Issuu on Google+

МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА ПРОГРАМАТА „ВАРНА – ТЕРИТОРИЯ НА ТВОРЧЕСТВО” 2013 Въз основа на проучвания в периода 1 август – 25 ноември 2013 година 11/28/2013 Автор НЕВЕНА НИКОЛАЕВА ДОБРЕВА

1


СЪДЪРЖАНИЕ Резюме ........................................................................................................................................... 3 Въведение ...................................................................................................................................... 8 Описание на проучванията ......................................................................................................... 9 Структура на програмата „Варна – територия на творчество“ .................................... 10 Профил и анализ на одобрените проекти по приоритети ................................................. 20 Включване и достъп до култура .............................................................................................. 35 Медии и комуникация................................................................................................................. 41 Устойчивост ............................................................................................................................... 45 Работа с неправителствения сектор .................................................................................... 47 Финансово управление на проектите ..................................................................................... 51 Партньорство с Община Варна ............................................................................................... 57 Изводи .......................................................................................................................................... 60 Приложения ................................................................................................................................. 64

2


Резюме Структура на доклада Настоящият доклад съдържа 63 страници (без приложенията) и е разделен на десет части, както следва: Първата част е Описания на проучванията, където се прави преглед на проведените проучвания и използваната методология. В рамките на период от четири месеца се проведоха проучванията, които включиха документален анализ, обработка и анализ на 21 въпросника и интервюта с 20 представители на организации, финансирани по програмата „Варна – територия на творчество“. Втората част е Структура на програмата „Варна – територия на творчество“, в която формално се описват целите и приоритетите на програмата, както правилата и процедурата по кандидатстване, в края на тази част се прави обобщение по структурата на програмата и се дават препоръки. Третата част е Профил и анализ на одобрените проекти по приоритети, в която се дават обобщени данни за обхвата и изпълнението на одобрените проекти по програмата „Варна – територия на творчество и се представят отделните проекти, групирани спрямо приоритетното направление. Четвърта част е Включване и достъп до култура, в която се прилагат данни относно достъпа и публиките със седем под-раздела: 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

Брой събития; Равен достъп; Преки участници; Обратна връзка; Географски обхват; Международно измерение; Обобщения и препоръки.

Пета част е Медии и комуникация, в която се прилагат и анализират наличните данни за медийното отразяване на проектите по Програмата, с пет под-раздела: 1. 2. 3. 4.

Присъствие в медийното пространство; Социални мрежи; Степен на достигане до публики; Присъствие на логото;

3


5. Препоръки. Шеста част е Устойчивост, в която се прилагат данни за възможността за устойчивост на проектите по програма „Варна – територия на творчество“ и препоръки. Седма част е Работа с неправителствения сектор, в която се анализира нивото на работа с други организации от неправителствения сектор по изпълнение на проектите и работа с доброволци, с три под-раздела: 1. Партньорства; 2. Доброволци; 3. Обобщения и препоръки. Осма част е Финансово управление на проектите, в която се анализират данни във връзка с разпределението на приходите и разходите по време на изпълнението на проектите по Програмата. Тази част е с четири под-раздела, както следва: 1. 2. 3. 4.

Достатъчност на финансовия ресурс; Привличане на спонсори и партньори; Кандидатстване по други програми; Препоръки.

Девета част е Партньорство с Община Варна и включва анализ на степента на партньорство между дирекция „Култура и духовно развитие“ и одобрените проекти по Програмата. Тази част е с четири под-раздела, както следва: 1. 2. 3. 4.

Степен на партньорство с Община Варна; Оценка на програмата „Варна – територия на творчество“; Проблеми при реализацията на проектите; Препоръки.

Десета част е Изводи, която включва шестнайсет препоръки разделени на пет групи. В частта Приложения е даден формулярът на използвания стандартизиран въпросник, както и включените стандартни въпроси по време на интервютата с ръководителите проекти. Някои основни данни и обобщения: 

Към момента процедурите по кандидатстване и оценяване на проектните предложения са добре координирани. Ръководителите проекти като цяло признават, че документите за кандидатстването са максимално ясни и улеснени.

4


 

През 2013 година средната обща стойност на финансираните проекти е 11 150 лв., тази стойност се различава спрямо проектните предложения (12 900 лв.). Някои от проектите са намалили бюджета си, същевременно други са го увеличили. От гледна точка на пространство, по-голяма част от проектите се изпълняват в закрити пространства, и значително по-голям брой проекти се провеждат в централната част на града, като се има в предвид, че няма насищане на събития в едно единствено пространство, било то закрито или открито. Във времево отношение одобрените проекти също не са разпределени равномерно. Програмата „Варна – територия на творчество“ позволява разгръщането на дейностите по проектите в относително кратък времеви период, който обхваща летните месеци, от средата на май до средата на ноември. Осемнайсет от проектите са обвързани със създаването на културни продукти, а останалите с представяне на готова културна продукция. Спазен е балансът между създаване и представяне на културни продукти с лек превес на създаването, особено в областта на съвременното изкуство, дигиталните и иновативни форми. От гледна точка публики, целевите групи са балансирани. Повече от проектите обхващат повече от една целева група по възрастов признак, а седем проекта са адресирани към публики от всички възрасти. Достъпът до културните събития по програмата „Варна – територия на творчество“ е относително свободен. Най-често промотирането на събитията по проектите преминава през изпращане на прес съобщения до местните и национални медии и наличните контакти в мейллистите; отпечатването на плакати и брошури и активно присъствие в социалната мрежа фейсбук. Използването на социалните мрежи се превърна в един от основните (както и безплатни) канали за разпространение на информация относно събитията. Организации през своите профили съумяват да използват повечето от възможностите на социалната мрежа, а именно създаване на групи, страници и събития, през които могат да привлекат подходяща публика и да формират съобразна общност около организацията. През 2013 година във връзка с изпълнението на проектите по програмата „Варна – територия на творчество“ организациите са привлекли общо 424 доброволци. Доброволците най-често са съобразни „съмишленици“ на организациите или подбрани на свободен принцип посредством социалните мрежи. Най-често намалената общинска субсидия се отразява критично върху изплащане на хонорари на изпълнителите и ръководителите проекти. Следват компромиси с крайния културен продукт или събитие и рекламата.

5


В края на доклада са формулирани 16 препоръки. Някои от тях са: 1. Препоръчва се допълване на стратегическата цел на Програмата с визия, която да е разпознаваема от страна на културните организации в града. Към момента стратегическа цел на Програмата „да подпомогне кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г.“ предполага дефинирането на конкретни цели и стратегии. Изготвеният документ по кандидатурата на Варна за ЕСК’19 може да служи за основа на бъдещето формулиране на целите на програма „Варна – територия на творчество“. 2. Организиране на регулярни срещи в т. ч. информационен ден за разясняване на целите, приоритетите и процедурите по кандидатстване по Програмата и среща след приключване на проектите, на която организациите да могат да споделят своите трудности, оценки и препоръки, както и добрите практики. 3. Препоръчва се дирекция „Култура и духовно развитие“ да доразвие своите интернет страници в пълноценен информационен портал, в който програмата „Варна – територия на творчество“ и проектите, финансирани от нея, да бъдат цялостно промотирани. 4. Относно програмата „Варна – територия на творчество“ трябва да бъде изработен цялостен механизъм за мониторинг, включващ следните елементи:  Разработването на система от количествени и качествени индикатори за оценяване на одобрените проекти по Програмата.  Експертите на дирекция „Култура и духовно развие“ (или външни експерти) да посещават събитията по проектите и на тяхна база да изготвят мониторингови доклади по предварително разработени индикатори за всеки проект по Програмата.  Изграждане на база-данни за всички проекти с информация за организатора, дата и място на провеждане на събитията, дата за мониторингово посещение.  Да се въведе стандартизиран форма на съдържателната част по отчитането, както и конкретни изисквания за прес-досиетата.  Въвеждане на изискване дирекция „Култура и духовно развитие“ да бъде информирана предварително за датите и места на събитията по проектите и за всички промени, свързани с тези събития.  Иницииране на срещи с организаторите на проекти, във връзка с промени в изпълнението на проектите. 5. Създаване на механизъм за проекти/събития от програмата „Варна – територия на творчество“, които се разпознават като важни за визията на града, общността и се отличават с високо качеството, да бъдат включвани в Културния календар на град

6


Варна или да им се оказва друга подкрепа, която да осигури продължаването на тези проекти. Бележка: Крайната отговорност за всичко написано тук е изцяло върху Невена Добрева, автор на този доклад. Изказаните мнения и препоръки не ангажират по никакъв начин поръчителя на анализа и оценката – Община Варна.

7


Въведение Програмата „Варна – територия на творчество” се провежда за трета поредна година. Тя дава възможност на културните оператори да получат финансиране за осъществяване на културни събития на територията на Община Варна. Въпреки че културните оператори представят краен отчет за извършената дейност (със съдържателна и финансова част), то етапите на осъществяване на проектите и въздействието им върху общността не са достатъчно изследвани. Този проект отговаря на необходимостта от изработването на механизъм за мониторинг и оценка на проектите, спечелили финансиране по програмата „Варна – територия на творчество”. Получената информация от организациите се анализира и систематизира, като изследователят прави опит да даде реална картина на управлението на проектите. В резултат се произведе списък от препоръки за организиране на следващите сесии на програмата „Варна – територия на творчество”. Тези препоръки целят да подобрят отношенията между Община Варна и културните оператори. По време на изследването активно се търсеше диалог с културните организации и тяхното мнение и препоръки за подобряване на Програмата. В доклада се дават и предложения за изработването на механизъм за мониторинг и оценка на следващите сесии на Програмата, с което ще се гарантира високото качеството и доброто изпълнение на културните проекти. Основната цел на проведеното изследване е създаване на механизъм за качествен мониторинг и оценка на програмата „Варна – територия на творчество”, както и извеждането на препоръки за оптимизиране на следващите сесии на Програмата. За постигане на основната цел, се формулират три специфични цели на изследването: 1. Да се установи въздействието на програмата и нейните резултати върху работата на културните оператори, спечелили проекти. 2. Оценка на финансовото управление на проектите, получили финансиране по Програмата. 3. Оценка на качеството на проектите. Разбира се, цялата отговорност за всичко написано в този доклад е изцяло върху изследователя. Изказаните тук мнения и препоръки не ангажират по никакъв начин поръчителя на анализа и оценката – Община Варна.

8


Описание на проучванията Проучванията, които доведоха до написване на настоящия доклад, бяха извършени в периода 1 август – 25 ноември 2013 година. Съгласно техническата оферта се извърши проучване, което включваше: 1. Документално проучване на целите и приоритетите на програмата „Варна – територия на творчество“; 2. Документално проучване на проектните предложения и отчетите на одобрените кандидати по програмата „Варна – територия на творчество“; 3. Проучване на финансираните организации посредством попълнен стандартизиран въпросник1; 4. Интервюта2 с ръководителите проекти; 5. Проучване на медийното покритие на събитията по данни в интернет; 6. Посещения на събитията по проектите. По първа точка беше анализирана официалната информация, публикувана на интернет страницата на дирекция „Култура и духовно развитие“. По втора точка бяха прегледани, описани и анализирани 25 проектни предложения и съответно 20 отчета. Направи се анализ на 21 попълнени въпросника и бяха проведени 21 интервюта с ръководители проекти. По точка пета бяха анализирани 12 прес-досиета по отчетените проекти и направен медиен анализ на 18 събития по проектите. По последната точка бяха посетени 15 събития. Някои предварителни уточнения: Проектът „Sofia Dance Week гостува на Варна със законодателя на съвременния танц Ян Фабр и представлението му "Наркотиците ме поддържаха жив"“ не се включва в настоящия анализ, той отпада поради невъзможност за реализация. Проектът „ПИПИ“ също не е включен в анализа, подписан е допълнителен анекс, с което се отлага финализирането на проекта за пролетта на 2014 година.

1 2

Формата на стандартизирания въпрос може да намерите в приложение. Списък на основните въпроси, покрити по време на интервюта може да намерите в приложение.

