Page 1

Развитието на човека в градацията - образование, здраве и доходи Децата в риск- определение и класификация Ретроспекция на научния проблем за “психологическата подготовка”някои изводи и перспективи в педагогическата дейност Не ме е срам, че съм „даскалица“

Лаурентин ван Оранйе

Мистър Фини и светът надолу с главата


ИЗДАВА: СИЕЛА Софт енд Паблишинг, програма “Обр@зов@ние” и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България Информационно и научно-методическо издание

Адрес: София, бул. “Владимир Вазов” 9, тел.: 029030027, 029030000 http://www.ciela.net/ е-mail: е-obrazovanie@ciela.net; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

ISSN 1312-2886 РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред) г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-жа Виолета Дряновска, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков, доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, проф. д-р Ирина Колева, г-жа Мария Баракова, г-жа Надежда Николчева, проф. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев, проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин, д-р Таня Желязкова - Тея, Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

РЕКЛАМНА ТАРИФА /цена с ДДС за готов материал/ Банер - Графика - текст 60 лв./брой; 240 лв./година – до ½ страница 90 лв./брой; 360 лв./година – до 1 страница

За въпроси: СИЕЛА, бул. „Владимир Вазов” 9, тел. 029030027 – Г. Пройков


Съдържание: 1. ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ... Лаурентин ван Оранйе - принцеса на Холандия

Мистър Фини и светът надолу с главата................................................................. 4 2. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ Доц. д-р Чавдар Катански - СУ „Св. Климент Охридски”, гр. София

Развитието на човека в градацията - образование, здраве и доходи........................ 6 3. ДЕТСКА ГРАДИНА

Д-р Владимир Илиев - ВТУ Педагогически колеж, гр. Плевен

Децата в риск- определение и класификация........................................................................18 Ретроспекция на научния проблем за “психологическата подготовка”- някои изводи и перспективи в педагогическата дейност.....................................................................................24 4. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Росица Борисова – юрист РИО гр. Перник

Утвърждаване на графика за платените годишни отпуски за 2012 г...................34 5. ОТ БРОЙ В БРОЙ Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ........................................................................................................ 36 6. ПРОЧЕТОХМЕ ЗА ВАС Eмилия Василева - учител по английски език и английска литература в Национална Априловска гимназия, гр. Габрово

Не ме е срам, че съм „даскалица“..........................................................50 7. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите.................................................................................... 54


Представяме ви...

4


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011

5


Учене през целия живот

Развитието на човека в градацията образование, здраве и доходи Състоянието на човешкото развитие в света е проблематика с която се занимава специализираната институция Програма за развитие на Организацията на обединените нации (UNDP). От 1990г. до сега организацията изготвя годишни доклади за развитието на световния човешки потенциал. Тези доклади се ползват е висока популярност и престиж, превеждат се на повече от десет езика и официално се разпространяват в повече от сто страни на петте континента. Докладът за настоящата 2011 г. беше представен в датската столица Копенхаген само два дни, след като беше официално обявено че населението на планетата вече е премило символичния праг от седем милиарда. Той е озаглавен „Устойчивост и справедливост: по-добро бъдеще за всички” и в съответствие със заглавието в него се утвърждава разбирането, че устойчивостта и справедливостта са основни човешки права и глобални предизвикателства на човешкото развитие. В тази връзка се посочва че постигането на устойчиво и справедливо развитие следва да се разглежда като актуална цел на политиките на национално и глобално ниво. Обръща се внимание на обстоятелството че досега анализите в докладите показваха как стандартът на живот в повечето страни се покачва и се развива процес на конвергенция. Сегашният анализ обаче забелязва тревожно обръщане на тази тенденция. В доклада се подчертава недвусмислено, че ако замърсяването на околната среда и социалното неравенство продължат да се засилват в перспектива до 2050г. ще се прояви ясно новата тенденция - на силно поляризиране на човешкото развитие. Влошаващите се екологични фактори ще засилват бедността и ще заплашват околната среда, а хората вече понасят последиците от негативното развитие на екологичната ситуация. Като пример в доклада са посочени сушите и наводненията, както и замърсяването на въздуха и на водата. Ето защо са необходими решителни действия за постигане на устойчиво (екологосъобразно) и балансирано (справедливо) развитие, т.е. развитие, което да защитава хората и живота на планетата. Основният извод, направен в доклада е следният: развитието никога не идва от самосебе си, за него е необходима ясна стратегия, политическа воля, смело и отговорно управление, провеждане на последователни и координирани политики, партнъорство и соци-

6


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 ална синергия. Този извод е в съответствие с изразеното още от д-р Мартин Лутър Кинг виждане че човешкият прогрес не се движи на колелата на историческа неизбежност. Той се реализира с усилия и постоянство - без тях времето се превръща в съюзник на социалната стагнация. В този смисъл поставянето на човека, на неговите потребности от устойчивост и справедливост като акцент в заглавието и съдържанието на годишния доклад на UNDP, е навременно. Днешните успехи не бива да се постигат за сметка на въдещите поколения. Това е модерният императив на човешкото развитие. Както винаги досега, към годишния доклад се прилага класация на нациите (държавите) за постигнатата степен на човешко развитие, която е изготвена на база статистически набраните и обработени данни. България е класирана на 55-то място, т.е. с още три места напред в сравнение с класирането в миналогодишния доклад (2010г.), когато заемаше 58-мо място. Как се прави тази класация и какво означава мястото на нашата страна в нея? В статията ще се разгледа този въпрос, но основното внимание ще се насочи към изясняване на градацията в оценката на човешкото развитие – образование (като учене през целия живот), здраве и доходи.

Създаване на глобалния индекс за човешкото развитие Идеята че оценяването на просперитета на нациите следва да се основава на човешкото измерение не е нова. Още древногръцките философи подчертават, че именно човекът е мярката на всички неща (Протагор), както и че благополучие не се постига само с богатството, което много хора преследват като своя основна цел в живота, че то е нещо по-различно и много по-значимо от материалните блага и парите (Аристотел). Именно тези философски разсъждения са залегнали в основата на революционната за времето си концепция, развита от Махбуб ул Хак, който създава т.нар. глобален индекс за човешкото развитие (ИЧР), използван от UNDP. През 1973г. той предлага на Организацията на обединените нации да подготви, съвместно с международен екип от независими експерти, доклад за човешкото развитие в света, който да бъде алтернатива на тогавашните доклади на Световната банка за постигнатото икономическо развитие на страните съобразно размера на техния брутен вътрешен продукт (БВП), нивото на доходите и темпа на икономически растеж. Предложението е прието, тъй като вече е осъзнато че е необходимо преосмисляне на господстващата по това време парадигма на развитието, преувеличаваща значението на икономическите показатели. Световната организация започва да оценява както икономическия, така и социалния прогрес на страните с новия индекс,

7


Учене през целия живот а изготвяните от нея доклади за развитието придобиват експертен, независим и обективен характер. Използвайки нова парадигма за изясняване на развитието на човека Махбуб ул Хак счита, че икономическите концепции за развитието се нуждаят от радикално преосмисляне, тъй като в преобладаващата си част те приравняват икономическия растеж и развитието на нациите. Техните модели се базират на идеята че хората са загрижени само за потреблението и че доходите са основата на благополучието и са абсолютен доминиращ фактор. Независимо от безспорната значимост на парите като фактор, създаващ възможност на хората да реализират своите планове и страмежи, новата концепция за човешкото развитие не свежда благополучието само до това. Глобалният индекс се основава на много по-широка дефиниция на благополучието и представлява комбинирана мярка за неговото измерване, съставена от три основни показателя: здраве, образование и доходи. Утвърждава се разбирането че е необходима нова икономическа концептуалност – т.нар. икономика на човешкото развитие, разглеждаща трите показателя във взаимовръзка и с обща значимост за благополучието в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспективи. Развитието вече се дефинира експлицитно от антропологични позиции, свързано с осигуряването на възможности за реализация в живота и с устойчивост. Изгражда се представата за нов модел на развитието, при който обществото (социалната среда) не само да позволява, но и ефективно да подпомага хората да живеят по начин, съответстващ на модерната ценностна система, утвърждаваща разбирането, че най-голямото богатство на нациите са хората. Основната цел на развитието се дефинира като създаване на условия, позволяващи на хората да живеят дълъг, здравословен и творчески живот чрез осигуряване на широк достъп до знанието, подобряване на услугите в здравеопазването, нарастваща сигурност, защита срещу престъпления и физическо насилие, социална включеност, пълноценно участие в обществения живот и т.н. Без създаването на такава социално-икономическа и политическа среда много неща остават недостъпни за хората и техните възможности не могат да бъдат оползотворени. Тази проста истина често се забравя и пренебрегва от правителствата и компаниите (както и от отделните хора) в стремежа за икономически растеж и за печалба на всяка цена, в стихията на трупането на пари и на материални богатства. Това разбиране за същносттта на човешкото развитие е напълно валидно и актуално и в наши дни. Разработената от Махбуб ул Хак концепция, както и първият базиран на нейното практическо прилагане световен доклад за развитието на човешкия потенциал изпреварват

8


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 своето време. Те са предвестници на идващатата нова епоха на глобализация, интернет, информационни и комуникационни технологии, както и на другите радикални промени на общество в което вече живеем. Основополагаща идея, която е залегнала в методологията на UNDP е семпла и оригинална – благосъстоянието на нацията, както и на отделните хора, не се измерва само с пари.

Развитие на методологията за оценка на развитието С въвеждането на глобалния индекс за човешкото развитие се създаде удобно средство за оценяване на постиженията на всяка страна. Годишните доклади се подготвят на основата на специално събрани и анализирани данни, които се оценяват в трите групи – размер на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, очаквана продължителност на живота и участие в образованието във всяка от наблюдаваните страни. Същевременно изследването борави с усреднени национални данни, които не позволяват да се отчетат значителни асиметрии в разпределението. Авторите на докладите съзнават, че концепцията за развитието е много по-широка от използваната от тях рамка за оценяване по трите основни показателя. Затова с годините в методологията започнаха да се включват и други компоненти, следващи отделните нива на пирамидата на човешките потребности на Маслоу, както и фактори на социалната среда от най-различен характер – управленски, политически, екологични и т.н. Става дума за задоволяването на основните потребности на човека от храна, жилище, от сигурност и други, за равнопоставено участие в икономическия живот и в управлението, за живот в екологично чиста и благоприятна за възпроизводството на хората среда и т.н. Така, освен първоначално визираните в използвания от UNDP глобален индекс на човешкото развитие започна процес на постепенно включване на допълнителни измерители от различен характер – от равенството на половете до биологичното разнообразие. Методологията се усъвършенстваше и развиваше и в двадесетия юбилеен доклад (2010г.) се забеляза, че глобалният индекс е запазен като агрегиращ показател на прогреса с три измерения – здраве, образование и доходи, но БВП на глава от населението вече е заменен с национален доход на глава от населението. Съображението за тази промяна е че често размерите на дохода и на произведения продукт се различават. Основната причина е че част от дохода постъпва отвън, той не се създава в съответната страна. В доклада бяха посочени множество примери, когато на някои държави са предоставени значителни помощи от различни донори, или постъпват средства, заработени от

9


Учене през целия живот техни граждани в други държави и т.н. България също е пример за такова разминаване. Показателят за образование също беше променен – нивото на грамотност е заменено със средна продължителност на обучението, а обхватът на децата в училище с очаквана продължителност на тяхното обучение. Авторите на доклада дори посочиха, че би било още по-добре да се излезе от рамките на количествените показатели и да се измерва качеството на образованието. Това вече се прави в някои национални и регионални доклади. В много други страни обаче, такива статистически практики липсват и по тази причина, засега не могат да се набират, анализират и съпоставят данни. Имало е предложение да се промени и индикаторът за здраве, но е преценено че очакваната продължителност на живота при раждането на човека няма все още по-добра алтернатива. Най-съществената промяна обаче (т.нар. ключово изменение) е свързано с механизма за определяне на стойносттта на индекса посредством прилагането на средногеометрично (типично значение на набор от числа). То заменя използваното до сега средноаритметично на стойностите по трите показателя. Обяснението за тази промяна е че независимо че всеки човек се нуждае от добри доходи, добро здраве и добро образование тези показатели са с трудно съпоставима тежест във формирането на оценка на процеса на развитието.

Анализ на класирането на българия Коментирайки мястото на България в класацията следва да се има предвид следното: Първо - използването на допълнителни показатели в методологията на UNDP несъмнено винаги е оказвало в някаква степен влияние при класирането на страните като е завишавало или понижавало стойността на техния индекс. Типичен пример за това беше въведеният преди няколко години показател, измерващ степента на равнопоставеност на двата пола в икономическия и политическия живот на съответните страни. Независимо от обстоятелството, че в България тогава липсваха пълни статистически данни по този показател, както и ясна обосновка на негова значимост за развитието на човека, той допринесе за подобряване на класирането на страната. Следователно, може да се направи заключението, че класирането на една страна се постига не само по най-съществени за нейните конкретни условия показатели. Второ - следва да се има предвид и обстоятелството, че набраните статисти-чески данни за индикаторите по които се определя мястото на нашата страна в класацията, отразяват състоянието на

10


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 човешките ресурси не за годината на класирането, а за две години по-рано. Това е така, тъй като е необходимо техническо време за да бъдат събрани, верифицирани, анализирани и оценени съответните данни. През този доста дълъг период от време могат да се случат и действително се случват събития, които променят съществено ситуацията в страната. Следователно, класацията отразява относително актуалната степен на човешко развитие у нас. Трето - в ретроспективен план следва да се отчете и обстоятелството, че България е (за съжаление) всред тези 22 държави от класацията, които са претърпели регресивен обрат в развитието на човешките си ресурси след 1990 г., когато започна практиката на изготвяне на глобалните доклади. В началото на социално-икономическия преход страната ни заемаше далеч по-престижното 34-то място, т.е. тя беше в групата на развитите страни. До 1997г. обаче, се регистрира рязък спад и България вече се намираше на 69-та позиция. През следващите години се забелязваше развитие на леко изразена тенденция за подобряване на класирането, което продължи до 2001 г., когато нашата страна зае 58-мо място. През 2002 г., постигнатата стойност на глобалния индекс отново я отведе на 62-ра позиция с което развитието на тази положителна тенденция беше прекъснато. През годините до присъединяването към ЕС класирането ни бележеше леко повишаване, последвано през 20072009г. от нов чувствителен спад. [виж графиката] Четвърто - по-добро класиране България може да постигне и в резултат от влошаване на показателите на други страни, породено от военни кризи, природни бедствия, епидемии други, както и от увеличаването или намаляване на броя на страните, включени в доклада за съответната година - т.е. по-доброто класиране не означава непременно, че състоянието на човешките ресурси в нашата страна реално се подобрява. Всички участници в класацията са разпределени в четири основни групи – с много високо степен на човешко развитие, с висока степен на развитие, със средна степен на развитие и с ниска степен. Традиционно първите места в тази класация се заемат от скандинавски страни като Норвегия, Исландия, Швеция, както и от някои високо индустриализирани държави като Канада, Австралия и други. Също така по традиция на опашката в класирането се намират изостанали страни (предимно африкански) като Чад, Бурунди, Нигер и т.н. Както вече се каза България (с индекс на човешкото развитие от 0,771, образуван на основата на средна продължителност на живота от 73,4г., с участие на хората в образованието от 10,6 г. и среден доход на глава от населението 11 412 долара) заема 55-о

11


Учене през целия живот място всред 187 страни. Средният индекс на развитието в Европа и Централна Азия, като регион се увеличава от 0,644 през 1980 г. до 0,751 през 2011 г., което поставя България и над средната стойност за региона. Стойността на постигнатия в това класиране индекс на България сега е по-висок от миналогодишния (0,771 спрямо 0.743 за 2010 г.).

