Page 1

Тези въпроси измъчват младия брокер Вал, чийто живот е на път да рухне, смазан от тежестта на битието.

Íèùî íå å çàãóáåíî, êîãàòî èìàìå ñìåëîñòòà äà ñè ïðèçíàåì, ÷å âñúùíîñò âñè÷êî å çàãóáåíî. Òîãàâà èäâà âðåìåòî äà çàïî÷íåì îòíà÷àëî. Õóëèî Êîðòàñàð Ñòðàõîâåòå ñà êàòî ïðèçðàöè – äîêîñíè ãè, è òå ùå èç÷åçíàò. Îïèòàé äà èçáÿãàø – ùå òå ïðåñëåäâàò è èçìú÷âàò. Äæîðäæî Íàðäîíå

ХРАБРОСТТА НА САМУРАЯ

На друго място и в друго време подобни мисли изпълват съзнанието на самурая Кио. Объркани и изпаднали в безизходица, двамата – брокерът и самураят, трябва да намерят пътя към единственото нещо, което може да им помогне да продължат - храбростта.

ЖОЗЕП ЛОПЕС РОМЕРО

Можеш ли да победиш страха, ако смелостта те е напуснала? Как да се сражаваш срещу невидим противник? Възможно ли е да се изгради дворец върху опустошена земя?

ЖОЗЕП ЛОПЕС РОМЕРО

ХРАБРОСТТА НА

САМУРАЯ

ПРИТЧА ЗА СТРАХA И ПРОТИВООТРОВАТА 9 789543 900848

ЦЕНА: 9,99

ЛВ

skyprintbg.com skyprintbooks.com


Josep López Romero ЕL VALOR DEL SAMURÁI Copyright © Josep López Romero, 2008 Copyright © Editorial Planeta, S.A., 2008 All Rights Reserved. c/o Anthea Agency, Sofia © 2011 SKYPRINT 04 © 2011 Весела Прошкова – превод © SKYPRINT 04 Ltd – оформление на корицата Всички права запазени. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана и разпространявана без предварително писмено разрешение от SKYPRINT 04 Ltd

ISBN 978-954-390-084-8 www.skyprintbg.com www.skyprintbooks.com


ХРАБРОСТТА НА

САМУРАЯ

ПРИТЧА ЗА СТРАХA И ПРОТИВООТРОВАТА

ЖОЗЕП ЛОПЕС РОМЕРО

2012


СЪМНЕНИЕ Историята, която предстои да чуеш, започва на бойно поле и по-точно – в овощната градина около величествена постройка на върха на висок хълм – замъка Кин, който според легендата навремето се издигал в моята родина. Замъкът, в който живеела императрица Шицу, бил подложен на непрекъснати атаки от армията на страховития Кура – безмилостен и жаден за власт владетел, на чиито заповеди бил подчинен и героят на нашия разказ, млад самурай, на име Кио. Историята започва, когато Кио без почивка се сражавал два дни под палещото слънце и две нощи под светлината на пълната луна с войниците на императрица Шицу, които бранели със зъби и нокти замъка Кин. Кио вече бил преодолял рова, пълен с вода, както и първата стена и се придвижвал по стръмните криволичещи улици към наглед непревземаемия замък на върха на хълма. През двете денонощия на непрестанни битки младежът използвал своя верен катана, за да срази повече от сто свирепи противници – обезглавявал 51


Храбростта на самурая

ги или ги осакатявал, без капка милост. Не притежавал нито изключителна сила, нито забележителни бойни умения, но пък се отличавал с необикновена решителност, която несъмнено била най-силното му оръжие. Също като в предишните сражения той бил като в транс, сякаш изпълнявал непознат танц със сложни стъпки, създаден от своенравен божествен хореограф. Не бил изтощен, защото упорството му и инстинктът за оцеляване потискали умората. И, разбира се, не се страхувал, понеже като опитен самурай бил обучен да очаква смъртта и да я жадува, вместо да се бои от нея. На Кио и на другарите му по оръжие предстояло да преодолеят последното препятствие: скалата, върху която бил построен Кин. Луната посребрявала стените на замъка и осветявала терасовидната овощна градина, в която се разигравала битката. Навсякъде лежали мъртъвци и затруднявали движенията на шепата оцелели нападатели и защитници на укреплението. Въпреки че бил капнал от умора, Кио продължавал да размахва своите катана и вакизаши; смелостта му граничела с безразсъдство, ала той нито за миг не изгубил хладнокръвието си. Призори след втората нощ Кио разбрал, че с другарите му са загубили битката: дори да успеели да проникнат в замъка, вътре ги чакали още воини на императрицата – отпочинали и с остри мечове. Въпреки това продължил да се сражава, без да мисли за поражението; отстъпвал само колкото да събере сили и отново да нападне. 52


Съмнение

Тъкмо когато първите лъчи на слънцето разкъсали лунната плащеница, се случило нещо, което преобърнало събитията. Било мигновено: проблясък, трепнала искрица, пропуснат такт на сърцето. Кио се подготвял да отбие атаката на свиреп вражески воин, когато станало чудо. Вместо да му се нахвърли и да се опита да го прободе с меча си, противникът му спрял на няколко метра от него и заел същата отбранителна поза. А още по-странно било, че, макар човекът несъмнено да принадлежал към армията на императрицата, носел същата ризница като Кио. И не само това, ами бил висок колкото него, а и със същото телосложение. Кио се вцепенил, умът му не побирал какво се случва. За секунда му се сторило, че вижда огледалния си образ, обаче осъзнал, че греши – позата на противника му не била като отражение в огледало, а сякаш самият той се бил обърнал на сто и осемдесет градуса. После решил, че халюцинира, че разсъдъкът му изневерява след свръхчовешките усилия по време на битката. Събрал сетните си сили и понечил да забие своя катана в гърлото на противника. За миг му минала мисълта, че така ще разбере дали онова срещу него е призрак или човек от плът и кръв. Само че когато върхът на меча му бил на сантиметри от целта, се случило нещо още по-смайващо от необходимостта да се сражава със свой образ и подобие: съперникът му направил същото движение едновременно с него, и сега неговият катана заплашвал да пререже гърлото на нашия герой. Кио се 53


Храбростта на самурая

отърсил от вцепенението и реагирал тъкмо навреме, за да избие меча от ръката на противника си. Задъхано отстъпил назад и за пръв път от два дни отпуснал ръце. Изпитал нещо, което напомняло страх. Взрял се в своя двойник, в другото си аз, без да е сигурен дали това наистина се случва, или е само илюзия. За пръв път от много време не знаел как да реагира. И докато се питал какво да прави, стрелец на императрица Шицу, застанал в подножието на замъка, се прицелил, опънал тетивата на лъка си и пуснал стрела, която сякаш се появила изневиделица, проникнала през ризницата на младия самурай, улучила го близо до сърцето и излязла през гърба му. Кио си помислил, че раната му е смъртоносна, захвърлил късия си меч и с две ръце сграбчил катана с намерението да се бие до последен дъх. Краката му се подкосили, той забил меча в земята и се облегнал на него, за да не падне. Очите му се премрежвали, но въпреки това се опитвал да разбере дали двойникът му е ранен на същото място и дали събитията са стигнали до логичния си завършек. Останал така дълго време, докато мечът поддал и острието се счупило на две. В мига, в който светлината пред очите му гаснела и Кио политал към земята, единствената му мисъл била, че са прекършили душата му.

54

the-courage-of-the-samurai  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you