9


Структура на програмата „Варна – територия на творчество“ Общи положения и цели Програмата за финансиране на творчески проекти „Варна – територия на творчество“ 2013 на дирекция „Култура и духовно развитие“‘ се осъществява за трета поредна година. Тя е с общ бюджет в размер на 180 000 лв., като по нея са одобрени 25 проектни предложения по петте предварително заложени приоритета. За стратегическа цел на програмата се посочва „да подпомогне кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г.”3 като се насърчават „търсенията на творци от различни поколения и само проекти с високо качество, които обогатяват и разнообразяват културния живот на Варна”. Въпреки поставянето като водеща именно тази стратегическа цел, не се представя конкретната концепция или визия, която ще бъде водеща при кандидатурата на Варна за ЕСК’19. Посочените пет приоритета са с широк обхват, което позволява културните организации да предложат проекти без ограничения в жанра и тематичната насоченост. Целите на програмата са разписани в характеристиките на отделните приоритети. В сравнение с целите на програмата „Варна – територия на творчество“ 2012, през 2013 година повечето от целите се припокриват, което показва приемственост на заложените цели и политики за развитие на културния сектор. В същото време, някои от акцентите през 2012 година, а именно дебютни проекти, любителско творчество и творчество на и за деца, са изключени от приоритетните области през 2013 година, въпреки че сред одобрените проекти през 2013 година може да се открият и такъв тип проектни предложения. Процедура В Правилата за финансиране на творчески проекти по Програмата „Варна – територия на творчество“ чл. 2 се посочват основните принципи на дейността, а именно прозрачност, равнопоставеност на кандидатите, безпристрастност при подбора и оценките на проектите. Проектите се оценяват от Експертна комисия, назначена от кмета на Община Варна. Комисията се състои от девет членове: един представител на Общинския съвет, шестима членове от общинската администрация и двама представители на културната общност. Решенията са законосъобразни, ако присъстват две 3

http://varnaculture.bg/funding_and_training_bg_2.php?page=news_show&newsID=739&nsID=10

10


трети от членовете им, решенията се взимат с обикновено мнозинство. Членовете подписват декларация, че няма конфликт на интереси. Основни функции на Експертната комисия са приемане на Годишна работна програма, подбор на външни консултанти за оценка на проектите, представяне годишен бюджет на програмата „Варна – територия на творчество“ пред Общинския съвет; осъществяване контрол върху целевото изразходване на предоставените средства и осведомяване обществеността за дейността по програмата „Варна – територия на творчество“. Финансирането на творческите проекти по програмата „Варна – територия на творчество“ се осигурява от субсидия от общинския бюджет и спонсорство. Финансирането е безвъзмездно, на конкурсен принцип. Допустими кандидати са юридически лица, регистрирани с нестопанска цел или по Търговския закон, кооперации по Закона за кооперациите, дружества по Закона за задълженията и договорите или създадени със закон или акт на изпълнителната власт. Всеки автор има право най-много на три проекта през съответната финансова година. Съфинансирането по проектите трябва да е минимум 10%, като това се удостоверява с банков документ. Допустими разходи по проектите са сделки с авторски и сродни права, издателска и продуцентска дейност; наеми на техника, оборудване и зали, материали за изработка, хонорари, командировъчни разходи и разходи за реклама. Обявата за откриване на процедурата за финансиране на проекти се публикува в интернет страниците на Община Варна, на дирекция „Култура и духовно развитие” и на проекта „Варна – кандидат за Европейска столица на културата 2019”, като задължително съдържа: приоритети, срок и място за получаване на документите за кандидатстване; срок, място и начини за подаване на проектните предложения; адрес и телефон за повече информация. Документацията, която се предоставя на кандидатите, включва формуляр за кандидатстване и методика за оценяване на проектите. Срокът за подаване на документите не е по-кратък от 15 календарни дни след датата на публикуване на обявата. Класирането се извършва на два последователни етапа: административен подбор и оценяване. Експертната комисия може да извършва редукции или корекции в бюджета на проектите. Списъкът на одобрените проекти се публикуват на интернет страницата на дирекция „Култура и духовно развитие“. Договорите за финансиране на одобрените проекти се сключват между кмета на Община Варна като Възложител, от една страна, и кандидата като Изпълнител на проекта, от друга страна. Задълженията на Изпълнителя на проекта са: да отговаря за цялостното изпълнение на проекта; да води пълна техническа, финансова и друга документация по проекта; да осигури средствата, необходими за съфинансирането на проекта; да следи за

11


качеството на изпълнение на проекта; да осигурява публичност на проекта и на Програмата за финансиране, като изрично посочва, че финансирането е осъществено с подкрепата на Община Варна; да съдейства за извършването на проучвания за резултатите от изпълнението на проекта чрез попълване на информационен лист; при наличието на материални ценности, след завършване на проекта да ги стопанисва с грижата на добър стопанин и да отговаря за поддръжката им4. През 2013 година периодът за подаване на документи е от 11 март до 8 април. На интернет страницата на дирекция „Култура и духовно развитие“ бяха публикувани цели и приоритети на програмата, срок, място и начини за подаване на документи, контакти за допълнителни въпроси, файлове „Заявление за кандидатстване“ и „Правила за кандидатстване“. Това съвпада с разписаната процедура на обявяване на кампанията за подбор на проекти. Допълнително е предоставен линк към интернет страницата на кандидатурата на Варна за ЕСК’195, в чийто форум е предоставена възможност организациите да отправят допитвания. Въпреки това няма публикувани коментари във форума, администраторите на интернет страницата и служителите в дирекция „Култура и духовно развитие“ трябва да се замислят върху развиването на този допълнителен канал за комуникации с културната общност. В допълнение, служителите в Дирекцията могат да публикуват предварително критериите за оценка, с което ще се даде възможност на културните организации да обърнат по-специално внимание на отделните критерии. Анализът на проектните предложения показват, че в някои случаи организациите не дават изчерпателни описания на дейностите за постигане на целите и конкретните действия по промотиране на проектите. Общият брой постъпили проекти по програмата са 111, като класирането им е въз основа на административен подбор и оценяване на проектните предложения. Административният подбор следи за административни грешки и пропуски, като отпадналите проекти през този етап са 50. На интернет страницата на дирекция „Култура и духовно развитие“ допълнително се информира, че за следващата сесия на програмата през 2014 година ще се организирана информационен ден за разяснение на подготовката на документите6.

4

Тази информация присъства в Правила за финансиране на творчески проекти по Програмата „Варна – територия на творчество“, достъпни на http://varnaculture.bg/user/user.php?page=newsfile_download&nfID=143 . 5 www.varna2019.bg . 6 http://varnaculture.bg/funding_and_training_bg_2.php?page=news_show&newsID=756&nsID=10 .

12


На втори етап се извършва оценка и класиране по предварително установени критерии, като проектите се оценяват самостоятелно от петима независими експерти. Критериите за оценяване на проектните предложения включват: 1. Съответствие на заложените в проекта цели и дейности със съдържанието на приоритета, по който кандидатства; 2. Постигане на резултатите и целите на проекта чрез заложените в него дейности; 3. Наличие на ресурси за изпълнение на проекта и поставените в него цели; 4. Популяризиране на проекта и осигуряване на широка достъпност на гражданите; 5. Качество на разработения бюджет: пълнота, точност, съответствие с планираните дейности и с пазарните реалности. Одобрените проекти по програмата са 25, като общият бюджет на финансиране е 180 000 лв. На интернет страницата на дирекция „Култура и духовно развитие“ допълнително се публикува и списък на отпадналите проекти на първи етап и съответните причини. На втори етап одобрените проектите са с минимум 148 точки от възможни 200 (по петте критерия съответно 0, 4 или 8 точки, сумират се точките на петимата експерти)7. Приоритети За 2013 година по програмата „Варна – територия на творчество” са формулирани пет приоритета, по които да се разработват проектни предложения. Тези приоритети са изведени от критериите за оценка на кандидатите за ЕСК’198. Определени са следните приоритети: 1. Насърчаване на участието на гражданите, живеещи в града и неговите околности, в културния живот на общността. 2. Насърчаване на диалога между европейските култури. 3. Насърчаване създаването на стратегически виждания за културното развитие на града. 4. Художествени проекти, които имат новаторски и експериментаторски характер. 5. Насърчаване на съвместната културна дейност между град Варна и региона9. Максималната сума, която може да бъде отпусната по приоритети 1, 4 и 5 е 10 000 лв., а за приоритет 2 и 3 – 12 000 лв. С така формулираните приоритетни области става 7

Пак там. Ръководство за градовете, които кандидатстват за званието „Европейска столица на културата”: http://mc.government.bg/images/THE%20GUIDE%20BG.pdf 9 Цялото описание на приоритетите: http://varnaculture.bg/funding_and_training_bg_2.php?page=news_show&newsID=739&nsID=10 . 8

13


видно, че дирекция „Култура и духовно развитие” се стреми да даде широка рамка на организациите в сферата на културата и изкуствата, но не задава никакви ясни насоки за визията, която ще бъде определяща за кандидатурата на Варна за ЕСК’19, и по какъв начин проектите биха отговорили в най-голяма степен на стратегическата цел на програмата „Варна – територия на творчество” 2013. В сравнение с приоритетните области от 2012 година, през 2013 година не присъстват приоритети за дебютни проекти, микропроекти и еднократни събития и мобилност в смисъла на участие в различни форуми за изкуство и култура в страната и в чужбина. Освен последния, другите два типа проекти присъстват сред проектните предложения през 2013 година. От приоритетите през 2013 година личи, че дирекция „Култура и духовно развитие“ се насочва към проекти, които ще допринесат за развиване на публики и активно участие на гражданите в културния живот на града, развиване на нови пространства за култура и изкуство, европейско измерение и иновативност. Впечатление прави приоритет 5, който е в пряка връзка с развиването на културните връзки в региона и възможността подписания меморандум за сътрудничество с другите градове в региона да премине от неговия формален характер в реални дейности, практики и политики. Отчети Крайният срок за отчитане на проектите е 15 ноември 2013 година. Комплектът документи при отчитането на проектите включва три задължителни елемента: съдържателна част, прес-досие и финансова част. Девет организации са включили допълнителни материали, най-често дискове с рекламни материали, снимки и видео. Към 15 ноември 2013 година в дирекция „Култура и духовно развитие“ три от одобрените проекти не са подали своите отчети. Три организации са подали само финансовата част, тък като всички дейности по проектите все още не са напълно приключили. Прави впечатление, че формите на съдържателната част и на прес-досието не са стандартизирани. Съдържателната част варира от подробно описаване на всички дейности и постигнатите резултати до кратко описание. Някоя от организациите използват формуляра по програмата „Младежки проекти“ на дирекция „Младежки дейности и спорт“. Подобно е и положените при прес-досиета, те варират от изброяване на медии и линкове до принтиране на цели статии, както и прилагане на списания и вестници.

14


Препоръки – процедура и приоритети От проведените интервюта с ръководителите проекти и анализа на попълнените въпросници могат да се изведат следните изводи: Повечето от културните организации не са срещнали проблеми при кандидатстването. Общо виждане е, че формулярът за кандидатстване е максимално улеснен. По време на кандидатстването, както и през целия период на изпълнение на проектите, културните организатори са получавали коректна и навременна информация от администраторите в дирекция „Култура и духовно развитие“ (обаждания по телефона, уговорени срещи, е-мейл кореспонденция), което съществено допринася за изграждане на положително мнение към Дирекцията, особено към личността на самите администратори. Това е пример за добра практика в дирекция „Култура и духовно развитие“, която трябва да продължи. Тя е изключително важна за изграждането на доверие между институцията и културната общност в града. Две организации са срещнали затруднения при предоставянето на банковата гаранция за собствен принос. Една организация признава, че е бил проблем липсата на капацитет за подготвяне на документите, тъй като изпълнителният екип е бил само от творци без необходимите знания. Друга организация посочва като трудност невъзможността за оперативни промени по перата на бюджета. След съкращаване на бюджетите много от организации��е, спечелили проекти, са били „на ръба“ да се откажат от изпълнението им. Има предложение от един от ръководителите да се предостави възможност лично да се защитават проектите и техните бюджети. Списък10 на препоръките дадени от ръководителите проекти във въпросника и проведеното интервю относно процедурата на Програмата:    

Предварително да се организира среща за разясняване на документите или семинар за писане на проекти. Запазване на съотношението административни и преки разходи. Постоянен мониторинг и оценка и поддържане на база-данни какво се случва. Завишаване на входни и изходни критерии при кандидатстването с творчески проекти.

10

Така посочени препоръките показват настроенията на представителите на различните организации. Те почиват на собствената гледна точка на всеки един от тях, а не са резултат на анализ на средата. Препоръките на докладчика ще се дадат също в рамките на тази глава от доклада.

15


         

Да се ограничи правото на юридически лица със стопанска цел да кандидатстват, тази практика води до пренасочване на средства към бизнес сектора, който би следвало да се самофинансира след като реализира печалби. Бизнес секторът трябва да е поканен като партньор в програмата. Минимизиране на документите на хартия чрез въвеждане на електронно кандидатстване и отчитане на проектите. При обсъждане на проектите да присъстват и представители на организациите. Избиране на надеждни експерти. Повече прозрачност по отношение на отпадналите проекти. Олекотяване на документите по финансовата отчетност. По-дълъг срок за изпълнение на проектите. Избягване на застъпването на различни програми на общината (например с програмата „Младежки проекти“ на дирекция „Младежки дейности и спорт“). Задаване на срокове за одобрение на проектите. Две сесии на програмата или целогодишна програма. Да има възможност при успешна реализация на проекта, да се продължи финансиране в определен процент за следващи години.

Списък11 на препоръките дадени от ръководителите проекти във въпросника и проведеното интервю относно приоритетите на Програмата:          

Разширяване на програмата, за да обхване всички изкуства и жанрове. Приоритет да са проекти извън активния сезон. Разделение на професионални и аматьорски проекти. Приоритет да са нестандартните проекти. Програмата да определи конкретен фокус, тема или проблем, на който да са подчинени проектите. Контролирано финансиране на издателски проекти. Да няма застъпване на събития към една и съща публика. Приоритет за стандартни културни събития. Устойчивост, селекция на проекти, които отново да се случат. Приоритет, задаващ събития от международна или по-трайна значимост, да предвижда значително по-висок бюджет с цел осъществяването на качествени,

11

Така посочени препоръките показват настроенията на представителите на различните организации. Те почиват на собствената гледна точка на всеки един от тях, а не са резултат на анализ на средата. Препоръките на докладчика ще се дадат също в рамките на тази глава от доклада.

16


 

иновативни и видими събития на световно ниво, които да дадат подкрепа за развитие на местната културна сцена. Нужно е опростяване и конкретизиране на приоритетните направления, по които да кандидатстват творческите организации. Да се наблегне на трайни проекти, а не събитийни.

