ПРИРОДЕН ИНДЕКС

ПРИРОДЕН ИНДЕКС

Фотографското есе е създадено от визуални бележки изследващи природата, човека и епохата Антропоцен .

Антропоценът е предложеното наименование на ерата, в която човешкото въздействие е нараснало до степента на геологическа сила и оказва силно влияние върху екосистемите и геологията на планетата Земя.

ИНДЕКС

ИНДЕКС

1760 – 1840

1939

1940 Начало на пестицидната “ера”

16.07.1945

1952-1953

1958

1960

1960

1962-1971

1964

1968

22.04. 1970

Индустриална революция

Взривена е Тринити, първата в света ядрена бомба

Учени от Академията на науките на СССР използват думата “антропоцен” като синоним на кватернер, настоящата геологическа епоха

Изобретено е първото поколение изкуствена трева

Открити са инсектицидните свойства на DDT

Пик на ядрените тестове около света; количеството радиоактивни частици, освободено при взривовете, е от такива мащаби, че на места може да бъде отчетено като промяна в геологическите слоеве

Пустинята Аралкум се появява на дъното на оттеглящото се Аралско море

Публикувани са първите изследвания, предсказващи масовото топене на полярните шапки и рязко повишаване на морското равнище

Чарлз Кийлинг започва официалното измерване на атмосферните нива на въглероден двуокис

Американската армия използва пестицидът Agent Orange по време на войната във Виетнам; химикалът води до обезлесяването на големи територии с цел да лиши вражеските войски от храна и укритие; съдържащият се в пестицида диоксин води до генетически увреждания в редица животински видове, включително човека

За първи път на 22-ри април е отбелязан като „Ден на Земята“

30.07.1971

1972

1974

1982

26.04.1986

1987

1997

1998

2004

2004

2009

Инцидент в съветската лаборатория за биооръжие на остров Возрождение води до заразяването на десет човека с модифицирана дребна шарка

Състои се първия от Anti-WAAhnsinns Festival – годишни германски рок фестивали, които протестират срещу развитието на ядрена централа във Вакерсдорф, Германия, и успяват да спрат нейното развитие

От Аралско море са останали едва 10% от първоначалния му обем поради дългогодишната свръхексплоатация и отклоняването на вливащите се в него реки

Терминът “микропластмаса “ е представен от биолога професор Ричърд Томсън, в Плимутският университет, Англия

Екипът на “Аполо 17” заснема кадърът “Синьото топче” – първата фотография, на която цялата видима повърхност на Земята е осветена от слънцето

Чернобилската авария. Радиоактивно замърсяване от експлозията е отчетено във всички части на Европа освен Южна Иберия. Общото количество радиоактивни частици, освободени в атмосферата, обаче е по-малко от една хилядна от общата радиация вследствие на ядрени тестове по време на Студената война

Проучване показва, че 70% от биолозите смятат, че в момента протича масово измиране на животински и растителни видове и че причината е в човешката дейност

За пръв път Ронският ледник е покрит с бели одеяла, за да се забави стапянето му; покриването на ледника с одеяла вече се случва всяка година

При тестове на жени в Канада за пръв път са открити следи от DDT в кърмата

Заради строежа на летището в Кансай, Япония, е създаден изкуствен остров с дължина 4 км и ширина 2,5 км.

Световна забрана на употребата на DDT

2009

96 различни вида микропластмаса са открити в ледник в Източна Антарктида

ИНДЕКС

20.04.2010

11.03.2011

2012

2015

2018 Теоретичният биолог Стюарт Пим изчислява, че скоростта, с която изчезват растителните видове в момента, е около 100 пъти по-голяма от нормалната

2019 Китай започва да покрива части от ледникът Дагу със светлоотразителни одеяла в опит да предотврати разтапянето му

18.08.2019

22.09.2019

2020

2020

2020

Експлозия причинява нефтен разлив в Мексиканския залив. Петролът покрива 6500 квадратни километра водна площ и остава най-големият регистриран разлив и до днес

