И К С Р А Г У И Р Д С Т ОР И И F O S E I R O P T I S NDSH IE
ДРУГАРСКИ ИСТОРИИ
Copyright © 2019 Мирела Караджова © Автори на разказите и рисунките - участниците от конкурса “Другарски истории” 2018, организиран от Let ’s humanize и Мулти Култи Колектив © Илюстрация и художествено оформление - Мирела Караджова Всички права са запазени. Никаква част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана в каквато и да е форма, без да бъде посочен източникът. Още информация за този и други проекти можете да намерите на страниците на Мулти Култи Колектив - www.multikulti.bg и Let ’s humanize - www.letshumanize.wordpress.com
STORIES OF FRIENDSHIP
© Stories and drawings - all the children who took part in the “Stories of Friendship” contest 2018, organized by Let ’s humanize and Multi Kulti Collective © Illustration and graphic design - Mirela Karadzhova All rights reserved. No part of this book can be reproduced in any form without reference to the source. More information about this and other projects can be found on the pages of Multi Kulti Collective www.multikulti.bg and Let ’s humanize - www.letshumanize.wordpress.com
Let ’s humanize
Мулти култи // Multi Kulti
С ЪД ЪР ЖАН И Е Въведение .......................................................................................... 1 Лято в лагера, Айман Джамал Абдулхаким ........................................... 4 Нашите рзлични приятели, Алеко Богданов ........................................... 6 Аз и моят приятел Беренд, Алеко Богданов ............................................. 8 Децата нямат цветове, Александра Цветкова ............................................ 10 Урок по градинарство, Асма Дахам ........................................................... 12 Другарски истории, Виктория Георгиева .................................................... 14 Училищният автобус, Гариб Таха Сабер ..................................................... 18 Приятелството е магия, Дафина Руменова ................................................ 20 Денят на Африка в Бургас, Жара Чакърова ............................................... 24 Приятелски игри, Ибрахим Саадалдин ..................................................... 26 Зима в лагера, Маасум Камиран ............................................................ 28 Различията ни обединяват, Мария Замфирова ......................................... 30
CON TEN TS Introduction ......................................................................................... 2 Summer in the camp, Ayman Jamal Abdulhakim ............................................. 3 Our diverse friends, Aleko Bogdanov ........................................................... 5 Me and my friend Berend, Aleko Bogdanov .................................................... 7 Children have no colors, Alexandra Tsvetkova .................................................. 9 Gardening class, Asma Daham ..................................................................... 11 Comerades stories, Viktoria Georgieva ............................................................ 13 The school bus, Garib Taha Saber ................................................................. 17 Friendship is magic, Dafina Rumenova ........................................................... 19 Africa day in Burgas, Jara Chakarova ........................................................... 23 Playing with a friend, Ibrahim Saadaldin ....................................................... 25 Winter in the camp, Maasum Camiran .......................................................... 27 Diversities make us united, Maria Zamfirova ................................................ 29
Истинско приятелство, Мартин Генчев ............................................. 34 Моят приятел Вадим, Мартин Невянов ................................................... 38 Волейбол в лагера, Мустафа Саадалдин ............................................. 40 Щастливи заедно, Петя Димитрова ........................................................ 42 Помощ от приятел, Петя Петкова ........................................................... 46 На гости в бежанския лагер, Ралица Ковачева ......................................... 50 Рожден ден, Самира Сфук ........................................................................ 52 Нова година в лагера, Сахер Джамал Абдулхаким ................................... 54 Приятели в лагера, Сийбан Ахмед Азеддийн ........................................... 56 Учител за един ден, Уаркаа Бадран Дия ................................................... 58 Игри в лагера, Уисам Джамал Абдулхаким ............................................. 60 Гост от Америка, Чира Киви ..................................................................... 62 Световното първенство по футбол, Юсеф Яуар Асаад ........................... 64 Приятелка, Яна Илчева ........................................................................... 66
True friendship, Martin Genchev ....................................................... 33 My friend Vadim, Martin Nevyanov ............................................................. 37 Volleyball in the camp, Mustafa Saadaldin ............................................... 39 Happy together, Petya Dimitrova .................................................................. 41 Call a friend, Petya Petkova ......................................................................... 45 Visiting the refugee camp, Ralitsa Kovacheva ................................................. 49 Birthday, Samira Sufu ................................................................................ 51 New Year in the camp, Sahar Jamal Abdullahim ............................................. 53 Friends in the camp, Seyban Ahmed Azeeddine .............................................. 55 Teacher for a day, Waraqa Badran Diya ....................................................... 57 Playing in the camp, Wisam Jamal Abdulhakim .............................................. 59 Guest from America, Chira Kiwi ................................................................... 61 Football World Cup, Yussef Yauar Asaad .............................................. 63 A friend, Yana Ilcheva ............................................................................... 65
ВЪВЕДЕНИЕ
Проектът „Другарски истории“ е доброволческа инициатива на Мирела Караджова от Let ’s humanize. Идеята се ражда в резултат на работилницата „Бъди промяната“, проведена от Мулти Култи Колектив. В по-мащабен план, това е част от проекта „Овластяване на общностите в Европа“, съфинансиран от Европейската комисия и ръководен от Британски съвет - Полша. В него се включват различни граждански организации от 7 държави. Концепцията на „Другарски истории“ е чрез визуални и вербални изразни средства да бъдат показани примери на другарство между различните етнически групи, народности и националности, живеещи в България. Чрез онагледяването на реални случки от живота на децата, тази книжка е изложение на положителни примери за общуване и съжителство в доброта и разбирателство без предрасъдъци и дискриминация. Авторите на рисунките и историите са деца на възраст между 5 и 14 години, участници в провелия се през 2018 г. конкурс “Другарски истории“. Творбите илюстрират взаимоопомощ, подкрепа и безгрижни игри между българчета, ромчета, арменчета, турчета, иракчанчета, сирийчета, виетнамчета, ямайкчета, русначета и африканчета. 1.
