от пасищни пилета“, но това не е толкова наложително. Носачките са по-приспособими към различни производствени практики, отколкото са бройлерите, които са млади и летаргични. Обаче носачките са подвижни, много по-умни, издръжливи и по-агресивни по отношение на менюто си. Има по-малко нормативен контрол спрямо яйцата, отколкото при бройлерите и със сигурност са също толкова често консумирани. Разликата между яйца от носачки на подово отглеждане и каквото и да е друго, е невероятна. И особено когато хората чуят кратко описание на настоящите концентрационни методи за производство на яйца веднага виждате как отдават предпочитания за нещо различно, ако не друго, поне от съображения за хуманно отношение към животните. При индустриалния модел имаме едно хале, което е дълго, колкото едно футболно игрище и в което има три нива от кафези. Всеки кафез е около 56 см х 41 см и съдържа около девет птици. В повечето от тях има поне едно мъртво пиле в някакъв етап на разложение и тялото му се отъпква през дупките на мрежестия под от съквартирантите му, които едва намират място да приклекнат. Помещението смърди до небесата, прашно е, сумрачно е и обикновено изглежда като дълбините 120


на катакомбите, вместо да е един добре осветен и проветрен кокошарник. Постоянната дажба от хормони, медикаменти, преработени пилешки пера и дреболийки, както и зърно се представя като „балансирана естествена диета.“ Тъй като нямат полог, птиците снасят яйцата си на наклоненото мрежесто дъно на клетката. Яйцата се изтъркулват към улей в края на кафеза, откъдето започват дългото си пътуване по една брезентова лента към сервизното помещение. Възрастните пилета могат да погълнат огромни количества от окосена трева, ако нямате достатъчно място за пасищна дейност. При това, те обожават покълнало зърно, плявата от сеното, както и всичко друго, което идва от пасището – те изкълвават до голи пръчки дори големите плевели. Поради голямата им мобилност, има много начини за кокошкитеносачки да бъдат присламчени към други вече съществуващи дейности. Свободните пилета от мобилни курници могат да дезинфекцират площите около овошките или под зайците (вижте книгата „Печалби от пасищни пилета“). Всеки телеугоителен комплекс би могъл да издържа в съседство едно значително по размери мероприятие за яйца – кокошките се разхождат свободно между говедата като кълват несмляното зърно и ядат всякакви ларви на насекоми. Същото важи и за помещението за почивка в една мандра – през всяка крава минава достатъчно зърно да изхрани между две и четири пилета, в зависимост от обема на зърно в дажбата на кравата. Един пансион за коне също би изхранил доста пилета. Има големи разлики в качеството на яйцата. Прилагането на няколко по-естествени идеи за производство ще ви позволи да добивате яйца с отлично пазарно качество и висока търговска стойност – те ще са по-вкусни, по-здрави и с по-привлекателен вид. №3 ГОВЕЖДО ОТ САЛАТНИЯ БАР. Тук говорим за говеждо на цени на дребно. Най-лесният начин да постигнете това е да купите тежки телета (200-250 кг) и да ги отглеждате един сезон преди да ги превърнете в говеждо през есента. Въпреки че ние гледаме и крави, аз бих ви посъветвал да не се захващате с крави в ранните години на вашето стопанство. Вярно е, че кравите имат някои предимства пред телетата главно поради ниските си хранителни изисквания. Освен това, ние не разчитаме на говеждото като основна дейност, което ни дава малко повече толеранс в това да решим какъв вид добитък да отглеждаме.

121


Реално, ние подсилваме наличната бройка телета като купуваме допълнителни телета от други хора (дори и чрез борсата) и ги прибавяме към нашите говеда. Гледаме само толкова крави, колкото са нужни, за да изяждат бракуваното сено и да извлечем максимална полза от пасищата. Ако се отвори по-голям пазар за говеждото, отколкото са родените от тези крави телета, предпочитаме да купуваме допълнително телета, отколкото да прибавяме нови крави. Най-голямото предимство на този вид основна дейност е минималната инфраструктура, която се изисква: един маркуч за вода и електропастир. Единственият голям разход е купуването на добитъка. Но тъй като не са ви необходими скъпи сгради и съоръжения, веднага щом продадете говеждото през есента ще си възвърнете първоначалната инвестиция, плюс печалбата. Тъй като тази дейност не изисква скъпа инфраструктура, нейният потенциал за печалба не зависи от мащаба на дейността. Можете да пуснете две телета в 8-те декара отзад – трябва да им давате достъп само до 200 м2 оградено пространство на ден, но като използвате електропастир ограждането става лесно и излиза евтино. Моята книга, „Говеждо от салатния бар“ (Salad Bar Beef), описва всичко това в големи подробности. Има голямо търсене за чисто, постно говеждо месо, особено ако при този животновъден метод очевидно се подобрява състоянието на земята, така както бизоните са стимулирали растежа на прерийните треви. Понастоящем, болестта „Луда крава“ витае в подсъзнанието на потребителите из целия свят и можете да изкарате пари от техните опасения с един алтернативен говежди продукт. Вероятно 99 процента от говедовъдите в Америка имат съоръжения и оборудване, които са прекалено сложни. Като махнете оборудването, скъпите огради, силозите, зърнените фуражи и превоза, това, което остава е само добитък, трева, една електрическа жица и малко тръба от черна пластмаса. Хората все още обичат говеждо. Наистина. Единственото, което трябва да направите, е да им доставите вкусно говеждо, което идва без комплекс за вина или здравословни опасения и хората ще купуват продукцията ви. №4 МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ОТ ПАСИЩНИ КРАВИ. Това е една страхотна възможност, особено за онези щати, където е разрешена продажба-

122


та на непастьоризирано мляко директно от фермата. Единственото нещо, което й пречи да бъде една по-добра възможност от гледането на пасищни бройлери са нормативните ограничения, наложени от държавата. Ако ги нямаше, бъдете сигурни, че щях да се занимавам и с това. Една крава порода Джерсей, сезонно лактираща, може да даде поне 3  000 литра мляко средно на година. Като го сметнете на цени на дребно от 79 цента на литър, това възлиза на 2 400 долара на крава. При наличието на едно хубаво пасище (за добрия млеконадой ви е нужно да имате отлично пасище) можете да гледате, грубо сметнато, по една крава на 4 дка, но ако трябва да дадем изключително консервативна преценка, нека го сложим по 6 дка на крава. При цени на дребно, млякото от 10 крави на 60 дка площ може да възлиза на 24 000 долара брутен годишен доход. Това си е бая изгодно. Въпреки нормативните ограничения, неконвенционалните методи за гледане на млечни крави все пак може да бъдат включени в списъка за основни дейности. Ако можете да намерите „вратички“ в разпоредбите, или ако те са поносими във вашия щат, толкова по-добре. Понастоящем едно от предимствата на тази дейност е ценовата подкрепа, или млечните субсидии, както често ги наричат. Въпреки че лека-полека ги премахват, ще мине доста време преди да съществува истински свободен пазар на млечната промишленост. Вие, като неконвенционални производители, можете да извлечете финансова полза от изкуствените пречки, създадени от правителството, защото оперирате според съвършено различна икономическа матрица от тази на един обикновен млечна ферма, където кравите се отглеждат в помещения на закрито. Именно тези индустриални затворени пространства са основанието за наложилата се икономика в млечното производство. Разбира се, тази дейност включва и добавянето на стойност чрез продукти като сирене, масло, кисело мляко и сладолед. Ако се обзаведете с оборудване от неръждаема стомана и преработвателен цех за един от тези продукти, напълно логично би било да прибавите и други артикули и да разнообразите асортимента. Дотогава, в тези райони, които са с добре-развита млечна промишленост намерете такива производители на сирена, които работят по поръчка и ги ангажирайте като подизпълнители. Само гледайте да намерите някой, който да не смесва вашето мляко с чуждо.

123


Пазарът за биологично мляко сега започва да набъбва поради безпокойството на потребителите, свързано с използването на говежди растежни хормони (ГРХ) при кравите и липсата на обозначаването им на етикетите. Въпреки че инвестирането в един млекопреработвателен цех е доста значителен разход, много фермери са намерили чудесни евтини начини да покрият инспекционните изисквания. Ако се поровите малко в литературата за млечни продукти от пасищни крави, ще се запознаете с колкото искате разработени модели. Тази дейност се различава от отглеждането на говеждо по няколко параграфа: • Нужни са млекодайни крави. Това не може да се постигне с невъзпроизвеждащи се животни. • Изисква се заплождане. Заплождането предполага или бикове или изкуствено осеменяване, както и всичките графици и наблюдения, които са необходими. • Трябват ви познания и вещина по отношение качеството на едно пасище, за обръщенията и управлението на тревите и плодородието като цяло. Млечните крави са по-капризни от месодайните говеда. • Телетата също са част от картинката не само от гледна точка на отелването с присъщите му родилни проблеми, които могат да усложнят нещата, но и с въпроса какво да се прави с веднъж родените телета. Ще ги отглеждате ли, ще ги продавате ли, що ли? Млечното телешко може да е добър вариант. • По-стабилен паричен поток. Докато за месодайните говедата има надеждно пасище само 3 месеца в годината, една сезонна мандра носи приходи цели 8-9 месеца. • Няма ко��пенсаторно наддаване. При месодайните говеда по време на суша или при други сезонни затруднения с фуража, животните едреят само като размер. Веднъж щом избуи тревата, те компенсират като трупат живо тегло с килограми на ден. При едно млекодайно животно това не се случва. Ако в даден ден пропуснете потенциалния млеконадой поради неправилно планиране или недостатъчна дажба, кравата няма как впоследствие да компенсира с увеличен млеконадой. Веднъж пропуснатото количество си е загубено завинаги.

124


• Разходите за цеха. Устройването на един цех може да ви струва някъде в диапазона от 5 000 до 100 000 долара, в зависимост от това колко крави искате да доите, колко находчив е дизайнът и колко от материалите можете да си набавите евтино. • Доене два пъти дневно (обикновено). Това ви ангажира, но не повече от работата с пасищни бройлери. • Необходим е по-голям опит. Говорим не само за контролирането на група тревопасни, но и за тяхното развъждане и доене, които сами по себе си имат много за научаване. Бих препоръчал на всеки, който е заинтересуван от тази дейност първо да поживее и поработи няколко месеца на мандра, където кравите се отглеждат пасищно. Имал съм честта да познавам няколко изключителни животновъди, които гледаха млечните си крави на пасища. Със сигурност, мандрата на Сид Бикфорд в Уисконсин е забележителна, както веднага би отбелязал съпругът й, Пол. Сейси Хол и Бил Дикс в планините в южно Охайо си докарват прекрасни доходи от малката си мандричка. Те се разрастват малко по малко, събират използвана техника оттук-оттам, и поддържат работния си плам. Но вероятно Керъл Екариос от Минесота ръководи една от найвпечатляващите мандри, които съм посещавал. Без да имат селскостопански опит, тя и мъжът й изтеглили спестяванията си и купили малка ферма. После купили теленца и ги хранели с биберон. Само с 3  000 долара успели да префасонират единия край на една стара плевня с мансарда в доилна зала за три крави с прилежащо помещение за съхраняване на млякото. Като видях сградата, не можах да повярвам, че е категория А. Карол даде следното обяснение: – Извадих си копие от разпоредбите и ги разнищих една по една. Когато инспекторката дойде и започна да изисква промени, аз й посочвах конкретната алинея, която отменяше тези изисквания. Бях разучила разпоредбите по-добре от нея. Просто трябва да знаете добре разпоредбите. Тъй като си била добре подготвена с материала, Карол успяла да мине и с една доилна машина, с една кофа от неръждаема стомана и една цистерна от 2 кубика. Тя дои два пъти дневно само четири месеца в годината, като още един месец дои само веднъж дневно и въпреки това приходите й от

125


крава са по-високи от средното в щата. А и асортиментът й от крави е доста изумителен. Те са най-шареното стадо, което някога съм виждал. Някои от тях дори имат доста месодайна жилка в тях. И отгоре на всичко, тя заплождаше тези мелези с бик от породата Шотландски Хайлендър. Бикът беше наполовината на размера на две от големите й крави Холщайн и не можеше да ги достигне, за да ги заплоди. Кравите си почиваха в старата плевня и там имаше стъпало, водещо от плевнята към двора. Бикът се беше научил, че ако причаква кравите в плевнята точно до това стъпало, можеше да се качи на тези големи крави, докато излизат и да си свърши работата. Като слушах как Керъл разказва за изобретателността на този дребосък, направо ми потичаха сълзи от смях. В допълнение към 1 000-та долара нетен приход на крава, Керъл има и месо за продан от мъжките теленца и едно малко стадо овце. Тя плаща на някой да се грижи за сламата и има 6 месеца ваканция всяка година. Ех, че живот! Млечните продукти съставляват голям процент от продажбите на хранителни стоки на дребно. Със сигурност си струва основната ни дейност да се опита да привлече някои от тези долари чрез една ефективна мандра. №5 ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНЧУЦИ ЗА ПАЗАРА. Какъв съвет бих могъл добавя към мъдростта на Елиът Колмън, Анди Лий и Ерик Гибсон, както и Джеф Иши, които са писали убедително и изчерпателно по темата? Мисля, че вашето местоположение е ключов компонент, за да се занимавате със зеленчукопроизводство като основна дейност. Колкото по-близо сте до голям град, толкова по-добре. Всъщност, някои от най-успешните производства са били разположени в сърцето на града на площ от 4 до 20 декара. Производителите които успешно развиват тази дейност доказват, че е напълно перспективно човек да си изкарва доходите чрез зеленчукопроизводство. Често това може да се постигне на земя, която не притежавате, което премахва големия капиталов разход при това начинание. И при този случай, прикачването на тази дейност към вече съществуваща земеделска база би било изпълнимо. Всяко едно млекодайно или месодайно стопанство би било отворено към идеята да разработите няколко декара в зеленчуци и дребни плодове срещу 126


безплатни зеленчуци за трапезата им. Всъщност, ако успеете да се сработите с някой производител на чисто говеждо, пасищни млечни продукти или пасищни пилета, можете да си набавите допълнителни доходи от техните клиенти. Ако собственикът на земята не продава месо или млечни продукти директно на потребителите, тогава можете да се споразумеете за някаква комисиона, тъй като вие и без това ще продавате вашата продукция директно на потребителите. Тъй като зеленчуците и плодовете носят такава висока възвръщаемост в брутен долар на декар, бихте могли да предложите с пет или десет пъти по-висок наем за земята от актуалните в момента цени за рента на земеделска земя. Това е златна възможност за фермера. За да направите предложената бартерна сделка още по-неустоима и изгодна за другата страна, можете да предложите в замяна и вашия труд или помощта ви с други ваши умения. Достъпът на добитък до парцела ви може лесно да се ограничи с един добър електропастир. Когато имате градина, определено би било удачно да прибавите още един ред жици – добре ще е да има два или три реда. Има малки акумулаторни батерии, които са доста мощни и с чиято помощ можете да избегнете нуждата от това да имате наблизо някакви контакти на разположение. По този начин си осигурявате и допълнителна гъвкавост по отношение на местоположението. Това е още една чудесна дейност, която можете да развивате. За начало можете да изорете тревната си полянка или на ръка, или с машина. Първоначалните инвестиции са много ниски. Безспорно, от всички инициативи, изброени в този списък, тази най-непосредствено задоволява пазарното търсене. Причината е в това, че тук имаме най-малко държавен контрол – на много места човек може да продава зеленчуци директно от багажника на колата си, паркирал на някоя отбивка край пътя. Ако следвате съветите за удължаване на сезона, е доста вероятно да успеете да си осигурите паричен поток и през цялата година, особено ако добавите и висококачествен зимник за картофи, зеле, сладки картофи, моркови, тиква и репи. С такива дълготрайни култури можете да си осигурите продукция за пазара чак докато дойде времето за първите пролетни зеленчуци идната година. Най-големият недостатък на тази дейност, така, както аз го виждам, е относително малкия обем приходност на клиент. В пая с приходите от продажби на цени на дребно, делът на зеленчукопроизводството е доста малък, в сравнение с месните продукти, което означава, че просто няма перспектива за толкова високи приходи.

127


За да пласирате продукция на стойност 300 000 долара, ви трябват много килограми от дадено нещо, както и много клиенти. Ако един човек харчи средно около 600 долара за пресни зеленчуци годишно (което, сигурен съм, е доста висока преценка), ще ви трябват 500 клиенти, за да си докарате брутни 300 000. Тъй като цената за килограм, а следователно и средната стойност на покупките, е по-голяма за животински протеини, тук в Полифейс, можем да си докараме същия този обем с по-малко от 100 клиенти. Това е значителна разлика. Едно от големите предимства на градината пред животновъдството е това, че растенията нямат нужда от контрол. Те няма да кръшнат към лехите с ириси или зеленчуци на съседа. Освен това, нямат нужда от ежедневна грижа по график. Въпреки че, както и при всяка друга дейност, уцелването на точния момент е от важност, можете да наложите такъв работен график, който е удобен за вас, а не такъв, който е наложителен за животните. Не можете да събирате яйца в 6 сутринта, защото кокошките не са ги снесли още. Градинарството наистина предлага повече гъвкавост по отношение на работния ден. Съществуват множество успешни зеленчукови градини и хората са жадни за висококачествена, свежа, местна продукция. Това все още си е производството с най-голям обем доларови продажби по пазарите из цялата страна. Книгата на Джеф Иши, „Динамична пазарна търговия“ (Dynamic Farmers' Marketing) е ценен източник на информация, ако искате да се впуснете в тази инициатива. №6 ДОМАШНИ ПЕЧИВА. Сигурно се чудите защо включвам печивата към списъка от основните земеделски дейности, обаче, според мен тази дейност може би е гръбнакът на добавянето на стойност към няколко неща, които една ферма произвежда. Това, всъщност, ви позволява да отгледате някаква зърнена култура и да изкарате пари от нея. Но по моему, да се опитвате да си докарвате пари като зърнопроизводител не е рентабилна основна дейност. Мисля, че хората, които обичат да пекат и особено ако имат нюх към търговията, ще се представят добре в едно такова начинание. Тук главната инвестиция е в труда. Да, лицензирането на една кухня според държавните изисквания може да ви коства 10 000 долара, но това не е повече от цената на една кола на старо. Стойността на продуктите, които ще минат през тази кухня за една година, като процент от капиталовите разходи, е наистина забележителна. Специали-

128


зираните печива много се търсят. Може би вие, заедно с няколко приятели, бихте могли да обедините средствата си и да построите кухня, която да ползвате заедно. Пазарът за висококачествени пайове с месо е съвсем непокътнат. Тенденциите в храненето сочат, че пазарът за готови храни продължава да се разраства, но потребителите изискват по-високо качество. Те искат бутикови храни, храни с индивидуалност и с история,а най-вече – чисти, местни, свежи храни. Ако използвате собствените си яйца, зърно и подправки, ще останете изненадани от това колко изгодни могат да се окажат 2 декара ечемик или амарант. Малките промишлени мелници са добър вариант. Италия води в световен аспект по отношение на малогабаритна селскостопанска техника, включително и моделите на BCS за градинска техника. В повечето земеделски райони можете да намерите комбайн. Ако отрежете класовете и ги натрупате в пикапа, можете да ги прекарате през комбайна на някой фермер само срещу няколко долара и да си откарате вкъщи чувалите зърно. Документирайте това с няколко висококачествени цветни снимки с размери 127х178 мм, които можете да аранжирате в албум и да изложите на пазарната си сергия или там, където извършвате домашните си продажби. Клиентите обичат мисълта, че са част от една история и ако споделите с тях вашата история или тази на продукта, който купуват, ще придадете на вашия имидж отличителност и носталгичност. Една фурна ви носи предимството и от това, че можете да произвеждате няколко вида артикули от една-единствена суровина. Можете да правите ръжен хляб, ръжени земелчета, ръжени сухари, или каквото и да е там. Можете да разнообразите търговския си асортимент само като използвате различни рецепти, а не като отглеждате цели видове различни животни и култури. Ако не искате да предлагате тези артикули директно на пазара, много вероятно местните ресторантчета, кафенета или закусвални търсят нещо по-различно, за да подсилят асортимента си. Тази основна дейност е идеален вариант за големи семейства, където децата могат да бъдат неотделна част от производството. Ако децата ви са на домашно образование вкъщи можете да правите домашни печива като част от учебната програма. Децата се учат да мерят, да умножават, да делят, да събират и изваждат, да четат рецепти и да изучават химия. Ще спомена и още едно дребно предимство, с което се ползват домашните печива: могат да се поръчват по пощата. С доставките на

129


другия ден можете да изпратите пратка до другия край на страната за по-малко от 24 часа. Това може и да е малка ниша, но ще се изненадате колко поръчки получават хората по Интернет за специализирани хранителни артикули. Колко струват опаковането и доставката, ако изпращате нещо за подарък на някого? Какво от това, че една дузина мъфини ще ви излязат 20 долара вместо 10? Когато покупката е по параграфа „отдих и развлечения“ и от вас се иска само да вдигнете телефона и да поръчате, тогава нашият забързан, изнервен свят счита, че 20 долара си струват за удобството. Много от пекарните в супермаркетите, които сега са на стойност 1 милион долара, че и повече, в началото са започнали именно като домашно производство. Не че ви съветвам да си поставите това за цел, но аз вярвам, че всяка от тези супер-пекарни носи със себе си нови възможности за висококачествено производство в домашни условия. И ако към това прибавите и производствения етап, така че да превърнете собствената си селскостопанска продукция в нещо, готово за употреба, тогава ще сте с едни гърди пред конкуренцията. №7 ГАТЕР-БАНЦИГ. Според мен, дърводобивът е рентабилен само ако не продавате на едро. Повечето хора, които имат гатер-банциг, всъщност изкарват повече пари от поръчките на приятели и съседи, отколкото като бичат собствените си трупи. Дървопреработвателната промишленост, в случай, че не сте забелязали, е станала изключително централизирана. Единствената причина да няма медиен шум по тази тема, както е с централизацията в птицевъдната, говедовъдната и свиневъдната индустрии, е, защото дърветата не пускат кръв. Но в лесовъдството наблюдаваме същия екологичен упадък, който идва в резултат от централизираните, мегапреработвателни съоръжения. Преди едно-две десетилетия в страната ни имаше повече от дузина дъскорезници, като не броим многото малки цехчета в личните стопанства. Днес имаме само три и те купуват трупите от един огромен район. В повечето от съседните общини вече няма останала и една. Все още има силно търсене за някой, който да реже трупите на дъски. Много любители-дърводелци,та дори и по-професионални дърводелци усилено търсят източник на хубава местна дървесина, особено ако е от по-необичайни дървета. 130


В момента средно разликата в цената между това да човек плати за разрешително сам да си насече дървесината и това да я купи от магазина на дребно е 1 000 процента на дъсчен фут. Това означава, че средно разликата между това, което фермерът получава за дървесината си и това, за което плаща в магазина за строителни материали, е разлика между 30 цента и 3 долара на дъсчен фут. И в двата случая има празнина, която може да се запълни от дребни изпълнители, които не само могат да вземат поръчки от фермерите и дърводелците, но също така могат да превърнат и дърветата от собствените си горски парцели в ценна дървесина. Имайте предвид, че повечето от дървесината е доста нисък клас и не може да й се вземат толкова високи цени. Но, в същото време, много проекти могат да бъдат свършени и с по-нискокачествена дървесина. Например, ако продавате един орех на дънер, купувачът от фабриката ще свали от цената за всеки един малък дефект. Един наплив на дънера може да понижи цената с цели 25 процента. Но за един дърводелец, тези напливи (или „нáрасти“ – причудливите образувания по стволовете на някои дървета) придават уникалност на гредата. Те могат да придадат индивидуалност и стил на една маса или един скрин – те биха платили в пъти повече за същата дъска, която посредникът от дъскорезницата би обезценил. Просто така стоят нещата в тази сфера. Индустриализацията в дървопреработвателната промишленост, тенденцията към уеднаквяване, създава огромни пазарни възможности за уникални греди. Всеки път като посещавам някое занаятчийско изложение или изложба на изделия от дърво, слушам как авторите се оплакват, че не могат да намерят дървесина с отличителни черти. Всеки, който е имал честта да слуша как Пол Изли от Илиноис говори за своя бизнес за производство на дървесина от трупи с помощта на гатер-банциг, знае, че това е една реално-съществуваща възможност. Той започнал да реже дъски от трупите в собственото си дребно горско стопанство и за шест години това, което започнало като източник на странични доходи се разрастнало в пълноправен бизнес. Той и жена му сега вадят доста значителни (по стандартите на много хора) доходи от тяхната бичкиджийница. Tой реже суровини за любители дърводелци. Например, той продава хиляди дървени химикалки: 35 цента за една или три за 1 долар. С шеговита искра в окото той подхвърля:

131


– Знаете ли колко трупчета с размери сантиметър и половина на сантиметър и половина на петнадесет сантиметра мога да изкарам от едно орехово парче с размери 30 x 30 см? В първите дни той основал няколко дърворезбарски клуба в неговия район с цел да създаде търсене за специалната си дървесина. Той отрязва дървесните напливи и по-интересните чепове и ги слага на рафта като занаятчийски материал с цена 5-10 долара на парче. „Много вървят“ – отбелязва той между другото. Сега неговата работилница е главен разтоваръчен пункт за алпинистите-дървосекачи в неговия район, които не искат да плащат високите такси, които им искат на сметището. Много от тези дървета имат чепове и индивидуалност, които биха придали на неговата работа по-голяма артистичност. Той взема трупи, които да нареже за огрев и, с окото на човек на изкуството, успява да превърне една цепеница в дървено изделие за 500 долара – и това за един-два часа работа! Това е просто пример за това, че винаги има място на върха – място за една нова идея. Винаги може да се създаде нов пазар, нова ниша, която да се запълва. Никога не можем да изчерпаме възможностите, защото човешкият дух е прекалено изобретателен. В много райони операторите на банциг са толкова натоварени, колкото работа решат да поемат и то само от частни поръчки. Централизираните дъскорезници създават такива мега-мащабни системи за сеч и изнасяне на трупите, че изобщо не се занимават с малки обеми дървен материал. Почти невъзможно е да се намери дървосекач, който да се заинтересува от 8-декарова сеч. Тази дискриминация по размер заедно с революцията на фермичките отваря много възможности за хора, които имат трактор, снабден с виличен повдигач, ремарке и подвижен банциг. Абсолютно всеки един оператор на банциг, с когото съм говорил казва едно и също нещо: „Изобщо не насмогвам на търсенето.“ За повечето от тях ви трябва резервация шест месеца отнапред, ако се нуждаете от услугите им. Мисля, че това е една златна възможност в селското стопанство. №8 ДРЕБНИ ПЛОДОВЕ С АКЦЕНТ ВЪРХУ ПРИНЦИПА „НАБЕРИ СИ САМ“. Дребните плодове с малък срок на трайност винаги поддържат високи цени. Доставката на тези деликатни плодове просто ги съсип-

132


ва. Разликата между произведените в голям обем, пакетирани, транспортирани и съхранявани дребни плодове и онези, които са били откъснати само няколко часа преди да ги купите на пазара или от някой съсед, остава извън всякакъв коментар. Тук включваме главно ягоди, малини, къпини и боровинки, но и по-екзотичните специални плодове като френско грозде, ирга (Amelanchier alnifolia) и цариградско грозде също могат да бъдат отглеждани. В това производство бих включил и десертното грозде без семки, просто защото търсенето е много високо и защото то е многогодишна култура с много привлекателна търговска цена. Освен това, гроздето издържа добре на съхранение и съществуват достатъчно сортове, та да можете да предлагате такива, каквито хората във вашия район не са виждали никъде другаде. Разбира се, тук като основна дейност бихме включили и някои плодови дръвчета, както и някои ядки, просто за да дооформим портфолиото. Ако се разположат по-нашироко, това може да ви позволи да отгледате плодове на две нива на една и съща площ. Най-големият недостатък на малките плодове е тяхната нетрайност – затова и цените им са толкова високи. Също така, те са подвластни на неблагоприятните външни условия като влажни и мокри периоди, които предразполагат към развитие на гъбички, но именно затова трябва да имате по няколко от всеки вид, тъй като те зреят в различно време от годината. Ако от една култура нищо не излезе, има вероятност две други да родят много. Разнообразието също води до равномерно разпределяне на паричните постъпления. Всички тези неща узряват в относително кратък период, но ако имате различни сортове, можете да разпределите реколтите през целия сезон. В противен случай, ако доходите ви се базират на голямото количество от един сорт, ще имате нужда от скъпа работна ръка и оборудване, за да може беритбата да се извършва своевременно. Винаги ме изумява това колко добре вървят малините и къпините на пазарите за производители. За хората, които ги купуват като че ли цената изобщо не ги спира. И все пак, тези плодчета са малко като филе миньона – купувачите не питат за цената, но и не много хора го купуват. Това е едно от онези положения, дето ако някой пита за цената на едно филе миньон, то този човек вероятно не може да си го позволи.

133


Много хора са разработили успешни производства на принципа „Набери си сам“ като отглеждат ягоди като основна дейност. Тази култура изисква високи градинарски умения и организация, но потенциалната възвръщаемост на декар е огромна. Предимството на това клиентът сам да си бере продукцията е в това, че храната придобива и допълнителния елемент на развлечение и отдих извън града и така вие вече продавате нещо повече от една обикновена продукция. Винаги, когато можете да създадете едно преживяване без значително оскъпяване на храната, ще намерите хора, готови да подкрепят вашия продукт. Може би намирате предложенията от моята класация за изненадващи, а и всеки си има право на собствено мнение, разбира се. Този списък предлага достатъчно разнообразие както на любителите на растенията, така и на тези, които обичат животните, а също и на хората с творчески и артистични наклонности. Тук бих включил и орнаментни растения за градината или отглеждане на шарани, но за да се изкарват чисти приходи от тези дейности в такива размери, че човек да може да се издържа от тях, според мен е нужно прекалено голямо капиталовложение. Преди всичко друго, искам да имате успех. И моето скромно мнение е, че тези дейности са най-приложими за повечето хора.

134


ГЛАВА 11

ДЕСЕТТЕ НАЙ-ДОБРИ ДОПЪЛВАЩИ ДЕЙНОСТИ

Веднъж щом сте стартирали вашата основна дейност, ще е добре да прикачите и други неща около нея, за да я превърнете в едно постабилно цяло. По правило, тези допълващи елементи трябва да бъдат добавени преди започнете да се издържате напълно с приходите от основната дейност на стопанството. С други думи, не чакайте първо да започнете да получавате доходи от основната дейност, за да започнете да развивате допълнителните източници на доходи. Разбира се, критериите за тези дейности са подобни на онези за основните дейности, но със следните добавки:  Допълнителни употреби на съществуващата инфраструктура. Концентрирайте се върху неща, които ще оползотворят по-добре пространството в сградите или върху броя на дейности, които извършва техниката ви.  Запълване на периодите с ниска заетост с работа, която генерира парични постъпления. Предвид нормалните приливи и отливи на всяка професия трябва да внимаваме с добавянето на допълнителни работни натоварвания по време на пиковите периоди. Странични дейности могат да се добавят само в работните „долини“. Например, счетоводителите трябва да се опитват да подхванат планова счетоводна дейност след 15 април16, вместо да се опитват да добавят данъчни клиенти в периода от 1 януари до 15 април.  Равномерно разпределяне на паричния поток. Точно както и при времевия фактор, всички бизнеси отчитат пикове и спадове в раз16 В САЩ датата 15 април е крайният срок за подаване на данъчните декларации за изминалата година. (Бел. прев.)

