Книга за учителя по български език 5 клас

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ пети клас

по български език М. ВАСЕВА В. МИХАЙЛОВА

ПРОСВЕТА

Основано 1945 г.

МИЛЕНА ВАСЕВА ВЕСЕЛА МИХАЙЛОВА

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

по български език

5.

клас

ПРОСВЕТА София 1

© Милена Петрова Васева, Весела Василева Михайлова, 2006 г. © Тотко Димитров Кьосемарлиев – художник на корицата и графичен дизайн, 2006 г. © „Просвета – София“ АД, всички права запазени.

ISBN 978–954–01–1846–8

2

СЪДЪРЖАНИЕ I. СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ: УЧЕБНИК И УЧЕБНИ ТЕТРАДКИ / 5 II. ПРИМЕРНО ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА УРОЦИТЕ В КЛАС / 7 III. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 5. КЛАС / 11 IV. СТРУКТУРА НА УРОКА В УЧЕБНИКА / 21 V. СПЕЦИФИКА НА ЛИНГВИСТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ И МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ РАЗДЕЛИТЕ / 21 1. раздел: ЕЗИКЪТ – ОБЩУВАНЕ И ТЕКСТ Обща характеристика / 22 2. раздел: ДУМАТА – СТРОЕЖ И ЗНАЧЕНИЕ Обща характеристика / 29 3. раздел: ГРАМАТИКАТА – ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО И ЧАСТИ НА РЕЧТА Обща характеристика / 36 4. раздел: МОИТЕ ТЕКСТОВЕ. ПРАКТИКУМ Обща характеристика / 57 VI. КОНТРОЛНИ РАБОТИ / 67

3

4

I.

СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ: УЧЕБНИК И УЧЕБНИ ТЕТРАДКИ СТРУКТУРАТА НА УЧЕБНИКА С ОГЛЕД НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО БЕЛ ЗА 5. КЛАС

Учебната програма по БЕЛ за 5. клас поставя основите на системното изучаване на българския език в плана на парадигматиката и на синтагматиката. Казано поконкретно, в 5. клас започва изучаването на класическите езиковедски дисциплини – морфология и синтаксис, фонетика, лексикология; както и на относително по-новите за българското училище филологически дисциплини, свързани с езиковата комуникация – социолингвистика, текстова лингвистика и т.н. Съдържанието, заложено в настоящия учебник, отговаря на ДОИ за учебно съдържание преди всичко със своята целенасоченост към формиране на комуникативната – социокултурна и езикова, компетентност на учениците. В учебника са разработени всички посочени в програмата теми. В него са реализирани и някои иновационни стъпки, което може да се види отчетливо в начина, по който са обособени и вътрешно композирани отделните раздели. СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИКА И НА УЧЕБНИТЕ ТЕТРАДКИ С ОГЛЕД АВТОРСКАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Водещи идеи Авторската концепция, заложена в учебника и в учебните тетрадки, е подчинена основно на разбирането, че в обучението по БЕЛ трябва да се развива комуникативната компетентност на учениците. Изключително претоварената програма, в която преобладават теми, свързани със системата на езика, влиза в известно противоречие с идеята за комуникативна насоченост на обучението. Това налага търсенето на решения за постигане на ефективност в тази посока. За целта при композирането на учебния комплект: – е реализирано функционално свързване на някои теми от различни дялове на науките за езика – например на теми от фонетика, морфематика и лексикология (II раздел); от морфология и синтаксис (III раздел); – е създаден блок от уроци за рецепция и продуциране на текстове в предвидените от програмата жанрове (IV раздел); – е създадена учебна тетрадка, чието предназначение е да съпътства работата върху уроците от IV раздел – „Моите текстове“ и да спомогне за усъвършенстването на уменията на учениците в рецепцията и продуцирането на текстове в предвидените по програма жанрове; – е създадена учебна тетрадка по правопис, в която са представени правописни правила и са предвидени много упражнения с цел да се автоматизират правописните навици на учениците, тъй като правописът доказано се формира най-активно в 5.–6. клас; 5

– са изработени системи от илюстрации, които подкрепят семантично предвидената за усвояване лингвистична информация. Това в особено голяма степен важи за по-малките ученици, като се има предвид абстрактният характер на учебното съдържание. Една съществена част от илюстрациите е подчинена на целта да направи по-лесно достъпна лингвистичната информация. Илюстрациите с такива функции са свързани в система – например системите от илюстрации, представящи морфемния състав на думата и строежа на изречението. Основни раздели в учебника Учебното съдържание е разработено в 36 урока, разпределени в четири раздела: – I раздел: Езикът – общуване и текст – II раздел: Думата – строеж и значение – III раздел: Граматиката – части на изречението и части на речта – IV раздел: Моите текстове – практикум В I раздел е представена основната според програмата тема за речевото общуване. За първи път в 5. клас в система се представят основни понятия, свързани с дискурса – речева ситуация, предмет и тема на текста, цел на общуването, условия на общуването, участници в общуването и т.н. Сериозен акцент в раздела е поставен върху езиковото означаване на елементите на речевата ситуация в текст.

II и III раздел разработват темите от системноезиковия курс. Във II раздел са съчетани теми от фонетиката и морфологията. Този избор е обусловен от разбирането, че в 5. клас учениците са във възрастта, когато трябва да се затвърдят правописните им умения и навици, а тъй като основен принцип в българския правопис е морфематичният, то е целесъобразно звуковите промени да се разглеждат на равнище морфема и дума. В III раздел са обединени предвидените по програма знания по морфология и синтаксис, като при това темите от двете граматически дисциплини не са представени в отделни подраздели, а се „движат“ едновременно – в рамките на всеки урок от раздела. Съображенията за това обединяване са подсказани от самата традиция в обучението по български език. Крайно време е учебното съдържание в средното училище да се откаже от механичното снемане на академичните езиковедски курсове. За университетското обучение е нормално различни дисциплини да откриват своя предмет в общия обект на изучаване – езика. Затова и са обособени фонетика, лексикология, морфология, синтаксис и т.н. Години наред в българското училище обособяването на морфология и синтаксис логично води до разкъсване на представата на децата за граматиката на езика. При това се забравя, че морфологията описва парадигмата – набора от езикови елементи, чрез които се изграждат синтактичните цялости. Традиционното изучаване на морфологични и синтактични знания в отделни уроци винаги налага излишно повтаряне на информация, и то разкъсана във времето. Например при изучаване на съществителното име като част на речта по морфология задължително се предвижда точка от урока Служба на съществителното име в изречението. По-късно пък – когато се изучава синтаксис, например при темата за подлог, на свой ред урокът завършва с точка Части на речта със служба на подлог. Самата учебна практика налага обединяването на знанията по синтаксис и по морфология. Затова в настоящия учебник всеки от уроците в III раздел съдържа взаимно свързани по силата на граматиката на езика елементи от синтаксиса и морфологията.

6

Новост от гледна точка на досегашната учебникарска практика е IV раздел на настоящия учебник, което се вижда и от названието му – Моите текстове. В него в духа на ДОИ и на програмата са представени отделни ученически жанрове. При това в уроците за тях не се дават традиционните общи препоръки, а на практическо равнище – стъпка по стъпка, се проследява каква конкретна работа трябва да бъде извършена от ученика, за да бъде текстът му успешен. Уроците от този раздел са структурирани така, че да провокират и аналитичните, и креативните способности на учениците.

II.

ПРИМЕРНО ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА УРОЦИТЕ В КЛАС

Един урок обхваща два разтвора в учебника (4 страници). Препоръчваме преподаването и усвояването на учебното съдържание да става от ляво на дясно при всеки разтвор. Уроците от I, II и III раздел в годишното разпределение, което препоръчваме, са представени в последователността, която имат в учебника. Уроците от IV раздел са „вмъкнати“ между тях с цел през цялата година ритмично да се работи върху предвидените по програма ученически жанрове. За по-лесна ориентация в примерното разпределение е предвидена двойна номерация – в най-лявата колона е означена линейната последователност на уроците в клас, а в колоната до нея е отбелязан номерът на всеки урок в учебника. В предложеното примерно разпределение съзнателно не са включени темите от учебните тетрадки, тъй като смятаме, че най-добре преподавателят може да реши кога е най-ефективно да бъдат използвани: – за колективна или за индивидуална работа; – за работа в клас или за домашна работа. Месец

Номер по ред

Тема

Часове

1

2

3

4

ПЪРВИ РАЗДЕЛ: ЕЗИКЪТ – ОБЩУВАНЕ И ТЕКСТ IX

1.

1. Езикът За какво служи езикът Какъв е строежът на езика

1

2.

2. Речева ситуация Общуване. Речева ситуация Елементите на речевата ситуация и текстът

2

3.

29. Самопредставяне. Поздравление. Покана Самопредставянето и ситуацията на общуване Езикови средства за самопредставяне, поздравление и покана

1

7

1

2

X

4.

3. Предмет и тема Предмет и тема на общуването Означаване на предмета и темата в текста

3

5.

4. Предметът на общуването и глаголите в текста Време на глаголите в текста Сегашно, бъдеще, минало свършено и минало несвършено време

2

6.

5. Употреба на глаголните времена Глаголното време в художествен текст Глаголното време в научен текст

2

7.

31. Преразказ на приказка Вълшебна приказка Подробен преразказ на приказка

3

8.

6. Цел на общуването Целта и функциите на текста Целта и езиковите средства в текста

1

9.

7. Условия на общуването Ролите на участниците в общуването Условията на общуване и езиковите средства в текста

1

10.

30. Диалогът Информацията в диалог Как да завържем разговор

1

11.

8. Общуването и текстът (обобщение) Речевата ситуация и текстът Строеж на текста и езикови средства в него

1

XI

3

4

II РАЗДЕЛ: ДУМАТА – СТРОЕЖ И ЗНАЧЕНИЕ X

I

II

8

12.

9. Думите За какво служат думите Какво съдържат думите

2

13.

10. Морфемите – строители на думата Морфемен състав на думата Първични и производни думи

3

14.

11. Форми на думата Формообразуване Изменяеми части на речта

2

15.

32. Преразказ на художествен текст Художествен текст Подробен преразказ на художествен текст

3

16.

12. Промяна на звуковете в свързаната реч. Променливо я Редуване на я и е в думите Правоговор и правопис на думи с променливо я

2

1

2

3

4

II

17.

13. Промяна на звуковете в свързаната реч. Непостоянно ъ, подвижно ъ Непостоянно ъ Подвижно ъ

2

18.

14. Значение на думата Основно и преносно значение на думите в текста Многозначност на думата

2

19.

15. Видове думи според звуковия им състав и лексикалното им значение Синоними и антоними Омоними и пароними

2

20.

33. Съчинение разказ на преживяна случка Текст на съчинение по преживяно Структура на съчинението разказ по преживяна случка

2

21.

16. Речници на българския книжовен език Правописен речник Тълковен речник

1

III РАЗДЕЛ: ГРАМАТИКАТА – ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО И ЧАСТИ НА РЕЧТА III

IV

22.

17. Изречението и думите За какво служи изречението За какво служат думите в изречението

2

23.

18. Граматиката на езика Части на изречението Части на речта

3

24.

19. Главни части на изречението Подлог и сказуемо Съществително име и глагол

3

25.

20. Съставно сказуемо Просто и съставно сказуемо Специални глаголи

3

26.

21. Допълнение Пряко и непряко допълнение Предлог и съществително име

3

27.

22. Обстоятелствено пояснение Мястото на обстоятелственото пояснение Наречие

3

28.

23. Определение Определението в изречението Части на речта за означаване на определение

2

29.

24. Видове определения Съгласувано и несъгласувано определение Числително име

3

9

1

2

IV

30.

34. Описване по наблюдение Текст на съчинение описание Структура на съчинението описание по наблюдение

2

V

31.

25. Частите на изречението и личното местоимение Личното местоимение в местата на изречението Форми на личното местоимение

3

32.

26. Частите на изречението и въпросителното, относителното, показателното местоимение Въпросителното, относителното, показателното местоимение в местата на изречението Форми на въпросителното, относителното, показателното местоимение

3

33.

35. Разказване и описване по въображение Текст по въображение Описване на ситуация

2

34.

27. Еднородни части в простото изречение Съчинително свързване в простото изречение Безсъюзно и съюзно свързване на думи. Съюзи

3

35.

28. Думи без места в изречението Междуметията и частиците в изречението Междуметия и частици

2

36.

36. Отговор на въпрос Съчинение – отговор на въпрос Планиране на отговор на въпрос

2

VI

10

3

4

11

Стандарт 1: Използват уместно езикови средства, адекватни на ситуацията на общуване съобразно с участниците в нея, темата, целта и условията.

• Разбират зависимостта на езиковите средства от ситуацията на общуване; използват ги в съответствие с нея.

Ядро 1.

Стандарт 4: Владеят формулите на речевия етикет при общуване на публично място.

• Владеят етикетни формули за официално и неофициално общуване.

2

1

Социокултурни компетентности

Очаквани резултати на ниво учебна програма

Ядра на учебното съдържание

Тема 1: Езикът в зависимост от ситуацията на общуване – Могат да се ориентират в ситуацията на общуване – определят целта, предмета, участниците и условията на общуване.

– Проявяват адекватно речево поведение в официална и неофициална обстановка на общуване. Използват формулите на речевия етикет.

Учениците трябва да усвоят:

3

Основни резултати по теми

• ситуация на общуване – цел, предмет, участници, условия • официално и неофициално общуване • речев етикет

4

Основни нови понятия (по теми)

– Изпълняват ролеви игри, свързани с различни комуникативни ситуации.

– Участват в различни ситуации на общуване, като проявяват усет за адекватно поведение. Наблюдават и коментират различни интонационни модели с оглед на ситуацията на общуване.

– Усъвършенстват уменията си за диалогично общуване, като обменят конкретна информация, обсъждат съвместна дейност, убеждават, изразяват съмнение, съжаление, молба и пр.

На учениците трябва да се даде възможност да:

5

Контекст и дейности (за цялото ядро и/или за цялата програма)

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 5. КЛАС

Литература, история, природознание и др. Адекватно възприемат текстове и формулират отговори в съответствие с учебната ситуация. Използват и съставят план на текста. Извличат съществената информация от урочната статия.

6

Възможности за междупредметни връзки

12

Ядро 2: Езикови компетентности

1

Стандарт 4: Владеят граматичните средства на езика.

• Владеят синтактични средства на езика – различни видове изречения по цел на общуване и по състав, главни и второстепенни части на простото изречение, еднородни части. Използват в речта си синонимни варианти.

Стандарт 3: Изразявят твърдения и се аргументират; разказват и описват.

• Разбират и създават текстове в разговорно-битовата и официално-деловата сфера на общуване

Стандарт 2: Задават въпроси и дават отговори по поставени от други или избрана от тях тема.

• Владеят умения за диалогично общуване в официална и неофициална обстановка.

2

• видове изречения по състав (прото и сложно) • съчинително свързване в простото изречение

Учениците трябва да усвоят: Тема 1: Изречение. Видове изречения по цел на общуване и по състав – Умеят да характеризират видовете изречения по цел на общуване и да различават видовете изречения по състав.

– Използват свободно в речта си различни видове изречения, за да съобщават, да задават въпроси, да изразяват чувства и отношение, да изказват молба, подбуда и т.н.

• тема, подтеми в текста • строеж на текста; абзац • план на текст • официалноделови текст

4

Тема 2: Текстът в речевото общуване – Осмислят текста като средство за общуване.

– Умеят да изслушват събеседника си, да разбират темата на текста, да извличат съществената информация от него.

– Осмислят и създават официално-делови текстове.

3

– Общуват в учебни ситуации и свързват в текст различни видове изречения според целта и условията на комуникацията. Използват модели, за да свързват думите в простото изречение, като уместно използват съчинителни и подчинителни връзки.

На учениците трябва да се даде възможност да:

– Формулират темата на собствен текст, съставят план и структурират изказването си, променят начина на изразяване в зависимост от ситуацията на общуване. – Подбират информация, изследват я и разсъждават по различни видове документи, свързани с политическата и икономическата „карта“ на света. – Работят върху текстове от Конституцията на Р. България с оглед на гражданското си образование.

– Изразяват устно мнение по въпроси от училищния живот.

5

Литература Извършват стилно-езиков анализ на художествени творби.

Чужд език Използват общи речеви механизми. Сравняват синтактични конструкции.

6

13

1 История, математика, природознание Умения за анализ и интерпретиране на факти; начално формиране на умения за абстрактнологическо мислене.

– Създават текстове, като правилно и целесъобразно използват главни и второстепенни части в простите изречения.

– Оценяват и усъвършенстват текстове с оглед на съгласуването между частите на простото изречение; поправят грешки, свързани с пунктуацията и интонацията на еднородните части.

• подчинително свързване в простото изречение • интонация и пунктуация на изречението • словоред • просто и съставно сказуемо • второстепенни части • допълнение • обстоятелствено пояснение • определение • приложение • еднородни части • синтактичен анализ

– Осмислят начините на свързване на думите в простото изречение (съчинителни и подчинителни връзки).

– Познават и използват характерната интонация и пунктуация за различните видове изречения по цел на общуване и по състав.

– Познават и си служат с различни словоредни варианти.

Стандарт 5: При редактиране на собствен текст умеят да правят съответните синтактични трансформации.

• Редактират и умеят да превръщат прости изречения в сложни и обратно. Тема 2: Просто изречение. Главни и второстепенни части – Разпознават и осмислят функциите на главните части в простото изречение: подлог и сказуемо; разпознават просто и съставно сказуемо; владеят употребата и правописа на главните части.

– Разпознават и осмислят функциите на второстепенните части: допълнение, обстоятелствено пояснение, определение, приложение; владеят употребата и правописа им.

– Познават синонимни варианти на второстепенните части; на практическо равнище използват в текста взаимната им заменяемост.

– Разпознават еднородните части в изречението; разбират функциите им в текста и ги използват в речта си.

6

5

4

3

2

14

1

Стандарт 4: Владеят граматичните средства на езика • Осмислят граматичното значение на думата. Разчленяват думата на части, вла-

Стандарт 1: Разбират значението на думи, свързани с обществения, икономическия и културния живот, и ги използват уместно.

• Разбират речниковото значение на думите и употребяват уместно многозначните думи според ситуацията. Стандарт 3: Използват синоними и антоними, думи за родови и видови понятия, хипероними и хипоними с оглед на стиловото разслоение на езика.

• Владеят употребата на думите според смисъла и звуковия им състав.

2

• граматично значение • форми на думата • основна форма

– В контекста разпознават синоними, антоними, омоними и пароними; правилно ги изговарят и пишат; в активния речник на учениците функционират синоними и антоними.

– Умеят да работят с речник (тълковен, синонимен, правописен, правоговорен и др.).

Тема 4: Граматично значение на думата. Морфема – Разпознават граматичното значение на думите в българския език; различават формите на една дума; определят основната є форма.

Чужд език Литература Умения за разчленяване, съпоставяне и синтезиране.

Литература Анализ и коментиране на текстове.

