Disposable containers – history and possibilitie

Съдовете за еднократна употреба – история и перспектива

гл.ас. д-р Иванка Добрева-Драгостинова

Преди четири години, което за динамично променящия се свят е доста време, от 28 август до 12 октомври 2018 г. International Museum of Dinnerware Design (Международeн музей за дизайн на съдовете за хранене – САЩ, Мичиган) организира изключително интересна и в известен смисъл пророческа изложба. Тя е с названието Unapologetic Dinnerware: a brief history of disposable dinnerware (Непримирими съдове за хранене: кратка история на съдовете за хранене за еднократна употреба). Изложбата не само проследява историята, но и изследва възможностите и насоките за бъдещо развитие на еднократните съдове. Организаторите сякаш са прозряли увеличаващата се значимост и потребление на тези артикули, подпомогнали запазване качеството на живот и здравето на хората в годините на падемия.

Four years ago, quite a long time for the dynamically changing world, from the 28th of August till the 18th of October 2018, the International Museum of Dinnerware Design (USA, Michigan) organized an extremely interesting and as a matter of fact a prophetic exhibition. It is called Unapologetic Dinnerware: a brief history of disposable dinnerware. The exhibition not only traces the history, but also explores the possibilities and directions for the future development of disposable dishes. The organizers seem to have seen the increasing importance and consumption of these items, which helped preserve the quality of life and health of people in the years of pandemic.

Първите съдове за хранене, които хората са използвали за еднократна употреба, са предствлявали листа, черупки и други предмети, открити в природата, в които може да се задържи течност или храна. Те са с органичен произход и след като са били използвани за съд или прибор били изхвърляни и са ставали храна за микроорганизми, насекоми, животни или са се разграждали в природната среда. Според кураторите на изложбата, най-ранните, създадени от човека съдове за еднократна употреба, вероятно са били изработвани от глина. Те се позовават на факта, че глината е широко разпространен, евтин и лесен за обработка материал.

Във връзка с историческото проследяване на темата, в изложбата са показани керамични купи от 4-то хилядолетие пр.н.е., намерени в Месопотамия, които вероятно са били предназначени за еднократни форми за печене на хляб в обществени фурни.

От ранните образци, макар и представени чрез по-съвременни реплики, са и теракотени кулхари за еднократна употреба от Индия. Кулхар са традиционни чаши от теракота без дръжки от Северна Индия и Пакистан, каквито се използват от около 5000 години. В повечето случаи те са неглазирани и без украса. Предназначени са за еднократно сервиране на топли напитки като чай, при което течността добива земен аромат и привкус от съда. Кураторите изтъкват устойчивия подход при тези съдове – „ В момента има възраждане на използването на кулхари във влаковете в Индия. Това действие има за цел не само да спре използването на пластмаса, но и да предостави на грънчарите сигурен източник на приходи“.

Изследователите констатират значителна празнина в развитието на съдовете за еднократна употреба в периода от 4-то хилядолетие пр.н.е. и началото на 20 век, когато те навлизат в масова употреба. Обяснение за това може да се търси в закономерната връзка на развитието на дизайна с потребностите на обществото и технологичните възможности.

Създаването и разпространението на хартиените чаши, които могат да се разглeждат като един от найизползваните артикули, е обосновано от добре осъзната потребност за повишаване на хигиената и ограничаване на разпространението на микроби, бактерии и вируси. До тяхното изобретяване през 1904 г. и помасово навлизане около 1926 г., консумацията на вода е била свързана с ползване на общи съдове и чаши за многократна употреба или черпаци, с които се отгребва от голям съд.

Постепенно еднократната чашка се превръща от изделие, запазващо здравето, просто в удобство и се използва в ситуации, при които измиването на съдовете и хигиената биха били проблем. След „пробива“ на хартиената чашка, съдовете за еднократна употреба бързо, масово и трайно навлизат в бита на хората. С развитието на синтетичните материали и технологиите за тяхното приложение, става възможно бързо и евтино производство и разпространение на изделия за еднократна употреба в огромни мащаби.

Техните ползи като практичност и принос в хигиената обаче, силно се конкурират от техните недостатъци. Сред тях са: влагането на огромно количество ресурси при пластмасовите изделия от невъзобновяеми източници; увеличаване на количествата отпадъци; натрупване в сметищата и предпоставки за замърсяване на водите; поставяне в риск на дивата флора и фауна; попадане на частици от тях в хранителната верига на животни и хора.