Две независими едно от друго проучвания твърдят, че вече са изчезнали над 7% от растителните и животински видове

Официална церемония в почит на Окьокул (Okjökull), първия стопил се исландски ледник

2020

Редица учени твърдят, че пандемии като COVID и предшестващите я вълни от свински и птичи грип ще са все по-често срещани заради промените в околната среда, индустриализираното отглеждане на животни и намаляващото биоразнообразие

Авария в атомната електроцентрала Фукушима 1 става първият ядрен инцидент след Чернобил, достигнал седма степен по международната скала за ядрени

В Швейцария се състои погребална церемония за ледника Пизол (Pizol), паднал в жертва на климатичните променипромени

Бразилски коренни народи, критични към икономическите и природни политики на правителството, подписват общ политически манифест като програма за спасяването на Амазони

Руски учени успяват да отгледат плюскавиче (Silene stenophylla), благодарение на плод на 30 000 години; плодът е открит в проба, взета от ледник в Колима

Доклад на Световния фонд за дивата природа твърди, че популацията на диви животни е намаляла с поне 68% от 1970-та до днес

За пръв път са открити микропластмаси в плацентата на новородени

РАЗГОВОР

ПРОЛЕТ,ЛЯТО,ЕСЕН,ЗИМА... И ПАК ПРОЛЕТ Разговор между Юлия Роне, политолог и Йеле Лейвър, изследовател в Еаваг, Швейцария

Ю: Здравей! Багодаря, че се съгласи да отделиш време, за да ни разкажеш за падащите листа. Преди да започнем, би ли се представил за хората, които четат това интервю? Й: Кавам се Йеле, биолог съм. По принцип се занимавам с теоретична екология, която изследва екосистеми с помощта на математика. Но сега съм част от проект, който изследва фенологията на дървета, както и на други видове, тоест как се променят във времето и със смяната на сезоните. Въпросът, с който се занимавам по-конкретно, е как климатичните промени се отразват на тези процеси – например дали листата на дърветата започват да се появяват по-рано и да падат по-късно? С две думи, как климатичните промени потенциално разбъркват периодичността на тези процеси. За да отговорим на тези въпроси, използваме данни, събрани от сателити. Ю: За пръв път в живота ми чувам думата „фенология“. Можеш ли да кажеш нещо повече за нея? Й: Разбира се! Фенологията e едно от най-ранните подразделения на екологията. Фенолозите в миналото често са изследвали кога разцъфват цветята например. Друг важен въпрос е свързан с образуването и поникването на семената. Това е ключово и в земеделнието и има пряка практическа насоченост. По-късно еколозите започват да се занимават с фенология не толкова защото ги вълнуват самите растения, колкото защото се интересуват какъв е бил климатът в миналото. Изследвайки кога е имало по-голямо или по-малко изобилие от растения, те проследяват дали и как климатът се е променил. Това е исторически тип подход. Сега ние правим донякъде точно обратното: очакваме, че климатът тепърва ще се промени , и изследваме как тези промени влияят на екосистемите. Ю: Какво ни казва фенологията за климатичните промени досега? Й: Знаем със сигурност, че през последните 10-20 години температурите се повишават, а периодите, в които има сериозен растеж на растения, са се удължили. Виждаме това ясно. Ако погледнем по-далечното минало, виждаме драматични промени. Сега живеем в период със сравнително стабилен климат, в който можем да очакваме, че през следващата година времето ще е подобно на това, което виждаме през тази. В миналото има периоди, когато климатът на земята, е бил много по-малко предвидим. Хората в тези по-ранни периоди също са имали много различен начин на живот—номадски. Сегашните уседнали земеделски култури са се появили едва когато климатът е станал по-стабилен. Един от големите страхове е, че нивата на въглероден диоксид, които в момента човешката дейност предизвиква, могат не просто да доведат до затопляне на планетата, но и да предизвикат толкова драматични промени в климата, че да го направят отново много по-трудно предвидим. Ю: Това би било ужасно. Й: Да! Това би бил голям удар по сегашния ни начин на живот, в който сме свикнали да отглеждаме всяка година жито или ориз, например, на едни и същи места. С нестабилен климат това би било много по-трудно. Ю: Предполагам, че и броят на хората в предишни исторически периоди, когато климатът е бил нестабилен, е бил много по-малък. Тоест сега трябва да изхранваме много повече хора. Ти самият спомена, че промените в климата, които наблюдааме в момента, са свързани с човешката дейност. Какво мислиш за понятието антропоцен? Научно понятие ли е това? Й: Понятието антропоцен се използва често в науката за околната среда (environmental science). Мисля, че може би познавам човека, който първи въвежда понятието.

