Креативност в кл стая текст към презентация

1. В началото на август присъствах на двуседмичен коурс „Креативност в класната стая“ в гр Кеймбридж по програма Еразъм +. Не случайно избрах този курс. В работата си често се сблъсквам с трудности в класната стая: дисциплина, липса на мотивация у учениците, как да балансирам между това, което реално е нужно на децата и това, което се изисква от тях по учебна програма, на тестове и изпити; как да направя уроците си по-интересни и забавни без това да разсеява учениците от сериозната работа.Освен това моята възраст и 30годишен опит са предпоставка за създадена рутина и нежелание за промяна. От този курс очаквах да науча някои креативни техники как да се справям с тези проблеми. Очакванията определено се бъднаха, дори бяха надминати. Този курс ми даде и увереността, че експериментите, които понякога си правя в клас, дори и не винаги успешни, имат смисъл. Именно те ни спасяват от прегарянето на работното място. А това е една от най-големите опасности, пред които е изправен учителят.

2. Ето основните моменти, на които ще се спра в тази презентация: На първо място  Какво е кретаивност?  Защо ни е нужна в класната стая?  Как да бъдем креативни? След това ще разкажа с какви основни ресурси работим и ще дам примерни упражнения за това как се прилагат основните стратегии за постигане на креативност. Ще ви предоставя кратко описание на тези упражнения. На края ще поговорим за предизвикателствата, пред които сме изправени и които пречат на шата креативност.

3. И така, КАКВО е креативност? Това е естествено и вродено качество у всяко човешко същество. Креативността ни помага да се адаптираме и оцеляваме, да търсим ефективни и прости решения на проблемите си. Без нея не бихме излезли от пещерите, не бихме открили силата земното притегляне. Големите откриватели, хора на изкуството и науката като Леонардо, Нютон, Моцарт са несъмнено творчески личности. Но ние тук ще говорим за креативността с малко к – тази, която ще ни помогне да открием прости и лесни начини за справяне с проблемите. Ще ни научи как да комбинираме тези техники без да се страхуваме да експриментираме, като често използваме игровия подход. Защо обаче креативност в класната стая? Както казах, креативността е характерна за всяко човешко съществоо, включително за учителя и ученика. Имаме мозък, защо да не го използваме и развиваме?

4.Помислете за класа, в който преподавате. Затворет си очите. Какво виждате? Различни ученици – с различни възможности, стилове на учене, мотивация и възпитание. Та ако някой ме попита защо ми нужна креативност, бих отговорила така: без креативност как да стигна до всеки ученик? Без креативност как да ангажирам всички в учебния процес и да стимулирам вроденото любопитство да научиш нещо ново? Как да подхраня тяхната мотивация?Как моите уроци да бъдат едновременно забавни, ефективни и запомнящи се? Всъщност, креативността е високо ценена и от учители и ученици. Това не е изненада. Всеки учител знае, че учениците обичат да бъдат изненадвани, ценят чувството за хумор, искат да разбират преподаваното и да бъдат ангажирани в смислени дейности. Накратко, искат да бъдат обучавани от оригинални и иновативни учители. Често, обаче се оплакваме и оправдаваме лошите резултати с липса на мотивация у учениците.

5. Според мен, обаче, ентусиазмът и мотивацията на учителя са от по-съществено значение. Задача именно на мотивирания учител е да ангажира ученика в учебния процес, което води до по-добри академични резултати. По-дорите резултати повишават мотивацията на ученика, а тя, от своя страна, влияе на мотивацията на учителя. Така че това е един непрекъснат процес, който обаче започва от мотивацията на учителя. И така, първо да променим себе си, а след това може би ще дойдат и по-добрите резултати. Но може ли креативността да бъде развита? Определено да! Но тя не се случва просто така. Трябва да бъде поканена, приета, приветствана. Трикът е да отговорим на предизвикателството, да прозрем невидимите връзки, да експериментираме без страх от провал. Важното е да намерим своя собствен глас, своя ритъм, да открием нашия начин да бъдем по-мотивирани, което ще ни доведе и до по-ефективна креативност.