Чужд език Умения за сравняване и осмисляне на речникови значения; за работа с речници.

– Работят индивидуално и в малки групи, за да изследват лексикалните характеристики на текстове от различни комуникативни сфери.

– Самостоятелно правят справки в различни видове речници. Коментират правоговора и правописа на различни видове думи в текста (омофони, омографи, пароними и пр.).

• речниково значение • многозначност на думата • пряко и преносно значение • контекст • омоними и пароними • речници (тълковен, синонимен, правописен, правоговорен)

– Правят синтактичен анализ на простото изречение. Тема 3: Дума. Речниково значение – Осмислят думите като речникови единици; правилно и целесъобразно използват многозначните думи, основното и преносното значение на думите в текста.

6

5

4

3

15

1

Тема 5: Части на речта (изменяеми и неизменяеми). Имена – Разбират функциите на изменяемите и неизменяемите части на речта; разпознават видовете съществителни, прилагателни и числителни имена; определят граматичните им признаци. Правят морфологичен анализ.

– Правилно и целесъобразно използват имената в изречението и в текста, съгласуват ги по род и число, правилно ги членуват.

– Правилно изговарят и пишат имена и сложни именни названия.

• Разбират същността и функциите на изменяеми и неизменяеми части на речта. Използват ги уместно в собствени текстове.

Тема 6: Изменяеми части на речта. Местоимение – Осмислят значението и функциите на местоименията в текста.

– Разпознават граматичните признаци на личното, показателното, въпросителното и относителното местоимение.

Чужд език История Природознание Умения за пренос на знания за граматични признаци. Правопис и правоговор на имена на исторически личности, събития, местности и пр.

– Работят по модели за анализ на морфеми.

– Редактират правописни грешки в собствени и чужди текстове.

– Самооценяват се и оценяват правоговора и правописа на съученици.

• морфема • морфемен анализ • словообразувателни и формообразувателни морфеми • изменяеми и неизменяеми части на речта • качествено и относително прилагателно име • морфологичен анализ • граматични признаци на имената • сложно именно название

– Определят, правилно изговарят и пишат морфемите в думата. Правят морфемен анализ.

– Различават формообразувателни и словообразувателни морфеми; образуват думи с помощта на представки и наставки и разбират смисловите различия.

деят формообразуването и словообразуването.

– Усъвършенстват текста с оглед на неговата свързаност, богатство и разнообразие на изказа. Наблюдават предмети, явления и процеси в естествени условия и правят различни описания, като използват

– Използват ученически текстове, за да редактират грешки, свързани със съгласуването, членуването и правописните особености на имената и сложните именни названия.

– Правят самооценка на правоговора си и взаимно се оценяват.

6

5

4

3

2

16

1

• Спазват правоговорните и правописните правила; съобразяват се с изискванията на интонацията и пунктуацията в изречението и текста.

2

Тема 9: Звукова страна на думата – Осмислят звуковите особености на думите в текста.

– Правилно изговарят и пишат думи с променливо я, с подвиж

Тема 8: Неизменяеми части на речта – Осмислят значението, граматичните характеристики и употребата на наречието, съюза, предлога, междуметието и частицата в изречението и в текста.

Тема 7: Изменяеми части на речта. Глагол – Осмислят значението и функциите на глагола в текста; определят граматичните му признаци; познават спрежението му.

– Употребяват правилно и целесъобразно основните глаголни времена (сегашно, минало свършено, минало несвършено, бъдеще).

– Разбират и използват основна и преносна употреба на сегашно време (сегашно вместо минало, сегашно вместо бъдеще време).

– Използват местоименията като заместващи и свързващи думи в изречението и текста; правилно ги изговарят и пишат.

3

• ударение • променливо я • подвижно ъ

• граматични признаци на глагола • спрежение на глагола • основни глаголни времена • основна и преносна употреба на глаголните времена • наречие • съюз • предлог •междуметие • частица

4

Литература Чужд език Умения за говорене и четене с правилно ударение и подходяща интонация. Умения за преодоляване на интерференцията в произношението.

История Литература Умения за преразказване и преносна употреба на глаголните времена.

изразните възможности на имена и местоимения.

– Работят с текстове от други предметни области (учебници, енциклопедии и др.), като използват изразните възможности на сегашно време за предаване на минали и бъдещи събития.

– Създават свои повествователни текстове и коментират употребата на различни глаголни времена.

– Редактират грешки в ученически текстове, свързани с неправилно използване на преките и преносните значения на изучените времена.

– Изследват в различни текстове функциите, правоговорните и правописните особености на неизменяемите части на речта.

– Слушат и коментират автентични звукозаписи на реч от различни комуникативни ситуации в родния край.

– Редактират ученически

6

5

2. Книга за учителя по български език за 5. клас – М. Васева

17

2

Стандарт 2: При публични изказвания: – спазват нормите на книжовния правоговор; – говорят с подходяща за ситуацията интонация и сила на гласа; – проявяват усет за поставяне на логическо ударение.

• Преразказват текстове от различни сфери на общуване, като спазват правоговорните правила, съобразяват силата на гласа си с изискванията на съответната комуникативна ситуация.

• Разказват случки (действителни и въображаеми), като спазват правоговорните правила, използват подходяща интонация, мимики, жестове; съобразяват се с адресата.

1

Ядро 3: Социокултурна и езикова компетентност. Устно общуване

Тема 3: Съчинение повествование – Възприемат и осмислят чужди повествователни текстове.

Тема 2: Подробен преразказ на кратък текст (откъс от текст) – Разбират и предават достоверно основната информация от художествен, фолклорен, научнопопулярен или медиен текст, комикси, филми и др.

– Проследяват логиката и хронологията в текста.

– Водят бележки и оформят плана на преразказа си.

– Използват подходящи езикови средства, съобразени с изходния текст и социокултурната ситуация.

Тема 1: Самопредставяне. Поздравление – Представят себе си и друг човек според правилата на речевия етикет.

– Изказват поздравление, като се съобразяват с правоговорните норми и ситуацията на общуване.

• повествование (устно повествование)

• устен подробен преразказ

• поздравление

• пепостоянно ъ

но и непостоянно ъ, неударени гласни, струпани съгласни. Учениците трябва да усвоят:

4

3

– Водят разговори на познати теми, съобразени с жизнения им опит. Използват някои универсални стереотипи, характерни при общуване по телефон, на гости, в магазин, в аптека, в болнично заведение, в транспортно средство и пр.

– Слушат и предават информация на съучениците си, получена от различни информационни източници (радио, телевизия, кино, интернет и др.).

– Редактират правоговорни грешки в публични изказвания.

– В малки групи всеки ученик разказва и слуша разказ по преживяно и по въображение. Редактира правоговорни грешки.

– Всеки самостоятелно наблюдава и описва обстановка, хора и взаимоотношения между тях, природна картина. Устните описания се оценяват в групата.

На учениците се дава възможност да:

текстове с оглед на правописните правила.

5

Литература, история, природознание и др. Адекватно възприемат текстове и формулират отговори в съответствие с учебната ситуация. Използват и съставят план на текста. Извличат съществената информация от урочната статия.

6

18

Ядро 4: Социокултурна и езикова компетентност. Писмено общуване

1

Стандарт 1: Търсене на нформация от различни източници: • Използват учебници и речници, могат да поискат информация в библиотека и на книжния пазар; използват специализирани текстове – инструкции,

– Разказват случки (действителни, въображаеми) от всекидневието в училище или извън него.

– Планират съчинението си, като отчитат развитието на случката във времето и пространството.

– Употребяват езикови средства, съобразени със ситуацията на общуване; използват подходяща интонация, мимики, жестове.

• Описват предмети и явления, като говорят правилно и целесъобразно с оглед на елементите на комуникативната ситуация.

Тема 1: Подробен преразказ на кратък текст (откъс от текст) – Осмислят и предават достоверно основната информация от художествен, фолклорен, научнопопулярен или медиен текст, комикси, филми и др.

Учениците трябва да усвоят:

Тема 4: Съчинение описание – Възприемат и осмислят чужди описателни текстове.

– Описват обект (обекти), природни явления, събития, процеси и др. със/без зрителна опора.

– Съставят план на текст – систематизират информацията за общи характеристики, детайли и пр.

– Съобразяват езиковите средства със ситуацията на общуване; използват подходяща интонация, мимики, жестове.

3

2

• писмен подробен преразказ

• описание (устно описание)

4

На учениците се дава възможност да: – Четат и предават информация на съучениците си, получена от различни информационни източници (радио, телевизия, кино, интернет и др.).

– Устно информират съучениците си за наблюдавано събитие от училищния живот.

– Разсъждават и отговарят на въпрос, свързан с житейски проблем.

5

Литература, история, природознание и др. Адекватно възприемат текстове и формулират отговори в съответствие с учебната ситуация.

6

19

1

Стандарт 2. Създаване на собствени текстове: • Изграждат свой и предават съдържанието на чужд повествователен и описателен текст.

• Планират и структурират текста съобразно с темата и целта на общуването; обособяват тематично-смислови части; изграждат абзаци с оглед на смисъла; умеят да композират текст.

• Имат формирани правописни навици по отношение на думите с проверяем правопис и на често употребявани думи с непроверяем правопис.

• Попълват лични данни в бланки.

• разказ

• описание (писменоописание)

Тема 2: Съчинение повествование – Четат и осмислят чужди повествователни текстове.

– Разказват случки (действителни, въображаеми) от всекидневието в училище или извън него.

– Планират съчинението си, като отчитат развитието на случката във времето и пространството.

– Подбират езиковите средства според ситуацията на общуване; построяват логически изложението си и го оформят в съответствие с основните изисквания за писмено общуване (правопис, пунктуация, графично оформяне на текста). Тема 3: Съчинение описание – Възприемат и осмислят чужди описателни текстове.

– Създават съчинение (с преобладаващо) описание на обект

На учениците се дава възможност да:

• повествование (писмено повествование)

– Проследяват логиката и хронологията в текста.

– Оформят плана на преразказа си.

– Използват езикови средства, съобразени с изходния текст и с основните изисквания за писмено общуване (правопис, пунктуация, графично оформяне на текста).

правилници, справочници.

• Ориентират се в структурните особености на текста, могат да планират.

– Четат и предават информация на съучениците си, получена от различни информационни източници (радио, телевизия, кино, интернет и др.).

– Работят в библиотека, интернетклуб. Планират работата си с помощта на справочни материали.

– Използват чернова.

– Редактират писмени текстове на съучениците си.

– Участват в училищни литературни конкурси със собствени разкази по преживяно и по въображение.

– Четат изразително откъси от литературни творби с описания на природни картини. Отчитат как им въздейства пейзажът, нарисуван от автора.

– Описват обстановка, хора, природни картини и по двойки (един на друг) си редактират съчиненията.

– Писмено формулират отговор на въпрос, свързан с житейски проблем.

5

4

3

2

6

20

1

2 • телеграма • покана

(обекти), природни явления, събития, процеси и др. без или със зрителна опора.

– Съставят план на текст (систематизират информацията за общи характеристики, детайли и пр.).

– Подбират езиковите средства според ситуацията на общуване, построяват логически изложението си и го оформят в съответствие с основните изисквания за писмено общуване (правопис, пунктуация, графично оформяне на текста). Тема 4: Лично писмо, поздравителна картичка, телеграма, покана – Пишат лични писма, в които разказват случки и впечатления за: дома, семейството, училището, междуличностните отношения и др.

– Четат, разбират и пишат поздравителни картички и покани.

4

3 – Водят кореспонденция по пощата или по електронната поща.

– Изготвят проекти за покани, съобщения и поздравления по конкретни поводи. Редактират правоговорни и правописни грешки.

5

6

IV.

СТРУКТУРА НА УРОКА В УЧЕБНИКА

Форматът на настоящия учебник е избран функционално – всеки урок е разположен на два разтвора. Първият разтвор представя лингвистичната информация по съответната тема, а вторият е практически и съдържа задачи, проверяващи степента на усвоеност на знания и умения. Разполагането на информацията на лявата и на дясната страница не е случайно, а също функционално обусловено. Това може лесно да се види от общото за урока заглавие (общо и за лява, и за дясна страница) и подзаглавията, които го съпътстват и означават подтемата съответно на лява и на дясна страница. За принципите на разполагането на информацията във всеки раздел ще говорим по-подробно при представянето на уроците. В допълнителните колони към урочните статии е изведена полезна за практическите умения на учениците информация, която е представена в рубриката: Полезно е да знаеш. Към всеки урок с изключение на първия, който има характер на въведение, има рубрика Знам и мога, в която са включени два блока задачи: • тестови задачи с изборен отговор; • задачи с отворен отговор. Задачите предвиждат: • упражнения за анализ и разпознаване – при всеки урок с оглед на заложените в него понятия (обикновено се анализират текстове, в които се разпознават понятията, изучени в съответния урок); • упражнения за продуциране на текстове по зададени параметри (ситуативни или езикови); • упражнения за трансформиране на отделни езикови елементи и на цялостни текстове.

V.

СПЕЦИФИКА НА ЛИНГВИСТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ И МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ РАЗДЕЛИТЕ ЛИНГВИСТИЧНИ И МЕТОДИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА УРОЦИТЕ

Езикът За какво служи езикът Какъв е строежът на езика Урокът има характер на въведение не само към учебното съдържание в 5. клас, но и към целия курс на обучение по български език. Дава се кратка, достъпно поднесена информация за същността на езика като най-отличителен белег за човешкото; за езика като двигател на цивилизацията. Стремежът е да се открои основната функция на езика като средство за общуване. Споменава се накратко и връзката между 21

езика и писмото, благодарение на което се съхранява и предава човешкият опит. Представени са достъпно основните езикови единици – звуковете, думите и изреченията, като се поставя акцент върху тяхната взаимна свързаност. Съзнателно не се говори за морфемите, тъй като учениците в 5. клас все още нямат завършена представа за морфемния състав на думата. Урокът задава най-общо концептуалната нагласа езикът да се изучава именно като средство за общуване – с неговите функции (на лява страница) и неговия строеж (на дясна страница). Урокът показва намерението учебникът да бъде използван както самостоятелно от отделния ученик, към когото е диалогично отворен, така и за четене и дискутиране върху прочетеното в клас. Поради фундаменталната проблематика на урока към него не са предвидени задачи за упражнения.

1. раздел

ЕЗИКЪТ – ОБЩУВАНЕ И ТЕКСТ

Обща характеристика Отправна точка за избора на структурата на раздела е преди всичко опитът в учебната практика. В нея от 20 години насам се говори за текст и дискурс (за речева ситуация с нейните елементи – участници в общуването, предмет и тема на общуването, цел на общуването и т.н.). Това обаче се прави твърде самоцелно и формално. Разчита се на опита и интуицията на детето главно в неговото умение да разпознае сферите на употреба на един текст и най-общо да назове стила, в който е изграден той. Практически ефект обаче този подход няма, защото се наблюдава пренебрежение към езика, чрез който се изгражда текстът съобразно съответната речева ситуация. Не се отработват конкретни умения по посока повишаването на езиковата компетентност на учениците. Казано просто, не се достига до отговора на въпроса, с какви езикови средства се постига успешното общуване. Стремежът ни в настоящия учебник е да поставим акцент тъкмо върху езиковата реализация на текста в комуникацията. Именно това намерение определя логиката на разполагане на информацията на лява и на дясна страница в отделните урочни статии. Принцип на структурирането на всеки урок е на лява страница да бъдат представени социокултурните аспекти на конкретните теми, а на дясна – езиковите особености при означаване на съответните елементи на текста, на участниците в общуването и т.н. Тема 1

Речева ситуация Общуване. Речева ситуация Елементите на речевата ситуация и текстът

На принципа на преминаването от общото към частното най-напред чрез въпроси се представят елементите на речевата ситуация: • предмет на общуването – За какво говорим; • участници в общуването – С кого говорим; • цел на общуването – С каква цел говорим; • условия на общуването – При какви условия говорим.

22

Същината на тези понятия достъпно се обяснява чрез съпоставка между два текста с общ предмет – Несебър, и разлики при останалите елементи на речевите ситуации, в които всеки от текстовете е породен. Чрез анализа на текстовете с оглед на речевите ситуации, в които са породени, се достига до терминологичното назоваване на понятията, които конституират речевата ситуация. В система те са представени в схемата, с която завършва страницата. Разбира се, по време на урока може да се работи с други текстове. На дясната страница е предложен съпоставителен анализ на двата текста за Несебър, при който се демонстрира как разликите в двете речеви ситуации, при които текстовете са породени, водят и до разлики при избора на езикови средства, изграждащи текстовете. Възклицателните изречения, думи и изрази като супер, магазинчета, свят да ти се завие, леле и т.н. говорят за целта на Мария в първия текст да се похвали с прекарването си на море. Наличието на думи и изрази, назоваващи исторически паметници и факти във втория текст пък насочва към целта да се подчертае ценността на Несебър като град, свързан с историята и културата на България. Двата текста позволяват да се подготви въвеждането на понятията официално и неофициално общуване. Знам и мога I блок Тестовите задачи са обвързани с художествен текст и проверяват разпознаването на неговия жанр (приказка) – 1. а), адресат (малки деца) – 2. а), цел (да забавлява) – 3. б), основен предмет (Щурчо и Щурка) – 4. а) и тема (пътуването до Щуркината майка) – 5. б).

II блок 1. задача: чрез съпоставка между два текста трябва да се характеризират речевите ситуации, в които текстовете са породени, като се откроят особеностите на официалното и неофициалното общуване. Задачата изисква работа, сходна с тази, която е демонстрирана в урока.

2. задача и 4. задача имат творчески характер – изисква се в единия случай устно, а в другия – писмено, да се създадат текстове, съответстващи на зададени речеви ситуации.

3. задача: по зададения текст се характеризира речевата ситуация, в която той е породен. За текста се прави извод, че е откъс от научнопопулярно четиво, което едновременно и информира, и забавлява.

3. задача, 4. задача и 5. задача затвърдяват знанието, че могат да се продуцират различни текстове с един и същи предмет.