2004

2003

2002

2001

2000

1999

1998

1997

1996

1992

1991

Графика: Класиране на България в докладите на UNDP

2004 г. 57 място 2009 г. 61 място 2010 г. 58 място 2011 г. 55 място

На пръв поглед класирането изглежда добро, но следва да се отчита и обстоятелството, че страната ни е вече редовен член на Европейския съюз, а неговите представители са се разпределили основно в първата група. При това сме по-назад и от съпоставими като територия и население страни като: Австрия, Белгия, Гърция, както и от другите т.нар. нови членове на Европейския съюз като Словения, Чехия, Словакия, Унгария и др. Сега е логично да се каже, че класирането на България в докладите за човешкото развитие на UNDP не може да удовлетворява. Необходима е ясна стратегия, политическа воля, смело и отговорно управление, провеждане на последователни и координирани политики, партнъорство и социална синергия за да се възстановят отдавна загубените позиции на нашата страна в човешкото развитие. Приоритетно това се отнася за областта на образованието.

Значимост на образованието като практика на учене през целия живот Идейната основа на глобалния индекс е разбирането че всеки човек се нуждае в еднаква степен от добри доходи, добро здраве и добро образование. Трите индикатора са взаимно обвързани

12


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 и независимо че за водещи обикновенно в живота се възприемат доходите е очевидно, че сами по себе си те не са достатъчни за постигане на устойчиво и хармонично развитие на човека. Това развитие зависи също и от нивото на образоваността и от възможността за водене на дълъг и здравословен живот. Могат да се посочат и други зависимости – доброто здраве на хората е предпоставка за подобряване нивото на тяхното образование, за постигане на покачествена трудова заетост и получаване на по-високи доходи. Високите доходи могат да допринесат за поддържане на добро здраве и за повишаване на нивото на образоваността и т.н. Основната зависимост, според автора обаче е че именно образованието създава предпоставки както за по-дълъг и ползотворен живот, така и за трудова реализация и доходи. Човешкото развитие е невъзможно без масова практика на образование и обучение на хората от всички възрасти, т.е. без учене през целия живот. Когато се дефинира ученето през целия живот, следва да се има предвид преди всичко нова система на образованието, осигуряваща рамка за образователни процеси на хората от всички възрасти, осъществявани по различни начини, по различно време или паралелно на различни места, т.е. както, когато и където това е необходимо и възможно. Тази система ще обхване цялостно разноликите образователни процеси, които и сега в някаква степен се осъществяват съобразно индивидуалните възможности, когато и където това е необходимо на хората и както позволяват конкретните условия на техния живот. Все още обаче тези процеси не са организирани в цялостна рамка, осигуряваща целенасоченост, приемственост, последователност и други признаци на системността. Именно това ще осигури системата за учене през целия живот, която ще се създава постепенно чрез доразвиване, допълване и пренастройване на традиционните образователни структури и чрез тяхното свързване с нови образователни ресурси и с нетрадиционни места за учене. Като система за образование и обучение от отворен тип и с наднационален характер тя ще осигурява гъвкаво съвместяване на ученето, труда и дейностите в свободното време и ще подпомага свободното придвижване на хората от всички възрасти в рамките на Европейския съюз. Тази дефиниция представя ученето през целия живот като нова система за образование, която следва да притежава в обозримо бъдеще целият Европейски съюз. Общата цел на ученето през целия живот е реализирането на образователния капацитет на хората в продължение на целия живот и във всички области на жизнената дейност. В рамките на тази цел могат да се откроят следните специфични цели:

13


Учене през целия живот ●Цел на образованието в предучилищния етап е създаване на готовност и първоначален капацитет за образователно развитие и реализация. ●Цел на училищното образование е изграждане на необходимите за живота основни умения по съответните образователни степени и профили на компетентност, вкл. умението за учене през целия живот. ●Цел на продължаващото образование е надграждане, разширяване и усъвършенстване на придобитите основни умения и на тяхното практическо прилагане в разнообразните форми на човешката дейност. ●Цел на образованието в третата възраст е превенция и успешно адаптиране към старостта, осигуряване на възможно найпродължителна трудова и гражданска активност на хората. В съответствие с тези цели ученето през целия живот има следните приоритети: ●Личностна реализация.Ученето през целия живот ще може ефективно да задоволи тази универсална човешка потребност, тъй като то е свързано с предлагането на широки възможности за създаване и развитие на личностния потенциал, както и на нагласи за реализация през всяка човешка възраст. За разлика от традиционните образователни политики, които поставят акцент върху институционалната уредба, ученето през целия живот се насочва пряко към човека и личностната реализация, разглеждана в контекстта на всеобщ стремеж за създаване на по-добро общество в Европа. ●Социална интеграция.Този приоритет е свързан с потребността от преодоляване на риска от създаването още по-голямо социално неравенство и изолация на значителни социални групи. Реално застрашени в момента са над 150 млн. от населението на Европейския съюз, които не са успели да овладеят нужните за съвременния живот основни умения. Този проблем не може да се реши само чрез подобряване на образованието на всяко ново поколение млади хора. Необходимо е да се създадат образователни възможности за всички възрасти – от предучилищна до пенсионна. Така чрез ученето през целия живот ще се повишава образователно-квалификационното и културното ниво на всички хора, което ще подпомогне и развитието на процеса на социална кохезия в Европа. ●Пригодност за заетост и адаптивност. Има се предвид решаването на широк кръг въпроси, свързани с развитието на икономическата активност на населението и на общоевропейския пазар на труда. От прагматична гледна точка професионалното образование и обучение ще бъде основен приоритет в развитието на системата за учене през целия живот. Утвърждава се и разбирането, че

14


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 средното образование е минимално необходимото, основно ниво на образование, позволяващо придобиването на съвременна професионална квалификация. По статистически данни. такова ниво на образование засега притежават само 60,3% от европейското население. За да се компенсира този образователен дефицит е необходима висока степен на участие на хората в продължаващо образование и обучение. Статистическите изследвания обаче разкриват, че само 8% от населението на ЕС във възрастовия диапазон 25-64г. участват активно в процеса на повишаване на образованието и квалификацията. Тези данни доказват, че постигането на целта, определяна с понятията ”Образование за всички” и ”Учещо общество” и др. няма да бъде лесно, не само за България. ●Активно гражданство. Гражданското общество е обединение на свободни, равни, но и активни личности, т.е. граждани, които познават своите права и задължения, заемат активна позиция към проблемите на страната, региона и общината, в която живеят, проявяват солидарност и се обединяват в организации, сдружения, движения и други, защитаващи групови и обществени интереси и ценности. Създаването и утвърждаването на този т.нар. още“трети сектор”зависи в значителна степен от нивото на образованост и от компетентността на хората от всички възрасти по различните аспекти и проблеми на гражданското общество. В този смисъл активното гражданство е приоритет на ученето през целия живот, което следва да предостави на хората знанията, схващанията, уменията и отношението, спомагащи за възприемане на активно отношение и за гражданско действие. То ще помага на хората да се информират за своите права, отговорности и задължения и да осъзнаят, че могат да влияят на живота около тях и че действията им са от значение. Необходимо е реформиране на традиционните образователни системи и развитие на образователни структури, осигуряващи всеобхватно и неограничено учене на всички желаещи. Това е нужно за овладяването и усъвършенстването на основните познания и умения за водене на здравословен живот, за опазване на природата и икономично разходване на нейните ресурси, за активно участие в обществения живот, за осигуряване на трудовата заетост, качествен труд, за справедливи доходи от труд и т.н. Чрез такова образование и обучение ще се осигуряват необходимите личностни условия за бързо адаптиране към промените и реагиране на тези промени чрез устойчиво и справедливо човешко развитие. Ето защо, според автора, градацията в оценката на човешкото развитие следва да бъде: образование, здраве, доходи. Предизвикателствата пред развитието на човека очакват и български отговор. Този отговор включва създаването на широко парт-

15


Учене през целия живот ньорство между всички заинтересовани от успешното решаване на проблемите организации – правителствени и неправителствени, на университетите като научно-изследователски центрове и учебни заведения и други. Това партнъорство е необходимо за разработване и прилагане на различни национални, регионални и местни стратегии и програми в тази насока. Те следва да се съобразят както с европейското измерение, така и да обхванат цялостно българския контекст, нашите конкретни условия и потребности и да насочат националното развитие към постепенно възприемане на нормите на съвременната култура на човешкото развитие. Безспорна роля в този процес ще играе успешното реформиране на българската образователна система и създаването на условия за за учене през целия живот. Развитието на човека е проблем, чието решаване включва прилагане на цялостен подход на образователно и културно въздействие на хората от всички възрасти. Това положение сега няма алтернатива и по тази причина следва да се изпълнява приоритетно националната стратегия за учене през целия живот. Крайно необходимо е тази позабравена стратегия да се съгласува с националните планове и програми за социално-икономическото и регионално развитие, за развитие на човешките ресурси и заетостта, с проекта за реформиране на образованието и др. Образованието следва да се определи експлицитно като национален приоритет. В заключение следва да се подчертае че по прогноза, населението на Земята през 2020г. може да достигне 9 милиарда и основният прираст ще бъде в развиващите се страни. Ако обаче се ограничи миграцията от развиващите се към развитите страни населението на земята може да започне да намалява. Също така негативното изменение на климата може да се превърне в определящ фактор, възпрепятстващ все по-реално и осезаемо човешкото развитие. Докладът показва че все повече хората в неравностойно положение страдат най-много от влошаването на околната среда, включително и на тяхната непосредствена среда на живот. Докладът завършва с покана за смели нови подходи за финансиране на глобалното развитие и за ефикасен екологичен контрол, като се аргументира, че тези мерки са от съществено значение и са практически осъществими. В документа се предлага недостигът на средства за човешкото развитие, за подобряване на качеството на живот и за адаптиране към климатичните промени да се преодолее с въвеждането и събирането на минимална глобална такса върху трансакциите в размер на 0,005%. Предвижда се създаване на специален фонд който да набира постъпващите финансови средства и да управлява тяхното целесъобразно влагане в необходими и под-

16


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 крепящи човешкото развитие проекти. Литература: 1. България. Индекс на човешкото развитие, ПРООН, София, 2002г. 2. България. Цели на хилядолетието, ПРООН, София, 2003г. 3 .България. Национален доклад за развитие на човека, ПРООН, София, 2004г. 4. Катански, Ч. Състояние и развитие на човешките ресурси в България, Труд и право, №12, 2009 5. Human Development Report – Overcoming barriers: human mobility and development, UNDP, New York, 2009 6. Human Development Report –The real wealth of nations: pathways to human development, UNDP, New York, 2010 7. Human Development Report – Sustainability and Equity: a better future for all, UNDP, New York, Copenhagen, 2011

д-р Чавдар Катански Доцент по управление на образованието в СУ „Св. Климент Охридски”

17


Детска градина

Децата в риск- определение и класификация Децата в риск са проблем на всяко общество. Тяхната съдба и развитие пряко засягат големи групи от хора, а това означава, че са на вниманието на цялото общество. Придържаме се към мнението, че “Рисковете са неравномерно разпределени във времето и пространството. Има категории хора, които са повече изложени на риск в сравнение с други...Най-уязвимите хора са най-често подложени на риск” /Илиев, 2008, с.103/ Децата в риск и отношението към тях са критерий за хуманността на обществото, за степента на развитието на демокрацията в него. На трето място децата в риск и тяхното адаптиране към социалния живот отправят предизвикателство към държавните институции, към неправителствените организации, към училището и семейството. От умението да се работи с тях зависи в голяма степен подготвеността на хората с педагогическа професия. Съществуват различни подходи към определяне на това кои и какво са децата в риск. Например в “Закона за закрила на детето”/приет 2000 год./ се посочват няколко категории деца, които са в риск. По същество се посочва кои са децата в риск съобразно законовата норма, както и съобразно духа и разпоредбите на Конвенцията на ООН за закрила на детето. Съобразно смисъла на българския закон това е дете, което: - няма родители или е останало трайно без тяхна грижа - жертва е на злоупотреба, насилие, експлоатация или някакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му - за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално или социално развитие - страда от умствени или физически увреждания, както и от трудно излечими заболявания Когато при определяне на децата в риск се прибегне към подхода да се определи какво са те, кръга на децата в риск може да бъде разширен, което е важна възможност и обективна необходимост от пълнота при разглеждане на въпроса. В този случай за децата в риск може да се даде следното определение, към което ще се придържаме по-нататък: Децата в риск са деца, които поради социални, личностни или биологични причини нямат възможност да изградят пълноценна връзка между себе си и обществото. Негативните последици за бъдещото развитие на тези деца могат да бъдат: дезадаптивно и девиантно поведение, посттравматични разстройства, суицидни опити, личностни и сексуални разстройства, пси-

18


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 хосоматични заболявания, прояви на жестоко насилие, сексуално насилие, злоупотреба с психоактивни вещества и др. Спрямо децата в риск в научната и практическа литература понякога се употребява и термина “деца в неравностойно социално положение”.Определените характеристики на детето в риск поставят основни параметри на така нареченото дете в неравностойно положение. То се отличава от детето в риск по това, че при него вече са проявени един или повече от изброените рискови фактори и то е попаднало /временно или постоянно/ в групата на неравностойните. “За неравностойно положение на детето-казва авторката, може да се приеме такова физическо, психическо и социално функциониране, което пречи на детето да живее пълноценно, в добро самочувствие, и заради което се нуждае от разбиране и подкрепа”. Рискът за тези деца е в затруднената или невъзможна напълно социализация, която е основно мерило за адаптацията на личността за пълноценен живот в условията на обществото. Социалното ангажиране, поемане на социална роля характеризира спецификата на детско-юношеската социализация. Социалният статус на личността предсавя отношението и` към заобикалящата действителност. Важен аспект на това е поемането на социална отговорност. В нея могат да се видят три аспекта на успешната социализация: - научаването на роли - продължителната социална адаптация - устояване на съпротивите при адаптация При адаптацията и социализацията не са редки случаите на провали, разочарования, фрустрация, несправедливост, периоди на несигурност. Когато детето съумее да им устои и да се справи с тях, то се социализира нормално. В социализацията детето е с нови възможности за ролево поведение. То участва в действия по подражание и значително разширява своя познавателен, емоционален и социален опит. В този период детето има нужда от одобрение на неговото поведение, от подкрепата на по-възрастен. В ситуациите на общуване детето упражнява волевото усилие и усвоява умения да следва своите желания или да ограничи действията си поради неприемане и неодобрение от страна на възрастния, когото обича. Сигурността до възрастния му вдъхва увереност в изявите. Още в предучилищна възраст се формират определени отношения между децата, които играят важна роля за когнитивното и емоционалноволевото развитие под влияние на детската група. Детето се включва в групата и тя става своеобразно общество за него. В нея се развиват първите нравствени ориентации и форми на обществено влияние. Социалните контакти стават притегателна сила и чрез тях то усвоява об-

19


Детска градина ществената мярка на социално приемливо поведение. В начална училищна възраст детето се запознава с ролята на училището в неговия живот. Детето съчетава придобитите познавателни и социални умения от играта с ученето и обогатява познанията си за живота. То приема или отхвърля оценките на другите, съобразява се с изискванията, поставяни в училище. Училището разширява възможностите за социализация. Увеличава се самостоятелността и отговорността за собствените действия. Физическата и психическа зрялост са свързани с придобиването на самостоятелност и възможност за поддържане на психично равновесие в общуването с възрастни и връстници.