135


пределянето на приходите. Помислете за дейност, която може да ви генерира доходи и след приключване на сезона.  Разпределяне на покупките на клиентите. Ако 90 процента от вашите клиенти са вегетарианци, може би няма да е далновидно да добавите към вашето стопанство производството на животински протеини. От друга страна, ако 90 процента от клиентите ви са градинари, зеленчуците ви ще се пласират много трудно. Мислете за съвместими продукти.  Увеличен приток на клиенти. Ако вече имате добър поток на клиенти към вашия търговски район през лятото, опитайте се да прибавите неща, които ще ги стимулират да ви посещават и през зимата. Стремете се към постоянно клиентско присъствие. С всичко това наум, ето и няколко идеи: №1 ПАСИЩНИ ПУЙКИ. Това е задължително, когато основната ви стопанска дейност е пасищни бройлери. Пуйките не трябва да бъдат основна дейност, защото те са сезонен продукт. Но като допълнение към гледането на кокошки, те ще помогнат да се удължи сезона така, че да обхване Деня на благодарността и Коледа, като едновременно с това се използва и съществуващата инфраструктура за пилетата. Не подценявайте потенциала за генериране на доходи от тези съпътстващи мероприятия. Ако вземете 500 пуйки с нетен приход от 15 долара на птица, това е 7 500 долара допълнителен приход, без допълнителни капиталовложения. Когато хората дойдат на фермата, за да си вземат пуйките, покрай тях те ще отнесат вкъщи и няколко замразени пилета, заешко, говеждо, някои кореноплодни зеленчуци или каквото и да е там. Тъй като е близо до празниците, когато всички мислят за подаръци, клиентите, които идват за пуйки естествено проявяват по-засилен интерес (отколкото биха проявили в друго време на годината) към купуването и на потпури, занаятчийски изделия и специални печива. Празничното настроение е страхотно за връзки с обществеността. При това, хората ядат пуйките в атмосфера на празничност и гостуване, което означава, че в много от случаите вашата пуйка ще бъде опитана от член на друго семейство извън това на вашия клиент. Това е отличен начин да запознаете повече хора с вашето стопанство.

136


№2 АГНЕШКО. Особено ако вече гледате говеда, овцете са естествена съпътстваща дейност. Като правило, можете да добавите по една овца на крава без да рискувате фуража на говедата. Всъщност, това дори ще сгъсти тревата по ливадите и те ще произвеждат повече трева, отколкото би било възможно само с един вид тревопасно. Агнешкото е специализиран продукт, който обслужва етническия пазар. Големите градове, където има концентрация на население от Близкия Изток, са местата с голяма консумация на агнешко. Ако можете да намерите достъп до тези етнически групи, ще бъдете изненадани от потенциалния пазар за агнешко. През идните няколко години всички прогнози сочат за световен недостиг на агнешко и особено на американския домашен пазар. Както и при пуйките, консумацията на агнешко е най-висока около специалните еврейски и мюсюлмански празници. Правете си съответните производствени планове. Най-големият недостатък при овцете е техните изисквания към загражденията. Ако една електрическа ограда може да удържи една овца, тя ще удържи и една крава, но обратното не важи. Специалните заграждения и доста по-ниската консумация на глава от населението са причините, поради които не включих овцевъдството в списъка на основните дейности. Но ако решите да се занимавате с овцевъдство като основна дейност, тогава можете да включите и няколко крави в допълнение, тъй като те не изискват допълнителни заграждения. №3 СВИНСКО. Пазарът за свинско, произведено по алтернативни методи, е невероятен. Консумацията на глава от населението е по-ниска, в сравнение с говеждото и пилешкото, разбира се, обаче е трудно да се каже колко от това предубеждение е поради отразените в медията случаи на малтретиране на животните в свиневъдните „концентрационни лагери“. Когато преди няколко години добавихме свинското, не мислехме, че нашите клиенти, които са изключителни привърженици на здравословния начин на живот, ще проявят интерес. Добавихме свинското не защото мислехме, че можем да го продадем, ами защото беше вторичен продукт от обръщането на компоста. Определено бяхме подценили пазара за свинско. Клиенти, за които и през ум не би ни минало, че ще ядат свинско, започнаха да купу-

137


ват цели прасета. Качеството на месото на тези същества, отгледани на чиста земя, където могат да ровят и да си търсят храната, е невероятно. Бихме искали да стигнем до този етап, когато прасетата сами си доставят фуража от зърнените и зеленчукови култури (като тиквички или кореноплодни), които сме отгледали на празните площи, които самите те са изорали чрез ровенето си. Прасетата лесно се контролират с електропастир, но не е толкова лесно да се подкарват като едно стадо, както говедата или овцете. Прасетата са изключително интелигентни и ще внесат големи емоции в живота ви. Надхитрянето с тях ще ви предостави моменти на такова забавление, от което дъх няма да ви остане. Прасетата изобщо нямат лоша миризма, ако ги отглеждате правилно и са едни от най-занимателните селскостопански животни. №4 ЗАЕШКО. Може да не мислите, че много хора ядат заешко, но тук се крие още една неразработена възможност. Наскоро заешкото беше тема на статиите за здравословно хранене, тъй като доставя най-много протеин на килограм, без холестерол. Зайците трупат мазнини само по вътрешните си органи – затова са и предразположени към сърдечен разрив. Заешкото се сервира в много изискани ресторанти и се ползва със значителна свобода откъм държавни инспекции, тъй като не се счита за селскостопански продукт. То е артикул с висока цена и има потенциал да прибави хиляди долари към стопанството ви. Целогодишното производство на заешко го прави голям стабилизатор за паричния поток, при все, че отнема много малко пространство. Зайците са тихи животни, което ги прави желани съседи. №5 ДЪРВА ЗА ОГРЕВ. Определено ако решите да последвате идеята за гатер-банциг и започнете да работите с дървесина, един съпътстващ бизнес с дърва за огрев би бил естествено допълнение. Ние всяка година изкарваме по няколко хиляди долара от дърва за огрев по време, когато сме в период на ограничен паричен поток. Огревният сезон е в противоположното време на натоварения ни животновъден летен сезон. Почти половината от дървата за огрев ги доставяме в един двутонен самосвал, който поема приблизително количеството като за пет пи-

138


капа. Доставката е безплатна в радиус от 16 километра от стопанството ни. Не са нацепени, но са нарязани на размер, подходящ за печка. Другата половина продаваме за самостоятелно извозване на хора, които идват до стопанството със собствените си пикапи. Допълнителната полза от тази ниша, която и сама по себе си е много силна, е в това, че довежда в стопанството ни някои хора, които биха купили яйца или месо през зимния сезон. Ако успеем да намерим пласмент и за върховете на дърветата, останали след дърводобива или на кривите парчета от дъскорезницата тогава работата с дървата за огрев ще е съпътстваща и за тези две дейности. Разбира се, други свързани дейности са добивът на подпори и стълбове за огради от дървета, устойчиви на гниене. №6 АГРОТУРИЗЪМ/ОТДИХ. В случай, че не сте забелязали, Америка разпуска. Сферата на развлеченията е огромен бизнес, който продължава да се разраства. Това е в резултат от усещането на хората – било то реално или въображаемо, че разполагат с повече излишни доходи, както и от подсъзнателното им неудовлетворение от живота. Емоционалната последица на забързания, изпълнен с тревоги начин на живот, на напрегнатото шофиране по магистралите, на седенето в офис като от карикатура за Дилбърт, е един копнеж да се опита нещо истинско, да се преживее нещо различно. Може би най-популярният аспект от този селскостопански бизнес е тиквената нива. Почти във всеки град има по една-две такива ниви, където хората могат да отидат и да си откъснат тиква за Хелоуин. Посещението на тези ниви може да се рекламира успешно в основните училища и детските градини като идея за извънкласно мероприятие. В най-сполучливите от тези обекти сега се предлага цял набор от допълнителни дейности: • • • •

Контактна зона17 (зоо-двор за среща с питомни животни) Лабиринт от бали слама Тестени лакомства като курабийки и пастички Разходки на каручка

17 Контактна зона (англ. Petting Zoo) – Контактната зона е място, където посетителите на даден зоопарк, увеселителен парк или животновъдна ферма могат да осъществят директен и непосредствен контакт с питомни и неопасни животни. Деца и възрастни могат да влязат в това специално ограждение и да пипнат, погалят и даже нахранят с подходящи храни животни като козички, понита, зайци, патици, гъски и пр. (Бел. прев.)

139


• • • •

Къща с призраци Занаятчийски изделия и саморъчно направени играчки Мини-голф Щанд за готови храни Списъкът може да е толкова голям, колкото позволява въображението ви. Само за пример на това какво може да се направи, ще ви разкажа за една ферма на мои познати. Всичко започнало един октомври, когато една общителна и закачлива баба се костюмирала като вещица по време на едно неделно семейно събиране и махала за поздрав на преминаващите коли по селския път пред фермата. Следващата неделя по същия този – обикновено доста спокоен път – се изредила върволица коли с надеждата да зърнат онази „щура баба“. Семейството изведнъж си дало сметка, че хората копнеят за някакво развлечение. Въпреки че не са ми известни всичките подробности за това точно кога и как са се развили нещата, но през следващите няколко години семейството превърнало това в агротуристическа дейност, която сега издържа няколко семейства. Изглежда ето така: • Лабиринт от бали сено. Лабиринтът е изграден от 3 000 бали сено, висок е 3 бали и входът е 1,50 долара на човек. Те наемат деца от местната гимназия, чиято работа е да стоят най-отгоре на лабиринта, да следят за безопасността и да оживяват събитието. Буквално хиляди хора се извървяват през лабиринта всеки сезон. За да е поинтересно, наетите ученици периодично скачат от постовете си и завъртат балите на 90 градуса, така че да затворят някои проходи. Тогава, когато самохвалковците искат да се покажат на приятелчетата си колко бързо могат да намерят края, те се оказват напълно объркани. Но на всички страшно им харесва. • Наблюдателница за баба и дядо, откъдето да снимат с камера как внучетата им минават през лабиринта. Срещу 50 цента хората могат да стоят в тази наблюдателница, да гледат лабиринта отгоре и да го запечатват на лента или просто да зяпат. • Мини-голф. Една стара плевня, от едновремешните, които са полувкопани в земята, е превърната в чудесно мини-игрище за голф с помощта на капани и тръби. Разбира се, и това е с вход 1,50 долара. Слизането в дълбините на плевнята е също част от трасето. • Фирмени тържества. По това време на годината, много фирми търсят място, където да организират купон за служителите. Понас-

140


тоящем, работното време на фермата през седмицата е запълнено с 3-часови тържества с резервация. В такива дни фермата отваря за посетители във вечерните часове. • Кетъринг. Тези фирмени тържества винаги включват и храна. Вместо да наемат фирма за кетъринг да достави храната във фермата и да я сервира, тези находчиви фермери сега приготвят ястията срещу допълнително заплащане. Това е начин да пласират говеждото и яйцата си на висока цена, да дадат възможност на стотици хора да опитат техните месо и зеленчуци и улесняват фирмата в планирането и организацията на събитието. • Тиквена нива. Вместо да пуснат хората да се разхождат из нивата с тиквите, тези фермери окосяват едно хубаво 12-декарово ограждение близо до пътя и го осветяват с червени прожектори. Това подчертава оранжевото в зелената трева и създава специален ефект. Децата могат да ходят по тревата без да се препъват в тиквените ластуни. Мисля, че хората там вече не отглеждат сами тиквите, ами си докарват няколко ремаркета. Тиквите са различни по размер – малки, средни, големи – и се продават на различни цени. • Рисуване по лица. За още долар-два децата могат да си изрисуват лицата при някой от учениците от местното училище, които са наети специално за целта. • Закуски и лакомства. За допълнителен доход може да се продават лесни артикули като захаросани ябълки и скрежина, които също допринасят за празничната атмосфера. ��обствениците се опитват да се придържат към здравословните лакомства, за да да може събитието да е привлекателно място за цялото семейство, но и да поддържа здравословния дух. Този дух се подхранва и с резенчета моркови и здравословен чипс. • Изкуства и занаяти. В големия хамбар се продават местни занаятчийски произведения и това е чудесен източник на допълнителни доходи за съседите. Тъй като се продават с комисиона, тези изделия носят допълнителен доход и на фермерите. • Разходки на каручка. Срещу допълнителна такса можете да се порадвате на обиколка през горичката. Знам, че някои фермери с такъв бизнес „раздвижват духовете“ като включват страховити елементи към обиколката. Найлонови лентички, провисени от клоните на дърветата, могат да направят преживяването още по-екзотично.

141


• Къща на духовете. Някои от тези съоръжения са направени с изключителен замисъл и включват цял набор от творения, които да предизвикват страх. Не бих ви посъветвал да вървите срещу принципите си в името на тази тактика, но има хора, при които това се получава добре. Например, можете да изпратите хората да прегазят „Блатото от фъстъчено масло“ (направено от черен найлон), а в другия край на блатото от един трап да изскача човек, който с включена резачка да подгонва всички към следващия обект: това ви гарантира паметни писъци. • Лагерен огън с желирани бонбони „Маршмелоус“. Срещу допълнителни 50 цента децата могат да набучат желатинови памучета на шиш и да си ги опекат на „с'мор“ – онова чудно лакомство, което се прави от току-що карамелизирано на огън желатиново бонбонче, притиснато между две бисквитки и парченце шоколад. Ако оставите въображението ви да работи по тази тема, ще ви хрумнат доходоносни идеи оттук до небесата. Въпреки че тези фермери живеят в много отдалечен селски район, всеки октомври през фермата им се извървяват хиляди хора, така че те изцяло се издържат от това. В тази секция за агротуризма бих включил и неща като почивките на ферма или ранчо. Съществува цяла мрежа, подобна на указателите за семейни хотели, която предлага алтернативни възможности за почивка на ферма. Много от тези са от типа „Ваканция на ранчо за мъже“, където се предлагат не само занимания като от Дивия Запад (яздене на коне, лагеруване на открито и др.), но се включват и три хранения на ден като част от пакета. Други, пък, са съвсем прости и не включват храна. Със сигурност, ако имате интересна ферма, то имате нещо, което на гражданите ще им е приятно да посетят. Въпреки че знам няколко ферми, за които агропочивката сега е основна дейност, не знам нито една ферма, за което това да е било основна дейност от самото й създаване. Всички тези ферми с успешно-развита агротуристическа основна дейност, са започнали като мандри, говедовъдни ферми или други по-конвенционални дейности и са видели в това възможност да генерират допълнителни приходи. Мисля, че това може да стане основна дейност, но обикновено стопанствата нямат това в предвид от самото начало.

142


№7 ПАРНИК/ЦВЕТЯ. Особено ако основната ви дейност е зеленчуци за пазара, тогава един парник за производство на градински цветя или за удължаване на сезона е чудесно допълнение. При това, цветята – било за разсад, било на букети – се вписват чудесно на пазарната сергия или на собствения ви щанд на територията на стопанството. Тъй като не се опитвате да вършите това като основна дейност, можете да минете и с по-простичък парник, което напълно променя както капиталовложенията, така и потенциалния период на възвръщаемост. Дотук вече сте започнали да разбирате защо някои неща, от които става чудесна допълваща дейност не са толкова практични за основа на бизнеса. В зависимост от местното търсене и производителския ви опит, някое от страничните занятия, като, например, цветя за букети, може да измести градината за пазарни нужди като основна дейност. Такива промени опрелено могат да се случат. Познавам производители, които си мислеха, че ще се препитават от отглеждането на билки и насадиха няколко многогодишни цветя просто като допълнение. Няколко години по-късно, билките бяха допълнението, а цветята се бяха превърнали в основното занимание. Ако сте гъвкави, следите пазара и се вслушвате в интуицията си, това често може да доведе до промени във вашата дейност след време. Доходната комбинация, която планирате днес вероятно няма да е това, което реално ще се случи след пет години. Преди 30 години пасищните пилета изобщо не присъстваха в съзнанието ми. Кой би си и помислил, че това ще се превърне в наша основна селскостопанска дейност! Обичам да питам завършилите студенти дали работят в сферата на висшето си образование. Малцина от тях го правят. Това е, защото растем и се променяме. Същото се отнася и до селскостопанските начинания. Има голяма вероятност да започнете на едно място, а след време да се окажете на съвсем друго. Важното тук е да бъдете достатъчно наблюдателни и достатъчно гъвкави (включително и да носите леко кредитно бреме), за да можете да извършите промените, необходими, за да извлечете максимална полза от това, което на момента е най-доброто за вас. №8 МЕД И ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ. Това включва всичко – от чист мед до свещи и фигурки от пчелен восък. Един мой приятел за Коледа направи от меден восък цял куп фигурки за сцената на Рождество Христово. 143


Все по-трудно се намира хубав мед от местни производители. Акарите съсипват кошерите и много пчелари едва успяват да опазят кошерите си в състояние на добро здраве и продуктивност. Медът е един чист и екологичен природен продукт, който върви рядом с цялостното движение за биологични храни. Докато гледането на пчели като основна професия си е една доста сериозна дейност, то получаването на допълнителни няколко хиляди долара от нещо по-маломащабно, е по-постижимо. Пчеларството е прекрасно допълнение към която и да е основна дейност. №9 УПРАВЛЕНИЕ НА ЗЕМИТЕ – ТЕЛЕТА ЗА УГОЯВАНЕ. Навсякъде из страната има изоставени земи, които чакат да бъдат оползотворени. Нямам предвид „експлоатирани“. Имам предвид „използвани внимателно“, с грижа и любов. Застаряващото фермерско население оставя след себе си земи без човешко присъствие и без грижа. И когато земята не се ползва от собственика си, често се проявява невежество по отношение прилагане на правилните грижи. Положителното тук е, че има много налични земи, които са главно открити поля. Тази земя понастоящем обрасва в гори и шубраци, при положение, че би могла да изобилства от трайни прерийни поликултури. Североамериканските индианци и мълниите са поддържали това равновесие чрез огън. Наскоро чух за един студент от Университета на Арканзас, който прекосил с кола щата Алабама в търсене на неизползвани земеделски земи. Когато попаднел на площ, която изглеждала изоставена, той потропвал на къщата на фермерите да попита дали може да я ползва под наем. По време на това неколкодневно търсене, той се спрял в сто ферми. На всяко едно място той използвал едни и същи реплики: „Здравейте, аз съм Джон Доу и исках да попитам дали бихте се съгласили да ми дадете земята си под аренда.“ Нито един път – нито един! – не получил отказ. Абсолютно всеки един собственик (повечето от тях били застаряваща двойка или някой самотник) го посрещнал с отворени обятия и му казал, че с радост би му дал земята си под аренда. Това, което разбрал, било, че собствениците изглеждали истински благодарни за това, че някой всъщност е забелязал и се е заинтересувал от земите им. И това са само студени контакти18 от един напълно непознат. 18 Студен контакт или студено телефонно обаждане (англ. Cold calls) – телефонно обаждане (или среща), инициирани от търговеца, чрез които той се свързва за първи път с непознат за него представител на фирма, който би могъл да стане потенциален клиент. (Бел. прев.)

144


За да бъде една земя продуктивна, трябва да я поддържаме с грижа, като се фокусираме върху използването на добитък като средство за управление на земите. Като приложите на практика принципите, изложени в моята книга „Говеждо от салатния бар“, можете да се възползвате от тези налични декари земя и да изкарате доста прилични печалби. Тъй като наемането на селскостопански земи се базира на битуващата в нашата култура идея, че „Ник'ви пари няма в т'ва земеделие“, човек може да намери значителни площи за малко пари. Интензивното управление на добитък за угояване може и да няма голяма възвръщаемост на декар, но има доста прилична възвръщаемост на час работа. Тук не се занимавате толкова с директна търговия, а това е по-скоро борсова програма, при която купувате и продавате в цени на едро. Това улеснява маркетинга. Ако можете да си осигурите земя, телетата за угояване могат да ви донесат чисти 1,25 долара на декар от всеки 25 мм дъжд. Колкото повече вали, толкова по-висока ще е възвръщаемостта на декар, заради потенциално-произведения фураж. Собствениците на агенции за недвижимо имущество са ми казвали, че при тях идват нови собственици на земи с молба да ги насочат към фермери, които биха искали да се грижат за земите им. Тези хора идват от града, купуват имот за отдих на село, но искат да запазят пейзажа и отворената гледка. За това са нужни или една-две коситби годишно, което е скъпо и не поставя собствеността им в по-ниска данъчна категория, или – другият вариант – иска се тревопасен добитък. Това, че обикновеният фермер не иска да допуска животни на земата си, е разбираемо като погледнем как се пасе 95 процента от добитъка в тази страна. Но с интензивно управление на пасищата можем реално да разкрасим собствеността, да намалим плевелите, да изолираме с огради крайречните зони и да увеличим популацията на дивите видове. Основната идея тук е да се купят приблизително 200-килограмови телета, да се пасат 6-7 месеца и после да се продадат през есента. Ние следваме този модел с леки изменения от година на година, но, като цяло, можем да сметнем нетната печалба, която споменах по-горе, след като са покрити всички разходи, включително и наемът на земята. През останалото време от годината не гледаме добитък на тази земя. Този модел не изисква техника и сгради. Единственото, което се изисква, са няколко тръби за вода, електропастир, добитък, трева и 145


опит. Именно тук лежи проблемът. Гарантирам, че мога да взема която и да е ферма в страната ни и за една година да удвоя производството само чрез управление на пашата. И вие бихте могли да направите същото, ако имате познания за метода. Слабото място на земеделския бизнес е липсата на хора, които знаят как да си изкарват прехраната от парче земя. Имаме земя. Имаме добитък. Имаме материална база. Но сме в крайна нужа за хора, които имат опит в изграждането на доходен бизнес. Единственото, което повечето фермери знаят как да правят е, да плащат сметките, да се оплакват и да правят това, което прави съседа или да следват съвета на земеделския консултант. След като завърших един-два от тези проекти за стопанисване на земи чрез паша на телета за угояване, се убедих, че в някои случаи човек наистина може да вади пари от това да ползва нечии чужди земи за паша на своя добитък. Можете да рекламирате портфолиото си за управление на пасищни земи така, както един строител рекламира уменията си да слага алуминиеви обшивки – със снимки и каквото друго трябва. Намирате клиенти и управлявате компанията като дейност, която ни връща към носталгичното минало: да възстановим прекъснатата връзка между бизоните и прерията (т.  е. добитъка и тревата). Тук се крие огромен потенциал. №10 ЗАНАЯТЧИЙСКИ ИЗДЕЛИЯ. Това е сборна категория и предлага неизброими възможности. Всеки път, когато решите, че вече сте чули за всичко, което може да бъде произведено и продадено, научавате за още дузина други неща. В Илиноис попаднах на човек, чиято дъщеря искала да се издържа изцяло от работа в домашни условия. Тя си наумила, че има истинско търсене на мънички декоративни бали сено с размери 5 x 10 см. Тези миниатюрни заврънгачки силно се котират за аранжирировки при изложения на художествени занаяти. Баща й намерил скицата за макета на демонстрационната сламопреса, която била използвана от една от компаниите за селскостопанска техника, когато лансирала тези машини за първи път. В една местна работилница успели да й изработят такава сламопреса. Дядо й нарязал малките жички, нужни, за да се стегнат балите и тя започнала да ги произвежда. Знаете ли, че само след две години тя започнала да изкарва брутни почти 30 000 долара на година? На кой ще му хрумне такова нещо! Това, което ме изумява, е,

146


че във всяко кътче на тази страна съществуват разкази за такива творчески успехи. Да, някои идеи, както в този случай, се разрасрастват до такава степен, че се превръщат в основна дейност. Но дори и тази идея е била издънка от дейността на фермата. Ако имате ферма или чифлик това ви предоставя възможност да навлезете в занаятчийската индустрия. Именно по този начин е функционирал света с векове чак до времето на индустриалната революция. Обущарите и свещарите са си имали градинка, дойна крава и прасе зад селската си къщичка. Творенията им са били функционална част от икономиката отчасти, защото е можело разходите на семейството да се поддържат ниски, тъй като са си произвеждали храната на място. Често едно занаятчийско производство може да стане основна дейност, но един от най-добрите начини да процъфтява тази промишленост е да си остава необременена от високи домашни ежедневни разходи. Ако тепърва-прохождащата дейност трябва да покрива разходите за две коли, за ипотека, за хранителните нужди на домакинството и за комуналните услуги, в общия случай тя не може да генерира достатъчно приходи, за да остане жизненоспособна. Но ако поради това, че фермата ви е жизнеспособна не ви се налага да си покривате ежедневните разноски от занаятчийската си дейност, то тогава печалбите бързо могат да се влеят обратно в нея и това ще я направи направо изгодна. Да можете да влеете приходите обратно пак в дейността си, без да източвате капитал, за да плащате странични на бизнеса сметки, позволява на занаятчийското производство да се разраства с максимални скорости. Ако вашето начинание наистина потръгне, колкото повече внимание можете да отделите на този бизнес, толкова по-добре. Обаче, вашата спасителна мрежа е вашата градина, пилетата, които ровят в градината, пълния догоре дърварник и лехата с подправките и билките до задната ви врата. Това са нещата, които служат като инкубатор и катализатор, за да се пусне в ход занаятчийското производство. Вероятно един от най-добрите начини да се стимулира творческото ви вдъхновение в това отношение е книгата на Кен Шарабок „Как да печелим допълнителни доходи на село“ (Ken Scharabok, How to Earn Extra Money in the Country). Само за да ви дам представа за тази книга, ето само един откъс от съдържанието:

147


-> Пакетиран заешки тор -> Рисуване -> Кукли от стари чорапогащници -> Поддръжка на паркинги -> Адвокат (на непълен работен ден) -> Център за продажба на части -> Брокер на недвижимо имущество (на непълен работен ден) -> Шофьор на камион (на непълен работен ден) -> Почистване след събития и тържества -> Пасищни пилета за биологичния пазар -> Заложна къща -> Паун -> Компютърен консултант -> Персонализирани разменни карти -> Аксесоари, лакомства и играчки за домашни любимци -> Гробище за домашни животни -> Контактна зона (зоо-двор или ферма за среща с питомни животни) -> Консултант за фотографски албуми -> Покривала за багажник на пикапи -> Събиране на шишарки -> Подготовка на данъчните декларации -> Къмпинг без екстри -> Частно летище -> Разносвач на призовки -> Производство на сироп от сладко сорго -> Професионален ловец на елени -> Набиране на помощи срещу заплащане или професионален координатор на събития -> Домакин на ваканционен имот -> Мобилен магазин за рибарски такъми -> Ферма за тикви

148


Имайте предвид, че това е само един кратък списък. Някои от идеите може и да изглеждат доста отвлечени, но няма проблем. Ако имате нужда от разпалване на творческото си вдъхновение, книгата на Кен ще свърши работа. Цялата идея на тази глава е да представи жизнеспособни допълнителни дейности, които, взети накуп, ще ви осигурят прилични жизнени доходи. Почти е невъзможно да можете да се издържате изцяло само от едно от тези неща, но няколко хиляди долара от това, още няколко хиляди от онова и още няколко хиляди от третото и в крайна сметка ще се получи достатъчна сума за реална издръжка. Често тези съпътстващи дейност могат да се превърнат в основни за вашите деца, за утрешното поколение. Веднъж като си дадете сметка колко много мероприятия могат да се развъртят около една поземлена база, ще осъзнаете колко глупави сме ние, фермерите, да мислим, че ни трябва още повече земя, ако искаме да има доходна работа и за нашите деца. Не ни трябва земя: трябва ни въобръжение. Високодоходните земеделско-занаятчийски комплекси, предавани от поколение на поколение действително предлагат живот на ферма, който обогатява в екологичен, емоционален и икономически аспект.

149


ГЛАВА 12

ДЕСЕТТЕ „БОЖИ ЗАПОВЕДИ“ ЗА УСПЕХА НА ФЕРМАТА ВИ

№1 СТОЙТЕ СИ ВКЪЩИ. Вече не живеете в града. Ако искате градски живот с детската му бейзболна лига, с балета му, със социалните му ангажименти, с кината му, тогава си останете в града. Но ако ще живеете на село и собено ако възнамерявате да работите като фермер, тогава паркирайте колата. Дръжте се като човек, който живее на село. Вашата ферма е вашият живот и вашата работа. Пътуванията до града излизат скъпо не само откъм време и пари, но и откъм емоции. Чувствам се по-изтощен след половин ден битки по пътищата и магазинерските каси в града, отколкото след цял ден събиране на сено. Ако не обичате да си стоите вкъщи, тогава вероятно ще трябва просто да закриете фермата, но не казвайте, че фермерството не носи пари. Това е едно от нещата, които най-много ме дразнят – като чувам как хората се оплакват, че земеделието не е доходно, а в същото време виждаш само облаците прах зад колата им, защото пак са дали газ към града. Фермата е вашето развлечение, вашият живот и вашата работа. Тя трябва да ви дава сили: там трябва да се чувствате удовлетворени. Малко са нещата, които са по-нелепи от фермерско семейство с три коли. Така и не мога да проумея защо му е притрябвало на един фермер да ход�� по увеселителни паркове и да скача с бънджи. Аз получавам моите дози силни усещания от това да гледам как падат дървета или когато сортирам добитък. Да гледам как зрее перфектната леха с ягоди също попада в този списък. Определено да си откъсна ягода направо от корена и да я изям на място си е почти жив екстаз.