23

Тема 2

Предмет и тема Предмет и тема на общуването Означаване на предмета и темата в текста

На лявата страница двете основни за урока понятия – предмет и тема, се изясняват чрез наблюдения върху научнопопулярен текст за кукумявката. Разчита се на житейския опит на децата, на които са известни значенията на всички употребени в текста думи – птица, глава, очи, крила, както и отношенията между нещата, назовани с тях. Това позволява леко, по практически път, да се изведат основният предмет на текста – кукумявката, и темата на текста – устройство на тялото на кукумявката. В точката Тема и подтеми е предвидена и информация, съществена за цялостния курс на обучението по български език, а и по всички останали предмети – за тематично-смисловото делене на текста. На дясната страница отново върху текста за кукумявката се представят три от възможните начини за езиково означаване на предмет в текста. Съзнателно не се употребява терминът местоимение, а е използван изразът „заместваща съществителното дума“. Също така съзнателно не се коментира и означаването на предмет чрез т.нар. празно място (в случаите, когато глаголното окончание насочва към изпуснат подлог). Съображенията за това са свързани с преценката за възрастовите особености на учениците. Като алгоритмизирана инструкция – стъпка по стъпка, урокът практически обучава детето как само да открива и формулира темата на текст. В работата върху тази част от урока би било добре да се изяснят с помощта на още примери понятията предметна област и ключови думи. Например може да се постави задачата учениците да назоват с обобщаващ израз онова, към което насочват следните групи думи: – пясък, вълни, гларуси, чадъри, летовници – морски плаж; – дървета, върхове, сняг, поляни, хижи – планина. Може също така да се предложи и задача, при която се тръгва от една предметна област, а учениците търсят възможно най-голям брой думи, назоваващи неща, свързани с нея. Например предлага се думата пролет като название на предметна област с очакването учениците да назоват: цветя, слънце, зеленина, пойни птици и т.н. В допълнителната колона на страницата – в рубриката Полезно е да знаеш, чрез конкретни примери се изяснява кога лексикалното повторение е недостатък на стила (в случаите, когато и без него смисълът се запазва) и кога то е необходимо (в случаите, когато може да се породи двусмислие). Добре е представеният в колоната стилов проблем да се отработи въз основа на недостатъци в текстове, създадени от учениците. Знам и мога I блок Тестовите задачи са обвързани с един текст и изискват откриването на предмета и темата му: 1. г); 2. в).

II блок В 1. задача по заглавия на енциклопедични статии трябва да се открие техният предмет.

2. и 3. задача са еднотипни – да се анализират текстове с оглед на основния предмет, смисловите части и ключовите думи.

24

Тема 3

Предметът на общуването и глаголите в текста Време на глаголите в текста Сегашно, бъдеще, минало свършено и минало несвършено време

В традиционното разпределяне на лингвистичната информация категорията време на глагола се изучава в раздела Морфология и това е правилно с оглед на промяната на глаголите по форма. В настоящия учебник темата Време на глагола се разработва в настоящия раздел – Език и общуване, тъй като времето на глагола семантично се обвързва с момента на говоренето, т.е. тази категория има пряко отношение към общуването и има подчертано антропоцентричен характер. В този урок – на лява страница, се изяснява именно семантиката на сегашно, минало свършено, минало несвършено и бъдеще време спрямо момента на говоренето, а дясната страница според възприетия в учебника принцип е отредена за представянето на формите на различните части на речта (парадигмите). В таблица са изведени спреженията на българските глаголи в четирите времена, за които се говори. В допълнителната колона с помощта на примери е изяснено понятието спрежение на глагола. В рубриката Полезно е да знаеш е препоръчано лесно правило за разграничаване на формите за минало свършено и минало несвършено време, които затрудняват учениците. Знам и мога I блок Тестовите задачи проверяват умението на учениците да разпознават основната форма на глагол, спрежението и формите за време. 1. в), 2. г), 3. а), 4. г), 5. а) II блок 1. и 2. задача са за разпознава на основна форма и на форми за минало свършено и минало несвършено време.

3., 4., 5. задачи изграждат уменията на учениците да трансформират текстове от едно глаголно време в друго. Добре е след извършените превръщания да се коментира комуникативният ефект. Така например в задача 3. с превръщането в сегашно време на художествен текст се подготвя умението на учениците да осъществяват анализите си по литература.

6. задача има творчески характер. Очакванията са, разказвайки преживяна случка, учениците да използват глаголни форми за минало свършено и минало несвършено време. Тема 4

Употреба на глаголните времена Глаголното време в художествен текст Глаголното време в научен текст

Урокът има практическа насоченост: чрез него учениците ще осмислят различните употреби на основните глаголни времена в художествените и в научните текстове; във всекидневната реч; пряката и преносната употреба на някои глаголни форми. В информацията на лявата страница вниманието е насочено към употребата на мин. св. време и минало несв. време в наративни текстове. Съобразно възрастта и изучаваното по литература се работи върху приказка, в която са използвани форми 25

на двете времена. Наблюдението на отношението на използваните глаголни форми и типовете реч – повествование и описание, в клас ще открои функционалното използване на мин. св. вр. за означаване на развитието на събитията, а на миналото несв. вр. – за описване на трайни състояния, за които се говори в текста. Рубриката Полезно е да знаеш подпомага усвояването на умението да се преразказва повествователен текст в подходящото сегашно време. Урокът дава най-елементарна представа за свободата, с която поетите избират глаголните времена в своите текстове. На учениците може да се възложи сами да потърсят художествени текстове и да наблюдават избора на глаголните форми с оглед на времето. Ако се привлекат текстове на приказки, където глаголите са в преизказно наклонение, може да им се съобщи, че това отново са минало свършено и минало несвършено време, но във форми, които ще изучават в горните класове. На дясната страница се представят употребите на сегашно време в научни текстове: т.нар. обобщено сегашно – за означаване на съдържанието на понятия и закономерности в различните науки. Работата в клас може да се осъществи, като се направи наблюдение върху предпочитаните глаголни форми в последния урок по различни предмети. Сегашното историческо време може да се демонстрира с кратки текстове на историческа тематика. В рубриката Важно са демонстрирани употреби на сег. време във всекидневието – обобщено сегашно време и сегашно със значение на бъдеще. Децата по аналогия с предложените илюстрации могат да дадат други примери за такава употреба. Знам и мога I блок В четирите тестови задачи с изборен отговор се акцентира предимно върху употребите на глаголните форми за сегашно време в различни типове текст.

1. б), 2. б), 3. в), 4. б) II блок 1. задача няма да затрудни учениците, но важно е да се обясни, че изразът, избран и за първото, и за второто изречение, в първия случай е за обобщено сегашно, а във втория – за сегашно актуално време.

2. задача трябва да доведе учениците до извода, че сегашното време в художествен текст „поставя пред очите“ на читателя изобразеното.

3. задача изисква работа, аналогична на анализа на използвания в урока текст на приказката „Дивите лебеди“.

4. задача разширява познанията на учениците за синонимията между сегашно историческо време и преизказването в исторически текстове.

5. задача актуализира разбирането за връзката между ситуацията на общуване, в която възниква един текст, и избраните в него глаголни форми.

6. задача е трансформационна, а едновременно с това предлага и възможност за трансформиране на текста по въображение – като художествен разказ, в който се очаква употребата на минало свършено и минало несвършено време.

26

Тема 5

Цел на общуването Целта и функциите на текста Целта и езиковите средства в текста

Изяснява се целта на общуването като много важен елемент на речевата ситуация, като се откроява връзката между целта на общуването и въздействието, което текстът трябва да упражни върху слушащия. На лявата страница са представени три основни функции на текста съобразно целта на общуването – да осведомява, да въздейства емоционално и да предизвиква действие. Това знание ще има преди всичко практическа стойност, ако се обвърже с работата върху различните ученически жанрове. Според възприетия в учебника принцип на дясната страница пък са представени някои типични начини за езиковата реализация на изведените на лявата страница три функции. В клас може да се разиграят етюди, при които предварително да се описва ситуацията на общуване. В разиграните етюди се наблюдават създадените от учениците текстове с оглед на това, как е постигната предварително заявената цел с всеки от тях. Може да се проведе състезание между два отбора, като предварително се избере жури, задаващо целта, която трябва да се постигне чрез създаване на етюд. Знам и мога I блок Задачата обвързва изучаваното по литература с темата за целта и функциите на текста – 1. г) II блок 1. задача е за анализ на текст и изисква учениците да стигнат до извода, че репликите на Алиса не постигат целта си, тъй като героинята отново говори за котката си, без да се съобразява с това, че тя е враг за слушателите є – птиците. Неуместните реплики са: Такава славна мишеловка, не можете си представи! А да я видите само как гони птичките! Зърнала не зърнала врабче – и вече го изяла!

2. задача предлага два текста с общ предмет – Швеция, които се различават найвече защото е различна целта, с която са създадени.

3. задача и 4. задача са творчески – за създаване на текстове по определени практически цели. В колонката задачата е развлекателна, тъй като предлага текстове с развлекателна цел. Тема 6

Условия на общуването Ролите на участниците в общуването Условията на общуване и езиковите средства в текста

Дава се информация за официалното и неофициалното общуване, като двата типа общуване се свързват с различните роли, които всеки в качеството си на говорещ или слушащ приема в различни случаи. Представени са някои характерни за двата типа общуване езикови средства (дясна страница). С практическа насоченост е представен набор от основни формули на речевия етикет.

27

Урокът има културно-възпитателен ефект. Темата му позволява в клас да се разиграят различни етюди, представящи речеви ситуации с цел да се откроят уместните и неуместните изразни средства при общуването. Както се вижда, представяйки речевия етикет, урокът обвързва отделните формули с целите на общуването и функциите на текста – при поздрав, при запознанство, при отправяне на молба, поздравление и т.н. Знам и мога I блок Трите тестови задачи с изборен отговор проверяват умението на учениците да използват правилно и уместно някои формули на речевия етикет. 1. а); 2. б); 3. а) II блок 1. задача представя четири текста, чрез анализа на които учениците трябва да отгатнат социалните роли на участниците в четирите ситуации на общуване.

2. задача е насочена към разграничаването на езикови средства, типични за официално и за неофициално общуване. Задачата предполага извода, че силно разговорните изрази са допустими, ако се употребяват между близки хора.

3. задача: чрез анализа на двата откъса трябва да се достигне до обяснението, че героят говори различно, когато общува официално и когато говори сам със себе си. Добре е да се направи изводът, че разликата в начина, по който Душко говори в двата случая, поражда комичния ефект в разказа.

4. задача и 5. задача имат не само учебна, но и възпитателна цел, защото насочват вниманието към това, как несъобразяването със ситуацията на общуване, с ролите на участниците може да създаде впечатлението за неуважително отношение към слушащия.

6. задача има творчески характер и упражнява умението на учениците да създават текст на поздравителна картичка, като се съобразяват с ролята на получателя, с целта на общуването и т.н. Тема 7

Общуването и текстът Речевата ситуация и текстът Строеж на текста и езикови средства в него

Урокът е за практическа работа и има за цел да упражни умението за прилагане на знанията за речевата ситуация и за езиковото означаване на нейните елементи в текст. За целта се работи върху цялостен енциклопедичен текст за динозаврите. Предложен е алгоритъм за анализ, приложен към първата смислова част на текста. Учениците трябва да следват този алгоритъм, за да анализират и втората, и третата смислова част и да изведат темата на целия текст. Така по алгоритъма трябва да се достигне до следните резултати: За втората смислова част: 1. стъпка: граници – трети абзац; 2. стъпка: основен предмет – Еупаркерия; езикови означения – странен хищник – той – Еупаркерия – малко животно – което ...

3. стъпка: ключови думи, означаващи външния вид на еупаркерия: гущер; кро28

кодил; метър; два крака; предни крайници, наподобяващи малки ръце; най-големите същества – динозаврите.

4. стъпка: подтема: Еупаркерия като родоначалник на динозаврите Аналогично се работи върху третата смислова част (четвърти абзац) и се извежда темата на целия текст: Произход и развитие на динозаврите. Урокът завършва със задача за продуциране на текст по зададени параметри на една речева ситуация. В резултат учениците трябва да подготвят текст на кратък доклад. Би било добре в клас да се прочетат и анализират няколко от написаните доклади с оглед на тяхната адекватност спрямо предварително зададената ситуация.

2. раздел

ДУМАТА – СТРОЕЖ И ЗНАЧЕНИЕ

Обща характеристика В този раздел са съчетани теми от морфематиката, фонетиката и лексикологията. Основания за това дава същността на думата като двустранна знакова единица. Акцентът в уроците пада върху двете страни на думата – морфематичната и лексикосемантичната. Избраният комплексен подход, обединяващ знания по фонетика, морфематика и лексикология, има добра практическа приложимост с оглед на програмата и позволява по-пълноценното и леко осмисляне на понятия като дума и форма на думата; първични и производни думи; сродни думи; синоними, омоними, антоними, многозначност и т.н. Уроците в раздела са конфигурирани и с оглед на разбирането, че в 5. клас учениците са във възрастта, когато трябва да затвърдят правописните си умения и навици, а тъй като основен принцип в българския правопис е морфематичният, то е целесъобразно звуковите промени да се разглеждат на равнище морфема и дума. Тема 8

Думите За какво служат думите Какво съдържат думите

Урокът изяснява значимостта на думата като основна езикова единица, чрез която човекът, назовавайки нещата, разчленява света. Достъпно тази идея е представена чрез репликите на бащата и двете деца – различният набор от думи, с които си служи всяко от лицата, насочва към връзката между езика и личния човешки опит, тъй като всяко нещо – реално или въображаемо, което ни е познато, назоваваме с дума. На дясната страница думата се представя като знак, който има свой звуков състав и свое значение, по които се отличава от останалите думи в езика. Епизодът от „Пипи Дългото чорапче“ насочва именно към факта, че думата като знак е неделимо цяло от звукове и значение. Чрез текста лесно се стига до извода, че за да се разбират помежду си, хората, които общуват на един език, трябва да знаят какво означават думите и да ги произнасят и пишат по един и същи начин.

29

Знам и мога I блок И двете задачи проверяват уменията на учениците за логическо мислене – 1. б), 2. в) II блок Задачите са насочени към затвърдяването на представата за връзката между значение и звуков състав на думата. По лек начин е представено и отношението между думата като означаемо и означаваното с нея от действителността (1. задача). При решаването на 1. задача в клас може да се получи интересна ситуация, която да потвърди, че в различните езици думите, с които се означава едно и също нещо, имат различен звуков състав. В по-горните класове това е доказателство за условния характер на думата като знак.

2. задача и 3. задача са от един и същи характер, но обратни една на друга – по лексикалното значение най-напред трябва да се разпознаят думи (2. задача), а след това учениците сами трябва да изведат лексикалното значение на дадени думи (3. задача).

4. задача има забавен характер и е насочена отново към осъзнаване на условния характер на думата като знак – в случая чрез анекдотичния разказ за произхода на думата кенгуру.

6. задача кореспондира с информацията от рубриката Полезно е да знаеш и насочва вниманието към „малките думи“ в текста – предлози, съюзи, чрез които се означават отношения между нещата.

7. задача представя текст на приказка загадка, в който учениците трябва да разпознаят названията на сезоните и месеците. Тема 9

Морфемите – строители на думата Морфемен състав на думата Първични и производни думи

На лявата страница в урока се въвеждат родовото понятие морфема и видовете морфеми, конституиращи модела на българската дума. Нови за учениците са също така понятията основа на думата, словообразувателни морфеми, първични и производни думи. Направен е опит достъпно да бъде представена морфемата като много важна за смисъла на думата езикова единица. В този урок в шеговит план е въведен морфемният модел на думата, който се използва в целия раздел. Представата за морфемния състав на думата се свързва с много важния за всеки език механизъм на словообразуването. Във връзка с този механизъм на дясна страница са изведени понятията първични и производни думи. Чрез забавен откъс от книгата на френския писател Реймонд Кюно „Упражнения по стил“ е актуализирано знанието на учениците за сродни думи. В хода на урока е препоръчително самите ученици да анализират морфемния състав на различни думи и да предлагат сродни и производни думи. Знам и мога I блок Задачите проверяват умението на учениците да разпознават различни морфеми и сродни думи – 1. б), 2. а) 3. в), 4. г).

30

II блок 1. задача – думите съответстват, както следва: преподавател – на първата схема, повик – на втората, читател – на третата. Добре е учителят да подготви повече такива задача, но думите, които се задават за морфемен анализ, трябва да са с достатъчно ясен състав.

2. задача подготвя следващия раздел, тъй като изисква от учениците да съставят по зададени корени сродни думи – съществително име и глагол. Примерно решение: живея, живот; олекотявам, лекота; отслабвам, слабост; милея, милост; белея, белота; разхубавявам се, хубост; подновявам, новост; улеснявам, улеснение.

3. задача е за морфемен анализ. След решението е добре да се направи извод за механизма на словообразуването.

4. задача насочва вниманието към звуковото съвпадение между отделни морфеми – в случая наставката -ар (в думите от втората колона) и части от морфеми – в случая като част от корените на думите в първата колона. Опора за решаването на задачата трябва да е това, че -ар като наставка означава деятели (най-често професии).

5. задача прави важното разграничение между понятията синоними и сродни думи, които учениците често смесват.

6. задача има забавен характер поради това, че героят на стихотворението смесва сродните думи с названията на роднини.

7. задача – непроизводните думи са: а) гуми, учи; б) леля, вуйчо, дядо, чичо, синове. Тема 10 Форми на думата Формообразуване Изменяеми части на речта На лявата страница е изведено понятието формообразуващи морфеми – окончание и определителен член. Препоръчани са лесни практически начини за откриването им в думите. По-нататък тази тема трябва да се свърже с уроците от III раздел, представящи граматиката на езика, тъй като формообразуването има отношение както към частите на речта, така и към свързването на думите в изречението. Това е демонстрирано на дясната страница, където са представени формообразуващите морфеми за различните изменяеми части на речта. Тази информация обаче е по-скоро справочна и не бива да провокира механично наизустяване на парадигмите. С практическа стойност е предложеното лесно правило за членуване с пълен и с кратък член. Във връзка с тази тема подходящо е да се решат не само задачите към нея, а и задачите за членуване от тетрадка № 2. Знам и мога I блок В първите четири задачи се проверява умението за морфемен анализ на думите, а петата задача проверява усвоено ли е правилото за проверка на членуването.

1. б), 2. в), 3. б), 4. в), 5. б).

31

II блок 1. задача е за морфемен анализ, като е препоръчан алгоритъм за работа.

2. задача, 3. задача, 4. задача и 5. задача са еднотипни – упражнява се умението на учениците да работят с морфемния модел на думата. Възможно решение на 4. задача: коне, конете, конят, коняр. Възможно решение на 5. задача: селище, селски, потта, свещта, младостта, градовете.

5. и 7. задача упражняват прилагането на правилото за членуване с пълен и с кратък член. Тема 11 Промяна на звуковете в свързаната реч. Променливо я Редуване на я и е в думите Правоговор и правопис на думи с променливо я Този и следващият 12. урок са свързани с общо заглавие, защото и в двата се говори за промени на звуковете в свързаната реч. Затова и в началото на 11. урок чрез примери са представени звуковите промени в думи с променливо я и с непостоянно ъ. На лявата страница в 11. урок е представено явлението променливо я, като се обръща внимание на това, че то се наблюдава както във форми на една дума, така и в сродни думи. Подчертана е важността на ударението и на двата типа срички – твърди и меки, според които се позиционират я или е в думите и техните форми. На дясна страница са представени трите случая, когато в думата според книжовната норма се произнася и пише я, и съответно – трите случая, когато е правилно да се произнася и пише е. Дадените след правилата изключения са важни особено за ученици от региони с екав изговор (които например са склонни да произнасят щехме, вървехме и т.н.). Знам и мога I блок Задачите проверяват книжовния изговор и правопис на думи с променливо я: 1. в), 2. б), 3. б), 4. г), 5. б), 6. в), 7. в), 8. б).