INTRODUCT ION
The “Stories of Friendship” project is a volunteer initiative by Mirela Karadzhova from Let ’s humanize. The idea was born as a result of “Be The Change” workshop, organized by the Multi Kulti Collective. On a larger scale, this is part of the “Empowering Communities in Europe” project, co-funded by the European Commission. The project was led by the British Council in Poland and delivered together with civil society organisations from 7 countries. The concept of “Stories of Friendship” is to show through visual and verbal means of expression examples of fellowship between different ethnic groups and nationalities living in Bulgaria. By illustrating real events from the children’s lives, this book is an exposure of positive examples of communication and cohabitation in goodness and understanding without prejudice and discrimination. The authors of the drawings and the stories are children aged between 5 and 14, participants in the “Stories of Friendship” contest, held in 2018. The works illustrate mutual help, support and carefree games between Bulgarian, Roma, Armenian, Turkish, Iraqi, Syrian, Vietnamese, Jamaican, Russian and African kids. 2.
Summer in the camp In the summer it ’s very funny in the camp yard. Uncle Bewar gives us a ball and we play different games.
Ayman Jamal Abdulhakim
5 years old, from Iraq
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel Center
3.
Лято в лагера През лятото е много весело в двора на лагера. Чичо Беуар ни дава топка и играем различни игри. Айман Джамал Абдулхаким 5 години, от Ирак
РПЦ Овча купел - гр. София
4.
Our diverse friends Mom and Dad have friends from Jamaica who live in England. I met them in the Netherlands last year. They are very entertaining - always laughing, doing music and dancing. One day we went to the park with Webster and Tabloid. We sat down on a meadow and we had a lot of fun. What really surprised me was how funny it was in their company! It ’s like I was with friends of my age, but Webster is the age of my grandfather! Aleko Bogdanov, 11 years old
National School of Music “Lyubomir Pipkov” - Sofia
5.
Нашите различни приятели Мама и татко имат приятели от Ямайка, които живеят в Англия. С тях се срещнах в Холандия, миналата година. Те са много забавни - постоянно се смеят, правят музика и танцуват. Един ден излязохме в парка с Уебстър и Таблойд. Седнахме на една поляна и много се забавлявахме. Това, което ме учуди е колко е забавно с тях! Все едно бях с мои приятели, а Уебстър беше на възрастта на дядо ми! Алеко Богданов, 11 гoдини
НМУ “Любомир Пипков” - гр. София
6.
Me and my friend Berend I have been to the Netherlands three times. My friend Berend lives there. From my first visit I don’t have much memories as I was a baby. When I went for the second time, we were communicating by mimics, but not talking. This did not stop us enjoying ourselves, as playing tag or spraying with water guns. We both liked it a lot. Last year I was 10 years old. I could already speak English and so did Berend. Understanding each other was much easier when speaking the same language. I went out with him and his friends, we played football, jumped on trampolines and rode scooters. He could ride much better than me. At first it was difficult for me to be as good as him, but finally I managed. I even stepped up from a high ramp and jumped on an air cushion. Aleko Bogdanov, 11 years old
National School of Music “Lyubomir Pipkov� - Sofia
7.
Аз и моят приятел Беренд Ходил съм три пъти в Холандия. Там живее моят приятел Беренд. От първия път не помня много, защото бях бебе. Когато отидох за втори път, се разбирахме с мимики, но не и с говорене. Това не пречеше да си играем, гоним и пръскаме с водни пистолети. И двамата се забавлявахме. Миналата година бях на 10 години. Вече можех да говоря английски и Беренд също. С говорене беше много по-лесно да се разбираме. Аз излизах с него и неговите приятели, играехме футбол, скачахме на трамплини и карахме “step”-ове. Той можеше да кара “step” много по-добре от мен. В началото ми беше трудно, да карам като него, но накрая се научих. Дори се засилих от висока рампа и направих скок върху въздушна възглавница. Алеко Богданов, 11 гoдини НМУ “Любомир Пипков” - гр. София
8.