Формират се умения за самовъзприемане, самооценяване, саморазбиране и саморегулиране при формирането на светоглед, осъзнаването на своя дълг и отговорност.

Особено важно е отношението на семейството за процеса на социализация. Родителите са източник на емоционална топлота и поддръжка; власт, висша инстанция, разпределител на блага; образец и пример за подражание; другар и съветник. В социализацията се предава опитът чрез възпитанието, което възрастните са получили в своя опит от предците. Социалната норма се усвоява и чрез изискванията за дисциплина. Училищната среда има значителна роля в процеса на социализация. Вътрешната позиция към училището се изгражда чрез обучението и отношението към овладяваните знания, към учителите и съучениците. Посочените нормални степени за социализация са силно затруднени при децата в риск. Те изпитват трудности на всеки етап от социализацията и поради това вниманието към тях трябва да бъде съпроводено с много грижи, подкрепа и насърчаване. Основен е въпросът за класификацията на децата в риск, които определя и начина, по който селективно ще се подхожда към различните категории. Съществуват три групи деца в риск. Те са такива поради наличието на три групи фактори, които затрудняват или правят невъзможна тяхната социализация. Първата група са с действието на биологични фактори, които ги поставят в риск. Това са такива деца, които поради биологични особености не са в състояние нормално да се социализират Втората група са с личностни особености, които ги поставят в риск. Третата група са такива, които под въздействието на социални фактори на средата се намират в риск. Подробно класификацията е следната: 1. Биологични фактори за риск 1.1. Деца с проблеми в развитието

20


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 - деца със слаба интелигентна недостатъчност- коефициент 50-70 - деца с умерена интелигентна недостатъчност- 35-50 - деца с тежка интелигентна недостатъчност-20-35 - деца с дълбока интелигентна недостатъчност- под 20 1.2 Деца страдащи от агнозия /недостатъци на усещанията/ - с нарушение на слуховия анализатор-глухи; късно оглушали - с нарушения на зрителния анализатор-слепи, слабо виждащи 1.3 Деца страдащи от апраксия /нарушения на волевите действия/ 1.4 Деца страдащи от афазия/нарушения на речта/ 1.5. Деца страдащи от амнезия /нарушения на паметта/ 1.6. Деца със силно развито дясно полукълбо на мозъка 1.7. Деца с физически увреждания- получени пренатално, по време на раждане или по-късно по време на преживени травми и заболявания. Те могат да бъдат със съхранен интелект или с нарушения на интелекта. 1.8. Деца системно боледуващи или хронично и безнадеждно болни

ния/

ция

2. Личностни фактори за риск 2.1 Деца с нарушения в афективната сфера /емоционални наруше- психическа неустойчивост - повишен афект 2.2. Агресивни деца 2.3. Деца в психопатоподобно състояние 2.4. Хиперактивни деца / с дефицит на вниманието/ 2.5. Деца-синтетици 2.6. Тревожни деца 2.7. Неуверени деца 2.8. Деца изпитващи недостатък на произволност и самоорганиза2.9. Перфекционисти 2.10. Астенични деца /бърза изморяемост/

3. Социални фактори за риск 3.1 Деца от непълни семейства - деца без родители - деца без един родител - деца в приемни семейства 3.2. Деца в дом на пълна държавна издръжка, когато съгласно закона за закрила на детето те се отглеждат временно в извън семейна среда. 3.3. Безпризорни деца- те могат да имат семейства или родители, но практически са без семейна закрила 3.4. Деца-имигранти или емигранти- общото между тях е драстич-

21


Детска градина ната смяна на макросредата, което влияе на микросредата и социалното функциониране на отделната личност 3.5. Деца с различен етнически и религиозен статус 3.6. Малтретирани деца 3.7. Деца с асоциално поведение - деца, извършили престъпление - малтретирани деца - момичета с ранна бременност или проституция - деца с хомосексуални наклонности и поведение против волята си 3.8 Педагогически запуснати деца 3.9. Деца от семейства на алкохолици или наркомани 3.10. Деца в крайна бедност и нищета 3.11. Деца в сложна социална ситуация - временно /или постоянно/ отсъствие на родителите/ - тежки заболявания на родителите - крайно влошени вътрешно семейни отношения - оставени за отглеждане от много възрастни баба и дядо - живеещи в условия на етническа или религиозна нетолерантност - на които някой от родителите е в затвора В ежедневието си ние като че ли основно идентифицираме децата в риск с тези с биологични проблеми. Това е не осъдително и е разбираемо. Те са найуязвимата част от голямата, за съжаление, група на децата в риск. И когато възприемаме биологичните причини за деца в риск вниманието ни е насочено към тези с двигателни нарушения- тях виждаме и съжаляваме. Както правилно отбелязва /Тополска, 2009/ в психолого-педагогическата характеристика на тези деца се наблюдават специфични особености в познавателното развитие, а оттам, и в адаптацията към околния свят. В основата на дефицитите в поведението на децата в риск стоят смущенията в усвояването и неспазването на социалните норми, което води до деформиране на връзката личност-социална среда. Влияние в случая имат и системните потискащи и негативни преживявания, стресовите и конфликтните ситуации. Голяма част от децата в риск проявяват предизвикателно поведение и демонстративна агресивност, повишена тревожност и изразена конфликтност, лесна внушаемост и ограничени волеви качества, ниска критичност и емоционална лабилност. Същността на психологическите дефицити се изразява преди всичко в неадекватно, изкривено отразяване на обективната действителност, което води до ограничаване на способността за самостоятелно и адекватно регулиране на дейността, определящо формирането на отрицателни социални качества на личността. Психологическите дефицити в поведението обикновено са след-

22


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 ствие от съществуващи психични смущения, изразяващи се в трайни емоционални напрежения, които пречат на спокойното и целенасочено отношение към околната природна и социална среда и намаляват способността за правилно възприемане и преценяване на партньорите при общуване, както и на собствената личност. Това предизвиква нарушаване на самостоятелното ориентиране и на регулирането на действията във всички жизнени сфери. Социално проявяващите се смущения в поведението на подрастващите се изразяват най-общо чрез: двигателно неспокойствие, агресивно поведение, крайна сдържаност /пасивност/, използване на лъжи и манипулации, кражби, бягство, регресия /връщане към поведение, характерно за по-ранна възрастова група/, негативно отношение към социалните норми. Когато се разглежда проблема за децата в риск е прекален опита всичко да се систематизира, а още повече и да се обясни еднозначно. Това не е и цел на тази статия. По-важното като че ли е да се работи системно в посока на все по-голямо разбиране на проблемите, и надеждата, че това ще подпомогне усилията на родители и институции да преодолеят шока, тъгата и безсилието пред този проблем. Литература: 1. Закон за закрила на детето - обн. ДВ.бр.48 от 13 Юни 2000г. 2. Илиев, В., Социалното познание-контури на рефлексията, Леге Артис, 2008 3. Тополска, Е., Речево развитие в условия на интегрирано обучение, С., 2009, с.119-122

Д-р Владимир Илиев, ВТУ- Педагогически колежр, гр. Плевен

23


Детска градина

Ретроспекция на научния проблем за “психологическата подготовка”- някои изводи и перспективи в педагогическата дейност Настоящата статия е посветена на един като че ли позабравен проблем на психологията- този за психологическата подготовка на личността. И ако си заслужава днес отново да му обърнем внимание, то е поради очевидната необходимост специалистите в различни области да бъдат обучавани именно в контекста на разбирането за психологическа подготовка. Това е още по-вярно за практикуващите педагогически дейности, и в частност, разбира се, учителите, към които съвременната педагогическа практика поставя нарастващи изисквания. В съвременните условия психологическата подготовка на личността като субект на дейността е един от пътищата за активизация на човешкия фактор в различни сфери на социалната дейност. Психологическата подготовка заема най-голямо място в осъществяването на трудовата дейност на човек, за това е напълно закономерно, че терминът “психологическа подготовка” са започнали първоначално да употребяват “относно професионалното обучение” (Платонов, 1972, с.298). В средата на двайсетте години на 20 век терминът “психологическа подготовка” използвали във връзка с професионалното обучение на авиаторите. От този момент въпросите за психологическата подготовка заемат постоянно място в кръга от проблемите, решавани от психологията. Постепенно за “психологическа подготовка” започнаха да говорят не само във връзка с трудовата, но и с другите видове човешка дейност. По данни на Лалаян (1985) броя на изследванията по въпросите за психологическата подготовка само в областта на спорта през 1985 година е над 600. С проблемите на психологическа подготовка се занимават в областта на общата психология, психологията на труда, военната психология, педагогическата психология, юридическата психология, инженерната психология и т.н. В България на този проблем в недалечното минало е отделяно най- много внимание в психологията на спорта- Герон (1970), Атанасов (1975), Генова (1975), Генов ( 1972) и др., и във военната психологиянапр. Златков (1982). На основание на анализа на литературните източници може да се каже, че психологическата подготовка е възникнала на определена степен от теоретическото осмисляне на проблемите на психологията във връзка с непосредствените потребности на практиката, а така също и

24


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 поради участието на човека в нови видове дейност. Едновременно с това няма фундаментални работи, които в пълна степен да разкриват съдържанието на този многостранен процес и неговата връзка с проблемите на личността в психологията. В разбирането на психологическата подготовка все още няма единно мнение, което очевидно е свързано със сложността на изучаваните психологически феномени. “Теоретическите концепции и схеми- отбелязва Ломов (1984, с.44), които се опитват да дадат някои еднозначни и универсални решения, в психологията, като правило, нямат дълго съществуване. В мига, в който такива схеми и концепции се създават, веднага се появяват маса факти, които не се вписват в тях”. Преди всичко не съществува единно мнение за това, че понятието “психологическа подготовка” изразява изучаваното явление по най- точен начин. Често се говори и за “психическа подготовка”- напр. Герон (1971). По наше мнение терминът “психическа подготовка” е по- широк и не съвсем точен. Другите видове подготовки /теоретическа, физическа, езикова и т.н./ също водят до изменения в психиката на човека, за това могат да бъдат възприети като отделни страни на психическата подготовка. В следващото изложение ние ще употребяваме именно понятието “психологическа подготовка”. Липсва единство в разбирането и употребата на такива термини като психологическа подготвеност, психическа готовност, психическа устойчивост, емоционално- волева устойчивост, психическа надеждност, мобилизационна готовност и т.н., които понякога се употребяват като равнозначни. Без да се навлиза в дискусия по повод на термините, трябва да се отбележи, че тяхната употреба в повечето случаи е продиктувана от решаването на един или друг проблем, свързан с психологическата подготовка. Те отразяват отделни страни и свойства на обекта на въздействие при психологическа подготовка- психиката на отделната личност или психологическия климат в групата. В структурно отношение психологическата подготовка може да се анализира по следните най-общи и съществени основания: - цел и задачи- за какви видове дейност и какви задачи се готвят хората; - общи и специфични изисквания на дейността спрямо личността и групата /колектива/; - по обекта на въздействие, който се подготвя- личността или групата. В литературата, посветена на проблемите на психологическата подготовка, често като критерий за разграничение служи едно от по-

25


Детска градина сочените основания, а всички останали въпроси се разглеждат в негов контекст. Този подход е правомерен, тъй като позволява да се съсредоточим или на целите и задачите, или на общите и специфични изисквания на дейността, или на обектите на въздействие. Точното диференциране на различните видове психологическа подготовка изисква използване на посочените основания. Като илюстрация на тази гледна точка ще посочим осем разновидности или структурни единици на психологическата подготовка на личния състав на Българската армия за успешни бойни действия в съвременната война- по Златков (1982): - дългосрочна обща психологическа подготовка на военнослужещите; - конкретно целенасочена обща психологическа подготовка на военнослужещите; - дългосрочна специална психологическа подготовка на военнослужещите; - конкретно целенасочена специална психологическа подготовка на военнослужещите; - дългосрочна обща психологическа подготовка на воинския колектив; - конкретно целенасочена обща психологическа подготовка на воинския колектив; - дългосрочна специална психологическа подготовка на воинския колектив; - конкретно целенасочена специална психологическа подготовка на воинския колектив. Подобно разделяне на единната структура е условно и смисъла му е в пълното разкриване на съдържанието и ролята на психологическата подготовка в практическата /военна/ дейност. П.Рудик (1974, с.443-444) се придържа към мнението, че в спортната психология е прието психологическата подготовка да се дели на обща подготовка и подготовка за конкретно състезание. Аналогични са възгледите и на други психолози- напр. Гуменюк и Клименко (1985) и т.н. Разбирайки целта на психологическата подготовка като формиране на определена готовност за случаите, когато личността или групата / колектива/ трябва да действа в напрегнати ситуации Дяченко, Кандибович и Пономаренко (1985) разграничават следните видове психологическа подготовка: - предварително формиране на готовност за действие в напрегнати ситуации; - непосредствено формиране на готовност за изпълнение на сложна задача; - поддържане на готовност за напрегнати ситуации в процеса на изпълнение на сложна задача.

