Кино Влайкова
106
Стара табела за “кино” на фасадата, звънец за повикване на касиерката, изтърбушени седалки в киносалона, дървена ламперия, тежки плюшени тютюневожълти завеси и анахронични вече екран и кинопрожектор – кино Влайкова не е ремонтирано отпреди 1989 година и това е най-големият му чар. Автентичният му соц облик и фактът, че няма нищо общо с модерните кина, го правят едно от най-обичаните места в София – поне що се отнася до младите и инакомислещите, които напоследък все по-често го ползват за всякакви свои културни случки.
кино. музика. изкуство.
текст Йово Панчев и Ива Гълъбова превод Богдан Русев фотография Михаил Новаков