II блок 1. задача предлага думи, в които често се допуска грешка от хиперкоректност и вместо правилното е се произнася и пише я.

2. задача предлага цялостен текст, в който много от думите съдържат променливо я.

3. задача насочва вниманието към това, че променливо я е явление и при форми на една дума, и при сродни думи. По зададен образец учениците сами трябва да напишат форми на думи и сродни думи, в които прегласът се проявява.

4. задача насочва вниманието към л-овите причастия, при формите на които я и е се редуват.

5. задача представя текст, в който думите с променливо я са зададени в скоби – в основна форма, а учениците трябва да изберат вярната форма на всяка от тях.

6. задача изисква да се попълнят празните места в думите с я или с е. Трябва да се отбележи, че в задачата са подбрани такива думи, които пораждат колебания и изискват справка с правописния речник.

32

Тема 12 Промяна на звуковете в свързаната реч. Непостоянно ъ, подвижно ъ Непостоянно ъ Подвижно ъ На лявата страница е представено явлението непостоянно ъ, като чрез примери е демонстрирано лесно правило за проверка, кога при редукция в думата се пише ъ и кога – а. По-важно е да се запомнят изключенията – всички съществителни имена от мъжки род, които завършват на -ък и при които ъ не изпада във формите за множествено число. На дясната страница е представено явлението подвижно ъ. Отново са изведени случаите, когато ъ е пред и когато е след съгласни в различни форми на една дума и в сродни думи. Посочени са и най-често употребяваните думи, които правят изключение от правилото. Знам и мога I блок Задачите проверяват правописа на думи с непостоянно ъ и с подвижно ъ: 1. б), 2. в), 3. а), 4. б), 5. б), 6. г), 7. в), 8. а), 9. а), 10. в) II блок Задачи 1. и 2. са за попълване с променливо и с подвижно ъ.

3. и 4. задача изискват трансформиране на думите в сродни, в които се наблюдават променливо ъ и подвижно ъ. Последната задача 6. изисква поправка на допуснати правописни грешки в детско съчинение – приказка. Тема 13 Значение на думата Основно и преносно значение на думата Многозначност на думата Урокът дава възможност достъпно, съобразно с възрастта на учениците, да се обяснят трудните въпроси за значението на думата. По практически път се анализира значението на думата свиря, като се използва статията от тълковния речник. В работата акцентът трябва да се постави върху понятието контекст, което означава учениците да наблюдават думите, които „заобикалят“ наблюдаваната дума в различни текстове, създавайки различните нейни контексти. След изясняването на понятието контекст на думата – в нашия случай чрез контекстите на думата свиря, това знание се използва, за да се премине към въпроса за преносното значение на думата (в урока думата плувам, употребена преносно във Вапцаровото стихотворение). Илюстрацията с рибки и птици подпомага осмислянето на преносното значение на думата плуват. На дясната страница се изяснява понятието многозначност на думата. За целта отново се използва понятието контекст. Прави се наблюдение на различни контексти на думата земя. Учениците анализират контекста на изреченията, в които е включена думата земя, тъй като контекстът „развързва“ значението, използвано във всяко от изреченията. Илюстрациите на суша, на планетата Земя, на пръст, на ниви, на страна (картата на България) подпомагат осмислянето на понятието многозначност. Най-лесно значението на една многозначна дума може да се демон3. Книга за учителя по български език за 5. клас – М. Васева

33

стрира чрез синоними, напр. земя и страна, които са взаимно заменяеми в общ контекст: Нашата земя е прекрасна. Нашата страна е прекрасна. Знам и мога I блок Тестовите задачи проверяват разпознаването на думи с преносно значение и многозначни думи: 1. б), 2. а), 3. г) II блок 1. и 6. задача са сходни – представя се значението на думи, които трябва да бъдат назовани: глава (1 зад) и злато и брат (6 задача). Задачи 2., 3., 4. и 5. са насочени към откриване на прякото и преносното значение на думи и включването на тези думи в изречения. При всички задачи вниманието е насочено към контекста на думите, тъй като значението им се конкретизира чрез него. Тема 14 Видове думи според звуковия им състав и лексикалното им значение Синоними и антоними Омоними и пароними Класификацията на тези четири типа лексеми е основана на съотношението между звуков състав и значение. Различията между синоними, антоними, омоними и пароними са изведени в таблица и едновременното им представяне дава възможност лесно да се осмисли същината им. На лявата страница са представени понятията синоними и антоними поради това, че и в двата случая групите думи имат различен звуков състав, а това, което ги диференцира, е свързано със спецфиката на значенията им – при синонимите то е близко, а при антонимите – противоположно. Аналогично на дясната страница са представени понятията омоними и пароними, които пък означават групи думи с еднакъв или сходен звуков състав и различно значение. Учениците имат представа за синоними и антоними още от началните класове. Новото в 5. клас е чрез въвеждането на понятието контекст по практически път да се усвоят понятията контекстови синоними и антоними. Наблюдението върху откъса от „Майчини тревоги“ на Емилиян Станев дава възможност по лесен начин да се докаже възможността думи, които извън даден контекст не са синоними, да станат контекстови синоними в границите на един текст. Осмислянето на понятията омоними и пароними в голяма степен е подпомогнато от забавните илюстрации. Важен акцент при представянето на омонимията е това, че тя засяга не само думите от една и съща част на речта. Важно внушение на урока е, че принципно паронимите се различават от останалите представени лексикални групи, защото произволната замяна на думите от една паронимна двойка в даден контекст води до нежелан, комичен резултат и е проява на ниска езикова култура, на незнание.

34

Знам и мога I блок Задачите проверяват умението на учениците да разпознават изучените лексикални групи – 1. б), 2. а), 3. а).

II блок 1. задача е за разпознаване на синоними в текстове на класици.

2. задача практически обвързва синонимията със стилистичните употреби на думите и по-точно със задължителността и свободата в избора на дума от едно синонимно гнездо в зависимост от контекста и от установената речева практика. Във всички примери глаголите са синоними – имат обща семантика „хранене“. Очевидно е обаче, че в дадените контексти само някои от тях са взаимнозаменяеми, например: Ям по три пъти на дян. Храня се по три пъти на ден. Замяната с форма на храня се не е уместна в Пиявиците смучат кръв. или пък в Пчелите пият нектар.

3. задача има забавен характер – писателят е натрупал синонимни изрази, които означават едно и също – „шапка с шнур“. С помощта на учителя учениците трябва да стигнат до извода, че изборът на синоним зависи и от личната гледна точка на говорещия.

4. задача е за откриване на синоними, антоними и на контекстовите синоними и антоними. Синоними и извън контекста: нерешителен, несигурен; антоними извън контекста: напред, назад; контекстови синоними: предпазлива, нерешителна, несигурна; лъкатушат, кривват встрани.

5. задача – синоними: лек, гладък, изящен; тромав, тежък, грапав; сух, скучен; антоними: сух – емоционален, лек – тромав, гладък – грапав, богат – беден, уместен – неуместен.

6. задача насочва вниманието към строгата употреба на термини в научната практика, в която не се допускат синонимни замени. Тема 15 Речници на българския книжовен език Правописен речник Тълковен речник По един забавен начин урокът прави внушение за задължителността на правописните норми. Чрез морфемата град, която независимо от изговора има една и съща ортограма във всички форми на думата град, както и във всички нейни сродни думи, се извежда морфемният правописен принцип като основен за българското писмо. На лявата страница е представен Правописният речник на българския език, а на дясната – Тълковният речник. И за двата речника са описани функциите и структурата им. Изведени са понятията правописна норма и лексикална норма. Урокът ще има по-голяма практическа стойност, ако се проведе в библиотека, където могат да се видят различни речници и учениците нагледно да се ориентират как са оформени техните структурни части.

35

3. раздел

ГРАМАТИКАТА – ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО И ЧАСТИ НА РЕЧТА

Обща характеристика На пръв поглед необичайното обвързване на двата класически дяла на граматиката – морфология и синтаксис, в едно цяло – при това не просто в рамките на раздела, а в рамките на всеки отделен урок, не е случайно. Изхождаме от разбирането, че парадигматичното изучаване на частите на речта с набора от техните форми е напълно безплодно, самоцелно. Обучението по български език като майчин не би било прагматично ориентирано, ако знанията за частите на речта не бъдат обвързани със синтаксиса. Какво от това, че ученикът ще може да каже, че съществителните имена имат три рода и че всяко съществително има четири форми (жена, жената, жени, жените)? Има ли практическа стойност знанието, че глаголът има над сто форми и още повече – кои са те, при положение че всеки българин от шестгодишната си възраст нататък владее граматиката на родния си език? Самостойното изучаване на морфологията води до забравянето на това, че граматичните форми на частите на речта са своеобразните „кукички“, чрез които думите се свързват в изречения – в живата реч. Основното в концепцията, вложена в учебника, е именно подчиняването на морфологичните знания на синтаксиса. Наборът от форми в парадигмата на всяка част на речта прави думите, принадлежащи към нея, пригодни да заемат определени синтактични позиции. Така например в позицията на сказуемо може да влезе само лична глаголна форма, т.е. тази позиция е предназначена за думи, които носят набора от граматичните признаци лице, число и време. По аналогичен начин всяко съществително име може да заеме позиция на подлог, на пряко и непряко допълнение, на обстоятелствено пояснение, защото тези позиции изискват думи, притежаващи набора от граматичните признаци род и число. Именно отношението между набора от граматични признаци и синтактична позиция, заложено в самата езикова система, обуславя избрания в раздела подход за едновременно изучаване на граматиката на езика. В раздела изречението се разглежда като инвариантен структурен (а не словореден) модел, по който се изгражда всяко конкретно изречение на български език. За простота терминът синтактична позиция в уроците е заменен с метафората празно място. Идеята, която учениците трябва да осъзнаят, е, че при всяко конкретно изречение всяко празно място се запълва с конкретна дума или съчетание от думи. При разработката на отделните теми, свързани със синтаксиса, се изхожда от теоретичната постановка, че в изречението са налични три йерархични равнища, всяко от които е подчинено спрямо предходното: I равнище: сказуемо (в моделите на изречения в раздела и в серията от илюстрации последователно позицията му се откроява); II равнище: подлог, пряко допълнение, непряко допълнение, обстоятелствено пояснение (подчинени на сказуемото); III равнище: на определението, което би могло да се подчини на всяко от съществителните имена в предходното равнище (независимо от това, дали са в позиция на подлог, допълнения или обстоятелствени пояснения). От особена важност е учениците да схванат пълното припокриване на термините части на изречението и празни места в изречението, като при това единственото 36

известно несъответствие в този смисъл е между определението, което е част на изречението, и отсъствието на специално празно място за определение. От изключителна практическа важност за успешното осъществяване на синтактичния анализ, който се практикува в 5. клас (както и в следващите прогимназиални класове), е да се осмисли това, че определението е подчинено на съществително име и заедно с него запълва позициите от II равнище. Тристепенната структура на изречението е обвързана не само с граматичната, а и с лексикосемантичната съчетаемост на думите в речта. От какво зависи запълването на празните места в изречението? От лексемата глагол в едно конкретно изречение зависи кои от техните позиции: • задължително трябва да бъдат запълнени; • изобщо не могат да бъдат запълнени; • могат да бъдат запълнени по избор на говорещия. Така например глаголът намирам се изисква задължително да бъде запълнена позицията на обстоятелствено пояснение, тъй като в противен случай изречение с този глагол би било неграматично. Глаголът чета пък „отваря“ всички синтактични позиции, като от избора на говорещия зависи кои от тях да бъдат запълнени и кои – не, например: Иван чете книга с Петър в стаята си. Иван чете книга с Петър. Иван чете книга в стаята си. Иван чете в стаята си. Иван чете с Петър. Чете в стаята си с Петър. Иван чете. Чете. С друга валентност е глаголът тичам, който като непреходен глагол не допуска „отварянето“ на позицията на пряко допълнение. С изключително ограничена валентност са глаголи като съмна, който допуска да бъде запълнена единствено позицията на обстоятелствено пояснение – Съмна рано. На учениците никак няма да бъде трудно сами да откриват каква „валентност“ има всяка конкретна глаголна лексема. Усвояването на инвариантния модел на изречението би гарантирало успешната работа по синтаксис и в следващите класове, когато учениците ще наблюдават запълването на синтактичните позиции не само с думи и словосъчетания, а и с цели изречения. Запълването на синтактичните позиции на изреченията в текст е свързано и с избора на начина за означаване на предметите, за които се говори. В празните места на подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение в изречението могат да функционират граматични синоними – съществително име, местоимение или значещ пропуск (∅), което в текст позволява, без да се пораждат неясноти и двусмислия, да бъдат избягвани дразнещите повторения: Иван – момчето – то – ∅ (тича). Цялостната концепция за морфосинтаксиса може да бъде визуализирана чрез следната схема: 37

38 сказуемо

прилагателни причастия числит. редни местоимения

съгласувано определение

съществителни числит. бройни местоимения

подлог допълнение обстоят. пояснение

САМОСТОЙНИ ДУМИ

глаголи

изменят се по род

не се изменят по род

несъгласувано определение

изменят се по лице

не се изменят по лице

изменяеми

обстоятелствено пояснение

наречия местоимения

неизменяеми

междуметия

предлози

съюзи

имат свързваща функция

НЕСАМОСТОЙНИ ДУМИ

частици

не заемат позиция в изречението

нямат свързваща функция

заемат позиция в изречението

лексеми

При разработването на темите в уроците последователно се „движи“ моделът на българското изречение, представен и чрез серията рисунки на дворец с постепенно запълващи се зали, и чрез схеми. Тези изображения са своеобразен семантичен синоним на лингвистичната информация за строежа на изречението и частите на речта. Всъщност дворецът шеговито представя синтактичните позиции на изречението като празни стаи, които се запълват със съответстващите им части на речта. Много важно за успешния синтактичен анализ на изречението с оглед определянето на неговите части е да се следва предложеният в допълнителна колона при всеки урок алгоритъм, който регламентира следния ред на действия: • откриване на сказуемо; • откриване на подлог; • откриване на допълненията – пряко и непряко; • откриване на обстоятелствените пояснения; • откриване на определенията към подлог, допълнения, обстоятелствени пояснения. Този алгоритъм е необходимо да се следва, за да се изградят у учениците умения да запълват празните места и когато конструират изречения. При това в началото е добре учителят да задава глаголна форма, която да запълва мястото на сказуемото, например вижда. Последователно, като се използват помощните въпроси за откриване на всяка от частите на изречението, се запълват възможните останали места: – Кой вижда (въпрос за подлога) – момчето вижда; – Какво вижда момчето (въпрос за прякото допълнение) – Момчето вижда поляна; – Кога момчето вижда поляната (въпрос за обстоятелствено пояснение) – Сутрин момчето вижда поляна.

– Кое момче; каква поляна; коя сутрин (въпроси за определенията) – Всяка сутрин това момче вижда поляната с цветя. Важно е това упражнение да се изпълнява при всеки урок по синтаксис, тъй като това е гаранция да се усъвършенстват уменията за правилно построяване на изреченията в текстовете, които учениците създават. На дясната страница на всеки урок се представя парадигмата от форми на съответната част на речта. Не бива обаче да се изисква зазубрянето на тези форми от учениците, тъй като те са носители на езика. Полезно е обаче да се изпълняват упражнения за трансформации с цел учениците да осмислят взаимната заменяемост на частите на речта с еднаква синтактична служба. Например: Всяка сутрин това момче вижда поляната с цветя. Всяка сутрин то вижда поляната с цветя. Всяка сутрин това момче я вижда. Тема 16 Изречението и думите За какво служи изречението За какво служат думите в изречението Урокът е ключов не само за този дял, но и за цялостния курс на обучението по български език, защото с него се полагат основите на знанието за граматиката на езика. Изречението и думите се характеризират от функционално-информационна гледна 39

точка, която изхожда от разбирането, че думите назовават нещата в човешкия свят, а изречението, свързвайки ги, изразява информация за тези неща, която ни е необходима в общуването. Разработката на урока в учебника демонстрира избрания маниер, когато предстои изучаването на абстрактна лингвистична информация, тя да бъде подготвена чрез наблюдения върху конкретни текстове. Ако в клас се използва текстът за Пратера (или избран от учителя друг текст), може да се анализира едно изречение, като последователно се наблюдава: – какво означават думите в него, т.е. кои са нещата, назовани с тях; – кои думи са свързани по смисъл и по форма. Така в този урок текстът за Виенския пратер позволява по емпиричен път темата за изречението да се обвърже с информацията: Благодарение на свързаните в изречения думи, които назовават всички тези неща, можеш да си представиш Виенския пратер, и да се достигне до осмислянето на функциите на изречението – да предава информация за нещата чрез думи, свързани по смисъл и по форма. На лявата страница – отново чрез изтъкване на връзката между изречението и неговата функция да предава информация – се извеждат видовете изречения по цел на общуването: съобщителни, въпросителни, подбудителни, възклицателни. На дясната страница е поставен акцент върху това, че думите в езика означават предмети (в терминологичния смисъл на думата), признаци на предмети, действия, обстоятелства, при които протичат действията. Специално внимание е отделено на думите, означаващи отношения – предлози и съюзи. Така се стига до извода, че чрез думите, свързани в изречения, се дава информация за нещата, за които говорим, и за отношенията между тях. Знам и мога I блок Задачите проверяват по практически път доколко е овладяно умението за граматическото съгласуване на думите в изречение (1. задача – а); лексико-семантичното съгласуване (2. задача – а). В 3. задача се проверява разпознават ли учениците видовете изречения по цел на общуването и пунктуацията им. Останалите задачи проверяват умението на учениците да разпознават думите за означаване на предмети, признаци и действия: 4. в), 5. б), 6. б).

II блок Целта на 1. задача е да се провокира съставянето на текстове, в които учениците имат повод да употребят различни изречения по цел на общуването.

2. задача би могла да се изпълни, като учениците бъдат разделени на две групи и всяка от тях напише текст по един от двата въпроса. След изпълнението на задачата трябва да се направи извод, че дори когато се пише за едно и също нещо, информацията може да е различна. Задачата дава повод да се припомни изученото в I раздел.

3. задача е пунктуационна и проверява умението на учениците да членят текст на съставящите го изречения и правилно да поставят препинателните знаци за край на изречение.