26


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 Психологическата подготовка е целенасочен процес на психологопедагогическо въздействие върху субекта на дейността и се намира на границата между психологията и педагогиката. За това при нейното осъществяване е възможно използването както на психологически, така и на дидактически принципи и методи. Най- голямо разнообразие в мненията за психологическата подготовка се наблюдава, когато става дума за нейните цели, решавани задачи от различните видове на тази подготовка и на различните етапи от практическото и` осъществяване. Анализирайки литературните източници посветени на психологическата подготовка могат да се диференцират следните групи възгледи за целите на тази подготовка: - целта на психологическата подготовка е свързана в най- общ план с активизация на способностите на личността за даден вид дейност в конкретни условия- Платонов (1972); - формиране и развитие на професионално важни качества на личността; понякога точно не се посочват тези качества, а само се свързват с успех в конкретна дейност- Лалаян (1985) и др. Някои автори /Дяченко, Кандибович и Пономаренко (1985)/ не поставят ясна граница между психологическата готовност като състояние и като свойство на личността. Готовността в този случай се разбира като включваща в себе си следните компоненти: мотивационни, ориентационни, операционни, волеви, оценъчни. Тя се изразява в подобряване на регулиращата функция на психиката. Готовността на колектива не е механична сума от готовността на отделните участници. Тук имат място и общественото мнение, традициите на колектива, създаването на обща установка и колективно настроение. Българският психолог Генов (1972) счита за най- важна цел на психологическата подготовка формирането на мобилизационна готовност. Въпреки многобройните мнения за психологическата подготовка няма съмнение в това, че тя е целенасочен процес на психолого- педагогическо въздействие върху субекта на дейноста. Намирайки се на границата между психологията и педагогиката, психологическата подготовка се подчинява на две групи основни принципи в своето развитие: 1. Основни принципи от психология на личността- детерминизма и отражението; развитието; дейността и личността; единство на обективното и субективното; единство на биологическото и социалното; личностен подход към психическите явления; системно- структурен подход. 2. Основни дидактически принципи- съзнателността; активността; всестранността; повторността; постепенността. Като особеност на психологическата подготовка трябва да се отбележи това, че тя е планомерен процес.Пълноценното планиране на

27


Детска градина психологическата подготовка предполага: - изясняване и конкретизиране на нейните цели и задачи; - уточняване на последователността в осъществяване на поставените задачи; - определяне на методите и средствата, коите ще бъдат използвани на отделните етапи на психологическата подготовка при решаване на отделни задачи; - уточняване на методите и показателите, с помощта на които ще бъде контролирана психологическата подготовка; научното управление на тази подготовка изисква непрекъсната обратна информация за резултатите от осъществяването и` чрез средствата на психодиагностиката. Психологическата подготовка е насочена към психическите свойства, състояния, процеси, качества на личноста, които регулират проявите на активност от страна на субекта на дейността. В зависимост от изискванията на конкретния вид дейност тази подготовка се насочва към едни или други страни на посочените психически феномени, които обезпечават високо качество в рамките на определения вид дейност. Психологическата подготовка винаги се разглежда като подготовка за нещо- напр. за определен вид дейност. По-задълбоченото разглеждане на този проблем изисква да го интерпретираме в рамките на общия методологически принцип за субекта на дейността.Известната психоложка Абулханова- Славская (1980) отбелязва, че субекта на дейността е тази централна и осъществяваща дейността инстанция, която преобразува системата от обективни характеристики на параметрите на дейността / събития, временни и пространствени изисквания/, в система на субективните условия за тяхната реализация на база на личностните качества, и обратно. Този принцип позволява да се разбере по какъв начин се съгласува регулиращата дейност на колектива и отделната личност т.е. по какъв начин те се свързват и осъществяват регулация на дейността. Основа на личностната регулация на дейността е цялостната психическа дейност. На настоящия етап системния анализ на психическите процеси се гради върху формулираната от Ломов цялостна представа за функционалните механизми на психическата дейност. Той разграничава три основни подсистеми, обхващащи основните психически функции на човек: комуникативна, когнитивна и регулативна. Не е възможно точно да се покаже границата разделяща когнитивната и регулативна подсистема. Те взаимно проникват и участват във формирането на външната регулация, като съществуват разделено само в контекста на научното изследване. В психологическата литература, която е посветена на механизмите за регулация на дейността, се споменават две нейни нива- личностно

28


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 ниво и ниво на психическа регулация. Те понастоящем активно се изучават в теорията за саморегулацията. В нея се разкриват начините за организация и управление от личността на психиката в съответствие с обективните изисквания на дейността.Саморегулацията се състои в целенасочена активизация на психическите процеси и обезпечава непрекъснатата психическа активност при осъществяване на личностно значима дейност. Тя е“връх” на съзнателната психическа регулация и дава възможност на човек да преодолее в определена степен влиянието на биологическите и социални фактори. За нас интерес представлява концепцията на българския психолог Паспаланов (1982), който отделя четири регулативни подсистеми на личността: - подбудително-мотивационна /потребности, мотиви, установки, ценностни ориентации/; - инструментално-изпълнителска /способности, знания, умения/; - Аз-структура /представа за собственото Аз, Аз-идеално, самооценка/ - психодинамическа подструктура /обща активност, емоционалност, пластичност, екстроверсия/ Дадената класификация в голяма степен е сходна с някои известни опити да се създаде концептуален модел на психическите фактори, регулиращи дейността и влияещи на саморегулацията на субекта на дейността. Лесно може да се открие съответствие между психическата степен на регулация и психодинамическата подструктура, както и между личностната степен и подбудително- мотивационната, инструментално- изпълнителска и Аз- структура. Концепцията на Паспаланов има връзка и с възгледите на Шадриков (1982) за системогенеза на професионалната дейност. Втората концепция по естеството си е повече насочена към решаване на конкретни практически въпроси. Структурата на готовността за действие в напрегнати ситуации от гледна точка на съдържанието обхваща посочените вече психически образования. Следователно понастоящем в психологията се формира относително единна гледна точка за регулативните механизми на психиката и нейната сложна йерархична организация. Към тази позиция дисертантът ще се придържа и в по- нататъшното изложение. Най-сложните въпроси на психическото, включително и саморегулацията, се проявяват в контекста на общуването, взаимодействието на индивида с другите хора. Ето защо вниманието на психолозите за повишаване чрез средствата на психологическата подготовка на възможностите на човека в тази област са постоянни. Закономерно в контекста на посочената теоретическа и практическа дейност за обезпечаване на

29


Детска градина човешката активност в сферата на “субект- субектните” отношения се употребява термина социално- психологическа подготовка /тренинг/. Проблемът за социално-психологическата подготовка има за нас специално значение, тъй като преговорите с терористи имат характер на субект-субектни отношения /общуване/, нерядко са групови и , естествено, зависят от степента на социално- психологическа готовност на оперативния състав за такова общуване. Въпросът за усъвършенстване на дейността е едновременно и въпрос за усъвършенстване на нейната психическа регулация. В най- общ план въздействията в това направление се разделят на три големи групи: въздействия върху източниците на активността; въздействия върху факторите, регулиращи проявата на активността; въздействия върху фоновите психически състояния- по Кабаченко (1986). Социално-психологическата подготовка е насочена към усъвършенстване на комуникативната компетентност на човек и към повишаване на познавателната му активност за осмисляне на неговото социално- психологическо битие. Активните методи на социално-психологическата подготовка се обозначават с различни понятия: социално- психологически тренинг; усъвършенстване на комуникативните способности; формиране на социални умения; сензитивен тренинг; активно социално-психологическо обучение. В най-общ план може да се твърди, че активната социално- психологическа подготовка е насочена към повишаване на комуникативната компетентност на личността или групата. Под комуникативна компетентност обикновено се разбира способността да се създават и да се поддържат необходимите контакти с другите хора. В състава на компетентността включват съвкупността от знания, умения и навици, които обезпечават ефективно протичане на комуникативния процес. Според Емелянов (1985) активните методи на социално- психологическа подготовка за повишаване на комуникативната компетентност могат да се разделят на три основни части: - дискусионни методи- групова дискусия, анализ на казуси от практиката, анализ на ситуации с морален избор и т.н.; - игрови методи- дидактически и творчески ролеви игри; - сензитивен тренинг. Дискусионните методи помагат на участника да изясни своята гледна точка, да развие инициатива, комуникативни качества, интелект. Тук се решават следните задачи: а/ обучение на участниците да анализират реални ситуации; б/ демонстрация на характерната за повечето проблеми многозначност на реалните решения; в/ моделиране на изключително сложни ситуации, когато и най- способния специалист не е в състояние еднолично да обхване всички аспекти на проблема; г/ демонстра-

30


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 ция на ролята на групата /колектива/ и умението да се взаимодейства с другите участници. Груповата дискусия е най-разпространената форма в системата на активната социално-психологическа подготовка. Тази форма се използва и при анализ на конкретни ситуации. По мнение на френския автор Брюйн (1968) ситуациите, които се използват при груповата дискусия, могат да бъдат разделени на четири групи: ситуации- илюстрации, ситуации- упражнения, ситуации- оценки и проблемни ситуации. В основата на игровите методи е идеята, че играта е форма за моделиране на действителността.Понякога играта се превръща в самостоятелен обект на научен интерес. Сазонтева (1987) посочва следните особености на играта: а/ играта е условност, която може да се прояви по различен начин: като условност за състезаване и като условност за представяне- роля, кукла, знак, обозначение; б/ функционирането на играта като самостоятелно явление се обезпечава от система от правила, които определят нормите и реда за взаимоотношения между участниците; в/ същността на играта е в апробация и създаване на определени отношения между хората. В практиката на социално- психологическата подготовка голямо значение се отдава на ситуационно- ролевата игра,в която се импровизира разиграване между участниците на проблемна ситуация, при която те изпълняват различни роли на персонажите от нея. При използването на методи игра на роли се използват редица прийоми: “обмен на роли”, “дублиране на роли”, “огледало”, “самопредставяне” и т.н. Нова организационно-дидактическа форма на активна социалнопсихологическа подготовка е и “учебно- тренировъчната група”. От методологическа гледна точка важен е въпроса доколко измененията, предизвикани от активната социално- психологическа подготовка, променят основните подбудително- мотивационни структури на личността. Според нас отговор на въпроса доколко това става трябва да се търси в механизма на “личностния смисъл” както го назовава Леонтиев (1975). Началото на процеса на изменения стартира с формулирането на задача за личностен смисъл, което е инициирано от външен емоционално презентиран импулс. С други думи тренингът създава ситуации, които играят роля на тласък за възможни личностни изменения. Получаваните в тренинга нови сведения за себе си и за другите хора са силно емоционално оцветени. За това те подбуждат участника отново да преосмисли представата за себе си, като чрез това инициират нова задача за личностен смисъл. На границата между методите за психологическа подготовка, които се организират “отвън”, и методите, които отделните хора използват самостоятелно за повишаване на своите психически възможности за са-

31


Детска градина морегулиране, се намират група въздействия, когато под ръководството на компетентен специалист се изучават способи за автогенна тренировка. Общата посока е една: хетеротренингът да се замени с автотренинг.Само на база уменията да се управлява собственото психическо състояние може да се формира способността за психическо самоуправление. То е едно от най- необходимите качества на личността. При обучението на бъдещите педагози е важно да се формират у тях качества за самостоятелно развитие и самообучение. Така без прекалени усилия биха могли да се решат основни въпроси на тяхната професионална квалификация в дългосрочен план. Когато едновременно с организираните от педагогическите институции курсове за подготовка и преквалификация функционира индивидуално приета от всеки педагог система за собствено професионално саморазвитие и самообучение, резултатите неминуемо ще бъдат по-трайни и ефективни. Защото винаги ще бъде валидно едно старо правило: този, който иска да учи другите, трябва непрекъснато да учи себе си. Литература: 1. Абульханова-Славская К.А.- Деятельность и психология личности- М.: Наука, 1980, 334 с. 2. Абульханова-Славская К.А.- Категория деятельности в психологии- Психологический журнал, 1980, т.1, №4, с. 11-28 3. Абульханова-Славская К.А.- Личностные механизмы регуляции деятельности- В сб.: Проблемы психологии личности- М.: Наука, 1982, с. 92-99 Активни форми и методи при обучението на ръководни кадри по психология на управлението- С., 1986, 93 с. Актуальные проблемы морально-политической и психологической подготовки войск в современных условиях- М.: ВПА, 1981 Актуални проблеми на психологията на спорта- С.: Медицина и физкултура, 1968, 441 с. 4. Атанасов Г.- Проблеми на психичната подготовка на алпиниста- С.: Медицина и физкултура, 1971, 93 с. 5. Береговой Г.Т., Пономаренко В.А.- Психологические основы обучения человека оператора готовности к действиям в экстремальных условиях- Вопросы психологии, 1983, №1, с.23-33 6. Богомолова Н.Н.- Ситуационно- ролевая игра как активный метод социально- психологической подготовки- В сб.: Теоретические и методологические проблемы социальной психологии- М.: Наука, 1977, с. 185-204 7. Брюйн П.- Подготовка кадров для управления предприятиями /цели, программы, методы/- пер. с франц.- М.: Экономика, 1968, 104 с. 8. Генова Е.- Психическата готовност у лекоатлета преди състезания- С.: Медицина и физкултура, 1975, 149 с. 9. Генов Ф.- Мобилизационна готовност на спортиста- С.: Медицина и физкултура, 1972, 287 с. 10. Герон Е.- Методи и средства за психичната подготовка на спортиста- С.: Медицина и физкултура, 1971, 130 с. 11. Гуменюк Н.П., Клименко В.В.- Психология физического воспитания и спорта- Киев: Вища школа, 1985, 311 с. 12. Дьяченко М.И., Кандыбович Л.А., Пономаренко В.А.- Готовность к деятельности в напряженных ситуациях- Мн.: Университетское, 1985, 206 с. 13. Емельянов Ю.Н.- Активные групповые методы социально- психологической подготов-

32


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 ки специалистов- Вопросы психологии, 1985, №6, с. 88-96 14. Емельянов Ю.Н.- Активное социально- психологическое обучение- Л.: ЛГУ, 1985, 167 с. 15. Емельянов Ю.Н.- Обучение общению в учебно- тренировочной группе- Психологический журнал, 1987, т. 8, №2, с. 81-88 16. Златков Л.- Морално- политическата и психическата подготовка на воините за успешни бойно действия в съвременната война- С.: ДВИ, 1982, с.5-17 17. Кабаченко Т.С.- Активизация человеческого фактора: методы психологического воздействия- Психологический журнал, 1986, т.7, №4, с. 11-22 18. Лалаян А.А.- Психологическая подготовка спортсмена- Ер.: Айастан, 1985, 168 с. 19. Леонтьев А.Н.- Деятельность, сознание, личность- М.: Политиздат, 1975, 304 с. 20. Леонтьев А.Н.- Проблемы развития психики- М.: МГУ, 1972, 573 с. 21. Ломов Б.Ф.- Методологические и теоретические проблемы психологии- М.: Наука, 1984, 444 с. 22. Лоос В.Г.- Об активных методах в психологической подготовке руководителей и педагогов- Психологический журнал, 1982, т. 3, №5, с. 73-82 23. Льове Х.- Психология на обучението- С.: Наука и изкуство, 1979, 299 с. 24. Матюшкин А.М., Понукалин А.А.- Проблемные ситуации в психологической подготовке специалиста в вузе- Вопросы психологии, 1988, №2, с. 76-83 25. Паспаланов И.- Трудовата активност на личността- С.: Партиздат, 1982, 223 с. 26. Петровская Л.А.- Теоретические и методические проблемы социально-психологического тренинга- М.: МГУ, 1982, 168 с. 27. Платонов К.К.- О системе психологии- М.: Мысль, 1972, 215 с. 28. Платонов К.К.- Проблемм способностей- М.: Наука, 1972, 311 с. 29. Платонов К.К.- Структура и развитие личности- М.: Наука, 1986, 255 с. 30. Ростунов А.Т.- Формирование профессиональной пригодности- Мн.: Выш шк., 1984 31. Рубинштейн С.Л.- Проблемы общей психологии- М.: Педагогика, 1973, 424 с. 32. Сазонтьева Н.Б.- Игра как метод и проблема современной психологии- В кн.: Игровое моделирование: Методология и практика- Новосибирск, Наука, 1987, с. 7-13 33. Форверг М., Альберг Т.- Характеристика социально-психологического тренинга поведения- Психологический журнал, 1984, т. 5, №6, с. 57-64 34. Черникова О.А.- Приемы преднамеренного регулирования эмоциональных состояний как одно из средств в психологической подготовке спортсмена- В сб.: Психологическая подготовка спортсмена- М., 1965, с.26-33 35. Шадриков В.Д.- Проблемы системогенеза профессиональной деятельности- М.: Наука, 1982, 184 с.