Обобщение От направения анализ на процедурите за кандидатстване по програмата „Варна – територия на творчество“, както и на въпросниците и интервютата с ръководителите проекти, могат да се изведат съответните добри практики на дирекция „Култура и духовно развитие“ и препоръки за оптимизиране на процедурите и приоритетите. ПРОЦЕДУРА Добри практики

Препоръки Предварително публикуване на всички срокове Въвеждането на конкретни критерии при по кандидатстването, одобряването на оценяване на проектите. проектите и подписване на договорите. При обявяването на програмата и процедурата Възможността за получаване на своевременна на кандидатстване посочване на критериите за информация относно програмата. оценка. Публикуване на причините за отпадане на Организиране на информационен ден за проекти на първият етап на кандидатстване. разясняване на целите и приоритетите на програмата, процедурите за кандидатстване и подготовката на документите. Публикуване на списък на одобрените проекта Повече публичност при обявяване на и получените точки за всички проекти от втория програмата (необходимост от подобряване на етап на кандидатстването. качеството на съществуващите канали за разпространение на информация). Посочване на перата по бюджета на проектите, които са причина Комисията да определи помалка субсидия за съответните проекти. Координиране с другите дирекции на Община Варна, които администрират програми с подобна насоченост. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ Добри практики Препоръки Посочване на стратегическа цел на програмата. Необходимост от разясняване на стратегическата цел на програмата (визия). Последователност в стратегическата цел и Да се създаде баланс между приоритетите от приоритетите през различните години на гледна точка дилемите професионални/ съществуване на програмата. любителски изкуства; утвърдени артисти/ дебютни проекти; иновативни/ традиционни културни проекти. ОТЧИТАНЕ

17


Добри практики Изискване за съдържателна, финансова част и прес-досие

Препоръки Необходимост от въвеждане на формуляр за съдържателен отчет и конкретни изисквания към прес-досието

Към момента процедурите по кандидатстване и оценяване на проектните предложения са добре координирани. Ръководителите проекти като цяло признават, че документите за кандидатстването са максимално ясни и улеснени. Все пак има необходимост от провеждането на информационен ден, за да се избегне отпадането на голям брой проекти още на предварителния административен подбор. Около 30% от интервюираните признават, че са научили за програмата „Варна – територия на творчество“ случайно, което подсказва, че дирекция „Култура и духовно развитие“ трябва да наблегне върху целенасоченото популяризиране на Програмата сред културните организации в града. Администраторите в дирекция „Култура и духовно развитие“ разбират необходимостта от ясно посочване на проблемните пера в бюджетите на проектните предложения с цел да се избегне по-нататъшното затруднение по изпълнението на проектите при намален бюджет. Предварителното посочване на датите за публикуване на одобрените проекти и подписването на договорите ще улесни организациите, които са заложили провеждането на проектите в началото на периода за изпълнение на проектите. В заключение процедурите, заложените в изпълнението на програмата „Варна – територия на творчество“, спазват основните принципи, заложени в Правилата, а именно прозрачност, равнопоставеност на кандидатите, безпристрастност при подбора и оценките на проектите. Относно целите и приоритетите има необходимост от допълнително разясняване на стратегическата цел. Целта „да подпомогне кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г.“ предполага дефинирането на допълнителни цели и стратегии. Препоръчва се да се използва вече публикуваното проектно-предложение за кандидатурата на Варна за ЕСК’19 и заложените в него цели и приоритети, за да може следващите сесии на програмата „Варна – територия на творчество“ действително да изпълнява своята стратегическа цел. Именно от тази визия, заложена в кандидатурата, се препоръчва извеждането на приоритетите на програмата „Варна – територия на творчество“. Необходимо е при тяхното разписване да се вземат предвид различните типове проекти и събития и къде да бъде ударението, да се търси баланс между различните форми на културно изразяване (професионално/любителско творчество; съвременни/традиционни събития; утвърдени/дебютиращи артисти и пр.).

18


Въвеждането на стандартизиран формуляр за съдържателната част на отчета, както и уеднаквяване на формата на прес-досиятата допълнително ще улесни организациите при отчитането, както и работата на администраторите в дирекция „Култура и духовно развитие“.

19


Профил и анализ на одобрените проекти по приоритети Общ профил на одобрените проектите Одобрените проекти по програмата „Варна – територия на творчество“ 2013 не са разпределени равномерно по отношение на приоритет. Като са подкрепени най-много проектни предложения по приоритет 4 (9 проекта); а най-малко по приоритет 5 (2 проекта). За сравнение през 2012 година по програмата „Варна – територия на творчество” само един проект е одобрен по приоритет „Междукултурен диалог и мобилност“, а 22 по приоритет: „Художествени проекти с високо качество“, от общо 41 одобрени проектни предложения за 2012 година12. Разпределение на одобрените проекти по приоритет 2013

Разпределение на одобрените проекти по приоритети 2012

Приоритет 5, 1

Приоритет 5, 2 Приоритет 1, 5 Приоритет 4, 11 Приоритет 4, 9 Приоритет 2, 6

Приоритет 1, 22 Приоритет 3, 1 Приоритет 2, 6

Приоритет 3, 3

През 2013 година средната обща с��ойност на финансираните проекти е 11 150 лв., тази стойност се различава спрямо проектните предложения (12 900 лв.). Някои от проектите са намалили бюджета си, същевременно други са го увеличили. Най-голям бюджет има „Театрален спектакъл „Ревизор” от. Н. В. Гогол“ (27 000 лв.), който има значително финансиране от Министерството на културата (67% от общия бюджет). Три от одобрените проекти са на организации, регистрирани в град София. Спрямо юридическата форма кандидатстващите организации показват разнообразие. Осем от тях са стопански организации, девет са неправителствени организации и един институт. 12

http://varnaculture.bg/funding_and_training_bg_2.php?page=news_show&newsID=645&nsID=10

20


Юридическа форма Проекти

Фондации

Сдружения

ЕООД

ООД

Институти

5

8

4

4

1

От гледна точка на пространство, по-голяма част от проектите се изпълняват в закрити пространства, и значително по-голям брой проекти се провеждат в централната част на града, като се има в предвид, че няма насищане на събития в едно единствено пространство, било то закрито или открито. Пространство - открито/закрито

Пространство - център/периферия

Двете 5%

Двете 10% Открито 33%

Закрито 57%

Периферия 14%

Център 81%

Във времево отношение одобрените проекти също не са разпределени равномерно. Програмата „Варна – територия на творчество“ позволява разгръщането на дейностите по проектите в относително кратък времеви период, който обхваща летните месеци, от средата на май до средата на ноември. Освен че това води до пренасищане от събития през летния активен сезон, особено месец август, то повечето от културните организации изпитват затруднения за обхващане на своите целеви групи, особено когато става дума за деца и младежи, които много по-лесно могат да се обхванат по време на учебната година, отколкото през летните месеци. Голяма част от представителите на организациите споделят, че биха предпочели Програмата да е целогодишна и че биха се възползвали от възможността да провеждат събития в месеците декември – юни, което ще позволи разнообразяването на културния живот на града извън туристическия сезон.

21


Събитията по месеци 10 9 Брой проекти

8 6 4 3 2

2

2

3

2

1 0 Май

Юни

Юли

Август

Септември Октомври

Ноември

В жанрово отношение осъществените проекти по Програмата включва: театър, музика, улично изкуство, съвременни изкуства, културно наследство, изследвания и многожанрови проекти. Акцент на Програмата е финансирането на иновативни и експериментаторски проекти. Тип проекти

Графити Изследователски проект Книгоиздаване Оперен концерт Културно наследство Архитектура Театрално преставление Пърформанс Фестивал Изложбa - съвременно изкуство Аудио-визуален проект

0

1

2

3

4

Осемнайсет от проектите са обвързани със създаването на културни продукти, а останалите с представяне на готова културна продукция. Спазен е балансът между създаване и представяне на културни продукти с лек превес на създаване на художествени продукт, особено в областта на съвременното изкуство, дигиталните и иновативни форми.

22


Публиките са балансирани. Голяма част от проектите обхващат повече от една целева група по възрастов признак, а седем проекта са адресирани към публики от всички възрасти. Не всички организации представят конкретна стратегия за популяризация и реклама в своите проектни предложения, което е проблематично от гледна точка на четвъртия критерии за оценка, свързан непосредствено с популяризацията и достъпността на проектите. Целеви групи Процентно съотношение

Деца (0-12)

Младежи (13-25)

Хора в активна възраст (26-60)

Пенсионери (60+)

Всички

13%

19%

29%

16%

23%

Екипите по изпълнение на проектите (с изключените на ръководителя на проекта) са съставени средно от 6 човека. По проектите само при шест организации има служители на трудов договор: Организация ИСГ ООД Графит Галери ЕООД БНР – РСС Варна Фондация „Откритие“ „Бигнатов Студио Ню Йорк“ ЕООД Сдружение „Арт Актинг“

Брой служители на трудов договор 1 2 3 2 1 15 (на щат в ТМПЦ – Варна)

Средно по седем граждански договори се сключват във връзка с проектите. Като при проекта „Италианска народна песен в творческото на Верди, 200 години от рождението на Джузепе Верди“ са сключени 43, а по проект „Изкуството в нас – 2013“ – 16. Общо 424 доброволци са се включили в отделните проекти, като седемнайсет проекта са привлекли доброволци. Най-много включили се доброволци имат проектите „Писма в бутилки“ (150) и „Художествена инсталация на входа на Морската градина – Варна 2019“ (137). Повечето от проектите се случват за първи път. Като три от тях тази година провеждат трето издание („Визуален проект ФАР ШАБЛА ГРАФИТИ 2013“, „Изкуството в нас 2013“, „Международен фестивал на хармониката“). За шести път се представят „Не на фокус 6“ и „Lux Lumina – визуален пърформанс“. Одобрени проекти по приоритети Заявлението за кандидатстване по всички приоритети по програма „Варна – територия на творчество” 2013 е разработено така, че съдържателната част на предложението да не надхвърля четири страници, като се включват пет точки:

23


1. 2. 3. 4. 5.

Описание на проекта и на неговите цели (до 1800 знака); Целеви групи (до 900 знака); Дейности и времеви график (до 1200 знака); Резултати и продукти (до 1200 знака); Партньори.

Стегнатият вид на описанието на проекта от една страна позволява кандидатстващите организации да направят опит да извлекат най-важните характеристики на своите проектни идеи, но от друга те често не успяват да дадат достатъчно изчерпателно описание, което да може да бъде адекватно оценено от експертите. Така например експертите са одобрили за финансиране (със общинска субсидия от 10 000 лв.) проект по приоритет 3 за изработката на художествена инсталация на входа на Морската градина, като проектното предложение в описателната си част не надхвърля една страница. Приоритет 1 Насърчаване на участието на гражданите, живеещи в града и неговите околности, в културния живот на общността. Характеристиките на този приоритет включват подкрепа на художествени проекти с активно включване на гражданите във всички или в част от етапите на тяхното осъществяване; проекти, които, от една страна, разширяват участието на публиките в творческия процес и от друга, привличат нови публики; привличат интереса на чуждестранните гости на града и региона; излизат извън границите на централната част на града; имат насоченост към деца и младежи, към групи в неравностойно положение и със специфични потребности, към малцинствени групи. Максимална сума, която може да бъде отпускана по този приоритет на един проект: 10 000 лв. Общата отпусната сума от Община Варна в това направление е 33 500 лв. Одобрените проекти по този приоритет са пет, както следва: Име на проекта

Организация

Изкуството в нас 2013

Фондация "Галерия 10 - център за изкуства" Сдружение с нестопанска цел "Школа по изкуствата за деца и младежи в неравностойно положение Дедал" Сдружение Феникс 2009

Писма в бутилки

Младите и времето в изкуството

Отпусната сума от Община Варна 8 500 лв. 8 500 лв.

7 000 лв.

24


Поглед към младите Кметовете на Варна 1923 – 1944

Сдружение с нестопанска цел Просперитет Издателство Славена ООД

3 000 лв. 6 500 лв.

Проектите „Изкуството в нас 2013“ и „Писма в Бутилки“ са в съзвучие с целите на приоритета, от гледна точка, че в дейностите и на двата проекта е заложена работа с младежи, разширяване на участието им в творческия процес и привличане (възпитаване) на нови публики. Проектите „Младите и времето в изкуството“ и „Поглед към младите“ от друга страна се насочват към работа с младежи в неравностойно положение. Първият проект е театрален, който привлича младежи в неравностойно положение и интереси към театралното изкуство в създаването на театрално представление. Проектът „Поглед към младите“ включва хора с умствено изоставане във възрастовата граница 20-40 години и тяхното обучение (лекционна и практическа част) по народни танци. И двата проекта завършват с представянето на създадените културни продукти с посочените групи (съответно театрално и танцово представление). Единствено последният одобрен проект от тази група е проблематичен. „Кметовете на Варна 1923 – 1944“ е проект за издаване на книга, която включва професионална изследователска работа. Основните цели на този проект не отговарят на целите на приоритета, които предполагат активно включване на гражданите в процеса по изпълнение на проекта и разширяване участието на публиките. Обективно погледнато нито един от петте приоритета не предоставя възможност за вписване на конкретния проект. Конкретни трудности, които са срещнали ръководителите на одобрените проекти по този приоритет: 

 

Намален бюджет, което води обикновено до намаляване на хонорарите; намаляване средствата за реклама и мащаба на предварително заложените дейности. По-голям мащаб на дейностите от финансирането. Доказване на собствен принос (такса от банката при издаване на документ).

