58 ще са необходими 10 години при положение, че няма нови предложения. В крайна сметка по регламент една регистрация трябва да се извършва за една година, а на практика се осъществява за 3-4 години! БАБХ дължи отговор на агрохимическата индустрия! Повече от задължително е да се предефинира цялата процедура, да се приемат нестандартни действия, да се активират нови практики, да се стартират правилни решения, да се динамизира обстановката. Да се сложи край на неглежирането и на т.нар. практика Long Shelf Live/дълъг живот на рафта/. Какви са моите предложения? Да потърсим съдействие от ЕС! Ще рече: отиваме в Брюксел и изговаряме проблема в прав текст, без усукване – нямаме професионален и административен капацитет да извършваме дейността в нужния обем и срок. Кои са аргументите и мотивите за този радикален ход? Разрешаването на ПРЗ за употреба е изключително деликатна дейност. Изграждането на високопрофесионален експертен формат за тази изключително креативна локация е дълъг процес, а при нас, отбележете, текучеството е умопомрачително, за 10 години са се сменили 8 души на позицията началник на отдел ”Разрешаване на ПРЗ”! От една страна – през всичките тези години са били защитавани лични, партийни, корпоративни и какви ли не още интереси, интереси, различни от интересите на растителната защита. От друга страна заплатите на администрацията са много ниски. Финансовите потоци, събирани от такси и регистрации, се вливат в националния бюджет. Друг дефицит в тази широкоформатна дейност е, че не съществува Регистър, каквито са изискванията на Закона за реда на заявките за разрешаване на ПРЗ за употреба. Смисълът е да има прозрачност, публичност и граждански контрол. Публикуването на активните вещества и датата на заявяване в никакъв случай няма да наруши степента на конфиденциалност, за което се опасяват някои от мултинационалните компании. Според мене част от решението на тази мащабна криза е да се премахне Съветът по продуктите за растителна защита. Този орган е излишен , защото на практика има чис-
то консултативни функции. Моите лични наблюдения върху практиката му е, че е тотално неефективен. В начина, по който работи през годините назад, са заложени закъсненията. Доза конкретика. Една процедура по разрешаване на паралелен внос на ПРЗ е 45 дни, а между два съвета минават 3 месеца. Да речем, че това не е кой знае какъв проблем, проблемът е, че в съзнанието на администрацията се проектира усещането, че може да не се спазва закона. И какво се получава? Бизнесът ще чака, когато стане, тогава! По този начин администрацията се демобилизира, нещата се забатачват. И всичко това се случва за сметка на бизнеса, който бизнес плаща сериозни пари и формира грешни очаквания. Каква е технологичната практика? Експертът от отдел “Разрешаване на ПРЗ” прави съответна оценка и съставя доклад на база собственото му становище – видях, прецених, препаратът Х отговаря на изискванията за разрешаване на употребата му. Този доклад се депозира в СПРЗ, който освен всичко друго е колективен орган. И на практика този колективен орган не носи отговорност. Експертът е междинното звено и опасността да стане обект на особено внимание от страна на различни фактори е налице. Визирам морала, който трябва да имат експертите, и ограниченията, които трябва да си налагат, щото да не оставят съмнение, че ще решават независимо и според закона. Тук искам да иницирам още една възможност. Докладите на експертите от отдел “Разрешаване на ПРЗ” да се разглеждат от външни експерти, да се изготвя общ доклад за оценка. Разбира се, не изключвам варианта моята идея за ликвидиране на Съвета по продукти за растителна защита да не се хареса на по-горните инстанции. И ако те преценят, че нуждата от съществуването на такъв Съвет не може да бъде загърбена, добре, но този Съвет трябва на всяка цена да позиционира нови функции и по обем, и по оперативност, и по отговорности. Забележете: в състава на сегашния Съвет има служители без необходимата степен на експертност. На практика Съветът е квалифицирано мнозинство от неквалифицирани служители.
Не изключвам и друга опция. Взаимното признаване на ПРЗ от една климатична зона на ЕС. Това в никакъв случай не означава да вдигнем “бял байрак”, да скръстим ръце и да включваме за употреба всичко, що е разрешено във въпросната зона. Ще си позволя такъв пример. Един ПРЗ е разрешен за употреба в страни от южната Европейска зона, към която принадлежи и България – Италия, Гърция, Испания, а нашият експерт има съответните аргументи да не предложи този продукт за разрешаване. Тогава ние го разрешаваме за употреба за срок от една година. През това време осъществяваме контакт с партньорските служби от тези страни и коментираме казуса. В случая може да направим услуга относно вземане на най-точното решение. С други думи: генерираме нова динамика – с допълнително тестване на продукта и последователност на неговата ефикасност по отношение действие и безопасност на ползване. Това е един начин за точна и бърза оценка – като използваме предимствата, че българското земеделие е част от европейското агропространство.
Г-н Лазаров, управленският Ви хоризонт е висок, амбициран сте да трансформирате сектора Растителна защита, да го превърнете в динамична и многофункционална структура на БАБХ. Това е голямо предизвикателство. До къде сте готов да стигнете? Да чертаеш многообещаващи перспективи, да отключваш креативност и мотивация, да направиш от невъзможното възможно, да произведеш революция. Харесват ли Ви тези галещи ухото слова ? Подходящи са за театрална сцена. На мене определено не са ми по вкуса . Ще бъде далеч по-лесно, ако създам правила. Харесвам правилата! Аз съм човек, който се подчинява на законите! Много пъти са ме питали: защо кандидатстваш да станеш директор? Какво те блазни? Моят отговор: не гледам на това като администриране, а като възможност, като шанс моите възгледи и професионални компетенции да намерят почва за реализация, блазня се от мисълта, че още мога да помогна... Емил ИВАНОВ