Д-р Владимир Илиев, ВТУ-Педагогически колеж, гр. Плевен

33


Въпроси и отговори

Утвърждаване на графика за платените годишни отпуски за 2012 г. Въпрос: До кога срока за утвърждаване на графика за платените годишни отпуски за 2012 г. Отговор: Напомняме на всички работодатели да утвърдят до края на месец декември 2011 г. графика за платените годишни отпуски на работниците и служителите за 2012 г.! В графика следва да е включен целият размер на платения годишен отпуск, който се полага за 2012 г., както и ако има отложени до 10 работни дни за 2011 г. До края на 2012 г. работниците и служителите трябва да използват, ако имат останал платен годишен отпуск от 2010 г., защото в противен случай това право ще бъде погасено по давност и лицата няма да имат възможност да го ползват през 2013 г. Съгласно чл. 37а, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), графикът следва да съдържа трите имена на работника или служителя, заеманата длъжност, продължителността на основния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, както и други данни по преценка на работодателя, свързани с ползването му. Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за утвърдения графики, да държи на тяхно разположение екземпляр от същия. В случаите, когато през 2012 г. постъпи нов работник или служител, работодателят трябва да допълни графика с отпуска на новопостъпилото лице. (чл. 37 в, ал. 1 от НРВПО). Съгласно разпоредбата на чл. 43а от НРВПО за работодателите е въведено задължението да водят документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл. 177 от КТ и за изплатените обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Росица Борисова - юрист РИО гр. Перник

34


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011

35


От брой в брой Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ Наши ученици спечелиха американска награда Монитор/28.11.2011

Ученици от музикалното училище в Бургас спечелиха американски стипендии. Американска фондация за България обяви стипендиантите си за 2011/2012 година по програма “Стипендии в средното образование”. В Бургас пристигат 5 стипендии в областта „Чужди езици, хуманитарни науки и изкуства”. Три от тях са за ученици от Националното училище за музикално и сценично изкуство “Проф. П. Владигеров”, сред които са Димитър Кънчев – пиано и Сара Паносян – цигулка. Те са абитуриенти в музикалното училище и лауреати на Международния конкурс за немска и австрийска музика MAGIC. Третата стипендия отива при Станислав Славов, носител на втора награда от международен конкурс за пианисти в Париж. Стипендиите са едногодишни и се присъждат на деца с отлични постижения и изявени интереси по математика, природни науки, чужди езици и изкуства.

Питаме и учителите за менюто на децата Стандарт/26.11.2011

- Г-жо Георгиева, какви занимания предлага детската градина? - Детската градина е известна с това, че има стремеж да е в крак с потребностите на родителите, с европейските разбирания за образование на децата. Предлагаме 14 вида дейности в зависимост от интересите на малчуганите, отделно от държавните образователни изисквания. Те се провеждат вече от 10 г. и интересът към тях се увеличава. Това са английски и немски език, философия за деца, плуване, гимнастика, модерни, латино и народни танци, класически балет, футбол, баскетбол, карате, приложно изкуство, актьорско майсторство,

36

плуване. Имаме вокална група. Децата имат и награди за участия в състезания по тези дейности. Имат купи по ски, футбол, балет, модерни и народни танци. Специално за школата по балет искам да посоча, че преподавателката Бонка Антонова е наградена от областния управител Данаил Кирилов за учител по класически танци на конкурс за педагози. Правим екскурзии, лагери на море и планина, ски училище. Организираме и развлечения - театър, кино, цирк, срещи с актьори. Имаме ресурсен учител и логопед, както и педагогически съветник. Периодично издаваме книги, на които аз съм автор. Имаме 4 издадени книги за детската градина. Правим и брошури. - В момента една от най-обсъжданите теми е тази за менютата в детските градини. Разкажете във вашата детска градина как се хранят децата? - Тези процеси се контролират от държавата. Периодично се издават наредби. Работим по рецептурник. Той съответства и на актуализираните изисквания за храненето. Менюто трябва да се изготвя с включване на специалист диетолог според наредбата. Аз бях много изненадана, когато проверих в няколко университета - Пловдивския медицински, Медицинския университет в София и филиала във Враца, за да видя дали се подготвят такива специалисти. Оказа се, че няма. Ето това вече е проблем. За съжаление в много сфери и по много въпроси се наблюдава такова разминаване. Скоро участвах в научна конференция - един форум, който се състоя на 17, 18 и 19 ноември. Там също имаше дебат за това, че специалистите, които нашата образователна система подготвя, не са в съответствие с нуждите на бизнеса. - Какъв екип изготвя вашето меню? - Аз разширих състава на екипа, който изготвя менюто в детската градина. Той включва медицинско лице, домакин, готвач, включих един учител и един помощник-възпитател. След това се утвърждава от директора. Водим входящ дневник на храните, където се


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 описва всичко - качество, състояние на продукта, вид на опаковката. Смятам, че учителите също трябва да имат отношение към менюто, тъй като имат впечатление кои храни се приемат от децата и кои не. Не можем да се придържаме към наредбата, без да съобразим и навиците. Имаме проблем при новоприетите деца. Това означава, че децата в семействата си изобщо не се хранят по начина, предвиден в такива заведения. В детската ясла в понеделник, когато децата са били събота и неделя вкъщи, малчуганите скандират с лъжици „Супата, супата“. След това я изяждат веднага, толкова я обичат. Не можем да научим децата да се хранят здравословно, ако нямаме подкрепата и в семействата.

Родители оценяват гимназиите с анкета Монитор/23.11.2011

Родители ще дават мнение за цялостната дейност на школата, в които учат децата им. Това съобщи вчера зам. образователният министър Милена Дамянова, като поясни, че промените ще влязат в сила с новия просветен закон Майки и татковци ще дават оценката си чрез анкети. Попълването на въпросника може да се организира в часа на класа или пък да се изготвят електронни анкети. Учениците също ще попълват въпросници, допълни зам.-министър Дамянова. Реформата е част от въвеждането на външното инспектиране на учебните заведения. За него ще отговаря Национален инспекторат по образованието, който ще е „изнесен“ извън просветното министерство, уточни зам.-министърът. В оценяването освен инспектори ще участват и учители от други школа Така например преподавател от Бургас ще дава експертно мнение за дейността на училище от Варна. Училищата ще получават оценки на базата на различни показатели. Те ще включват работата на учителите, управлението на директорите, разпределянето на бюджета, инфраструктурата на школото. Ще има и индикатор на реализацията на възпитаниците на училищата. Все още не е ясна скалата за

крайното оценяване, поясни Милена Дамянова. Ако едно училище получи отлична оценка, то следващата му инспекция ще бъде чак след 5 години съобщи Дамянова. В случай че школото има пониска оценка, ще бъде проверено отново след четири години. Ако пък учебното заведение ,,изкара” най-слаб резултат, ще бъде посетено от инспекторите още на следващата година. В оценяването на училищата ще бъдат отчетени демографските показатели на регионите, уточни зам. просветният министър. С новия закон всички училища ще трябва да отговарят и на стандарт за физическа среда Министър Дамянова поясни, че ще има достатъчно дълъг преходен период, за да се впишат училищата в новите изисквания.

„Глобул“ дари компютри на фондация „Заедно в час“ Новинар/23.11.2011

Като част от политиката си по корпоративна отговорност GLOBUL дари 21 компютъра на фондация „Заедно в час“ в подкрепа на усилията й да осигури на всички деца в България равен достъп до качествено образование. Компютрите са предназначени да подпомогнат работата на учителите, които фондацията набира и подготвя за обучение на ученици, учещи в училища с недостатъчен ресурс. За период от две години младите специалисти работят в различни училища в страната, където преподават на деца със социални и икономически затруднения. Поради липса на свободен достъп до компютри в голяма част от тези училища GLOBUL предостави на всеки от учителите по един компютър, необходим за планиране на уроците и проследяване на резултатите на учениците. В България проектът стартира тази есен с 21 учители, които вече започнаха работа в училища в градовете София, Чепинци, Горна Малина, Копривщица, Самоков, Карлово и Ветрен. Фондация „Заедно в час“ планира да разшири обхвата на проекта, като включи още 45 учители през следващата учебна година, а GLOBUL ще продължи да подкрепя благородната инициатива. Фондация „Заедно в час“ е член на международната мрежа Teach for Аll,

37


От брой в брой която обхваща организации в 22 страни по света.

И добрите училища ще получават допълнително финансиране Сега/23.11.2011

Просветното министерство ще направи опит да въведе диференцирано финансиране и за средните училища. То ще става след независимо външно инспектиране и ще се регламентира в новия закон за училищното образование, съобщи зам.-министърът на образованието Милена Дамянова. Независимата външна оценка ще представлява ревизия на дейността на съответното школо - от финансовото управление до представянето на изпитите след IV и VII клас и на матурите, работата на учителите, отношенията с родителите, реализацията на учениците след напускането на училището, броят на отпадащите ученици и др. Оценяването ще се прави от нова административна структура - Национален инспекторат по образованието, която ще е сегашната дирекция за контрол и инспектиране към просветното министерство. При оценяването на дейността на школата ще участват още учители и директори от други региони на страната и експерти по образованието към общината. Ще се търси мнението на родителите и учениците, които ще попълват анкетни карти за работа на училището, но не и на отделния учител. По-рано вчера просветният министър Сергей Игнатов разясни по БНТ, че оценките ще са от 1 до 5. Най-високата ще е валидна за срок от 5 г., училищата с по-ниска оценка ще се инспектират на 4 г., а с най-слаба - всяка година, обясни Милена Дамянова. Тя уточни, че се обмислят варианти за стимулиране на училищата отличници. Но и слабаците също трябва да получават стимули, за да подобряват показателите си. Амбициите на министерството са новото оценяване да влезе в сила от учебната 2012/2013 г., за целта обаче трябва да бъде приет и законът за училищното образование. Засега не са предвидени и допълнителни средства за въвеждането на новата система за оценяване и МОМН ще трябва да се вмести в предвидения за догодина

38

бюджет. Очаква се проектозаконът за училищното образование да бъде готов до края на годината. БОНУСИ От тази година правителството въведе бонуси за качество на държавните висши училища. По това перо бяха отпуснати 6.8 млн. лв. За следващата година в проектобюджета средствата ще се удвоят. При вузовете стимулите за модернизация на обучението зависят от комплексна оценка, в която основна тежест има оценката от акредитацията, реализацията на студентите, процентът на безработните висшисти и др. При школата обаче критериите се уточняват. Независимата инспекция не е рейтинг или класация на средните училища, подчерта зам.-министър Милена Дамянова.

Две години предучилищна помагат на роми за българския Монитор/22.11.2011

Двегодишен предучилищен курс ще помогне на децата, които вкъщи говорят на друг майчин език, да научат по-лесно български и да се образоват. В момента този етап от обучението е една година. Това предлагат експерти от неправителствени организации, ангажирани с малцинствата. Друга възможно решение е обучението по български език за ромите да започне още в началните групи на детската градина и да се заплаща от държавата. Целта е още на 5 годинки децата да се социализират в детската градина и да проговорят свободно с връстниците си на български език. Според специалисти предучилищната подготовка е много важна, защото създава първоначални правила и навици за учене. Езиковият проблем сред ромите е един от препъни камъните в интеграцията им. Това показва опитът на експерти, които помагат на деца от малцинствата да продължат с образованието си. Според тях незнанието или слабото говорене на български език изисква абсолютно нова политика в образованието им. Ромите смятат, че училища за етноса им може да има само в началното образование. Защото децата са малки и са свикнали с махалата,


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 а психиката им още не е укрепнала. Предучилищното образование и сега е задължително, но никой не проверява какво е качеството на обучение, където учат по-мургавите, и дали изискванията са еднакви с елитните училища.

19 000 напускат клас заради сватба и бедност Монитор/22.11.2011

19 000 хлапета емигрират от класните стаи всяка година и спират да посещават училище. Най-честата причина да се отказват от ученето са семейните проблеми, бедността и ранно задомяване. Това сочат данните на Националния статистически институт. Според отчетите на просветното министерство през последната учебна година около 6000 деца са отпаднали от училище. ,,Разликата в цифрите идва от това, че НСИ брои и тези деца, които са спрели да ходят на училище, но не защото са изключени, а защото са емигрирали или са напуснали училище по други причини”, обясни Янка Такева, шефка на Българския синдикат на учителите. Тя поясни, че около 4000 ученици на година стягат куфарите и потеглят с родителите си зад граница. Щом навършат 13-14 г., на много българчета им се налага сами да се грижат за препитанието си. Те се занимават с най-ниско квалифицирания труд, работят като фермери и пастири в крайните райони на страната. Осмокласниците са най-масово отпадащите ученици у нас, отчетоха от просветното министерство. Системно отписване на българчетата се наблюдава още в девети, седми и пети клас. Изоставането от учебния материал e другата съществена причина за отпадането от системата на училищното образование. Най-притеснително обаче е, че има значителен брой деца, които макар че се водят за ученици по документи, не присъстват в часовете. ,,За много ученици пребиваването в училище е чисто ,,на хартия”. Te се водят „обхванати” от училищната система, но на практика не само, че не учат нищо, ами дори и не се появяват в клас”, коментира Траян Траянов, анализатор от фондация ,,Заедно в час”, работеща за намаляване на отпадащите ученици. Директорите пък често опрощавали отсъствията на нередовните ученици,

за да закрепят делегираните бюджети, с които разполагат. Ако решат да изключват всяко дете, което не се вясва в час, ще им се наложи да закриват цели паралелки. Затова директорите на по-малките школа опрощават провиненията на нехайни ученици, за да може училището да продължи да съществува. На практика това означава, че реалният брой деца, които трябва да са вън от училищната система, надвишава в пъти данните от националните статистики. В резултат на системното отсъствие от класната стая 41% от учениците са под необходимия праг на грамотност, за възрастта си, поясни още Траян Траянов. ,,Наблюдавали сме как петокласници например четат и пишат на нивото на първокласници”, добави той.