6. Ще споделя с вас 4 стратегии, които намирам работещи за мен: простота, комбинативност, игрови подход, поемане на риск. След това в примерните упражнения ще видим как те се съчетават и помагат на нашите ученици, а и на нас. Тук искам непременно да направя уговорката, че съвсем не отричам използването на упражненията от учебниците. Става въпрос за това, че от време на време, когато материалът позволява и когато това е нужно на децата, може да използваме тези стратегии за креативност. За да разнообразим работата си, да подобрим мотивацията, както на децата, така и своята. Първата стратегия е ПРОСТОТА. Основният принцип тук е по-малко значи повече. Това означава да се научим да използваме това, с което разполагаме. Това означава да се научим да бъдем пестеливи, екологични. Да работим с основния си ресурс, нашите ученици. Това означава да поставим в центъра ученика, неговите интереси и неговите нужди, да извползваме неговата креативност.Разбира се, нямам нищо против учителя, който влиза в класната стая с купища книги дискове, слайдове, раздавателни материали и т.н. Те създават донякъде сигурност у неопитния учител, дават му гаранция, че ученикът ще бъде зает, ангажиран в някаква дейност.Съществува, обаче и опасността да се разсеем, да загубим основната си цел, а в найлошия случай може погрешно да се концентрираме върху това КАКВО преподаваме, докато всъщност би трябвало да се фокусираме върху това на КОГО преоподаваме. Ако се придържаме към принципа ПО-МАЛКО Е ПОВЕЧЕ, означава да се фокусираме върху ученика, а не върху материала, който трябва да покрием. Да преподаваме простичко означава да преподаваме смислено, с насока върху практическото приложение с минимум ненужно разсейване. С други думи: да използваме такива дейности в класната стая, които изискват малка или никаква предварителна подготовка и в които централен ресурс са учениците. За това обаче е необходимо да познаваме нашите ученици като хора, да познаваме техните стилове на учене. Втората стратегия е КОМБИНАТИВНОСТ. Това е умението да създаваш нови, непознати, изненадващи вариации от вече познати и изпробвани идеи. Основното предимство е, че не е нужно да измисляш нови методи, достатъчно е да комбинираш някои добре познати, например диктовка с двигателни упражнения, визуални и аудио средства с творческо писане, диктовка с критическо мислене, разказване с актьорско майсторство. Така идеите никога не свършват, възможностите за комбинации са много, стига да се научим да ги виждаме и използваме. Третата стратегия е ИГРОВИ ПОДХОД. Играта в класната стая е умението да се забавляваме със смислена цел. Игрите помагат, наред с хумора, да се намали напрежението и да се даде

възможност на децата да научават нови неща и да се упражняват по най-естествения за тях начин. Тук нашият преподавател Чаз Пуглиези ни съветваше да не използваме думата игра пред учениците. Напълно е възможно повечето упражнения от учебника, например, да бъдат проведени като вид игра или състезание. Упражненията, които предлагам тук също са вид игра. Но думата игра при децата може да ги накара да си мислят, че това не е сериозно. А под формата на игра ние често ще искаме от тях да изпълняват наистина сериозни задачи: да се концентрират, да запомнят , да общуват, да мислят, да творят. Четвъртата стратегия е ПОЕМАНЕТО НА РИСК. Това е умението да излезеш от зоната на комфорт. Рискът е като брашното за хлебаря – абсолютна необходимост. Без да си готов да рискуваш, няма да можеш да изненадаш учениците с нещо ново и оригинално. Не е лесно за нас, възрастните, да се научим да рискоуваме. Детето е по-свободно да експериментира с реалността, не се страхува от резултатите, не мисли за тях. Ние сме загубили тази способност, страх ни е от промените, от възможните провали. Алтернативата, обаче, е да си останем в зоната на комфорт, да следваме учебника. А учебникът, дори и най-добрият, не познава нашите ученици и техните нужди. Познаваме ги ние. Така че си струва да рискуваме, въпреки че понякога резултатите няма да са задоволителни.

7. Но стига толкова теория, да се преместим от кабинета в кухнята, да си поизцапаме ръцете и да видим как нещата се случват на практика. Тук ще видим как работят нашите стратегии, как се комбинират съставките. Защото нито една от тези 4 стратегии не работи самостоятелно, те се комбинират, навлизат една в друга, взаимодействат си. Затова сигурно ще ви направи впечатление, че някои от упражненията се повтарят – това е защото повечето от тях могат да бъдат използвани с различна цел на различно място в урока, в зависимост от конкретната ситуация. Ще ви раздам набор от различни упражнения. Те са три типа: такива, които са насочени към средата, в която работим; такива, които ни помагат да бъдем креативни с материалите, с които работим и такива, при които център е ученикът като основен ресурс. Всички тези упражнения изискват много малко или никаква предварителна подоготовка. Във всички има игрови елемент и/или някаква изненада. Те изискват и поемането на риск, защото дават възможност за креативност на учениците. Тяхната креативност наистина учудва, понякога, да си признаем, не винаги приятно. Но това е още едно предизвикателство, което трябва да преодолеем. Така не само опознаваме още по-добре учениците си в различни ситуации, но и стимулираме нашата собствена креативност, т.е. способността ни да се справяме с проблеми.

8,9 и 10. Ето някои примерни упражнения,които използват различни креативни ресурси.

11. Има, разбира се, много съществени пречки пред нашето желание за креативност. На първо място, това са учебните програми, стандарти, не добре структурирани изпити и тестове. Нашите грешки също се наказват, натискът отгоре е все по-голям. От нашата креативност зависи да надхитрим системата в полза на нашите ученици. На второ място е съпротивата на нашите колеги, които се страхуват от това да се променят по разбираеми причини. Но дали това е причина да се откажем? На трето и четвърто място е Страхът с голямо с. Всъщност това е което ни спира, комфортът, който сме си избрали, но и който води до умора и неудовлетворение. От нас зависи да го преодолеем.

13. Съвети за финал:  Отпуснете се  Отдайте се на играта  Потърсете Супергероя вътре в себе си  Експериментирайте, направете нещо неочаквано Ако нещата не се получат така, както очаквате, не се отказвайте. Вие ставате все по-добри 14. И ставате по-добри, защото…  Креативността е съществена част от преподавателската работа  Креативният потенциал на учителя може да бъде развит  Креативността ще донесе положителна промяна във вашата работа 15. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО Желая ви щастие по вашия път към креативността. Към сърцата и умовете на вашите ученици!

АНЕТА СПАСОВА