40

Тема 17 Граматиката на езика Части на изречението Части на речта В началото на урока по забавен начин е направен опит да се изведе понятието граматика на езика. Краткият текст за приятеля от Англия трябва да се коментира, като се подчертае, че изборът на думи в него е правилен, но не са съгласувани правилно. Учениците трябва да стигнат до извода, че знаенето на езика не се свежда само до знаенето на думите в него, а преди всичко до владеенето на граматиката му, а граматиката като наука, простичко казано, описва начините за свързването на думите в изречение. Така естествено може да се стигне до това, че думите в един език се свързват по смисъл, но и по определени граматически правила. Още тук се извежда разграничението между думите като части на речта и като части на изречението. Въвеждат се и названията на морфологията и синтаксиса – двата дяла на граматиката. На лявата страница се изброяват и частите на изречението и за първи път се въвежда дворецът като символно изображение на изречението, като се обяснява и смисълът на неговите елементи. В допълнителната колона се въвежда и понятието синтактичен разбор, като се задават знаците за подчертаване на съответните части на изречението. На дясна страница се извежда понятието части на речта, като групи думи в езика, които: • означават сходни неща (предмети, признаци, действия, обстоятелства, отношения между нещата); • имат еднакви граматични признаци; • попълват определени места за частите на изречението. Най-важен е акцентът върху това, че думите от различните части на речта: • са пригодени да „влизат“ в определени места в изречението; • се различават по това, че едни могат самостоятелно да запълват празно място, а други – не. Назовани са десетте части на речта, разпределени в две групи – самостойни и несамостойни думи. Всъщност на тази страница е представена обобщено цялата лингвистична информация, която по-нататък постъпателно се разгръща в отделните уроци от раздела. Затова учителят не бива да се изкушава да изисква учениците да усвоят тази информация още в този урок, който има ролята само на подготовка на очакванията за работата по-нататък. Знам и мога I блок 1. задача и 2. задача проверяват степента на владеене на терминология, усвоявана още в началната степен и актуализирана в урока – 1. в), 2. в).

3. задача проверява осмислено ли е понятието граматика – верният отговор е б).

II блок 1. задача е за частичен синтактичен разбор – достатъчно е на този етап да се провери разпознават ли учениците сказуемото и подлога в изречението.

2. задача има за цел учениците да привикнат с ползването на модела на изречението. Още тук учителят може да обърне внимание върху това, че този модел не пред41

ставя последователността на думите в словореда на конкретните изречения – в него местата за частите на изречението винаги са разположени по един и същи начин. За да се затвърди тази представа, на учениците може да се предложи например изречението Дойде пролетта, като с помощта на учителя те трябва да бъдат доведени до това, че въпреки линейното разместване на глагола сказуемо и съществителното подлог изречението трябва да се представи чрез същия модел. сказуемо подлог 3. задача проверява доколко учениците могат да разпознават изучените до пети клас части на речта: съществителни имена, глаголи, прилагателни имена, числителни имена и наречия. В 4. задача учениците са подпомогнати с модел на едно от по-дългите изречения в текста на 1. задача, за да видят целия модел на изречението. С други думи, учениците трябва да съставят нови, различни по смисъл изречения. Важен е изводът, че всички те ще бъдат еднакви по строеж, например: Детето разгърна книгата внимателно. Слънцето огря земята ласкаво. Врабчето закълва зърната лакомо. Целта на 5. задача е учениците да стигнат до извода, че в мястото на сказуемо са попаднали глаголите от съставените изречения; в местата на подлог и пряко допълнение – съществителните имена, а в мястото на обстоятелственото пояснение – наречия. Целта на 6. задача е учениците да затвърдят знанието, че думите от една и съща част на речта имат един и същи набор от граматични признаци.

7. задача провокира учениците да осъзнаят, че думите в изреченията се свързват и граматически, и по смисъл. Решение: Детето облече пуловера. Петелът клъвна зрънцето. Слънцето огря земята. Бабата плете пуловер. Тема 18 Главни части на изречението Подлог и сказуемо Съществително име и глагол В клас урокът може да се осъществи по аналогия с телевизионното състезание, представено в учебника. На учениците се поставя въпросът какви са думите в изреченията: Слънцето изгря. Веселбата започна. Оркестърът гръмна. Деца запяха.

42

Учителят може да даде и други примери – важно е само и те да бъдат двусъставни прости кратки изречения. Чрез работата върху такива примери лесно може да се достигне до самостоятелното откриване на отношенията подлог – съществително име; сказуемо – глагол. Съществен момент в урока е начинът, по който се определят подлогът и сказуемото, тъй като те се обвързват функционално със заложената в I раздел идея за основната функция на текста да предава информация. Може да се осъществи наблюдение върху едно от изреченията, например Слънцето изгря, като се постави въпросът: За какво се говори в това изречение? Отговорът: Слънцето, дава повод да се достигне до извода, че с думата слънцето е означен предметът на изречението. С въпроса: Какво се казва за слънцето?, се откроява най-важната информация в изречението, изразена чрез думата изгря. Въз основа на това наблюдение се дефинират понятията подлог и сказуемо: В мястото на подлога винаги стои думата за основния предмет, за който се дава информация: кой е той. В мястото на сказуемото стои думата за най-важната информация, която се дава за основния предмет – какво става с него. Затова подлогът и сказуемото са главни части на изречението. В допълнителната колона е представен алгоритъм за откриването на сказуемо и подлог. При изучаването на всяка следваща част на изречението този алгоритъм се допълва с нови стъпки. На дясната страница на учениците се припомнят: – за съществителното име – граматичните категории род, число и определеност; – за глагола – лице, число и време. Новото за петокласниците е открояването на общата за съществителното име и за глагола категория число, която позволява те да се свързват, заемайки съответно позициите на подлог и сказуемо в изречение. Поставя се акцент върху това, че съществителното име в позиция на подлог диктува числото на глагола сказуемо. За да се подкрепи това знание, в хода на урока може да се изпълни задача за трансформиране на съществително подлог по число, което води до задължителна промяна и на глагола сказуемо по число: Детето пее. → Децата пеят. За разпознаването на съществителното име и глагола като части на речта се препоръчват изпитаните практически правила. При задачи за разпознаване на думи от двете части на речта именно прилагането на тези правила е по-целесъобразно, отколкото да се следват традиционните дефиниции, които определят съществителното като име на предмет, а глагола – като име на действие. Традиционните дефиниции биха могли да подведат при определянето на отглаголни съществителни: бягане, къпане, ходене и т.н. Знам и мога I блок Задачите са предимно за разпознаване на думи като части на речта – 1. в), 2. б), 3. г), 4. г), и на отношението между думи като части на речта и части на изречението – 5. в), 6. в), 7. а).

43

II блок Съдържа задачи за разпознаване на съществителни имена със специфика в рода и числото – задача 1. и задача 4. Задачи за синтактичен разбор – задача 2. и задача 5. Акцентът се поставя върху задачи, насочени към трансформиране на изречения и съставяне на изречения по определени модели – задачи 3., 5., 6., 7. Последните две задачи са свързани с членуването. Допълнително задачи за членуване могат да се включат от тетрадка № 2. Тема 19 Съставно сказуемо Просто и съставно сказуемо Специални глаголи В кратък текст са включени форми на съставно глаголно сказуемо и съставно именно сказуемо. Чрез моментите от пеенето на птицата леко може да се изведе същностното за съставното глаголно сказуемо. Схемата представя структурата на съставното глаголно сказуемо, онагледена с примери от текста. Аналогично чрез схема е представено и съставното именно сказуемо. На дясната страница на разтвора най-напред се изброяват специалните глаголи, които конструират съставното глаголно сказуемо, след което аналогично се представят и спомагателните глаголи в състава на именното сказуемо. В този урок е важно учениците да свикнат да обръщат внимание на семантиката на глаголите, за да отличават специалните глаголи от останалите и така да могат да не смесват съставно глаголно сказуемо със сложно съставно с подчинено допълнително изречение. Сравни: Прости изречения със съст. гл. сказуемо: Мога да пея. Трябва да почина.

Сложни съставни с подчинени допълнителни: Искам да пея. Мечтая да почина.

Знам и мога I блок Задачите са предимно за разпознаване на съставните сказуеми: 1. б), 2. г), 3. а), 4. в), 5. б). При тях трябва да се обърне внимание, че някои от т.нар.специални глаголи могат да бъдат самостоятелни прости сказуеми, например .... стана победителка ... и ... стана от стола...; ... състезанието продължи... и ... състезателите продължиха да бягат...

II блок Съдържа задачи за разпознаване на съставни глаголни и съставни именни сказуеми – 1. зад., както и за конструиране на съставни сказуеми по зададени специални глаголи – 2. зад. Много полезни за речевата практика са трансформационните упражнения – превръщане на прости сказуеми в съставни, напр. започна подготовка – започна да се готви – 3. задача, 4. задача, 6. задача; и обратно – на съставни сказуеми – в прости – 5 задача.

44

Тема 20 Допълнение Пряко и непряко допълнение Предлог и съществително име В учебника урокът се разработва чрез наблюдение върху информацията в един кратък текст, в който се съобщава за интересна книга. Анализът на изречението Тара получава от елфите покана дава възможност да се осмислят допълненията от информационна гледна точка – като даващи чрез сказуемото информация за предмет, свързан с предмета, който е означен от подлога. Разбира се, в клас може да се подходи и по други начини. Например може да се допълнят изречения от рода на Аз виждам (кого?), Аз чувам (какво?); Аз тръгвам (с кого?). Коментарът им ще доведе до разбирането за това, коя е смисловата роля на допълненията в изречението. Схемите и дворецът на изречението показват кои места запълват прякото и непрякото допълнение. И в този урок е предложен алгоритъм, в който чрез последователни стъпки по-лесно се откриват допълненията в изречението. Втората част на урока – Предлог и съществително име, трябва да открои кои части на речта влизат в местата на прякото и на непрякото допълнение. Става ясно, че съществителното име освен мястото на подлог заема и местата на прякото и на непрякото допълнение – място, в което влиза заедно с предлог. Съществителното име като част на речта вече е характеризирано в предходния урок. В този урок акцентът трябва да падне върху предлога като част на речта. Семантиката на предлозите става нагледно ясна и чрез шеговитите картинки с котето, което е на масата, под масата , над масата. В урока би могло да се припомнят знанията за представките и да се съотнесат с предлозите поради общата им семантика. В края на урока, но не и по важност, е поставен проблемът за членуването на имената от м.р., ед.ч. в мястото на подлог и в мястото на допълнение. В тетрадка № 2 – в упражненията за членуване, могат да бъдат решени допълнително задачи за членуването. Знам и мога I блок Съдържа много задачи, които проверяват разпознаването на прякото и непрякото допълнение с оглед на заеманото място, като по този начин се актуализират и знанията за мястото на подлога и на сказуемото.; за разпознаване на предлозите – 1. а), 2. г), 3. в), 4. г), 5. г), 6. а), 7. в), 8. в), 9. в.)

II блок Съдържа задачи за разпознаване – 1., 4. Голям брой задачи са насочени към умението на учениците да свързват адекватно местата в изречението с прякото и непрякото допълнение: – чрез анализ на изречения – зад. 2.

– чрез самостоятелно измисляне на изречения – зад. 3., 5.

45

Тема 21 Обстоятелствено пояснение Мястото на обстоятелственото пояснение Наречие Изясняването на същността на обстоятелственото пояснение става по лек и непринуден начин. Даден е текст, наситен с обстоятелствени пояснения. Задава се задача те да бъдат отстранени от текста. По този начин се стига до определението на обстоятелственото пояснения като означаващо обстоятелствата, при които се извършва действието. С едно изречение от текста – Най-после Еднорога спря пред пропастта, обстоятелственото пояснение се включва в модела за местата, респективно в двореца се запълва още едно място, като се уточняват частите на речта, които могат да заемат това място – съществителното име и наречието. Видовете обстоятелствени пояснения могат да се уточнят отново чрез текста, като се задават съответните въпроси кога, къде, как, защо, колко. В допълнителната колона, както и в предишните уроци, е зададен алгоритъм за откриването на обстоятелствените пояснения в изречение. Учениците трябва да бъдат приучени в точна последователност да спазват предвидените стъпки на синтактичния анализ. Във втората част на урока вниманието се насочва към наречието като част на речта, която може самостоятелно да запълва мястото на обстоятелствено пояснение. Това е повод да се обърне специално внимание, че мястото на обстоятелственото пояснение може да се запълва по два равностойни начина – с наречие или със съчетание от предлог и съществително име. В хода на урока могат да се представят синтактични синоними, при които мястото на обстоятелственото пояснение е запълнено по различен начин – с наречие и с предлог и съществително име, без това да променя значително смисъла: Той реши задачата лесно. Той реши задачата без усилия. Те ще дойдат скоро. Те ще дойдат след час. Важен акцент в урока е разграничаването на наречието и прилагателното име – в някои случаи омонимичните им форми затрудняват учениците при разпознаването им. Важно е да се обърне внимание, че дали дадена форма е на прилагателно име в ср.р., ед.ч. или на наречие, може да се разбере в контекста на изречението – според синтактичната служба на съответната форма в него. За целта могат да се направят наблюдения върху двойките изречения, използвани в учебника. С практическа важност са правописните акценти, с които завършва урокът. За да се упражни слятото и полуслятото писане на някои наречия, най-добре е да се направи диктовка. Знам и мога I блок Задачите проверяват разпознаването на обстоятелственото пояснение като част на изречението и на начините, по които неговото място е запълнено – чрез наречие или чрез съчетание от предлог и съществително име: 1. г), 2. а), 3. в), 4. б), 5. а), 6. в), 7. а), 8. в).

46

II блок Задачите са за разпознаване на наречия – 1. задача, 3. задача (в нея вниманието е насочено към разграничаването на наречия и прилагателни имена). Задача 2. изисква трансформация с цел предаване на информация, означена чрез предлог и съществително име, чрез наречие: в утрешния ден – утре. Интересна е 4. задача, според която всеки ученик, отговаряйки на въпросите от анкетата, неминуемо ще състави текст, съставен от изречения с обстоятелствени пояснения. Практически полезни са 5. задача и 6. задача, в които се упражняват правописът на наречия (5. задача) и употребата на думи и съчетания – обстоятелствени пояснения в създаден от учениците текст. Тема 22 Определение Определението в изречението Части на речта за означаване на определение Най-важното в този урок е това, че се въвежда знанието за запълването на празно място в изречението вече не само с една дума, а със съчетание от думи в подчинителна връзка – съществителното име и неговото определение. Илюстрацията в урока – дворецът на изречението, шеговито представя определението в ролята на „слуга“ на останалите части на изречението – подлога, допълненията и обстоятелственото пояснение. Много важно е при коментара на илюстрацията на учениците да се обърне внимание върху това, че определението няма свое отделно място в изречението, а винаги придружава съществително име, без значение в коя от позициите влиза то. В този смисъл определението се разглежда като второстепенна част на изречението от втори порядък в сравнение с останалите второстепенни части. За да се осмислят функциите на определението, се работи с изречения без и със определения. Обичайният, въведен дотук модел на изречението, ясно показва запълването на местата на подлога, на допълнението и на обстоятелственото пояснение с повече от една дума. Определението винаги е „прикачено“ към съществително име, с което заедно означават един предмет. Това знание може да се затвърди чрез наблюдения върху двойки изречения от типа: Детето откъсна ябълката. Детето откъсна червената ябълка. Коментарът, който трябва да съпътства наблюденията, ще доведе учениците до извода, че и в първото изречение ябълката означава един предмет, и във второто изречение червената ябълка означава един предмет. Урокът е важен, защото в него се откроява идеята за подчинителни отношения между думите в изречението. Този акцент подготвя открояването на идеята за съчинителни отношения между думите в изречението, представена в урока за еднородни части, който следва. Морфологичният аспект на урока – на дясна страница, насочва вниманието към прилагателното име и числителното име като части на речта, които могат да бъдат определения. За да не се натрупва прекалено много материал, в този урок се посочват само общите граматични признаци на прилагателните и числителните. Видовете прилагателни – качествени и относителни, са представени тук, видовете числителни – в следващия урок – Видове определения.

47

В този урок трябва да се актуализират знанията за граматичната категория род и по-точно за това, че изученото вече съществително име има постоянен род, а за разлика от него прилагателното име се мени по род според рода на съществителното, на което е определение. Именно тази особеност на прилагателното име по отношение на рода го прави пригодно да се съгласува със съществително в подчинителна връзка. Предложените илюстрации на продавачи на ябълки могат леко да разкрият разликата между качествените и относителните прилагателни. На учениците може да се постави задача да опитат да степенуват прилагателните, вписани в табелките на всяка от двете илюстрации. Така езиковото им чувство няма да позволи да приемат форми като петрички, по-петрички, най-петрички. Знам и мога I блок Задачите са за разпознаване на определение – 1. в), 2. г), 3. а), 4. г), 5. в).

II блок 1. задача има за цел учениците да осмислят важността на прилагателните имена за смисъла на текста, а също така проверява усвоени ли са знанията за видовете прилагателни – качествени и относителни.

2. задача изисква учениците да разширят изреченията от текста с прилагателни имена, след което да направят синтактичен разбор на всяко от тях. Подобна задача може да се изпълни и с друг текст, но е важно предварително да бъдат обмислени изреченията в него, за да се работи с ясни и чисти синтактични конструкции, които не биха затруднили или объркали учениците.

3. задача насочва вниманието към лексикалната съчетаемост на съществителни и прилагателни, а също така поставя акцент върху членуването – когато предмет в текста е означен само със съществително име и когато е означен със съчетание от прилагателно и съществително име.

4. задача упражнява умението да се членува правилно. Работата в тази посока може да продължи и с изпълнение на задачи от 2. учебна тетрадка.

5. задача спомага да се осъзнае ролята на прилагателните имена в текстове описания. Важен акцент в нея е вниманието към правописа на някои сложни прилагателни (от типа кадифеночерни, светложълти, гладкокосместо). Тема 23 Видове определения Съгласувано и несъгласувано определение Числително име Най-напред се изяснява понятието съгласувано определение, като се работи с примери (рилски върхове), които позволяват трансформация, чрез която се изяснява понятието несъгласувано определение (върховете на Рила). Специално внимание се обръща на членуването на думите съгласувани определения. Практиката показва, че много по-трудно учениците разпознават несъгласуваните определения и затова в урока трябва да се акцентира именно върху тях. Представени са двата механизма на свързване на несъгласуваното определение с определяемата 48

дума съществително – чрез предлог (топка от сняг) и чрез прилагане (топка сняг). Най-полезни в този урок са упражненията за трансформации от типа: шоколадово блокче – блокче от шоколад – блокче шоколад ледена буца – буца от лед – буца лед. Наблюденията върху подобни примери ще откроят това, че получените при трансформациите изрази невинаги са синонимни по смисъл: бирена бутилка – бутилка с бира – бутилка бира. Включването на приложението в урока за видове определения е напълно съзнателно, тъй като то по същество е вид определение, за което е присъщ специфичен механизъм на свързване с пояснената дума – прилагането. Като се има предвид, че учениците се затрудняват да разграничават приложението от определената чрез него дума, тъй като и двете са съществителни, може да им се препоръча следният лесен тест за проверка: съчетанието, в което се търси приложението, се превръща в множествено число (или обратното), например парче шоколад – парчета шоколад; думата, която не се променя по число, е приложение. Дясната страница от урока е на тема Числително име. Причината за този избор е, че числителното име е част на речта, която в изречението е съгласувано определение. Акцентът в тази част от урока трябва да се постави върху употребата на числителните имена в текст, тъй като в речевата практика се допускат грешки при някои по-особени форми, чрез които се означават признаците одушевеност и неодушевеност, напр. двама ученици, а не два ученика. Практическа стойност имат и предложените уточнения за изговора и изписването на някои числителни имена в текст. Знам и мога I блок Задачите проверяват осмислена ли е същината на изучените в урока явления и дали учениците могат да разпознават видовете определения: 1. в), 2. б), 3. в), 4. г), 5. а), 6. г), 7. в), 8. а), 9. в), 10. в).