Ю: Ти си това, признай си! Й: Хаха, разбира се, че не! Понятието се използва често, за да се подчертае ролята на човешката дейност в промените, които наблюдаваме. В този смисъл, то е преди всичко понятие, чиято цел е да предаде идея. Не можем да измерим антропоцена. Това е понятие, с което назоваваме епоха според биологичния вид, който определя климата й. Това в случая са хората. В миналото е имало и други видове, които са определяли климата.

Ю: Може ли да те попитам още нещо, преди да премина към основните си въпроси за падането на листата. Когато даваше определение за фенология, спомена преди всичко растения. Има ли фенология на животинските видове? Извинявай, ако въпросът е много наивен, но както знаеш, аз съм политолог и не разбирам нищо от биология, екология и въобще нещата, в които ти си специалист.

Й: Фенологията на животните също е много важна и добре изследвана. Особено на насекомите—важно е в кои моменти на годината виждаме първите насекоми. Но също така се изследва миграцията при птиците: кога идват в конкретни страни, кога отлитат. Това е нещо, което много любители налюдават. Те се включват в мрежи за гражданска наука и докладват своите наблюдения. Така че със сигурност фенологията не е само на растения. Споменах първо тях, защото темата на интервюто са падащите листа. Ю: Благодаря, че ми напомни! Й: Все още очаквам въпросите за това. Искам само да подчертая, че фенологията е важна, защото моментите, в които листата или насекомите се появяват, са ключови, тъй като предопределят кои видове могат да се хранят с кои други видове. Или кои видове могат да помагат на други видове. Така че този времеви аспект всъщност има огромно значение за взаимодействието между различните видове. С две думи, видовете трябва да са на същото място по същото време, иначе не могат да си взаимодействат. Ю: Много любопитно! Между другото ключовият автор, който изследва ролята на времето и на случая в политиката, е Макиавели! Й: Тогава можем да го наречем един своеобразен политически фенолог! Ю: Това определение ми харесва! Ще се опитам да го предложа на някоя конференция. Но нека се върнем към темата на това интервю и по-конкретно проекта, по който работиш сега. За неспециалисти като мен „падащи листа“ звучи много поетично. Но истината е, че когато си мислех какво искам да те питам, установих, че нямам никаква представа дори за най-основните неща. Така че започвам с много прост въпрос: Знаем ли защо листата падат? Защо ни е необходим този процес на, да го наречем поетично, умиране и ново раждане на листата? Също така, как по-точно падат листата? Как се появяват отново? Можеш ли да го обясниш с прости думи за не-биолози като мен? Й: Преди всичко е важно да различим два различни типа дървета: вечнозелените (сред които са повечето иглолистни видове) и листопадните, чиито листа падат в определени моменти от годината. Разбира се, вечнозелените дървета също сменят листата си — листата остаряват или биват наранени от насекоми или лошо време. Листата не са само за красота, поетични, както ти ги наричаш. Те имат функция — да произвеждат захари с помощта на слънчевата светлина. И ако те не могат да изпълнят тази функция по добър начин, за растението е по-добре да остави листото да падне и да остави ново да порасне на негово място. Ако едно листо е увредено, от него има много по-силно изпаряване на вода и това е лошо за цялото растение. Така че на растението му излиза скъпо да поддържа увредени листа и е по-добре да създаде нови, здрави листа. Ю: Тоест растенията са малко жестоки. Така излиза. Й: Чак толкова! Според мен сравнението е по-скоро с човешката коса. Постоянно ни растат нови косми, които се подновяват на няколко месеца. Кожата ни е в постоянен процес на подновяване. Постоянно създаваме нови клетки, които да заменят старите. Нещо подобно се случва с листата на дърветата, както и с външната част на стъблата. Ю: Ясно! Няма морални драми. Просто обикновени природни процеси. Й: Със сигурност виждаме подобен процес при вечнозелените дървета. Листата им имат дебел покривен слой и често имат формата на игла, която им помага да оцелеят в различни периоди от годината. Но да не забравяме листопадните растения, които имат друга стратегия. Тя е насочена към оцеляването преди всичко в найтрудния период на годината — в Европа това обикновено е зимата. През зимата всички листа биха претърпяли големи щети, ако останат на дървото. Ако едно листо замръзне, водата в него се разширява при замръзване и разрушава растителните клетки. А както споменахме, водата се изпарява по-бързо от наранените листа. През зимата също така е по-ветровито, което е допълнителна опасност. Освен това, в райони, където има сняг, той също наранява листата със самата си тежест. Заради всички тези фактори, листата не могат да оцеляват добре през зимата. От друга страна, ползата от листата през зимата не е особено голяма — дните са кратки, има малко светлина и листата почти не могат да произвеждат захари. Ю: Тогава как оцеляват дърветата през зимата? Казваш че им трябват захари, но ако няма листа, които да призведат тези захари? Й: Дърветата съхраняват захари в клетките си и оцеляват благодарение на нея. И когато дните станат по-дъли, отново пускат листа — свежи и нови, които отново започват да обработват захари. И тук фенологията на насекомите например също има значение. През лятото броят на насекомите, които ядат листа, се увеличава. И към края на лятото дърветата се оказват с много наранени, изядени листа, които трябва да бъдат сменени. Това е също релевантен фактор. Ю: Това поведение на дърветата зависи ли от ситуацията, или е генетично предопеределено? „Програмирани“ ли са дърветата да губят листата си в определен период? Или реагират на промените в ситуацията — колко е дълъг денят, до каква степен са изядени листата им, и прочие? Биха ли си запазили листата, ако времето остане топло?

