Electrolysis of water – possible applications in the food industry. Part 2

Електролиза на водата – възможности за приложение в хранително-вкусовата промишленост

Част 2. Приложение на кисела електролизна вода Обзор

доц. д-р Мария Кънева

Резюме Резюме

Изследванията относно получаването, свойствата и приложението на кисела и алкална електролизна вода датират отдавна, но в последните две десетилетия се наблюдава все по-широко разпространение на различни апарати за електролиза на водата, както и натрупване на нови знания за потенциала и възможните ѝ приложения. Алкалната електролизна вода се отличава с високо рН (10 до 13), отрицателен окислително-редукционен потенциал (−800 до −900mV), голямо съдържание на разтворен водород и мощен антиоксидантен ефект. Киселата електролизна вода е с ниско рН (2,3 до 2,7), голям окислително-редукционен потенциал (над 1000mV), висока концентрация на разтворен кислород, съдържа активен хлор. Освен това от апаратите за електролиза на водата се получава и по-слабо алкална вода (рН 8,5 до 9,5), и по-слабо кисела вода (рН 4 до 6). Съответно и окислително-редукционният потенциал (ОРП) е с по-малки абсолютни стойности.

Свойствата на киселата вода като дезинфектант са доста широко проучвани. Изследвано е влиянието ѝ върху редица микроорганизми, а също така и приложението ѝ за дезинфекция на множество хранителни продукти и повърхности както в хранително-вкусовата промишленост (ХВП), така и в медицинската практика. Редица научни публикации потвърждават антимикробното действие на киселата електролизна вода. В последните десетилетия тя се лансира като ефективен, икономически по-изгоден, щадящ околната среда и хората метод за дезинфекция както в ХВП, така и на медицинска техника, ръце, кожа, лигавиците на носа и устната кухина.

Ключови думи: алкална и кисела електролизна вода, приложение в ХВП.

Electrolysis of water – possible applications in the food industry

Part 2. Application of acidic electrolyzed water Review

Assoc. Prof. Maria Kaneva, PhD University of Food Technologies – Plovdiv Department of Wine and Beer Technology m_kaneva@uft-plovdiv.bg

Abstract Abstract

The studies on the production, properties and application of acidic and alkaline electrolyzed water have been done for a long time, but in the last two decades, there is a large dissemination of diff erent appliances for water electrolysis, as well as a gathering of new knowledge about its application. The alkaline electrolyzed water has a high pH value (10–13), negative ORP (–800 to –900 mV), a high content of dissolved hydrogen and a strong antioxidant activity. The acidic electrolyzed water has a low pH value (2.3–2.7), a high ORP (>1000 mV), a high content of dissolved oxygen and free chlorine. Furthermore, less alkaline (pH 8.5–9.5) and less acidic (pH 4–5) water can be produced by appliances for electrolysis of water. Accordingly, the ORP value is lower, too.

The properties of acidic electrolyzed water are widely studied. There are investigations connected with its infl uence on diff erent microorganisms, as well as with its application as a disinfectant for many food products and surfaces in the food industry and the medical practice. The antimicrobial eff ect of the acidic electrolyzed water is confi rmed by many scientifi c articles. In the last decades it has been put forward as an eff ective, economically more profi table, environmentally and human friendly method for a disinfection in the food industry, as well as of medical instruments, hands, skin, mucous membranes of nose and mouth.

Key words: alkaline and acidic electrolyzed water, application in food industry 

 Въведение Въведение

В първата част на статията подробно бяха разгледани механизмът за получаване на алкална и кисела електролизна вода, техните свойства, използваните термини, реакциите, протичащи в електролизната клетка, както и наличната към момента информация за приложението на алкалната електролизна вода в ХВП. В настоящата част ще бъде направен задълбочен преглед и анализ на различни литературни източници, свързани с приложението на киселата електролизна вода в ХВП.

Специфичните свойства на киселата електролизна вода и по-точно нейното ниско рН, положителен ОРП и съдържание на активен хлор определят насоките за нейната употреба в ХВП. Множеството изследвания, които са направени до момента, дават основание да се твърди, че киселата електролизна вода е иновативен и безопасен дезинфектант, който има потенциал за приложение както в ХВП, така и в медицинската практика и бита.

