като награда за своя изкусителен танц пред Ирод главата на Йоан Кръстител (“Саломе танцува пред цар Ирод”, 1930). Героини от гръцката и римската митологии също са сред предпочитаните от Паскин образи. Венера и Даная присъстват в изкуството му още от първия му парижки период. В сравнение с образите на Даная например, които помним от картините на Тициан и Рембранд, Паскиновата героиня (“Даная”, 1911) въздейства много поеротично. Неговата Венера (“Венера и Купидон”, 1906 г.) също се различава по излъчването си от класическите образи на Ботичели, Тициан или Джорджоне. Юдит на Паскин (”Юдит и Олоферн”, 1930 г.) носи отрязаната глава на война Олоферн на поднос върху главата си така, както се носят плодове. Разголената й гръд и примамливата походка, както и присъстващите други голи женски фигури, превръщат библейската легенда в повод за закачлива жанрова сцена. Легендата за войнстващото женско племе на Амазонките (серия от 1928 г.) му дава друг повод за разгръщане на еротичната му фантазия и на чувството му за хумор. В софийската галерия за чуждестранно изкуство се съхраняват няколко работи по библейски сюжети, в които голото тяло играе централна роля. Една от тях е маслената картина “Соломон и неговите жени”, 1921 г., великолепна многофигурна композиция с голи женски тела. В “Дарове за Венера” от 1922 г. четири полуоблечени фигури поднасят цветя и плодове на излегналата се съвременна Венера. Сократ и учениците му, осмени от куртизанките” (подготвителна рисунка и маслена картина) е друг сюжет, който дава повод за разгръщане на фантазията на художника. Композициите са разделени на няколко зони, обособени от три групи голи жени и мъже (фигури на голи мъже се появяват сравнително рядко в творчеството му). Отново интересът му към тази древногръцка история е предизвикан от образа на героините. В “Решението на Соломон”, 1925 г., историята е “преразказана” по Паскиновски, като обект на спора е млад, атлетичен мъж.
83