Maria Vassileva. Jules Pascin

обект на контракта между тях, те също не фигурират в експозицията. Опасенията му се потвърждават от писмо на Един Халпърт от 12 май 1930 г., която посещава изложбата и му пише: “Ние също съжаляваме, че изложбата в галерия Кньодлер не е планирана по-внимателно. Основната грижа е била да се съхрани чист морала на тази страна като от изложбата са изпуснати голите тела. Характерът й не е такъв, какъвто ти би искал да бъде, сигурна съм в това, тъй като е някак си монотонен като съдържание. Човекът, който отговаря за изложбата не знае нищо за изкуство и още по-малко за твоето изкуство.” 185 В същото писмо Едит Халпърт му предлага самостоятелна изложба от рисунки в откритата им на ново място галерия. За съжаление тя не се осъществява докато художникът е жив. Изложбата на Паскин в галерия Кньодлер няма голям успех. Когато през 1930 г. той пристига в Америка след пътуването си до Испания и Португалия, заварва няколко критични рецензии. Дори добрият му приятел Хенри МакБрайд я критикува в Интернешънъл Студио Ревю: “Само чувството не може да изведе някого далеч напред по пътя на удовлетворението. Трябва да има някаква друга енергия, някаква основна емоционална структура. И това на Жул Паскин, с целия негов кураж, абсолютно му липсва. Той свири една подкупваща песен на лютня само с една струна.” 186 Може да се приеме, че тази творческа несполука се отразява негативно върху чувствителната психика на Паскин. Вероятно към това се прибавят и натрупвания от задълбочаващата се лична драма, от раздвояването между две любими жени 187 . Каквито и догадки да правим, единствено сигурен е фактът на неговата смърт - на 2 юни 1930 г. Жул Паскин се самоубива в ателието си на бул. “Клиши”. Едни от най-проникновените редове за Паскин са написани от Алехо Карпентер съвсем скоро след смъртта му и публикувани на 27 юли 1930 г. във в. “Карталес”: “Някои критици, като Саваж например, го провъзгласяваха за "един от тримата най-големи в съвременното изкуство". Но славата и известността не попречиха на неговата вътрешна трагедия. Прекалено умен, за да бъде суетен, прекалено 90