150


Надявам се да не остана криворазбран в тази дискусия. Не мислете, че твърдя, че всеки фермер трябва да е отшелник и да живее „като кукувица“, напълно откъснат от обществото. Разбира се, че обичам изкуството, театъра и хубавите концерти. Но съществува голяма разлика между това човек да се „облажва“ от тези малки радости по специален повод и това да е част от градския хайлайф. Палитрата на „специалните поводи“ предлага предостатъчно вълнения и възможности, за да удовлетвори жаждата на нашите деца и семейни половинки. Срещал съм много фермерски семейства, които загазват по този въпрос. Мъжът или жената искат да участват във всеки комитет или вечеринка, които са обявени в рубриката „Интересното в града тази седмица“ на местния вестник. А може и децата да искат да участват във всяко атлетическо мероприятие от училище или да посетят всяка пътуваща музейна изложба, която минава през града. Разполагаме само с 24 часа в денонощието и ако не усеем да си дадем сметка колко ни коства това да сме извън фермата, тогава ще се провалим. Благополучният живот не е в това да си фриволен и да прехвръкваш, както дойде, насам-натам като някаква приказна феичка. Напротив, успехът изисква дисциплина във всеки аспект от живота. Помнете, също така, че тук говорим за това какво е нужно, за да започне човек нещо. След като стопанството ви поулегне и започне да носи добри печалби, тогава ще имате повече свобода да го напускате. Сега нашето семейство всяка година прекарва седмици извън фермата – вероятно си наваксваме за пропуснатото време. Но ако правехме това още от самото начало, никога нямаше да пробием. За всяко нещо си има време. Живот, бизнес, семейство: всички тези неща имат сезонни характеристики. В първите дни ще видите, че старата поговорка „Лозето не ще молитва, а мотика“ ще ви е по-полезен съвет от който и да е друг. След време ще можете да се радвате на плодовете на вашия труд. Не че ви съветвам никога да не напускате стопанството си или да забравите напълно за всякакви развлечения. Просто има много неща, които можете да правите – като пикници, хвърляне на подкова, плуване или импровизирани мачове – и които няма да ви откъснат от работата на фермата. №2 БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ ОТНОСНО ЛУКСА. Отделяйте полезното от при-

151


ятното. Винаги изтръпвам, когато чувам хората да казват, че искат да са земеделци и първото нещо, което искат да притежават, е кон. Помнете ми думата: тези хора няма да прокопсат. Конете за развлечение са сигурно най-голямата дупка за печалбите в една ферма. Ако фермата е вече печеливша, това е друг въпрос. И като казвам „печеливша“ имам предвид, че изцяло ви осигурява прилични жизнени доходи. Втора кола, дизелови пикапи, скъпи ваканции и маркови стоки – всичко това може, но чак СЛЕД като фермата ви е вече доходна. Всяко ненужно нещо, което купувате, особено в началните дни на бизнеса, ще забави или унищожи шансовете ви някога да преуспеете в селското стопанство. Да махнете с лека ръка и да кажете, че тези луксове са просто „нещо дребно“ или незначително може да е забавно сред приятелите и роднините ви, но хич не е смешно, когато започнете да се изнервяте от това, че приходите от фермата не се равняват на една реална заплата. Другите две неща, за които харчите повече пари, отколкото предполагате, са храненето по заведения и поддържането на къщата на 21 градуса през лятото, за да е хладно и на 27 градуса през зимата, за да е топло. И пак да повторя, с това не искам да подскажа, че трябва да живеем със същите лишения, през които са минали първите колониалисти в Джеймстаун, но, пък, няма защо и да живеем като царе. Един ръждясал пикап в добро техническо състояние може носи също толкова колкото и някой звяр с двойни задни гуми и голям тонаж. Едното струва 2 000 долара, а другото – 40 000 долара. „Да си даваме вид“ не е просто един хумористичен английски сериал: това излиза доста скъпо. №3 ИЗГРАЖДАЙТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ СЪС СЪСЕДИТЕ. Не се изявявайте в местните среди като някой арогантен многознайко, готов да се ежи на съседа за това, че имал телеугоителен комплекс или торова лагуна, или защото пръскал царевицата си с пестициди и купувал синтетични торове с камиони. Не се препирайте със съседа си заради двете му таратайки, качени на циментови блокчета или заради грозната купчина боклук струпана точно до оградата ви. Нека никога не се заговори, че сте казали обидна дума срещу някой съсед. Вместо това, бъдете дружелюбни и поканете тези хора на гости да се опознаете. Помагайте им. Вероятно можете да помогнете на големия фермер да разнесе течния тор по полето. Въпреки че, философски 152


погледнато, това е доста осъдително, вие никога няма да постигнете общ език, ако подходите с ругатни и войнственост. Не се настройвайте срещу съседите си. Виждал съм как нови пришълци се нанасят в консервативни земеделски общности и мрънкат: „Тези хора не са много дружелюбни. Още не са ни поканили на вечеря. Не ни включват в събиранията си.“ Моят въпрос е следният: „А вие направили ли сте това? Тях ли ще вините за вашето поведение? Да си кажем нещата, както са си. Който иска да има приятели, трябва да се прояви като дружелюбен човек.“ Не се оплаквайте, че не ви приемат в местните среди, ако не сте си направили труда да демонстрирате доброжелателно отношение. Разбира се, това означава и вие да не вършите нередности. Дръжте животните си вкъщи: не само кравите, но и котките и кучетата. Отстъпвайте на отсрещната кола, когато сте на тесен път. Карайте по-бавно по прашните селски пътища. Проявявайте търпение в намеренията си, защото за изграждане на взаимоотношения се искат години. А дори и съседите ви никога да не станат най-добрите ви приятели (вероятно няма да стане, ако вие сте по-различен) целта е поне да имате достатъчно добри отношения, за да можете да им се обадите в момент на криза и да получите помощ. Ако те ви се обадят за помощ, тогава знайте, че сте постигнали търсеното. №4 ИНВЕСТИРАЙТЕ В НЕЩА, КОИТО ЩЕ ВИ НОСЯТ ПЕЧАЛБА. Нужна ви е само една къща, която да е обитаема. Нужна ви е само една кола, която да може да ви закара, накъдето сте тръгнали. Няма нужда да живеете в лукс и да карате луксозна кола. Това може да дойде по-нататък. Концентрирайте се върху конкретни неща, които ще стимулират доходи, за да направят фермата икономически по-жизнеспособна. Помнете: функцията е по-важна от формата. Не мога да понасям, когато хората казват, че не могат да се издържат от селско стопанство, а кофата им за боклук прелива от празни кутии от безалкохолно, замразена пица и празни торби храна за кучета. Осъзнавате ли колко е лесно да изхарчите стотици долари на година за храна за едно голямо куче, без да споменаваме ветеринарните сметки? Да, знам, че горкото същество е една такава душица, пък и като ви погледне с тези големи тъжни очи... Но тук, при нас, всички животни 153


трябва да заслужат присъствието си. Котките ни не получават купешка храна. Те осъществяват контрол на вредителите и когато остареят и вече не могат да се прехранват от това, което убиват, тогава умират. Не харчим пари да ги водим на ветеринар. Това не е жестоко: просто гледаме реално на нещата. Котките ни са в отлично здраве, но са си котки. Едно куче-пазач определено може да си заслужи издръжката, но само ако имате проблем с хищници. Нека животните имат функция, а да не са само за удоволствие. Нашата дъщеря Рейчъл обича конете. Ще се радваме ако тя си има кон, но само ако той може да ни възвърне инвестицията. Това може да звучи малко грубо, но алтернативата е тук – няколкостотин долара, там – няколкостотин долара и изведнъж се оказва, че не можете да покриете сметките за фермата. №5 РАБОТЕТЕ ВСЕОТДАЙНО. Пол Харви казва, че това, което отделя преуспелите хора от провалилите се, е, че преуспелите стават, след като са паднали. Нека ви уверя, че ще паднете. Въпросът е: ще станете ли след това? Стига пак да станете, след като сте паднали за пореден път, вие ще постигнете успех. Когато стигнете до някаква спънка, поучете се от нея и продължете напред. Бъдете настойчиви, ако мислите, че в нещо се крие перспектива. Продължавайте неотклонно; когато минавате през кривата на обучението, продължавайте да работите, докато не постигнете успех. През цялото време дръжте в ума си мисълта, че по време на този процес трупате опит, който ще ви помогне да сте в крак с разширяващия се пазар. Колко силен е стремежът ви към успех? Можете ли да усетите вкуса на едно сериозно селскостопанско начинание? Можете ли да го почувствате? Можете ли да го визуализирате? Можете ли да го помиришете? Можете ли да го чуете? Това ще ви помогне да престанете да си намирате оправдания с това „тъпо животно“ и онези „скапани растения“. Те се държат точно така, както Бог ги е създал. От вас зависи да промените производствения си метод, за да извлечете полза от инстинктите им, да ги овладеете и да ги ��аправите доходоносни. №6 ДЕЙСТВАЙТЕ. Дори и да направите грешка, просто действате. Именно в процеса на действие ще откриете правилния подход. От грешките си ще научите повече, отколкото от успехите си, така че оп-

154


ретнете ръкавите и се провалете няколко пъти. Всеки провал ще ви помогне да настроите мушката малко по-добре, за да уцелите правилното решение. Няма какво само да се почесвате по главата и да въздишате! И не се оплаквайте, че не ви върви. Всички имаме каръшки дни. Осъзнайте, че ключът на успеха се крие между двете ви уши и се залавяйте за работа. Като започнете да се движите по пътя, ще започнете да виждате отвъд малките хълмчета и ще знаете по-добре кое разклонение да хванете. Познанието идва с действието. №7 СЪСТАВЕТЕ СИ ПИСМЕН ПЛАН. Производно на този принцип е холистичният подход: поставете си една-единствена цел. Ако не успеете да синтезирате мисията си в една-единствена цел, до края на дните си, ще ви преследва шизофреничното мислене. Една „бутни-дръпни“ ферма никога няма да стане доходоносна. Има нещо в това човек чисто физически да седне и да си състави писмен план, да напише целите си и стъпките на действие: това упражнение по-добре от всичко друго ще ви помогне да се концентрирате. Дръжте си този план закачен на хладилника или над бюрото, над мивката в банята или на рамката на леглото. Това е вашият билет към изпълнението на вашите мечти. №8 ИЗПОЛЗВАЙТЕ ДОКРАЙ РЕСУРСИТЕ СИ. Несъмнено творческото използване на ресурсите става все по-лесно, с колкото повече идеи се запознавате и с увеличаването на вашите успехи и самочувствие. Но се пазете от това да отхвърляте категорично неща, защото ви се струват неизползваеми. Доста изобретения са се родили от купчината вехтории на двора. Като съм ходил по разни стопанства, съм виждал разнебитени постройки, в които собственикът вижда само „грозилища“, а в моите очи са нещо, което може да се превърне във ваканционно бунгало за почивка на ферма или ранчо, в магазинче за занаятчийски произведения или в навес за сушене на билки и цветя. Да, наистина идва момент, когато постройките не могат да бъдат спасени (тук влизат почти всички вкопани в земята в стар стил плевни), но ако не ви се пречка, оставете го да си стои. Може след година-две да ви дойде наум някакво реално приложение и тогава ще се биете по главата, че не сте спасили тази сграда или онази купчина греди или тръби половин цол. 155


Мислете за гравитацията и водата, за южната страна и слънчевата енергия, за земята и 10-градусовите температури19, за съседи и гниещи бали слама или за надробени коледни дръвчета в близките градове. Направете инвентар на това, което другите възприемат като проблем и вижте дали можете да използвате тези неща. Ако сте в съседство с ловен резерват, който купува 200 фазана на седмица за 10 долара на птица от някой, който е на 320 км разстояние, помислете дали не можете да уловите този ресурс. Много често хората се преместват в нов район и нямат представа за това какви суровини и човешки ресурси има на разположение точно под носа им. Отивайте да гледате и мислите как можете да извлечете полза от всички тези ресурси. №9 ОБГРАДЕТЕ СЕ С КОМПЕТЕНТНИ СЪВЕТНИЦИ. Прекарвайте време в компанията на хора, които успешно вършат това, с което вие искате да се занимавате. Не си губете времето с отрицатели и мърморковци. Липсата на лоши съвети е също толкова полезна, колкото и получаването на добри съвети. Колкото е вредно едното, толкова вдъхновяващо е другото. Вместо да отидете на почивка, идете да посетите някой, който успешно практикува вашето занятие. Поканете семейството на някой клиент на вечеря някой път. Може за ваша изненада някой да се окаже компетентен счетоводител, адвокат или търговец. Присъединете се към организацията за устойчиво земеделие във вашия щат и завържете приятелства с хората там. Ако искате да имате лозе, идете за няколко дни при някой собственик на лозе, да режете и изхвърляте пръчките – ей-така, да научите каквото можете. Ако искате да произвеждате говеждо, идете да помагате на някой добър животновъд за няколко дни. По мое мнение, добрите съвети никога не са в повече. №10 БЪДЕТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ. Не се захващайте с едно начинание на пресекулки, ами гледайте да предлагате даден продукт за по-дълъг период от време. За да си затвърдите клиентската база, трябва да сте постоянни в предлаганите услуга или продукт. Дейностите от типа „днес – има, утре – няма“ не стигат доникъде. Вероятно авторът има предвид използването на геотермалната енергия, т. е. позовава се на факта че на неговата географска ширина на дълбочина 15-20 метра под земната повърхност целогодишно се поддържа постоянна температура от около 10-15 градуса. (Бел. прев.)

19

156


Ако ще произвеждате яйца, обърнете внимание на това никога да не връщате някого с празни ръце. Е, добре, влязъл някой хищник в кокошарника. Или пък на пилетата им застудяло и няколко дни престанали да снасят. Да, това е част от кривата на обучението. Но опитайте с всички сили да изгладите тези засечки, за да не се повтарят. Не бъдете колебливи. Хората няма да купят нещо необещано. Ако кажете, че ще доставите грозде през септември, хората ще направят поръчки. Но ако кажете, че не сте сигурни какво точно ще правите с гроздето, хората няма да поръчат. Правете всичко, каквото се наложи, за да си изпълните обещанията. Аз съм спал в курника, газил съм в наводнения в 2 часа сутринта с бала сено на гръб, докато Тереза ми държи фенера. Направете, каквото ви е по силите, за да доставите продукта си и пазарът ще отвърне по съответния начин. Ако следвате тези принципи, фермата ви постепенно ще започне да отчита печалби. Колкото по-близо се придържате до тези идеи, толкова по-скоро вашето предприятие ще бъде отбито от външни капиталовложения и толкова по-скоро ще можете да започнете да нарушавате някои от тези принципи без да поставяте цялото предприятие в опасност. Страхотно е, когато стигнете до онази точка на рентабилност, която ви позволява да се наслаждавате на някои от нещата, от които сте се лишавали в началото. Върхът на успеха си заслужава прежнята дисциплина.

157


ПЪРВИ СТЪПКИ В НОВОТО НАЧИНАНИЕ

158


ГЛАВА 13

ПРИДОБИВАНЕ НА ЗЕМЯ

Въпреки че за селскостопанска работа не се изисква поземлена собственост, ако имате място, което си е ваше, в което можете да инвестирате живота си и което можете да оставите в по-добър вид, отколкото сте го намерили, то това определено е една благородна цел. В библейското описание на идеалния свят се говори как всеки човек „седи под собствената си смоковница“. Въпреки, че не трябва да се отвличаме с тълкувания на този цитат, в този стих определено се налага до някаква степен идеята за собствена земя и правото на частна собственост. Като начинаещ фермер, няма нищо лошо в стремежа ви да притежавате земя. Това е нещо хубаво и благородно. И въпреки, че вложих предостатъчно енергия в това да поставя тази ви цел в правилна перспектива, все пак това си е върховната цел на всяко едно фермерско начинание. Ето някои изисквания за купуване на земя. Попитайте се кои от тях са удовлетворени:  Да има налична и надеждна база клиенти, които вече купуват това, което произвеждате на земя, до която вече имате достъп. Тази земя може да е собствения ви заден двор или земя, която ползвате назаем, със или без аренда. Идеята е в това, че имате клиентела, която ще ви последва на новото ви място и ще е лоялна база потребители, които ще ви платят още за първото нещо, което произведете на новата площ.  Да знаете как да печелите от земята. Това, разбира се, подразбира, че сте правили нещо достатъчно дълго време, та вече чувствате, че спокойно можете да рискувате нещо повече от потта си. Когато започнете да рискувате портфейла си, тогава нещата много бързо стават сериозни. Трябва да притежавате високо професионално 159


самочувствие. Това не включва идеи, които сте прочели в книгите или кооперативните схеми, които са ви попаднали от обявите в списанията. Ако сте докарали добри пари от нает парцел земя, който сте разработвали, много вероятно е да можете да дублирате това постижение по подобен задоволителен начин, със собствена земя.  Да имате достатъчно пари, с които да преживеете 5-10 години след като напълно сте изплатили фермата: нямам предвид просто да я притежавате по документи, а да сте я изплатили до последната стотинка. Тук нещата стават малко по-заплетени. Ако нивото ви на знание и опит е ниско, тогава вашата крива на обучението ще бъде много стръмна. Ще направите повече грешки, отколкото сте си представяли. Не се притеснявайте, това е нормално за всеки прохождащ бизнес. Не пропускайте предупреждението „след“ като сте платили за фермата. Ето го типичният сюжет: Човекът е финансово преуспял. Той заделя пари. Започва да мечтае да бъде фермер за развлечение. Започва да гледа обявите за имоти и да „сондира“ мнения на познати Оглежда някаква земя. Има достатъчно капитал, за да направи значителна първоначална вноска. Продава си къщата, влага капитала във фермата, а останалото взема назаем. Нуждае се от работа, за да изплати заема. Преуморен е от работата извън фермата, за да прави нещо на фермата. Плевелите избуяват – общо взето, фермата е занемарена. Меденият месец свършва, започва да се трупа раздразнение. Впримчен от голям дълг, мисли, че фермерството не носи печалби. Мечтата се стопява. Човекът обявява фермата за продан.

Средностатистически, ако някой купи ферма днес ще я обяви отново за продан в рамките на пет години. Този цикъл се повтаря отново и отново, и отново и аз не искам и вие да минавате през него. Животът е твърде къс, за да го усложняваме по такъв начин.

160


Твърде често съм бил свидетел на завъртането на този цикъл. Ако имате достатъчно пари, за да купите земя без да влизате в дългове, няма да ви се налага да генерирате приходи от външна работа, за да си изплащате земята. Няма да се уморя да подчертавам важността на този въпрос. Можете да купите осем декара, да докарате една сглобяема къща на старо за 3  000 долара и да започнете – всичко вероятно ще е за по-малко от 10  000 долара. Ако нямате дългове можете да работите някъде на половин работен ден (дори като заместник-учител), докато разработвате фермата. Но ако имате да изплащате ипотека, дори и ако е само 3 000 долара на година, това ще ви обремени с необходимостта да имате приходи и това ще ви тласне да започнете някаква по-обвързваща работа извън фермата, а това ще ви отнеме нужната гъвкавост за разработване на стопанството. Списанието за селските райони „Countryside“ все публикува читателски истории на хора, които са издържали семействата си с по-малко от 500 долара на месец. И моят собствен опит беше такъв. Най-добре можете да изкарате пари ако съкратите ежедневните разходи. Махнете втората кола, стига сте издържали хранителния магазин и направете повече за себе си. Ако отглеждате повечето от храната си, набавяте си топлина от фермата (дърва за огрев) и купувате дрехи втора употреба, можете да живеете доста евтино. Когато фермата започне да става по-доходна, тогава можете да зпочнете да вдигате стандарта на живот. Ще видите кои неща е по-икономически изгодно да купувате извън фермата, вместо да ги отглеждате, и ще започнете да съсредоточавате повече енергия върху неща, които носят голяма възвръщаемост на час. Но трябва на всяка цена да поддържате паричните си нужди ниски. Ако смятате да се преместите да живеете на фермата, да построите прилично-хубава къща с добре-поддържана полянка, дано имате дълбоки джобове. В такъв случай, ако не можете да живеете без приходи от фермата за период от 5-10 години, направо забравете! Защо толкова дълго? Толкова време ще ви трябва, за да преминете през кривата на обучението. Бизнес-гуруто Питър Дракър прави скала на бизнес-цикъла и посочва, че всеки нов бизнес минава през период от 7-10 години преди да стане доходен. Просто няма преки пътеки в това отношение, колкото и да си мислите, че на успелите им е било лесно. На никой от нас не му е било лесно.

161


И за вас няма да е. В прекрасната си книга, „Guerilla Marketing право в подсъзнанието“, Джей Конрад Левинсън подчертава, че едничката най-важна личностна черта на успешния „партизанин“ е търпението. Вижте, няма нищо лошо в това човек да има хубава къща и две коли, но тези неща трябва да си дойдат с времето. Ако се опитате да прибързате, може никога да не постигнете това, което желаете. Старата мъдрост „търпението е спасение“ е много вярна. Доходите на фермата трябва да диктуват повишаването на стандарта, иначе високият стандарт ще съсипе фермата. Наистина е толкова просто. Аз съм достигнал такъв етап, че дори вече не си сменям сам маслото на колата. Когато започнахме в началото и нямах още пари, и през ум не ми минаваше да платя на някой друг да ми сменя маслото. Но сега вече, когато времето, което прекарвам на фермата, е много по-ценно от времето, прекарано в гаража (тъй като не съм добър механик), е глупаво да губя два часа да правя нещо, което дори не ми харесва, при положение, че мога да дам 20 долара в града и да се свърши цялата работа. При това, момчетата в сервиза, където си сменям маслото, смазват, проверяват диференциала и скоростната кутия, както и нивата на всички течности в автомобила. На мен ще ми отиде цяла вечност да вдигна с пъшкане колата на крик и се погрижа за всичко това. Ето това наричам „вдигане на стандарта“. Това не е мястото, откъдето човек започва. Започва се в окопите с пестене на всяка стотинка и с внимание, насочено към това приходите да са една крачка пред разходите. Когато приходите дръпнат по-напред, тогава ще можете вече да харчите малко повече. Но ако още от самото начало, когато трябва да генерирате парични постъпления, за да поддържате дейността платежоспособна, си вържете ръцете с високи разходи, то дейността изобщо няма да потръгне. Просто защото не можете да завъртите парите достатъчно бързо и достатъчно овреме, за да я подкарате. Ето защо се боя, че повечето хора, които искат да се занимават със земеделие, ще се втурнат да купуват земя и после ще има да се въртят в този порочен кръг, докато напълно капнат. Добре, да предположим, че отговаряте на достатъчно от тези условия, за да оправдаете закупуването на земя. А сега какво? Първо, спрете се на приблизителния район, където искате да бъдете. Ако искайте вярвайте, но доста значителен процент от селскостопанската земя минава преминава от едни ръце в други без да минава през агенции. Това става чрез връзки с местните хора. Започнете да 162


завързвате контакти във фермерските среди. Посещавайте често търговете за добитък по общинските пазари. Посещавайте събранията на фермерите във вашата общност. Опознайте се с консултантите по земеделие – те наистина могат да ви бъдат от полза в тази насока, защото определено имат широк кръг от познанства. А някои от хората, които те познават, са фермери, които са на ръба на криза именно, защото са се вслушвали твърде много в безплатните им консултации. Станете член на Американската фермерска асоциация (AFBF). И изобщо, влезте във връзка с конвенционалното земеделско общество, защото именно тези хора държат земята и именно оттук ще изскочат възможности за закупуване на земя. Виждал съм как някои търпеливи хора успяват да сключат страхотни сделки. Понякога това отнема няколко години, но пак ви казвам, търпението е най-важната добродетел. Бъдете готови да изчакате, докато изскочи подходящото място за подходящата цена. Купете нещо, което е в радиус около 60-64 км от населено място с население около 25 000 души. Това не е голям град, но този критерий ще елиминира големи райони от Запада. Като цяло е по-добре да похарчите малко повече на декар земя, която е близо до града. Тъй като колкото по-близо сте до града, толкова по-лесен ще е маркетингът, търсете да вложите заделените пари в земя според местоположението й, а не толкова според размера. Погледнете иначе на нещата: ако сте заделили 50  000 долара за земя, ще бъде по-добре да купите 40 декара в покрайнините на някой метрополис, отколкото да купите 400 декара посред пустинята. От тези 40 декара можете да изкарате 100 000 долара, а от 400-те декара сигурно няма да успеете да изкарате и 2 000 долара. Винаги проверявайте дали има вода. Водата е най-важният елемент на живота: без добър източник на вода никога няма да успеете да развиете потенциала си. Добре си спомням как един ден разказвах на един възрастен съсед за мой приятел, който се готвеше да купи едно малко стопанство. Описвах различните характеристики на земята, когато възрастният фермер ме прекъсна: – Добре ли е с водата? Като му казах, че на терена има езерце, той продължи: – Без вода си „гóла вóда“. И е напълно прав, разбира се. 163


Ако надраснете възможностите на малката си ферма, ако прилагате принципите от тази книга, ще изкарате достатъчно пари, за да си купите по-голямо място някъде в околността. Колкото повече вършим тук, на нашата ферма, и колкото повече изобретателни хора срещам, толкова повече се убеждавам, че декарите площ са от минимално значение. Ако имате желание да умножите усилията си и да разнообразявате дейността, можете да изкарвате бая парá от малко площ. Съветвам хората да купуват по-бедна земя, вместо чак толкова хубава земя. Можете да извлечете полза от грешките на другите и да промените по-бедната земя. Но ако хвърлите всичките си вложения в наистина хубава земя, може да не ви остане достатъчно, за да разработите земята така, че да вадите приходи от нея. Гледайте дали на даден парцел има разнообразни екосистеми: място за езерце, малко горичка, малко равна земя. Но също така, имайте едно наум, че дори и да липсват тези елементи, по-късно можете да ги прибавите. Това е принципът на стопанисването – можете да направите земята по-разнообразна и много по-продуктивна, отколкото е в дивия си вид. По времето, когато вече сте готови да купите земя, би трябвало да имате доста добра представа за това какво искате. Напишете нещата, които търсите и просто сравнявайте парцелите с този списък. Ако не знаете какво търсите, вероятно не сте готови да купувате земя. Светът е пълен с хора, които имат повече пари отколкото здрав разум. Запомнете, че начинът да се купуват големи парцели земя е чрез малки парцели. Печалбите от малкия парцел могат да спонсорират размяната или инвестицията в по-големия. Ако ви е трудно да се справяте на ма��ък парцел, то ще ви е още по-трудно на по-голям парцел. Гледайте да облагородите и напълно да развиете това, което имате преди да потърсите нещо друго. И тогава повторете същата процедура. Докато дойде време да придобиете по-голяма площ, вече ще имате нужните опит и знания, за да бъдете добър стопанин. Ако избързате да купите нещо твърде голямо преди да сте готови за това, ще бъдете лоши стопани, а това не е от полза никому. Земя трябва да се купува само, когато знаете какво да я правите и размерът трябва да е по-маловажен от местоположението. Бъдете търпеливи и оставете селскостопанската ви инициатива да диктува каква да е поземлената база, вместо земята да диктува какъв да е бизнеса. 164


ГЛАВА 14

КЪДЕ ДА СЕ УСТАНОВИМ

„Ама наистина сте на много забутано място!“ Свикнали сме да чуваме такива възклицания, когато ни идват посетители от разни краища на страната. Те очакват, че щом имаме такава голяма клиентела и такъв пазарен успех, значи живеем на централно място. Нищо подобно! Живеем на шеговитото „къндър-мъндър“ по един черен път. Но – и това е едно голямо „Но“ – ние живеем само на 15 минути от Стонтън, град с 25 000 души население. Нашата община, с двата си града, има население от около 85  000 души. Това не са метрополитни размери, както и да го гледаме, обаче е предостатъчно. Съгласен съм с добреизвестното изказване на Ралф Уолдо Емерсън: „Аз силно се уповавам на добрата репутация в обществото, както и трябва да бъде. Ако един човек има хубава царевица, или хубави дърва, или дървесина, или прасета за продан или може да прави похубави столове и ножове, казани или църковни органи от който и да е друг, тогава до неговата къща ще води един широк и добре отъпкан път, дори и ако тази къща се намира вдън горите.“ Рая няма да го намерим от нашата страна на вечността. Всяко място си има положителни и отрицателни страни. Колкото по-отдалечено е местоположението, толкова по-ниски ще са разходите за живот, но ще е и по-трудно да си пласирате продукцията. Колкото по-градско е обкръжението, толкова по-високи ще са разходите ви за живот, включително и цените на земите, но ще е по-лесно да си осигурите клиенти. Разбира се, трябва да сте на място, което ви допада. Ако се изприщвате всеки път, когато температурата достигне 32 градуса, Флорида вероятно не е удачно място за вас. Ако ви побиват тръпки при 23 градуса, може би трябва сериозно да се замислите преди да се установите в Бисмарк, щата Северна Дакота. Намерете място, което ви харесва, но не се вкопчвайте в някое място, защото, без значение къде ще

165


отидете, винаги можете да намерите неща, които ви допадат и такива, които да ви дразнят. Запомнете, дори и да наричате себе си „фермер“, всъщност, вашият бизнес е да работите с хора. А хората от едно място до друго повече си приличат, отколкото да се различават. (Тук е мястото да направя едно пояснение: съветите, които давам са по-общи и определено си имат изключения.) Колкото по-евтина е земята, толкова по-отдалечена ще е тя и толкова по-големи затруднения ще имате откъм продажби. При това, ще е и по-скъпо да се купуват необходимите материали. Едно пътуване до града, за да се купят железарски материали, ограждения или част за трактор, си е значителна инвестиция, когато трябва да карате два или четири часа. Това бързо ще заличи изгодата от купуването на евтина земя. Освен това, селските хора в най-отдалечените райони по правило не се интересуват много от алтернативи. Те са по-скоро традиционалисти. Не че има нещо лошо в традициите, но това може да ограничи интереса към положителни промени като, например, биологична продукция, отгледана на местно ниво, вместо евтин внос от Мексико. Или идеята, че съществува по-добра храна. Космополитният манталитет отваря много повече възможности за алтернативния фермер. Трябват ви съседи, които осъзнават, че пилето в супермаркета е 10 процента фекална супа; които знаят, че сладката царевица, отгледана по конвенционални методи, се обработва с пестициди веднъж дневно, за да е без червеи. Трябват ви съседи, които осъзнават, че животът е нещо повече от това да дъвчеш и плюеш тютюн, да пиеш и да гледаш телевизия, въпреки че почти във всяка общност има значителен контингент от хора, които си падат по подобни занятия. Устройте се там, където ви харесва пейзажа и хората, където имате връзки и където мислите, че ще получите подкрепа за това, което искате да правите. Моля, изобщо не мислете, че пазарната ниша за специализирани храни е запълнена в каквато и да е степен. Преди няколко години, един приятел, който живееше само на около 20-тина километра, изяви интерес да копира нашият модел за пасищни пилета. Опасенията му бяха, че нашата провинциална общност няма да може да издържа двама като нас, със същия продукт. А пък и не искаше да отнема от нашите клиенти и да рискува влошаване на отношенията ни. Той дойде да ме попита какво да направи.