Около век след навлизането на еднократните съдове има осъзната необходимост от въвеждане на ограничения, свързани с намаляване и постепенно премахване на негативите от тяхното производство и употреба. Благодарение на законодателството в тази насока, производителите са насърчени да предлагат продукти, сертифицирани като биоразградими, компостируеми, устойчиви и сравнително бързо потребителят получава възможност за избор на съдове, изработени от материали, които са поне по-малко вредни, а в някои случаи и безопасни за околната среда. В съвременния дизайн много от артикулите за еднократна употреба се създават като по-естествена алтернатива на съдовете за еднократна употреба, изработени от пластмаса или стиропор (EPS).

В подбора за изложбата Unapologetic Dinnerware са включени проекти и изделия за еднократна употреба от САЩ, Индия, Йордания, Португалия, древна Месопотамия, Германия, Австралия, Пуерто Рико, България, Швейцария, Япония, Китай, Малайзия. Сред представените са:

Впечатляващи образци на чайници за влак, предназначени за еднократна, в някои случаи за неколкократна употреба. В днешно време ни е трудно да си представим как подобно изделие е възможно да бъде предназначено за краткотрайна употреба, но тези чайници са се предлагали на пътниците от пероните на гарите в периода от края на деветнадесети до средата на двадесети век. Капаците на съдовете са проектирани така, че да имат функцията на чаша. По-късните модели, като тези представени в изложбата, са произвеждани чрез отливка в калъп.

Проектираните от Фредерик Уикс Уилкокс и патентовани още през 1894 г. в Чикаго кофи за стриди, които са известни и като хартиена кофа, кутия за китайска храна или китайски контейнер за вкъщи са изработвани от сгънат, покрит с восък картонен лист, с дръжка от твърда тел.

Leaf Republic (Германия) са съдове за еднократна употреба, напра- 

вени само от големи по площ листа, зашити заедно с влакна от палмови листа и пресовани в различни форми. Някои от моделите са с оребрено дъно, което им придава допълнителна здравина. Идеални са за пикник и употреба на открито. Изхвърлени в природата се разграждат за около месец. Принципът и технологията са заимствани от традиционни съдове в Индия, произвеждани в домашни условия и малки семейни манифактури.

ZeroWare™ обявяват, че продуктите им са изработени от 70% царевица без ГМО и 30% талк и са подходящи за многократна употреба до 100 пъти. Могат да бъдат почиствани в съдомиялна машина, както и да се компостират за 3-6 месеца в общински компостери. Те твърдят, че предлагат устойчива и безопасна алтернатива на съдовете, направени от меламинова смола.

Съвсем заслужено място в изложбата намират изключително изящните съдове на WASARA (Япония). Те са проектирани от Shinichiro Ogata през 2009 г. А съдовете и приборите се произвеждат в Китай от бързовъзобновяеми, биологично разградими суровини - влакна от захарна тръстика, бамбук и тръстикова маса.

Наред с еднократните съдове, приборите за хранене също заслужават специално внимание. В доклад от 2016 г. се отбелязва, че в САЩ се използват 40 милиарда пластмасови прибори за хранене годишно, а според проучвания за Индия количеството възлиза на около 120 милиарда.

Ограничаването и спирането на употребата на тези артикули е трудно, а в много случаи би представлявало сериозна заплаха от разпространение на болести и епидемии. Bakey’s (Индия), разработва ядливи прибори. Компанията е основана от Narayana Peesapaty като екологична алтернатива, предлагаща прибори за хранене, произведени от тесто, съдържащо просо, ориз и пшеница, изпечено за 28 минути при 280°С. Те могат да се използват и за горещи и течни храни без да се намокрят и размекнат. След употреба биха се разложили за 4-5 дни. Приборите са годни за консумация, предлагат се с различни вкусове – сладки, пикантни, натурални и реално не се изхвърлят. За разлика от други подобни разработки, в това производство няма включена мазнина, което прави приборите дълготрайни и лесни за съхранение в конкретните климатични условия.