Children have no colors! Children have no colors! It doesn’t matter if someone is white, black or yellow, when you feel that you have a soul mate to share both good and bad moments with! I made a drawing with my friends Eilin and Vivian. Eilin lives in Turkey, but every summer she comes to Bulgaria to visit her grandparents. Vivian is a mulatto. Three of us, we have a lot of fun each summer. We love to walk and play together, but most of all we enjoy having a picnic. We don’t have any specific experience that is more precious than the others, because every moment we spend together is unique and unforgettable. But one thing is sure - three of us, we all dream of a better world in which peace, love and understanding between all people are to prevail. Alexandra Tsvetkova, 10 years old “Edinstvo” Elementary school - Pleven
9.
Децата нямат цветове! Децата нямат цветове! Дали са бели, черни или жълти - това е без значение, когато усещаш, че насреща имаш своя сродна душа, с която можеш да споделяш и добрите, и лошите моменти! Нарисувах моите приятелки Айлин и Вивиан. Айлин живее в Турция, но лятото идва в България на гости при баба си и дядо си. Вивиан е мулатка. С тях всяко лято се забавляваме. Много обичаме да се разхождаме и да играем заедно, но най-много ни харесва да ходим на пикник сред природата. Нямаме любима случка, тъй като всеки миг, който прекарваме заедно, е уникален и незабравим. Но и трите мечтаем за един по-добър свят, в който да цари мир, любов и разбирателство между всички хора. Александра Цветкова, 10 гoдини НУ „Единство“- гр. Плевен
10.
Gardening class Last spring we had gardening classes and we planted flowers. Every day we were watering them and watching them growing. One day Ralitsa from Bulgaria came to the camp and I showed her how we were taking care of the flowers. She told me that she also planted hot peppers, peas and spices at her home. I really want to visit her and see them. Asma Daham
9 years old, from Iraq
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel Center
11.
Урок по градинарство През пролетта в лагера имахме часове по градинарство и засадихме цветя. Всеки ден ги поливахме и гледахме как растат. Един ден Ралица от България ни дойде на гости в лагера и аз й показах как се грижим за цветята. Тя ми каза, че тя също у дома си си е засадила люти чушки, грах и подправки. Много искам да й отида на гости и да ги видя.
Асма Дахам
9 гoдини, от Ирак
РПЦ Овча купел - гр. София
12.
Comrades stories
I love summer! And how not to? We’re on holidays the whole week, and adventures come to me as do the sea waves to my toes. We are on the beach, a blond boy comes to us. He is well-rounded, jiggling like a duckling, and his eyes are bluer than the sea. He looks at the pool and the beach toys of my sister, then babbles something in a foreign language. At some point, he stares at her and begins to shout : - Maika! Maika! (in Bulgarian “maika” means “mother”). He yells loudly and pulls my sister’s tank top. So I start pulling even harder and guess what... Suddenly we are rolling in the sand and we start looking like hedgehogs. It seems to me that the boy is calling for help his mom, so I start looking around for our dad. So that I have someone on my side, as well! My sister is 13.
Другарски истории
Обичам лятото! И как да не го обичам? Цяла седмица сме на почивка, а приключенията ме гонят като морски вълнички по петите. Веднъж, на плажа, при нас дойде едно русо момченце. Едно такова беличко, пухкавичко, клати се като пате, а оченцата му посини от морето. Беше зърнало басейнчето и играчките за пясък на сестричката ми. Бърбори нещо на чужд език. По едно време се загледа в нея и започна да вика: - Майка! Майка! Крещи с пълно гърло и дърпа потничето на сестра ми. А аз още по-силно дърпам и стана една… Отъркаляхме се в пясъка и заприличахме на таралежи. Аз реших, че вика майка си на помощ и се огледах за тати. Така де, и аз имам защитник! Сестричката ми гледа, гледа, пък изкриви устичка и като ревна! Е, тогава и тати се затича към нас да види каква е тая врява. През това време дотича уплашена майката на момченцето. 14.
watching with surprise, then suddenly frowns and starts to cry. Well, then, dad starts running to us to see what all that fuss is about. During this time, the boy’s mother is coming with frightened face. She starts talking. I almost understand what she is saying, but not really. My Dad frowns at first, but then begins laughing. He is laughing so much that tears come to his eyes. He translates to me that the other child was looking for a sand shovel. He has seen, however the tank top of my sister that resembled extremely to his own one and grabbed hers. And as he was shouting “maika” (which in Bulgarian means “mother”). I was terrified that the angry mother would pull my sister in her turn. We finally figure out what happened. How could I know that “maika” in Russian means “tank top”? For a while I’m angry that I seemed foolish, but then it passes away and we play together. It feels like I already have both a brother and a sister. I dip in the sea and I pretend to swim, but actually I walk down the seabed. The new friend believes, I really could swim perfectly. He laughs and claps. A very funny story! And then I really learned to swim. It was an occasion to start learning foreign languages! Viktoria Georgieva, 10 years old “Ivan Vazov” Secondary school - Varshets
15.
