Spotlight for students

Приключенията на един ученик

(Или как едно момиче изживя лятото на хиляда и два процента)

Текст: Юлияна Василева

30.06

Е, това беше от тази учебна година. Учихме. Смяхме се. Скатавахме се. Полагахме усилия. Оплаквахме се. Изглеждахме унили. Живеехме си живота спокойно, докато не дойдеше време за тестове. Излизахме навън или си стояхме вкъщи. Искахме да се откажем от всичко, но целта да завършим ни държеше будни в часовете, които бяха толкова скучни, колкото малко неща на света всъщност са.

Понякога се хранехме преди по-малките ученици, тъй като знаехме, че те имат повече време от нас. Друг път си просехме наказателното контролно или пък гледахме толкова безизразно, че учителят се чудеше какво да направи, за да събуди някаква емоция у нас.

Е, преписвахме, но само малко.

Беше добра учебна година. Доволна съм! А това така бленувано и чакано лято, ще бъде У-Н-И-К-А-Л-Н-О!

04.07

Събудих се в 3 през нощта от вълнение. Днес заминавам на лагер по творческо писане, но не познавам абсолютно никого там, така че съм малко притеснена, но и много развълнувана. Ще се опитам да заспя отново, за да имам сили за утре.

Успях да спя, макар и не достатъчно. Все пак в 8:00 бях готова да тръгвам. Всичко беше на лице и аварийни ситуации не се предвиждаха. Поне не на този етап.

Стигнах безпроблемно до мястото на срещата и се запознах с две момичета – Лора и Дона, с които седнахме заедно. Пътувахме до момента, в който горивото свърши. Ах, ама и този шофьор... как ще забрави да зареди резервоара с гориво за ученическа екскурзия?!

Въпреки че беше лято, беше студено. Валеше като из ведро. Докато чакахме някой да дойде с гориво за нашето превозно средство, измръзнахме, но поне ни беше забавно. Играхме на джуджета и великани, въпреки че всички бяхме на по петнадесет-шестнадесет. След като спасителите ни дойдоха с така ценното гориво, потеглихме отново.

Когато пристигнахме в хотела, всички бяхме изморени и искахме да си починем, но на рецепцията нямаше никого. След

петнадесетина минути излезе един костюмиран човек, който ни заведе до стаите ни. Най-накрая!

15.07

Мина половин месец откакто последно писах тук, но нямах време и възможност. Лагерът беше страхотен! Запознах се със страхотни хора и написах текстове, с които съм наистина горда.

Сега вече съм на почивка в Гърция, на брега на бяло море. Със семейството ми се отдаваме на релакс след трудната година. Страхотно е!

Вчера, докато вечеряхме в една приятна механа на плажа, се случи нещо много интересно. Един сервитьор застана в средата на ресторантчето и каза, че танците започват и всички ние сме задължени да се включим. Бях, меко казано, изненадана, но пък беше уникално изживяване!

06.08

Лятото почти отмина, а аз нямам време да пиша. Ето бързо обобщение на това какво се случи от последния път, в който записах нещо тук. Прибрахме се от Гърция и след седмица заминахме на преход в планината. Какъв поход беше само! Днес се прибрахме и съм много изморена, но всяко усилие си струваше. Природата наистина е уникална и смело мога да заявя, че лекува всяка душевна болка.

01.09

Леле, кога е станало септември?

Последните седмици бяха пренаситени с много смях и емоции. Заминах на рафтинг лагер в планината. Реката, палатките, плуването – уникални. Но най-незабравимото – намерих малка сърничка, която беше заклещена в едни клони, и след като я освободих, тя ми позволи да я погаля.

След лагера останах в родния си град, където посетих курс за млади предприемачи и се запознах със страхотни хора. Всички бяхме различни, но сякаш се допълвахме и аз наистина харесах всеки от тях.

А сега пътувам за Варна – последната ми дестинация за лятото, което ми се стори толкова кратко....

13.09

Ето, че учебната година започва след по-малко от два дни.

Лятото беше лудо, щастливо, емоционално, развиващо, игриво и най-важното – зареди ме с нови сили. Изкарах си прекрасно!

А сега обратно на работа. Все пак хубавите неща имат своя край, но пък след тях идва и възможността за ново начало, което новата учебна година ще ми донесе.