Механизъм на действие и приложение на киселата електролизна вода като дезинфектант

Влиянието на специфичните свойства на киселата електролизна вода – наличие на активен хлор, ниско рН и голям ОРП върху жизнеспособността на редица микроорганизми е изследвано доста интензивно през последните две десетилетия и има значително количество резултати, които потвърждават нейните антимикробни свойства (Athayde et al.,2018; Pianpian Yan et al., 2021; Yu-Ru Huang et al., 2008). Някои автори отдават това ѝ действие на наличието на форми на активния хлор (HOCl, Cl2, OCl¯). Хипохлористата киселина се изтъква като една от най-важните форми, оказващи антимикробен ефект, тъй като молекулният хлор се отделя по-лесно от водата и това води до намаляване на антимикробните ѝ свойства (Athayde et al.,2018; Pianpian Yan et al., 2021; Yu-Ru Huang et al., 2008).

След като киселата електролизна вода навлезе в микробната клетка, наличието на хипохлориста киселина (HOCl) води до образуване както на Cl¯, така и на реактивоспособни кислородни частици като О¯ и ОН¯. Всички те причиняват в различна степен съществени смущения във вътреклетъчните компоненти и нормалните клетъчни функции, включващи комплексни промени във вътрешноклетъчният метаболизъм, метаболитният път, ензимната активност и вътрешноклетъчната микросреда, в това число и целостта на мембраната (Pianpian Yan et al.,чрез Yu-Ru Huang et al., 2008). Счита се, че HOCl убива микробните клетки чрез инхибиране окислението на глюкозата, посредством окисляване с хлор на сулфхидрилните групи на ензимите, отговорни за въглехидратния метаболизъм. Лансират се също така и други пътища за въздействието на хлора (Marriott and Gravani, 2006 чрез Yu-Ru Huang et al., 2008).

Влиянието на ОРП при инактивиране на патогени е спорен въпрос. Някои автори смятат, че ОРП има основна роля, а други, че по-скоро няма значение, тъй като по-големият ОРП на озонирана вода не показва по-голям дезинфекционен ефект спрямо електролизна вода с по-малък ОРП (Yu-Ru Huang et al., 2008). През 2007 Liao, Chen and Xiao предлагат теория за инактивиране на бактериите въз основа на високия ОРП, който предизвиква поражения по клетъчните мембрани, прекъсване на клетъчните метаболитни процеси и унищожаване на клетката (Yu-Ru Huang et al., 2008). Активната киселинност (рН) на киселата електролизна водата също има значение при инактивирането на микроорганизмите. От една страна ниските стойности на рН ограничават развитието на определени микроорганизми, от друга рН на средата определя съотношението между отделните форми на активния хлор.

При рН4 киселата електролизна водата е с максимално съдържание на хипохлориста киселина и има максимална антимикробна активност (Yu-Ru Huang et al., 2008).

Вероятно антимикробната активност на киселата електролизна водата се дължи не само на едно от нейните специфични свойства, а се явява резултат от комплексното действие на трите параметъра – наличие на активен хлор, ниско рН и голям ОРП. Подобна теза се изказва и от Yu-Ru Huang et al., 2008.

Най-общо бактериите се развиват в рН диапазона от 4 до 9. Аеробните бактерии се развиват основно при ОРП на средата от +200 до +800mV, докато анаеробните се развиват добре при ОРП от −700 до +200mV. Високите ОРП стойности биха могли да предизвикат модификации в метаболитните процеси или продуцирането на аденозин трифосфат (АТР) вероятно поради промяна в електронния поток в клетките. Ниското рН може да сенсибилизира външната мембрана на бактериалните клетки към проникване на HOCl във вътрешността на клетката. (McPherson, 1993 чрез Yu-Ru Huang et al., 2008). Важно е да се отбележи, че цитираните по-горе диапазони на рН вероятно се отнасят за патогенни микроорганизми, тъй като е известно, че млечно-киселите и оцетно-киселите бактерии преживяват и функционират в среди с рН под 4.

Антимикробните свойства на киселата електролизна вода я правят перспективна алтернатива на различните химически дезинфектанти, които се ползват в ХВП и бита. Има редица публикации, в които се съобщава за ефективността на тази вода като дезинфектант при обработка на зеленчуци, плодове, месо, животински продукти, морски продукти, при производство на кълнове от семена, за почистване на повърхности както в ХВП, така и в медицинската практика (Athayde et al.,2018; Pianpian Yan et al., 2021; Yu-Ru Huang et al., 2008).