Шофьорската книжка ги задържа на чина Монитор/22.11.2011

Макар да са нехайни за образованието си, немалко учениците държат да се сдобият с тапия за средно образование само и само за да изкарат шофьорска книжка. ,,Чувал съм и за случаи, когато дадени ученици в прогимназията изобщо не посещават часовете, но има договорка между родителите и директора да продължават да се водят на хартия и да им се пишат тройки, за да могат да вземат книжки след това.”, каза образователният анализатор Траян Траянов.

Немски предприемач откри частно училище Труд/21.11.2011

На 15 септември т.г. 19 ученици на възраст от 15 до 21 години от Гоце Делчев и околните села започнаха обучение в новооткритото училище към българо-немската шивашка фабрика „Пирин Текс“. Съотношението между часовете по теория и практика в него е 30 на 70%. За тази учебна година германският собственик на предприятието Бертрам Ролман е наел шестима учители по общообразователни предмети като български език, математика, биология. Първият випуск в частното училище

39


От брой в брой ще усвоява професиите шивач и крояч, като през първата година курсистите ще бъдат обучавани в професионалния център във фабриката, а от втората година ще практикуват наученото в производствените цехове. След 3-годишното обучение учениците ще получат диплом за завършено средно образование. В школото се приемат само хора, които са напуснали училище още след 8-и клас. Така те получават втори шанс за работа и обучение, още повече че подписват предварителни договори да бъдат назначени на работа във фабриката. За съжаление в Благоеврадско повечето фирми не само в шивашката промишленост, но и в други сфери разчитат на обучение в движение. Наематчовек, прикрепят го към поопитен и разчитат, че това е достатъчно. На няколко пъти браншовите организации на хотелиерите в Благоевград се опитват да съберат кадри в групи и да им платят курсове за обучение, но това все не се получава и засега идеята им остава пожелателна. В крайна сметка работодателите в региона предпочитат да наемат готови кадри, но не и да инвестират в тяхното допълнително обучение, констатира проверка на „Труд“.

Ще направя вечерно училище за абитуриентите Труд/19.11.2011

- Проф. Илчев, какво ще направите през този мандат, за което досега не ви стигна време или пък не успяхте да убедите колегите си? При условие че спечелихте убедително гласовете им. - Самият факт, че колегията от общото събрание ме подкрепи на практика в същото съотношение на силите, каквото беше на миналия избор, говори не че са загубили вяра в мен. Говори по-скоро за това, че смятат, че може би съм действал относително адекватно в тежките условия, в които е университетът. Колегията не е прекалено оптимистично настроена, но все пак тази подкрепа би ми дала сили сега да направя много бързо няколко основни неща. Едно от първите е да променя безкрайно остарялата система на отчитане на взетите от преподавателите часове. В момента нормативната

40

заетост е 240-270 часа. В другите университети е 390 часа. Два месеца дебатирахме как да стане това, тъй като голяма част от колегите се занимават и с изследователска дейност. Броят на часовете е обвързан със заплащането на труда. Проблемът е, че има факултети, чиито преподаватели обслужват целия университет. Например колегите от факултета за класически и нови филологии преподават чужди езици на студентите и от всички останали факултети. Но получават пари само за студентите от своя факултет. Сега ще направя модел за реалното разпределение на натовареността на преподавателите и оттам ще дойде и преразпределението на парите им. Ако университетът получи допълнително финансиране от бюджета, подчертавам -„ако“, ще има повишаване на средствата за заплати. Това е важно, защото от 2008 г. не са вдигани възнагражденията на хората. - А за студентите какво ще направите? - Следващата промяна е пак свързана с парите и се отнася и за преподавателите, и за студентите. Ще въведем единна електронна карта, с която ще се плащат всички видове такси - за уверения, за библиотеката, семестриалните тарифи и т. н. Другото важно нещо е, че с електронни карти преподавателите ще влизат в аудиториите. - Защо? - Защото студентите са прави да недоволстват, че невинаги техните преподаватели идват на лекции. Истината е, че това не е масова практика. Има го в няколко факултета като проблем. С тези електронни карти ще отчитаме реално работно време (бел. ред. - по света това е практика, както и системата на т. нар. прозорчета на вратите на аудиториите, през които се следи дали лекторът е на мястото си). Имам намерение да въведа и единна електорнна система за счетоводството и за деловодството. Големият проблем е, че нито деканите, нито аз можем бързо да получим справка по какъвто и да е финансов въпрос. Най-малко след един ден мога да взема даден отчет. -Факте, че през последните години авторитетът на Софийския университет леко се е позамъглил.


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 Едно от доказателствата за това е, че приемате студенти на четвърто и повече класирания. Бавно се променяте или разчитате на стара слава, за да привлечете студентите? - В това, което казвате, има и верни, и неверни неща. Защото през последните години броят на Кандидат-студентите ние постоянен 10 000-11 000 души. Увеличава се и броят на хората, които искат да учат магистратура - 3600 души са. Няма недостигна кандидати. Проблемът е, че ние нямаме никакво желание да обучаваме 25 000 студенти, защото качеството пада. Достатъчни са ни 15 000. Но е самоубийство да не ги приемем, защото държавата ни финансира на брой студенти. Ако не ги вземем, няма да има пари нито за некачествено, нито за качествено обучение. Още от предишния мандат обмислям една идея, може би сега заедно с проф. Божидар Ангелов (декан на факултета за начална и предучилищна педагогика) да направим едно вечерно училище за дванайсетокласниците. Вероятно ще го стартираме през следващата есен. - Ще си подготвяте сами Кандидатстудентите ли? - Ще се опитаме да запълним дупката, която има между средното и висшето образование като изисквания, като изпити и т. н. Вероятно ще дадем някаква гаранция на тези ученици, които се запишат при нас, за бъдещето им в университета. Но ще видим как ще стане това. - Ще промените ли начина на прием? - Ние вече сме го променили. Още преди време прогнозирах, че ще се влиза с оценките от матурите. Така и стана. Много ми се искаше те да са по-качествени, не са станали много, но има напредък. Много е хубаво това, че правителството отделя пари за средното образование. Кабинетът не позволи там да има дефицит и това е много важно, защото няма как ние да работим добре, ако при нас идват ученици, които не са обучени качествено. - Защоспоред вас няма още закон за висшето образование? - Много трудно се пише такъв закон, защото трябва да се прегледат много позиции, да се обмислят много ситуации. Затова се изненадвам всеки път, когато министърът на образованието Сергей Игнатов твърди, че този закон бързо ще

го напише и ще го предостави. Още го няма. - Ще поканите ли някой от конкурентите си да стане част от екипа ви? - Не, не смятам, че е етично. Никога не съм споделял обещания, че ако аз спечеля, ще взема някого. Нито обратното.

Просветата пак се сети за електронното образование Сега/18.11.2011

Интерактивни дъски, таблети за децата, на които да четат електронни учебници. Това предвижда стратегията за е-образование в школата у нас, която трябва да започне да се реализира от догодина, обясни главният секретар на министерството Красимир Вълчев. Новата образователна политика се налага от приоритетите, наложени от ЕС за всички членки, каза държавният експерт към МОМН Силвия Кънчева. Иновационното образование обаче е далеч от цялостна реализация въпреки амбициозните идеи. Преподавателите се оказаха неподготвени и вчера се оплакаха, че обучението не е достатъчно. “Без специална подготовка на учителите ще им бъде трудно да се адаптират към новото образование, така че то да бъде ефективно”, обясни учителка от бургаско школо. Там например са купили интерактивна дъска, но учителите не можели да работят с нея. До 2013 г. правителството предвижда още повече нововъведения, които са част от националната стратегия за въвеждане на информационните технологии в училищата. Предстои да се въведе нов профил - компютърни науки, с признаване на кредити, което да осигури по-лесен достъп до висшите училища, както и включване на информационните предмети в матурите.

През декември показвам закона за просветата Труд/17.11.2011

- Кога, г-жо Дамянова, ще е готов новият закон за училищното образование? - В момента работни групи уточняват последните детайли по него. Надявам се,

41


От брой в брой че не по-късно от средата на декември той ще е публичен факт. - Има ли промени? - Не, няма. Законопроектът изцяло следва концепцията, която е публично известна. Така например при финансирането на системата остава правилото „парите следват ученика”. Ще дадем достатъчно дълъг период за промените, които са записани в законопроекта. - Кога ще влезе в сила стандартът за инспектиране? - Той ще е част от целия закон заедно с останалите стандарти, които също са готови на 80%. Националният инспекторат не може да заработи самостоятелно и в средата на учебната година. Знаете, че промени след 15 септември в системата не се правят. - Какво ще се случи със сегашните регионални инспекторати? - Те ще се занимават само с организационна работа. Тя не е никак малко, само подготовките за матурите изискват голямо внимание. Те ще контролират и как се развива училището между периодите на инспектирането. Искам да подчертая, че новият инспекторат не е наказателен орган, а институция, която дава независима експертиза. Тази експертиза служи, от една страна, на директора на училището, а от друга - на регионалното управление по образованието. Реално инспекцията подпомага работата и на учителите, и на директоpa.

Ученици бранят уволнен директор Стандарт/16.11.2011

Ученици се вдигнаха на бунт да бранят уволнения си директор. Екшънът се разигра в най-старата гимназия в Пазарджик “Иван Аксаков”. Децата се вдигнаха на бунт първо пред училището, а след това и пред сградата на образователния инспекторат в града. Причината за спонтанния протест на почти всички възпитаници на гимназията до 12-и клас стана дисциплинарното уволнение на директора й Тодор Джамбов. Сутринта във вторник от инспектората по образованието връчили лично на директора заповедта за уволнение и той я подписал. Мотивите били: нарушения в нормативните

42

разпоредби. Разбрали за това, аксаковци се вдигнаха на щурм и най-напред обградиха колата на директора с настояване да не си тръгва. “Това е разчистване на сметки. Не им разбираме игрите, но си искаме директора, защото е добър, по негово време се ремонтира училището, защото е млад и амбициозен човек. Някой му скрои номер”, викаха вкупом учениците от гимназията. Самият Джамбов им обясни, че трябва да го пуснат да си тръгне, а после само каза, че ще обжалва решението. “Директорът на “Иван Аксаков” е направил 11 нарушения на Кодекса на труда и 2 прецедента, които са недопустими”, заяви началникът на инспектората Йордан Чалъков. Найсериозният гаф бил обърканият учебен план, който водел до нелегитимност на дипломите. Според Чалъков в дневника са се появили и оценки по ЗИП “История и цивилизация”, без да е изучаван такъв предмет. Това довело до нераздаване навреме на свидетелства за завършено основно образование. Освен това имало констатирано и нарушение за нераздадено работно облекло. Началникът на инспектората се ангажира да обясни на учениците мотивите за дисциплинарното уволнение.

Директори вкарват нови предмети в училище Монитор/15.11.2011

Директори и учители сами ще избират предметите по задължително избираемата (ЗИП) и свободно избираемата подготовка (СИП), които да залягат в учебната програма на децата. Такава промяна предвижда новият просветен закон, съобщи Милена Дамянова, зам.-министър на образованието и науката. ,,В разширената образователна подготовка няма да има национално зададена програма. Ще дадем възможност на училищата сами да разработят учебни планове. Това е една много важна стъпка за децентрализацията на училищата. Това е училищната автономия, която се прилага в цял свят”, коментира заместникминистърът Милена Дамянова. Така всяко учебно заведение ще има свободата да въвежда нови предмети които да са съобразени с


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 интересите и нуждите на учениците му. Такива дисциплини могат да бъдат предприемачество, здравно образование, информационни технологии и др. Учителите ще могат да интегрират важните теми и в часовете от общообразователната подготовка, както и да използват часа на класа за преподаване на новите предмети. ,,Предприемачество трябва да се учи от детската градина”, каза зам.министърът на просветата. То възпитава децата да работят в екип и да прилагат научените уроци в реалния живот, добави още тя. 255 родни школа вече са въвели предприемачеството в учебния си план като СИП или пък са го интегрирали като част от задължителните предмети. Образователното министерство работи по въвеждането на училищни програми по предприемачество съвместно с ,,Джуниър Ачийвмънт” от 2003 г. насам. ,,Само за последните 2 години сме обучили приблизително 400 учители и през 2012 г. ще продължим да работим активно в тази насока”, уточни Милена Дамянова. Бизнес дисциплината се радва на силен интерес и от страна на българския ученик. 7222 деца са изучавали предмета през учебната 2010/2011 година, което е двойно повече спрямо предходната 2009/2010 г, съобщи Милена Стойчева, изпълнителен директор на Джуниър Ачийвмънт. В обучението по предприемачество се включвали и родителите, разказа Нина Чанева, директор на 23 СОУ. Майки и татковци, които работят в банки или големи компании, посещавали часовете по предприемачество и учели децата как се прави бизнес.

100 минути на ден математика

на всеки 40 минути, за да не се претоварят. Идеята е така учениците да навлязат по-дълбоко в материала - нещо, което само за един учебен час не е възможно, поясни пред “Стандарт” един от авторите на проекта Асен Александров. Сливането се предвижда само за учениците от гимназията, които изучават профилиращи предмети. Обединяването на часове може да се извършва само по дисциплините, по които децата вземат профил. В последния училищен етап те са общо 4 на брой. Въвежда се и още един нов учебен час - по сърфиране в нета. Идеята му е учениците да имат равен шанс в овладяването на мрежата. Така децата, които нямат компютър у дома, ще могат да усвоят новите технологии. В този час няма да се получават конкретни ИТ знания. Децата ще могат да ровят свободно в нета и дори да чатят със свои връстници в социалните мрежи. Една от целите на този час е и да научи хлапетата да се грижат за своята безопасност в нета - например да не качват лични данни. Матура вече ще може да се държи само по профилиращ предмет, предвижда още новият законопроект. Това означава, че децата ще могат да избират втория си задължителен зрелостен изпит само между 4 предмета. За сметка на това вече матура ще може да се държи и по рисуване и физкултура. Авторите обаче имали сериозен проблем със зрелостния изпит по спортни умения, защото там учениците не могат да останат анонимни. Дори по рисуване има начин да бъде засекретено коя картина на кой абитуриент е, но по физическо това е абсолютно невъзможно, казаха авторите на проекта. Затова те все още не са наясно дали този предмет няма да отпадне в окончателния вариант на закона.