Започна да говори. Уж разбирах, какво казва, но не съвсем. Ба щ а ми отначало се намръщи, а после се засмя. Така се смееше, че сълзи му излязоха на очите. Преведе ми, че детето си търсело лопатка за пясък. Видяло, обаче, дрешката, която приличала на неговата и грабнало уж неговото потниче. Пък аз се ужасих, че разгневената майка ще задърпа на свой ред сестра ми и какво ли ще направи. Най-накрая се разбрахме. Аз откъде да знам, че на руски език „майка“, било потник! Ядосах се, че станах за смях, но после ми мина и постоянно си играехме заедно. Все едно вече имах братче и сестриче. Аз се потапях в морето и се правех, че плувам, а всъщност ходех по морското дъно. Новото приятелче вярваше, че наистина плувам отлично. Смееше се и пляскаше с ръчички по водата. Много смешна история! А аз после наистина се научих да плувам. Дори започнах да уча чужди езици! Виктория Георгиева, 10 гoдини СУ „Иван Вазов“ - гр. Вършец
16.
The school bus I used to love most of all when me and the other kids, we were going to school with the school bus. Ivo from Bulgaria was driving the bus and he was always telling us cheerful stories. I can not wait to get back to school again.
Garib Taha Saber
9 years old, from Iraq
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel Center
17.
Училищният автобус Най-много обичах, когато с децата ходехме на училище с училищния автобус. Иво от България караше буса и винаги ни разказваше весели истории. Нямам търпение пак да стане време за училище. Гариб Таха Сабер
9 гoдини, от Ирак
РПЦ Овча купел - гр. София
18.
Friendship is magic By my story, I want to thank to Emma for the wonderful act she did. During this school term, we – the girls in the Roma neighborhood – were given the opportunity to perform on a big stage for the first time. A competition was organized at our school on the occasion of the Vasilitsa celebration. There we had to read our messages to the world in front of our audience. We were ready with everything, but when the day of our presentation came, we felt uneasy. Everyone knew the text, but when we saw the crowded hall, we began to look frightened. Surprisingly, Emma helped us out. She is a ten-year-old student and actress in the school’s 19.
Приятелството е магия С моя разказ искам да благодаря за прекрасната постъпка на кака Емма. През тази учебна година, ние момичетата от ромския квартал, получихме възможност за първи път да се изявим на голяма сцена. В училището ни беше организиран конкурс по случай празника Василица, на който трябваше да прочетем пред публика нашите послания към света. Бяхме готови с всичко, а в деня на представянето ни обхвана притеснението. Всяка си знаеше текста, но като видяхме препълнената зала, започнахме да гледаме изплашено. Изненадващо обаче, на помощ ни се притече Емма. Тя е десетокласничка и актриса в театралната школа на
20.
theatrical group. She had prepared a lot of fun sketches that made us and the audience laugh. And a funny thing she did was to pretend being part of our line as she was one of the candidates for the prize. The funniest part was her message, written in the Romani language, which made everyone burst out laughing. Then we all get much more relaxed and we presented our program perfectly. Emma made a great act of kidness for us, the Roma girls. And we will never forget it. It is very important to support and respect each other, regardless of the differences in our origins. And goodness made by a friend is remembered for a lifetime. Because, really, the best celebration is the one that is shared. Thank you, Emma! Your message in Romani was “love” for us. Dafina Rumenova, 12 years old
“Ivan Vazov” Secondary school - Varshets
21.
училището. Беше подготвила много забавни скечове, с които разсмиваше публиката и нас и се строи в редицата ни като кандидат за наградата. Най-забавно беше посланието й, написано на ромски език, с което предизвика бурен смях и тогава всички приехме нещата по-спокойно и се представихме отлично. Емма направи страхотен жест за нас, ромските момичета. И ние никога няма да го забравим. Много е важно да се подкрепяме и уважаваме по между си, независимо от това какъв е произхода ни. А добрините, направени от приятел, се помнят цял живот. Защото наистина, найхубавият празник е този, който е споделен и общ. Благодарим ти, Емма! Твоето послание на ромски за нас беше „обич“. Дафина Руменова, 12 гoдини СУ „Иван Вазов“ - гр. Вършец
22.
