ЗА или ПРОТИВ задължителната литература

Текст: Теодора Милева

Това е една статия, целяща не толкова да опровергае едно от двете твърдения за задължително изучаемата литература, колкото да ги разгледа като възможности. Предпочитам да започна с положителната страна на своето проучване, а именно – ползите от задължителната литература.

Произведенията, които изучаваме по време на обучението си в училище, обхващат голям диапазон от време (течения/ периоди в литературата) и дават една изключително добра обща култура. Програмата включва не само български, но и чуждестранни автори, което разширява мирогледа на учениците и им дава възможност да се запознаят по-обстойно с развитието на изкуството и акцентите му в различните култури. Много от творбите, които се изучават задължително, всъщност имат (р)еволюционна стойност, тоест са написани в особено важен, от историческа гледна точка, период за даден народ/обществена група. По този начин учащите се запознават както със събитията (като част от историята), така и с персоналните вълнения на хора, които са били съвременници на случващото се.

Преминавайки към антитезата, искам да отбележа, че изключително важен е и начинът, по който учителите преподават уроците си. Това значително влияе върху възприятието на учениците за учебния материал, или иначе казано - дали това, което се учи, е интересно или не. Един от основните недостатъци на задължителната литература е, че тя не е приспособена за новото, така наречено “електронно поколение”. Разбира се, класическите книги и автори са важни, обаче често проблемите, които творбите им разглеждат, са напълно непонятни и далечни за учащите. По мое мнение е важно учебната програма да балансира между класическата и модерната литература, за да може да задържи интереса на учениците (или изобщо да го предизвика). Рядко някой, който си е наумил, че книгите са глупави и скучни, може да промени мнението си след петмесечно изучаване на Библията и Средновековната литература. Религиозната култура е важна, обаче твърде задълбоченото є изучаване би могло да има по-скоро негативен, отколкото образователен ефект. 5

Също важен е и моментът, в който учащите ще се запознаят с по- смислово натоварените произведения. Не може малките ученици да вникнат и да разберат напълно творба, предвидена за аудитория на по-зряла възраст. Необходимо е да се навлиза в материала постепенно, да има повече уводни уроци и да се обръща внимание на начина, по който ученикът самостоятелно осмисля творбата. Това определено е един много ключов момент, тъй като щом тази възможност им бъде отнета, подрастващите губят личния си интерес, а с това се променя и цялостният им поглед върху предмета. Разбира се, другата крайност, в която се изучават предимно съвременни творби, също не е за предпочитане. Комерсиализацията на изкуствата и заличаването на тяхната истинска художествена стойност е всеизвестен факт, но въпреки това има книги с изключителни послания, които могат както да мотивират учениците, така и да задълбочат интереса им към литературата, поне като изучаема.

Към момента програмата е все още твърде консервативна и несъобразена с времето, в което се прилага. Лесно е да не се предприеме нищо по въпроса под предлог, че проблемът е в децата. Задължителната литература може да си остане същата и заучаването на определения да продължи, но смятам, че в такъв случай, дълг на всеки учител е да опровергае стереотипите, изградени за нея, и да я представи в такава светлина, в каквато децата да могат да я разберат. И по-важното – да я почувстват.