Стандарт/14.11.2011

100 минути математика или история на ден за абитуриентите. Така може да изглежда учебната програма на тийнейджърите в близкото бъдеще. Авторите на проекта за нов закон за училищното образование предвиждат възможността учителите да могат да сливат няколко часа по един и същи предмет в блок. Те обаче ще бъдат задължени да дават на децата почивка

Учител слънце Тема/14.11.2011

Слав говори бавно. Спокойно. Следобедно. Зимното слънце обръща гръб на и бездруго мрачния ден. Мъжът седи на детско столче, зад него са пианото, пръснатите по стените десетки детски рисунки и голяма картина с лика на Петър Дънов. Поставена е в

43


От брой в брой центьра на стаята неслучайно. В детска школа „Бялото кокиче“ от няколко месеца Слав Славов, съпругата му и още няколко души учат деца от 2 до 6 г. на слънчева педагогика. Какво е това, питат се отскоро майките из форумите в интернет и по кварталните градинки. Творчески игри. Терапия със светлина. Поредното модно екотечение... Или нов образователен модел, който ще запълни дупките в традиционната педагогика? „Идеята е доста стара“, започва отдалече Слав. Той и съпругата му са учители - Слав по биология и химия, тя по география, история и изобразително изкуство. Имат и дипломи по паневритмия към Националната спортна академия. Допреди година били директори на две училища в Карнобат, но някак все успявали да вмъкнат в натоварената си програма и час по физкултура - за да преподават белия танц. „С годините разбрахме, че наследството, което учителят Петър Дънов ни е оставил, е тясно свързано с нашата професия, с педагогиката. Без значение дали говорим за възпитание или за самовъзпитание. От години следваме насоките му, а в практиката ни като учители се убедихме, че конвенционалното съвсем не е достатъчно при работата с деца. Затова очертах система, която да помага и на родителите, и на малките“, разказва Слав Славов. Нарекъл я слънчева педагогика. Не само защото разходките из Витоша и Борисовата градина са задължителни за „белите кокичета“, но и заради подхода. „Опитният педагог може да се оприличи на градинар и земеделец, който познава белезите на бремето състава на почвата, качествата на младите дръвчета, значението на въздуха, водата и светлината. Всички блага, всичкият растеж в тази градиш зависят от центъра -Слънцето“, описва идеята си създателят на „Бялото кокиче“. Той и хората около него вярват, че у всеки човек има зрънце, подобно на слънцето, което огрява земята. „И задачата на родителите и възпитателите е през първите 7 години от порастването на детето да подготвят почвата за това зрънце“, обяснява Слав. Хлапетата едно по едно се будят и изскачат сънени от съседната стая. Подават любопитни глави, усмихват се на слънчевия си учител и пак се скриват,

44

смутени от непознатите. За да опише подобре начина на преподаване в детската школа, създателят й често посяга към мъдростите на Петър Дънов. Единият цитат гласи: „...не можеш да предадеш на другите хора това, което нямаш. Не можеш да убедиш хората в нещо, ако сам не вярваш в него. Не можеш да събудиш доброто у човека, ако ти нямаш доброто у себе си. Същото се отнася до знанието, любовта, педагогиката...“ А другият казва: „Ще дадем мотички на гневливите, на меланхоличните, на неразположените духом деца. За всяко състояние има съответна работа... На практика това означава малки групи с по пет-шест деца, лично отношение към всяко от тях, пълна отдаденост, търпение, изобретателност по време на уроците, здравословна храна, работа в двора, много музика, песни, танци и игри. Денят в „Бялото кокиче“ не изглежда много по-различен от този в традиционните детски градини и школи - учат се езици, числа и фигури, физически упражнения, музика, приложни изкуства, но и паневритмия. Родителите, избрали школата, не са непременно последователи на Бялото братство. И все пак усещатразличното. Защото тук непослушните деид се наказват с разходка в парка „Точно така! Там, сред другите, те виждат добрия пример“, категоричен е слънчевият педагог. Вместо пясъчник и пързалка в двора на „Бялото кокиче“ има градинка с плодове и зеленчуци, а денят започва с дихателни упражнения и песни. Родителите пък са добре дошли по всяко време. Не е лесно обаче да влезеш в редиците на Слав. Той сравнява пълната си отдаденост на учителската професия с деня и нощта: „Когато не работим с децата, идеята продължава да живее в нас и ние се подготвяме за мига, в който отново ще се срещнем с тях. Необходимо е непрекъснато да поддържаме емоционалната енергия и мисловността. То е също като поддържането на добра физическа форма - за да можеш, когато състезанието започне, да дадеш най-доброто от себе си“, допълва той. След 18 години работа в системата на държавното образование Слав Славов лесно очертава проблемите пред родители, деца и учители: „Големият брой на децата лишава и възпитателите, и децата от


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 индивидуалното отношение. За поотдадените родители това е огромен проблем. Когато един преподавател се грижи за трийсет деца, държи повече на дисциплината, отколкото на общуването, и това рефлектира върху малките. Тук работим върху това, което ни се изплъзваше в училище - идеята, че един човек трябва да израсне, изтъкан от добродетели. Чистота, здраве, труд, начин на хранене, на поведение. Казвам на всеки родител, който търси алтернатива за детето си при нас, че не сме идеални. Но се стараем.“ Днес школи като „Бялото кокиче“ и места, в които се преподава по методите на Мария Монтесори или се следват стъпките на Валдорфската педагогика, трупат точки сред родителите. Причината? Дават на децата това, което според семействата липсва в традиционното образование. Повечето учат, че на децата трябва да се преподава като на личности, чрез творчески стимули и поощрения, а не с наказания и критика. „Във всяко учение, метод, подход има по нещо добро. А за всички нас е ясно, че личното отношение е най-важно“, категорична е Анна Калинова. Тя е архитект, майка на 4-годишната Рада, бута количката с братчето й и се грижи за графика и организацията в един от първите родителски кооперативи у нас - стая за игра „Ри-ри-ра“. Отварят врати преди около година, когато на дневен ред отново е въпросът с недостига на места в държавните детски градини и ясли. През април тази година картината не беше по-различна - извън градините се оказаха 3300 деца на 3 г., а 4500 останаха на опашката пред яслите. „Но не това ни накара да се съберем и да отглеждаме децата си заедно“, настоява Ани. В началото всичко започнало като идея да има закрито място, в което с приятелките от кварталната градинка да организират игри за малките. После се появила и необходимостта да оставиш детето си за два часа някъде, за да свършиш нещо. Като прибавили алергиите и честите настинки на децата в традиционните детски градини, от създаването на родителския кооператив ги деляло само едно. ,Да намерим помещение. Бяхме три майки, всяка доведе по още една и днес сме десет семейства. Всеки ден един родител дежури и готви, докато наетият педагог се занимава с децата. За година работа

интересът стана наистина голям. Вече кооперативите ни са три - в ,Дозенец“, „Бъкстон“ и „Гео Милев“, разказва Ани. Изброява поне още осем-девет, които са се появили само в София. Месечната такса е около 300 лв., разходите не надвишават 2400 лв. и с повечко доброволен труд майките успяват да се справят с бкхркета. „Аз съм другарката!“, маха с ръка Петя. Със създаването на „Ри-ри-ра“ тя напуска държавната детска градина, за да преподава в семейна среда. „Не се поколебах. Динамиката в кооператива е много по-различна. По-близо си и до детето, и до родителя. Тук всички откриват и друго семейство, много no-лесно можешда премериш личния си родителски стил наблюдавайки останалите. По-опитните родители дават съвети на останалите, а ако някоя майка е притеснена за адаптацията на детето си, може да остане колкото поиска. Даже ще сме й благодарни“, обяснява педагогът в „Ри-ри-ра“. Момичетата са убедени, че днес семействата избират родителските кооперативи в търсене на различен подход за децата си. „Особено за наймалките от 1 до 3 г., които имат нужда от повече внимание. Това не означава, че Петя не обучава децата по утвърдените системи и програми в държавните детски ясли и градини. Просто вмъква по малко и от алтернативните школи, за да е позабавно“, споделя Ани. За да се включиш в родителски кооператив обаче, трябва да си зарибен, отсичат майките. Да отделяш време, да участваш активно, да помагаш с идеи и да харесваш „домашния стандарт“. ,Децата спят на матраци на земята, групите са малки и винаги готви мама. Днес аз, утре тя, затова и в менюто липсва „кошмарът на детето“: крем малеби и грис халба“, смеят се момичетата. Добре дошли са и татковците, зашото бързо разчупват модела „Не пипай! Опасно е!“ и игрите стават по-весели. „Кооперативът е удачна форма само за организирани и дисциплинирани хора, които ясно съзнават какво искат за себе си и за детето си. Особено ако е в квартала и хората се познават. Хубаво е да има учител, психолог или поне често да се правят консултации с такъв“, убедена е Анна след година работа в „Ри-ри-ра“. Петя пък обича работата си, защото е част от общност на подкрепа

45


От брой в брой и грижа. „Много ми харесва, че наричат родителските кооперативи „семейство от семейства“. Защото тук действаш като родител, не като педагог. Простичко е - когато си отговорен за своето дете, адекватен си и за останалите“, допълва учителката.

Учебни часове в болница? Могат да бъдат само полезни Труд/13.11.2011

Нуждата от подобни часове само на пръв поглед изглежда съмнителна. Напи децата си имат родители, а и от интернет могат, да се светнат“ за всичко, което ги вълнува. Родителите обаче често си мислят, че мръсната работа по задълбаването в деликатни области ще я свършат в училище. А методът на самообразование през мрежата води често до странна комбинация от поквара и невежество. Добре е и че със здравното образование се почва съвсем от рано. Иначе просветителят рискува да стане смешен ако се изправи срещу осмокласници с далеч по-бурен полов и алкохолен опит от самия него. И статистика отпреди дни за употребата на наркотици, алкохол и цигари сред 16-годишните потвърждава неприятните тенденции. Тийнейджърите здраво пият, пушат, не подминават и наркотиците. 65% от младежите са пили алкохол поне веднъж през последния месец. 45 на сто са се напивали поне веднъж. Две трети са пушили цигари, всеки четвърти е пробвал марихуана... Статистиките за насилието сред децата и тийнейджърите също са стряскащи. Отделните истории момичета, които си търсят партньорки за бой до кръв, ученици, които чупят ръката на учител, 15-годишни момчета, които палят къщи за удоволствие, тийнейджъри, които убиват от завист или от скука - винаги извикват у нас предвидима реакция. На ощипана госпожица. Вината започва да се търкаля между институции, докато историята се забрави. А може да се опитаме да променим нещо. Часовете по здравно образование са добра възможност. Стига в тях да се наблегне на практиката. Лекциите на специалисти, теорията и обсъждането, разбира се, ще са важна

46

част. Акцентът обаче ще е приложението на наученото, контакта с реалността. (Уточнение за циниците - това не означава контролиран секс под мъдрите напътствия на учителя или приучаване на учениците как да консумират само марков алкохол.) Това ще са часове, които ще помагат на децата да осъзнаят цената на болката, страданието и милосърдието. И да знаят, че жестокостта за забавление, насилието, което ражда удоволствие, са проблем, а не са модел за подражание. Вярно е, че образците на насилие в най-разнообразни форми ги облъчват още щом проходят. Те привикват с гледките на кръв, убийства, които започват по принцип да възприемат като нещо недействително. Ако прободеш някого, нима той пуска кръв И какъв е проблемът да разпориш врага си, след като той ще бъде още пожив няколко секунди по-късно. Лошото е, че с времето се объркваш къде се случва това - в реалността на някоя компютърна игра или в собствения ти живот. И ако няма кой отрано да сложи границите, както често се случва, не е изключено да се пообъркаш. Предложението за практиката в часовете по здравно осигуряване, е просто. По-малките могат да почнат от грижата за болно животно - ще изпитат радостта, че са помогнали да се излекува птиче или ще видят какво се случва с куче със счупени крака. С порастването кръгът на заниманията ще се разширява. Тийнейджърите могат да помагат в домове за изоставени деца или стари хора, да се грижат за болни свои връстници, да посещават за няколко часа болница. Представете си терапевтичния и отрезвяващ ефект от срещата с онкоболни деца или гледката на изпаднал в кома наркоман. Ще видят кръв, какво е рана (и как тя заздравява), гной, ще усетят неприятни миризми. Ще се докоснат до хора, които страдат, ще могат да чуят разказите им как се борят с всекидевната болка, ще видят и други, които са се опитали да се самоунищожат от глупост. Ще чуят истории за надежда, за загуба на вяра, за неочаквано мъжество, уроци по оцеляване и примери за чудеса Отсега си представям воя на вечно загрижените за отрочетата си български


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 родители: „Ще навредите на крехката младежка психика. Искате да отнемете детството им. Няма ли животът да ги очука достатъчно по-нататък”, и все в тоя дух. Моля ви! Най-малкото децата ви ще имат по-малко време за шляене и битка с хормоните. И когато чуете, че са в болница, няма да примирате от ужас дали са препили или съученик ги е наръгал. Ще знаете, че са там, за да помагат, и че имат мисия (дори и понякога да е съвсем скромна). Това ще им даде друга перспектива. Ако се почне отрано.

Разследват бивш кмет за училищни пари Монитор/12.11.2011

Започва разследване срещу бившия кмет на Дупница Атанас Янев заради отклоняването на целевата субсидия за образование за други дейности. Проверката ще извърши сектор „Противодействие на икономическите престъпления“ към Областната дирекция на полицията в Кюстендил. Янев дължи над 1 500 000 лв. на учителската гилдия. Срокът за приключване на проверката е двумесечен, но резултатите ще станат известни по-рано. Тя е възложена от наблюдаващия прокурор по случая Невена Стоева от Кюстендилската окръжна прокуратура. Сигналът срещу Янев е подаден от учителката в ОУ „Неофит Рилски“ Лили Георгиева. Нейната жалба беше адресирана до районната прокуратура в Дупница, но проверката беше насочена по компетентност към окръжната прокуратура. Обвинителите изясняват дали Атанас Янев е извършил длъжностно престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс, като е превишил правата си, или пък е погазил закона, извършвайки престъпление по чл. 254 А - за разполагане с бюджетни и целеви средства не по предназначение, което се наказва с лишаване от свобода до 3 години. След приключването на проверката ще стане ясно дали срещу екскмета ще бъде образувано досъдебно производство, или преписката ще бъде прекратена. Общината дължи октомврийските заплати на педагозите от училищата и детските градини. Не са

преведени и средствата за консумативи, както и за отопление.