166


Посъветвах го през цялата следваща седмица да пита хората в банката, на опашката в магазина, на улицата – когото и да срещне, дали са чували за нас. Имайте предвид, че сме доста известни в нашия район. Загубих представа колко пъти вече са ни отразявали във вестника, по радиото и телевизията, тъй като ние сме единствени от местните фермери, които въртим алтернативна търговска стопанска дейност. За нас писаха дори и в „National Geographic“! Отгоре на това, аз регулярно пиша писма до редактора по земеделски теми. Всеки път, когато нашуми новината за някоя хранителна зараза, хора от пресата цъфват на прага ни да правят снимки на чисти животни. От всичко това ни се натрупва доста безплатна реклама. Както и да е, моят приятел посветил цялата следваща седмица на това, което го бях посъветвал. На края на седмицата той се отби да ме види и аз го попитах какво е разбрал. Клатейки глава в пълно недоумение, той каза, че не е намерил и един човек, който да е чувал за нас. Това не е ли изумително? Трудно е да се опишат всичките възможности в сферата на чистата храна, които съществуват около нас. Единственото нещо, което спъва пазара, е наличието на производители, които да осигурят предлагане на истински-отличителната, по-вкусна храна. В момента, в който хората опитат храната, те са зарибени. С появата на все повече и повече алтернативни производители осведомеността на хората ще нарастне лавинообразно, а с това ще засили и всеобщата гражданска съвест, докато накрая хората не започнат да изискват по-добра храна. Срещал съм хора, чието главно ограничение идва от местоположението им и почти винаги това се дължи на факта, че живеят в твърде отдалечен район. Те са се установили там, за да са „далеч от всичко“ и заради евтината земя, но до края на живота си ще търсят начин да разрешат проблема с продажбите. И преди съм казвал това, но си струва да го повторя: по-скоро бих похарчил 100 000 долара за 100 декара на 30 минути от града, отколкото да похарча същата сума за 1 000 декара насред пустинята. Заради потенциала си да докарва доходи по-скъпата земя с времето ще излезе най-евтино. Освен това, ако за миг оставим настрана притежаването на земя и помислим за това къде са благоприятните възможности, ще видим, че където са хората, там са и потребностите. Големите нужди означават повече ниши за запълване. Възрастните хора със земя, които имат нужда от някой да се грижи за имота им, са доста по-многобройни око-

167


ло населените райони, отколкото в Монтана. Всеки град е заобиколен от неизползвани площи. Да си близо до градовете, означава да си близо до преходните неща, а всичко преходно отваря възможности. Хората идват и си отиват и оставят след себе си възможности. Сравнете това текучество на хора с това колко често се сменят собствениците на ферми в районите с масивни ранчота и ще разберете какво искам да кажа. Ако селскостопанският ви бизнес се крепи главно върху потребителска база и продукт, а не върху земя, то той е мобилен и може да го преместите където и да е. Познавам хора, които развиха високо-рентабилни инициативи с пасищни пилета на земя, която не притежаваха и взе, че се наложи да преместят дейността си на ново място. При това положение те просто натоварват кафезите на едно ремарке и се упътват към новото си местоположение – както правят пчеларите, когато местят кошерите си от място на място. Потребителската база е мобилна в рамките на 80 километра. Дали гледате кравите в северната част на града или в южната не е от такова решаващо значение. За храната си хората могат да карат в която и да е от двете посоки. Това е едно от хубавите неща на директния маркетинг. Но в момента, в който започнете да строите силози, торохранилища, „концентрационни“ животновъдни комплекси и да инсталирате подземни водни системи, ще направите всичко по силите ви да не ви се налага да сменяте местоположението си – дори бихте стигнали и банкрут. Внедряването на мобилност в нашите селскостопански инициативи е силно желано нещо, което осигурява гъвкавост не само на нашето поколение, но и на това на децата ни. Алън Нейшън заедно с Том Ласатър – селекционерът и собственик на „Бийфмастър Фейм“ предсказват, че навлизаме в ера, когато ще имаме земевладелци, от една страна, и земеделски стопани, от друга. Те виждат как се появява такова разделение поради факта, че богатите хора инвестират в земя с цел да поддържат богатството си. Почти невъзможно е човек да забогатее от това, че е купил земя, тъй като възвръщаемостта на инвестицията е твърде ниска, та да носи и заплата, освен покриването на разходите. Но поземлената собственост е чудесен начин човек да поддържа богатството си – това е отбранителна позиция. Придобиването на средства, от друга страна, е една нападателна позиция и, като цяло, е най-добре това да стане чрез отдаването на

168


земята под наем. Нека да илюстрираме тази мисъл с едно 400-декарово пасищно стопанство. В този район, такава ферма би могло да се продаде за 250 000 долара или да се отдаде под наем за 2 500 долара. Ако можем тук да разположим 100 телета за угояване, които носят брутен марж от 150 долара на глава (разликата между покупната цена и продажната цена), цялостната брутна възвръщаемост е 15 000 долара. Колко време ще е нужно да се изплати земята по този начин? Само ипотеката, с 8-процентова лихва, ще излезе повече от 20 000 долара на година. Но ако я вземем под наем, тогава ще ни останат 12 500 долара за заплата и разходи. Има много начини за наемане и вие можете да намерите такава сделка, която да ви устройва, но важното е да разберете, че наемането е нападателна позиция за трупането на финансови резерви. Но за да можете напълно да се възползвате от тази възможност, трябва да имате мобилна селскостопанска организация. Наемането е рядко за цял живот. Разбира се, ще искате да договорите най-добрите възможни условия. Ето ги големите променливи: • Продължителността на периода, гарантиран в договора • Чия отговорност ще е ограждането • Чия отговорност ще е торенето, контролирането на плевелите и другите проблеми, свързани с поддръжката на външния вид • Минималните изисквания към наемателя за естетиката на пейзажа • Свободи на наемателя: поваляне на дърво, подмяна на вътрешна ограда и пр. Някои от най-големите възможности са в районите с окопни култури и особено в местностите, където се отглежда памук. Всеки район, където земеделието е под гнета на индустриалния модел, е удачно място, което можете да подхванете и да оправите нещата. Миналата година бях в Айова, където населението на една община прогресивно се беше смалявало за последните 10 години. Земя, която през 1978 г. се беше продавала за 750 долара на декар, днес се продава за 250 долара на декар и се отдава под наем за още по-малко. Делтата на Мисисипи и всичките райони в западен Тенеси и Кентъки, където навремето се е гледало памук, сега предлагат примамливи оферти за земя. Ако сте с правилната земеделска нагласа буквално навсякъде ще виждате възможности. Един човек в Ню Ингланд преустрои няколко парника в подвижни

169


кокошарници и ги тегли по пътя с 50 км в час от място на място, за да следва говедата си. Така той може да има едно място под аренда тук, друго – там и цялата му дейност може да бъде придвижвано от едно място на друго. Трябва да си съсредоточим вниманието върху това да поддържаме гъвкавост, а впоследствие, когато печалбите започнат да нарастват, тогава вече можем да се замислим по-обстойно за постоянно място. Но първоначално, колкото повече мобилност можем да вградим в начинанието, толкова повече възможности ще имаме отворени пред нас. Всичко това опира до време. С колкото повече време разполагате, толкова по-удачно ще бъде решението ви. Просто не можете да направите реална преценка на едно място и да положите първоначалната вноска за земята само въз основа на един-два огледа на мястото. Много по-добре е да отидете в даден район, да вземете нещо под наем и да се хванете на някаква работа, за да си спечелите време, в което да можете да се ориентирате и да разучите нещата. Вярно е едно от най-често срещаните късметчета в китайските курабийки, което гласи: „Хубавите неща се случват на онези, които умеят да чакат“. Нетърпението е вероятно един от най-големите врагове на ентусиаст-фермерите. От тази гледна точка въпросът за това къде да се установите може да се разглежда в светлина, доста по-различна от повечето типични практични съвети от сорта на „гледайте дали има вода, търсете разнообразен ландшафт“, и пр. Дискусията се насочва към това, което е най-трудното – търпението. Ако искате да се занимавате със селско стопанство, да, местоположението е от значение, но това не е същото като да си избирате място, където да се установите. Направете нещо на първо място там, където сте, а на второ място там, където е най-лесно да отидете. Не фокусирайте цялата си творческа енергия върху едно застопорено място, докато не добиете такова ниво на опитност, което да ви направи компетентни за вземането на такова решение. Отлагайте колкото се може по-дълго вземането на решение за окончателно заселване на дадено място и така решението ще дойде по лесен и безболезнен начин. То ще бъде естествена последица на селскостопанската ви дейност. Когато сте готови, решението ще дойде от само себе си.

170


ГЛАВА 15

ДОБРОСЪСЕДСТВО

Селскостопанските общности са различни от градските. Ако искате да имате успех като фермер, трябва да знаете как да се впишете в селските среди и, по конкретно, как да общувате с фермера от другата страна на оградата. За разлика от ситуацията в града, фермерът от другата страна на оградата може да проследи корените си на именно това място поне две, а може би и три поколения назад. Много хора са минавали и заминавали пред очите му. Баща му му е разказвал как хората идват и си отиват. Той мисли, че и вие ще минете и заминете. Въпреки че изобщо не ми се иска да ви натрапвам предразсъдъци спрямо фермерите, мисля че като цяло преценката ми е абсолютно вярна. Фермерите са подозрителни към ябанджиите. Ако тази дума ви се струва прекалено силна, тогава нека кажем, че са поне „нащрек“ относно пришълците – особено когато северняци идват в общности на юг от линията Мейсън-Диксън. Хората в Дикси все още преживяват битките от Гражданската война. Вие, като новото чудо в махалата, трябва да сте наясно с това как стоят нещата и да подемете примирителни действия. Няма значение колко неприятни са ви селскостопанските методи, които се ползват от другата страна на оградата, трябва да отстъпвате на съседа, ако искате да бъдете приети. Важно е да ви приемат. В града няма нужда съседите да ви приемат. Повечето хора дори не знаят имената на хората в съседния апартамент или къща. Приятелствата не зависят от географията. Вашите приятели са разпръснати из целия град и това дали познавате човека, който е в непосредствена географска близост до вас, или не, е абсолютно без значение. По селата не е така. Там съществува коренно различна динамика.

171


Ще ви се наложи да имате вземане-даване със съседите си по какви ли не поводи: било то за да поискате нещо назаем, да си приберете обратно заблудилото се теле или да отсечете някое дърво на границата между двата имота. Нещата, които правите неизбежно ще се отразяват и на другата страна. Някой ден може дори да ви потрябва подстъп, например. В селските съобщества битува дълга традиция на добросъседство. Според мен в това е една от трагедиите на движението за самодостатъчност и връщане към земята. Хората се преселват да живеят в отдалечени стопанства и се опитват сами да си правят всичко като никога не вкусват радостта и ценността на взаимовръзката. Амишките общности са сигурно най-стабилните общности в света не защото са независими, но защото са взаимо-зависими. Те, всъщност, разработват различни таланти и бизнеси в самата общност, за да гарантират, че всеки ще допринася с някаква допълваща дейност. Ако си мислите, че ще се преселите да работите и живеете на някоя отдалечена ферма и сами ще си вършите всичко в стария независим американски дух, ще се провалите. Това не само че е доста горделивa подбуда, ами е и безцеремонно отношение. Като чета книгите от поредицата „Малка къща в прерията“ на Лора Ингас Уайлдър, се изпълвам с дълбокото усещане за това как първите заселници са си помагали един-друг. Онези, които са се отнасяли пренебрежително към съветите са стигали известното ни злочестие на групата емигранти от прохода Донър. Новозаселилите се чифликчии, които одумват съседите си имат много по-малко успех от онези, които развиват приятелски отношения със съседните фермери, въпреки препаратите, прекомерната експлоатация на пасищата и ерозията. Ако ги изолирате или не установите съседски отношения, никога няма да се споразумеете с тях. Но ако демонстрирате искрен интерес от заниманията им, те ще отвърнат със същото. Татко винаги казваше: „Ти пръв дай пример!“ Не се опитвайте да променяте хората, докато не придобиете репутация на специалист в областта си. Ще стигнете по-далече ако пристъпвате внимателно, отколкото ако тропате с крак. Привлечете съседите към вашия начин на живот като първи им протегнете ръка. В новата ви общност се спотайват големи благини за вас: от трактори до градинарски съвети. Ще напреднете много по-бързо, ако успеете да се възползвате от тези ресурси. Ето десет принципа как да го постигнете:

172


(1) Не давайте съвети. Няма нищо по-неприятно от непоискан съвет. Приемете съвета на вашия съсед без да спорите и после решете какво ще правите. Малко неща дразнят фермерите така, както някакво парвеню, което им казва как да си гледат стопанството. Дръжте идеите си за себе си и оставете фермера да ги „открие“ сам по непредизвикателен начин. (2) Внимавайте с външния си вид. Повечето фермери са относително консервативни хора, които редовно ходят на църква и стават доста неспокойни, когато около тях има хора с обеци по носа. Знам, че „Човек съди по лице, а Господ – по сърце“, но никой от нас не е Господ. Хората наистина съдят по външния вид и да изисквате от тях да престанат да го вършат е противно на човешката природа. Знам, че това може да разгневи някои хора, но ако пропусна да отбележа този пункт ще ви направя меча услуга по отношение успеха ви като фермер. За един праволинеен фермер, който е презветарианец и консерватор, едно хипарче с обеци по носа е като извънземно. На фермера не му е понятна цялата тази работа (като най-непонятни от всичко са му мъжете с обеци) и естествената му рекация е да отхвърли това, което не разбира. Когато човек се премести в една селскостопанска общност, съвсем нормално е да събуди въпроси: • • • •

Какво ще правят тук? Откъде имат пари? Може ли да им се вярва? Защо са напуснали мястото, откъдето идват? Ние сме тук от три поколения. • Абе, какви изобщо са тези хора? Ако към тези нормални въпроси добавите и външен вид като на някой, прибран от градския тротоар, това поражда допълнителна въпросителна в ума на фермера. Така поставяте още една пречка, която после ще трябва да преодолявате. Не казвам, че трябва да вървите срещу принципите си, само за да изглеждате като съседите си. Само казвам, че трябва да проявявате деликатност относно предразсъдъците на другите и да проявявате

173


скромност във всичките си действия; да се съобразявате с новите си съседи. Захарта привлича много повече мухи, отколкото оцета. Всякаква показност – в думи, облекло или характер – е неподходяща. Не се хвалете с образованието си и не облепяйте колата си с обидни стикери. И без това не след дълго хората ще разберат каква е позицията ви по различните въпроси. В никакъв случай не живейте в беднотия и не злоупотребявайте с държавни услуги от какъвто и да е сорт. Ако използвате някаква титла, особено ако е нещо с религиозен оттенък като например „лечител“ или „шаман“, ограничете употребата й до по-тесен кръг хора с вашето мислене. Харесва ми афоризма на Алън Нейшън по този повод: той цитира баща си, който му е казвал, че „Хората имат праг за това колко от странностите на някого могат да понесат. Можеш да бъдеш нудист. Можеш да бъдеш будист. Но не може да бъдеш нудист-будист.“ Ако искате да гледат на вас като на професионален бизнесмен – честен, трудолюбив, благонадежден, тогава ще ви е от полза да правите всичко, което можете, за да изглеждате като обикновено американско момче или момиче, а не като наркоман, хванат от някой рок-концерт. Чуйте всички: бъдете чисти и използвайте дезодорант! (3) Предлагайте помощта си. Помнете, че средната възраст на американския фермер вече е почти 60 години – сред говедовъдите тази възраст е почти с 10 години повече. При това, повечето фермери нямат деца, които да им помагат. Децата са пораснали и отдавна са заминали за градовете, за да работят по-приемлива работа. Както помагате, така може и да научите полезни уроци. Ето ви частичен списък с някои задачи, в които можете да окажете помощ на съседа ви: • рязане на дърва – включително цепене, подреждане и прехвърляне • работа с говедата – включително сортиране, кастриране, ваксиниране и лекуване • вдигане на ограда • прибиране на сеното – включително каране на трактора и нахвърляне на сеното • садене на разни неща • строителство на разни неща – включително бараки и външни по-

174


стройки • боядисване • ремонт на сгради – включително и на къщата • отиване до града – донесете му материали, за да му спестите разкарването • риене на тор Тези неща са лепилото, което сплотява съседите. Не само ще научите за методи, които дават добри резултати, но и ще отбележите нещата, които бихте направили по друг начин. Най-главното, ще се сдобиете с приятел, а да имате приятел за съсед си е истински дар. Едно от нещата, с които несъмнено ще се сблъскате е, че ако практикувате екологично земеделие, вие няма да правите същите неща, които съседът ви прави. Вероятно няма да прилагате торове, да инжектирате срещу паразити или да помпате течния тор. Но трябва да търсите сгодни случаи да окажете помощ, особено в онези неща, които и вие правите. Много фермери работят в града и истински се нуждаят от някой, на когото могат да се осланят в кризисни ситуации. Може кравите да са се измъкнали или може да им се наложи да приберат сеното от цялата ливада по време на сезона на летните бури. Вие със сигурност можете да натрупате резерв от услуги за връщане като помагате с техниката или с прибирането на добитъка или когато се включвате като заместник за тези съседи, за които денонощието е твърде кратко. (4) Не разтръбявайте мечтите си. Повечето фермери и без това нямат кой-знае какви мечти, камо ли да се възхищават на вашите чудати такива. Споделяйте мечтите си само с хората, чиито въжделения са подобни на вашите. Именно за това са измислили конференциите по устойчиво земеделие. Повечето фермери не го вярват истински, че човек може да се издържа от селскостопански труд, и още по-малко, че този труд може да е приятен и доходен. При такава позиция ако споделите мечтите си, те се възприемат като обида. Ако беше постижимо, те щяха да са го направили! Следователно, идеята, че възнамерявате да правите нещо, което те или не са смогнали или не са успели да направят, е за тях като шамар в лицето. В действителност, мечтите ви са доста заплашителни.

175


Представете си, че сте на 60 години и чак сега осъзнавате, че цял живот сте правили нещо погрешно! Повечето хора не могат да понесат тази мисъл, затова избухват или на думи, или вътрешно. За един фермер да признае, че мечтата ви е постижима означава да признае, че и той е могъл да я постигне, а такава една идея е оплетена в твърде много угризения, за да бъде приемлива. Не причинявайте такова духовно терзание на съседа си. Отнасяйте се с разбиране към бедняшкия труден живот на фермера (според неговия стереотип) и не обиждайте възгледите му. По този начин ще си спечелите уважението му и ще можете да изградите взаимоотношения. (5) Каквото вземете назаем, връщайте в по-добър вид, отколкото сте го взели. Бъдете изключително внимателни по отношение вземането неща назаем, особено ако са неща, в използването на които нямате много опит. По принцип е много по-добре да заемете и фермера, заедно с трактора му. Ако вие счупите нещо, вредата ще е двойна. Първо, може да се овътрите с много скъпа поправка. Без значение дали е било по ваша вина, вашето „ама аз нищо не му направих“ хич няма да помогне. Щом се е повредило под носа ви, тогава е по ваша вина и точка по въпроса. Единственото изключение са предварително-обсъдените дефекти като например: „Този лагер е започнал да скърца. Ако вземе да се скапе, няма страшно. И без това смятам да го сменям като му дойде времето.“ Това е едно нещо, обаче слабост, която не е предварително обсъдена, не се брои. Второ, такива инциденти ще ви направят по-малко благонадеждни за вбъдеще и това може да ви се отрази по-зле от сметката за поправката. Най-бързият начин да загубите подкрепа в местните среди е като ви излезе име, че сте безотговорен. Познавам фермери, на които никой тук и един чук не би им дал назаем, тъй като те все ще намерят начин да го счупят. Репутация дълго се гради, така че си я пазете ревниво. Ако помолите фермера да дойде с оборудването си, може да ви излезе по-скъпо или в замяна да му направите по-голяма услуга, но поне няма да сте отговорни, ако се случи нещо. Като цяло, струва си да вложите малко повече в този вариант. Фермерите не са глупави. Ако вземете на заем хидравличен чук и го оставите да стои на дъжда, така че е малко ръждив като го върнете, фермерът ще забележи. По-добре си признайте отнапред и предложе176


те да го замените с нов, отколкото да го върнете с тайната надежда, че той няма да забележи. Една малка пукнатинка в дръжката на каменарския чук е като разлома Сан Андреас в очите на собственика на чука. Следвайте стриктно това правило и ще се изненадате колко много неща няма да ви се наложи да купувате. Може да се наложи да подмените едно-две неща с нови поради собствената си неволна небрежност, но това ще ви излезе много по-евтино от това да загубите уважение. (6) Уважавайте собствеността на съседите си. Производното на това правило е: „Дръжте си животните вкъщи.“ Вероятно най-често възникват спорове около това откъде минават границите и около блуждаещите животни. Когато се събудите сутрин и видите, че козите ви доволно си преживят, разположени върху предния капак на колата на съседа, няма да ви се размине само с едно чистосърдечно извинение. Повярвайте ми, говоря ви като фермер: ако кучето ви дори пристъпи на полето, където са кравите ни и ги подплаши да пробягат дори и три метра, това куче ще е мъртво. Точка по въпроса. Така стоят нещата на село, независимо от това колко миличък и гальовен е малкият Шаро. Едно от нещата, които хората на село пазят най-усърдно, е личното си пространство и това включва контрол над частната им собственост. Независимо каква е позицията ви относно правото на частна собственост, фермерите са тънкокожи, когато става въпрос за това, че някой е навлязъл или неправомерно използва собствеността им. В края на краищата, фермерът е този, който е купил земята, плаща й данъците, грижи се за нея и я обича. Обществото ни е пълно с хора, които искат да диктуват на другите какво могат или не могат да правят със собствеността си. Един от първите принципи на човечността е да не пипаш нещата на другите. Повечето родители се опитват да втълпят тази идея у децата си. Когато кравата ви се окаже в нивата на съседа, това значи, че вие току-що сте се набъркали в нещата му. Когато прасето ви изкопае азалиите на съседа, вие сте се набъркали в нещата му. Когато се отбиете до съседа и сладката ви шотландска овчарка ви последва, па вземе да подгони пилетата или се залае по бика Ангус на съседа, това не е нито „сладко“, нито пък смешно. Току-що сте се набъркали в нещата му. Толкова ли е трудно да се научите! Това не е въпрос на правото за частна собственост. Това е морал и уважение към другите хора.

177


В това отношение най-често се злоупотребява и като дългогодишен фермер, който живее в земеделска общност, отчитам това като най-голямата ябълка на раздора между фермерите и пришълците и едно от нещата, които пришълците най-трудно „схващат“. Като цяло фермерите са доста дисциплиниран народ. Това означава, че търпението им бързо се изчерпва по отношение на безнадзорни животни и безнадзорни деца. Когато отидете на гости на съседа и малкият дойде с вас, не го оставяйте ей-така да се скита из градината. Не е умилително, ако детето ви стъпче домат. Срам за вас, че не го следите по-изкъсо. Няма повече да разнищвам темата, защото мисля, че се изказах достатъчно категорично: „Долу ръцете от чуждото!“ Това включва всички аспекти на ръцете ви – козата ви, децата ви, кучето ви и котката ви. (7) Присъединете се към онази местна организация, която съответства на разбиранията ви. Вероятно няма да се присъедините към местната група за прилагане на пестициди, но може да се присъедините към Съвета за фуражи и пасища, или децата ви може да се присъединят към „Фор ейч“. Доколкото е възможно, присъединете се към земеделската инфраструктура. От местните организирани образователни разходки ще научите нещо и ще срещнете хора. В повечето щати има лесовъдска асоциация, която организира професионални автобусни обиколки. Включете се и към автобусните обиколки на благотворителната организация „Общество за опазване на природата“20. Срещнете се с местния консултант по земеделските въпроси, бъдете любезни с него и от време на време се мярвайте на борсата за животни. Тук включваме и това да бъдете общителни, когато сте в хранителния магазин или в магазина за фуражни смески. Когато купувате семена или разсад за озеленяване, задавайте на продавачите въпроси за това какво купуват хората и им искайте съвети за садене. Те са богат източник на местна информация и вашата любознателност ще им е 20 Обществото за опазване на природата (от англ. The Nature Conservancy) е най-голямото екологично НПО в САЩ. и се ползва с огромно обществено доверие и подкрепа. Създадена е през 1951 г. и развива дейност във всичките 50 щата на Америка, както и в над 30 страни по света. Мисията на организацията е да „опазва земите и водите, от които зависи животът на всички“, а един от главните методи е обособяване на природни резервати, които да са защитени от индустриална дейност и които да служат като екологични образователни центрове. (Бел. прев.)

178


приятна. Ще ви запомнят по лице и ще станете нещо повече от просто един „новак“. Включвайте се в изложенията на местния панаир и помагайте като доброволец. Тези събития винаги имат нужда от помощници и обикновено са организирани от кореняк-фермерите. Можете също така да се включите и към местния Руритански клуб за oбществено-полезни мероприятия. Въпреки, че този клуб не е земеделска организация, повечето от възрастните фермери, които имат тежест на местно ниво, са членове. Помагайте на местното изложение на коне или на подобни събития като парада на пожарникарите или някакъв карнавал. Покажете, че по дух сте част от общността и че наистина ви е грижа какво се случва. (8) Поканете съседите на вечеря. Може да ви възприемат като малко прекалено напорист, ако първия път ги поканите без повод, така че се възползвайте от празниците и започнете по-необвързващо със сладки или нещо такова. Повечето хора обичат да ги канят на вечеря. Не чакайте вас първо да поканят, защото това вероятно няма да стане. Знаете, че фермерите са резервиран народ, затова вие отправете покана и докарайте съседите вкъщи. Направете им нещо, което ще им хареса. Не си изпробвайте върху тях курабийките с ряпа и брюква. Това не е подходящ момент за дисертация на тема здравословна диета и купешка храна. Повечето църковни групи в провинцията в някой момент са публикували книга с рецепти. Опитайте се да намерите такава книга (църковната група ще се зарадва на парите ви) и я прелистете да видите на какви рецепти са свикнали местните хора. Това ще ви подскаже какво можете да очаквате от срещите на църковната група или на местните общи вечери. Ограничете се в рамките на приетите норми и нагответе достатъчно. Фермерите обичат да ядат. Не ги карайте да остават до късно, но бъдете гостоприемни и пълни с въпроси относно живота им, семействата им и историята на селото. Фермерите обичат да говорят за това какво си спомнят и повечето имат доста пространни спомени. Разпитвайте ги за „едно време“ и се наслаждавайте на историите за това къде са минавали оградите, къде е имало колиби и откъде са минавали пътищата. На първо време се въздържайте да играете на някакви игри. Огра-

179


ничете се с повърхностни теми и по-общ опознавателен разговор. Някои съседи ще се окажат цяла находка, а с други може би няма да искате да задълбочите приятелството. Бързо ще се разчуе, че сте отворени и дружелюбни, а това е една прекрасна репутация. (9) Пазарувайте по местожителство. Бъдете клиенти на вашите съседи, доколкото можете. Купувайте каквото можете на местно ниво, не само от местните бизнеси, но и директно от фермерите. Ако искате да засадите рубарб (ревен), отскочете до съседите да видите дали нямат растение, което е готово за разсаждане. Ако искате да отгледате теленца или агнета, питайте съседите. Много вероятно някоя кравеферма наблизо на драго сърце ще ви продаде няколко мъжки теленца. Повечето фермери предпочитат да продават нещата си директно, отколкото чрез борсата. А и за животните е по-добре. Гледайте да си сътрудничите колкото се може повече. Разменете юница срещу ползване на бик. Разменяйте яйца за мляко. Ще откриете, че съседите с голяма готовност ще ви помогнат с товаренето на добитък срещу една пуйка за Деня на благодарността или за Коледа. Дръжте си очите отворени за нужди, които можете да посрещнете. Сигурно вие ще произведете нещо, което съседите ви нямат. Вижте дали можете да включите този продукт в местната търговия или да го разменяте срещу услуги. Фермерите често считат новодошлите за фантазьори, хукнали да гонят някакви измислици. Ако продавате или разменяте нещо, това ще ви помогне да разбиете тази представа. (10) Разговаряйте. Това е едно от най-трудните за мен неща, защото аз съм деен и напорист човек от тип А. Обичам когато „жетоните хвърчат“ и печката бумти. Но фермерите обичат да се облягат на пикапите си и да говорят, понякога на пресекулки измежду плюенето на тютюн. Добре ще е да отделите време за това любимо селско развлечение (разговорите, не дъвченето на тютюн). Когато се отбиете да поговорите с някой съсед и той се е разположил на някой 20-литров бидон отзад в работилничката, то по-добре да озаптите бързашкото си темпо и да се насладите на протяжен 30-минутен разговор. Добре ще ви се отрази – знам, че поне за мен е така. Отделяйте време за разговори. Когато съседът ви се отбие при вас,

180


облегнете се на пикапа му. Фермерите обичат, когато хората се облягат на пикапите им. Предполагам, че това е нещо близко до прегръдка или нещо от сорта. Може би е както, когато някое коте се отърка в крака ви. Както и да е, на фермерите им става доста самотно там, далеч на полето и с радост очакват да се поразговорят с някого надълго и нашироко. Ще научите подробности за вашето място и за това какви образи са били предишните собственици; ще научите и кои са местните чешити; ще разберете защо е нормално времето да е такова и цял милион други неща, които ще ви помогнат да станете пълноправен член на обществото. Като цяло, да станете член на фермерската общност е като да се присъедините към една субкултура. Всъщност, когато водя приятели до борсата за животни и те видят всички онези стари кримки, които седят и плюят тютюн в кутийки от безалкохолно, както и безбройните празни кутии, които се въргалят наоколо именно за тази цел, те обикновено възкликват: „Абе, човек, това тук си е цяла субкултура, а?“ Да, така си е. Когато осъзнаете, че фермерите съставляват по-малко от половин процент от населението, ще разберете, че това наистина е една субкултура. При все това, те са една тясно-сплотена група с общи проблеми. Тъй като фермерите живеят с работата си, събиранията им не са като събранията на професионалните гилдии или като срещите на търговската асоциация. Техните събирания са нещо повече от това, те са някак си по-задушевни. Споделените преживявания около пропаднали реколти, изобилни беритби, мъртви агънца и отличени със синя лента юници обединяват най-дълбоките емоции в това поприще. Фермерите не заключват офиса си в 5 следобед, за да си отидат вкъщи. Ето затова общите неща, които свързват фермерите са по-силни от всичко, през което са минали синдикатите. Прибавете към това и убеждението, което фермерите имат, че са под обсада и ето че се създава още по-дълбока емоционална връзка. Фермерите се чувстват обсадени от еколозите, от маниаците на тема храна и от мулти-националните корпорации. Чувстват се под обсадата на всеки, който не е фермер. Това е жалко, но в повечето случаи е вярно. Вие прониквате не просто в кликата на местните зъболекари, вие прониквате в разбойническия лагер, а „разбойниците“ очакват от вас първо да се докажете преди да споделят тайните и другарството си с

181


вас. Така стоят нещата. Няма преки пътеки. Ще откриете, че силата на духовната и икономическа подкрепа, която ще получите от съседите ви–земеделци, ще бъде напълно различна от всичко, което сте преживели. Напълно ще си заслужава цената. Веднъж щом ви приемат, те ще правят за вас такива неща, че направо няма да повярвате. Нека отбележа някои от нещата, които нашите съседи са правели за нас през годините: • Извадиха 270-килограмово теле от басейна с повдигач за кръгли бали • Довършвали са косенето на сеното ни – на няколко пъти – когато нашата сенокосачка се развали • Помагали са ни да подбираме говедата (и още го правят) • Изкопаха гроба на татко с багер • Поправяли са ни техниката – много пъти • Вкопаха коловете за ограда • Товарили са трупи с голям челен товарач • Чистили са обора с голям челен товарач • Позволявали са ни да пускаме техните телета на нашите пасища срещу дневна такса, когато сме имали твърде много трева • Подмениха покрива на обора, когато го отнесе вятърът • Показаха ми как да кастрирам прасета Благословен съм с прекрасни съседи. Моля се за това и техният списък да съдържа няколко точки с моето име насреща. Парите не могат да купят знанието и помощта, които сме получавали от тези специални хора от другата страна на оградата. Да, същите онези, които пръскат Sevin на градината си и които разорават хълма, за да садят царевица. Но и вие си имате особености – всички ги имаме. Ако отворите сърцето си за съседите като използвате тези принципи за напътствие, ще увеличите хилядократно успеха на земеделското си начинание.

182


ГЛАВА 16

КАКВО ВИ Е НУЖНО

Въпреки, че се впуснах в големи подробности, за да изложа всичките фермерски показности, които НЕ са ви нужни, има няколко неща, които са съществени. Какво наистина ви е нужно, за да започнете? Разбира се, съществуват значителни вариации според мащаба на заплануваното начинание. В името на дискусията нека предположим, че говорим за най-често описваната дейност в света на ентусиастите: едно стопанство с размери от 40 до 200 декара, частично залесено, с южен и северен склон, усамотено, но на 30 минути от града, с езерце, поток, извор, една-две селскостопански постройки и обитаема къща. Прибавете към това и следните изисквания: • Тихо и спокойно • Хубави изгледи • Добри училища • Ниски имотни данъци Всеки агент на недвижими имоти, който би могъл да изфабрикува няколкостотин подобни имота, би се превърнал незабавно в милиардер. Сега, на този въображаем имот ще изкарваме пълна чиновническа заплата – не още през първата година, но в рамките на пет години. Това означава, че ще ни е нужна комбинация от дейности, които носят бързи приходи – като пасищни пилета, пуйки и яйца. Ще искаме да си произвеждаме всичката храна с толкова излишък, че и да продаваме. Ще трябва да поддържаме зелените площи добре изпасани и това ще изисква ограда и няколко телета за угояване, или една млекодойна крава, ако това ни е по сърце. На дневен ред ще бъдат и еднодве прасета за свинско през зимата, а също и за мас, която има толкова много приложения.

183


Отопляване на дърва означава сами да си насечем дървата за огрев и да можем да ги докараме до къщата. Можем да помолим някой съсед да ни обърне градинското място, за да спестим от разходите за техника. Вероятно ще е добре да засадим и няколко лозички и еднодве овощни дръвчета просто, за да започнат да се развиват възможно най-бързо. Само, за да докаже какво може да бъде направено, един от нашите стажант-фермери взе под аренда един парцел от 48 декара в Северна Каролина и още в първия си сезон изкара брутни 12 000 долара. Неговият пример би трябвало да послужи като вдъхновение на всеки с потенциала си за рентабилен селскостопански доход. Разбира се, това не беше нетната му печалба, тъй като трябваше да купи гаечни ключове, лопати – всичко. Как, за Бога, това момче успя да направи всичко това? – Той имаше опит. Когато разглеждате стартовия сценарий, бъдете сигурни, че още дейността от първия сезон може действително да ви донесе повече от 10 000 долара брутна печалба, ако знаете какво да правите. Това ни довежда до нещото, което смятам за най-голямата необходимост: опита. За да не вземете да се обезсърчите поради липсата ви на опит, нека ви успокоя, че няма такова нещо като безплатен обяд. Земеделските списания като „Countryside“ и „Small Stock Journal“ са пълни със статии за хора, които са изкарали години на място като това, което току-що описах, но все още работят в града и не могат да си изкарват прехраната от него. Защо? Разработването на бизнес само по себе си е доста трудно, но разработването на бизнес, за който не знаете нищо, е почти напълно невъзможно. Всеки трябва да мине през огън. По някаква причина повечето хора си мислят: „Аз ще съм достатъчно умен, за да избегна тези кризи.“ Не, няма. Повярвайте ми, няма да ги избегнете. Ето само няколко урока, които ВСЕКИ фермер трябва да научи на собствен гръб (аз също влизам в това число): • Плъхове могат да отмъкнат 50 пиленца за един-два часа, докато вие спите. • Прекалено дъждовно за сезона и прекалено сухо за сезона е нормата, а не изключението. • „Нормалното“ време е изключение.