Africa Day in Burgas I liked the tarambuka performance and the painting workshops. After painting, me and daddy we played football. I saw a very interesting dance, performed by an African man. Before this dance, I saw some 11 year-old girls. I had fun and I enjoyed it. Jara Chakarova
5 years old
“Frene� Private School - Burgas
23.
Денят на Африка в Бургас Харесваше ми на тарамбуката и рисуването. След рисуването с тати играхме футбол. Видях един много интересен танц, изпълнен от един африканец. Преди този танц, видях едни 11 годишни момичета. Прекарах си добре и ми хареса. Жара Чакърова
5 гoдини
Училище Френе - гр. Бургас
24.
Playing with a friend Me and my friend Maasum from Syria, we are in the park and we are playing with a scooter. We are in Bulgaria. There is a slight rain. I love when it rains.
Ibrahim Saadaldin
8 years old, from Iraq
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel Center
25.
Приятелски игри Аз и моят приятел Маасум от Сирия сме в парка и играем със скутер. В България сме. Вали лек дъжд. Обичам, когато вали. Ибрахим Саадалдин
8 гoдини, от Ирак
РПЦ Овча купел - гр. София
26.
Winter in the camp Winter in the camp. It ’s snowing. The whole yard is white. I’m out with my comrades Saher from Iraq and Joan from Syria. We’re making a snowman. Sacher’s two sisters - Iman and Nergez are inside where it ’s warm. Nergez is watching us trough the window, and Iman is reading a book. Maasum Camiran
9 years old, from Syria
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel Center
27.
Зима в лагера Зима е в лагера, вали сняг. Целият двор е побелял. Аз съм навън с моите другари Сахер от Ирак и Джоан от Сирия. Правим си снежен човек. Двете сестри на Сахер – Иман и Нергез, са вътре на топло. Нергез ни гледа през прозореца, а Иман чете книга. Маасум Камиран 9 гoдини, от Сирия
РПЦ Овча купел - гр. София
28.
Diversities make us united My story is about a campaign I organized as a member of a school volunteer club, called “Good-Doers”. Our club is composed of Bulgarian and Roma girls from the fourth to the twelfth grade. I am the youngest one. Our school is large and has two separate buildings. The “Diversities make us united” is an initiative that was dedicated to March 21 - the International Day for the Elimination of Racial Discrimination. We have decided to celebrate this day and the ones who want to support this good cause were welcome to do it by wearing pink T-shirts.
29.
Различията ни обединяват Моят разказ е посветен на една кампания, която организирах като член на училищен доброволчески клуб „Добротворци“. В него членуваме български и ромски момичета от четвърти до дванадесети клас. Аз съм наймалката. Училището ни е голямо и се разполага в два отделни корпуса. Инициативата „Различията ни обединяват“ беше посветена на 21 март – Международен ден за борба
30.
My task was to promote the values of this event among all the students between the first and the fourth grade and to organize a group photo of all together. In this way, our message that against violence we can and should fight every day, reached many people. And so did the children’s dream for a better world in which we are all equal. Maria Zamfirova, 10 years old
“Ivan Vazov” Secondary school - Varshets
31.
с расовата дискриминация. Решихме, че този ден ще отбележим като всички, желаещи да подкрепят това добро дело, се облекат в розови фланелки. Моята задача включваше да популяризирам събитието сред децата от първи до четвърти клас и по време на занятията в занималнята, да си направим обща снимка. По този начин нашето послание, че срещу насилието можем и трябва да се борим всеки ден, достигна до много хора. Както и мечтата на децата за един по-добър свят, в който всички сме равни. Мария Замфирова, 10 гoдини СУ „Иван Вазов“ - гр. Вършец
32.
True friendship
One day, when I was in the Teteven monastery “St. Iliya”, I met a journalist who was making a film about the monastery. His name is Bisser. And since I’m interested in history and religion, we immediately started a conversation and he told me some interesting things about himself. His father is a Muslim, and his mother is an Orthodox Christian. However, he was baptized right here in the monastery as an Orthodox Christian. At present, Bisser leads his own TV show in Sofia. When he returns to Teteven and comes to the monastery, we often meet and he tells me what he has done, what he has experienced 33.
Истинско приятелство
Един ден, когато бях в Тетевенския манастир „Св. Илия“, случайно се срещнах с журналист, който правеше филм за него. Казваше се Бисер. И тъй като аз се интересувам от история и религии, веднага се заговорихме и той ми разказа интересни неща за себе си. Баща му е мюсюлманин, а майка муправославна християнка. Въпреки това той е кръщаван точно тук, в манастира, като православен християнин. В момента Бисер води собствено предаване в София. Когато се завръща в Тетевен и идва в манастира, ние често се срещаме и той
34.
while he was shooting his shows. Bisser is much older than me, and it might be strange for some people that we are friends. But we have common interests, there is always something to talk about, and he tells me a lot of interesting facts about his work. For example, the things he does for different people he meets. Like this, I also have someone with whom to share what I have read and what made me excited. My meeting with Bisser is a story of faith and tolerance - the beginning of every friendship. Martin Genchev, 11 years old
“Hadji Gencho� Secondary School - Teteven
35.