Между другото, падането на листата е изключително добре организиран процес с различни етапи. Първо се разбива и обработва хлорофилът, който прави листата зелени. Това е голяма и ценна молекула, в която има много нитрати, които са важна храна за растението. Растенията обработват и разбиват тези молекули и съхраняват захарите вътре в растението. Затова и листата променят цвета си. Зеленото, което обикновено преобладава в цвета на листата, изчезва и листата остават в червен цвят, които винаги е бил там, но сега остава единствен. На следващия етап се образува пласт корк между стъблото и края на дръжката на листото. Ю: Като корка, който използваме за тапи на бутилки? Й: Да. Корковият слой прекъсва връзката между листото и растението и предпазва стъблото. Листото пада точно от тази част, където е бил коркът. Но това не е отворена рана. Коркът служи именно за да предпази растението. Както виждаш, процесът на падане на листата следва определени стъпки, задвижва се от смяната в темпереатурата и дневната светлина и започва, преди да бъде нанесена силна вреда на растението. Ю: Понякога през пролетта дърветата тъкмо са се разлистили, всичко е много красиво и живо и изведнъж температурите падат рязко, понякога пада и сняг. Как се отразява това на дърветата? Й: Това е много тежко за дърветата, защото означава, че много листа ще умрат, преди дървото да вземе хранителните вещества от тях. Дърветата със сигурност страдат при такива неочаквани застудявания през пролетта. От друга страна, дърветата са запасени с много енергия и подобни изненади могат да им се случат дори два-три пъти, преди да достигнат точката, отвъд която не могат да се възстановят. Ю: Добре, това ме успокоява донякъде. Защото винаги ми е било много мъчно да гледам снега върху току-що разлистени дървета. Й: Е, все още имаш право да си тъжна. И наистина от гледна точка на дървото в такива случаи може би е било по-добре листата му да се появят по-късно. Най-лошото за листата е да замръзнат. Но от друга страна дървото не може да си позволи да пропусне слънчеви лъчи. За него би било най-добре да се разлисти веднага след посленото заскрежване. Това би му позволило и да изпревари дърветата в съседство. Защото ако дърветата около него се разлистят по-рано, то ще трябва да се разлиства в тяхната сянката. Дървото трябва хем да е много бързо в пускането на листа — за да изпревари другите дървета и да извелче максимума от хубавото време,— хем трябва да е достатъчно бавно, за да не измръзне при резки спадове на температурата през пролетта. Не е лесна работа. Има лек хазартен елемент. Ю: Казваш хазарт. Има ли някакво намерение, някаква преднамереност в това, което дърветата правят? Кой решава кога да се пуснат листата? Клетките? Корените? Кой залага? Й: Този въпрос ни изпраща директно в полето на еволюционната теория. Винаги има вариации между отделните дървета от един и същи вид. Някои ще пуснат листа по-рано от други. И ако в началото на пролетта се случи да има няколко постудени дни, заскрежаване и прочие, може сред всички дървета от един и същи вид да има няколко, които още не са били пуснали листа. Те ще пораснат по-силни и ще създадат повече семена, и на следващата година ще има повече дървета, които ще се разлистят по-късно. Това е което наричаме процес на естествен подбор. Ю: Жалко! Щеше да е по-интересно, ако дърветата залагаха и трябваше да вземат решения. Но процесът на естествен подбор, който описваш, явно е научното описание на това, което се случва. Мога ли сега да те попитам малко поконкретно за твоя проект?. Какво по-конкретно изследваш ти и защо ти е интересно? Й: Всъщност това, което аз изследвам сега, е появата на водорасли в езерата. Ю: Неее. Това не е честно. След толкова въпроси за дървета от моя страна, изведнъж се оказхме в езера! Й: Съжалявам! Но все пак сега ще видиш връзката: изследвам появата на водорасли в езерата и разлистването на дървета в териториите близо до езерата. Когато водораслите започват да растат и дърветата се разлистват, това е началото на сезона и за много насекоми, но също и за други животни в тази среда, които се хранят с тези растения. Имаме и птици, които се хранят с насекомите. В езерата има и риби, които се хранят с насекомите. И птици, които ядат тези риби. Конкретните моменти, в които сезонът започва за растенията, имат огромно значение на взаимодействието между всички тези видове. Има основателни причини да смятаме, че климатичните промени се отразяват по много различен начин върху фенологията на растенията на земята и върху фенологията на растенията във водата. Това може да има огромно въздействие върху цялата екосистема, защото има много видове, които живеят както във водата, така и на земята. Много насекоми например имат ларви във водата и едва после се прехвърлят като възрастни видове на сушата. И когато моментите, в които различни неща се случват на сушата, се разминат с моментите на растеж в езерата, цялата система на взаимодействия се обърква. Видовете вече не са на едно и също място по едно и също време.

