Хан Крум се възкачва на българския престол през 803 година. Поставя началото на нова династия, от която произхождат едни от най-забележителните български владетели. Първите години от неговото управление се отличават с мирната политика, която води по отношение на Византия. Вниманието на владетеля е съсредоточено върху северозападните граници на страната. През 805 г. хан Крум се възползва от победата на Франската държава над аварите и присъединява към българските предели източната част от Аварския хаганат.
Разширяването на българските територии на запад предизвиква сериозна тревога в Константинопол. През 807 г. император Никифор I Геник предприема поход, достигайки Адрианопол. Войските на хан Крум потегят на юг. През 808 г. се насочват по долината на р. Струма и разгромяват византийската армия. На следващата година – 809, мощната крепост Сердика пада в български ръце. Изплашен от воените успехи на хан Крум, през лятото на 811 г. ромейският император нахлува в българската територия с голяма войска.
Хан Крум провожда пратеници, които предлагат мир на василевса, но предложението високомерно се отхвърля. Армията на Никифор I преминава старопланинските проходи и стига до столицата Плиска. След като отхвърля второ българско предложение за мир, императорът превзема Плиска, подлага я на опустошение, а жителите предава на освирепелите си войници. След тридневни изстъпления, заграбили ханското съкровище, ромеите напускат столицата и я подпалват. Поемат назад.
По пътя си ограбват и разоряват българските селища. Хан Крум организира голяма армия и привлича на помощ аварите и славянските племена. Пресреща ромейската войска в теснините на Върбишкия проход на 26 юли 811 година. Византийското поражение е пълно. Като вихрушка се спускат българите върху приклещените в прохода ромеи. И какво е изумлението на нашествениците, когато виждат да се развяват изпод шлемовете дългите плитки на въоръжениете български жени! Сам императорът се провиква:
„Дори и крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта.“ Византийците са напълно разбити. „Погубена била цялата ромейска мощ“ – тъжно възкликва византийският хронист. Едни падат посечени, други се издавят в реката или са стъпкани от напиращата тълпа. Друг летописец допълва: „И цялата християнска красота загинала“. Всичкото оръжие било загубено заедно с царския багаж. Никифор I Геник пада на бойното поле. Ханът нарежда главата му да бъде отсечена, набита на кол и държана на показ.
По-късно по поръка на българския владетел от черепа на император Никифор I Геник се изработва обкована със сребро чаша. От нея хан Крум пие наздравица в чест на голямата победа. През 812 г. ханът предприема нови действия срещу Византия. Българският владетел предлага на император Михаил I Рангаве мир, основавайки се на договора, сключен през 716 г. между хан Омуртаг и император Теодосий. Константинопол не приема предложението на хана.
Василевсът подготвя нов поход срещу България и през 813 година войските му се устремяват към българските предели. На 22 юни 813 година при крепостта Версиникия двете армии се сблъскват в решително сражение. Разгромът на ромейската войска е пълен. Хан Крум стига безпрепятствено до Константинопол. Поради недостатъчните ресурси, с които разполага за превземане на византийската столица, българският владетел предлага отново мир.
Пред стените на столицата той извършва езически жертвоприношения под втрещените погледи на застаналите по крепостните стени ромеи. Императорът привидно приема мирното предложение, но подготвя покушение срещу хана. Сериозно ранен, хан Крум успява да се спаси от засадата. Разярен от византийското вероломство, българският хан подлага на старшно опустошение околностите на Цариград и заповядва всички пленници да бъдат посечени. Българската армия се оттегля на север и превзема Адрианопол.
Настъпването на зимата не спира победния устрем на хан Крум - той изпраща 30-хилядна войска срещу Византия. Тя се завръща с огромна плячка и 50 000 пленници. В Плиска започва трескава подготовка за решителен щурм на Константинопол – строят се обсадни машини, събират се впрегатни животни, денонощно се кове оръжие. Ханът привлича за свои съюзници славянските племена, които не влизат в границите на българската държава и наема голяма аварска войска. Но в разгара на тези приготовления на 13 април 814 година хан Крум умира .
Външнополитическите успехи не са единственото, с което се измерва силата и величието на този бележит български владетел. Не по-малки са заслугите му за укрепване на вътрешнополитическите отношения в държавата. Хан Крум е първият законотворец в нашата история. Законите, които той дава на поданиците си, са в пълно съзвучие с особеностите на епохата, в която живее. Според историческите сведения решението за въвеждането на новите закони възниква след разговор с аварските първенци, които разкриват причините за разгрома на тяхната държава.
Крумовите закони предвиждат сурови членовредителни наказания за кражба, клеверничество, измама; особено внимание се обръща на запазване на собствеността от чужди посегателства. Законите уеднаквяват прилагането на правото за всички поданици на държавата. Хан Крум създава и ново административно деление на България, което засилва още повече процеса на обединяване на обществото в едно единно цяло.
Хан Крум е един от най – забележителните владетели, заемали някога българския трон. Той е не само отличен пълководец, но и мъдър държавник. Цялата вътрешна политика на неговото управление е насочена към преследване на една основна цел – консолидиране на етносите в българската държава. “Прочутият Крум“ , както го определят ромейските летописци, оставя след себе си една могъща държава, която мери успешно ръст, влияние и мощ с Византия и Франскската империя.
Източници: Андреев, Йордан и др. Кой кой е в Средновековна България. Просвета. С., 1994 Исторически справочник . Т. 3. България, Народна просвета. С., 1983 http://portal.ihist.bas.bg http://www.znam.bg http://www.bulgarianhistory.org http://bg.wikipedia.org http://www.kaminata.net http://wikimapia.org
Изготвил: Илиана Т. Илиева – Дъбова Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“ Тарагона Българско неделно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Барселона