Редица автори препоръчват като дезинфектант да се използва слабо кисела електролизна вода вместо силно кисела. От една страна, от силно киселата електролизна вода (рН 2,3 – 2,7) се отделя по-голямо количество свободен хлор, което носи по-големи здравословни проблеми за хората, обслужващи системите за електролиза на водата и извършващи дезинфекция с тази вода. Освен това е корозивна и е по-нестабилна при съхранение в сравнение със слабо киселата електролизна вода. От друга страна, има изследвания в които се посочва, че слабо киселата електролизна вода има еднаква или по-голяма активност спрямо бактерии в сравнение с киселата такава или натриев хипохлорит (NaOCl) при еднаква концентрация на свободен хлор (Cao et al., 2009 чрез

Athayde et al.,2018).

Понятието слабо кисела електролизна вода се използва от различните автори за води с доста широк диапазон на рН, ОРП и наличие на активен хлор. Според Guentzel et al. (2008) слабо киселата електролизна вода има рН около 6,0-6,5 и ОРП 800-900mV (Athayde et al.,2018). При това рН, 95% от хлорът във водата е под формата на хипохлориста киселина (HOCl), 5% е под формата на хлоратен йон (OCl¯), а молекулният хлор (Cl2) е в следи (White, 2010 чрез Athayde et al.,2018). Други автори обаче приемат за слабо кисела електролизна вода тази с рН5,0 – 6,6 (Pianpian Yan et al., 2021). Слабо кисела електролизна вода може да се получи като продукт на електролиза със и без мембрана или чрез смесване на кисела и алкална електролизна вода (Athayde et al.,2018).

Според Arevalos-Sanchez et al., 2012 слабо киселата електролизна вода има бактерицидно действие и е ефективна при намаляване на биофилма от Listeria monocytogenes по неръждаема стомана и стъкло (Athayde et al.,2018). А според Jimenez-Pichardo et al., 2016 действието на електролитната вода е по-добро от обичайните препарати за санитаризация, използвани за хигиенизация в млечната промишленост (Athayde et al.,2018).

Изследванията на редица автори, чийто резултати са обобщени в статията на Yu-Ru Huang et al., 2008 показват, че третирането на различни Грам положителни и Грам отрицателни бактерии с кисела електролизна вода с температура 23 – 25°С, рН в диапазона 2,30 – 3,18, ОРП между 1072 и 1178mV и свободен хлор между 11,3 – 86,3mg/L унищожава напълно Escherichia coli O157:H7, Salmonella Typhimurium, Pseudomonas aeruginosa, Escherichia coli, Citrobacter freundii, Flavobacter sp., Proteus vulgaris, Aeromonas liquefaciens, Campylobacter jejuni, Listeria monocytogenes, Staphylococcus aureus, Bacillus cereus (spores), Enterobacter aerogenes в период до 15 минути след третирането. За голяма част от изследваните микроорганизми унищожението настъпва още на 30та секунда след третиране, за други на 10та минута. Прави впечатление, че при равни други параметри (рН, ОРП, свободен хлор) ако температурата на вода е 4°С Salmonella Typhimurium и Listeria monocytogenes бележат намаление, но не и пълно загиване.

Приложение при обработката на зеленчуци и плодове

Pianpian Yan et al., 2021 правят обширен преглед на публикуваните изследвания, свързани с обработка на различни плодове и зеленчуци (кълнове грах, спанак, цвекло, листа маруля, кълнове елда, пшеница – зърна, пълнозърнесто и бяло брашно, трици, ягоди и ябълки, целина, кориандър, нарязано зеле, броколи) с различните видове кисела електролизна вода, чиито ОРП варира между 832 и 980mV, pH е между 5 и 7, съдържанието на свободен хлор е между 22 и 110ppm, а времето за обработка варира между 45 секунди и 24 часа. Проследявано е изменението в броя жизнеспособни микроорганизми от различни видове (най-често E.coli и L. monocytogenes, но така също Salmonella, L. Plantarum, E. faecioum, B. cerreus и др.). Следено е също така общото количество аеробни бактерии, плесени и дрожди. Във всички случаи е наблюдавано намаление в броя на микроорганизмите между 0,3 и 5,94 логаритмични единици, като в над 80% от случаите намалението е над 1 логаритмична единица, в 16% от случаите между 2 и 3 логаритмични единици, в 19% е над 4 логаритмични единици. Всички тези изследвания потвърждават, че киселата електролизна вода е ефикасен дезинфектант с който може да се редуцира сдържането на микроорганизми, причиняващи развала на плодовете и зеленчуците, дори и на микроорганизми, водещи до инфекция и отравяне при хората. Това прави киселата електролизна вода един от най-иновативните и безопасни начини за третиране на плодове и зеленчуци с цел удължаване на техния срок на съхранение.

