весен ансамбъл. Подходът на Айнщайн, или статистическата термодинамика, изначално е вероятностно макроописание и при това не се предполага наличие на някакво микроописание (динамически „праобрази”, играещи ролята на своего рода „скрити параметри”). В сравнение с подхода на Гибс подходът на Айнщайн е по-„мек”, доколкото допуска едновременни флуктуации на двойки термодинамично спрегнат величини (Рудой, Суханов 2000: 1291). Всъщност начина на разглеждане на Айнщайн (впрочем парадоксално и противоречащ, и съвпадащ с подхода му към квантовата механика), ако приемем неговото представяне в позицията на двамата съвременни автора, неявно съответства на Дираковото въвеждане на
-функции. Това е още един пример
как единството чрез математическия формализъм – всъщност и самият той допускащ няколко напълно или частично еквивалентни формулировки: Дираковите -функции, Шварцовите разпределения, обзаведените хилбертови пространства, несепарабелните хилбертови пространства – открива, на свой ред, перспективата за единство на описания на различни физически явления, и то при това от различни физически дисциплини или интерпретации: квантова механика, квантова информация; статистическа механика, статистическа термодинамика, лоренцово инвариантна квантова теория на полето, лоренцова неинвариантна квантова теория на полето (последната все още в зародиш). Такъв поглед вече позволява да се премине към равнището на методологично и философско обобщение. Ако обичайното разбиране за движение е на някаква част по отношение на фиксирано цяло, то сега се стремим да го обобщим и обхванем – разбира се, от различни гледни точки, – случая, когато и
цялото се изменя, при което движението получава двойна обусловеност: в частност възниква феноменът на „движение на неподвижното” поради това, че неговата рамка, целостта, към която принадлежи, са се променили. Търсим онази универсална гледна точка, от която да се представят по еднообразен и еквивалентен начин тези все едно два типа движение. Континуално и дискретно, крайно и безкрайно, цяло и част, вълнов и корпускулярен аспект се обединяват в този обобщен тип движение. Докато преходът от една към друга част може да се извърши чрез дифеоморфизъм, в съгласие с частния начин, по който Айн-
62