184


• Плевелите растат по-бързо, когато не ги гледате. • Оградата трябва да минава тъкмо там, където скалите избиват на повърхността. • Тракторът никога не се разваля, освен ако не го ползвате. • Малките ябълкови дръвчета имат специален радар, който привлича сърни и зайци. • Миещите мечки изпитват особена слабост към пилета. • Без значение колко хубава е тревата ви, кравите нямат търпение да опитат тази в полето на съседа. • Когато напускате имота, електропастирът отказва да даде искра. • Когато пикапът е заседнал в калта, няма да се измъкнете като задавите клапите на двигателя. • Козите си мислят, че капаците на колите са специални шезлонги. • Ако искате да намерите къде има стара, ръждясала оградна мрежа, пуснете овцете. • За всяка минута консумация на храна през зимата са нужни 30 минути затваряне на буркани през лятото. • Къщите изискват много поддръжка. • Конете ядат два пъти повече от една крава. • Нощно време вещите прохождат и тръгват да се местят. • Зайците се размножават лесно само в природата или като хоби. • Сланата е нещо реално и смъртоносно. • Сърните не са красиви животни. • На инструментите наистина им никнат крака и бягат от тезгяха – те си имат собствен живот. Ако не можете да познаете кои от тези са верни и кои – погрешни, значи ви липсва опит. А на вас повече от каквото и да е друго ви е нужен именно опит. Не съществуват преки пътеки за добиването му. Не се опитвам да ви стресна, но се опитвам да ви помогна да разберете, че селскостопанската работа идва с голяма крива на обучението – със сигурност толкова голяма, колкото и за всичко друго в живота, а може би и по-голяма. 185


Не можете да избегнете тази крива. Може да я поизправите малко като стажувате някъде, като отглеждате някои неща там, където сте, като работите с наставници, като четете и като посещавате добри конференции. Може и да ви прозвучи малко старомодно, но няма нищо по-добро от това да прекарвате време с наставник. Едновремешната традиция на наставничеството все още е най-добрият метод за подготовка за кариера. Има стажантски програми из цялата страна. Ако прекарвате време с някой, който знае как се прави това, което вие искате да правите, това ще е най-добрата подготовка, която можете да получите. Освен опит са ви нужни и връзки. Изисква се време, за да си създадете репутация на професионалист в дадена общност. Не може просто да отидете и да започнете да продавате неща още на първия ден. Трябва да знаете къде да отидете, с кого да говорите и как да получите помощ. Много младоци са били подхлъзвани от продавача на добитък или от търговеца на техника. Тези хора са в тази общност от дълго време. Те забелязват новобранеца от километри и ако притежават и късче непочтеност, ще търсят възможност да се отърват от онова не-дотам добро говедо или от онзи трактор със засичащата хидравлика. Съществуват безброй истории за някой, който е платил прескъпо за ялова овца. Връзките са за това да откриете кой заварчик е кадърен, кой автомобилен механик е честен и кой търговец на добитък е с добра репутация. Всяка общност си има и от добрите, и от лошите. По тази причина препоръчвам да поживеете в определен район преди реално да купите земя там. Това ви дава време да разберете на кого може да се вярва. Често най-добрата ви инвестиция през първата година може да е просто в това да опознаете хората и да задавате ориентировъчни въпроси, които ще ви отведат до честните хора на това място. Това със сигурност е точно толкова важна инвестиция, колкото която и да е друга, която ще направите в селскостопанското си начинание. Тази работа с връзките си идва на определена цена, разбира се. Цената е в това да бъдете готови да правите услуги. Отбийте се при някой съсед и му помогнете да си прибере сеното, ако го видите на полето. Всъщност, аз съм имал случай да прекося нивата и да направя няколко кръгчета със съседа на трактора му, само за компания и за да

186


си поговорим. Този вид инвестиция на времето ви ще ви бъде от полза, при положение, че сте истински човек, с истински цели и истинска обхода. Наред с връзките и опита ще ви трябват и инструменти. Ето един списък поне като за начало: • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • •

Ковашки чук: 5-килограмов, както и 10-килограмов Лост – за копаене и за къртене Кози крак Раздвижен гаечен ключ Градинска лопатка и гребло Строителна лопата Длето и шило Бичкия Вила за сено Менгеме Туби за бензин Ръчен пистолет за гресиране Тесла Търнокоп Двустранна лопата за копаене на дупки за стълбове. Клинове Кирка Брадвичка Арматурни клещи/клещи-резачки Ролетка – 8 метра е най-удачната дължина Циркуляр – 7 ¼'' Бормашина – първо 3/8'', после ½'' накрайник Стабилни удължители – единият трябва да е с преносима лампа Вила – за листа и дървени трески Товарна лопата – за лек, фин материал като талаш Пълен набор от звездогаечни ключове

187


• Пълен набор от динамометрични ключове (тресчотки) – както с ½'', така и с 3/8'' накрайници • Въжета и вериги – плетените въжета с висока якост на опън са полеки и по-здрави от веригите за лебедка (3/8'') • Клещи: клещи-гарга, клещи-чирак (самозаключващи клещи) и клещи с удължени челюсти • Отвертки – и с плоска глава, и кръстати • Въже – полиестерно, с двойна оплетка (3/8'') е по-добре от ленено, което гние • Ръчна лебедка с капацитет поне 500 кг, но най-добре да е 1 000 кг Това са работните принадлежности, които считам за насъщни за едно стопанство. Сега идва ред на следващата група от неща, които можете да прибавяте според случая, но искам да ви ги изброя, за да имате представа за бъдещите разходи: • • • • • • • • • •

Кука за отместване на трупи Електрожен Ацитиленова горелка Електрическа резачка за дърва Мотокултиватор, препоръчително е да е многофункционален, със задни лопатки като тези на марката „BCS“ Нивелир Обтегач Специални свредели за бормашината – ½'' x 12'' Инвентар от болтове, винтове и пирони Професионална акумулаторна бормашина –

Разбира се, една многогодишна ферма има много повече инструменти и оборудване от изброеното, но изчакайте с купуването на поспециалните инструменти, докато не им намерите приложение. Всички горепосочени инструменти са лесно-преносими; те могат да ви последват, накъдето и да ви отведе селскостопанската ви сага.

188


ГЛАВА 17

ВСИЧКО ДА Е МНОГОФУНКЦИОНАЛНО

Колкото и трудно да ви звучи това, принципът за многофункционалност трябва да присъства във всеки ваш замисъл. Думата „многофункционалност“ трябва да ви стане като парола. Това, разбира се, е производен принцип на биоразнообразието. Ние знаем колко важно е многообразието за ландшафта – сега трябва да приложим тази идея и спрямо сградите и техниката. Инструментите, машините или постройките с едно-единствено предназначение са неуместни поради няколко причини: (1) Те имат ограничено приложение и, следователно, ограничена употреба. Помислете за един комбайн. Тази машина работи денем и нощем два месеца в годината, а през останалото време стои неизползваема. Машините трябва да работят често, за да изплащат вложените в тях средства и за да се поддържат уплътненията и гарнитурите във функционално състояние. Тъй като работата във фермите е със сезонен характер, машините с една-единствена функция биват използвано много рядко. Това важи с особена сила за фрезите. По принцип, обмисляйте сериозно дали да не наемете някой да ви свърши тази работа, за която се иска специална машина, вместо да купувате оборудването, особено ако е нещо самозадвижващо се. Машините, задвижвани със силоотводен вал (PTO на англ.) не са толкова зле, но пак ще трябва да бъдат използвани много часове в годината, за да изплатят инвестираното в тях. Обратната страна на този въпрос е един животновъден комплекс за затворено отглеждане или една огромна промишлена оранжерия. Те биват използвани целогодишно и не стоят празни. Това ни довежда до втория проблем. 189


(2) Те ви „връзват“. Тъй като не могат лесно да бъдат приспособени към някаква друга нужда, ако ви омръзне да ги използвате за това, за което са били купени, много жалко! Тъй като вече ги притежавате, трябва да продължавате да ги използвате, за да си възвърнете инвестицията. Или, какъвто е случаят с огромните сгради с единично предназначение, трябва да продължавате да ги пълните, да движите продуктовия поток през тях, за да имате парични постъпления за банковите плащания. Ще се изненадате, ако научите колко много фермери продължават да правят силаж и да сеят зърно, въпреки, че виждат, че парите не са добри, в сравнение с гледането на пасищни животни. Но те са инвестирали толкова много време, пари и опит в силоза и оборудването, че не могат и да понесат мисълта, че няма да ги използват. Пол и Сид Бикфорд, от Уисконсин – вероятно едни от най-напредничаво-мислещите млекопроизводители, които познавам, си дали сметка за това как тяхната модерна кравеферма за затворено отглеждане източвала финансите им. Те направили кръгом и днес, въпреки че имат първокласни силози и буквално декари цимент, те не ги използват. – Не мога да си позволя да пълня силозите. – ми каза Пол. Бих искал и хиляди други фермери да бъдат така прозорливи като Пол. Kръгът напълно се затваря, когато осъзнаете, че тази идея, че сте „вързани“ се пренася и върху следващото поколение. С еднофункционалните неща обвързвате не само себе и, но и следващото поколение. Веднъж щом построите птицефермата в стопанството, ще трябва да използвате това съоръжение. Може би следващото поколение няма да иска да гледа пилета. Може синът или дъщеря ви да искат да гледат овошки или боровинки. Обаче построяването на съоръжението е отнело такава инвестиция на пари и време, че няма възможност да се изпробват други варианти. Не можете просто да продадете съоръжението и да си върнете парите. Същото важи и за тежката техника. Тъй като никога не можете да я продадете за същите пари, за които сте я купили, вие се чувствате икономически и емоционално принудени да продължите да я използвате, независимо дали ви харесва или не. И същата тази робия се пренася и върху следващото поколение. Само за да ви покажа какъв маниак съм, ще ви кажа аз отнасям този принцип и към къщите. Защо, за Бога, му е притрябвало на някой

190


да строи къща, която да пребъдва за през идните 100 години? Една от най-интересните истории за къщи, които са ми попадали, беше в един от ранните броеве на списанието „Mother Earth News“ и се отнасяше за едно семейство което издигнало типи с диаметър около 9 метра и височина също около 9 метра. Заглавието на статията беше „Кон Типи“. Главната идея беше, че двуетажната постройка им струвала само 10  000 долара и половината от парите били за висококачественото брезентово покритие. То било направено от специален материал, който трябвало да трае 10 години. Въпреки че семейството трябвало да препостроява къщата си на всеки 10 години, разходите по жилището били само около 1 000 долара на година и всеки път можели да го префасонират така, че да отговаря на променящите им се нужди. Повечето ипотеки възлизат на толкова само за 2-3 месеца, камо-ли за година! Тези хора успели да построят къщата си с пари в брой, да си останат без дългове и да поспестят малко през годините, за да имат готовност да я подменят, когато му дойде времето. Тази история дълбоко ме впечатли по времето, когато моите приятели започваха да си строят къщи. Неизменно, когато им отидех на гости, виждах една чисто нова къща, при вида на която да ахкаш и охкаш. Дори мебелите още не са нанесени. След първите пет минути от обиколката на къщата, собственикът казва: – Ако трябваше сега да я правя наново, бих преместил тази стена малко по-натам и щях да обърна това шкафче да гледа в тази посока. Виждаш ли как вратата се отваря в погрешната посока?“ Направо изумително! Никой и една нощ не е преспал в къщата и тя вече не е това, което те искат. Защо да се нагърбваме с доживотни дългове и да обременяваме идното поколение с нашите грешки като строим къщи, които да траят цял век? Трябва ли да бъдем толкова самонадеяни, та да предполагме, че хората век по-късно ще са толкова тъпи, та да не могат да измислят огромни подобрения за дизайна от днешното време? Трябва да оставим вратата на нововъведенията, творчеството и подобрението да се отваря свободно за следващото поколение. Високоспециализираните сгради и техниката с единична функция са един сигурен начин всички да бъдем обвързани с нещо, което догодина вече ще е отживелица. Преди да построите нещо или да купите нещо, винаги си задавайте

191


следните въпроси: (1) Това доколко ще обвърже фермата финансово? Ако не можете да изоставите нещо след година-две без сериозно да навредите на баланса, вероятно то не е добра инвестиция. Това изказване може и да звучи рязко, но съм виждал твърде много ферми, които са в икономически и емоционален плен на едно такова огромно капиталовложение. Това робство може да трае десетилетия и дори да се прехвърли и на следващото поколение. (2) За какво друго мога да го използвам, ако настоящите ми планове се променят? Ако разходите за това да преустроите дадена сграда за различни нужди ще излязат толкова, колкото да инвестирате в нова постройка, замислете се наистина сериозно дали да продължите с плановете. (3) Каква друга дейност мога да предвидя и включа в тази постройка, овен това, за което е главното й предназначение? Обикновено една сграда може да бъде използвана за повече от едно нещо. Въпреки че обикновено има една преимуществена нужда, която ви кара да искате да построите нещо, опитайте се да внедрите колкото се може повече други цели за ползване на сградата. При селскостопанските постройки главните разходи са по корпуса на сградата, така че колкото повече възможни употреби предвидите във вътрешността, толкова по-доволни ще сте след време. Често вдигането на покрива с няколко метра може да открие място за таванско помещение или частичен втори етаж. Допълнителните разходи са пренебрежими, но пък си удвоявате наличната площ с добавянето на втори етаж. Това обяснява защо двуетажните птицеферми са били често-срещано явление. (4) Дали от чисто емоционална гледна точка бих могъл да намеря сили догодина да съборя тази сграда и да вдигна наново нещо, което е по-функционално? Ако не искам сградата да е тук, бих ли могъл лесно да я преместя? Целият проблем с гъвкавостта е доста важен. Ако тепърва се учите, ще ви се налага да модифицирате нещата. Когато купувате техника, мислете не толкова за цената, колкото дали е нещо многофункционално. Например, тракторите с предно и задно предаване сега стават все по-популярни. Разликата в цената между 2Х4 и 4Х4 е относително малка, отнесена към цената като цяло. Ако прибавите и челен 192


товарач към предавката 4Х4, тогава ще имате една изключително многостранна машина. Ние имаме два трактора; и двата са 4Х4 и с челен товарач. Челният товарач може да копае, да мести материал, да вдига и да бута. Един трактор 2Х4 реално не става за челен товарач, защото в момента, в който вдигнете кофата, задните колела губят сцепление. Определено си струва да платите малко повече за предавка 4Х4, която ще ви позволи да оползотворите вложението в челния товарач. Да купи човек челен товарач, само за да гледа как тракторът му превърта гуми, не е моята идея за забавление. Ние имаме комплект вилични рогове, които се захващат на същите места като товарача. Трябват ни само няколко минути да свалим товарача и да качим виличните рогове и сме готови да вдигаме палети и трупи. Можете да закупите всякакви приставки за 3-точков теглич като, например, багерна кофа, лебедка за извличане на трупи, дробилка или каквото там ви хрумне. В това е и тайната на градинската мотофреза на BCS. Това, което купувате, е мощност, пък после си прибавяте приставки според нуждите. Вложете си парите в един добър основен двигател и после му прикачвайте неща според потребностите. Харесват ми семплите навеси от ритловици, заради разнообразието на употреби, което вътрешното пространство предлага. Ритловиците са достатъчно здрави, за да издържат както вертикално, така и хоризонтално натоварване. За цялата постройка е нужен по-малко дървен материал, отколкото за монолитните редово-гредови конструкции. По принцип, аз имам слабост към дървото като строителен материал, защото е възобновяем ресурс. Обичам и сгради, построени на платформи. Ние сме вдигали няколко постройки с размери 4х6 м, върху основа от 6-метрови трупи от акация. Това е една доста голяма сграда, но може да бъде теглена с малък трактор, ако ви омръзне мястото, на което е вдигната. Тези постройки са многофункционални, тъй като са достатъчно големи за животни, но и достатъчно компактни, за да служат за хранилища. Ето списък на техниката с едностранна употреба, с която трябва да внимавате: Комбайн Картофовадачка Плуг Трактор за извоз на дървесина Сеялка за царевица Диск Вдухваща машина за Сеялка за дребни семена

193


за пълнене на силози Хедер за прибиране на царевица Косачка с кондиционер

Товарна силажна количка Мини товарач Тороразпръсквачка за течен тор Машини за прибиране на зеленчуци

Ето списък на многофункционалните машини: Самосвал Багер 4Х4 Трактор с челен товарач

Самосвално ремарке Градински трактор на BCS Тороразпръсквачка със силоотводен вал

Въпреки че тези списъци в никакъв случай не са напълно изчерпателни, мисля че ви е ясно за какво става въпрос. Разбира се, някои машини за едностранна употреба са задължителни, в зависимост от това, което искате да правите. Например, ние имаме попарвач и автоматична скубачна машина за кланичната обработка на пилетата. Тези машини не стават за много други странични дейности, но обемът на приходите, които те генерират, е толкова голям, че ги прави невероятна инвестиция. Ако се опитвате да произведете зеленчуци от 40 декара, може би един дизелов Goldoni ще по-удачна машина за вас, отколкото един малогабаритен градински трактор на италианската фирма BCS. Гледайте машините ви да отговарят на вашия мащаб. Аз съм фермер, който прилага практиките за биоразнообразие, директна търговия и правилата за съобразяване с мащаба и според мен много от индустриалната селскостопанска техника е неприложима и излишна за нуждите на вашата дейност. Просто запомнете, че ведъж купите ли нещо, няма връщане назад. Бъдете реалисти по отношение на това дали нещо ви е наистина необходимо и после прегледайте възможните варианти. Това, което не искате да се случи, е догодина да възкликнете „Ами сега?“ по отношение на тазгодишната значителна покупка, с която сте се вързали. Намирането на добри инструменти и строежа на функционални съоръжения са приятни предизвикателства, ако винаги държите наум принципа за мултифункционалност във всичко.

194


ГЛАВА 18

ОТКЪДЕ ДА КУПУВАТЕ НЕЩАТА

Като започнете да обзавеждате и поддържате селскостопанското си начинание, ще ви трябва съобразителност относно това откъде да купувате различните материали. За някои неща имате голям избор на източници, а за други изборът е доста ограничен. Нека се запознаем с някои от вариантите: ТЪРГОВЕ. Можете да се осведомите за търговете като следите обявите в местния вестник или в специализираната селскостопанска преса. Много рядко ще ги видите разгласени чрез лъскавите списания. Въпреки че търговете могат да се състоят в който и да е ден от седмицата, обикновено се провеждат в съботните дни и има заделено време за по-скъпите артикули като селскостопанска техника и имоти. Прегледайте набързо нещата, изброени в обявата и вижте дали на този търг се предлага нещо, от което се нуждаете. Не си губете времето да ги посещавате, само защото изглеждат интересни. Търговете могат да са пристрастяващ източник на развлечение. Повечето търгове са разпродажби на сеслскостопанска собственост или ликвидации заради финансови промени. Както всяко друго търговско средище, и търговете си имат и добри, и лоши страни. Най-главната отрицателна страна е, че всичко се купува В СЪСТОЯНИЕТО, В КОЕТО Е. С други думи, предметите се продават без гаранция (освен ако нещо не се намира все още под оригиналната си гаранция, но аукционерът ще ви информира, ако е такъв случаят) и те си остават на място, докато сами не си ги приберете. Ако купите лопата в 10 ч. сутринта и по-късно се върнете на мястото, където е била и се окаже, че някой си е тръгнал с нея, в този случай сте купили лопата, която никога няма да ползвате. Не изпускайте артикулите от очи! Приберете си всичко, което сте купили, възможно 195


най-скоро – или поне в самия ден на търга. Като цяло, може да се разчита на аукционерите да споделят каквото знаят за нещата на търга. Ако е някаква машина, големият въпрос е: „работи ли?“ Освен ако не сте изключително добре запознати с дадена техника, никога не купувайте неща, които не работят. Недейте да вярвате като ви кажат: „само му трябва тука една малка джаджа и ще е тип-топ.“ Просто забравете! Вижте дали ще светне лампичката и дали двигателят ще запали или каквото ��ам трябва. Само запомнете, че, по правило, по търговете никой нищо не гарантира. Когато аукционерът посочи към вас и каже „ПРОДАДЕНО!“ това значи, че току-що сте купили тръжната вещ и толкова! Правилата означават, че, ако всичко е така, както изглежда, по търговете могат да се намерят повече изгодни неща, колкото където и да е другаде. Но обикновено не всичко е точно така, както изглежда. И именно тук започва да става интересно. Нека ви споделя какво правя аз по търговете. След като си взема тръжния номер, оглеждам добре тръжните вещи. Почти винаги ще се намерят един-двама по-възрастни господа, които си говорят, приседнали на някоя машина, малко встрани от тълпата. Независимо дали ги познавам или не, аз се присламчвам към тях. Казвам „присламчвам“, защото именно тук се крие умението да измъкваш информация без да изцяло да си въвлечен в разговора. Фермерите много обичат да се майтапят с аджамиите. Важното е да не изглеждате все едно нищо не знаете, така че в никакъв случай не се приближавайте с бърза стъпка. Присъединете се към тях с нехайна походка, все едно ви е безразлично към коя групичка ще се отправите и НЕ казвайте следното: • „Здравейте! За първи път ми е да ходя на търг. Можете ли да ми кажете как стоят нещата?“ Ах, с какво удоволствие ще ви налъготят! О, съвсем няма да е, за да ви навредят умишлено. Ще ви наговорят куп измишльотини със закачлива искрица в очите и усмивка на уста. • „Може ли някой от вас, господа, да ми помогне? Търся да получа малко информация.“ Този подход е прекалено агресивен и наивен. Натрапвате се, а и разтръбявате колко сте невежи. Не бъдете директни. • „Току-що купих ферма.“ Те ще си помислят, че джобът ви е пълен с пари и ще им е приятно да гледат как ще ви се посмачка малко фасонът. Ще си помислят, че сте някое от онези гражданéта, които

196


вдигат цените на земята и ги изтласкват от бизнеса. • „Някой от вас да работи тук?“ Всички от служителите на даденото стопанство шетат напред-назад да разчистят навеса и да изнесат нещата на двора. Който е служител там, ще бъде точно в центъра на действията и вероятно ще стои редом до аукционера. • „А вие какво търсите да купите?“ Тази фраза звучи застрашително за тези господа, защото ако са хвърлили око на нещо, тогава в никой случай не биха искали вие да знаете. Фермерите стават наистина териториални за нещата, които се предлагат по търговете и хич не им харесва, когато някой се приближава до вещите, за които възнамеряват да наддават. Никога няма да получите директен отговор на този въпрос. Ето какво правя аз: приближавам се близо до тях, но не заставам точно в кръга им. Оставям помежду ни малко разстояние, но им показвам, че слушам и вероятно в някой момент ще се присъединя към разговора. Смея се на шегите им и кимам усърдно в знак на съгласие, когато се оплакват от еколозите или от мултинационалните корпорации. Показвам им с езика на тялото, че съм по-скоро като тях, отколкото различен. След няколко минути подхвърлям нещо, за да се включа към разговора. Най-накрая се представям и просто ставам част от разговора. Цялата тази маневра може да отнеме 20 минути. Веднъж стигна ли до този етап, когато някой, който случайно минава покрай нас, би ме взел за част от групата (въпреки, че бузата ми не е издута от цяла щипка тютюн), тогава вече мога да започна да събирам информация като просто насоча разговора към това, което ме интересува. АЗ: „Е, да не повярва човек докъде са стигнали тук.“ Това е доста неутрално изказване. Аз може и да не знам дали собственикът е починал или фалирал, или каквото и да е там. Онези, с които говоря, няма как да знаят какво знам аз (и нямат причина да мисят, че се опитвам да ги подхлъзна) и че, всъщност, нищо не знам. Но те със сигурност ще имат някакъв коментар по моето изказване и с това ще ги поведа към информацията, която ми трябва. ТЕ: (смеейки се) „Да, помните ли онзи ден, когато Бил си изгуби една от гумите на трактора, докато теглеше по пътя фуражното ремарке на Мел? Цяло чудо е, че се задържа толкова време.“ Ето, това вече ми

197


дава някаква информация. Явно предишния фермер (още не мога да разбера дали е бил собственика или управител) е бил невнимателен с оборудването. Това много ще ми помогне да си съставя мнение за стойността на нещата. АЗ: (малко смело) „Е, поне не пострада.“ Това е доста безопасно. Ако беше пострадал, нямаше да бъде смешно. И фактът, че се е задържал, означава, че е продължил да ръководи нещата. Тук просто се опитвам да поддържам разговора без да издам твърде много невежество. ТЕ: „Не, ама си беше безразсъден, кучия му син. Те затова и три пъти я възстановяваха предницата на трактора. Караше го като някакъв булдозер.“ По някаква случайност, мен ме интересуваше именно трактора 4Х4. Сега знам, че тракторът е бил зле-експлоатиран и че предните карданни предавки са били сменяни няколко пъти. Мога да се разпростра надълго и нашироко, но ви е ясна главната идея. Влезте в разговор с всеки, който изглежда склонен да говори и разберете всичко, каквото можете за фермата, за начина, по който са били стопанисвани нещата и за ситуацията около самата разпродажба. Понякога разпродажбите се организират след като нещата са стояли известно време. Давайте ухо на всеки разговор, за да научите колкото се може повече за фермата. Често по аукционите ще намерите неща, които не можете да намерите никъде другаде. Купувал съм кофи със стари кирки за един долар. Само им трябваха дръжки и бяха готови за действие. Купували сме си и тороразпръсквачка от един търг, както и сенокосачка, която ползвахме няколко години. Психологията на търговете е цяла наука, но ето няколко съвета, които ще е добре да запомните. По принцип, изчакайте някой друг да направи първия залог. Не наддавайте първи. Ако наистина искате дадена вещ и наддаването започва да затихва, извикайте високо нова сума, която е значително по-висока от тази, където е затихнало наддаването. Често този ход хвърля другите участници в пълен туш. Поставете си таван и не го надминавайте. Лесно можете да се поддадете на моментна еуфория и да похарчите прекалено много. Ако наддаването започне там, където сте се надявали да приключи за позаможните участници, значи ви е бил някой от по-тежката категория.

198


Имайте предвид, че доста от хората на търга имат вътрешна информация. Ако вие нямата вътрешна информация, тогава действайте предпазливо. На всяка разпродажба има някой опарен, затова купувайте информирано и според нуждите си. Понякога нещата се продават на цена съвсем малко по-ниска от тази на чисто нова вещ. Но понякога можете да купите неща на невероятна изгодни цени. Търговете са както всичко друго: колкото повече ги посещавате, толкова повече ще знаете. Бих препоръчал на всеки бъдещ фермер да посещава няколко търга на година просто, за да е в крак с това какво се случва там и какви хора ги посещават. Не се чувствайте длъжни да купите нещо. Аз в повечето случаи си тръгвам с празни ръце и не купувам неща толкова често. Но мисля, че покупките, които съм направил, са били много изгодни. Веднъж като посетите няколко търга, ще придобиете по-ясна представа за това какво може да се намери там, включително и за това какво означава фразата „и много други неща, които не можем да изброим“, когато я видите в края на обявата. Ако наистина мислите, че можете да намерите това, което търсите, на някой търг, продължавайте да ги посещавате. Аз съм посещавал търгове една-две години преди да намеря някоя конкретна вещ, което съм търсел. Може да посетите пет търга, но вашата вещ все да се котира на високи цени. Накрая някой ден отивате на поредния търг, и по някаква неведома причина, никой не се интересува от същата тази вещ. Изневиделица търпението ви е възнаградено и вие я купувате страшно изгодно. И запомнете, че независимо колко си мислите, че разбирате, никога не можете да сте сигурни как ще протече някой търг. Ходил съм на търгове в ужасно време, мислейки си, че няма да има никакви хора и, за моя изненада, виждам, че всички останали в общината са си мислели същото и там намирам повече хора, отколкото биха отишли в добро време. Същото важи и за някой наистина хубав ден. Чувал съм старите фермери да казват: „Никога не изхвърляй нищо.“ Идете на някой търг и ще разберете защо. Буквално всичко има някаква стойност. Преди много години бях ходил на един търг и видях как продават кафези за пилета за един долар. Когато наистина се захванах с пилета и ми трябваха няколко кафеза, реших да отида и да намеря нещо изгодно. Кой би могъл да предположи, че новата мода в луксозното вътрешно обзавеждане били нищо-и-никаквите кафези за пилци! Гледах изумен как покрити с тор, разбити кафези се продаваха за 25 долара единия.