ми разказва какво е правил, какво е преживял, докато е снимал предаванията си. Разликата във възрастта ни е голяма и за някого може да е странно, че с Бисер сме приятели. Но ние имаме общи интереси, винаги има за какво да си говорим, а той ми разказва много интересни неща от работата си- за това какво прави, за хората, с които се среща. Аз също има с кого да споделя какво съм прочел и ме е развълнувало. Срещата ми с Бисер е история за вяра и толерантност- началото на всяко приятелство. Мартин Генчев, 11 гoдини
НУ „Хаджи Генчо“ - гр. Тетевен
36.
My friend Vadim I’m Martin and I’m 11 years old. My friend’s name is Vadim and he is Russian. We live in the town of Lovech and we first met at school. We are students in the same class. We share with each other all the interesting things that have happened to us in life. We love to talk about movies, music and games. When we are together, we have lots of fun and we laugh a lot. It is cheerful, calm and nice. Vadim is a well-educated and quiet child. I know I can trust him without being afraid that he would tell my secrets to anyone. He has earned my trust and I have earned his. He never lied to me. We go together to the cinema and to birthday parties. At school we like to play basketball and to compete who will be better at scoring. I’m glad Vadim is my friend! Martin Nevyanov, 11 years old
“St. Kliment Ohridski” Secondary School - Lovech
37.
Моят приятел Вадим
Аз се казвам Мартин и съм на 11 години. Моето приятелче се казва Вадим и е русначе. Живеем в град Ловеч, а се запознахме в училище. Учим в един и същи клас. Споделяме си всички интересни неща, които са ни се случили в живота. Обичаме да говорим за филми, музика и игри. Когато сме заедно много се забавляваме и смеем. С него е весело, спокойно и хубаво. Вадим е възпитано и кротко дете. Зная, че мога да се доверя на него без да се страхувам, че ще издаде моята тайна. Той е спечелил моето доверие и аз също неговото. Никога не ме е лъгал. Заедно ходим на кино и на рождени дни. В училище обичаме да играем на баскетбол. Състезаваме се кой от нас ще вкара повече пъти топката в коша. Радвам се, че Вадим е мой приятел! 38.
Мартин Невянов, 11 гoдини
СУ ”Св. Климент Охридски” - гр. Ловеч
Volleyball in the camp I love most of all when we gather with the other children in the camp and we play volleyball all together in the yard. It ’s always very funny when we get together with Seyban, who is from Syria and the other children - Garib, Chira, Dilburnin. Mustafa Saadaldin
10 years old, from Iraq
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel Center
39.
Волейбол в лагера Най-много обичам, когато се събираме с останалите деца от лагера и играем на волейбол в двора. Винаги е много весело, когато се съберем със Сийбан, който е от Сирия и останалите деца – Гариб, Чира, Дилбирин.
Мустафа Саадалдин
10 гoдини, от Ирак
РПЦ Овча купел - гр. София
40.
Happy together
One of my favorite places is the ballet hall. There I met talented and good girls of Turkish, Russian, Armenian and Indian origin, with whom we became friends. Pauline, Deffne, Asle, Mariam, Ravi, Madeleine, Larissa, Vanessa, Xenia and the rest of our ballet band - all together we rehearse, play, celebrate our birthdays and it ’s really fun. The common photos that we have from our concerts are a precious souvenir. We took part in a celebration of the different ethnic groups. All of us, we love sweets and before our team comes out on stage, our trainer gives us candies. This ritual is our favourite one.
41.
Щастливи заедно
Едно от любимите ми места е залата по балет. Там се срещнах с талантливи и добри момичета от турски, руски, арменски и индийски произход, с които станахме приятелки. Поулина, Дефне, Аслъ, Мариям, Рави, Мадлен, Лариса, Ванеса, Ксения и останалите от групата ни по балет - заедно репетираме, играем, черпим се за рожден ден и е много забавно. Общ спомен са снимките ни от концертни изяви. Участвахме заедно и в празник на различните етноси. Всички обичаме сладичко и преди групата ни да излезе на сцена, госпожата ни черпи с бонбони. Този ритуал много ни допада и ни е любим. Нашата мечта е да сме чудесни балерини, да ставаме все по42.