Приложение при обработката на месо, животински продукти и морски продукти

Athayde et al.,2018 цитират множество изследвания, свързани с антимикробното действие на кисела електролизна вода спрямо Vibrio parahemolyticus и Listeria monocytogenes, Vibrio vulnifi cus, E. coli и Salmonella spp.presentin при съхранение на скариди и възможността за запазване качеството на скаридите при съхранение след обработка с тази вода. Подобни изследвания са описани и от Pianpian Yan et al., 2021.

Има данни за ефективност на киселата електролизна вода срещу S. enterica, E. coli, Yersinia inoculated и Staphylococcus aureus, които често се свързват със свинско, говеждо и пилешко месо. От информацията, изнесена в обзорната статия на Pianpian Yan et al., 2021 прави впечатление, че обработката с кисела електролизна вода с ОРП между 758 и 1159mV, рН2,2 до 8 и активен хлор между 5 и 61ppm на различни меса и животински продукти (свинско, говеждо, пилешко, свинска кожа, черупки на яйца) намалява количеството на изследваните микроорганизми между 1,2 и 3,1 логаритмични единици. Интересно е, че електролизна вода с неутрално рН (6,92 ; 7,12) и активен хлор (58ppm, 61ppm) ОРП (820; 907mV) постига 97 до 99,9% унищожаване на изследваните микроорганизми.

Приложение при получаване на кълнове от семена

Електролизната вода се лансира като алтернатива на дезинфектантите, използвани при получаването на кълнове от различни семена поради значителният ѝ бактерициден ефект, общо признатият ѝ статут за безопасност и екологичният начин за нейното получаване. Кълновете от различни семена се употребяват доста широко като част от здравословното хранене поради подобряване на хранителната им стойност в процеса на кълнене. Те са богати на свободни аминокиселини, витамини, минерали, диетични фибри, полифеноли, каротеноиди, γ-аминомаслена киселина (GABA) и други биологично активни вещества, и обикновено се консумират сурови в салати и сандвичи. Процесът на кълнене се осъществява в условия на висока влажност и температура, която благоприятства развитието на микроорганизми в това число и патогени. Обработката на зърната и кълновете с електролизна вода намалява значително количеството на микроорганизмите (Pianpian Yan et al., 2021). 

 Общият брой аеробни бактерии, плесени и дрожди по кълнове, обработвани чрез накисване или пръскане с кисела електролизна вода след около едноседмично покълване обикновено е с една до три логаритмични единици по-малко в сравнение с третирането с чешмяна вода. В допълнение, киселата електролизна вода може да намали популацията от инокулирани патогени като E. coli O157:H7, L. monocytogenes и S. enteritidis върху зеленчукови кълнове до приемливо ниво, (Phua et al. 2014 и Ngnitcho at al. 2017 чрез Pianpian Yan et al., 2021). Ефектът от използването на кисела електролизна вода при получаване на кълнове може да бъде разделен най-общо на три части: инхибиране на микробния растеж, натрупване на функционални компоненти и влияние върху морфологичните характеристики на кълновете. Междувременно няколко автори подчертават значението на pH в процеса на покълване. Активната киселинност (pH) на киселата електролизна вода може да повлияе не само съотношението между отделните форми на активния хлор, което води до промяна на антимикробния ефект, но и да повлияе на морфологичните характеристики на кълновете (Pianpian Yan et al., 2021). Слабо киселата електролизна вода увеличава натрупването на γ-аминомаслена киселина (GABA) в просо с повече от 21% в сравнение с чешмяната вода (Li X et al., 2015 чрез Pianpian Yan et al., 2021). Hao et al. съобщават, че съдържанието на общи феноли, общи флавоноиди и рутин в елдата, третирана с кисела електролизна вода (с активен хлор 10,94ppm), се повишава на деветия ден, съответно с 63,0%, 113,07% и 128,1% в сравнение с използване на чешмяна вода (Hao J.X et al., 2021 чрез Pianpian Yan et al., 2021). Счита се, че молекулите на киселата електролизна вода оказват стресиращ ефект върху семената и водят до увеличаване количеството на определени вторични метаболити, каквато е и γ-аминомаслената киселина. Известно е, че вторичните метаболити играят важна роля в преодоляването на стресовите условия и адаптирането на растенията към околната среда. Техният синтез се увеличава когато растенията са подложени на определени стресови условия (Kumar et al., 2018 чрез Pianpian Yan et al., 2021).

