│7
Даниела Костова, р. 1974 Рамка, 2000, VHS, прехвърлено на DVD, цвят, звук, 8’45’’ Daniela Kostova, b. 1974 Frame, 2000, VHS on DVD, colour, sound, 8’45”
Мария Василева
Maria Vassileva
Видеото е създадено през 2000 г. за изложбата „Субекти и сенки”1 на женската група „8-ми март”2. Още същата година печели наградата „Онуфри” на ежегодната международна изложба в Тирана. През 2001 г. целият тираж на работата е откупен от собственика на галерия Placentia Arte в Пиаченца Лино Балдини, който любезно предостави едно копие за фонд „Съвременно изкуство” на СГХГ. В логиката на изложбата „Субекти и сенки” и откритото й феминистко послание прочитът на „Рамка” се свързва с безкрайно повтарящите се рутинни действия в живота на жените, които „обрамчват” често изпразнения им от друго съдържание ден. Този коментар на ограниченията и автопортретният момент са симптоматични за един период на активно присъствие на млади женихудожнички на българската арт сцена и желанието за вглеждане в страни на живота, които до този момент не са били обект на художествена интерпретация. Заедно с Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Росса, Надежда Олег Ляхова, Таня Абаджиева и други, Даниела Костова е сред най-активните участнички в този процес. В момента, в който напуска тази среда, работата придобива по-широк смисъл и дава възможност за разсъждаване върху опозиции като: нормалноабсурдно, физично-психично, надеждабезнадеждност. Черният правоъгълник се превръща в метафора на човешкото
This video was created in 2000 for Subjects & Shadows,1 an exhibition of The 8th of March Group2 of womenartists. That same year it won the Onufri prize at the annual international exhibition in Tirana. In 2001 all copies of the video were purchased by the owner of the Placentia Arte Gallery in Piacenza, Lino Baldini, who kindly donated a copy to the Contemporary Art Department of the Sofia City Art Gallery. In the logic of the Subjects & Shadows exhibition and its explicit feminist message, Frame can be interpreted as representing the endlessly repeated routine actions in the lives of women which “frame” their often otherwise empty days. This commentary on the limits and the self-portrait element are symptomatic of a period of active presence of young women-artists on the Bulgarian art scene, and of a desire to explore aspects of life that had not been subjected to artistic interpretation until then. Together with Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Boryana Rossa, Nadezhda Oleg Lyahova and Tanya Abadjieva, to name some of them, Daniela Kostova was one of the most active participants in this process. Removed from this context, the video acquires broader meaning, enabling one to reflect upon oppositions such as normal/ absurd, physical/psychological and hope/hopelessness. The black quadrangle becomes a metaphor for the human consciousness which is oppressed by