Ю: Защо това трябва да ни притеснява? Не могат ли тези екосистеми да се стабилизират по нов начин и видовете да намерят други начини да взаимодействат? Й: Промените, които наблюдаваме в момента, са по-големи от тези, които сме наблюдавали за много по-дълги периоди от време. По-рано споменах, че има процеси на естествен подбор за това кога дърветата да се разлистят. По подобен начин е имало процес на естествен подбор за това кои видове могат да съществуват заедно в екосистеми. Почти невъзможно е да обясним с математически методи как толкова много видове могат да съществуват заедно в едни и същи екосистеми. Едиснтвеният начин това да се случи е ако всички видове са много добре и прецизно организирани и имат много конкретни роли и функции в екосистемата. Всички взаимодействия между видовете са прецизно организирани, по-точно самоорганизирани. В момента, в който започнем да внасяме промени, много неща могат да се объркат на много места по начини, незивестни за нас. Растенията са в основата на екосистемите. Ако нещо се промени при растенията, това ще се отрази на насекомите, което на свой ред ще се отрази на птиците и на рибите, и на много други видове. Ю: Това звучи много интересно! Защото винаги когато обсъждаме климатичните промени, говорим преди всичко за загуба на видове. Това, което ти казваш, говори първо за дестабилизация на екосистеми с много непредвидими последствия. Мартин, който прави този проект за антропоцена, ми разказа интересна история за швейцарци, които се опитали да спасят един ледник с термични одеяла. В тази връзка исках да попитам: има ли нещо, което можем да направим, за да предотвратим дестабилизацията на екосистемите, която е до голяма степен причинена от човека? Или опитите ни ще са толкова безуспешни колкото на хората, спасяващи ледника? Можем ли да направим нещо? Имаме ли време? Й: Винаги има време. Проблемът е, че много от промените в нашето поведение ще имат последствия, които могат да се видят ясно едва след 20-30 години, да кажем. Същевременно видовете, природата, екосистемите имат възможност да се адаптират към променящите се обстоятелства. Никога не е твърде късно да направим нещо по въпроса. Трябва просто да започнем с пълна сила да променяме начина, по който използваме ресурсите на земята. Това е със сигурност възможно. За момента това би означавало да направим компромис с огромното богатство, което имаме като страни от развития свят в името на иновация и намиране на по-рационален начин на живот. Изразходването на ресурсите на земята няма да ни направи по-богати в дългосрочен план. Само в краткосрочен. Това, което може да подобри живота ни в дългосрочен план, е това, което е добро за нашата планета. Нямаме друг избор.