25


Приоритет 2 Насърчаване на диалога между европейските култури. Целите по този приоритет включват поощряване на международния обмен на произведения на изкуството, както и на културни и художествени продукти; проекти, създадени на основата на с��вместно международно партньорство (в това число с градове – минали, настоящи и бъдещи европейски столици на културата). Максимална сума, която може да бъде отпускана по този приоритет на един проект: 12 000 лв. Общата отпусната сума от Община Варна в това направление е 40 000 лв. Одобрените проекти по този приоритет са шест, както следва: Име на проекта

Организация

Опасна красота - групова изложба на съвременни артисти от Европа и САЩ и семинар на тема "Съвременно изкуство като начин на мислене" Sofia Dance Week гостува на Варна със законодателя на съвременния танц Ян Фабр и представлението му "Наркотиците ме поддържаха жив" Не на фокус 6

Графит Галери ЕООД

Отпусната сума от Община Варна 10 000 лв.

Фондация "София за култура и изкуство"

9 000 лв.

Сдружение Видеохолика 8 000 лв.

Международен фестивал на хармониката - Varna Harp Summer 2013 Европейски конкурс за детска песен "Слънчеви мечти", Варна 2013 Италианската народна песен в творчеството на Верди, 200 години от рождението на Джузепе Верди

Радио Варна 7 000 лв. Фондация Откритие 8 000 лв. Фондация ЕЛИТ Литература, Изкуство, Култура

7 000 лв.

Проектът „Sofia Dance Week гостува на Варна със законодателя на съвременния танц Ян Фабр и представлението му "Наркотиците ме поддържаха жив"“ отпада поради невъзможност за реализация. Останалите одобрени проекти по този приоритет изцяло или частично отговарят на посочените цели за поощряване на международния обмен (особено представяне на чуждестранно творчество) и проекти, създадени на основата на международно сътрудничество. Именно проектът „Опасна красота“ е създаден след тясното сътрудничество между галерия Графит, Варна и галерия Стефан Стоянов, Ню Йорк. Този

26


проект поощрява международния обмен на културни продукти между артисти от Европа и САЩ. Включва изложба на съвременно изкуство и семинарен панел. Проектът „Международен фестивал на хармониката“ събира на едно място музиканти от различни части на Европа, като свързващото между тях е хармониката. Включва концертна и семинарна част. Проектът „Европейски конкурс за детска песен „Слънчеви мечти“13“ стимулира продукцията на оригинални песенни композиции за деца от български и чужди композитори, чиято премиера е във Варна и популяризирането на деца-таланти от страната и чужбина. Проектът „Не на фокус 6“ представлява шесто издание на международния фестивал „Видеохолика“, по време на който се показват творби на автори от различни държави в областта на видео арт, както и семинарен панел. Проектът „Италианската народна песен в творчеството на Верди“ запознава варненската публика с италианската народна песен в съпровод с камерен оркестър, това е разпространена културна форма в Италия. Основна цел на проекта е популяризирането на това музикално течение (съчетание на народна песен и опера) в контекста на евентуалното бъдещето партньорство между Варна и спечелилия италиански град за ЕСК’19. Въпреки че този проект не включва чужди изпълнители, то представените музикални творби са характерни за италианската култура и непознати за местната общност. Конкретни трудности, които са срещнали ръководителите на одобрените проекти по този приоритет:     

13

Намиране на допълнително финансиране. Липса на достатъчно интерес от чуждестранните туристи и туроператорите. Съкратени срокове по реализирането на проектите, поради късното подписване на договорите с Община Варна, логистични затруднения. Организационни трудности поради натовареността на сезона с културни събития. Намалено финансиране, което води до намаляване или пълното съкращаване на хонорари, намаляване средствата за реклама и води до платен вход за проекта „Италианската народна песен в творчеството на Верди“.

Конкурсът се провежда под името „Златни искри“.

27


Приоритет 3 Насърчаване създаването на стратегически виждания за културното развитие на града. Този приоритет цели разгръщането на проекти, разработени с дългосрочни въздействия и устойчивост, които ще допринесат за развитието на града в културен аспект; създаване на интерактивно общуване между културната сфера и останалите сфери на дейност в града – образование, туризъм, социални дейности, спорт, градска среда и архитектура, екология и т.н. Максимална сума, която може да бъде отпускана по този приоритет на един проект: 12 000 лв. Общата отпусната сума от Община Варна в това направление е 23 000 лв. Одобрените проекти по този приоритет са три, както следва: Име на проекта

Организация

Създаване на система на наблюдение и оценка на качеството на фестивалите във Варна Художествена инсталация на входа на Морската градина - Варна 2019" Макет на късноантични пещи за битова и строителна керамика от региона на Варна

Арт Диалог ЕООД

Бигнатов студио Ню Йорк ЕООД Кинестети проджект ООД

Отпусната сума от Община Варна 6 000 лв.

10 000 лв. 7 000 лв.

Проектът „Създаване на система на наблюдение и оценка на качеството на фестивалите във Варна“ е изследователски проект, чиято цел е да се създаде система за мониторинг и оценка на фестивалите във Варна, създаване на база-данни. Този проект може да донесе дългосрочно въздействие, ако неговите резултати се вземат под внимание от всички заинтересовани страни (в т. ч. администратори, политици), с което отговаря и на една от целите на приоритета 3. Проектът „Художествена инсталация на входа на Морската градина – Варна 2019“ обединява художествения продукт със сектора градска среда и архитектура, което също е заложено в този приоритет. Проектът „Макет на късноантични пещи за битова и строителна керамика от региона на Варна“ е свързан с културното наследство и има образователен характер. Резултатите от проекта са устойчиви (създадения макет ще остане в РИМ – Варна в изложбената част), което отговаря на целите на приоритета.

28


Конкретни трудности, които са срещнали ръководителите на одобрените проекти по този приоритет:   

Намалено финансиране. Намиране на подизпълнители с необходимия опит. Липса на защита от вандалски прояви.

Приоритет 4 Художествени проекти, които имат новаторски и експериментаторски характер. Приоритетът търси предлагане на нови форми на изкуство; нови интерпретации на познати и традиционни културни пространства; използване на съвременни комуникативни средства и техники за осъществяването им. Максимална сума, която може да бъде отпускана по този приоритет на един проект: 10 000 лв. Общата отпусната сума от Община Варна в това направление е 63 000 лв. Одобрените проекти по този приоритет са девет, както следва: Име на проекта

Организация

Без Его - Съзнателно Кино надграждане на традиционните форми на интерактивно кино Интерактивно дигитално куклено представление "Джуджи в Космоса" в Планетариум "Никола Коперник", гр. Варна Планирана неизправност 10 години Фотографски салон Варна - най-доброто - фото изложба на открито LUX LUMINA - визуален пърформанс SOS, любов! - театрален спектакъл по творчеството на Фредерик Бегбеде Създаване на интерактивна виртуална експозиция "Аладжа манастир - история, култове, легенди и загадки" Пипи Театрален спектакъл "Ревизор" от Н.В.Гогол

ЕООД "Бонин вижън" - Петър Бонин

Отпусната сума от Община Варна 10 000 лв.

Сдружение "Наш свят"

9 000 лв.

Фондация Култ.бг ИСГ ЕООД

4 300 лв. 8 000 лв.

Пасифик Студио ООД Сдружение за международен културен мениджмънт "Морско синьо" Сдружение "Асоциация Шкорпил"

3 500 лв. 3 000 лв.

СНЦ "Златния делфин" Сдружение "Арт Актинг"

9 000 лв. 9 000 лв.

7 200 лв.

29


По този приоритет са одобрени най-голям брой проекти. Това е предпоставка да се приеме, че през тази година политиката на Община Варна поставя акцент върху иновативните проекти. Въпреки това не всички одобрени проекти по този приоритет се отличават с новаторство и експерименталност. Тук има необходимост да се въведат няколко отправни точки при установяване на иновативността (или новаторството) на проектите. Една такава отправна точка е въвеждането на референт (новаторство по отношение на какво), който може да е спрямо всички други организации в световен план (космополитен референт); спрямо всички местни организации (локален референт) и спрямо миналото на самата организация. Самата иновативност на проектите може да се мисли в две направления: форма и съдържание14. От тази перспектива проектите „Без Его – Съзнателно Кино – надграждане на традиционните форми на интерактивно кино“ и „Интерактивно дигитално куклено представление "Джуджи в Космоса" в Планетариум "Никола Коперник", гр. Варна“ отговарят напълно на заложените в приоритета цели, а именно и двата проекта предлагат нови форми на изкуство; нови интерпретации на познати и традиционни културни пространства и използват съвременни комуникативни средства и техники за осъществяването им. Проектът „Планирана неизправност“ не е иновативен по отношение дейността на галерия „Графит“, тъй като самата галерия има създаден профил в насока поддържане и представяне на млади артисти и на новите съвременни, включително дигитални, изкуства. Този проект включва създаването на осем произведения от автори, които са непознати на местната общност, използвайки новите технологии, което частично отговаря на целите на приоритет 4. Проектът „10 години Фотографски салон Варна - най-доброто - фото изложба на открито“ отново не напълно отговаря на целите на приоритета. Новаторството се вижда, както и от ръководителя на проекта, в самата организация, която за първи път представя изложба на открито. Използваното пространство (входа на Морската градина) и преди е използвано за изложби на открито. Проектът „LUX LUMINA – визуален пърформанс“ отговаря на заложените в приоритет 4 цели, тъй като използва нови форми на изкуство – пърформанс с LED 14

Използвана литература: Casterner, Xavier and Lorenzo Campos (2002). The Determinants of Artistic Innovation: Bringing in the Role of Organizations, In: Journal of Cultural Economics 26: 29 – 52.

30


осветление – и нова интерпретация на познато културно пространство – фасадата на театъра „Стоян Бъчваров“. Проектът „SOS любов! - театрален спектакъл по творчеството на Фредерик Бегбеде“ има за цел създаването на алтернативен театрален продукт чрез използване на различни медии. Това е основа за иновативност по отношение на арт формата. Използването на интернет платформа за изследване на етапите на проекта и на неговото въздействие дава път за по-широка подкрепа на новите алтернативни театрални форми. Този проект отговаря на целите, заложени в приоритет 4. Подобно проектът „Създаване на интерактивна виртуална експозиция "Аладжа манастир - история, култове, легенди и загадки“ е новаторски и експериментален, той би довел до разширяване и задълбочаване на публиките; търсене на възможности за увеличаване на стойността и иновативността в бизнес-мениджмънта на организацията. Използват се съвременните комуникационни и информационни технологии в създаването на нов културен продукт в областта на културното наследство, с което проектът напълно отговаря на приоритета, по който е кандидатствал. По време на интервюто с Биляна Стоева, представител на сдружение „Арт Актинг“, тя признава, че причината да заложи проекта „Театрален спектакъл „Ревизор“ от Н. В. Гогол“ в това направление, е липсата на приоритет насочен към традиционни културни събития. През 2012 година сдружението получава финансиране по същата програма с подобен проект по приоритет „Художествени проекти с високо качество“. Този проект не се отличава с иновативност в нито едно от посочените измерения по-горе. Подобно е положението с проекта „ПИПИ“, в него може да се търси иновативност по отношение на съдържание в измерението на самата организация. Въвежда се иновация в репертоара на организацията, но не и за художествената форма. Проектът не изпълнява напълно целите, заложени в приоритет 4: не се предлага нова форма в изкуството (единствено важи за репертоара на Държавен куклен театър – Варна); не се включват нови интерпретации на културни пространства или използване на съвременни комуникативни средства и техники. Конкретни трудности, които са срещнали ръководителите на одобрените проекти по този приоритет:  

Намалено финансиране, което води до намаляване на качеството на крайния продукт. По-големи мащаби на проектите, отколкото предвиденото финансирането, което води до намаляване на хонорари.

31


Не се предоставя документ за ползване на пространството на входа на Морската градина.

Приоритет 5 Насърчаване на съвместната културна дейност между град Варна и региона. Този приоритет се фокусира върху съвместните проекти с градовете, подписали меморандум за сътрудничество в контекста на кандидатурата на град Варна за Европейска столица на културата през 2019 г. – Добрич, Балчик, Каварна, Девня, Аксаково, Провадия, Бяла, Шабла, което предполага тясна обвързаност на проектите със стратегическата цел на тази Програма. Максимална сума, която може да бъде отпускана по този приоритет на един проект: 10 000 лв. Общата отпусната сума от Община Варна в това направление е 11 500 лв. Одобрените проекти по този приоритет са два, както следва: Име на проекта

Организация

Гордостта на вековете Визуален проект ФАР ШАБЛА ГРАФИТИ 2013

СНЦ "Демо" Балкенс ООД

Отпусната сума от Община Варна 6 500 лв. 5 000 лв.

И двата одобрени проекта по този приоритет са в областта на уличните изкуства – графити. Проектът „Гордостта на вековете“ има за цел подобряване на връзката между графити артистите от Варна и региона чрез общ художествен проект. Проектът „Визуален проект ФАР ШАБЛА ГРАФИТИ 2013“ обединява български артисти и артисти от Балканския регион, от друга страна градското изкуство се свързва с темата за опазване на околната среда. Този проект се осъществява на територията на община Шабла, като активно се промотира в целия регион. И двата проекта отговарят на основната цел, заложена в приоритет 5. Конкретни трудности, които са срещнали ръководителите на одобрените проекти по този приоритет:  

Намалено финансиране. Представяне на банкова гаранция за собствен принос.