II блок 1. задача е за разпознаване на числителните имена в един интересен текст – загадка, и за определяне на граматическите им признаци. Интересно наблюдение може да се направи върху съществителните в текста, образувани от числителни имена. Задачата дава повод да се обърне внимание върху това, че правилни са деветка, десетка, а не девятка, десятка.

2. задача също насочва вниманието към възможността от числителни имена да се образуват съществителни. Добре е да се направи наблюдение върху това, каква е разликата между граматичния облик на получените двойки сродни думи.

3. задача е практическа – цели да се отработи умението на учениците да изписват числителните имена по два начина.

4. задача и 5. задача са за синтактичен анализ с цел откриване на съгласувано, несъгласувано определение и приложение в изречения.

6. задача изисква по зададени двойки думи да се образуват подчинителни словосъчетания, съдържащи трите вида определения, след което с тях да се съставят изречения. Възможно решение: 4. Книга за учителя по български език за 5. клас – М. Васева

49

буца и лед: буца лед, ледена буца, буца от лед От ръба на скалата се виждаше буца лед. Ледената буца се сгромоляса с трясък. На перваза се образува буца от лед.

7. задача е за трансформация на приложения в съгласувано определение. Възможно решение: Лъч светлина нахлу в стаята. Светъл лъч нахлу в стаята Майсторът му постави топче глина вместо нос. Майсторът му постави глинено топче вместо нос. Край пътя се белееха преспи сняг. Край пътя се белееха снежни преспи. Сложих в чая три бучки захар. Сложих в чая три захарни бучки. Поръчах си три топки сладолед. Поръчах си три сладоледени топки. Тема 24 Частите на изречението и личното местоимение Личното местоимение в местата на изречението Форми на личното местоимение Този урок актуализира знанията за съществителното име като част на речта, заемаща определени празни места – на подлог, на пряко и непряко допълнение, на обстоятелствено пояснение. Това е необходимо, за да се изведе разбирането, че личните местоимения са, така да се каже, синтактичен синоним на съществителните, т.е. те могат да запълват същите синтактични позиции като съществителните имена. По тази причина личните местоимения могат да бъдат наречени местоимения съществителни. Много лесно тази аналогия във функциите на съществителното име и на личното местоимение в изречението може да се демонстрира чрез трансформации на изречения в текст: Лисицата споделя с Принца своите мисли за приятелството. Тя

с него

тях / ги

за него

Тъй като програмата изисква да се въведе понятието падеж, в урока същността му е демонстрирана чрез схема, която представя различните падежни форми на личното местоимение, пригодени именно да запълват определени синтактични позиции.

50

сказуемо

подлог аз ти той

пр. доп. мене (ме) тебе (те) него (го)

непр. доп. (на) мене (ми) (на) тебе (ти) (на) него (му)

обст. п. (към) мене (към) тебе (към) него

В допълнителната колона е препоръчан лесен начин за определяне на падежа на местоименните форми – чрез задаване на въпроси. На дясната страница в урока е представена пълната парадигма на личното местоимение. Парадигмата е представена, за да получат учениците представа за целия набор от форми на личното местоимение, но не бива да се изисква зазубрянето є и превръщането є в основен предмет на изпитване. Акцент е поставен върху онези граматични признаци, които го правят аналог на съществителното име (род в 3 л. и число). Вниманието се насочва и към граматичните признаци, които го различават от съществителните имена по признака лице, за което е необходимо да се актуализират знанията за лице на глагола. В тази връзка се актуализират и знанията за елементите на речевата ситуация, които имат пряко отношение към личното местоимение – за говорещия (аз, ние), слушащия (ти, вие) и предмета на общуването (той, тя, то; те). Знам и мога I блок Задачите проверяват доколко учениците могат да разпознават местоименните форми и осмислят връзката между синтактичните позиции и формите за падеж: 1. б), 2. в), 3. а), 4. в), 5. б), 6. в).

II блок 1. задача и 3. задача са за трансформация на изречения със съществителни имена в изречения с местоименни форми.

2. задача и 5. задача изискват откриването на местоименни форми в три текста. Особено интересна е 2. задача, за чието решаване е необходимо да се актуализират знанията за речева ситуация – за предмет и означаването му в текст. При решаването є учениците трябва да направят наблюдения върху четирите предмета, за които се говори в текста – шопа, яйцата, прасето и прасетата. От учениците може да се изиска означенията на тези предмети да се представят като отделни вериги: шоп – той – шопът – ми – ми; яйца – ги – ги – тях; прасе – го – го – то; прасета – те – свине.

4. задача е за съставяне на изречения с местоименни форми по зададени граматични признаци.

51

Тема 25 Частите на изречението и въпросителното, относителното, показателното местоимение Въпросителното, относителното, показателното местоимение в местата на изречението Форми на въпросителното, относителното, показателното местоимение Методически урокът е аналогичен на урока за личното местоимение. Най-напред в текст се откриват форми на въпросителното, относителното и показателното местоимение, а след това тези форми се обвързват с функциите им да изпълняват определена синтактична служба. Важно е учениците да разберат, че някои от тези местоимения имат специални падежни форми, които са активни в българския език – напр. кой (позиция на подлог) – кого (позиция на допълнение) – на кого (позиция на непряко допълнение). Специално внимание трябва да се обърне на това, че за разлика от личните местоимения въпросителните, относителните и показателните местоимения могат да бъдат съгласувани определения към съществително: Кой глас чуваш? Погледнах Ани, чийто шал е червен. Познавам това момиче. От практическа гледна точка най-важно е учениците да усвоят правилото за употреба на формите кой – кого. В тетрадка № 2 е предложен лесен начин за проверка, аналогичен на проверката за пълен и кратък член – със замяна на формата, която поражда колебание с той или него. Ако при замяна с той изречението звучи правилно, търсената форма е кой; ако при замяна с него изречението звучи правилно, търсената форма е кого. На дясната страница в урока са представени парадигмите на разглежданите местоимения. И при тях, както и при личните местоимения, не бива да се изисква зазубрянето им и не бива да се допуска самоцелно изпитване върху тях. Акцент е поставен върху онези граматични признаци, които ги правят аналог на съществителното име (род и число). Специално внимание в урока се обръща на механизмите на съгласуване по род и число на формите на относителното местоимение който и чийто, като се откроява разликата: – който (когото), която, което, които се съгласуват по род и число със съществително име от предходното просто изречение: Иво е човек, който не мисли много.

– чийто, чиято, чието, чиито се съгласуват по род и число със съществителното име, което стои непосредствено след тях: Това е човекът, чийто билет спечели. Тъй като често се допускат правописни грешки при формите на относителното местоимение, подходящо е освен задачите към урока да се решат и задачите за правопис на думи с И и Й от тетрадка № 2. Знам и мога I блок Задачите са за разпознаване на форми и за проверка на правописните умения: 1. б), 2. б), 3. а), 4. в), 5. в), 6. б) 7. а).

52

II блок 1. задача е за разпознаване на местоименията в текст, като се изисква обяснение на употребата им.

2. задача е за работа в екип и предполага състезание по отбори, при което се задават въпроси и се очакват отговори, в които да се употребят изучаваните местоимения.

3. задача отработва книжовната норма за употреби на кой, кого, както и на правописните особености на кой, кои; който, които; чийто, чиито.

4. задача изисква трансформации, при които от две прости изречения се съставят сложни съставни с подчинени определителни със синтактична връзка форма на относително местоимение. Учудващото въвеждане на относителните местоимения който, чийто, какъвто в програмата за 5. клас, където е предвидено изучаването само на просто изречение, задължително налага такава трансформация, без да се обяснява теоретично понятието сложно съставно изречение. Тема 26 Еднородни части в простото изречение Съчинително свързване в простото изречение Безсъюзно и съюзно свързване на думи. Съюзи Урокът е въведен чрез много благодарен с оглед на темата текст – откъс от „Историята на доктор Дулитъл“, текст, в който се наблюдават много изброявания. Именно от осмислянето на механизма на изброяването леко се преминава към въвеждането на понятието еднородни части. Текстът позволява да се види и това, че еднородните части могат да се появят в различни синтактични позиции – във всяко празно място освен това на сказуемото: подлог

сказуемо

допълнение

обст. поясн.

Кучетата, котките и децата

следвали

доктор Дулитъл

Доктор Дулитъл

обичал

кучетата, котките и децата

Доктор Дулитъл

прекарвал

дните

сред кучетата, котките и децата

Доктор Дулитъл

обичал

кучетата, котките и децата

силно и искрено

из целия град

Темата за еднородните части благоприятства да се въведат понятията съчинително съчетание и съчинителна връзка. Уместно е да се актуализира понятието подчинителна връзка, вече неведнъж откроявано при въвеждането на второстепенните части на изречението. Така учениците ще могат да осмислят, че думите, свързани съчинително, заемат едно и също синтактично място. Това на свой ред налага да се припомни, че определението и поясненото от него съществително име също заемат обща позиция. Сравнението между двата случая налага извода, че в първия 53

– при еднородни части, става дума за равнопоставеност между думите в съчинителна връзка, а във втория – при определение и пояснено от него съществително, за неравнопоставеност между думите в подчинителна връзка. Темата за еднородни части предполага изясняването на съюзите като част на речта. Ето защо на дясната страница са представени двата начина за свързване на еднородни части – съюзно и безсъюзно. Във връзка със съюзното свързване, както сочи терминът, се изясняват функциите на съюза в изречението и се представят съчинителните съюзи. Важен практически акцент в урока е изясняването на пунктуацията на еднородни части при съюзно и при безсъюзно свързване. Знам и мога I блок Задачите са за разпознаване на еднородни части в различни синтактични позиции: 1. б), 2. в), 3. б), 4. а), 5. в).

II блок: 1. задача и 4. задача са за синтактичен анализ, като в 4. задача вниманието е насочено и към пунктуацията на еднородните части.

2. задача и 5. задача са за трансформация на текстове – съответно за съкращаване на еднородни части и разширяване чрез еднородни части. Тези задачи подготвят и практическата работа върху текст описание, където често се употребяват еднородни части (раздел Моите текстове).

3. задача е за съставяне на изречения по зададени модели с цел упражняване на съюзно и безсъюзно свързване. Възможно решение: Иван и Петър видяха Стоян в киното. Принцесата взе короната бавно и тържествено. Нашумялата и хвалена книга зарадва момичетата и момчетата. Иван видя големия и красив кораб. Важно е при създаването на изречения с повече от едно съгласувано определение към едно и също съществително име да се разграничават еднородните (голям и красив кораб) и разнородните (красива кристална ваза) определения. В такива случаи трябва да се прави проверка. Ако между двете определения може да се постави съюзът и, без това да нарушава смисъла – това е сигурно доказателство, че определенията са еднородни. Тема 27 Думи без места в изречението Междуметията и частиците в изречението Междуметия и частици Дотук учениците вече знаят, че частите на речта, които познават, влизат в някое от местата на изречението. Последни от частите на речта се изучават междуметията и частиците, които остават извън тези места, т.е. обикновено не заемат нито една от синтактичните позиции. Именно поради тази си особеност те са обединени в един урок, макар че семантично са твърде различни. Ето защо препоръчително е в урока да се разгледат последователно. За разлика от предходните уроци по морфосинтаксис в този урок може да се за54

почне от дясната страница и най-напред да се изясни семантиката на междуметията като части на речта, означаващи чувства, подбуди и подражания на звуци. След това може да се премине към лявата страница на разтвора, за да се осмисли ролята на междуметията в изречението. В учебника трите възможности са демонстрирани чрез модели: – когато са включени в изречение с други думи и не заемат никое от местата в него: Ауу, вие много сте пораснали! сказуемо Ауу,

сте пораснали подлог

обст. поясн.

вие

много

– когато сами образуват изречение: Ох!/ Ау!/ Леле!/ Мале! Гошо счупи прозореца.

– когато в по-редки случаи могат да заемат всяко място в изречението: Котката му отвръщаше с мяу. Това мяу плашеше врабчето. сказуемо

сказуемо

отвръщаше

плашеше

подлог

допълнение

обст. поясн.

подлог

допълнение

Котката

му

с мяу

това мяу

врабчето

След като е осъзната функцията на междуметията в речта, за учениците може би ще бъде любопитно да научат повече как са произлезли тези думи (дясна страница). В урока е обърнато внимание и на правописа на междуметията: – междуметия, в които има удължен звук, буквата за него се повтаря – мууу, шшшът, аууу; – сложни междуметия, образувани от равноправни части, се пишат полуслято– леле-мале, шушу-мушу, хоп-троп, тик-так, чук-чук; Аналогично на изясняването на междуметията се подхожда и към частиците. По принцип тази материя е трудна за разбиране от учениците поради семантиката на частиците да не назовават нещата, за които говорим, а отношението ни към тях или отношения помежду им. От друга страна, формално една част от частиците прилича на наречията, от които произхождат като например, именно, просто, вероятно, естествено, наистина. Тест за разграничаването им едни от други е, че за разлика от наречията частиците могат да се местят на различни места в изречението и да се отнасят към различни думи в него, като по този начин променят смисъла: Децата още чакат подаръци. Вчера купих още подаръци.

55

Някои частици (ли, нали, дали, дано, нека) са специално предназначени за превръщане на съобщителни в подбудителни и въпросителни изречения: Сравни: Ще дойдат по-рано. Ще дойдат ли по-рано? Ще дойдат по-рано, нали? Дано дойдат по-рано! Нека дойдат по-рано! От трети вид пък са частиците, които въвеждат в изречението и се отнасят към него като цяло. Те заемат първо място в него: Ето децата дойдоха.

Ами не видях децата.

След като учениците се запознаят със семантиката на частиците (дясна страница), може да се премине към синтаксиса (лява стр.), за да се изясни, както стана дума, че частиците не заемат никое място в изречението, но уточняват смисъла му. Те могат да се отнасят: – към всяка дума в изречението: Пак дядото отишъл за риба. (не някой друг, а дядото) Дядото пак отишъл за риба. (отново, за пореден път) Дядото отишъл пак за риба. (точно за риба, а не за друго) – към цялото изречение: Ето слънцето изгрява. Не, няма да дойдем. Естествено ще бъдем точни. Упражненията с такива изречения усъвършенстват езиковия усет на децата, способстват за постигането на по-добра нюансираност на текста с оглед отношението на говорещия към казаното в него. В урока може да намери място и тетрадка 2. – правилото и задачите за двойното н, тъй като правописен проблем често се поражда при частици от вида именно, обикновено и др. Знам и мога I блок Задачите са за разпознаване на междуметия и частици от различни сходни по семантика или звуков състав части на речта: 1. б), 2. а), 3. г), 5. в), 6. в). Задача четвърта е за правопис: 4. а) II блок: Задача 1. е за разпознаване на частици, уточняващи смисъла. В нея се усвояват контексти, характерни за употребата на частици от този вид. Синтактичният анализ ще подкрепи първоначалното откриване на частиците. Задача 2. е за разграничаване на частиците от наречията. И в нея чрез въпросите 56

за синтактичен анализ може да се откроят частиците от наречията. Така в първото изречение обикновено е частица, а във второто – наречие. Задача 3. е насочена към трансформация на съобщителни изречения във въпросителни чрез частиците ли, дали. Задача 4. предлага примери, в които междуметията заемат определена синтактична позиция: подлог, непряко допълнение, пряко допълнение и обстоятелствено пояснение. Задача 6. изисква съставяне на изречения, като частицата пък се намира на различно място в реда на думите в изречението. Обсъжда се различието в смисъла на изреченията, породено от мястото на частицата в тях.

4. раздел

МОИТЕ ТЕКСТОВЕ. ПРАКТИКУМ

Обща характеристика Този раздел е насочен към предвидените в ДОИ компетентности, свързани с устната и писмената реч на учениците. Със силна практическа насоченост са разработени всички теми, залегнали в програмата, поради което и разделът има уточняващо заглавие Практикум – един термин, с който авторите работят и в своите учебници за останалите класове на средното училище досега. Новото в този дял е ориентацията на уроците към технологичните умения на учениците при възприемане и създаване на текстове. Стъпка по стъпка се отработват тези умения при всеки урок. Работата с алгоритми – инструкции за изпълняване на последователни стъпки, се налагат с оглед на малката възраст на децата и са в зависимост от типа текст, върху който се работи във всеки урок. Ето защо специфичните алгоритми тук ще бъдат описвани при отделните уроци. Разполагането на всеки урок на лява и дясна страница – в два разтвора, и тук се използва функционално. В първия разтвор на лява страница обичайно се разполагат текстовете за четене, а на дясна се предлагат модели за анализ на тези текстове, както и примерно изпълнение на конкретната технологична дейност, която ще подпомогне създаването на ученическия текст, предвиден в урока. Вторият разтвор е озаглавен Опитвам самостоятелно, тъй като чрез него се дава възможност учениците да отработят заложеното в първия разтвор. Тук по-силно се акцентира и върху езиковите особености на ученическите текстове, за които често се дават насочващи съвети в рубриките Важно и Полезно е да знаеш. Уроците от IV раздел, както се вижда в примерното разпределение, се вместват между останалите уроци през цялата учебна година.Учителят може и да повтаря някои от тях опресняващо, когато учениците отново пишат съответния жанр текст. Характерен за IV раздел е и подборът на автентични текстове, написани от деца на възрастта на петокласниците. Това решение е продиктувано от разбирането, че такива текстове отразяват мисленето и по-общо – психичния живот на децата. Тези текстове са отворени към съвремието и към непосредствената житейска практика на учениците. С една дума – приближават училището към реалното общуване на петокласниците.

57

Тема 28 Самопредставяне, поздравление, покана Самопредставянето и ситуацията на общуване Езикови средства за самопредставяне, поздравление и покана Урокът предлага подходящ вариант за навлизане в темата за самопредставянето чрез приказката за глупавия мъж. Неуместното представяне на персонажа му навлича серия от беди в редицата от ситуации, представени в текста в комичен план. Приказката може да се разпредели по роли и да се прочете. Разбира се, урокът може да започне и по друг начин – след описана от учителя ситуация няколко ученици „да изиграят“ своето самопредставяне. В по-нататъшното развитие на темата в урока се обсъждат сполуките и несполуките в изиграните етюди. Така непринудено се стига до същината на урока: да се осмислят уместното и неуместното общуване. Независимо от избрания вариант при всички случаи ще се наложи да се актуализират знанията за компонентите на речевата ситуация. Ето защо този урок може да бъде проведен непосредствено след 6. урок, с който се приключва темата за речевата ситуация, още повече че този урок е за целите на общуването, които имат пряко отношение към самопредставянето. Урокът е и добър повод за практикум върху официалното и неофициалното общуване, чието уместно осъществяване е признак на културата на индивида. В този контекст се включва и изработването на поздравление и покана. В клас може да се използват ситуациите и текстовете от урока, но може и да се описват ситуации, които етюдно да бъдат разигравани. Апробациите на този урок показват жив интерес на петокласниците към такъв своеобразен театър. В хода на урока може да се тръгне и от текст към ситуация – по зададен текст да се определи за какви ситуации е уместен. Опитвам самостоятелно Вторият разтвор е насочен към самостоятелно прилагане на уменията, както и за разширяване на знанията и усъвършенстване на уменията по темата на урока. На лявата страница се прави наблюдение върху начина на самопредставяне в художествен текст. Откъсът за първата среща на Елин-Пелиновите герои Ян Бибиян и Фют е благодарен за подобно наблюдение. Вниманието трябва да се насочи към думите на разказвача, съпровождащи репликите на героите. В тях обичайно разказвачът описва ситуацията на общуване. Това наблюдение има практически смисъл за преразказването на художествен текст с пряка реч. Много често учениците в такъв случай се задоволяват само с обичайното каза и отговори. След работата върху текста естествено се налага изводът: – чрез репликите всеки от героите представя себе си;.

