80 на плодородието, на живота, на огъня, на слънцето. Въплъщава най-древната представа, тази за центъра и четирите посоки, имащи за начало този център. Вписва се в идеята за кръстовидната човешка фигура с разперени ръце, като знак на микрокосмоса, на плодородието и на живота. Разглежда се и като символ на някои от вариантите на космическото дърво ([8], с. 111–114). Но не това е обяснението на паламарчани. Те не търсят днес митична символика, а свързват кръста с историческите събития и оцеляването на рода. Как са оцелявали, как са се опазили? „И защо мислиш, че е тоз големия кръст на пазвата, да пази жените, да ги варди от турците. Виж, че някои имат и малко кръстче отдолу на големия. За туй са го шиели там“ /14/. При някои от най-старите запазени експонати от проучваните села, така както е характерно и при разградските капанци ([22], с. 137), върху триъгълния край на отвора, в случая върху малкото кръстче, е зашита с червен конец пробита сребърна пара́ и/или синьо мънисто. „Така съ пазили ут уруки!“ /4/. От посочената информация може да се търси наслагване на шевичната орнаментика и композиция от древни митични и митологични елементи, допълнени с по-късните християнски символи или да се погледне през призмата на новопостроения свят от представи и вярвания на старото местно население. Черното капа́не Ризата носи името си от специфичната капанска шевица, определена от проф. И. Коев като черно капàне (Фиг. 6). Понятието заимства от начина, по който наричали шевицата в с. Садина – „чернуту ка́пъни“ ([13], с. 73). При най-старинните ризи везаната украса оформя широк орнаментиран пояс по ръбовете на ръкавите и полите. В същността си мотивът по ръкавите е широк бордюр основно с геометрични фигури, изпълнен плътно с черни вълнени конци, а между тях са разположени белеещи от цвета на платното бели клетки или ка́пки. В полетата над този бордюр при по-старите ризи, капанки извезват животински фигури, а при ризи, шити в по-ново време, и растителни мотиви ([22], с. 137).
Фиг. 6. Част от ръкав на капанска женска риза ([18], с. 69) В с. Паламарца първо бродират ръбовете на ръкавите с тясна шевица, основно с геометрични фигури – ромбове, квадрати, триъгълници, и по-рядко с растителни мотиви, така, както е характерно за шевиците от с. Садина и гр. Опака ([9], с. 236). И в двете села над ивицата извезват два до четири реда