199


Едва можах да повярвам на очите си, когато скоро след това по време на една от годишните ми екскурзии до мола видях как някакви страшно луксозни дрехи бяха изложени върху кафези за пилета – и това в престижен магазин! Иди ги рáзбери! ОБЯВИ. Всеки местен вестник има страница с обяви, които трябва да бъдат преглеждани по няколко пъти на седмица. Аз редовно разглеждам тази рубрика, защото съм попадал на обяви, които биха могли да доведат до нещо друго. Например, някой, който продава „прасета за клане“ може да има и една-две женски и да може да ми предложи някои по-хилави прасета. Някой, който ликвидира бизнеса си със зайци може да иска да се отърве и от клетките, въпреки че клетките не фигурират в обявата. Някой, който продава дребни плодове на принципа „Набери си сам“ може да има добри връзки за купуване на няколко хубави пръчки, от които да си захванете собствени малини. Разбира се, трябва да следите какво става в света около вас, за да разбирате обявите. Нашето семейство е доста консервативно и почти може да минем за Амиши по отношение на някои аспекти от начина ни на живот. Въпреки че не носим aмишко облекло, ние, при все това, купуваме неща от магазина за дрехи втора употреба. Даниел и аз носим униформени ризи на един местен бизнес. Те не свалят имената на служителите от ризите и за околните е голям майтап да видят кои сме за деня: Родни, Джак, Дейл, Кук. Става особено интересно, когато нося риза с логото на някой птицевъден конгломерат. Когато ходя до агроаптеката да купя нещо служителят ме пита учтиво дали всичко е наред с халетата ми за пилета и аз му казвам, че всичко върви добре. Веднъж се приближих до тезгяха в една железария и служителят, който беше изключително наблюдателен и приветлив ме погледна директно в очите и каза: „Здравей, Чарлз, с какво мога да съм ти полезен днес?“ Аз се обърнах да видя на кого говори той. Може би ме е взел за някоя откачалка, която не си знае собственото име. После осъзнах, че бях сложил една от онези униформени ризи и се опитах бързо да вляза в стъпка с едно любезно: „О, здрасти, да.. значи... ами, трябват ми два листа от онова прозрачно покривно покритие.“ Това доколко не сме „в час“ стана направо очевадно една вечер,

200


докато четях страницата с обявите. Даниел беше обсъждал проблема със сушенето на няколко зайчи кожи, а Рейчъл говореше за това как ще ушие от тях ръкавици и чехли, стига само той измисли най-удачната процедура. Бяхме взели няколко книги по въпроса и това беше темата на разговор от известно време. И ето ме мен, преглеждам надвенатри раздела с обявите и внезапно пред очите ми изникна: „Соларни процедури за всяка кожа“. Скокнах и викнах на Тереза: „Ей, виж тук. Ето някой, който може да ви помогне да изсушите заешките кожи. Само се чудя как ли става. Хъм! Соларни процедури... Страшна работа!“ Както и да е, обявите в местните вестници могат да бъдат доста забавни, както и от полза, когато търсите нещо, което ви трябва. ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ИЗДАНИЯ. На повечето места сега има някакъв вид професионално издание, което можете да купите на бензиностанциите или в селските железарии. За нас тези издания са се оказвали доста ефективни както за купуването, така и за продаването на неща. Голямото им предимство пред обявите във вестниците е, че те са насочени към хора, които искат да четат именно тях. Тъй като не са безплатни, само тези, които сериозно търсят нещо, ги купуват, за да разгледат какво има обявено. Освен това, там, където сме ние, този вид издания публикуват може би 10 пъти повече обяви от раздела с обявите в местния вестник. Въпреки че определено не ги купуваме всяка седмица, все пак от време на време си вземаме по някой и друг брой, просто за да го прегледаме. Но когато наистина търсим нещо, ние си купуваме всеки следващ брой веднага щом излезе. Обикновено изгодните оферти траят по-малко от ден, преди някой да ги грабне. Предимството на обявите е, че можеш да отидеш и да видиш артикула и да поговориш с продавача. Това става по-трудно по търговете, където имате по-малко време за размисъл. Ако търсите нещо конкретно, това е един чудесен начин да намирате разни неща. Обявите тук често се публикуват безплатно, за разлика от тези във вестниците, за които се плаща. В тези издания също се публикуват значителен брой рекламни обяви, с които си осигурявате публичност без да заплащате, както ако беше чрез вестника и това е добра възможност да попаднете в полезрението на потребителите. 201


КАТАЛОЗИ. Каталожната търговия придобива все по-голяма популярност като начин да купувате разни неща без да напускате дома си. Емоционално погледнато, един каталог ви дава предимството да се съсредоточите главно върху нещата, които ви трябват и сте по-малко склонни да правите импулсивни покупки. Когато вървите из магазина лесно можете да попаднете в мрежата на всички тези стоки, които ви съблазняват да ги купите. Обаче, в спокойната и разумна атмосфера на вашия дом, всички тези много-сетивни стимули не съществуват и лесно можете да се придържате към целта. Ефективната система на транспортиране, която съществува сега, заедно с улеснението, че можете да плащате по телефона, правят пазаруването по каталог една прекрасна възможност; това е нещо, което, сигурен съм, ще продължи да се развива през идните няколко години. Вместо да се налага стотици хора да шофират до магазините, всички тези артикули могат да бъдат изпратени по пощата с превозни средства, които така и така са на път. Повечето железарии и селскостопански магазини са отворени само денем. За един фермер денят е времето, в което той трябва да работи навън. Когато се наложи тези ценни часове да се губят в пазаруване, ще регистрирате някои значителни загуби в работната си програма. Друга причина да обичам каталозите е, че от тях черпя идеи. Често описателните бележки ни дават идеи за неща, които или можем да пресътворим в работилницата си или можем да адаптираме към нашите нужди. Възможността да се възползваме от творческото мислене, което някой друг е вложил в производството на даден продукт, е истински плюс, дори и тогава, когато решите сами да си направите нещо, вместо да го купите. Ние получаваме няколко каталога с различна насоченост. Мен ако питате, няма такова нещо като излишък на каталози. В тези издания се предлагат неща, които не могат да бъдат намерени в радиус от 1 600 км и следователно ни дават по-голям набор от възможности. ЖЕЛЕЗАРСКИЯ МАГАЗИН. Материалите, които ви трябват, могат да бъдат намерени в строителните магазини, особено консумативи от рода на шперплат, боя и конзоли за рафтове. Вероятно повечето от нещата за домакинството като части за ВиК или лампи ги купувате в някоя от веригите в града. 202


Тези магазини са от полза за редови покупки като големи количества и специализирани неща. Ако сте от онези късметлии, които все още имат наблизо някоя от старовремските железарии, там често можете да намерите необичайни артикули или нестандартни части, които липсват в по-модерните големи магазини. Също така, в повечето случаи тези квартални железарии зареждат в кутии на едро. Вместо да се върнете вкъщи с цяла торба найлонови пликчета с баркод на тях, можете да купите само това, което реално ви трябва. Цяло щастие е, че имаме един такъв магазин в квартала и на таблото с инструментите в задната стаичка аз намерих окачени от едновремешните пили за заточване на резачки на компанията „Oregon“. Този модел, с хоризонтален ръб, който се плъзга между режещата верига и шината, е много по-хубав от по-новите модели. Купих толкова, че да ми стигнат за цял живот. Сега всичките ни стажант-фермери искат да си намерят от същите, обаче, доколкото знам, никой вече не произвежда този модел. Някой производител ако слуша, да се обади! СЕЛСКОСТОПАНСКИЯ МАГАЗИН. Искам да отделя този тип магазин в отделна категория от железарските магазини, въпреки че много от строителните артикули като винтове, болтове, пирони и инструменти, които се намират в железариите също присъстват в агро-магазините. Когато мисля за селскостопански магазин, си представям главно нашето местно магазинче, което специализира в земеделски стоки като хранилки за птици, ушни марки за добитък и оглавници. На много места този вид магазини са също и кооперативи, към които можете да се присъедините. Това ви дава правото да получавате дял от разпределянето на дивидентите, въз основа на вашите покупки през годината. Забелязал съм доста голяма разлика в цените на основни неща между селскостопанските магазини и железариите. Например, ние купуваме доста пластмасови части от ¾ цол за нашата напоителна система. Всеки фитинг трябва да има скоба за тръба от двата края, за да захване полиетилиеновата черна тръба. В железарията тези скоби струват 1,32 долара за един брой, а ние използваме може би стотина такива на година или за поддръжка, или за нови тръби. В селскостопанските магазини тези струват само 75 цента бройката. От друга страна, обаче, пластмасовите фитинги струват 1,39 долара за един брой в агро-магазина и са само 25 цента в железарията. Да се чуди човек какво да мисли! Тези два магазина са само на около 3 ки-

203


лометра един от друг. Много от нещата имат минимална разлика в цената, но имайте предвид, че може съществуват и значителни разлики. Трябва да си призная, че съм раздвоен между принципното намерение да харча парите ни тук, на местно ниво, и това да ги оставя да изтекат към някой каталожен склад, на стотици километри разстояние. Ще ви оставя сами да прецените в коя насока да проявите лоялност. По принцип, аз купувам каквото мога в местния селскостопански магазин, защото това допринася за поддържането на селскостопанската инфраструктура. За наше щастие, ние разполагаме с един-два изключително добри селскостопански магазина и и ще умра от яд, ако ги закрият. По мое мнение, ние, фермерите, трябва с покупките си да поддържаме местната инфраструктура, за да могат цените да останат ниски и да се поддържа наличен инвентар. Много ще ми е неприятно, ако се налага да купувам всичко от каталози, защото често, когато нещо ми дотрябва, то ми е нужно ТОЗЧАС! Имайте предвид, че всеки долар, който е похарчен на местно ниво, се влива обратно в местната икономика, за да поддържа кварталните бизнеси жизнеспособни. Въпреки че съм „За“ сравняването на цените, аз не обикалям от място на място в търсене на най-изгодните цени. Често се случва така, че за да спестите 10 цента, си загубвате цял час и 2 долара в бензин. По-скоро бих предпочел да поддържам с покупките си някой магазин, където познавам хората, отворен, отколкото да захвърля всичките тези години на добро обслужване на местно ниво, само за да спестя няколко долара. Между другото, много трудно ще ме видите да пазарувам в „Уолмарт“. Като цяло, не се ограничавайте в местата за пазаруване. Колкото повече от тези магазини подкрепяте с покупките си, толкова по-начетени ще бъдете относно избора на продукти и цени. Не се обвързвайте само с един продавач, само защото това е мястото, където местните фермери харчат по-голямата част от парите си. Разнообразявайте набора от източници за вашите придобивки и ще сте в по-добра позиция да вземате разумни покупателни решения.

204


ГЛАВА 19

В ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОРИ

Къде да търсите информация? Успехът или провалът на едно начинание често зависи от това колко точна или колко надеждна е информацията, която постъпва при човека, който взема решенията. Добрата осведоменост и вземането на решения вървят ръка за ръка. Ако искате да успеете във вашето земеделско начинание, трябва внимателно да подбирате източниците си на информация, защото информацията не е нещо обективно. Данните са крайно субективни; философските разбирания на човека, агенцията или на организацията, която събира информация дават отражение върху заключенията. Всеки, който се занимава с научни изследвания, знае важността на това да се задават правилните въпроси. Ако задаваме погрешни въпроси, ако пропуснем да зададем правилните въпроси, или пропуснем да зададем достатъчно въпроси, нашето изследване ще бъде изопачено. За да покажа колко важно е това, нека видим каква е философията на конвенционалното земеделие: колкото по-голямо, толкова по-добре. Веригата супермаркети „Farmer Jack“ вероятно най-добре илюстрира мисленето на типичния фермер с девиза, който е изписан на торбичките им : „Пълни догоре! При нас е евтино!“ Очебийно е отсъствието на каквито и да е препратки към качеството на продуктите: било то относно питателността и чистотата на храната или относно качеството на живот на тези, който са я произвели или преработили. Просто се взема за даденост това, че „Колкото повече, толкова по-добре“ и „Колкото по-евтино, толкова по-добре“: мерси и приятен ден! На храната се гледа като на определено количество вещество, което трябва да погълнем на ден. Същата идея ни се натрапва ежедневно и от експертите по конвенционално земеделие, когато говорят за „минерално хранене“ на рас205


тенията. Природата храни растенията чрез пръстта, чрез милиардите микроорганизми като Gibberella и актиномицети, земните червеи и азотобактерите (аеробите). Както споменах в главата където обсъждах философските основания, нашият западен мироглед е механистичен и ние сме надхвърлили себе си в това отношение. Но когато механистичният мироглед се наложи на биологичния свят, той напълно изкривява мисленето ни. Вместо да гледаме на едно растение или на едно животно като на живи същества, способни на реакция (макар и инстинктивна), ние ги виждаме като нещо, което е просто сбор от протоплазми, съставени от даден набор протони, неутрони и електрони. Западните научни изследвания в сферата на животновъдството пропускат да отчетат предпочитанията на самите животни. Ние въвеждаме нови видове трева или зърно и така и не питаме животните кои от тях те предпочитат. Единственото, което ни вълнува, е обемът; няма значение, че на животните не им харесва и че им се отразява толкова зле, та се налага употребата на медикаменти или синтетични добавки. Класическите изследвания на биологичното производство пре 60те и 70-те години на 20-ти век в американските колежи със земеделски факултети разкриха колко е важна философията. Докторантите (аз им викам „Докт-орачи“) заделили за опитни полета такива земи, които от десетилетия били „бомбардирани“ с какви ли не странни съединения (включително и ДДТ) и ги засяли с царевица. На едни от площите те не прибавили нищо и ги нарекли „биологични“. На другите опитни полета добавили минерални торове, пестициди, хербициди – цялото „кралско войнство“. Тези полета те ги нарекли „конвенционалните изкуственонаторени полета“. В края на сезона те сравнили добивите от двата типа полета и открили, че „биологичните“ парцели не се представили добре. „Защо ли?“, питам се аз. Всеки който си има и най-бегла представа от биологични системи, знае, че живите организми (самата почва също е жив организъм) не могат да се възстановят току-така след като са били малтретирани с години. Това уж научно изследване е било зле-скалъпена „левашка“ работа. Въпреки това, тези заключения били възпроизведени и разнесени из целия свят като доказателство на това колко нецелесъобразно е биологичното земеделие. Това изследване, заедно с идеите, разпространявани от изследователския институт „Хъдсън“, са наложили възгледа, че земеделие, което не е основано на производни

206


на петролните продукти не дава възможност за произвеждане на достатъчно храна на малка площ. Подобно извращаване на научните изследвания, било то нарочно, било поради невежество, не е нищо ново. Андре Воазен се сблъскал със същото нещо, когато, още преди десетилетия, формулирал във Франция принципите за ефективно управление на пасищата. Голяма част от книгата му „Производителен тревостой“ (Andre Voisin, Grass Productivity) третира изопачените открития на съвременните учени, които се стремяли да доставят готварски рецепти, вместо да дадат ход на естествените принципи. Безспорно, дейността на Алън Сейвъри в сферата на холистичното управление е била посрещната с подобна опозиция от изследователи, които имат предварително създадена антипатия към всяка истински нова идея. Но, другото най-важно нещо след това да не се задават погрешни въпроси, е да се задават правилни такива. Тъй като нашите мисловни модели определят параметрите на нашите въпроси, те също така определят и параметрите на нашата изобретателност. Например, докато био-земеделската общност се суети в търсене на начини как да се изградят биологичнни телеугоителни комплекси, аз питам: „Защо трябва да съществуват угоителни комплекси? Защо, изобщо, трябва да храним преживни животни със зърно?“ Докато в кръговете за устойчиво земеделие се надпреварват да прилагат принципите на Интегрирано управление на вредителите, за да се намалят приложенията на пестициди върху царевица, аз питам: „А защо трябва да отглеждаме царевица?“ Грубо-сметнато, около 70 процента от зърното, произведено в тази страна минава през многокамерния стомах на преживните животни, които Бог е създал, за да ядат фуражи, а не зърно. Представете си ефекта, който бихме оказали върху употребата на химикали, върху ерозията и – де факто – цялата ни култура, ако обърнехме 70 процента от земята, която сега е засадена с окопни култури в трайни прерийни поликултури. Тогава зърното може да отива за човешка консумация, както и за храненето на прасета и пилета. Повечето от „проблемите“, за чието разрешаване харчим милиарди долари, ще престанат да съществуват. Просто ще се изпарят. Изумява ме това колко пари харчим за неща, които биха престанали да ни губят времето, ако моделите наистина се окажеха верни. В пример на това, доколко вече е лишена от ценности хранителната ни система, забележете как напоследък към имената на супермар-

207


кетите, които съдържат думата „Храни“ са започнали да прибавят „...и Лекарства“ – така порочният кръг изцяло се затваря. Бихме дръпнали със светлинни години напред, ако всичкото време, енергия, пари и мозъчен потенциал, вложени във фармацевтичната индустрия, ги пренасочехме към творчески подходи в отглеждането на животни, и към прилагането на такива здравословни методи, та да се премахне нуждата от медикаменти. А вместо това, тъй като гледаме на животните като на машини, които да манипулираме според както ни е удобно, ние ги тъпчем в брутални животновъдни схеми, храним ги с боклуци, блъскаме ги с лекарства и синтетични добавки, а после въвеждаме разпоредби, с които да се предпазваме от Е. coli и Salmonella, както и от аварии в торохранилищата и вонята във въздуха. Тогава харчим невъобразими суми по това да се разправяме с хранителни отравяния и с тичане по лекари. Не би ли било наистина по-лесно, ако просто приложим правилния модел? Един от най-красноречи��ите примери в това отношение е книгата на Джон Ралстън Сол „Копелетата на Волтер – Диктатура на разума в западната култура“ (John Ralston Saul, Voltaire's Bastards – The Dictatorship of Reason in the West). Сол разглежда френските образователни институции, където се обучават държавните служители и отбелязва: „В известен смисъл, обучението във всички тези институции е насочено не към това да се развива дарбата за разрешаване на проблеми, а да се развиват методите за идентифициране на онези решения, които са в унисон със системата.“ Поставянето под въпрос на настоящите парадигми би застрашило притока на корпоративни финансови помощи към колежите със земеделски факултети. Преди няколко години, след като за кой ли път бях изслушал поредната проповед на земеделските експерти за това как се лекува конюнктивит при кравите чрез инжектиране на антибиотици в конюнктивата на клепачите им, реших да подхвана солова акция за образоването на тези педанти. Ние използваме келп (дълбоководно океанско водорасло) като естествена минерална добавка и не сме се сблъсквали със случаи на конюнктивит от 20 години. Съседите ни също следват нашия пример. Не след дълго всички се струпаха около мен – земеделският консултант, консултантът по животновъдство, агрономите, специалистите по фуражното производство – и всички те си водеха подробни записки, потупваха ме по гърба и казваха, че върша страхотна работа. НО, те не можели били да проведат изследване, за да удостоверят моя опит

208


без да имат целево финансиране21. И със сигурност и „копче“ не можеха да кажат срещу това, което моята практика показваше на дело, защото техните изследвания бяха само анекдотични, a не основани върху двойно-слепи опити. През последвалия месец радиото постоянно бълваше информация за конюнктивита като всички цитираха едни и същи глупости и така си остава и до ден-днешен. Ако тези учени кажеха на някой какво правим ние, това би пресушило безценното им „посевно финансиране“ за изследвания, с което мултинационалните корпорации зарибяват университетите. Парите говорят! Ако и за минута си помислите, че някой, който работи за Американския департамент по земеделие (АДЗ), е непредубеден експерт, просто забравете (харесва ми дефиницията на Бъд Кер, който след като две десетилетия оглавявал отдела по дребно земеделие към АДЗ, го нарича Американски департамент по „ЗемеНЕделието“)! В системата има вградена цяла йерархия, чието предназначение е да запушва всички по-значителни „течове“ в бента, който запира истината. От време на време се появява някой по-читав земеделски консултант или чиновник в Департамента, но те са такава рядкост като кокошите зъби. На повечето или бързо им „изгърмяват бушоните“ от изтощителната борба със системата, или пък техните послания мутират до такава степен, че вече не представляват опасност за безценната система. Причината цялата тази дискусия да е от такова жизнено значение за вас е в това, че толкова безброй пъти съм консултирал фермери, които са получили съвет от тези хора и това е довело до краха на цялата им дейност. Ако към това прибавите и факта, че, според скорошни изследвания, 87% от фермерите вземат решения въз основа на това какво им е препоръчал някой дистрибутор, ще ви стане ясно защо повечето фермери фалират. Чувал съм хората да ми казват, че служителят от Департамента по земеделие (безразлично от кой отдел) препоръчвал прилагането на два тона това или онова, при положение, че този фермер няма и едно животно дори в стопанството си. Защо му е на някой да отглежда трева, ако няма животни, които да я пасат? Можете да отидете на което и да е селскостопанско изложение в страната и ще забележите, че изложителите, както и лекторите, все 21 Целево финансиране (от англ. Seed money) – инвестиране в най-ранна фаза на дадена дейност с цел максимална печалба за инвеститорите. (Бел. прев.)

209


пласират нещо. Винаги бъдете нащрек, когато хората пласират нещо. Ето затова аз не продавам нищо друго, освен селскостопанската ни продукция и някоя и друга книга. Не искам да се компрометирам като продавам продуктите, които препоръчвам. Естествено, че ветеринарката ще ви каже да използвате дадени медикаменти или ваксинации, тъй като тя е редовно посещавана от представители на фармацевтичните компании, които разясняват как да се ползва това и онова, оставят химикалчета и хартиени кубчета за записки, бейзболни шапки и билети за футболни игри, пропуски за местния клуб и кой знае какво още. Това е стандартният подход и в лекарските кабинети. Защо, според вас, повечето лекари се обявяват срещу хиропракторите, хомеопатията и лечението чрез здравословно хранене? Въпреки че не смятам, че ветеринарят иска животните ви да боледуват, все пак искам да разберете, че той изхожда от един начин на мислене, от един светоглед, който е закърмен от университетската система, която описах по-горе и който е подхранван от корпоративната бозка – или ухажван в елитни ресторанти – която картинка предпочитате да си представите. Без да влага някакъв злонамерен умисъл, съветът на ветеринаря е, по неизбежност, отлъчен от методологията на личния подход за справяне с нещата и дава превес на това, с които е запознат – инжекции, хапчета и сиропи. Ако попитате управителя на местния фуражен завод как се отглеждат теленца, например, той ще прегледа арсенала си от зърно и ще ви препоръча такава формула, която да му гарантира печалба. Само помислете – колко много отрасли оцеляват и процъфтяват въз основа на това колко пари могат да изстискат от фермерите! Колко градове процъфтяват въз основа на количеството блага, които могат да измъкнат от селските райони! Или както Уендъл Бери красноречиво обобщава: „Това, което не ни е наред генерира повече брутен национален продукт, отколкото това, което ни е наред.“ Здравите и щастливи хора нямат нужда от психиатри, лекари и затвори. Удовлетворените хора не се нуждаят от хапчета и алкохол. Здравите и продуктивни животни и растения не се нуждаят от медикаменти, ваксини и сиропи. Не им трябват химикали, генно инженерство и експерти по токсични отпадъци. Едно от най-важните неща, които трябва да разберете, е, че цялата ни селскостопанска система си е жива и здрава, докато фермерите

210


ни измират. Ако направите диаграма на бюджетния растеж на Американския департамент по земеделие (АДЗ), ще видите че той е обратно пропорционален на броя на фермите. Понастоящем, бюджетът на Департамента надвишава нетната стойност на цялата изходяща селскостопанска продукция в САЩ. С увеличаването на бюджета на АДЗ, броят на фермерите намаля с милиони. Чарлз Уолтърс, редактор на списанието „Acres USA“, пита: – Защо някой би следвал съвета на организация, посветена на унищожаването на своите избиратели? Новаторската информация в същината си не може да дойде от правителството. Алън Нейшън, редактор на списанието „The Stockman Grass Farmer“, описва този феномен като „правилото на мнозинството“. Правителствените съвети трябва да бъдат приемливи за 51 процента от населението – това е принципът, на който действа нашата система. Но ние с вас знаем, че истински-радикалната информация никога няма да бъде приемлива за широките маси. Всеки велик мислител, всяко велико изобретение са били обект на подигравка и презрение от елита на своето време. Преди 80 години всички генерали на САЩ стигнали до единното мнение, че тези нови летящи машини никога няма да придобият някаква значима военна функция. Историята е пълна с такива куриозни примери, което ни показва неспособността на общоприетото мислене да схване въздействието на промените, които витаят наоколо. Особено когато сте начинаещ фермер, тези добронамерени съветници ще ви обградят с най-искрени намерения. Те отчаяно искат да успеете. Те ви желаят доброто. Те са по-заинтересовани от вашата ферма, отколкото сте самите вие. Само помнете: няма безплатен обяд. Много внимавайте с „безплатните“ съвети, независимо дали съветът идва от някой, който продава продукт или услуга, или от някой от онези държавни служители там в земеделския офис или от програмата за опазване на околната среда. Те са продукт на една система, която е била старателно дирижирана с годините така, че да поддържат една агробизнес инфраструктура от фармацевтични компании, търговци на минерални торове, разпространители на техника и тържища. Точно както вие бихте потърсили мнението на втори специалист, за да се уверите в правотата на дадено медицинско решение, така и

211


относно стопанството си търсете множество мнения. Бъдете еклектик. Няма такова нещо като излишна информация. Аз съм запознат с много неща: биодинамика, холистично управление, пермакултура, торене с естествени минерали, използването на пирамидални уреди за повишаване енергийния заряд на културите, стандартно биоземеделие, конвенционални специалисти по фуражи и лесовъдство. Още не съм срещнал човек, от когото да не съм успял да науча нещо. Една от най-големите клопки да сте част от „движение“ е изкушението да започне човек да го идолизира и да откаже да приеме, че то представлява само едно парче от цялостната мозайка. Например, един от проблемите в холистичното управление, което е базирано върху анализа на мисловните процеси e, че можете да сте креативни само в рамките на собствените ви опит и познания. Това, че сте се спрели на най-добрата алтернатива от няколкото, които сте подложили на анализ, не ви гарантира, че сте се спрели на най-доброто решение изобщо. Най-добрият вариант може да е нещо, с което не сте запознати. Следователно, вместо да ви гарантира успех, вземането на решения може да доведе до провал. Най-добрият начин да сте сигурни, че сте запознати с всички варианти е да влезете в досег с колкото се може повече възможности. Тук по никакъв начин не искам да оспорвам някакъв конкретен мисловен модел или движение, просто изтъквам, че всички те са ограничени в своя принос. Именно в това отношение имам голям проблем с Департамента по земеделие. Ако онези хора пуснеха някаква анекдотична информация (пък било и с някакво предупреждение, ако трябва, че това не е научно доказано), за да позволят на хората да влязат в досег с идеи, различни от това, което идва от експерименталните станции, то по-големият брой алтернативи би ни бил от полза, когато вземаме решения. Но тези държавни специалисти изобщо не отчитат мнението на онези от нас, чиито опит е противоположен или минава отвъд общоприетите възгледи. Те си изнасят доклада или съответния бюлетин, все едно е най-съвременното и велико постижение в областта, което опровергава всички опити в личните стопанства, както и всички алтернативи, които вървят противно на системата, макар и те да биват успешно прилагани из целия свят. При все това, на хоризонта проблясват някои слънчеви лъчи, тъй като сега някои хора вътре в самия Департамент oказват натиск в раз-

212


лична посока. Новите устойчиви земеделски програми са оказали благоприятен ефект и вече съществува достатъчен брой такива хора, та онези, отгоре, не смогват да им запушват устите. Разбира се, не бих казал, че тези положителни развития настъпват изцяло благодарение на Департамента по земеделие. Мисля, че прогресивно-мислещите хора намират начин да вършат своята дейност напълно независимо от държавните програми. Това, което се случва сега, е че са се освободили някои фондове, от които можем да се възползваме и ние, които се движим в различна посока. Но със или без тези фондове, ние пак бихме успели се развиваме ефективно в тази насока. Това е все едно да изброяваме всичките съвременни продукти, които дължим на обществено-субсидираните космически програми. А може би тези продукти и без това щяха да бъдат внедрени, но вероятно това нямаше да стане толкова бързо или продуктите нямаше да са на толкова достъпни цени. Но да се твърди, че единствената причина за това да имаме научни трудове в областта на устойчивото земеделие и единствената причина да имаме високотехнологични електронни джаджи е, защото правителството е платило за изследователската работа, е направо нелепица за патентоване! Както и да е, правилото си важи. Преди да приемете едно изследване, проверете философските му основания. Ако хората са изложили една добра философска основа в увода на изследователския бюлетин на Департамента по земеделие, тогава в него вероятно се съдържа добра информация. Информацията е надеждна само дотолкова, доколкото надежден е и мирогледът на авторите, без значение от коя организация са. Въпреки, че може да бъда обвинен, че се изказвам много остро срещу Американския департамен по земеделие, трябва да отбележа, че има и множество частни източници на информация, които са също толкова, ако не и по-ненадеждни. Със сигурност не може да се има доверие на лъскавите списания, които публикуват реклами за агро-индустриалния комплекс, нито пък може да се вярва на мозъчните тръстове с подчертано голям бизнес уклон, какъвто е, например, института „Хъдсън“ със седалище в Индианаполис. Ако искате да преуспеете като фермер, най-добрият източник на информация за вас си остават професионалистите с постижения в бранша. Стойте надалеч от онзи, който се оплаква, че „ня'а пари в т'ва

213


земеделие“. Очевидно, информацията, която той притежава, на вас няма да ви е от полза. Четете книги и списания, които са насърчителни, оптимистични и алтернативни спрямо съществуващото статукво. Дали ще успеете или не до голяма степен зависи от това колко склонни сте да се отклоните от „приетата практика“, както Робърт Фрост казва в поемата си: Два пътя веднъж разделени видях
 и по-запустелия аз си избрах, а това промени всичко друго. 22 Наблюдавайте рекламите в списанията – те ще ви разкрият много за философията и уклона на списанието. Ако рекламите са за продукти, които се продават в конвенционалната система, бъдете нащрек. Ако действително търсите истината, ще имате вътрешна интуиция за правилния път, когато попаднете на него. Посещавайте земеделски конференции за алтернативно и устойчиво селско стопанство. Тези конференции са важни не само заради информацията, която представят, но и заради контактите, които ще установите. Търсете конференции, които са с малко или почти никакво лекторско участие от университетските и правителствени среди; подобре съсредоточете вниманието си върху онези, на които лекторите са селскостопански производители и където ще има форуми с участието на земеделци. Докато сте там, положете усилия да се разговаряте с другите участници, с лекторите и изложителите. Развийте приятелства, свържете се с източници и установете контакти. Някои от най-добрите конференции понастоящем са тези, организирани от списанията „Acres USA“, „The Stockman Grass Farmer“ и „Small Farm Today“. Посещавайте преуспели фермери. Гледайте да не ги прекъсвате: помнете, че консултантската служба по земеделие е приучила хората да очакват безплатни селскостопански съвети. Вижте докъде ни е докарало това! Една от най-тъжните случки в живота ми беше посещението на един утвърден свиневъд, който току-що беше спечелил някакви отличителни грамоти от Федерацията на земеделското бюро – върхът на конвенционалното познание. Но в интимната обстановка на гостната му, той ми разкри, че е безнадеждно затънал в дългове, че има болни животни и че ако трябвало да започне отначало, не би се захванал със селско стопанство. Превод на Теменуга Маринова

22

214


За мен този следобед беше особено въздействащ, защото още не бях напуснал работата си в града, за да съм си вкъщи и да заработя на стопанството на пълен работен ден и исках да извърша този преход колкото се може по-скоро. През следващите няколко месеца бях свидетел на това как имотът на приятеля ми беше подложен на възбрана, на това как мечтите му се изпариха пред очите му, и как семейството му се огъваше под натиска на напрежението. Един ден той ме повика настрана и сподели: – Знаеш ли от кое ме боли най-много? Направих всичко – абсолютно всичко – точно така, както ме посъветваха експертите. Всеки държавен служител, който чете тези думи, трябва да бъде силно поразен и отрезвен от това изказване. Емоционалният леш, който селскостопанските „експерти“ (ужким!) са оставили да гние из американските селски общности, е като един паметник на наглостта, парите и властта. Ние сме заляти с безвкусни, нездравословни зеленчуци, потенциално отровно месо и храна, лишена от енергия – ето това е наследството, което оставя след себе си една неправилна философия, когато е умело претворена на дело и подхранвана на обществената хранилка. Бог да ни е на помощ! Вие можете да сте част от разрешението на проблема като изберете да напуснете тази парадигма, като поемете по различна пътека, като не се оставяте да бъдете „впримчени“. Посещавайте фермери, които уважавате, плащайте им за отделеното време, разменяйте си помощ в работатата и имайте желание да се учите. Преуспели фермери съществуват – само трябва да ги изнамерите. Щом ги търсите, ще ги намерите и ще бъдете възнаградени с мъдрост отвъд всичко, което можете да навържете от конвенционалните книги или списания. Стажанството по фермите бързо се превръща в източник на селскостопанско обучение. Предимно зеленчукопроизводителите се ползват от услугите на стажант-фермери заради огромната си натовареност през лятото. Предимството за стажантите е, че получават ведно образование и трупане на опит. Изявете се като изпълнителен работник и проницателен наблюдател и ще намерите много фермери, за които ще е удоволствие да ви поощряват. Повечето от нас, алтернативните земеделски стопани, сме преизпълнени от радост, когато виждаме как други хора прихващат нашата визия и се насочват към работа в селското стопанство. Повечето ентусиасти да стават фермери и понятие си нямат колко много не знаят. Не можете да си представите

215


какъв обем информация е нужна, за да се реализира човек успешно като фермер – от това как да се държи двустранна лопата за изкопаване на дупки за стълбове (че дори правата лопата!) до това как да се стопанисва тревостоя. Монтьорство, озеленителство, агрономия, говедовъдство, растителна генетика, бизнес финанси, маркетинг – съществува цял набор дейности, на които е по-добре да бъдете „обучени“, вместо да бъдат „заучени“. Ако можете да видите как един майстор в своята област прилага тези неща на практика и ако можете да работите редом до него, ще бъдете изненадани от това колко можете да научите в замяна на труда си. За повечето фермери се знае, че не им достига работна ръка, а за повечето желаещи да стават фермери се знае, че не им достига надеждна информация. Мнозинството от фермерите не могат да предложат чиновническа заплата, а мнозинството от студентите не могат да получат надеждни знания. Като се съчетаят двете нужди, фермерът получава евтина работна ръка, а учащият се получава надеждна информация. На мен това ми звучи като идеалната обмяна. Следователно, заключението за това къде да се търси информация, е първо да проучите философската основа на източника си, за да сте сигурни, че е в синхрон с вашето мислене. Бъдете нащрек с безплатната информация! Четете, четете, четете и лично се запознавайте с този тип фермери, каквито се стремите да станете и вие.