Часове по здраве от 1-и до 12-и клас 24 часа/11.11.2011

Теми за здравето влизат в учебната програма от 1-и до 12-и клас. Това предвиждат промени, подготвяни от две министерства -здравното и просветното. Те ще залегнат в закона за средното образование. Ще се учи за вредата от употребата на наркотици, безоапсния секс, здравословното хранене, правилата за хигиена, какво е донорството, как да се оказва първа помощ, как да пазим репродуктивното си здраве и др. Тази проблематика може да залегне както в обучението по биология и здравно образование, така и в задължителноизбираемите и свободноизбираемите часове или часа на класа.

87% от учениците опитвали алкохол, 66% - цигари Дума/11.11.2011

Поне един път в живота си 66% от 16-годишните деца в училищата са палили цигара, 87 на сто пъкса пробвали вкуса на алкохола. Това сочат данните от международно проучване ЕСПА, представено вчера от Анина Чилева, национален координатор на Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици. От 1993 г. в страната се провежда подобно изследване. Последните данни по проекта преди тазгодишните са от 2007 г. Тази година са анкетирани близо 2200 деца, родени през 1995 г. От организацията отчитат, че въпреки големия брой деца, които са пробвали да пушат, все пак има известно намаление - през 2003 за прегрешението са си признали 71%, докато сега са паднали на 66. Близо 40 на сто от анкетираните деца са заявили, че са пушили през последния месец, 65 на сто са пили алкохол. Цели 87% са децата, които вече са пробвали алкохол, сочат данните от проучването. 20 на сто от анкетираните признават, че

47


От брой в брой вече се напивали. Децата, пушили марихуана поне веднъж, са се увеличили с 3% от 2003 г. насам. Сега те са 24 на сто от анкетираните. Всеки десети тийнейджър е пушил трева през последния месец. Употребяващите екстази са колкото и през 2003 г. - 4 на сто. Всеки трети, участвал в проучването, се е сбивал, всеки втори е преживял злополука, а всяко трето дете е имало проблем с родителите си. Много голям процент от учениците признават, че имат проблеми в училище, близо 70% се притесняват, че имат лош успех. Междувременно стана ясно, че просветното и здравното министерство подготвят законови промени, които предвиждат учениците от 1 до 12 клас да изучават здравно образование. То щяло да включва теми като вредата от употребата на наркотици, превенция на ХИВ и СПИН, здравословно хранене, поддържане на добра лична хигиена, донорство, първа помощ, репродуктивно здраве и др. Тази проблематика би могла да залегне в обучението по биология и здравно образование, в задължителноизбираемите и свободно-избираемите часове и в часа на класа. Всяко учебно заведение ще трябва да има и конкретен план за осигуряване на здравословен начин на живот на учениците и преподавателите. Това може да бъдат програми за здравословно хранене, за физическа активност и др.

Здравното образование влиза в училище Сега/11.11.2011

От следващата учебна година учениците от I до XII клас ще имат задължителни часове по здравно образование. Това предвиждат промените в Закона за средното образование. Всяко училище ще има индивидуална програма за здравна култура според неговите нужди, обясни зам.-министърът на образованието Милена Дамянова. По думите й новите задължителни часове няма да изискват допълнително финансиране. Идеята е те да се интегрират в часовете по биология, свободно и задължително избираемите предмети или в извънкласни дейности.

48

В часовете по здраве ще се разискват вредата от употребата на наркотици, превенция от ХИВ и СПИН, здравословно хранене, какво е донорство, как се оказва първа помощ и др. „Новият стандарт ще обърне внимание и на темата за толерантност към хората с различни болести“, допълни зам.министърът на здравеопазването Кирил Добрев. Здравните уроци ще се водят както от учители, така и от специалисти. От около 2600 учебни заведения у нас обаче само 800 имат училищен психолог, а в 200 от тях той не е професионалист, а преквалифицирал се преподавател. Това се дължало на сегашния закон, който позволява учителите да допълват по този начин нормативите си. Затова новият закон предвижда още във всяко училище задължително да има психолог или професионален съвет. Всеки осми български ученик употребява алкохол 10 или повече пъти в месеца. Поне веднъж в живота си са пили 87% от децата, а 65% пият поне веднъж в месеца. Тревожните данни са от проучване сред 2200 ученици, родени през 1995 г., направено от Националния център по обществено здраве и анализи. Цигарите също са много разпространени сред децата - 66% са пушили поне веднъж в живота си. През 2003 г. обаче, когато за последен път е било проведено същото изследване, те са били 71%. Момичетата пушат повече от момчетата, а около 1/3 от 16-годишните са редовни пушачи. Близо 10% от ненавършилите 13 г. признават, че са опитвали поне веднъж цигара. Еднократната употребата на марихуана нараства от 21% през 2003 г. на 24% през т.г. Всеки десети ученик е пушил трева през последния месец поне веднъж. Всеки трети се е сбивал, толкова са и заявилите, че имат проблем с родителите си. Близо 70% смятат, че не са добри ученици.

Осмокласници се напиват през 3 дни Стандарт/11.11.2011 Всеки осми ученик у нас се налива с алкохол през три дни. Това показват резултатите от петото по рода си международно проучване „Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици“ (ESPAD), в


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 което участие са взели 2200 български ученици на 16-годишна възраст. Всеки четвърти ученик пие спиртни напитки поне веднъж седмично, а всеки пети е прекалил с градусовите питиета през последните 30 дни, сочат още резултатите от анкетите у нас. Тепърва данните ще се сравняват с тези в 36 европейски страни. Употребата на алкохол сред тийнейджърите е обезпокоителна, коментира Анина Чилева, национален координатор по ESPAD и член на работната група, която изготвя стандарти за здравно образование в училище. Преди седмица токсиколози от „Пирогов“ разказаха на премиера Бойко Борисов, че по празници винаги им се налага да спасяват живота на препили хлапета. Според лекарите те все повече наблягат на концентратите, правят

опасни коктейли от бира, вино и водка или концентрат с амфетамини. Доктори от спешната болница си спомниха, че за края на миналата учебна година се наложило да спасяват живота на 5 момичета и едно момче, приети с остра алкохолна интоксикация. Изследването у нас показва още, че девойките имат между 1,6 и 1,8 промила алкохол в кръвта, а момчетата - 2,6 промила, което означава, че изпиват поне по половин литър концентрат. Що се отнася до тютюнопушенето, момчетата пушачи намаляват, а броят на ученичките пушачки се увеличава. Употребата на марихуана е нараснала от 21% на 24%. От следващата учебна година училищата ще организират здравни лекции и мероприятия в задължителните и свободно избираемите часове.

49


Прочетохме за вас

Не ме е срам, че съм „даскалица“ Какво да ви кажа - родена съм на 15 септември и съм учителка по английски език и английска литература вече 17 години. Казват, че това е диагноза. Шефката го нарича „характеропатия“. Аз ще се задоволя с „карма“. Като беше малка, дъщеря ми разказваше наляво и надясно, че баща й викал на майка й „гасталица“. Сещате се - даскалица. Ами така си е - и не ме е срам. Намирам професията си за интересна, но неблагодарна. Пет години възпитавам малките диваци и тъкмо ги направя хора, те завършват гимназия и на тяхно място идват други. Васил Априлов: “И открай света да Всичко започва отначало. Работя в Национална Априловска дойдат, нека се учат... гимназия - най-старото училище в България, училище - символ и легенда, традиции и пр. От мен се иска да поддържам реномето на това престижно училище. Твърде отговорна задача, особено във време, когато на мода са певиците с по едно име, финикийските знаци определят кой е по-по-най (или хай), а заплатата ми не надвишава 600 лева в най-добрите месеци. Как се справям? С хумор, ирония и самоирония и се утешавам с мисълта, че и аз съм дала нещо на света. Имам си и прякор - The Queen - или Le Queen (крайно неправилно, както би отбелязал всеки уважаващ себе си филолог). Как го получих ли? Случайно. Мой ученик се беше подписал под поредното контролно с прозвището „The Humble Peasant“ (Скромният селяк), на което аз отговорих с „Your Queen“ и се започна. По-късно с друг възпитаник измислихме и Кодекса на кралицата: The Queen‘s Code 1. Нейно Величество е институция. 2. Кралицата е способна на чудеса. 3. С кралицата не се спори, нейната дума е закон. 4. Кралицата винаги има право.

50


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 5. Кралицата никога не спи, тя си почива. 6. Кралицата никога не закъснява, тя е възпрепятствана. 7. Всички са понизши от кралицата и трябва да я обожествяват. 8. Кралицата не приема съвети от простолюдието. 9. Не се оспорва властта на Нейно Величество, тя и е дадена от Бога. 10. Кралицата е строга, но справедлива. 11. Недостатъците на Н. В. не се дискутират, те просто се приемат такива, каквито са. 12. Недостатъците на Н. В. служат единствено за доказателство, че не е робот. 13. За кралицата се говори или добро, или нищо. 14. Кралицата не греши, тя изпитва останалите. 15. Нейно Величество е началото и краят. 16. Не споменавай името на кралицата напразно. 17. Да нямаш други кралици и да им се кланяш. Не работя за пари, а за слава и удоволствие, можете ли да си представите? Шегуваме се с колегите, че сме народни учители, работим на ползу роду и от време на време получаваме по някоя грамота с потупване по рамото и снимка пред строя, редом до някое местно величие. Какво ме крепи? Обичам учениците си, но уважавам мислещите и градивни умове. Надявам се, че точно такива съм възпитала. И не само аз, но и колегите ми. Толкова много съдби се преплитат зад дебелите 70 см стени, градени с пари на благодетеля Априлов. Тук е стъпвал като учител Йеромонах Неофит Рилски и е оставил правилник за вътрешния ред, от който правилник ще ми позволите да цитирам следното: „Ако се случи прочее да се намери някой, който поради своето злонравие и високомерие да презре или да пренебрегне този правилник за общото добро училищно състояние, такъв ще бъде първо разобличен, второ мъмрен, ако не се поправи, ще се изгонва от училището като гнил

51


Прочетохме за вас и непотребен член, или както казваме по-просто, като някоя крастава овца, за да не се развр ащават и добрите от злонравните.“ Смея да се надявам, че и досега успяваме да поддържаме такъв дух в старото училище, а времето ще покаже успели ли сме. Почти всички випускници успяват да се реализират с дипломата и знанията, които са получили тук. Много от тях избират да учат в чужбина - Харвард, Кеймбридж, Станфорд, Оксфорд, Хага и част от тях, за наше съжаление, остават и да работят там - в голямата компания Ernst&Young, в Световната банка във Вашингтон, в Техническия университет в Масачузетс и т.н. При първото си посещение l гимназията, външният ни министър Николай Младенов каза: „Това е хардуерът на българското образование!“ Традициите ни крепят. В коридора е окачен портретът на Васил Априлов, дело на майстор Дечко Узунов, дипломите за средно образование се връчват винаги на една и съща дата - 29 юни - Петровден, защото първите дипломи са били раздадени на този ден. На випускниците, които кандидатстват в Германия, и им трябват ранни дипломи, заради сроковете им ги даваме наистина по-рано, но след като приключат формалностите, те ги връщат, защото държат да си ги получат на тържествен годишен акт в Актовата зала на Априловска гимназия. Където са ги получили майките и бащите им... При постъпването си в гимназията, на първия си 15 септември, учениците полагат клетва да странят от духовната леност. При завършване, отново полагат клетва да бъдат верни на завета на Априлов. Това е един от най-съкровените моменти на всеки Априловец и традиция. Кое друго училище пази в двора си останките на своя патрон? Всяка важна церемония се извършва на гроба на Априлов. Нека е свидетел, че неговия призив в завещанието му се спазва. „И открай света да дойдат, нека се учат“. Имам 400 приятели във Фейсбук и повечето от тях са бивши или настоящи ученици. Живея с проблемите им и съм в течение на всякакви тийнейджърски драми - любови и раздели, диети и клюки, особени белези и предпочитания. Понякога се пресищам, но после си напомням, че това е призванието да си учител и аз съм там, за да помагам. Така се твори легенда.

Кой е работил в Априловото училище В Априловото училище са работили: Тодор Бурмов, Райчо Каролев, Григор Пърличев, Иван Гюзелев. За нас то е духовен дом, в него са гостували много мъдри люде, които са оставили послания в паметната книга. Може би най-важните сред тях са Иван Вазов, съпругата на Петко

52


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 Каравелов - Екатерина, Акад. Дмитрий Лихачов, Проф. Боян Биолчев, Акад. Вера Мутафчиева, Акад. Антон Дончев, Любомир Левчев.Тук са учили Алеко Константинов и Емануил Манолов, бащата на Дилма Русеф - Петър Русеф и бащата на Вера Мутафчиева - Петър Мутафчиев. Паметта - това е душата на Априловската гимназия, тя е мостът между тези преди нас и онези, които ще останат след нас. В школото звучи гласът на същата онази камбана, която са чували дечицата през 19 век, защото пазим светините на училището - гербът, печатът, знамето, камбаната.

Издава се сборник „Денница“ В гимназията се издава хуманитарен сборник „Денница“, който е жест на духовната приемственост между нашите идеи и най-значимия книжовен труд на Васил Априлов - „Денница на новобългарското образование“, сътворен през 1841 г. в Одеса. Имали сме своите трудности, мъчили сме се да разбиваме с глави стени (и понякога сме успявали), но никога не сме позволявали да ни сложат под един знаменател (ще извините математическата ми метафора) с останалите. Ние сме си ние и не искаме да ни бъркат с други. Горди сме, че учим и работим в това училище. Eмилия Василева

53


От издателите Списание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съвместната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат: • Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала; • Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!; • Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, снимки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват): • Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подраздели: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор; • Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...; • Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и препоръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора. • Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения; • Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната литература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език; • За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание) Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството. ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯ Уважаеми автори, за статиите в електронното издание “е-Обр@зов@ние” важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата: 1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал.1, т.7 и чл.22, т.3. За

54


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и заверени копия; 2. Статиите си подготвяйте във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и изпращайте на e-mail адреса на изданието: е-obrazovanie@ciela.net; 3. Обемът на статиите да бъде около 3-4, до 6-8 (по изключение до 10) страници х 1800 знака. Обемът на съобщенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака. 4. Статиите се публикуват, като запазват практически напълно авторската си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис; 5. Илюстрациите се приемат вградени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG; 6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статията; 7. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно; 8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не повече; 9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви... 10. За определени места авторът мо­же да подготви и разширен (пояснителен) текст и така да удовлетвори различната степен на подготвеност и на потребност на читателите. Препоръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни, прекалено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто. 11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!; 12. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките); 13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключение на общоприети и известни съкращения на величини и термини; 14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметричните черти – /, с изключение на случаите в текста, които изискват използването именно на такива черти. Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена рецензия. Цена за рецензията – 5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака). Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където работи автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

55


От издателите АНКЕТНА КАРТА Вашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

56


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 44-2011 При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка:

57


сп. е-Обр@зов@ние_бр.44 (2011/2012 - ноември)  

Сиела Образование

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you