Our dream is to be great ballerinas, to become better and better and to be a cooperative and successful team. We help each other in difficulties and each one tries as much as possible to support the others in order to get a beautiful dance, our team to do well and everyone to applaud us when we are on stage. Our parents have become friends, as well. Being of different ethnicities is only an advantage, as we speak a few languages freely, and our lives are more interesting with the variety of celebrations and customs of each of us. Even if we are different from each other, our common enthusiasm – the ballet, brings us together, and in the swirl of dance our differences completely disappear and we are a beautiful, inspired and wonderful whole. Petya Dimitrova, 7 years old
“Ivan Vazov� Primary School - Ruse
43.
добри, да сме задружни и успешни като група. Помагаме си в трудности и всяка една се опитва колкото може да подкрепя другата, за да се получи красив танц, нашата група да се справи добре и всички да ни ръкопляскат, когато сме на сцена. Родителите ни също станаха приятели. Това, че сме от различни етноси е само предимство, тъй като говорим свободно няколко езика, а и животът ни е по-интересен покрай разнообразието от празниците и обичаите на всяка от нас. Колкото и да сме различни помежду си, общото ни увлечение балета ни сплотява, а във вихъра на танца, различията ни напълно изчезват и сме едно красиво, вдъхновено и прекрасно цяло.
Петя Димитрова, 7 гoдини ОУ „Иван Вазов“ - гр. Русе
44.
CĐ°ll a friend
Hello, dear readers! I want to tell you about one of my good friends. Her name is Toshka and she has Roma origins, but that does not make her different than other girls. She is a child like all of us. Toska has a lot of learning difficulties, but she is trying her best and working hard. I have always supported hardworking and diligent people, so we have become friends. Guess how we met! In the first grade she was coming to school less often, so our friendly relationship started from the second grade. Toshi was very much behind with the studies, so our teacher asked me to help her. I went to her and began to dictate to her various letters, 45.
Помощ от приятел
Здравейте, мили читатели! Искам да ви разкажа за една от моите добри приятелки. Тя се казва Тошка и е от ромски произход, но това не я прави по- различна от другите момичета. Тя е дете като всички нас. Тошка има доста проблеми с ученето, но се старае и се труди. Аз винаги съм подкрепяла трудолюбивите и усърдни хора, затова и станахме приятелки. Знаете ли как се запознахме? В първи клас тя идваше по- рядко на училище и затова приятелската ни връзка започна от втори клас. Тоши беше изостанала много и затова класната ме помоли да й помагам. Аз отидох 46.
syllables and words. She was quickly catching up the lessons and that made my job easier. We started talking about other things, getting to know each other and having fun together. So like that, me and Toshka, we’ve become good friends. Petya Petkova, 11 years old
“Hadji Gencho” Primary School - Teteven
47.
при нея и започнах да й диктувам различни букви, срички и думи. Тя възприемаше бързо нещата и така работата ми ставаше полесна. Започнахме да разговаряме и за други неща, да се опознаваме и да се разсмиваме взаимно. Така с Тошка постепенно станахме добри приятелки. Петя Петкова, 11 гoдини
НУ „Хаджи Генчо“ - гр. Тетевен
48.
Visiting the refugee camp
During the spring holiday, I went to visit the children in the refugee camp where my mom works. We were in the backyard. There was a girl from America - Alexa, with whom we danced ballet. I loved how she danced. Ralitsa Kovacheva
9 years old, Sofia
49.
На гости в бежанския лагер През пролетната ваканция отидох на гости на децата в бежанския лагер, където мама работи. Бяхме в задния двор. Беше дошло едно момиче от Америка – Алекса, с което танцувахме балет. Много ми хареса как танцуваше тя. Ралица Ковачева 9 гoдини, гр. София
50.
Birthday I love birthdays very much. There are cakes, music and balloons. Everyone is cheerful and beautiful. One of the birthday parties I will remember was the one that our teacher Maria celebrated in the camp. There were candies and we were painting. Samira Sufu
8 years old, from Syria
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel Center
51.
Рожден ден Много обичам рождени дни. Има торта, музика и балони. Всички са весели и красиви. Един от рождените дни, които ще запомня беше на нашата учителка Мария в лагера. Имаше бонбони и рисувахме.
Самира Сфук
8 гoдини, от Сирия
РПЦ Овча купел - гр. София
52.
New Year in the camp
The Purple Building is our camp. There in the yard we love playing and gathering all together. For Kurdish New Year’s Day, “Noorruz” we burn fire and jump over it. There is music, dancing and games.
Sahar Jamal Abdullahim
10 years old, from Iraq
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel Center
53.
Нова година в лагера
Лилавата сграда е нашият лагер. Там в двора обичаме да играем и да се събираме всички заедно. За кюрдската Нова година „Ноуруз“ палим огън и го прескачаме. Има музика, танци и игри.
Сахер Джамал Абдулхаким 10 гoдини, от Ирак
РПЦ Овча купел - гр. София
54.