216


ГЛАВА 20

БРЕЙНСТОРМИНГ

Сесиите по брейнсторминг са жизненоважни поради две причини: чрез тях се разрешават проблеми и се разгръща пълният ни потенциал. Въпреки че тези две неща може на пръв поглед да изглеждат едно и също, в действителност не са. Да идентифицираме нещо като проблем, който после да се опитаме да разрешим е напълно различно от това да се опитаме да развием пълния си потенциал. Ако не искаме да превишаваме скорост от 30 км в час не се налага да разрешаваме задачата как да достигнем скорост от 50 км в час. Трябва да имаме желание да разгърнем потенциала си преди да можем да разрешаваме проблеми. В повечето случаи, тъй като не си знаем потенциала, не насочваме вниманието си към разрешаването на задачи. Ако наистина не мислим, че е възможно да напълно и изцяло да се издържаме от едно дребно земеделско стопанство, няма да се опитаме да разрешаваме конкретните задачи, чрез които можем да го постигнем. Всъщност ми се е случвало някои хора публично да ме упрекват за това, че твърдя, че е възможно да се издържаме единствено чрез управлението на дребно земеделско стопанство. Те ме обвиняват, че давам на хората фалшиви надежди. Представяте ли си!? Само, когато повярваме, че това е възможно, и че не ползваме пълния си потенциал, само тогава ще започнем да записваме проблемите, или препятствията, които трябва да преодолеем. Разрешаването на проблемите е ограничено от целите, които смятаме за постижими. Повечето от нас се лашкат в нашия малък свят от недоразвит потенциал, защото нямаме големи мечти. Нищо не е проблем, когато имаме малки очаквания. Как да повишим очакванията си? Един от най-добрите начини е чрез брейнсторминг. Правилото на брейнсторминга е, че няма нищо, което да е толкова шантаво, че да не може да бъде записано. Самият

217


факт, че можем да насочим мисловната си сила върху създаването на непредубеден списък, е нещо изключително. Нека извадим лист хартия и да направим списък с всичките възможни неща, свързани със селското стопанство, които бихме искали да правим. Само разгледайте няколко от възможностите: – добитък – зеленчуци – къпиноплодни храсти – овце – млекодайни овце – овощна градина – брашно – тиквена нива – аквакултура – разсадник – дървесина – черупкоплодни – лами – зайци – пилета – прасета – пуйки – цветя – билки – дърва за огрев – училищни излети

– сушено месо – пансион за коне – кози – гъби – яйца – биологична соя – зърно – чесън – щрауси – бизони – мандра – платен лов – фазани – пъдпъдъци – коледни дръвчета – трениране на коне – телешко – занаятчийски изделия – гравюри

Нахвърлих този списък точно както ми хрумна, на прима виста, и той може да е дотолкова дълъг, докъдето ви стигне въобръжението. На бас, че можете да прибавите един куп неща към този списък! Или, пък, може и да поискате да го постесните в някои отношения. Възможностите са толкова големи, колкото е и въбражението ви. Всеки път, щом си помисля, че вече нищо не може да ме изненада и ето-на: появява се някой изобретателен човек, който гледа на нещата под друг ъгъл и намира нова ниша.

218


Можем да стимулираме творческото си мислене чрез правенето на списъци. В нашето стопанство ние постоянно правим това и после правим втори прочит, за да преценим вариантите. Ето така най-накрая достигаме до реалистични цели. Ако направим друг списък с всичките неща, които можете да правите в селските райони, като допълнителен приход към селскостопанските ви доходи, то той би бил твърде дълъг за тази книга. Такъв един списък би включил всичко от монтьорска работа, през вътрешен дизайн и до компютърна работа отвкъщи. Веднъж щом имаме списък, ще идентифицираме конкретните неща, върху които бихме искали да се съсредоточим. Често тези неща ще ни се набиват на погледа – то е нещо интуитивно, което избликва отвътре. Именно тук започва трудната част на процеса, защото в този момент трябва да подложим тези неща на строгата преценка на разума. В преценката си, държим под внимание следните положения: Колко бързо разходите ще се превърнат в приходи? За всяка начална дейност това е един от най-важните въпроси. По-важно е дори и от това дали ни допада тази дейност. Колко много неща ни се е налагало временно да вършим, за да постигнем една дългосрочна цел? Това е нормално. Идеята, че ще работим на ферма и всичко ще бъде рози и романтика, е чиста глупост. Нашата най-насъщна нужда е да плащаме сметките. В крайна сметка всичко опира до това. Вероятно от всичко в списъка бройлерите ни дават най-бърза възвръщаемост на вложенията – осем седмици от началото до края. Веднага след бройлерите на второ място се нареждат репичките, или почти който и да е зеленчук. Дори и за „бърз“ плод като ягодите ни е нужна година. Ако сте забелязали, при отглеждането на животни обръщението на капитала става за относително по-кратко време, в сравнение с другите дейности. Онези дейности, които не са с производителна насоченост, като поддържането на пансион за коне или дърводобива, могат да се разглеждат без времето за завъртане на оборотния капитал, а само с оглед на основните капиталовложения. Трябва справедливо да преценим всичките належащи капиталови разходи и тогава да разгледаме една реалистична схема на възвръщаемост. Паричният поток е враг номер едно на повечето прохождащи

219


бизнеси и нашата ферма също не беше изключение. Трябва ли да вземем пари назаем, за да се заловим с дадената дейност? Ако опрем до това да вземаме пари назаем, тогава би трябвало сериозно да се замислим дали да продължим по-нататък. Може да е по-добре да напредваме бавно с толкова, колкото можем да си позволим, отколкото да се обвържем с риска да вземаме заеми. Обикновено сумата, която можем да похарчим ще е равна на нивото на опита ни. С други думи, ако се наложи да вземаме пари назаем, за да направим нещо, вероятно нямаме достатъчния опит, за да можем да си позволим да предприемем този риск. Ние наричаме този принцип „да изпреварваме светлината от фаровете си.“ Веднъж щом опитът ни достигне нужното високо ниво, има голяма вероятност и покупателната ни способност да бъде наравно с опита ни. Ако позволим на нашите инвестиционни възможности да диктуват решения ни, няма да се изкушаваме да харчим отвъд способността ни правилно да управляваме това, в което сме инвестирали. В тази сметка влиза и закупуването на земя. Как изглежда пазарът? Ако търсенето далеч надхвърля предлагането – хайде, започвайте! Но ако пазарната тенденция клони надолу или недостатъчно брой хора купуват продуктът, който ще произвеждате, най-вероятно пазарът не е добър. В тази точка бих включил и това да разберем какво е финансовото състояние на онези, които понастоящем се занимават със същото нещо. Дали тези хора не са финансово независими? Наистина ли разчитат изцяло на фермата за доходите си? Тези въпроси ще проникнат отвъд шумотевицата около даден продукт и ще разкрият реалните шансове, които имаме, ако се захванем с това нещо. Един от начините да открием дали пазарът е силен е да се вслушваме в думите на хората, когато изказват някакво желание. „Ех, да можех да намеря...“ е ключова фраза. Артикулът, който идва в края на тази фраза, вероятно е в недостиг. Другият начин е да мислим за това, какво ние искаме. Какво е онова нещо, което сякаш все го няма на пазара, а аз много бих се радвал на намеря? Като започвате селскостопанското си начинание, ще е добре редовно да сядате и чрез метода на брейнсторминг да си записвате малки подгрупи около конкретните неща, с които се занимавате. Например, нека кажем, че произвеждате ягоди. Добре ще е да си направите 220


списък на всичко, което можете да направите, за да увеличите производството: – напояване – покриване през зимата

– по-навременна беритба – да се намалят повредите от голи охлюви

– сорт

– да се намали повредата от мразовете

– наторяване – листно наторяване – мулч

– контрол на плевелите – по-ранно плододаване

Може би трябва да повишите ефективността на беритбата. Вие можете: – да разрешите на клиентите да берат по системата „Набери си сам“, но да идват само с предварителна резервация – да засадите различни сортове, за да увеличите беритбения сезон – в дните с малка посещаемост, можете да свалите цената, за да стимулирате клиентите да купуват по-големи количества – в дните с голяма посещаемост, можете да сложите доста висока цена, за да контролирате клиентския поток – да ограничите броя на колите, които могат да паркират в стопанството – да предлагате вече-набрани ягоди (на по-висока цена), за да отбиете някои от клиентите от лехите – да промените разположението на лехите – да предлагате развлечения (напр. контактна зона за игра с питомни селскостопански животни или мини-лабиринт от малки бали слама), които ще отклонят част от вниманието и ще ви позволят да обслужите повече хора наведнъж – можете да използвате гореизброените похвати, за да привлечете повече клиенти, ако в това е проблемът – можете да предлгате допълнителни възможности за пазаруване като разнообразите пазарното си портфолио с яйца, разнородни

221


зеленчуци, меса, предмети ръчна изработка – можете да предлагате развлечения за децата като обиколка на количка, теглена от пони или детска площадка, където децата да играят под надзор – по този начин ще се намали броят на децата из ягодовите лехи – можете да предложите някакво алтернативно „Набери си сам“ за децата (например цветя), за да се занимават, докато родителите им берат ягоди – сменете кошничките, които използвате – променете часовете за достъп до ягодовите лехи Следващата стъпка е да приоритизирате списъка от най-важното до най-маловажното, като тук включите и това кое ще е най-изгодно с оглед инвестициите ви. Понякога не можете да направите онова нещо, което ще е най-привлекателно за клиентите, защото не можете да си го позволите. В този случай, минете на онова, което е осъществимо. Ние регулярно си поставяме цели и след това ги приоритизираме по време и пари. Дори и да не обичате да правите списъци, насилете се да направите това упражнение. Може да се изненадате от това колко ефективен е този подход. Когато записвате нещата, вместо само да си ги мислите, всъщност вие стимулирате различнo сетиво, което от своя страна предизвиква по-активна мозъчна дейност. Ако има едно нещо, което съм научил, то е, че никой от нас не е толкова находчив, че да не влезе неусетно в рутина в процеса на ежедневната дейност. Всеки път, когато някой с по-остър ум посети фермата, аз питам: – Добре, ако това място беше твое, какво би направил различно? – Хората са ме изумявали с наблюденията си и аз съм внедрил множество идеи, породени от техните наблюдения. Понякога идеите не са удачни, защото посетителите не виждат цялостната картина. Но често те виждат неща, които на мен са ми убягнали. Ако човек гледа на нещата от дистанция, тогава перспективата се променя. Когато вършим нещо всекидневно и то е част от живота ни, често изпадаме в състояние на самодоволство, вместо да продължим да дерзаем към следващата „голяма работа“. За мен би било ужасно ако бях конвенционален фермер и правех 222


едно и също година след година. Ето някои въпроси, които можете да си зададете, за да не изпадате в самодоволство: Има ли начин да направя същото нещо по-лесно без да рискувам качеството? Едно необходимо допълнение към този въпрос е да не се отклонявате от главната цел. Ако целта е функционалност, тогава свободно можем да направим необходимите промени. Но ако промяната може да се извърши само в рамките на общоприетата практика, тогава не бихме могли да направим значими подобрения. На кой му пука как изглежда дадена машина или инструмент, при положение, че върши работа? Един прекрасен пример за нарушаване на нормата е практичният дизайн на градинските мотички на Елиът Колмън. Едно от нещата, които много хора ни насърчават да правим е да придвижваме кафезите с пилета с помощта на трактор, а не на ръка. Дори и това да е по-лесно, тракторът подплашва пилетата до смърт, така че резултатът няма да е същият. Мога ли да си свърша работата по по-ефективен начин? Ако местите някакъв материал, например ако носите вода, винаги носете две кофи, вместо една. Разходите идват от изминаването на разстоянието, така че гледайте да се натоварени и в двете посоки. Ако се усетите, че карате или ходите в едната посока с празни ръце, помислете си какво можете да пренесете, за да направите изминаването на това разстояние по-ефективно? Част от това правило за ефективност е да включваме допълнителни дейности към всяко действие. Например, ежедневното местене на животните може да ни отнема няколко минути, но погледнете какви са ползите: повишено производство на фураж, подобрен кръговрат на хранителните вещества, по-здрави животни. Мога ли да свърша работата по по-прост начин? Една от проклетиите на това да притежаваме техника е, че веднъж като я купим, ставаме напълно зависими от нея. Например, имах един приятел-дървосекач, на който му се налагаше да отреже няколко болни дървета на поляната пред къщата. Те бяха само около 26  см диаметър и той смяташе да ги нареже за огрев. Той ми се оплака, че не можел да го направи, защото тракторът му за извоз на дървесина бил зает с дърводобивен проект някъде висо-

223


ко в планината. Направо щях да падна. Никога не би ми хрумнало да използвам такъв трактор. Но в неговото съзнание само така се процедира с дървета. Режеш ги, а после ги закачаш към тази машина, за да ги изтеглиш на място, където да ги насечеш на трупи. И през ум не му беше минало, че може да паркира на заден ход един пикап до дърветата, там, където са паднали, да ги нареже с верижен трион и да ги натовари в багажника на пикапа. Мога ли да накарам някое животно да свърши работата? Въпреки че тази точка се припокрива философски с предишните въпроси, тя е толкова фундаментална, че заслужава да й отделим специално внимание. Мисля, че, като цяло, едва сме разчоплили повърхността на това как да впрегнем изначалните характеристики на животните, за да улесним работата си. Ето някои неща, които регулярно се извършват от хора или с помощта на скъпа техника (а обикновено и с двете), които, вместо това, могат да бъдат извършени с помощта на животни: – прасета (вместо торообръщачки) за оран и обръщане на компоста – прасета за култивиране на почвата (вместо механични култиватори) – пилета за разпръскване на кравешките торти (вместо ливадни брани) – пилета за прочистване на нападалите плодове в овощните градини, лозята и около ягодоплодните храсти – кучета за подбиране на стадата – овце за косене на овощни градини и лозя – пуйки за почистване на посевните и залесените площи от вредители – пилета за почистване на градините от вредители – гъски за плевене на ягодите – волове за преместване на каквото и да е – дойна крава, завързана на колче (или, в много редки случаи, в ограждение) или бик (в неразплоден сезон) за ниско косене на полянката и около селскостопанските постройки – кози за орязване на храстите до корен вместо роторни косачки

224


– зайци за косене на полянката – пилета за леко аериране на градинската почва, според описанието, дадено в книгата на Анди Лий, „Кокошия трактор“ (Andy Lee, Chicken Tractor) – компост и зайци за отопление на парника – котки (вместо отрова) за елиминиране на гризачите – кучета-пазачи за защита на дребния добитък от хищници – магарета-пазачи за защита на овце – оползотворяване на реколтата от животни, вместо събирането й с комбайни: прасета за царевицата и зърното; крави за царевицата; пилета за дребното зърно – коне вместо автомобили – прасета (вместо култиватори) за обръщане на постелята в кокошарника – слонове за извлачване на трупите Последното го прибавих, за да проверя дали сте още будни. Разбира се, че слоновете се използват в много части на света за истинска селскостопанска работа. Сигурен съм, че съм пропуснал много приложения на животните, но вече схванахте идеята. Ако заченем и животинската тяга, ще отидат още няколко страници. Не познавам никой, който да прилага всичките тези накуп (включително и самите ние не го правим), но е хубаво просто да видим какви варианти съществуват. Главният рефрен тук е да помислим на първо място за това дали някое животно не може да свърши дадена работа, а не все да минаваме с по-лекото като използваме разни машинарии или синтетични смески. Хората все ме питат: „Откъде ти хрумват всичките тези неща?“ Отговорът е в това, че за мой късмет идвам от дълъг род на изобретателни мислители. Баща ми, както и неговият баща преди него, обожаваха да мислят извън определените норми. Но най-вече в отговор трябва да кажа, че аз съм еклектик. Опитвам се да не се ограничавам в източниците на информация и се опитвам да посещавам колкото се може повече фермери. Кракът ми не е стъпвал на такова място, от което да не съм научил нещо или да не

225


съм забелязал някакво творческо решение. Обръщали ли сте внимание някога на това колко много находчиви модели на брави за външни порти съществуват? Един от най-ефективните стимуланти на брейнсторминга е просто да влезете в досег с възможно най-много идеи. Това означава да се абонирате за широк спектър от списания – от биодинамика, до пермакултура, до управление на пасищата до маркетинг и околната среда. Заобиколете се с разностранни личности, които ще провокират интереса ви в области, които са извън сферата на вашата компетентност. Дружете с хора, които ще ви питат „Защо?“ и ще изискват от вас да изложите ясно защо правите това, което правите. Това по естествен начин ще дойде и от клиентите, в процеса на директния маркетинг. Колкото повече хора включите в стопанството си, толкова по-благодатно ще е обкръжението ви. Фермерите, като цяло, се ограничават в рамките на тези идеи, които идват от хора, чиито подзамисъл е да ви продадат нещо, а това си е направо затворнически избор. Обградете се с купувачи, вместо с продавачи и ще отприщите цял поток от нови идеи. Творческите личности – онези, които са на „ти“ с брейнсторминга – са силно общителни хора. Бъдете и вие един от тях.

226


ГЛАВА 21

САМОЗАЕТОСТ

Една от големите спънки за хората, които искат да напуснат настоящата си работа и да правят нещо свое, е страхът да не си загубят осигуровките. Колко е трагично това, че сме се оплели в самото това, което би трябвало да ни е спасителна мрежа. При все това, тези опасения са действителни и имат доста голямо отношение към възможностите ви да свързвате двата края. Нека споделя някои относително общи философски положения, за да ви помогна да решите каква, точно, част от тази спасителна мрежа бихте искали да пренесете и в следващия си живот – животът на предприемчивия фермер. Здравни осигуровки Това е сериозна тема. Понастоящем, едно типично семейство изразходва 3 500 – 5 000 долара на година за медицински осигуровки. Разбира се, обикновенo работодателя поема голям процент от тази сума, което пречи на хората да осъзнаят колко значителен е този разход. Навремето, когато през 1982 година прекратих всяка работа извън фермата, Тереза и аз поддържахме един добър здравно-осигурителен план, който бях прехвърлил на мое име от предишната си работа. Но тогава нещата започнаха драстично да ескалират. Само за година-две цената му скочи от под 1 000 долара годишно до повече от 2 000 долара на година. Това определено беше най-големият ни разход. В крайна сметка, решихме да прекратим изцяло застраховката. През тези няколко години без медицинска застраховка, ми се наложи два пъти да посетя спешното отделение (нали помните, че ви казах, че съм личност „Тип А“) и платихме няколкото-стотин долара в брой за ше-

227


вове и прочие. Притеснени бяхме, че нямаме застраховка, но също така осъзнахме, че медицинската грижа вече спада към частния сектор. Когато работех за вестника, отразявах разискванията относно т.нар. „Сертификат за необходимост“. Всъщност, отразих доста от тези дебати. Винаги оставах изумен от количеството разпоредби, лицензи и държавни разрешителни, които се изискват за привидно излишни неща. Например, ако една болница иска да разшири легловата си база с 20 легла, тя не може да го направи просто ей-така. Вместо това, те трябва да минат през един доста скъп процес на анализ, чиято цел е оправдае възникналата необходимост, да опише за какъв тип медицинска грижа ще се използват тези легла и пр. и пр. След това, една държавна агенция или удовлетворява, или отхвърля молбата за Сертификат за необходимост за това разширение на легловата база. Ако аз съм недоволен от настоящото ниво на медицинско обслужване в моя район и реша да открия конкурентно медицинско заведение, не бих могъл просто да отида и да намеря няколко инвеститори, да набера необходимите средства и да построя моята версия на една добра болница. Съвсем не. Ще трябва да подам документи с какви ли не статистики, които показват как настоящият брой легла е неадекватен и да демонстрирам как моето заведение би могло да отговори на съвременните стандарти за медицинска грижа (одобрение от медицинската колегия) и какви ли не други работи. В действителност, това, което едно време беше в сферата на частния сектор, сега е държавно учреждение. Ако правителството не беше въвлечено в медицинското обслужване, цените щяха да бъдат само една малка част от това, което са в момента, тъй като всеки би могъл да построи конкурентно заведение. Този модел работи за сферата на бързото хранене. Работи и за ризи и панталони. Но нашето общество е повелило, че няма да позволим на пазарните сили да действат в определени сфери като медицинското обслужване, образованието и управлението на дивеча. Ами качеството на обслужването? Вероятно някои здравни заведения биха имали по-лоша репутация от други, но като цяло разходите биха били по-ниски. И точно както в миналите дни, филантропските организации биха помагали на хората, които не могат сами да се справят. Като извадим държавата от картинката, хората биха разполагали с повече от парите си, за да ги харчат или да ги раздават. Заради правителствената намеса в медицинското обслужване, аз

228


съм стигнал до заключението, че е морално дори и без медицинска застраховка да можем да разчитаме на медицинска грижа. Аз, разбира се, не и помислил да вляза в един ресторант и да си поръчам ядене, ако не мога да си го платя. Също така, разбира се, не бих влязъл при един дилър на трактори и да си поискам безплатен трактор. Всъщност, не мога да се сетя за каквото и да е друго, което в морален план бих си позволил да поискам без да мога да заплатя за него – с изключение на медицинското обслужване. Здравната институция се е изолирала от всякаква конкуренция и се е обвързала със застрахователните агенти, за да скубят заедно пари от пациентите и дори е влязлa в конспирация с лекарите с цел да отнемат на алтернативните лечители възможността да се състезават наравно за медицинския долар. Колко алтернативни лекари са загубили кабинетите си, прегазени от държавния ботуш! Всъщност, държавата сега до такава степен се меси в условията за медицинското обслужване, че в спешното отделение не могат да ми откажат да ме приемат, ако отида при тях без пукната пара в джоба. Един нормален бизнес може да откаже да даде стоката си на когото и да е и така и трябва да бъде. Но ако един бизнес се изолира от всякаква конкуренция и дори заговорничи с държавните служители относно това да държат настрана потенциалната конкуренция, то тогава този бизнес задължително трябва да се подчинява на държавните изисквания и да функционира като държавна агенция, защото той си е точно това. Ако някога някой получи възможността да отвори такава-и-такава болница, която да е организирана по начина, по който решат собствениците; такава болница, която да предписва каквито там еликсири пациентите искат да купят; такава болница, която да взема такси, които са взаимно-изгодни и за собствениците, и за пациентите – тогава ще настъпи времето, когато да не изискваме да получаваме безплатни медицински услуги. Но докато настъпи този ден, аз отказвам да съчувствам на болниците, които се оплакват, че им се налага да обслужват хора, които не могат да заплащат за оказаните им услуги – не ми е съвестно за тези болници. В крайна сметка, аз не желая злото на някой, който няма медицинска осигуровка, но въпреки това иска да бъде обслужен в болницата. Като изключим горната тирада, духът на свободния частен предприемач, залегнал дълбоко в мен, би се възпротивил да изпадне в такава позиция.

229


И така, впоследствие Тереза и аз научихме за големите франшизи23 и това беше като полъх на свеж въздух. Научихме, че почти 70 процента от застрахователните премии при здравните осигуровки отиват за първите 1 000 долара в плащания при личния лекар. Проучванията на това как се ползват здравните осигуровки показват, че повечето от застрахователните премии отиват за дребните плащания, които се извършват при редовни лекарски посещения. Тереза и аз се осмелихме да се попитаме: „Как бихме ползвали медицинската осигуровка?“ Този въпрос породи две неща: първо, осъзнахме, че начинът ни на живот астрономически намалява шансовете ни да се нуждаем от лекар. Ние сме все на свеж въздух, слънце и движение. Сами си отглеждаме храната. Дори и хляба си месим сами. Не ползваме алкохол и тютюн. За Бога, че ние дори кафе и безалкохолно не пием! Децата ни са на домашно обучение, така че нямат онези болнични дни, които са така характерни за децата, които ходят в нормално училище (дори и само този фактор, сам по себе си, е достатъчна причина за домашно обучение на децата). Що се отнася до здравословен начин на живот, нашият носеше изключително нисък риск. На второ място, ние осъзнахме, че единствената причина да ни се наложи да ползваме болнични услуги би била в случай на сериозна травма – като, да речем, ако си отрежа ръката с резачката. Някакъв такъв сериозен инцидент, от който някой от нас получи травма би било единствения повод, по който бихме използвали медицинското обслужване. Ние не ходехме на лекар и децата ни никога не са ходили. Използвахме зехтинова настойка от чесън за ушните възпаления и витамин С за настинките. Ние също бяхме на мнението, че ако някога получим хронични болести като артрит, рак или проблеми с кръвообръщението, не бихме използвали медицинската институция. Бихме отишли до някои други страни, където редовно ги лекуват тези неща. Бихме се подложили на хелаторна терапия24 или каквото там друго. 23 Франшиза (англ. Deductibles) – Лично участие на застрахования в покритието на щета��а, т. е. тя е част от щетата или цялата щета, която се поема от застрахования. По принцип размерът на франшизата трябва да бъде обратнопропорционален на размера на премията: по-висока франшиза, по-малка застрахователна премия и обратното: помалка франшиза – по-ниска застрахователна премия. (Бел. прев.) 24 Хелаторна терпия, известна още като хелатотерапия или хелация (от англ. Chelation), e процедура за извличане на тежки метали от кръвта, както и за лечение на съдова болест с помощта на хелиращи агенти – вещества, които се свързват с метали и минерали, благодарение на химичния си състав и структура. (Бел. прев.)

230


Ние имаме добри познати, които са билкари, натуропати, хомеопати и хора, които произвеждат алтернативни илачи. Не бихме се подложили на процедурата „режи и гори“. Хроничните болести бихме лекували с нещо, което или е относително евтино или би се счело за шарлатанство и за което, следователно, ние и без това не бихме могли да си ползваме здравните осигуровки. За всичко, с изключение на травмите, конвенционалната медицинска институция, според нас, предлага най-смъртоносния съвет, който може да получи човек. Стана ни ясно, че ако единственото, за което бихме използвали медицинските осигуровки, е в случаи на сериозна травма, то рисковият ни фактор е твърде нисък. Следователно, шансовете ни изобщо някога да ползваме медицински осигуровки, бяха почти нулеви. Като стигнахме до това заключение, купихме план със франшиза от 5  000 долара. Няколко години по-късно, когато натрупахме достатъчно ликвидни активи, вдигнахме прага на франшизата на 10 000 долара. Така поддържаме здравноосигурителните ни разходи изключително ниски. Всъщност, нашите застрахователни премии се задържат на едно постоянно ниво, тъй като не си ползваме осигуровката и компанията всяка година леко вдига прага на премията. Преди няколко години имах инцидент, докато режех дърва и отидох до спешна помощ. Тъй като имах сътресение, от болницата изискаха да си направя магнитен резонанс. Тереза и аз се спогледахме – и двамата си представихме каква голяма сума ни очаква, но не бяхме в позиция да оспорваме процедурата. Когато ни връчиха сметката, тя изглеждаше шокиращо малка. След като се поразровихме малко, разбрахме, че болницата има няколко нива на таксуване. Когато вкарали номера на нашата здравна осигуровка в компютъра и видяли, че имаме висока франшиза, те ни таксували на 50 процента от обявената сума, за да са сигурни, че ще можем да изплатим сметката. Представяте ли си!? Възмущават ли ви цените на здравните услуги в тази страна? Е, явно се оказва, че ако всеки премине на план с франшиза от 10  000 долара, бихме могли да намалим наполовина разходите за лечение. Знам, знам – нещата не са толкова прости в реалния свят, но все пак изглежда невероятно, че разликата в цената на обслужването би била толкова голяма. Можете ли да си представите една такава ситуация, в която влизате в „Уолмарт“ и касиерката сваля с 50% цената на обув-

231


ките, които си купувате на касата, само защото имате много нищожен кредит в кредитната си карта? Знам, че такава висока франшиза може да ви изглежда безразсъдно решение, но веднъж щом го обмислите основно, мисля, че ще разберете, че в това има логика. Успоредно с това, ние разполагаме с 400 клиенти на фермата ни, които с радост биха ни се притекли на помощ, ако имаме някакъв проблем. Нали именно затова си имаме общност! Нашите клиенти постоянно ни дават разни неща. И то не само някакви дреболийки. Тези хора с радост биха се притекли на помощ, ако изпаднем в затруднение, стига само да споменем, че имаме нужда. Църковната ни група също би ни помогнала във време на нужда, точно както и ние бихме помогнали на когото и да е от тях. В повечето случаи, нуждата от медицинско лечение е продиктувана от начина на живот. Ако хората просто спрат да консумират алкохол и тютюн, тази нужда от лечение би се понижила значително. Ако спрем да консумираме толкова много захар и престанем да ядем фекална пилешка супа и говеждо, заразено с бактериите на Е.coli, ако спрем да използваме наркотични и лекарствени вещества и спрем със сексуалните отклонения и промискуитета, ще видим големи промени в използването на медицинските услуги. Когато видя 50-годишни мъже с големи бирени кореми (ние шеговито казваме за такива хора, че страдат от „анатомични отклонения“, тъй като коремът им е разположен току над коленете), изпитвам смесени чувства относно застрашаващите ги медицински проблеми. Честно да си призная, едвам преборвам желанието си да кажа: – Вижте какво, когато развиете проблеми с кръста и диабет, ще е напълно по ваша вина. – Знам, че това не е много любезно изказване, но признавам, че ми минава през ума. Разбира се, всякакви болести и бедствия сполетяват и онези хора, които не водят рисков начин на живот. Но ако това бяха всичките случаи, в които се налагаше здравно обслужване, вероятно бихме понижили с 80 процента цялостните медицински разходи в тази страна. Някои биха счели позицията ми за малко крайна. Аз просто смятам, че това е по-малкото зло от многото рискове. Човек не може да избегне всички рискове в живота. Ако погледнете статистиките, ще видите, че броят на болестите, прихванати по лечебните заведения правят болниците едни от най-смъртоносните места, където човек може

232


да се окаже. Трябва постоянно да преценяваме рисковете и да решаваме кои от тях бихме поели. Да кара човек по пътя също е рисковано, особено в 1 часа сутринта на Нова Година. Можем да намалим риска, но не и да го елиминираме. Ако се опитаме да елиминираме всеки риск от живота ни, никога няма да изпитаме удоволствието да видим как съседи, църковни приятели, роднини и приятели от социалните клубове приемат благословението на това да ни помагат във време на нужда. Много е рисковано да се поддържа това високо ниво на доходи, та да може човек да плаща за първокласна медицинска застраховка. Колко хора рискуваха да започнат работа към някоя корпорация, само за да ги съкратят, да ги преместят в друг отдел или да изнесат услугите им в друга държава? Разбира се, че животът е риск – човек може да умре от него. Просто трябва да решим кои рискове можем да поемем и да не се притесняваме за останалите. Иначе никога не бихме се впуснали в нещо непознато, парализирани от страх. Най-големите герои в историята винаги са поемали изключителни рискове. Не мога да си представя как Даниел Буун би отишъл в пустошта да живее там с месеци ако беше някой, който не може да кара без модерни удобства. Това, което не дооценяваме е изключителното познание, което той е имал за билки, капани, разчитане на следи и какви ли не други неща, от които вие и аз и понятие си нямаме. Това е минимизирало неговия риск. Гарантирам, че ще бъде голяма глупост от моя страна, ако аз така се впусна в дивото. Всички исторически източници твърдят, че Даниел Буум не е бил добър фермер, което навремето е било най-приемливото занятие. Той се бил посветил на различен вид познание и притежавал дарбата да разчита карти, да ловува и да залага капани и по този начин всъщност си изкарвал прехраната. Днес ние можем да се научим как да се справяме на работа, как да си плащаме месечните осигуровки и как да се подмазваме на шефа. Или можем да посветим времето и енергията си на това да строим общности, да създаваме приятелски кръгове и да опознаваме техники за самоизцеление. Амишите определено добре си се справят без здравно осигуряване, обаче те посвещават живота си на различни неща, от тези, с които се занимава типичният съвременен американец. Заключението на темата за здравните осигуровки, тогава, е, че ще получите медицинско лечение. Можете да намалите рисковете си до пренебрежимо малки нива като коригирате някои неща в начина си

233


на живот. Можете да се посветите на различен вид мрежа за сигурност. И на последно място, една по-висока франшиза ще направи осигуровката нещо достъпно и ще е компромис между това да имаме някаква сигурност и това да издържаме системата. Автомобилна застраховка. Тук се натъкваме на още еднa голяма променлива. Най-бързият начин да отрежем наполовина автомобилната застраховка е да премахнем опцията за частично автокаско. Единствената причина, поради която някой би плащал за частично каско е, ако колата не е била изплатена или ако нямате достатъчно ликвидни активи, за да я смените с друга. Забележете, че не казах, че ви трябват пари в спестовната книжка, за да я смените с друга. Разбира се, че смяната на кола ще постесни бюджета ви за следващите няколко месеца, но това е по-добре, отколкото да плащате 100 долара на месец за автомобилна застраховка. Никога не вземайте кредит, за да купите кола. Точка по въпроса! Тереза и аз сме женени от 17 години и още не сме изхарчили 6 000 долара общо за всичките автомобили, които сме сменяли през тези години. Имаме един клиент, който е преуспял агент на недвижимо имущество и той ни каза, че средностатистическата двойка харчи толкова пари за автомобили през първите 10 години на брака си, че почти биха могли да платят в брой за жилище. Ако купите кола за 15 000 долара и я изплащате през следващите 36 месеца, в края на този период ще сте платили 20 000 за този автомобил. Ако имате две коли, само погледнете какъв разход ще е това. Като включите в сметката и това, че всяка двойка сменя колите средно на всеки 5 години, ще видите за какви значителни автомобилни разходи става дума. Първата си кола купих за 50 долара, след като завърших колеж. Тереза и аз изкарахме медения си месец с тази кола. Ползвах я две години и я продадох за 25 долара повече, отколкото бях дал за нея. Какво ще кажете за такава обезценка? Още не сме притежавали кола, която е произведена в същото десетилетие, в което я купуваме. Последния път почти развалихме рекорда като през 1996 година купихме един миниван, производство 1989 година, но правилото все пак важи. Надявам се, че този миниван ще ни изкара още една-две години. 234


Когато започнете да водите собствено стопанство, няма да пътувате до работа през цялото време. Единственото, което ви трябва, е една таратайка за 1  000 долара и някой съсед, който да разбира от коли. Когато се върнах към работа на фермата на пълен работен ден, навъртахме само около 8 000 километра на година. Ако не въртите повече километри от това, тогава някой по-евтин „гълтач на гориво“ ще ви е най-икономичният начин на транспорт. Няма да навъртите достатъчно километраж, за да компенсирате с ниски горивни разходи високата цена за едно по-ново превозно средство. Вземете най-евтината възможна застраховка и карайте стара кола! Следващото ни правило е да имате само една кола. В наши дни си е направо свят закон, че всяко американско семейство трябва да има по две коли, но не и ако искате да се изхранвате от стопанството си. Ако не можете да се редувате с едната кола за отиванията до града, когато никой от вас не работи там, това значи, че сте прекалено заети. Аз мразя да ходя до града. Съвсем ще съм си добре, ако завинаги си остана тук. Тереза също ще е по-доволна, защото всеки път като отида до града, харча твърде много пари. Оставям нещата да се трупат ли трупат и когато най-накрая отида до града изпонакупувам сума-си неща. Тереза казва, че може да си позволи да ме пуска до града само веднъж месечно. Ние винаги сме се справяли само с една кола. Ако колата не върви по някаква причина, вземаме назаем кола от някой приятел. Затова си имаме общности. Ако нямате приятели, сдобийте се с такива като се държите дружески. Всеки, който не може да се добере до някаква кола, когато му се наложи, си е жив отшелник. Добре се грижете за колата си като ревностно поддържате течностите й в изправност: сменяйте маслото на двигателя, на скоростната кутия и другите течности. Ако понастоящем притежавате две скъпи коли, продайте ги и си купете една евтина. Докато не сте готови да направите това, не сте готови дори и да помисляте за доходно селскостопанско начинание. Всички тези съображения – по-нисък километраж, по-стар модел кола, без частично каско и едно-единствено превозно средство – ще намалят автомобилната ви застраховка.