32


Обобщение и препоръки От интервютата с ръководителите проекти става видно, че всички проекти са плод на по-ранни идеи, които са получили своята реализация с критичната роля на финансирането на Община Варна. Самата програмата „Варна – територия на творчество“ и нейните приоритети не провокират формирането на нови идеи, съобразени с приоритетните области. В голяма степен ръководителите проекти търсят най-подходящия приоритет за предварително разработени творчески идеи, което обяснява причината за кандидатстването с проектни-предложения, които не напълно (а в някои случаи в никаква степен) не отговарят на заложените в приоритетите цели. Трима от интервюираните (с одобрени проекти по приоритет 4) признават, че след допитване до представители на културната общност в града, те са били обезкуражени да кандидатстват, тъй като всеобщото виждане е, че по този приоритет „се кандидатства изключително трудно“ и конкуренцията е била голяма (въпреки че личи, че не всички проекти одобрени по този приоритет се отличават с новаторски и експериментален характер). Друго възможно тълкуване за профила на одобрените проекти по различните приоритети е, че Експертната комисията е оценявала в по-голяма степен качеството на проектното предложение, отколкото отношението между целите на проектите и целите, заложени по приоритетните направления. В такъв случай е необходимо преразглеждане на сегашните приоритети с цел тяхното преформулиране по начин, който да отговаря на общинската политика за култура, на стратегическата цел на програмата (особено ако се запази същата стратегическа цел през следващите сесии на програмата „Варна – територия на творчество“) и на възможностите на културните организации в града. Препоръчва се при формулиране на приоритетите за следващата сесия на програмата „Варна – територия на творчество“ да се вземат в предвид тези особености в дейността на културните организации. Приоритетите е необходимо да отразяват целите и политиките на Община Варна в по-дългосрочен план, също така те трябва да са балансирани. Възможно е въвеждането на ограничения или предварително да се посочва брой на потенциалните одобрени проекти по всеки приоритет, за да може да се постигне баланс между различните цели на програмата и политиката на Община Варна в културния сектор. Друг критичен момент е намаляването на бюджетите на повечето от одобрените проекти, което неминуемо се отразява на качеството на културните продукти, заплащането на хонорарите на участниците в проектите и на промотирането на продуктите и събитията. За да се избегнат тези проблеми, доколкото е възможно, се препоръчва Експертната комисията да аргументира намаляването на субсидията, което

33


ще даде възможност на ръководителите проекти да преосмислят зададените бюджети и по възможност да се организират допълнителни срещи с представители на дирекция „Култура и духовно развитие“, на които ръководителите да получат допълните консултации за оптимизиране на бюджета по проектите. Има необходимост да се преодолее практиката на „изкуствено“ завишаване на бюджетите на проектите от страна на организациите, с ясното разбиране, че „общината винаги реже финансирането“. В допълнение, има необходимост от стимулиране на културните организации да търсят алтернативни източници на финансиране (донори и спонсори).

34


Включване и достъп до култура Брой събития Различният характер на проектите предопределя и включените събития по време на тяхното изпълнение. За улеснение на анализа проектите ще се разделят в няколко групи: Проекти с фестивален и конкурсен характер: към тази група спадат четири проекта: „Изкуството в нас 2013“, „Не на фокус 6“, „Международен фестивал на хармониката“ и „Европейски конкурс за детска песен „Слънчеви мечти““, във въпросниците тези проекти са отбелязали съответно 12, 16, 13 и 4 събития. Техният характер предполага по-наситена събитийност, която е определена от времевата рамка на проектите. Всички тези събития се случват в централната част на града. Те са се провели на закрито (с изключение на проекта „Изкуството в нас 2013“, в който част от събитията са на открито). Три от проектите са се провели в рамките на 5-6 дни (с изключение на „Изкуството в нас 2013“ – 20 дни). Всички проект�� са със свободен достъп. Втората група проекти са се състояли на открито, като се предполага, че са имали откриваща част през първия ден, след което е имало възможност да бъдат посещавани през следващите дни. В тази група са „Без его – Съзнателно кино – надграждане на традиционните форми на интерактивно кино“, „10-години Фотографски Салон Варна – най-доброто – фото изложба на открито“, „Художествена инсталация на входа на Морската градина – Варна 2019“. И трите проекта се реализират на входа на Морската градина на открито, като проектът „Без его“ е бил представен и в кварталите Младост и Аспарухово за по 5 дни. За известен период от време (между 20 дни и два месеца) културните продукти са били представени в открито градско пространство, което е позволило посещение от голям брой хора. Поради характера на „Без его“, където посетителите трябва да влязат в специално изработена Кино кабина, то общият брой посетители е бил около 1500 души, докато за другите два проекта според ръководителите проекти са били 50 000 (установено чрез интернет камера и усреднен дневен трафик за проекта за „Художествена инсталация на входа на Морската градина – Варна 2019“ и над 100 000 души (наблюдения, че 2% от посетителите на изложбата „10-години Фотографски Салон Варна“ са попълнили информационни листовки, които са 2048). Тези проекти разчитат по-скоро на потока минувачи и залагат именно на ключовото място на осъществяване на проектите. Към третата група проекти спадат двете изложби в галерия „Графит”. Всяка от тях включва едно събитие – откриването на изложба (за „Опасна красота“ и семинарен

35


панел). Те са били със свободен достъп за определен период от време (за малко повече от месец), посетителите са средно 1500 души. Двата графити проекти, от една страна предполагат едно събитие (създаването на графитите от артисти), но резултатите от проектите са видими в зависимост от цикъла на живот на един графити проект на открито. Друга група проекти са тези, представящи сценични културни продукт или такива, които предполагат необходимост от артисти за тяхното изпълнение. Към тази група спадат „Театралния спектакъл „Ревизор“ на Н. В. Гогол“15, „Италианска народна песен в творчеството на Верди“, като този проект е изпълнен веднъж, въпреки че ръководителят на проекта не планира бъдещо представяне на този продукт, той спада към тази група; „SOS, любов“, който има пет представления в рамките на проекта, но като продукт ще продължи да се представя; „Поглед към младите“ и „Младите и времето в изкуството“ – двата проекта включват едно изпълнение в проектните предложения, то и двете ще продължат да се играят, „LUX LUMINA“ – въпреки че е представен веднъж във Варна, то самото представление като цялостен културен продукт ще продължи да се изпълнява, представлението „Джужи в Космоса“ е представено 12 пъти в срока на изпълнение на проекта и ще продължи и след завършване на проекта. Всички тези проекти предполагат създаването (или представянето – „LUX LUMINA“) на готов културен продукт, който веднъж създаден има необходимост от много по-малко финансиране (дори има възможност да се самофинансира), за да продължи своята събитийност. Проектът „Писма в бутилки“ включва в себе си три събития с 1200 посетили, но самият характер на проекта предполага продължаване и мрежа от събития, които ще бъдат специално отразявани. Последната група проекти нямат за цел да представят събитие в смисъла на останалите групи. Те по-скоро създават трайни културни продукти: „Създаването на система на наблюдение на качеството на фестивалите във Варна“, „Създаването на интерактивна виртуална експозиция „Аладжа манастир – история, култове, легенди и загадки“, „Макет на късноантични пещи за битова и строителна керамика от региона на Варна“ и „Кметовете на Варна 1923 – 1944“ Равен достъп Средно посетителите на различните събития са 790, с изключение на проектите на открити пространства, които обхващат целия пешеходен поток по улиците. Публиките 15

Премиерата на този спектакъл ще бъде след подаване на настоящия доклад, поради тази причина няма данни за публиките. Същото важи за проекта „ПИПИ“, който се отлага за през пролетта на 2014 година, но също спада към тази група проекти.

36


варират от 100 до 2200 души. Най-честите методи на установяване на публиките са преброяване и запълване на пространството. Едва четири от организациите са установили точен брой на публиката си, което е проблематично за анализа на публиките. Това показва, че културните организации рядко събират информация за своите публики. Разбира се има и обективни причини за липсата на точни данни и това важи най-вече за събития, които са били проведени на открито. Целевите групи са балансирани. По-голямата част от проектите обхващат повече от една целева група по възрастов принцип, а седем проекта са адресирани към публики от всички възрасти. Най-голямата целева група са хора в активна възраст (26-60 години). Все пак само два от проектите са насочени и към публики от уязвими групи. Интерактивно дигитално куклено представление „Джужи в Космоса“ провежда няколко сесии от уъркшопа „Галактически пътешествия“ с деца от малцинствата от СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, град Игнатиево и проект „Поглед към младите“ работи с хора от институциите (хора с увреждания). Повечето от проектите са със свободен достъп в смисъла, че не се заплаща, което позволява и привличане на хора с ниски доходи. При целевите усилия за намиране на подходяща публика най-често се използват социалните мрежи (фейсбук), плакати, флаери и мейл листи. Като за проектите с фокус върху детска и младежка публика са осъществени директни контакти със съответните институции (детски градини, училища и университети в град Варна). Само един проект „Италианска народна песен в творчеството на Верди, 200 години от рождението на Джузепе Верди“ е с платен вход16. Има общо разбиране сред културните организации, че след като са финансирани с публични средства не е редно да се слага платен вход за събитията. Преки участници Проектите по приоритет 1 (с изключение на проект „Кметовете на Варна 19231944“) предполагат привличането на преки участниците в изпълнението на различните дейности. Всички те са насочените към младежка публика. Фокусът е върху развиване на художествените таланти на младежите в различни области: изобразително изкуство, дигитални изкуства, театър и народни танци. Този тип проекти спомага за формирането на млади артисти, както и за възпитаване на нови публики. Два от проектите са насочени и към привличане на участници в неравностойно положение.

16

Това се отнася и за проект „Театрален спектакъл „Ревизор“ от Н. В. Гогол“, чиято премиера е след подаване на настоящия доклад.

37


Обратна връзка Половината от организациите са използвали метод за обратна връзка с публиките си, най-често чрез интервюта, разговори с посетителите и социалната мрежа – фейсбук. Тук се отличава проекта „10 години Фотографски салон Варна“, по време на който посетителите са попълвали информационни листовки. Общият им брой е 2048. Географски обхват По-голяма част от събитията се провеждат в централната част на града (81%), което е проблематично от гледна точка обхвата на Програмата. Все пак няма насищане на събитие на едно единствено място. Само един проект се случва извън границата на Община Варна. Международно измерение Отчетено е участие на международни изпълнители в единайсет от проектите. Найголям дял на международните изпълнителни спрямо българските изпълнители имат проектите „Не на фокус 6“ (21 български, 201 чуждестранни), „10 години Фотографски салон Варна – най-доброто – фото изложба на открито“ (133 български, 97 чуждестранни). Като участието на чуждестранни изпълнители в двата проекта е чрез представяне на художествена продукция. Най-много присъствали чуждестранни изпълнители по проекти „Европейски конкурс за детска песен „Златни искри““ (16 изпълнителя) и „Международен фестивал на хармониката“ (7 изпълнителя). Едва четири от проектите са привлекли чуждестранни партньори, а три са получили и международно финансиране. Повечето от организациите не могат да определят точна бройка или процентно отношение на международната публика. Все пак дванайсет от организациите дават ориентировъчни данни за международната си аудитория, както следва:

38


Международна публика

Между 2140%, 2 Между 1120%, 2

Няма, 5

Между 110%, 8

Обобщения и препоръки Установяването на публиките и използването на метод за обратна връзка не само представляват възможност организациите да докажат полезността на своите проекти за общността пред администраторите в Община Варна. Това е възможност самите ръководители проекти да имат реална и обективна представа за въздействието на проектите си, да установят своите силни и слаби страни, да подобрят културния продукт или събитие при следващо представяне, да определят дали са във „вярната“ посока, особено при положение, че конкуренцията от събития е огромна през летните месеци и вкусовете на публиките постоянно се променят. Достъпът до културните събития по програмата „Варна – територия на творчество“ е относително свободен. Реализирането на събитията в централната част на града от една страна представлява затруднение от гледна точка достъпа на хора, живеещи в крайните квартали, от друга страна всички събития се случват в по-ранните часове на деня, когато все още има градски транспорт, което улеснява достъпа. Интерес буди фактът, че голяма част от събитията се случват на закрито, въпреки че се провеждат в летните месеци (особено тези през месец август), обяснението се свърза с обективни причини при някои организации, други признават, че не са искали да рискуват с капризите на времето. Свободният вход на повечето събития може да се интерпретира по няколко начина. От една страна, съществува разбирането сред организациите, че след като ползват общински пари, то не е коректно да събират и вход от посетителите. Другата гледна точка е, че това обикновено ограничава възможностите за постигане на финансова самостоятелност и устойчивост, възпитава и погрешни очаквания в публиките. Двама от интервюираните ръководители, признават, че след изтичането на Програмата, ще продължат да представят своите културни продукти вече с платен вход с цел да могат да

39


продължат съществуването на вече веднъж създадените културни продукти и да постигнат известна финансова стабилност. Международното измерение действително има значение. Събитията по проектите се случват в активния туристически сезон и привличането на международна аудитория ще допринесе допълнително за брандирането на града като туристически и културен център. Видно е обаче, че привличането на чуждестранни изпълнители (или техни произведения) не върви ръка за ръка с международната публика, още по-малко с международно финансиране. Едно възможно решение е тези събития да се промотира от туроператорите, но поради малкият им мащаб препоръката е към Община Варна, която има ресурса да промотира програмата „Варна – територия на творчество“ в своята цялост. В следващата глава „Медии и комуникация“ ще се обърне по-голямо внимание на тези проблеми и на възможности решения, тъй като медийното отразяване е изключително важно за достъпността (т. нар. информационна достъпност)