Тези изделия биха могли да решат едновременно хигиенни и екологични проблеми в гъсто населената Индия, но призводството им е по-скъпо от това на пластмасовите прибори, което компанията отчита като сериозна пречка. Друга фирма, LOLIWARE, произвежда годни за консумация чаши за еднократна употреба, които наричат „biodegr (биоразградими) чаши“. Изработени са от морски водорасли, органични подсладители, аромати и оцветители, извлечени от плодове и зеленчуци. Предлагат се с различни натурални цветове и вкусове.

Подобна идея, но с различен състав на производство са вкусните чаши за шотове Gummy Shotz. Те са заимствани от бомбоните гумени мечета и основните съставки са царевичен сироп, захар и желатин.

С гордост може да се отбележи, че подбора на изложбата включва проектираните и произведени от Мирослав Запрянов и Младен Джалъзов от България, ядливи вафлени чаши за кафе. Чашите са представени като „вашият заместител на чашите за кафе за еднократна употреба“. Произвеждат се от овесени трици, пшенично брашно, кокосово масло, захар, глутен, натриев алгинат, ксантанова гума и агар-агар. Те са подходящи и за студени и за топли напитки. В представянето от кураторите е цитирано, че маркетингов екип на фирмата посочва факта, че 7 милиона чаши за еднократна употреба се озовават на сметищата в Англия за един ден, което е почти колкото цялото население на България.

Подбрани са и различни решения с по-ограничено приложение, като например комплектите бутилка с чашки за саке, на Ika Tokkuri (Япония). Те са изработени от сушени на слънце тела на калмари.

Представени са и отгледани опаковки. Това са HyO-чашите, разработени от Crème Design (САЩ), дизайн на Jun Aizaki. Получени са чрез отглеждане на кратуни в 3-D принтирани калъпи. Като се изключи технологията на проектиране и производство на калъпа, идеята не е нова, но е любопитно дали ще успеят да я разработят в по-голям тираж и да я внедрят на пазара.

Някои от иновациите на този етап са само прототипи и са недостъпни за потребителя, но насочват мисленето към различни проблеми и възможни решения.

Португалският дизайнер Joana Carvalho, преди повече от десетилетие създава прототип на Kit Café, който е оценен и включен и в изложбата, но не е внедрен в производство. Инспириран е от комплектите за сервиране на храна в авиолиниите. Прототипът е създаден чрез 3D принтиране, с идеята да се реализира от биоразградима суровина и да се добавя кафеено зърно, което да бъде засадено в земята в използваната чаша.

Product Design Novation Studio (Йордания) са представени с проект за чинии Plate-Oh!. Съставени са от отделни слоеве хартия, пресовани зеадно. Потребителят може да отлепи използвания горен пласт, разкривайки чиста чиния отдолу. Предложението е за десет слоя – девет по-тънки и един по-плътен за основа, позволяващи съответно десет употреби на съда. В днешно време е немислимо да си предствим живота без съдовете за храни и напитки и приборите за еднократна употреба. В последните години получихме сериозно напомняне и добър урок за ролята на хигиената – проблем, който в развитите общества като че ли се приемаше за разрешен. Пандемията още повече увеличи употребата на еднократни изделия и вероятно данните, посочени от кураторите на изложбата, „че повече от 500 милиона сламки се използват ежедневно само в Съединените щати или че в Индия се изхвърлят 120 милиарда прибори за еднократна употреба годишно или че 7 милиона чаши за еднократна употреба се озовават на сметищата в Англия за един ден“, към днешна дата са чувствително надхвърлени. Нуждата от иновации в съдовете за хранене за еднократна употреба и насочването им към екологични и устойчиви модели е от решаващо значение за бъдещето на човечеството.

Източници:

Авторът е гл. асистент в департамент „Дизайн” на НБУ

http://dinnerwaremuseum.org/main/index.php/unapologetic-dinnerware/ https://inhabitat.com/beautiful-zero-waste-bowls-are-made-entirely-from-leaves/ leaf-bowls-by-leaf-republic-1/ https://twelvedeg.com/portfolio/plate-oh/ https://www.loliware.com/ https://www.thehindu.com/life-and-style/food/hyderabad-based-bakeys-edible-cutlery-to-tackle-plasticpollution/article24406737.ece https://sites.lafayette.edu/dixieexhibit/1910s/ https://forbesbulgaria.com/2022/02/25/cupff ee-%d1%87%d0%b0%d1%88%d0%b0%d0%b5%d0%bc%d0%be%d1%86%d0%b8%d1%8f-d0%bc%d0%be%d0%bb%d1%8f/