Friends in the camp
I have recently arrived to the camp in Bulgaria, but I already have friends. My closest one is Dylbirin, with whom I love playing football. This is my favorite sport. I hope to find Bulgarian friends as well to play with. Seyban Ahmed Azeeddine
14 years old, from Syria
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel Center
55.
Приятели в лагера
Отскоро съм в лагера в България, но вече си имам приятели. Най-близък ми е Дилбирин, с когото много обичам да играем футбол. Това е любимият ми спорт. Надявам се да си намеря и български приятели, с които да играем.
Сийбан Ахмед Азеддийн
14 гoдини, от Сирия
РПЦ Овча купел - гр. София
56.
Тeaher for a day One day at the camp came Ralitsa, who is from Bulgaria. We were in the nursery and she was playing a role of being our teacher instead of Mrs. Maria. I really liked her. I dream someday that we go together to the swimming pool and we swim all day. Waraqa Badran Diya
6 years old, from Iraq
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel
57.
Учител за един ден Един ден на гости в лагера дойде Ралица, която е от България. Бяхме в детската стая и тя беше взела ролята на учител вместо госпожа Мария. Много я харесах. Мечтая си някой ден с нея да отидем на басейн и да плуваме цял ден. Уаркаа Бадран Дия
6 гoдини, от Ирак
РПЦ Овча купел - гр. София
58.
Playing in the camp In the camp me and my friends, we love to gather next to the swings in the yard. We swing and wait for our teachers - Bewart, Natalia, and Maria to show up through the window and call us for the classes. We always do something interesting we play football, we dance, we paint, we stick stickers and we go on trips. Wisam Jamal Abdulhakim
7 years old, from Iraq
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel Center
59.
Игри в лагера
В лагера много обичаме да се люлеем на люлките в двора с моите приятели. Люлеем се и чакаме нашите учители – Беуар, Наталия и Мария да се покажат през прозореца и да ни извикат за занимания. Винаги правим нещо интересно – играем футбол, танцуваме, рисуваме, лепим стикери, ходим на пътувания.
Уисам Джамал Абдулхаким 7 гoдини, от Ирак
РПЦ Овча купел - гр. София
60.
Guest from America One day in the camp came Nathan. He was a ballet dancer from America and he had come to Bulgaria to teach ballet. All the kids liked Nathan, it was very funny with him. Everyday we danced and we finally had a performance. In addition to the ballet we also played the story of Three Pigs. I will always remember these days! Chira Kiwi
10 years old, from Iraq
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel Center
61.
Гост от Америка
Един ден в лагера дойде Нейтън. Той е балетист от Америка и беше дошъл в България да ни научи на балет. Всички деца много харесаха Нейтън, беше много весело с него. Всеки ден танцувахме и найнакрая имахме представление. Освен балета също така изиграхме приказката за Трите прасенца. Винаги ще си спомням за тези дни! Чира Киви
10 гoдини, от Ирак
РПЦ Овча купел - гр. София
62.
Football World Cup One day at the camp we met some very interesting people from Germany. They had come with a special ball. It was fully painted. Those people made me realize that in the games victory is not the most important thing, but to be honest and united with the others. I and all the children signed up on the ball, which goes around the world to bring people together. It will finally be used to play with it at the World Cup, which will take place in Russia this year. Yussef Yauar Asaad 10 years old, from Iraq
State Agency for Refugees - Ovtcha Kupel Center
63.
Световното първенство по футбол Един ден в лагера се запознахме с много интересни хора от Германия. Бяха дошли с една специална топка. Цялата изрисувана. От тях разбрах, че в игрите победата не е най-важното, а да си честен и сплотен с останалите. Аз и всички деца се подписахме на топката, която обикаля света, за да сплотява хората. Накрая с нея ще играят на Световното първенство по футбол, което тази година ще е в Русия. Юсеф Яуар Асаад
10 гoдини, от Ирак
64.
РПЦ Овча купел - гр. София
A friend My friend’s name is Anh. She is from Vietnam. I met her at school. We are in the same class. We love playing together, roller skating and giving a walk to her dog. The most enjoyable moments for me are when we go to play in the “canine meadow”. It ’s very funny when the doggy is sniffing us and when it goes to hang with the other dogs. Such a naughty one! Yana Ilcheva,
11 years old
142 “Veselin Hanchev” Secondary School in Sofia
65.
Приятелка Моето другарче се казва Анх. Тя е от Виетнам. С нея се запознах в училище. Ние сме в един клас. Много обичаме да си играем заедно, да караме ролери, да разхождаме нейното куче. Най ми е приятно, когато си играем на „кучешката полянка“. Много е смешно, когато мъникът ни души и ходи да се закача с другите кучета. Голям пакостник! Яна Илчева,
11 гoдини
142 ОУ „Веселин Ханчев“ - гр. София
66.