25.01.2021 Еаваг, Швейцария

БЕЛЕЖКИ

01. През 1980-та геолози и еколози предлагат да се обяви нова геологическа епоха: антропоцен. Ситуацията е безпрецедентна: откакто съществува като наука, геологията никога не е обявявала края на епохата, в която живеем. Миналото на планетата земя е разделено на еони, ери и периоди, но настоящето никога не е поставяно под въпрос.До 1980-та всички знаят, че цялата човешка история се съдържа в епохата на холоцена, а той от своя страна е едва най-съвременния момент в периода кватернер от ерата неозой от еона фанерозой. Преди 1980-та човешката история не е преминавала границата на геологическа епоха.

02. Аргументът е съвсем семпъл: човешкият вид се е превърнал в единственото животно, чието влияние върху екосистемите и дори геологията на планетата Земя е достигнало размерите на геологическа сила. Човешката дейност е изменила не просто местни екосистеми, а дори атмосферата, почвите и хидросферата на Земята. За пръв път, откакто Homo Sapiens съществува, концентрацията на въглероден двуокис във въздуха е нас 415 ppm. Никога преди хората не са дишали въздух, какъвто дишаме днес. Всеки твой дъх е исторически.

03. Да се създаде епоха обаче не е толкова лесно.Необходим е научен консенсус за нейните начало и край, но и за нейното име. Имената в геологията, например, въобще не са даденост. Повечето от тях са на няма и век. Фанерозой, например, е името на съвременния еон — период, започнал преди 542 милиона години и наименован едва през 1930-та година. Проблемът с имената се крие в това, че те не са само обективно описание, а и мнение за това кое е най-важното в една епоха. Фанерос, например, означава “открит” или “видим”, а зое означава “живот” - фанерозоят следователно е епохата на видимия живот — на планетата вече има растения, насекоми и бозайници, а не само бактерии и микроорганизми. Днес немалко геолози смятат, че животът е започнал преди фанерозоя — но името си остава.