40


Медии и комуникация Присъствие в медийното пространство Изглежда най-наболялата тема по повод проектите е тяхното медийно промотиране и отразяване. Повечето от ръководителите проекти посочват, че именно популяризирането на проектите им е изключително трудно. От една страна, повечето проекти се случват в средата на летния активен сезон, когато конкуренцията е изключително голяма и всеки „се бори“ за публики. От друга страна, бюджетите на проектите не позволяват разгръщането на широка рекламна кампания. Разходите за реклама варират средно между 5 и 30% от всички разходи. Не всички организации дават подробна и точна информация относно медийното отразяване на техните събития, включително в отчетите. Все пак наличните данни позволяват да се формулира цялостен профил от гледна точка промотиране на събитията. Най-често промотирането на събитията по проектите преминава през изпращане на прес-съобщения до местните и национални медии и наличните контакти в мейллистите; отпечатването на плакати и брошури и активно присъствие в социалната мрежа фейсбук. Едва четири от организациите са организирали пресконференции преди събитията си и само две са предвидили и предварителни събития, които да промотират крайния им продукт. Четири организации са създали и специални интернет страници, посветени на проектите. Отразяването в печатни медии варира между 0 и 30 публикации за събитие, подобно е положението при електроните медии. По-голям е процентът публикации в интернет-базираните медии, където средно се публикуват по 19 статии за събитие. Едва събитията на пет организации са отразени и в чуждестранни медии, обикновено става дума за събитията с международен характер и партньори. Публикациите преди и след конкретното събития са балансирани с лек превес на тези преди събитието. Четири организации не са отпечатвали плакати за своите събития. За останалите проекти бройката варира между 25 и 2000. Подобно, пет организации не са разпространявали брошури (включително флаери и покани). За останалите проекти бройката варира между 100 и 2100. За проект „10 години Фотографски Салон Варна – найдоброто – фото изложба на открито“ са отпечатани и 20 000 листовки. Някои от организациите са отделили средства и за други методи за популяризация в това число тениски, сувенири, винили с информация, клипове (излъчвани на

41


електронното табло на входа на Морската градина), интервюта в национални и регионални медии. Независимият интернет анализ на медийните публикации по повод проектите показва, че все още е на лице един от големите проблеми през последните години – липсата на арт критика и коментари върху проведените културни събития. В множество медийни публикации просто се повтаря базисното прес-съобщение изпратено от организациите, което се мултиплицира множество пъти. Социални мрежи Използването на социалните мрежи се превърна в един от основните (както и безплатни) канали за разпространение на информация относно събитията. По голямаата част от организации през своите профили съумяват да използват повечето от възможностите на социалната мрежа, а именно създаване на групи, страници и събития, през които могат да привлекат подходяща публика и да формират съобразна общност около организацията. Използването на социалните мрежи е един допълнителен канал за промотиране на събитията. Неговото използване е само в плюс в работата на културните организации. В същото време не трябва да се пренебрегват и другите канали за предоставяне на информация – особено плакатите и брошурите, както публикации в медии, базирани извън интернет, тъй като все още не всички имат достъп до интернет и използването на фейсбук е въпрос на избор. Пренасянето на медийната кампания изцяло в интернет ще доведе до загуба на потенциална публика. Особено когато има качествена разлика между потвърждаването на присъствие с едно кликване във фейсбук и реалното посещение на дадено събитие на определено място и в определено време. Социални мрежи 20 18

Брой проекти

16 14 12 10 8 6 4 2 0 Не са използвали

Facebook

Twitter

YouTube

Vimeo

42


Дирекция „Култура и духовно развитие“ през два профила-страници във фейсбук (на Дирекцията и профил на кандидатурата на Варна за ЕСК’19) допълнително промотира културните събития, макар и тези страници все още да имат малка аудитория. Степен на достигане до публики Използването на социалните мрежи позволява на организации да получават информация за степента на достигане на публики. Три от организациите са използвали именно този метод за получаване на обратна връзка от страна на публиките. Половината организации са използвали и методи за обратна връзка с публиките си, най-често чрез интервюта и разговори с посетителите. Всяка от организациите е използвала и специфични методи за достигане до своите публики. Във въпросниците повечето организации са превели подробна информация за техните кампании по промотиране на събитията си. Прави впечатление, че организациите, чийто целеви групи са деца и младежи, са използвали и директни контакти със съответните институции (детски градини, училища и ВУЗ-ве). Присъствие на логото Организациите са изпълнили изискването за присъствия на логото на Община Варна, както и това на кандидатурата на Варна за ЕСК’19. Препоръки От анализа на въпросниците и интервютата става ясно, че организациите срещат най-голяма трудност именно с промотирането на събитията и се нуждаят от допълнителна подкрепа от страна на Община Варна. Списък17 на препоръките, дадени от ръководителите проекти във въпросника и проведеното интервю, относно промотиране на одобрените проекти по програмата „Варна – територия на творчество“: 

Рекламата и популяризирането на одобрените проекти трябва да е задача на общината – единна платформа и да ги популяризират масово (медийно и на локации, а не всека организация по отделно да го прави). Общ културен календар на всички събития по финансиращата програма.

17

Така посочени препоръките показват настроенията на представителите на различните организации. Те почиват на собствената гледна точка на всеки един от тях, а не са резултат на анализ на средата. Препоръките на докладчика ще се дадат също в рамките на тази глава от доклада.

43


     

Общината да подпомага също медийно проектите като подава информация на медиите за тези проекти, в които има участие. Да се включват проектите, одобрени по програмата в Културния календар на Община Варна. Централизиран ПР с график, видим за хората, подобно на Културния календар. Ангажиране на медиите за отразяване на събитията. Популяризиране и извън границите на общината. Промотиране на организациите през международните партньори.

Към момента дирекция „Култура и духовно развитие“ поддържа две интернет страници, както и профил в социалната мрежа фейсбук. За съжаление, организациите се съмняват в това, доколко тези канали за информация реално стигат до местната общност. Препоръчва се, дирекция „Култура и духовно развитие“ да обърне повече внимание на нейната информационна роля. Съществува необходимост за разработването на платформа, която да служи в по-голяма степен като пълноценен информационен портал, насочен както към самите организации в културния сектор, така и към широката публика. Дирекция „Култура и духовно развитие“ има достъп до информация за множество събития, организации и проекти в града, нужно е, това да се вземе под внимание от администраторите, за да започне да се използва и управлява оптимално този информационен ресурс. Дирекция „Култура и духовно развитие“ трябва да предприеме конкретни стъпки към ангажиране на медиите за отразяване на проектите по програмата „Варна – територия на творчество“. Тази програмата в своята цялост може да бъде промотирана пред туроператорите, с което ще се привлече по-голям процент международна публика. Община Варна има и възможност да предприеме стъпки към промотиране на събитията в региона и да подпомогне част от създадените културни продукти да бъдат представени и в другите градове подписали меморандума за сътрудничество по повод кандидатурата на Варна за ЕСК’19.

44


Устойчивост Въпросът за устойчивостта на проектите след тяхното формално приключване с отчитането добива още по-голяма тежест с оглед на стратегическата цел на програмата, а именно „да подпомогне кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г.“. Този въпрос присъства още в заявлението за кандидатстване по четвърта точка „Резултати и продукти“. Точната формулировка на въпроса е: „Какви са възможностите за продължаване на проекта след приключване на подкрепата му чрез Програмата за финансиране на творчески проекти за 2013 г.?“. Кандидатстващите организации по тази точка в рамките на една страница (1200 знака) трябва да отговорят и на въпросите какви са крайните продукти и резултати от проектите и пътищата за тяхното промотиране. Това е проблематично от гледна точка, че кандидатите трябва да са доста прецизни в своите заявления, за да отговорят достатъчно изчерпателно по всички въпроси. От анализа на проектните предложения личи, че дванайсет от организациите ще развиват проектите си след тяхното формално приключване, въпреки че само шест от тях описват конкретни стъпки. Три от организациите свързват устойчивостта единствено със създаването на траен продукт. Две организации смятат, че проектите им имат възможност да се представят отново. Четири от проектите (главно с фестивален характер) търсят устойчивост с нови издания, а три организации няма да продължават своите проекти. Устойчивост

Няма да продължат

Нови издания

Има такава възможност

Създаден траен продукт

Планирано продължаване на проектите

0

2

4

6

8

10

12

14

45


Положително, от интервютата проличава, че голяма част от установените партньорства по повод проекта ще продължат, а за някои има възможност да прераснат в нови проекти. Един от ръководителите проекти признава, че няма да кандидатства отново по програмата „Варна – територия на творчество“ поради финансовите условия, но проектът ще продължи с нови издания. Няколко организации свързват устойчивостта обаче с кандидатстването отново по програмата „Варна – територия на творчество“, което също е проблематично. Интервютата показаха, че успехът, особено на новаторските проекти, им дава стимул за продължаване и вече тези организации са започнали да преговарят с общините в региона и други градове в страната. Това е от изключително значение за промотиране на програмата „Варна – територия на творчество“ и на кандидатурата на Варна за ЕСК’19. Препоръки Повечето от организациите имат желание да доразвиват своите проекти. Разбира се, устойчивостта е важна и за самите организации, както и за Община Варна. Дирекция „Култура и духовно развитие“ има възможност да осигури подкрепа на част от проектите, особено за тези, които показват висока качество, и да ги промотира в региона, както и на национално ниво. Двама от ръководителите проекти отбелязват, че имат желание да покажат вече създадените културни продукти в общините подписали меморандум за сътрудничество в контекста на кандидатурата на град Варна за Европейска столица на културата през 2019 година.

46


Работа с неправителствения сектор Партньорства В града се наблюдава известна фрагментираност на културния сектор. Инициираните срещи от страна на екипа по кандидатурата на Варна за ЕСК’19 през последната година създадоха условия за постепенното запознаване и сближаване между представителите на културния сектор, в това число артисти и мениджъри. Все още представителите на организациите спечелили проекти отбелязват по време на интервютата необходимостта за провеждане на срещи под формата на информационен ден за програмата „Варна – територия на творчество“, среща на организациите, спечелили проекти с цел комбиниране на някои инициативи и координиране помежду си, регулярни срещи по различни теми и проблеми, засягащи сектора. От гледна точка на автора и среща след приключване на проектите би била особено полезна, на която представителите на организациите могат да споделят своите трудности, проблеми, оценки, препоръки и с не по-малко значение – добрите практики. Данните за установените партньорства по повод проектите в проектните предложения, въпросниците и интервютата се разминават. Възможна причина за това е, че от подаване на документите до момента на изпълнение на проектите, представителите на организациите продължават активно да търсят нови и в някои случай и „по-добри“ партньори както от неправителствения сектор, така и от бизнеса. Анализът на въпросниците и интервютата показа, че не винаги ръководителите проекти вписват всички партньори по проекта във въпросниците. Причина за това е обикновено, че голяма част от установените партньорства са неформални (под устна форма). Разбира се, тази практика понякога „изиграва лоша шега“ на организаторите, например когато има договорка за предоставяне на пространство за ползване, организациите в тези случаи трябва напълно да се съобразят с желанията на партньора или да потърсят друга алтернатива. Липсата на уредени договорни отношение между партньорите, а често и между организациите и артистите, е общ проблем на културния сектор от последните години, който трудно би се преодолял. Възможен начин е подобряване на правната среда и правната културата на организациите в културния сектор. Ръководители проекти споделят, че „се научават по-трудния начин“ за негативните последици от неясното договаряне с партньорите по време на предварителния етап на проектите. В тази връзка изискването на партньорски писма по време на кандидатстването е една добра практика от страна на дирекция „Култура и духовно развитие“.

47


Обобщението на наличните данни показва, че едва две организации не са установили партньорства по повод проекта. Четири от проектите се радват на международни партньорства. Не е изненада, че най-много партньори (български и чуждестранни) събира проект „Не на фокус 6“, което е и шесто издание на фестивала „Видеохолика“18. Проектът „Планирана неизправност“ получава предметна помощ от своя партньор галерия DNA, Берлин; проектът „Опасна красота“ се радва на партньори от САЩ (галерия Стефан Стоянов, Ню Йорк и The Shelly and Donald Rubin Foundation), както и на финансиране от програмата на посолството на САЩ. Проектът „Художествена инсталация на входа на Морската градина“ установява партньорства с Камарата на Архитектите, Констанца. Най-често партньорствата в неправителствения сектор се установяват с институции, сдружения и галерии. Партньори ТМПЦ – Варна РИМ – Варна Камара на архитектите Радио Варна Областен информационен център – Варна НАОП „Никола Коперник“ Други сдружения и фондации Други галерии

Брой проекти 3 3 1 2 1 1 9 3

Прави впечатление, че почти липсват партньорства между организации, които имат сходен профил от гледна точка мисия, цели и структура. Най-често партньорствата се сключват с цел предоставяне на помещения. Това важи за организации, които нямат собствени помещения, където проектите биха могли да се осъществят. Втората найразпространена функция на партньорите е допълнително промотиране на културното събитие или продукт. Доброволци През 2013 година във връзка с изпълнението на проектите по програмата „Варна – територия на творчество“ организациите са привлекли общо 424 доброволци.

18

Страница на партньорите на фестивал „Видеохолика“: http://www.videoholica.org/en_partners.htm .