– чрез коментара, който съпровожда репликите, се описва ситуацията на общуване. На умението да се обръща внимание на ситуацията на общуване в наративните текстове е посветена първата задача за упражнения. В друг откъс от романа „Ян Бибиян“ учениците трябва да „отгатнат“ липсващия коментар на разказвача. На дясната страница на урока в колона продължава работата върху преразказ, като този път вниманието се насочва към конкретизирането на позата, мимиките, движенията на героите, тъй като те са важни за пълнотата и живостта на преразказа.

58

Четвърта задача предвижда изработване на покана и поздравление, като учениците са подпомогнати с подходящи изрази като Приятно ми е да..., Имам честта да..., Поздравявам ви с...; Приемете моите поздравления за...; Моля да ме извините (а не извинявам се). В колона са представени автентични текстове на деца, които се самопредставят в интернет. Тези текстове могат да стимулират петокласниците също да изработят свои текстове за самопредставяне. Тема 29 Диалогът Информацията в диалог Как да завържем разговор Предложеният в началото на урока диалог за футбола дава възможност да се осмислят понятията: – факти: Гледала съм по телевизията. На стадиона съм за първи път.

– мнения и оценки: Не е ли доста глупава игра; В никакъв случай; Напротив... Футболът е много умна колективна игра...

– чувства: Ооо! В никакъв случай! Аууу! Гооол! Бравооо! Въз основа на диалога се извеждат и основните комуникативни практики: задаване на въпроси и отговаряне на въпроси, съобщаване на факти и възприемане на факти, представяне на свое мнение и изслушване на чуждо мнение, изразяване на отношение и възприемане на отношение на друг. На дясната страница на разтвора са предложени конкретни фрази и подходящи теми за повеждане на разговор с непознат. Така темата за диалога се обвързва с темата от предходния урок за самопредставянето, а също и с темите от първия раздел за речева ситуация и по-конкретно – за цел на общуването. Опитвам самостоятелно Вторият разтвор от урока съчетава полезни за успешното общуване съвети, свързани с културата на диалога, и задачи, които изискват прилагането на усвоените речеви умения. Полезните съвети засягат начина, по който може да се изрази съгласие или несъгласие, като специално се отбелязва неефективността на нагрубяването и надсмиването. Вниманието се насочва и към може би най-важното за един диалог – разбирането на смисъла от страна на слушащия. Изтъква се важността на умението да се обясни неясното за събеседника чрез синонимна замяна или пък чрез описване на значението на непознатите за него изрази. Важен е акцентът в рубриката Полезно е да знаеш, който цели предпазване от употребата на паразитни фрази – сигурен етикет за ниска култура. Предложените задачи имат подчертано практическа насоченост и насочват вниманието към интонацията в разговор (1. задача), избора на подходящи и посочването на неподходящи фрази в съответствие с речевата ситуация (2. задача). 3. задача представя диалог от „Карлсон, който живее на покрива“ и дава повод да се направи извод, че речта на героите дава отлична представа за това, какви са те, какви са характерите им (за чистосърдечието и наивността на Дребосъчето и самохвалството и веселия нрав на Карлсон).

59

Обща характеристика на 30., 31., 32., 33., 34., 35. урок Последните шест урока в учебника имат обща функция, която обуславя и общата специфика на еднотипното им построяване и графично оформяне. Тяхното предназначение, от една страна, е да развиват уменията на петокласниците за възприемане на чужд текст: – от гледна точка на жанрова специфика – на приказка и разказ; – от гледна точка на функционално-смислов тип реч – на текст описание и текст повествование. От друга страна, работата с предвидените в уроците текстове (на лява страница на първия разтвор от всеки урок) дава възможност да се развиват уменията за продуциране на предвидените в програмата ученически текстове: – подробен преразказ на приказка (30. урок); – подробен преразказ на разказ (31. урок); – съчинение разказ на преживяна случка (32. урок); – съчинение описание по наблюдение (33. урок); – съчинение разказ и съчинение описание по въображение (34. урок); – отговор на въпрос (35. урок). Тези уроци са изградени по общ модел: в първия разтвор – в широката колона на лява страница на първи разтвор се разполагат изходни текстове, като една част от тях – в 30., 31. урок, са за преразказ, а в останалите уроци представят примерни образци за различните видове съчинение; – в допълнителната колона (тясна) на лява страница на първи разтвор са представени инвариантни модели на съответните типове текстове; – на дясна страница в първи разтвор инвариантният модел е конкретизиран в алгоритъм, чрез който се работи върху изходния текст в зависимост от темата на урока. Съзнателно е търсено визуалното успоредяване на елементите от инвариантния модел и съответстващите им елементи от конкретизацията. Така например срещу първия абзац на приказката от 30. урок е разположен първият елемент от структурата на вълшебната приказка (по модела на В. Проп) – 1. Изходна ситуация – представят се героите, които живеят щастливо. Срещу него – съответно е разположена първата точка от плана на приказката „Златното момиче“ – 1. Едно семейство живее щастливо, но смъртта на майката променя живота му. Към всяка точка от плановете са изведени ключовите думи за подтемата на съответната част от изходния текст.Това е особено полезно за подпомагането на езиковата реализация на ученическите текстове. Методически препоръки за хода на работата: – прочит на цялостния изходен текст; – прочит на първата смислова част (първия абзац) от изходния текст и на съответстващия му текст от допълнителната колона и веднага след това – на съответстващия текст от дясната страница (конкретизиращ инвариантния текст); – осъществяване на работата по предходната стъпка за всяка следваща смислова част. във втория разтвор – в рубриките Важно и Полезно е да знаеш са представени полезни съвети, свързани със смисъла, постройката и добрия езиков изказ на създаваните от учениците текстове; 60

– предложени са и задачи, чието решаване ще подготви успешното създаване на съответните ученически текстове. При създаването на този раздел и особено на разглежданите уроци авторите, както и в останалите си учебници, целенасочено са се стремили да обвържат обучението по български език с обучението по литература. Тема 30 Преразказ на приказка Вълшебна приказка Подробен преразказ на приказка За изходен текст в урока е избрана приказката „Златното момиче“, която е включена в програмата по литература с варианта „Златната мома“. Спрямо нея е приложен моделът за изграждане на вълшебната приказка на Владимир Проп, който се оказва достъпен за децата от тази възраст. Приказката е подходяща, тъй като е триходова и това позволява да се работи с по-голямата част от текста є. Най-напред с първия ход – изпращането на завареното момиче в гората. С втория ход не се работи в учебника, тъй като той е напълно идентичен с първия. Необходимо е, когато при анализа на текста се прилага моделът на Проп, да се изяснят някои от основните термини за герои, с които учениците ще работят. Спрямо тях трябва да се идентифицират героите от разглежданата приказка: – герой вредител – мащехата – лъжегероят – доведената дъщеря – добрият герой – заварената дъщеря – герой дарител – бабичката – герои помагачи – гадинките на бабичката – вълшебни средства – реката, сандъчето В клас урокът може много добре да се осъществи, ако всички работят с учебника, а в тетрадките се запише планът заедно с ключовите думи. Въз основа на плана всеки ученик може да изработи своя преразказ. Подобен тип дейност се предвижда и в 1. учебна тетрадка (1., 2., 3. урок), където работата върху преразказ на приказка е детайлизирана. Така в продължение на цялата учебна година след въвеждането на 30. урок (виж примерното разпределение) няколко пъти може да се работи върху преразказ на приказка в учебната тетрадка. Опитвам самостоятелно Третият ход – женитбата на златното момиче за принца, е предвиден за самостоятелна работа в задачите от рубриката Опитвам самостоятелно (3. разтвор, дясна страница). Полезна в тази посока е и 2. задача от същата рубрика, която насочва вниманието към вариантността на приказките и затвърдява познанията на учениците за общия модел на вълшебната приказка.

61

Тема 31 Преразказ на художествен текст Художествен текст Подробен преразказ на художествен текст За изходен текст в урока е избран откъс от романа на Александър Беляев „Човекът амфибия“ – един непознат за учениците текст с интригуващ сюжет (широка колона на лява страница). Откъсът е избран не само защото е със занимателен сюжет, а и защото добре демонстрира особеностите на един класически наративен текст, в който ясно се отличават придвижващите действието моменти, диалогът, описанията. Спрямо откъса е приложен модел за анализ на художествен текст по смислови части (допълнителна колона, лява страница). В този инвариантен модел, който задава инструментариума за анализ на конкретния художествен текст, са заложени необходимите за целта понятия, които подготвят по-нататъшното въвеждане на термините, означаващи елементите на композицията на сюжета: – епизод, който има роля да въведе в ситуацията (експозиция – терминът не се експлицира); – диалог (който в случая разкрива отношението на героите към случката); – епизод, в който се развива действието; – описание на физически облик. На дясната страница, както и в предходния 30. урок, е предложен план на откъса, който съответства на инвариантния модел. В клас урокът може много добре да се осъществи, ако всички работят с учебника, а в тетрадките се запише планът заедно с ключовите думи. Въз основа на плана всеки ученик може да изработи своя преразказ, използвайки записаните ключови думи, още повече че този текст е по-труден за преразказ от приказката „Златното момиче“. Подобен тип дейност се предвижда и в тетрадка № 1 (5., 6., 7. урок), където работата върху преразказ на художествен текст е детайлизирана. Така и в този случай в продължение на цялата учебна година след въвеждането на 31. урок (виж примерното разпределение) няколко пъти може да се работи върху преразказ на художествен разказ в учебната тетрадка. Опитвам самостоятелно По достъпен начин се разширяват знанията за понятията епизод и основни видове епизоди с оглед на функционално-смисловите типове реч – повествование и описание в наративен текст. Предложени са и задачи, които подпомагат успешното преразказване на „Мухата и биволът“. Поставен е и акцент върху умението да се преразказва в сегашно историческо време; върху трансформирането на пряка в непряка реч; върху начините на означаването на героите при преразказ на художествен текст.

62

Тема 32 Съчинение – разказ на преживяна случка Текст на съчинение по преживяно Структура на съчинението разказ по преживяна случка На първия разтвор, аналогично на предходните уроци, са представени автентичен ученически текст – разказ на преживяна случка на лява страница – модел на такъв тип съчинение в малката колона, а на дясна страница конкретен план на смисловите части на текста, както и ключовите думи към всяка точка. Опитвам самостоятелно На втория разтвор в Опитвам самостоятелно на лява страница е предложен нов текст – разказ по преживяно, който учениците трябва да анализират вече самостоятелно, като изработят план на текста. Предложени са полезни съвети как учениците да осмислят предварително работата си върху съчинение по преживяно (зад.2). На дясната страница на втория разтвор, както е обичайно, вниманието се насочва към езиковите особености на този тип текст: – при описване – използването на глаголни форми за минало несвършено време; – при разказването на основната случка използването на глаголните форми за минало свършено време, защото чрез тях се „придвижват“ събитията: – използване на пряка и на непряка реч в съчинението по преживяно; – разнообразно назоваване на героите в случката, за да се избегнат досадните повторения на лични местоимения; – подбор на свежи, раздвижващи въображението думи и изрази. Тема 33 Описване по наблюдение Текст на съчинение описание Структура на съчинението описание по наблюдение На първия разтвор, аналогично на предходните уроци, са представени два текста – описания. Първият от тях е автентичен текст на петокласничка, публикуван в интернет, а вторият – текст от детска енциклопедия в интернет. В допълнителната колона на лява страница срещу всеки от двата текста е представен инвариантен модел на структурата на съответния тип текст. На дясна страница е представен обичайният конкретен план на смисловите части на всеки от двата текста, включващ ключовите думи към всяка точка. В работата в клас учениците трябва да сравнят двата инвариантни модела, за да добият представа за това, как с оглед на различните цели на описанието може да бъде изразено лично отношение към предмета (в текста на Поли) и не бива да бъде изразявано лично отношение – в текстове с научно-информативна цел (в енциклопедичен текст например). В хода на урока могат да се използват и текстове описание от учебниците по различните учебни предмети, изучавани в 5. клас.

63

Опитвам самостоятелно По приетия и в предишните уроци модел в тази рубрика се разширяват познанията на учениците за описанието, като вниманието се насочва към това, в кои области от живота често се използва описването и какви биха могли да бъдат предметите на описване: – научни факти и закономерности в енциклопедии, учебници, книги, списания; – промишлени стоки, стоки от бита; – хора, природни обекти и явления Важно е и вниманието към композирането на текст описание, т.е. към: – елементите на описван обект и реда, в който те ще бъдат представени; – етапите на описван процес. Разпространено в училищната практика е разбирането, че се описват само лица и предмети. В този смисъл важно е на учениците да се обърне внимание върху това, че много често обект на описване може да бъде процес. Предвидени са и тренировъчни задачи, които да подготвят успешното самостоятелно написване на текста описание – задача 1. – за редактиране, задача 2. – за продуциране на текст по зададен алгоритъм. На дясна страница са добавени обичайните полезни съвети, придружени от тренировъчни упражнения, за доброто езиково оформяне на текст описание: – за използването на глаголни форми за сегашно време – обобщено сегашно, при научно описание; – за използването на думи термини, които задължително трябва да се изписват по приетия в съответната наука начин; – за употребата на формите както за сегашно време – сегашно историческо, така и на формите за минало несвършено време при описание по лично наблюдение. Тема 34 Разказване и описване по въображение Текст по въображение Описване на ситуация Урокът е със силна практическа насоченост. В него е вложена идеята да стимулира децата към създаване на творчески текстове. Използваният текст е в пряка връзка с изучаването на митовете по литература. Изборът на текста е продиктуван от яркото изграждане на образите на персонажите и от възможностите, които той дава като образец за разказ по въображение. Допълнителната колона насочва вниманието – към избора на герои при създаването на текст по въображение; – към действията на героите в случките; – към избора на езикови средства, които да направят текста образен и емоционален, за да е интересен. Текстът за произхода на света и на боговете позволява да се наблюдават реторични фигури като сравненията, преувеличенията, олицетворенията, предвидени от програмата. На дясната страница е предложен откъс, който описва ситуация – събрание на боговете на Олимп. Текстът един вид портретира боговете на Олимп. И на тази страница допълнителната колона дава полезно знание за онова, което 64

учениците трябва да имат предвид при създаване на текст описание на ситуация: – описание на героите: как изглеждат, как са облечени, какъв характер имат; – описание на обстановката, в която се развиват събитията; – подбор на езикови средства, които да направят текста образен. Опитвам самостоятелно В тази рубрика – на втория разтвор, са предложени два текста с общ предмет – пустинята Сахара. Първият е енциклопедичен, а вторият е закачлива модерна приказка за Сахара – плод на творческо въображение. Задачата да се извадят ключовите думи от двата текста, ще подпомогне открояването на експресивната лексика, характерна за писането по въображение. Решението може да се оформи по следния модел: Текст А: Сахара, пустиня, голи скали, пясъци, територията, Северна Африка, Египет, Судан, Мавритания, Западна Сахара, аридна пустиня, валежите, сушата и т.н. Текст Б: капчуците, капризни, оревават света, стар капчук, младо капчуче, искаше да емигрира в Сахара, излязла веднъж на разходка, около пирамидите, є влязло пясък в обувката, крокодилки, крокодилчовци и т.н. Задача 2. обвързва начина на писане в двата текста за Сахара с различнте цели на двамата автори: текст А – да дава познания, а текст Б – да забавлява. Задача 3. изостря вниманието на учениците към детайлите при създаването на портрет на литературни герои. Тема 35 Отговор на въпрос Съчинение – отговор на въпрос Планиране на отговор на въпрос Този урок е структуриран както уроците 30., 31., 32., 33. На лява страница на първи разтвор е разположен текст – образец. В допълнителната колона е поместен инвариантен модел, в който са указани както композиционните части, така и структурните елементи на съчинение отговор на въпрос: Въведение Първа смислова част Съобщава се темата, която е поставена чрез въпроса. Към темата насочва ключовата дума в заглавието. Същинска част Втора смислова част: Формулира се отговорът на въпроса – твърдение – теза. Тезата се изгражда от едно или от няколко твърдения – подтези. Трета смислова част: Доказва се първото от твърденията в тезата. Аргументацията се гради от факти и разсъждения, свързани с твърдението.

5. Книга за учителя по български език за 5. клас – М. Васева

65

Четвърта смислова част: Доказва се второто от твърденията в тезата. Аргументацията се гради от факти и разсъждения, свързани с твърдението. Заключение Пета смислова част: Извод от направените доказателства. На дясната страница се предлага обичайният план на смисловите части на текста. Опитвам самостоятелно В тази рубрика отговорът на въпрос се уточнява чрез термина съчинение разсъждение, чието понятийно съдържание се обяснява достъпно – чрез примери от житейската практика на учениците. Учениците трябва да достигнат до разбирането, че в живота непрекъснато се налага да се отговаря на въпроси или да се задават въпроси, които изискват отговор чрез: – теза; – аргументи за тезата – размисли и факти от живота, от науката, от литературата и другите изкуства; – добре подреден текст, с ясен език. Предвидени са и тренировъчни задачи, които да подготвят успешното написване на самостоятелен отговор на въпрос. Задача 1. изисква по текстове да се възстановят въпросите, на които те отговарят. Подбрани са такива текстове, които дават повод да се коментират и различните речеви ситуации, в които те са възникнали. Задача 2. е насочена към езиковия изказ в съчинение отговор на въпрос и е за редактиране. Учениците ще бъдат подпомогнати и от информацията в рубриката Важно на дясна страница, която обогатява знанията за специфичния език на аргументативния текст, в който чести са изрази като: – защото, поради което, тъй като, ето защо, в резултат на това и др., чрез които се означават причинно-следствените връзки при разсъждаването; – именно затова, ясно е, че, както се вижда, несъмнено, безспорно, които служат за поставяне на смислови акценти в хода на аргументативен текст. Задача 3. предлага подходящи за петокласниците заглавия за написване на отговор на въпрос. 5. задача е насочена към осмислянето на структурните елементи, изграждащи съчинението отговор на въпрос и изисква анализ на предложен ученически текст с недостатъци в структурното си оформяне и езиковия изказ. В хода на работата с този текст учениците трябва да достигнат до извода, че в него не е добре развита доказателствената част, а финалното твърдение е останало изобщо недоказано. 5. задача, която представя текст на Петя Дубарова, насочва вниманието към това, че в съчинението отговор на въпрос пишещият може да се изразява по„цветно“, по-емоционално.