04. Не всички учени са съгласни, че е настъпила нова епоха. Химици доказват изменения в атмосферата, океанолози потвърждават повишаващата се киселинност на океаните, а биолози твърдят, че е настъпило шестото масово измиране на растения и животни - но този път са виновни не метеорити, а хората.Геолозите обаче все още не са открили маркер в слоевете на земята. Всяка друга епоха има своите ясни начало и край, различими във физическите и химическите свойства на различните земни слоеве. За всяка епоха има референтна точка. За антропоцена все още няма и затова началото му е плаващо. Някои казват, че е започнал с откриването на земеделието, а други — едва с Индустриалната революция. В момента геолози в Канада изследват седименти в няколко езера и предполагат, че до няколко години ще имат референтна точка за началото на антропоцена и това вероятно ще е натрупването на радиоактивни частици от 1950-те насам. Масовите експерименти с ядрено оръжие изглежда са белязали не само атмосферата на планетата, но и и геологическите ѝ слоеве.

05. Не всички са съгласни, че е виновен “човекът” обаче. Едно от контрапредложенията за името антропоцен е “капиталоцен”. Този термин е създаден от автори, които смятат, че не е честно да виним биологичния си вид за случващото се с планетата. Вместо това, казват те, трябва да виним политическата система. Глобалното затопляне, обезлесяването и измирането на растения и животни е резултат на система, която настоява на печалба на всяка цена. Съвременният капитализъм, казват тези автори, както и убеждението, че икономическият растеж може и трябва да бъде постигнат на всяка цена, са виновни за състоянието, в което се намираме. В съвременния свят, доминиран от неолиберален капитализъм, сме свикнали напълно с унищожаването на гори и планини, за да бъдат превърнати в ресурси. Може би започваме да свикваме и със зачестяващи пандемиите от различни видове птичи и свински грип, които според редица изследвания са в резултат на индустриализираното животновъдство. Не бива да забравяме обаче, че бившите социалистически страни също имат своя принос за съвременното екологическо състояние. В Съветския съюз свръхексплоатацията на реките, вливащи се в Аралско море, води до почти пълното изчезване на морето. Индустриалните градове Дзержинск и Норилск все още държат световни рекорди за замърсеност. Съвременен Китай — поне на теория социалистическа държава — държи други рекорди, като най-стряскащи вероятно са замърсяванията с тежки метали, причината за които са електронните отпадъци — стари принтери, чипове, кабели.Ако и капитализмът, и държавният социализъм на 20-ти век са еднакво унищожителни за околната среда, то коя система е виновна наистина? Макар все още да няма единен консенсус, все повече хора и организации се обединяват около твърдението, че в основата на проблема е манията за растеж, както и убеждението, че природата е ресурс, който човекът може да ползва както намери за добре. Може би е крайно време за нови ценности?

06. Антропоценът е може би единствената епоха, в която красотата на природата може да е съвсем ръкотворна. Пластмасови цветя, изкуствени острови и пренасочени реки са само част от пейзажите, на които очите ни могат да се радват, докато умовете ни са напълно объркани. Пейзажи, които ни се струват чисти и непокътнати от човешка дейност, са дълбоко променени. Дори на топящите се полюси вече има стъкло и пластмаса.

10.01.2021 Хюстън, Тексас

2020-2021 София,България

*индексът е създаден, като съвместen експеримент

между Константин Георгиев и АТАНАСОВ, възникнал от идеята за колекциониране и архивиране на разнообразни събития свързани с темата Антропоцен и връзката между човек-природа. Това е първата му версия.

*Страница http://www.systemicriskinecosystems.net/ с повече информация относно работата и дейноста на Йеле Лейвър.

Всички текстове и изображения носят авторско право. © Бележки - Константин Георгиев, 2021 Разговор - Юлия Роне и Йеле Лейвър, 2021 Фотографско есе - АТАНАСОВ, 2020-2021 Индекс - Константин Георгиев, АТАНАСОВ - 2021

Специална благодарност на Константин Георгиев, Юлия Роне и Йеле Лейвър, за това че се вклюючиха в създаваето на „Природен Индекс“

АТАНАСОВ 2021

Проектът се реализира с помощта на Национален фонд култура НФК по програма - “Творчески Иниациативи” 2020