48


Брой доброволци Над 100 10%

Няма 19%

Между 10 и 40 14%

До 10 57%

Четири от организациите не са привличали доброволци в своята работа. Това може обективно да се обясни със самия профил на тези проекти. Те са насочени към създаване на културни продукти от професионалисти (артисти и музиканти) и дейностите по проектите са се провели в професионалните културни институти, където условията за достъп са по-специфични. Най-много организации се възползват от малък брой доброволци (между 1 и 6). В тези случаи орга��изациите разчитат на малък екип от хора с интерес към дейността на организацията и идеите на проекта. Тези така формирани екипи могат да осигуряват подкрепа в различните етапи на реализации на проектите и в различни направления. Проектите, към които са се включили над 100 доброволци, са „Писма в бутилки“ и „Художествена инсталация на входа на Морската градина“. И в двата случая става дума за активно участие на доброволци в етапите по създаване на културния продукт или с други думи продуктите и от двата проекти съдържат в себе си колективно творчество и участие. Това дава възможност реално тези организации да привлекат публиките си в активно участие (високо ниво на интерактивност) в самото създаване на продукта и едновременно с това да сплотят местната общност. Доброволците най-често са съобразни „съмишленици“ на организациите или подбрани на свободен принцип посредством социалните мрежи. Обобщения и препоръки Анализът на работата с неправителствения сектор и с доброволци показва, че това е една добра практика сред организациите, която има тенденция да се разширява. Община Варна би могла чрез политики и стратегии допълнително да работи за разширяване на сътрудничествата и работата в мрежи, което би довело до

49


благоприятстване средата на работата на малките организации в културния сектор. Това е един възможен път за растеж на тези организации и включването им в по-мащабни инициативи19. Дирекция „Култура и духовно развитие“ може да продължи да стимулира и връзките на културните организации с други сектори – образование, туризъм, социални дейности, спорт, архитектура, екология. Това е тенденция и добра практика от страна на администраторите в Дирекцията, още повече че приоритет 3 от програмата „Варна – територията на творчество“ има именно такъв фокус. В допълнение, има необходимост да се стимулира привличането на доброволци в работата на тези организации. Възможен път е предоставяне на информация на тези организации за преимуществата от работата с доброволци и запознаване с организациите и службите, които работят в тази сфера. Препоръчва се дирекция „Култура и духовно развитие“ да инициира регулярни срещи със културния сектор, което ще помогне за преодоляването на фрагментираността, ще стимулира сътрудничеството и ще улесни прилагането на общинските политики и стратегии в областта на културата. Кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 година е един добър повод, който може да служи като обединяващ елемент за работата на организациите от сектора.

19

Добър пример в това отношение е фестивала Fun City, който обединява малки организации, които работя в областта на младежките инициативи.

50


Финансово управление на проектите Достатъчност на финансовия ресурс Може да се обобщи, че финансовият ресурс никога не е достатъчен. Това става видно както от въпросниците, така и по време на интервютата с ръководителите проекти. Само четири организации нямат проблеми с финансовия ресурс, тъй като са успели да го компенсират с бизнес спонсорство и с привличането на партньори. Най-често намалената общинска субсидия се отразява критично върху изплащане на хонорари на изпълнителите и ръководителите проекти. Следват компромиси с крайния културен продукт или събитие (в повечето случаи не всички заложени дейности успяват да се изпълнят, както е заложено в проектните предложение) и рекламата. Намалено финансиране

Намалена реклама 9%

Отражение на качеството на продукта 32%

Не повлиява 18%

Намалени хонорари 41%

Средно стойността на финансираните проекти е 11 150 лв., което се различава спрямо проектните предложения (12 900). Някои от проектите са намалили бюджета си, други са го увеличили. Най-голям бюджет има „Театрален спектакъл „Ревизор” от. Н. В. Гогол“ (27 000 лв.), който има значително финансиране от Министерството на културата (67% от общия бюджет). Средно Община Варна отпуска 7217 лв. на проект. Най-голямо финансиране получава „Опасна красота“ (11 336 лв. или 57.78% от общия бюджет на проекта). Само три от проектите получават финансиране и по други програми („Визуален проект ФАР ШАБЛА ГРАФИТИ 2013“ – Програма Life на Европейската комисия; „Опасна красота“ по

51


програмата на посолството на САЩ, „Планирана неизправност“ получава финансиране от Гьоте институт – България). Съотношението на приходите и разходите е от критично значение за ефективното и качествено изпълнение на одобрените проекти. Средно финансирането на Община Варна е 71.7% от цялостното финансиране на проектите. Пет от организациите са се възползвали от максимално възможно финансиране с общинската субсидия (90% от общия бюджет). Двайсет организации са дали собствени средства в частта за собствен принос, една организация е получила дарение, а една е осигурила собствения принос от такса за участие. Само един проект има приходи от продажба на билети („Италианска народна песен в творческото на Верди, 200 години от рождението на Джузепе Верди“), два проекта отбелязват приходи от директни продукти („Не на фокус 6“ – 1.1% и „Европейски конкурс за детска песен „Златни Искри“ – 35%). Пет проекта се радват на бизнес спонсорство, но в повечето случай то има материална форма, отколкото директни финансови средства. Три проекта имат приходи от фондации. Средно една трета от бюджета отива за хонорари за изпълнителите. Като четири проекта не са изплащали хонорари. Най-голям дял изплатени хонорари (96.42%) има по проекта „Създаване на интерактивна виртуална експозиция „Аладжа манастир – история, култове, легенди и загатки““. По време на интервютата ръководителите на проекти споделят, че изплащаните хонорари на артистите в повечето случаи са само символични и не са адекватни на реално свършената работа. Само три организации включват разходи за авторски права. Разходите по инфраструктура имат най-голям дял, а разходите за реклама варират средно между 5 и 30%. Като две организации са се възползвали от професионални PR услуги. Две от организациите не са отделили средства за промотиране на своите събития, като едната е разчитала на партньора си в това отношение. Проектът „Поглед към младите“ не е промотирал своето събитие, по попълнения въпросник в частта за медийно отразяване не са отбелязани брой публикации, единствено са разпечатани 100 броя плакати, проучването по интернет показват само две публикации в интернет-базирани медии относно събитието. Ръководителят на проекта отбелязва, че е нямало интерес от страна на медиите към това събитие. Привличане на спонсори и партньори Оказва се, че привличането на спонсори, особено от бизнеса, е „загубена кауза“. Повечето от интервюираните ръководители проекти признават, че не разчитат на местния бизнес, но все пак са опитвали да осъществят контакти със спонсори, макар и безуспешно.

52


Някои организации са успели да привлекат спонсори, но не под формата на финансиране, а като бартер или материално спонсорство. Шестнайсет от организациите са привлекли партньори за своите проекти, като поголямата част са от неправителствения сектор или институции. Пет от организациите са привлекли партньори от бизнес сектора, като само един проект е получил финансиране от местния бизнес, под формата на дарение. В другите случаи става дума за предоставяне на техника за временно ползване, за извършена специфична работа и за предоставяне на пространство без наем. Кандидатстване по други програми Шестнайсет от организациите са кандидатствали и по други програми, било то общински, национални или европейски. Това е сравнително голям брой, въпреки че повечето организации не са печелили до сега проекти за по-голямо финансиране. Кандидатстване по други програми

Други 11%

Не 11%

Общински (други дирекции) 31%

Европейски (ОП, програми на ЕК) 33% Национални (МК, фонд Култура) 14%

Повечето от организациите, които имат и младежка насоченост, кандидатстват и по програмата „Младежки проекти“ на дирекция „Младежки дейност и спорт“. Тези организации отбелязват, че изпитват трудности при съвпадането на сесиите на двете програми. От европейските програми две от организациите работят по проекти на оперативните програми, повечето от организациите са кандидатствали по програма „Младежта в действие“ на Европейската комисия (в повечето случаи безуспешно). В тази статистика прави впечатление, че много малък процент от организациите са се възползвали от националните програми. През 2013 година само три организации от Варна са спечелили финансиране по програма „Мобилност“ на национален фонд

53


„Култура“ и нито една по другите програми на фонда – „Дебюти“, „Публики“ и „Критическа литература“. Има необходимост от допълнително промотиране на националните програми за финансиране пред местните организации. Препоръки Списък20 на препоръките, дадени от ръководителите проекти във въпросника и проведеното интервю, относно финансирането по програмата „Варна – територия на творчество“:   

   

да се изискват повече финанси от по-висшите инстанции за развитието на творчеството и културата в град Варна. да се увеличи бюджета на програмата, за да могат да се реализират повече и помащабни проекти за стимулиране на културния живот и туризъм във Варна. Популяризирането на проектите по Програмата на международни институционални форуми е от значение, както за легитимността и видимостта на Програмата като добра практика, така и осъществяване на видимост за проектите сред потенциални донори и оценители, способни да предоставят по-голямо финансиране или ключови международни партньорства на екипите на проектите. Увеличаване на горния праг на финансите. Да се не са „режи“ общинската субсидия. Общината да е посредник между организациите и потенциални спонсори. Контролирано финансиране на издателски проекти.

Посочените данни показват, че намаленото финансиране от страна на Община Варна често оказва негативно влияние върху качеството на проектите. Препоръчва се Експертната комисия по оценяване на проектните предложения да аргументира намаляването на общинската субсидия за организациите, за да може те да преразгледат критично своите предложения. Спонсорството не е развито, като тук Община Варна би могла да асистира в процеса по набиране на спонсори чрез промотиране на Програмата „Варна – територия на творчество“ в нейната цялост. Както един от респондентите отбелязва, че промотирането на Програмата от страна на Община Варна би довела до по-голяма видимост сред потенциални донори, способни да предоставят финансови средства.

20

Така посочени препоръките показват настроенията на представителите на различните организации. Те почиват на собствената гледна точка на всеки един от тях, а не са резултат на анализ на средата. Препоръките на докладчика ще се дадат също в рамките на тази глава от доклада.

54


През последните години външната среда става все по-конкурентна в областта на културата. Организациите трябва да бъдат стимулирани да иновират не само своите културни продукти, какъвто е и акцента на Програмата, но и своите бизнес модели, механизми за добавяне на стойност и привличане на публики. Културното предприемачество е един възможен вариант. Организациите трябва да преосмислят своите модели на работа към непрекъснатите промени на пазара и вкусовете на потребителите на културно съдържание. Предприемачеството в областта на културата е една неразработена ниша, която би довела до относителна независимост на културните организации и възможност за растеж. Община Варна би могла да помисли за конкретни стратегии в тази насока. Има необходимост да се стимулира сътрудничеството и работата в мрежа. Анализът показва, че неправителственият сектор е отворен към партньорства, повечето от организациите не изпитват трудности за намирането на партньори. Все пак, изграждането на своеобразна мрежа от връзки би позволило обединяването на организации със сходен профил за осъществяването на по-мащабни проекти. Дирекция „Култура и духовно развитие“ може да има и координираща роля в тези процеси. Една от ключовите дилеми, на която администраторите в дирекция „Култура и духовно развитие“ трябва да обърнат внимание, е: повече проекти с по-малко финансиране или по-малко проекти (в същото време по-качествени) с по-голямо финансиране. В сравнение през 2012 година общинската субсидия е средно 4 390 лв., докато през 2013 година е 7 217 лв., което може да се интерпретира, че политиката на Община Варна в сектор култура се насочва към подпомагане на по-мащабни инициативи. Показателно е и обстоятелството, че през 2013 година в Програмата не фигурира приоритет за еднократни събития. Дирекция „Култура и духовно развитие“ администрира и две интернет страници (www.varnaculture.bg и www.varna2019.bg), както и присъства в социалните мрежи, тези канали за комуникация с културния сектор трябва да продължат да се развиват. През 2011 година на интернет страница www.varnaculture.bg съществуваше практика да се публикува информация за различни финансиращи програми в секцията „Финансиране и обучение“, препоръчва се тази практика да се възобнови и едновременно с това да се популяризира тази страница (заедно с интернет страница за кандидатурата на Варна за ЕСК‘19) сред културните организации и местната общност, което би гарантирало и подобра информираност за възможностите в сектора. Всички организации оценяват високо самото съществуване на програмата. Често финансирането от страна на Община Варна се привижда като критично и последна

55


възможност за осъществяването на проектите, които в противен случай биха били оставени „в шкаф“, докато намерят подходящи финансиране. Дирекция „Култура и духовно развитие“ има всички основания да лобира за по-голямо финансиране на програмата „Варна – територия на творчество“ пред властимащите. В допълнение, дирекцията „Култура и духовно развитие“ има реалната възможност и ресурс да стимулира изграждането на мрежи за сътрудничество и да асистира при търсенето на спонсори и донорски програми, както и да приложи целенасочени действия по създаването на благоприятна среда за работа в културни сектор. В тази връзка, кандидатурата на Варна за ЕСК’19 може да служи за обединяващ фактор и рамка, в която културните организации биха могли да определят своето място.