66

КОНТРОЛНИ РАБОТИ КОНТРОЛНА РАБОТА – ВХОДНО РАВНИЩЕ Диктовка (чете се от учителя в началото на контролната работа): Падаше мразовита нощ. Тайнствената гемия пътуваше безшумно по укротените вълни. На кормилото дежуреше пират на неопределена възраст. Той бе вперил поглед в чувствителния компас. Край палубата прелитаха с писък чайки и гларуси. Най-после се показаха очертанията на далечния град, наричан Зеленият изумруд, чиито съкровища бяха несметни. В коя от думите има правописна грешка (задача 1.–6.)

1. а) далечен б) патека в) мълча г) гадая

2. а) синът б) крилат в) човекът г) мъжат

3. а) глухарче б) другар в) смотен г) изморен

4. а) убида б) упреквам в) умножавам г) умора

5. а) град б) глад в) млад г) оцед

6. а) потоп б) чорап в) сироп г) корап

7. Коя от думите е съществително име: а) цвете в) оцветявам б) цветен г) цветно 8. Коя от думите е прилагателно име: а) украсявам в) красив б) красота г) красавица 9. Коя от думите е глагол: а) бегач б) бягане

в) беглец г) бягам

10. Коя от думите е числително редно: а) първенец в) първенство б) първи г) един 11. В кое от изреченията думата бързо е наречие: а) Това дете е бързо. б) То тича бързо. в) В гората шумоли бързо поточе. г) Той има най-бързото куче.

67

12. Коя от думите не е синоним на останалите: а) храбър в) добър б) смел г) безстрашен 13. Коя от думите е без представка: а) слънце в) сграда б) свързвам г) сбор 14. Коя от думите е без наставка: а) бързовар в) комар б) млекар г) гайдар 15. В кой ред глаголът пея е в минало свършено време: а) пея в) ще пея б) пях г) пеех 16. В кой ред глаголът играя е в минало несвършено време: а) играят в) ще играя б) играх г) играех 17. Подчертай сказуемите и подлозите във всяко от изреченията: Слънцето се усмихна приветливо. Вятърът разроши косата на детето. Момичетата набраха цветя от поляната. В гората се чуваха гласовете на децата. ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ ВХОДНОТО РАВНИЩЕ 1. б) 2. г) 3. в) 4. а) 5. г) 6. г) 7. а) 8. в) 9. г) 10. б) 11. б) 12. в) 13. а) 14. в) 15. б) 16. г) 17. Слънцето се усмихна приветливо. Вятърът разроши косата на детето. Момичетата набраха цветя от поляната. В гората се чуваха гласовете на децата.

68

КОНТРОЛНА РАБОТА – I РАЗДЕЛ Прочети текста и реши задачите към него: Алпийският заек е активен призори и по здрач. Храната му е растителна и зависи от сезона. През пролетта той яде минзухари и други цветя, които изпъстрят алпийските ливади. През цялата година гризе кората, младите клонки и летораслите на върбата, трепетликата, хвойната. В менюто му влизат още различни житни треви и лишеи.

1. Текстът има за цел: а) да забавлява б) да информира

в) да убеждава г) да поучава

2. Текстът е: а) приказка б) разказ

в) енциклопедична статия г) басня

3. Предметът на текста е: а) пролетта б) върбата

в) алпийският заек г) житните треви и лишеи

4. Темата на текста е: а) пролетта в Алпите б) красотата на алпийските ливади

в) растителният свят в Алпите г) храненето на алпийския заек

5. Глаголните форми в текста са за: а) минало свършено време б) сегашно историческо време

в) обобщено сегашно време г) минало несвършено време

6. Коя е основната форма на глагола: а) ще играя б) играхме в) играя

г) играе

7. Коя от глаголните форми е за минало свършено време: а) пеех б) играех в) мечтаех г) казах 8. Коя от глаголните форми е за минало несвършено време: а) пишех б) нарисувах в) измислих г) показах 9. Препиши текста, като го преобразуваш в сегашно историческо: В Близкия изток бронзовата епоха започнала около 3000 години преди нашето летоброене. В други области тя започнала по-късно. Бронзовата епоха продължила, докато занаятчиите открили как могат да правят желязото по-твърдо. Изкуството на металообработването постепенно се разпространило из цяла Европа.

10. Как ще се обърнеш към директора на училището, ако е жена: а) госпожа Директорке в) госпожо Директор б) госпожа Директор г) госпожо Директорке 69

11. Кое е правилно: а) Мерси ти. б) Благодаря.

в) Много мерси. г) Аз ти благодарим.

12. Кое не е правилно: а) Извинете за безпокойството. б) Извинете ме.

в) Прощавайте за безпокойството. г) Извинявам се.

13. В преразказа на петокласник има 10 правописни грешки. Загради в кръгче сгрешената буква: Имало едно време една жена. Тя имала трима сина. В гръдината им растяло чудно красиво ябалково дърво. Всяка година то раждало само по една ябалка, но не къква да е, а златна. В ноща, когато ябълката озрявала, долитала една хала, откъсвала златната ябълка и я отнасяла със себе си. Една година, като дошло време ябълката да озрее, най-големият син рекал на майка си, че ще отиде да пази ябълката. Поискал нож и орехи, за да не заспи. Седнъл най-големият син под ябълката и захванал да троши орехи. Изневиделица задухал силен вятар, дърветата се превили доземи.

14. Представи си следната ситуация: – на екскурзия си с класа си, но си се загубил в гора и не можеш да се ориентираш за пътя към хотела, в който сте отседнали; – срещу теб приближават двама възрастни – мъж и жена. Как ще ги помолиш за помощ? Запиши репликите си. ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ КОНТРОЛНА РАБОТА – I РАЗДЕЛ 1. б) 2. в) 3. в) 4. г) 5. в) 6. в) 7. г) 8. а) 9. Препиши текста, като го преобразуваш в сегашно историческо: В Близкия изток бронзовата епоха започва около 3 000 години преди нашето летоброене. В други области тя започва по-късно. Бронзовата епоха продължава, докато занаятчиите откриват как могат да правят желязото по-твърдо. Изкуството на металообработването постепенно се разпространява из цяла Европа.

10. в) 11. б) 12. г) 13. В преразказа на петокласник има десет правописни грешки. Загради в кръгче сгрешената буква: Имало едно време една жена. Тя имала трима сина. В грАдината им растяло чудно красиво ябЪлково дърво. Всяка година то раждало само по една ябЪлка, но не кАква да е, а златна. В нощТа, когато ябълката Узрявала, долитала една хала, откъсвала златната ябълка и я отнасяла със себе си. Една година, като дошло време ябълката да Узрее, най-големият син рекЪл на майка си, че ще отиде да пази ябълката. Поискал нож и орехи, за да не заспи. СеднАл най-големият син под ябълката и захванал да троши орехи. Изневиделица задухал силен вятЪр, дърветата се превили доземи.

70

КОНТРОЛНА РАБОТА – II РАЗДЕЛ В коя от думите има правописна грешка (задача 1.–10.)

1. а) юнак б) дивак в) малак г) глупак

2. а) еденица б) единствен в) единение г) единак

3. а) изтривам б) изтъквам в) изтеглям г) изтория

4. а) сгрявам б) здрач в) збор г) сгъвам

5. а) голям б) големина в) голями г) големец

6. а) живеехме б) вървяхме в) ловехме г) летяхме

7. а) вървял б) вървяли в) вървяла г) вървяло

8. а) вяра б) верен в) вярвам г) вярността

9. а) вестник б) извесност в) опасност г) прекрасно

10. а) белота б) бяли в) бял г) белея

11. В кой ред всички думи са непроизводни (първични): а) влюбен, младост, къщовница б) град, бряг, хляб в) повест, небе, ръка г) милост, крак, мисъл 12. В кой ред всички думи имат представки: а) преговор, продавам, разглеждам б) радост, препис, залез в) предписание, надпис, писател г) момък, дреха, водач 13. Коя от думите е с две представки: а) неискрен б) необикновен в) недоглеждам г) некачествен 14. В кой ред думите са сродни: а) нисък, висок б) умен, съобразителен в) Австрия, Австралия г) смел, смелост 15. От всяко от следните прилагателни имена с помощта на представки и наставки образувай съществително и глагол: бърз, добър, весел 71

16. В коя от думите има само корен: а) къща в) сграда б) дом г) колиба 17. Коя от думите има окончание: а) лъв б) бряг

в) крака г) носът

18. Коя от думите не се мени по род: а) нов в) весел б) хубост г) пъстър 19. Коя от думите се мени по време: а) утре в) пея б) сега г) вечер 20. В кое от изреченията има грешка при членуване: а) Влакът спря. б) Дочаках влакът. в) Бързам за влака. г) Ще пътувам с влака. В коя от думите има правописна грешка (задача 21.–24.)

21. а) рекъл б) казъл в) дошъл г) влязъл

22. а) тръгнал б) оказал в) изчакал г) донесал

23. а) мъртав б) глупав в) къдрав г) пъргав

24. а) момък б) тромъв в) пясък г) блясък

25. Коя от следните думи не е многозначна: а) учебник в) гребен б) глава г) мост 26. Коя от следните думи е многозначна: а) теменужка в) връх б) очила г) кокиче 27. В кой ред са записани синоними: а) добър – лош в) горчив – сладък б) хубав – красив г) радостен – тъжен 72

28. В кой ред са записани пароними: а) експедиция – експозиция б) група – отбор в) млад – стар г) син пуловер – малък син 29. В кой ред са записани антоними: а) работлив – мързелив г) весел – радостен в) умен – съобразителен б) богат – заможен 30. В следния текст подчертай думите и изразите в преносна употреба: Над мойта земя напролет лъчите шуртят, гърмят водопади от слънце над мойта земя... Н. Вапцаров ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ КОНТРОЛНА РАБОТА – II РАЗДЕЛ 1. в) 2. а) 3. г) 4. в) 5. в) 6. в) 7. б) 8. г) 9. б) 10. б) 11. б) 12. а) 13. в) 14. г) 15. бърз: бързина, бързам; добър: доброта, подобрявам; весел: веселба, развеселявам се 16. б) 17. в) 18. б) 19. в) 20. б) 21. б) 22. г) 23. а) 24. б) 25. а) 26. в) 27. б) 28. а) 29. а) 30. Над мойта земя напролет лъчите шуртят, гърмят водопади от слънце над мойта земя...

73

КОНТРОЛНА РАБОТА – III РАЗДЕЛ В коя от думите има правописна грешка (задача 1.–6.)

1. а) седем б) осъм в) единайсет г) четири

2. а) кой човек б) кои хора в) кой момичета г) кои деца

3. а) лунна б) есенна в) конна г) рожденна

4. а) госта б) пролета в) моста г) лоста

5. а) на пред б) на стола в) нататък г) нагоре

6. а) некрасив б) немога в) не виждам г) не искам

7. В кое от изреченията е допусната грешка в членуването: а) Скоро снега покри върха. б) Скоро снегът затрупа пътя. в) Скоро върхът се покри със сняг. г) Скоро пътят не се виждаше от снега.

8. В коя позиция е допусната грешка: Една сутрин Хитър Петър го заболял зъба (1). Нямал пари да отиде при зъбаря (2) да му го извади. Тръгнал да обикаля из улиците, дано го поотболи зъбът (3). Спрял се до една фурна, дето били извадили топлия (4) симид. а) 1

б) 2

в) 3

г) 4

9. И или Й – в по едно изречение от съчинение по преживяна случка? Къде е грешката? а) Вдигнах от пода ключа, който отваря тази врата. б) Вдигнах от пода ключовете, с който отварят тези врати. в) Спрях пред сградата, чиито прозорци светят. г) Спрях пред дома, чийто прозорец светеше.

10. Ученика или ученици? а) Излязоха трима ученици. б) Няколко ученика ще представят училището на състезанието. в) На двора има много ученици. г) В нашето училище има около хиляда ученици.

11. Кой или кого? В кое изречение има грешка? а) Чакаш ли някой? б) Някой май почука на прозореца. в) Ще седна до някого от познатите. г) Някои си мислят, че това е лесно.

74

12. За всяко изречение избери от: кой никой кого никого Попитах ____________ звъни по телефона. Попитах ____________ търсят по телефона. ____________ не са търсили по телефона. ____________ не е звънял по телефона. Коя от думите не може да запълни мястото на сказуемо (общо условие за задачи 13. и 14.): 13. а) тичам б) бързам в) вървя г) ходене

14. а) мисля б) досещам се в) съобразявам г) предположение

15. В кое от изреченията няма съставно глаголно сказуемо: а) Вече мога да свиря на китара. б) Много искам да свиря на китара. в) Започнах да свиря на китара. г) Втора година продължавам да свиря на китара.

16. Състави изречения по следните модели: сказуемо пр. доп.

подлог

обст. поясн.

сказуемо непр. доп. с определение

подлог

обст. поясн.

сказуемо еднородни подлози

пр. доп.

75

17. Направи синтактичен анализ чрез подчертаване и попълни таблицата с думите от изреченията: Добрите приятели помагат с радост. Радост огря лицата на децата. Момичетата дълго вървяха по брега на морето. Глаголи

Съществителни имена

Прилагателни имена

Наречия

Предлози

18. В следния текст има пропуснати 9 запетаи. Постави ги: Дулитъл много обичал животните и отглеждал немалко от тези свои любимци. Той имал зайци в килера бели мишки в пианото една катеричка в долапа за чаршафи и в шкафа – един таралеж. Имал си още крава с теле един стар куц двадесет и пет годишен кон пилета гълъби две агнета и много други животни. Но от всички найобичал гъската Даб-Даб кучето Джип прасенцето Гъб-Гъб папагалката Полинезия и бухала Ту-Ту. ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ КОНТРОЛНА РАБОТА – III РАЗДЕЛ 1. б) 2. в) 3. г) 4. б) 5. а) 6. б) 7. а) 8. а) 9. б) 10. б) 11. а) 12. Попитах кой звъни по телефона. Попитах кого търсят по телефона. Никого не са търсили по телефона. Никой не е звънял по телефона.

13. г) 14. г) 15. б) 16. свободен отговор 17. Глаголи помагат огря вървяха

Съществителни имена приятели радост радост лицата децата момичетата брега морето

Прилагателни имена

Наречия

добрите

Предлози с на

дълго

с по на

18. Дулитъл много обичал животните и отглеждал немалко от тези свои любимци. Той имал зайци в килера, бели мишки в пианото, една катеричка в долапа за чаршафи и в шкафа – един таралеж. Имал си още крава с теле, един стар куц двадесет и пет годишен кон, пилета, гълъби, две агнета и много други животни. Но от всички най-обичал гъската Даб-Даб, кучето Джип, прасенцето Гъб-Гъб, папагалката Полинезия и бухала Ту-Ту...

76

КОНТРОЛНА РАБОТА – ИЗХОДНО РАВНИЩЕ (за два учебни часа) Прочети началото на вариант на приказката „Златното момиче“. Направи план на смисловите части. Напиши подробен преразказ: ПРИКАЗКА ЗА ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ

Имало едно време едно семейство – майка, баща и две деца – момче и момиче. Живели те щастливо, но един ден майката се разболяла тежко и за беда умряла. След време бащата решил да се ожени за друга жена. Тя въобще не искала заварените си деца и поставила условие – ще се ожени за мъжа само ако той се отърве от родните си деца. Бащата мислил, мислил и накрая решил да я послуша. Взел двете деца и им рекъл: – Хайде да отидем в гората, че трябва да насечем дърва за зимата! Момчето взело своя гребен, а момичето – хумата си, и тръгнали. Стигнали тримата до гората и бащата казал: – Хайде, деца, татко ще иде малко по-навътре в гората за да сече, а вие седнете тук и ме чакайте. Като се отдалечил малко, бащата завързал една тиква на клоните на близко дърво. През този ден имало силен вятър, който, като духал, така разклащал клоните на дървото, че тиквата се удряла о тях и се чували звуци, подобни на тези, които издава брадвата, когато сече дърво. Така децата си мислили, че това е баща им и е наблизо. А през това време бащата тръгнал и повече не се върнал. Минало време що минало, взело да се свечерява. Захладняло и братчето започнало да събира дърва за огън. На сестричката є станало студено и огладняла. Взела тя да плаче. А братчето я успокоявало: – Почакай, сестричке, почакай! Недей да плачеш, татко ще дойде да ни прибере! Минало още време, съвсем се стъмнило. Таткото все не идвал. Разбрало момчето какво е станало, събрало малко кал, сложило вътре плод, направило питка и я поставило в огъня да се пече: – Не плачи, сестричке – рекло, – ей-сега ще стане питката! Не щеш ли, точно тогава долетяла една гугутка и се появил старец с голяма бяла брада. Децата били малки и затова не разбрали, че нито гугутката е гугутка, нито старецът – старец. Гугутката била тяхната майчица, а старецът – самият Господ. Взели децата да гонят гугутката, да я плашат, но тя стояла край тях и не помръдвала. Хванали я те, помислили си да я изядат, както били гладни, но им дожаляло, затова я пуснали. Тогава старецът с брадата попитал братчето: – Какво си сложил в огъня, момко?

– Срам ме е да ти кажа, дядо, но реших да залъжа сестричката, че є правя питка за ядене. Тя е гладна, милата, цял ден не сме яли, да можех само наистина да я нахраня! Господ се завъртял три пъти, чукнал с бастуна си и направил голяма хубава пита от калта, която била в огъня. Нахранили се децата, а гугутката гугукала весело към тях. Тогава Господ попитал: 77

– Какво ще правите оттук нататък, деца? Как ще спите тук?

– Не знаем, дядо! – отвърнали те. Той отново се завъртял, чукнал с бастунчето си и в миг се появила една палатка. Огънят затоплил палатката, децата заспали. Сутринта, като станали, момчето рекло: – Аз сега, сестричке, ще отида на лов! Направил си един лък и изчезнал в гората. Върнал се вечерта с много улов – зайци, сърни, елени. И заживели така. Забележка: За задачите със свободен отговор не е предвиден еднозначен отговор.

78

доц. д-р Милена Петрова Васева Весела Василева Михайлова КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 5. КЛАС Редактор Мария Бунева Художник на корицата и графичен дизайн Тотко Кьосемарлиев Художник редактор Веселин Цаков Технически редактор Йорданка Иванова Коректор Йорданка Кинчева ISBN 978–954–01–1846–8 Българска. Издание I/тираж 2013 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 5. Изд. коли 6,48. Код 40501203330. Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ 2 www.prosveta.bg Печат „Инпринт“ АД – Пловдив

80

пети клас

ISBN 978-954-01-1846-8

Цена 5,00 лв.