235


Застраховки за домашното и селскостопанско имущества. Тук отново цената на застраховката отразява стойността на активите, които тя покрива. Хиляди хора, щом решат, че искат да се занимават със селско стопанство, купуват земя и после вдигат къща за 75 000 долара, че дори и по-голяма, в повечето случаи. Ще се фукате ли или ще вадите печалби от селскостопанска инициатива? Ако купите земя, сложете на нея някоя сглобяема къща втора ръка за 7 000 долара. Това ще намали цената на застраховката със стотици долари. За да станете член на земевладелското „дворянство“, ви трябват куп пари, ако искате да стане бързо. И ако първото, което направите, е да построите шикозна къща, тогава не се оплаквайте, че нямало пари в земеделието. Можете да изкарате едно лято и в барачка. Ограничете се само до най-необходимите неща и вложете всичкия си капитал във финансиране на доходните мероприятия във фермата. Всъщност, всичко се свежда до това – до умението да отлагаме удоволствията. Не казвам никога да не си строите хубава къща (въпреки, че не мога да се сетя за причини да го правите). Но ако искате да се занимавате със селско стопанство, трябва да сте склонни да концентрирате вниманието си върху това откъде идват пари и къде изтичат пари. От къщата пари няма да дойдат; от колата – също. Веднъж купени, няма връщане назад. Непохарчените долари са все още на разположение; веднъж похарчите ли ги, вие сте вързани. Същото се отнася и до селскостопанските сгради. Грубо-скованите, функционални сгради, построени с минимални разходи, няма нужда да бъдат застраховани, за разлика от сградите издигнати от местната строителна компания (а и не се облагат с данък сгради – бел. ред.) Естествено, ако разполагате с по-малко техника, застраховката ви ще бъде съответно и толкова по-ниска. Поразпитайте за предлаганите застраховки. Ще се изненадате от това какви големи различия съществуват, особено сред земеделските застрахователи. Намерете си агент, който иска да ви стане клиент и ако всички цифри изглеждат приемливи, изберете него. Ако не смятате да преоблицовате всички постройки с дърво с помощта на наети работници, тогава няма да ви се налага да включвате тези разходи в застрахователната цена. Застраховайте сградите само срещу еквивалентната им заместна стойност. И пак не забравяйте срещу какво се застраховате – срещу бедствия. Едничката най-голяма при-

236


чина за това да изгарят селскостопанските постройки е, защото гризачи изгризват електрическите кабели. Поради тази причина ние още преди години отрязахме тока в плевнята. Това елиминира опасността от пожар, освен ако не падне мълния. Ако се случи да сме жертва на някакво бедствие като, например, торнадо, хората от нашата църковна група и съседите ни ще дойдат и ще ни помогнат да поправим разрушенията. Ние водим църковните служби по домовете си и групата ни всъщност има програма за това кои дни в кои домове ще се полага доброволен труд. Така сме строили хамбари, рязали дърва, чистили цистерни и събаряли сгради. Това, приятелю, е по-добра застраховка от която и да е, купена с пари. Благодарение на това, че не поддържаме институционализирана църковна сграда, имаме повече свобода да си помагаме друг-другимо, вместо да отделяме време и пари за поддръжка на такава една сграда. Всичко това би могло да звучи много отвлечено на префинените, самоизградили се граждани, които се носят в джиповете си от художествени изложби на футболни мачове и до компютъра си на работа. Но за тези от нас, които ни влече в друга житейска посока: с простичък живот с по-ниски разноски, който се основава на това да сме част от местната общност, това не е саможертва, а награда. Данъци Аз не съм счетоводител, но ние ползваме услугите на такъв и той е доста напорист. Той не е просто счетоводител. Той е наш приятел и ревностен поддръжник. Това е много важно. Той наистина разбира какво искаме да направим и винаги търси начин да ни помогне. Никога няма да забравя, когато влязохме в пререкание с инспекторите по месото и пилетата. Служителите насрочиха събрание с нас в нашата къща, а ние се обадихме на нашия народен представител, сенатор и адвокат. Народният ни представител изпрати юридическия си помощник, сенаторът изпрати писмо, а адвокатът дойде на неформалната среща. Когато започнахме да се представяме, нашият адвокат, с плътния си баритонов глас, каза: – Аз съм приятел, клиент и адвокат. Да получавате експертно мнение от хора, които са нещо повече от изпращачи на фактури е нещо много специално – грижете се за тези отношения. 237


Направо не искам да подхващам всичките данъчни закони – дори и да го направя, те вероятно ще са остарели по времето, когато тази книга излезе от печат. Имайте предвид, че счетоводителите покриват целия спектър от характери – от агресивни до плахи. Всеки знае, че в данъчните закони има много „сиви зони“. Можете да се допитате до десет служители на Данъчното по определен въпрос и да получите десет различни отговора. Всеки данъчен закон, който е толкова обемист, колкото е нашият в момента, е направо срамота. Но трябва да се примиряваме с това. Намерете си счетоводител, който наистина иска да ви спести пари, а не някой, който ще направи така, че да си дадете на Данъчното и последното пени. Да, човек трябва да си плати дължимото, но дотам. Ако обичате да се занимавате с директен маркетинг, вие като предприемач можете законно да се ползвате от повече свободи по отношение на нормативно признатите разходи, отколкото типичния фермер, който продава стока на едро. Задължително си пазете всички фактури и касови бележки. Добра идея ще е да посетите някой финансов плановик, за да проучите как стоят нещата с формирането на нова корпорация или данъчни укрития, които могат да ви помогнат да задържите повече от парите си. Не мисля, че си заслужава да живеете цял живот под прага на бедността, само за да не плащате данъци. Трябва да се радвате на шанса да бъдете част от единия процент привилигеровани фермери на пълен работен ден, които всъщност плащат данъци. Това е една елитна група. Но помнете, че ако си отглеждате всичката храна и всичкото гориво, и имате достатъчно ниски медицински застраховки и автомобилни разходи, вие можете да живеете изключително добр�� с бедняшки доходи. Това, че след попълването на данъчната ви декларация излиза, че доходът ви е 10 000 долара, не означава, че не можете да живеете също така добре, както и един гражданин, който живее от 40 000 долара. Радвайте се на непаричните привилегии. В първите дни на селскостопанското ви начинание ще са ви от полза всички такива привилегии, които можете да си осигурите. Познавам хора, които упорито сами си подготвят и подават данъците и високо ценя способностите им в това отношение. Но също така знам от каква голяма помощ може да е професионалният специалист не само в това да подреди документацията, но и също затова, защото

238


те следят най-скорошно въведените данъчни облекчения и кредити. Аз съм решил да не си затормозявам живота с тези работи и ви гарантирам, че веднага, щом дейността ви се поусложни ще ви излезе по-изгодно, ако последвате моя пример. Ще ви е нужна всичката възможна творческа енергия, за да измислите по-добра опорна конструкция за доматите или по-добра пазарна стратегия. Не си хабете ценната творческа енергия за това да сте в крак с най-последните данъчни разпоредби. Работен график Въпреки че това на пръв поглед изглежда като да не се вписва в тази глава, аз мисля, че е уместно да го споменем тук, защото това е един от най-големите непредвидими проблеми, които стоят пред самозаетите хора. Има една такава приказка, че самозает човек е този, който работи по 80 часа на седмица за себе си, за да не му се налага да работи по 40 часа на седмица за някой друг. Това може и да не е напълно вярно, но със сигурност е по-скоро вярно, отколкото – не. Самозаетите хора трябва да залягат над работата и да се отчитат пред самите себе си. Мнозина от нас очакваме някой друг да ни подбутва, за да вършим работа. Когато шефът ни даде краен срок или трябва да си отчитаме времето на машинката за работното време дори и недисциплинираните хора могат да oтговорят на минималните очаквания. Но когато не съществуват тези външни остени, можем лесно да се поддадем на недисциплинирани навици. Имаме един прекрасен клиент, който е бил изпълнителен директор на една компания от Fortune 500. Сега той е на 95 години и при все, че походката му е бавна и носи слухово апаратче, умът му си е все така остър. Въпреки че няма нужда никъде да отива, той все още става рано всяка сутрин и си слага папийонката и сакото. Облечен точно както по времето, когато е ходел до офиса, той влиза в кабинета си и работи на бюрото си вкъщи. Ето един дисциплиниран човек! Той би могъл да носи анцуг и мокасини. С парите, които има, може да си позволи да спи до обяд всеки ден. Но ей го на: точен като швейцарски часовник, облечен като за работа, oсведомен по най-актуалните бизнес и политически подробности. Ето един човек, който ми е пример за подражание: за мен е такава чест, че го познавам. Твърде много хора са под впечатлението, че човек, който не работи за някой друг, е пенсионер. Мен са ме карали да правя неща в

239


нашата общност под предлога, че „ти си свободен“. – Да, бе, да! – иска ми се да кажа. – Я ела да си на мое място за един ден, да те видим колко време ще издържиш, друже. Идеята, че хората като нас се носят просто ей-така от една лесна задачка на друго някое приятно занимание, е разпространена заблуда. Когато човек работи за себе си, той трябва да с едни гърди пред конкуренцията или с това, че е по-умен, или като работи повече, или и двете. Това изисква самодисциплина и работен план. Романтичната представа, че можете да напуснете града, да отидете в провинцията, да закусвате на верандата в 9 сутринта и после с нехайна походка да се отправите към кокошарника в 10 часа, е убийствена за един бъдещ фермер. По това време половината кокошки ще са снесли яйцата си – на пода! – защото никой не им е отворил полозите. Градинарите знаят, че в горещите летни дни най-продуктивното време започва малко преди да се съмне и свършва някъде два часа след зората. Когато събираме сено, опитваме се да го разтоварим в плевнята още при първите проблясъци на деня и приключваме към изгрев слънце. Да влезе човек в ритъм с естествените цикли, да наблюдава времето, за да знае каква работа да свърши, да плеви навреме – това са все неща, от които зависи успехът или провалът на един нов фермер. Не е редно да доите кравата в 4 следобед един ден, после в 5 часа на другия и в 3 часа на третия ден. Не е редно да оставяте спуснати стъклата в неотопляемата оранжерия, ако температурата този ден ще достигне 43 градуса. Не е редно да оставяте чушките непокрити, когато прогнозата за времето е за слана. Не е редно да отлагате резитбата на лозето до момента, когато топлото време вече е започнало да стимулира силно сълзене от раните. Поддържането на работен график и ефективното му следване, за да сме в крак с това, което трябва да се прави от ден на ден, е вероятно нещото, на което един нов фермер най-трудно се приучава. Ако не оплевите боба днес, какво ще правите утре, когато ще трябва да се мулчират тиквите? Я по-добре пропуснете втората чаша чай след обяда, а най-добре забравете изобщо за обяд! Понякога ще спринтирате, а понякога ще си почивате. Когато татко ни изпращаше нас, момчетата, до магазина за гаечен ключ, винаги ни казваше: – Тичайте, момчета! Ще почивате като се върнете.

240


При нас има периоди, когато работим много усилно, но също има и дълги периоди, като през зимата, например, когато не правим койзнае какво. Едното е предпоставка за другото и трябва да внимаваме да не объркаме двете. Имам един малък номер, който прилагам на всеки нов стажантфермер, за да му стане пределно ясна тази идея. Тръгвам с него през полето, да речем към кафезите с пилетата или към кравите. Деветдесет процента от стажантите, или посетителите, започват да изостават подире ми с по около 2 метра. Така изминаваме може би 200-тина метра, а те вървят два метра зад мен. Това ми показва, че те са способни да вървят редом с мен, но просто не го правят. Вие опитвали ли сте се някога да разговаряте с някой, който върви 2 метра зад вас? Това ви забавя, трябва да си обръщате главата – изобщо е страшно неловко; всъщност, дотолкова, че човек просто се отказва да продължи разговора след петото „А?“ Излишно е да казвам, че един от първите принципи, който всеки стажант-фермер научава при нас е следният: „Когато Джоел ходи, стой редом с него. Ако трябва да тичаш, тичай!“ Човек не може да се офлянква, когато има селскостопанска работа. Направете си списък със задачите в началото на деня, за да сте сигурни, че всички си знаят задълженията. Когато се чувстваме претрупани от задачи, всички сядаме и отделяме 15 минути, за да направим списък. Това е най-добрата инвестиция, която правим. Останалата част от деня върви гладко и в края на деня поглеждаме назад и сме изумени колко много сме свършили. Някои дни някак си сами се подреждат, ако имаме голям проект, който изисква целодневното участие на всички. Тереза е по-добра в правенето на списъци от мен, даже е толкова добра, че ако направи нещо извън списъка, тя го добавя впоследствие, за да може да го зачеркне като изпълнено. Ето на това викам човек с план! Когато някои хора решат да се преместят в провинцията, това често не е свързано с ваденето на доходи от селскостопански труд. Няма проблем! Но просто си дайте сметка, че техният начин на живот няма да е като вашият. Хората, които се преместват да живеят на ранчото след като се пенсионират и си изкарват мързеливите утрини в пиене на кафе, гледане на „Good Morning America“ и четене на вестник, не са примерите за подражание за бедните, гладни предприемачи, които искат да натрупат благосъстояние. Тези пенсионери са си отработили времето; те са си спечелили привилегиите. 241


Татко беше прекрасен пример за подражание в това отношение. Той имаше много интереси и лесно се отплесваше да чете какви ли не неща. Когато започваше да усеща, че селскостопанската работа започва да „буксува“ той си записваше – до последната минута, колко време прекарва всеки ден във вършене на различни неща. Първият път, когато си го спомням, че направи това, аз бях в гимназията, а той все още работеше в града. Той имаше навика като се върне вкъщи от офиса да седне да прочете вестника и каквото друго бяхме получили по пощата този ден. Никога няма да забравя всичките му листчета, на които си отбелязваше времето, когато започва или свършва нещо – отбелязваше си дори и миенето на зъби. След една седмица, той направи едно изказване на всеослушание, когато бяхме седнали на вечеря: – От сега нататък, няма да чета, когато се върна вкъщи от работа, а ще го правя чак след като се стъмни. Миналата седмица прекарах 12 часа в четене на вестник. Това е цял ден работа, и то по светло, отишъл на вятъра. Помня, че впоследствие той направи нещо подобно още един-два пъти и всеки път беше голямо откритие за него. Ако мислите, че имате известна слабост в тази насока, бих ви препоръчал да направите това упражнение, просто, за да откриете за себе си къде отива времето ви. Това може да изглежда елементарно, но ако не схванем правилно тези основни положения, никога няма да можем да се усъвършенстваме за по-добри неща. Животът е построен около това да правим първо найосновните неща. Като се захванете със селс��остопанската си инициатива, най-основното нещо е да се ангажирате напълно в извършването на задачи, които носят приходи. Това не е толкова трудно, колкото звучи. Когато видите, че фермата започва да ви носи пари, тогава работата ще ви стане много по-приятна. Кои са големите разлики между това човек да работи за себе си или да работи за някой друг? Разликите са в данъците, осигуровките и отговорността за работната програма. Само когато успешно се промените в тези области, само тогава ще се наслаждавате на емоционалните, икономическите и семейни предимства на това човек да е самозает. Не се обезкуражавайте, нека това ви мобилизира. Промяната и процесът на израстване ще ви превърнат в човека, който винаги сте искали да бъдете. Струва си!

242


РАЗВИВАНЕ НА МОДЕЛА

243


ГЛАВА 22

ТРЕВАТА НА ЦЕНТРАЛНО МЯСТО

Нищо не изгражда почвата така добре, както многогодишните култури. Нищо не унищожава почвата така, както оранта. Във всяка ферма трябва да се стремим да максимизираме принципите, които водят до подобряване на почвата и да намаляваме принципите, които водят до разрушаването й. Това означава, че трябва да създаваме условия за развитието на треви и дървета. Дори зърнопроизводителните стопанства трябва да концентрират усилията си върху този принцип. Може да попитате: – Кой ще ни отглежда зърното, тогава? Отговорът ми е прост: – Седемдесет процента от зърното, което произвеждаме минава през многокамерния стомах на животни, които Господ НЕ е устроил да се препитават от зърно. Всъщност, ние би трябвало да намалим производството на зърно със 70 процента. – Но аз мислех, че зърното е в основата на една земеделска система – ще възразите вие. Нека да разгледаме това за момент. Всяко животно яде трева, но някои ядат повече от други. Ето някои типични селскостопански животни и относителния процент от диетата им, който могат да си набавят от многогодишни фуражи: Крави............................ 100% Овце....................100% Коне .................................95% Зайци....................65% Пуйки...............................50% Прасета...............50% Пилета.............................20% Ако разгледате съвременното американско земеделие, обаче, ще за-

244


бележите, че това не е начинът, по който храним тези животни. В повечето случаи, тревата, която даваме на животните е машинно окосена, пакетирана, преработена и е била на склад известно време преди да стигне до животните. Общо взето, добитъкът и птиците изобщо не получават трева, а още по-малко, пък, току-що окосена, прясна трева. Въпреки че говедата и овцете излизат на паша, тя съставлява относително малка част от хранителната им дажба. Като вземем зърнените добавки и минем през силажа, та стигнем до сеното, виждаме, че дори и тези животни не получават 50 процента от диетата си от трева, опасана лично от тях. Наистина ли е важен пасищният подход? Да, и ето ви някои причини за това: Хранителна стойност. Свежата растителност съдържа огромни количества витамини от групата В (които са важни за нервната система и против стрес), както и естествени антибиотици. Те са ключови за доброто здраве, обаче са изключително летливи. В момента, в който тревата е окосена, големи количества от тези компоненти се изпаряват. Ето защо храненето със сено или дори прясно окосена трева никога няма същата питателност, както ако позволим на животните сами да си „косят“ фуража направо от стъблото. Увехналият фураж далеч не е така хранителен, както свежата маса. Съотношението на витамини и минерали към калории. Висококалоричната дажба със сигурност може да доведе до бърз растеж, но често това не е здравословно. Представете си какво ще стане, ако преминете на диета от десертчета „Сникърс“ и сладолед. Може да наедреете много бързо, но няма да сте здрави. Дори фактът, че за известно време ще ви е приятна тази диета не я прави полезна за вас. С увеличаването на енергията и намаляването на витаминно-минералния порцион, високата ни производителност ще бъде засенчена от ветеринарните сметки, възпроизводителните проблеми и разточителността. Разбира се, именно на това сме свидетели в животновъдните ферми, където животните се отглеждат в затворени помещения. За някои от най-големите корпорации усилието да насмогнат на поредната епидемия или физически недъг им коства толкова много, че заплашва да доведе до разпада им. Движение. Всяко животно, което има възможността да пасе прясна

245


трева автоматично ще получава достатъчно движение, което е необходим елемент за формирането на здрави стави и мускули. Когато животните по цял ден са плътно настанени едно до друго или са в тесни клетки, движенията им са ограничени. Движението помага на храносмилането, раздвижва кръвта и намалява стреса. Свеж въздух и слънце. Когато са навън, на пасището, животните могат да дишат чист въздух и да попиват слънчева светлина: двата жизненоважни елемента, които сме отнели на 90 процента от селскостопанските животни в тази страна. В угоителния комплекс или промишленото животновъдно хале животните дишат единствено въздух, наситен с фекални частици и прах. Де факто, над угоителните комплекси тегне мараня от фекален прах. Във заворените птицеферми и свинеферми въздухът е така натровен от амонячни изпарения, че не може да се диша. Слънчевите лъчи доставят пълния спектър на светлината, което е жизненоважно за стимулирането на дадени жлези. При отсъствие на пълния светлинен спектър функциите на някои жлези се забавят, а това възпрепятства метаболизма на хранителните вещества. Почвообразуване. Принципът за „нова земя“, който е застъпен във всички учебници по агрономия, е едно признание на учените, които се занимават с почвознание, че всяка култура, която е засадена в ротация след чим вирее по-добре от такава, която е в ротация след някоя окопна култура. Старите книги по земеделие обикновено препоръчват многогодишни ротации (сеитбообращения), при които сеното е в центъра на дейността. Сеното, естествено, е изсушена трева. Една често-срещана ротация е царевица-овес-сено-сено-сено-царевица. Съществуват всякакви вариации на тази тема, но преди години всички здравомислещи хора отчитаха старшинството на тревата в сеитбообращението или при ротацията на добитъка. Преди 1950 година във всички книги за говедовъдство е имало снимки на мобилни кокошарници върху релси, на пасищни прасета, на портативни колибки за опрасване на открито, на дойни крави, които пасат на пасища от бяла детелина и ливадна метлица (Poa pratensis). Говедата, които се угояват чрез зърно, също са имали достъп до пасищата. Финиширането25 със зърно е било само в допълнение към пашата. Нищо не може да се сравни с едно пасище по способността му да Финиширане (от англ. Finishing) – хранене със силажи и зърно в последната фаза на угояването. (Бел. прев.) 25

246


изгражда почва. Пасището е добро обитание за земните червеи, тъй като позволява тунелите им да остават непокътнати, вместо да бъдат разрушени от оранта. Пасището е убежище и за къртици, полевки и полски мишки, които аерират почвата и служат за храна на хищниците. Пасището поддържа постоянна земна покривка (защитно растително покритие) върху почвата и тази покривка намалява ерозията и, реално, надгражда повече почва, отколкото се губи. Мулчиращият ефект на тревистата покривка стимулира биологична активност като предпазва почвените микроорганизми от палещото слънце и като задържа влагата. Мъничките микроби в почвата всъщност сe бъхтят в едни микроскопични блатца от вода, минерали и растителност. Тъй като знам всичко това, когато чуя някой да подлага на въпрос как изобщо сме се решили да превърнем голям процент от фермата ни в тревостой без да фалираме, отговорът ми е, че не знам дали можем да си позволим да не го направим. Разбира се, необходимостта от този подход е по-очевидна, когато има добитък, но това важи и за всяка дейност, която включва растителни култури. Давам си сметка, че някои производители на екологично-чисти зеленчуци и зърно успяват да поддържат плодородието на почвата без да прибягват до тревостой в сеитбообращението. Но, също така, знам, че за да се постигне успешно това се изискват огромни количества дизел и други привнесени суровини. По мое мнение, наистина трябва да намалим количеството площи, засадени в обработваеми култури – дори и до 70 процента. Това ще освободи огромни парцели земя за този тип дългосрочна „тревна терапия“, за която говоря аз. Икономична гледна точка. Сега стигаме до същността на тази дискусия. В нашата страна – а всъщност и във всички развити страни – ползваме една говедовъдна схема, базирана на зърнено-фуражен режим на хранене. Една от причините тук да обръщам специално внимание на животновъдството е, че, в сравнение с хората, животните консумират много повече от растителната продукция, добивана от обработваемите площи. Ако можехме изоснови да променим животновъдните си системи, необходимостта от орни площи за производство на храна за хората би намаляла до такава степен, че блоковете разорана земя биха останали незначителни по размери и ефект спрямо цялостния ландшафт. Почвообразувателният капацитет на безорните пасищни площи би бил толкова голям, че би поддържал останалите малцина

247


декари култивирана земя в състояние на висока продуктивност по устойчив начин и без да се налага използването на петролни продукти. Аз определено не съм срещу това да се оре земята за производството на зеленчуци и зърно и не претендирам, че имам безоранни разрешения за тези култури. Обаче съм убеден, че можем да направим много повече от това да ползваме мулчиране и бързорастящи култури за контрол на плевелите, за да намалим нуждата от обработка на почвата. Все пак, засега не ми е известен такъв перспективен план, който би ни позволил дългосрочно да произвеждаме култури без някакъв вид култивация. Разисквам този въпрос просто, защото основната задача на тази книга е вашият бъдещ успех. Няма нужда да се занимавме с влудяващите въпроси от рода на: „Какво ще правим с всичките тези птицевъдни ферми?“ или „Какво ще правим с техниката „John Deere“?“ или „Как ще се отрази това на стойността на всичките тези пивотни поливни системи?“ В центъра на вниманието сега е конкретно вашият успех. Естествено, че ако селското ни стопанство премине през някои основни системни промени, критериите ни за това какво е „успех“ също ще претърпят промяна. Целта тук е да проучим какви са доходните алтернативи в системата такава, каквато е сега, и как можете да се впишете в настоящата картина. Като вземем всичко това предвид, нека разгледаме икономиката на една типична 400-декарова зърнопроизводителна ферма в Средния Запад и да я сравним с ферма, която произвежда трева, за да я използва за прехрана на месодайни говеда. Нека приемем, че земята е плодородна – да речем, че произвежда един тон неполивна царевица на декар. Ако царевицата се продава за 120 долара за тон, това е пълен брутен приход от 120 долара на декар. Нека приспаднем разходите за зърно, тор и гориво: около 40 долара. Остават 80 долара. Нека сега приспаднем разходите за оран, сеитба и прибиране на реколтата, ако наемем професионалист или да приспаднем разходите за съответните съоръжения, ако притежаваме трактор, плуг, брана и сеялка за царевица. Нека приемем, че сме наели комбайн да дойде и да прибере царевицата. Тогава изваждаме още 40 долара на декар и това ни оставя с 40, от които трябва да платим данък земя, за имуществената застраховка, за работата на механика, за части и т.н. Така ни остават помалко от 25 долара на декар, с които реално да напълним хладилника, да поправим къщата, да платим застраховката живот, да поддържаме колата, да облечем децата и да живеем. Очевидно ще ни се наложи да се хванем на работа в града, за да можем да свържем двата края.

248


Сега нека вземем същата ферма и я засадим с трева. Сгради няма. Тази площ ще ни даде трева за 600 краво-дена (един краво-ден е количеството трева, което една крава може да изяде за един ден: тази величина е различна, в зависимост от сезона, лактацията и пр.). Това количество трева ще изхрани приблизително 200 телета за угояване за 7 месеца, примерно – за през пролетта, лятото и есента (т. е. тези 400 декара ни предоставят количество трева, равняващо се на 600 краво-дена, което ще стигне за 210 календарни дни). Ще купим 227-килограмови телета за 1,76 долара на килограм: по 400 долара на теле или всичко 80 000 долара. Да предположим, че средно те ще наддават по 590 грама на ден, което означава, че ще угоим тези телета докато качат още 118 килограма и ще ги продадем за 1,65 долара за килограм за общо 345 килограма или около 570 долара на теле за общо 114 000 долара. След като приспаднем първоначалната цена от 80  000 долара, ни остават 34 000 долара. Може да ни се наложи да платим някаква лихва, ако сме взели парите на кредит и вероятно сме дали около 2 000 за ограждения и напоителната система. Не сме използвали никаква техника, защото това е толкова малка ферма, че можем цялата да я обхождаме. И така, ако приспаднем 4  000 долара за разходи (ограда, напоителна система, минерални добавки, витамини, гориво), ще ни останат 30 000 долара да поправим къщата, да купим кола и да отидем семейно на ресторант. В книгата ми, „Говеждо от салатния бар“ подробно описвам стъпките на тази система, но нека кажем тук, че просто няма място за сравнение между едно типично стопанство за производство на зърнено-житни култури и едно стопанство, което се основава на интензивно управление на пашата. Нека сега зададем най-очебийния въпрос: „Какво ще стане с цената на зърното, когато цял куп хора проумеят тази възможност и започнат да отглеждат трева?