56


Партньорство с Община Варна Степен на партньорство с Община Варна От анализа на попълнените въпросници личи, че всички организации оценяват високо работата на администраторите в дирекция „Култура и духовно развитие“. На преден план излизат именно добрата диалогичност, възможността своевременно да се получава информация от експертите в Дирекцията. Представителите на организациите оценяват високо и прозрачността на процедурата, въвеждането на критерии за оценка и безпристраността на Експертната комисия при класирането на проектите. Интервютата потвърждават настроенията на представителите на организациите. Наблюдава се нарастване на доверието към институцията, като голяма роля има личността на експертите, работещи в дирекция „Култура и духовно развитие“. В същото време представителите на организациите отбелязват, че имат усещането, че ролята на Община Варна спира в момента на подписване на договорите и след това няма интерес към това какво се случва с проектите. От друга страна се оценява и фактът, че няма пряка намеса в осъществяването на проектите. Всички представители на организациите оценяват високо и инициативата тази година да се проведе мониторинг и оценка на Програматаа, както и възможността да отправят своите препоръки. Оценка на програмата „Варна – територия на творчество“ Голяма част от организациите отбелязват, че именно финансирането от страна на Община Варна е основната причина за осъществяване на проектите. Организациите приветстват съществуването на програмата „Варна – територия на творчество“. Повечето одобряват и възможността да се кандидатства с нестандартни и иновативни проекти. Въпреки големият брой разнопосочни препоръки към програмата „Варна – територия на творчество“, повечето от представителите на организациите се обединяват около идеята за разширяване на Програмата, за да обхване всички изкуства, както и във времево отношение, и да се лобира за по-голям бюджет за цялата Програма, за да могат да се осъществяват и по-мащабни проекти. Проблеми при реализацията на проектите Най-честите проблеми по време на изпълнението на проектите е залагането на помащабни събития, отколкото е реалното финансиране. Това важи в най-голяма степен за новаторски проекти, които по-широко използват новите информационни и комуникационни технологии. След намаляване на общинската субсидия тези организации

57


трудно успяват да осъществяват предварително заложените в проектните предложения дейности и изпитват затруднения в намирането на допълнително финансиране. Някои организации посочват, че намалените срокове за изпълнение, поради неяснотата кога се одобряват проектите и подписват договорите, довеждат до организационни проблеми. Най-чести проблеми при изпълнението на проектите Няма Намиране на допълнително финансиране Вътрешни организационни проблеми Проблеми по промотирането на събития Намиране на подизпълнители Намаляване сроковете за реализация Проблеми с други институции/дирекции По-голям мащаб на дейностите от финансирането Справяне с намаленото финансиране

0

1

2

3

4

5

6

7

Някои от организациите се сблъскват с трудности при комуникацията с други дирекции на Община Варна. Такъв проблем възниква при използването на пространството на входа на Морската градина. Тук дирекция „Култура и духовно развитие“ има ресурс да окаже помощ на тези организации, когато има необходимост за договаряне и с други дирекции на Община Варна. Препоръки Всички организации оценяват високо съществуването на програмата „Варна – територия на творчество“ 2013. Положителни са оценките за формата на кандидатстване, въвеждането на критерии за оценка, безпристрастността на Експертната комисия, улеснената комуникация с експертите в дирекция „Култура и духовно развитие“, липсата на пряка намеса при осъществяването на проектите. От друга страна, се препоръчва на експертите в дирекция „Култура �� духовно развитие“ да използват ресурсите на Дирекцията за оказване на допълнителна помощ на организациите при необходимост от координиране с други дирекции на Община Варна; установяване на партньорски отношения с обществените и частни медии на общинско и регионално ниво с цел по-голямата видимост на събитията по програмата „Варна –

58


територия на творчество“; търсене на партньорства с туроператори за повишаване на интереса на гостите на град Варна към културния живот. Организациите в областта на изпълнителските изкуства препоръчват и обособяването на алтернативно място за изпълнителските изкуства извън културните институти, тъй като към момент организациите трудно договарят наем за използването на подобни пространства. Ако дирекция „Култура и духовно развитие“ намери такъв ресурс за осигуряване на пространства за изпълнителни изкуства, то се препоръчва те да се намират в периферията на града. Друга препоръка, която трябва да се вземе под внимание, е изработването на механизъм за подкрепа на успешни проекти, които дирекция „Култура и духовно развитие“ оценява като важни за визията на града и за кандидатурата на Варна за ЕСК’19, и тези проекти да продължат да се подкрепят: например чрез включването им в Културния календар на град Варна; последващо финансиране при нови издания (за проекти с фестивален и конкурсен характер); оказване на друг вид (нефинансова) подкрепа в т. ч. експертни консултации, промотиране на продукта на регионално ниво, асистиране при търсенето на партньори и спонсори за развитие на културния продукт.

59


Изводи Програмата „Варна – територия на творчество“ е важен елемент от културния живот на град Варна, както и добър инструмент за прилагане на общинските политики в сектора култура. Тази програма трябва да продължи да се развива, а от експертите в дирекция „Култура и духовно развитие“ зависи нейната посока. Изпълнените проекти по Програмата за 2013 година в своята цялост показват високо качество, разнообразие в жанровете и относително добро финансово управление. Проведеното изследване показа, че освен специфичните трудности и проблеми, с които всяка организация се сблъска, има и общи такива. Основните проблеми могат да се формулират по следния начин: 1. Привличане на спонсори, които да компенсират намалената общинска субсидия и които да доведат до по-мащабни проекти; 2. Промотирането на събитията и привличане на международна публика. 3. Кратки срокове за изпълнение на проектите, които са концентрирани в летния активен сезон. И по трите направление Община Варна чрез прилагане на целенасочени политики има възможността реално да повлияе на случването на културни събития на местно, а и на регионално ниво. Тези политики трябва да са плод на широко обществено обсъждане, в което да вземат участие не само организации от културната сфера, но и различни отрасли на бизнеса, в т.ч. и туризма. Кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата 2019 година може да служи за добър ориентир в бъдещата работа на Община Варна в сектора култура, както и за обединяването на културните организации около една добра инициатива, която може да допренесе за развитието на културните процеси в града и региона. Препоръки Във връзка с оптимизирането на следващите сесии на програмата „Варна – територия на творчество“ следва списък от препоръки за подобряване на Програмата, които са изведени по време на проведеното изследване. Тези препоръки произхождат от идеята, че самото съществуването на Програмата е от огромно значение за местните организации в сферата на културата и изкуствата и нейното продължаване само би допринесло за развиване на сектора и обогатяване на културния живот в град Варна, а и в региона. Тези препоръки ще бъдат раздели в няколко направления:

60


Цели и приоритети на програмата „Варна – територия на творчество“ 1. Препоръчва се допълване на стратегическата цел на Програмата с визия, която да е разпознаваема от страна на културните организации в града. Към момента стратегическа цел на Програмата „да подпомогне кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г.“ предполага дефинирането на конкретни цели и стратегии. Изготвеният документ по кандидатурата на Варна за ЕСК’19 може да служи за основа на бъдещето формулиране на целите на програма „Варна – територия на творчество“. 2. Препоръчва се внимателното формулиране на приоритетните направления за следващите сесии на програмата „Варна – територия на творчество“ с оглед общинската политика за културата. Процедура и селекция 3. Препоръчва се предварително да се публикува информация относно всички срокове по кандидатстване, одобрение на проектите и подписване на договорите, както и критериите за оценка. 4. Организиране на регулярни срещи в т. ч. информационен ден за разясняване на целите, приоритетите и процедурите по кандидатстване по Програмата и среща след приключване на проектите, на която организациите да могат да споделят своите трудности, оценки и препоръки, както и добрите практики. 5. При намаляване общинската субсидия, Експертната комисия да аргументира своите решения. Промотиране на програмата „Варна – територия на творчество“ 6. Препоръчва се дирекция „Култура и духовно развитие“ да доразвие своите интернет страници в пълноценен информационен портал, в който програмата „Варна – територия на творчество“ и проектите, финансирани от нея, да бъдат цялостно промотирани. 7. Препоръчва се дирекция „Култура и духовно развитие“ да положи целенасочени усилия за промотиране на Програмата пред туроператорите. 8. Дирекция „Култура и духовно развитие“ би трябвало да играе важна роля при установяването на партньорски отношения с обществените и частни медии за постигане на максимална видимост на програмата „Варна – територия на творчество“ и одобрените проекти.

61


Координация 9. Дирекция „Култура и духовно развитие“ може да играе важна координираща роля и извън границите на програма „Варна – територия на творчество“ при изграждане на хоризонтални връзки и партньорства, както в сектора култура, така и с останалите сектори. 10. Дирекция „Култура и духовно развитие“ има ресурс да бъде медиатор между културните организации и другите дирекции на Община Варна, както и с другите институции, във връзка с осъществяването на проектите по Програмата. Мониторинг на програмата „Варна – територия на творчество“ 11. Препоръчва се дирекция „Култура и духовно развитие“ да положи целенасочени усилия за развиване на механизмите по мониторинг и оценка както по програмата „Варна – територия на творчество“, така и за целия културен живот в град Варна. 12. Относно програмата „Варна – територия на творчество“ трябва да бъде изработен цялостен механизъм за мониторинг, включващ следните елементи:  Разработването на система от количествени и качествени индикатори за оценяване на одобрените проекти по Програмата.  Експертите на дирекция „Култура и духовно развие“ (или външни експерти) да посещават събитията по проектите и на тяхна база да изготвят мониторингови доклади по предварително разработени индикатори за всеки проект по Програмата.  Изграждане на база-данни за всички проекти с информация за организатора, дата и място на провеждане на събитията, дата на мониторингово посещение.  Да се въведе стандартизиран форма на съдържателната част по отчитането, както и конкретни изисквания за прес-досиетата.  Въвеждане на изискване дирекция „Култура и духовно развитие“ да бъде информирана предварително за датите и места на събитията по проектите и за всички промени, свързани с тези събития.  Иницииране на срещи с организаторите на проекти, във връзка с промени в изпълнението на проектите. Обхват на програмата „Варна – територия на творчество“ 13. Удължаване на сроковете по изпълнение на проектите по Програмата. 14. По възможност въвеждането на две сесии по Програмата в рамките на една година. 15. Обхващане на зимния сезон, за да се избегне концентрация на проекти през летните месеци (особено за месец август).

62


16. Създаване на механизъм за проекти/събития от програмата „Варна – територия на творчество“, които се разпознават като важни за визията на града, общността и се отличават с високо качеството, да бъдат включвани в Културния календар на град Варна или да им се оказва друга подкрепа, която да осигури продължаването на тези проекти.

63


Приложения Въпросник ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА Наименование на организацията Адрес на организацията Юридическа форма Интернет страница Електронна поща ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОЕКТА Име на проекта Брой събития, включени в проекта Място(места) на провеждане Време на провеждане на събитието Жанр/жанрове Брой хора, ангажирани с на трудов договор подготовката и реализирането на граждански договор на проекта доброволци За кой пореден път се провежда събитието (включително 2013 година) ПУБЛИКИ Колко човека са посетили събитието Как установихте броя на посетителите

Използван ли е метод за обратна връзка с публиката: Ако да, какъв метод е използван:

Точно

Приблизително

Продадени билети/покани Запълненост на залата/пространството Преброяване Друго (уточнете): Да Не писмена анкета (брой) интервюта (брой) Друг метод (уточнете):

64


Към каква публика беше насочено събитието

Моля посочете дали събитието е било насочено към специфична социална група

Моля опишете какви целенасочени усилия сте положили за привличане на публики Вид на достъп

МЕЖДУНАРОДНО ИЗМЕРЕНИЕ Международни изпълнители в събитието Обща бройка на изпълнителите в събитието Има ли международни партньори в проекта и ако да, кои и как се свързахте с тях Получавали ли сте международно финансиране за събитието Имало ли е международна публика на събитието, посочете процент от цялата публика

Деца (0-12) Младежи (13-25) Хора в активна възраст (26-60) Пенсионери (60+) Хора с ниски доходи Хора от институции (домове за деца, лишени от родителска грижа; домове за възрастни хора, други) Малцинства Хора с увреждания

Платен вход Свободен достъп Покани

Да

Не

Българи: Чужденци:

МЕДИЙНО ПОКРИТИЕ И ВИДИМОСТ Моля посочете броя на публикации в печатни публикациите, свързани със медии събитието/проекта по тип публикации в електронни медия: медии публикации в интернет базирани медии Моля посочете бройката на в български медии

65


медийните публикации

в чуждестранни медии

Моля посочете бройката на медийните публикации

преди събитието след събитието Да

Моля посочете дали сте организирали пресконференция преди началото на събитието Моля посочете по какъв начин популяризирахте събитието (брой/тираж)

Не

Плакати Флаери/брошури Специални събития Специална интернет страница Друго (уточнете)

Моля посочете дали сте използвали социални мрежи за популяризиране на събитието и кои: БЮДЖЕТ Общ бюджет: Сумата, отпусната от Община Варна: Имате ли финансиране от друга програма (коя, каква сума): Моля посочете структурата на приходите на събитието в проценти

Моля посочете структура на разходите на събитието в проценти

приходи от продажби на билети други директни приходи (от продукти) бизнес спонсорство фондации от Община Варна от Министерство на културата други (уточнете) хонорари на изпълнителите авторски права инфраструктура (наеми,оборудване, транспорт) реклама и ПР административни

% % % % % % % % % %

% %

66


други (уточнете)

%

Моля опишете установените партньорства по повод проекта ПРЕПОРЪКИ Как оценявате степента на партньорство с Община Варна по повод проекта: Какви трудности и проблеми срещнахте по време на кандидатстването по програмата „Варна – територия на творчество” Какви трудности и проблеми срещнахте по време на изпълнението на проекта Как оценявате програмата „Варна – територия на творчество” (моля посочете вашите препоръки)

67


Интервюта21 1. Кога се роди идеята за проекта, тя беше ли провокирана от заложените в програмата „Варна – територия на творчество“ цели и приоритети? 2. Каква беше мотивацията Ви да кандидатствате по конкретния приоритет на Програмата? 3. Сроковете на Програмата отразиха ли върху изпълнението на Вашия проект? 4. Имахте ли достатъчно финансиране за изпълнението на проекта? 5. Как се отрази намаленото финансиране върху проекта Ви? 6. Опишете създадените партньорства? 7. Търсехте ли допълнително спонсори и какви бяха проблемите Ви в тази връзка? 8. Вашата организация кандидатствали по други програми за финансирани? 9. Как виждате устойчивостта на Вашия проект? 10. Имахте ли трудности по време на кандидатстването? 11. Какви проблеми срещнахте по време на изпълнението на проекта? 12. Как оценявате партньорството с Община Варна? 13. В какво направление бихте искали допълнителна помощ от страна на Община Варна? 14. Какви са Вашите препоръки към програмата „Варна – територия на творчество“?

21

По време на интервютата, изследователят се водеше от няколко общи за всички проекти въпроси. Интервютата се проведоха след попълване на въпросниците, което позволи по-широко обсъждане на подадените препоръки от страна на организаторите.

68


Мониторинг и оценка на програмата "Варна - територия на творчество" 2013