Приложение в медицината

Установено е, че освен в ХВП, киселата електролизна вода е подходяща за дезинфекция на медицинско оборудване и като дезинфектант за ръце, кожа, лигавицата на носа и устната кухина (Pianpian Yan et al., 2021). Има данни за инактивиране на патогенни вируси, развиващи се в кръвта, включително вируса на хепатит B (HBV), хепатит C (HBC) и вируса на човешка имунонедостатъчност (HIV). Съобщава се дори за по-голяма ефикасност на киселата електролизна вода (рН 2,34, ОРП 1053mV, свободен хлор 4,2mg/L) спрямо натриев хипохлорит (Yu-Ru Huang et al., 2008). Също така, тя е ефективна при обезвреждане на определени токсини. Има данни, че киселата електролизна вода елиминира мутагеното действие на афлатоксин (AFB1) както и че причинява дефрагментиране на стафилококов ентеротоксин А (SEA). Този ефект се дължи на окислителни реакции, породени от хидроксилния радикал (·ОH), който се отделя от хипохлористата киселина (HOCl) (Yu-Ru Huang et al., 2008).

Предимства и недостатъци на киселата електролизна вода като дезинфектант

Основното предимство на киселата електролизна вода е нейната безопасност. Тя е безопасна както за човешкият организъм, така и за природата. За разлика от хипохлористата киселина, натриевият хипохлорит или други препарати, използвани за дезинфекция, тя не причинява увреждане на кожата, лигавицата или органичната материя и не е токсична. При контакт с органична материя или при разреждане с обикновена водопроводна вода тя се превръща в обикновена вода, което я прави безопасна и щадяща природата. Според Sakurai et al, 2003 себестойността ѝ е по-ниска от себестойността на традиционните дезинфектанти. (Yu-RuHuang et al., 2008). А според Walker et al, 2005 по-големи са само капиталовите разходи за системата за електролиза, докато текущите разходи са само за вода, натриев хлорид и електричество. Няма разходи за обработка на отпадните води, не се замърсява природата. Няма разходи по транспорт и съхранение на химични дезинфектанти (Yu-RuHuang et al., 2008).

Основният недостатък на киселата електролизна вода е, че тя бързо губи антимикробната си активност. Това означава, че не може да се съхранява дълго, а трябва да се получава непосредствено преди употреба. Също така трябва да се има предвид, че може да има проблеми свързани с отделянето на газообразен хлор, корозия на металите и деградиране на смоли поради силната ѝ киселинност. Това важи за силно киселата електролизна вода. Не е установено неблагоприятно въздействие върху неръждаема стомана. За да се избегне отделянето на газообразен хлор се препоръчва използването на слабо кисела електролизна вода, в която преобладава хипохлористата киселина, както и в помещението където е системата за електролиза да има подходяща вентилация.

Важно е да се има предвид, че антимикробният ефект на електролизната вода може да се намали в присъствие на органична материя поради образуване на монохлорамини. Освен това е възможно органолептичните характеристики на произведените храни да бъдат повлияни от разграждането на контаминантите в храната по време на обработката с кисела електролизна вода (Yu-Ru Huang et al., 2008).

Според Hricova et al., 2008 електролизата на водата заслужава внимание при обсъждане на възможностите за индустриално дезинфекциране на технологичното оборудване и обеззаразяване на хранителните продукти. Независимо от това, обеззаразяването на хранителните продукти би трябвало винаги да се разглежда като част от цялостна система за безопасност на храните. Подобни обработки не могат да заменят спазването на добрите производствени и хигиенни практики (Hricova et al., 2008).

Заключение Заключение

Множеството изследвания, потвърждаващи антимикробната активност на киселата електролизна вода спрямо редица микроорганизми са много добра база за по-широко приложение на тази вода в ХВП. Имай-

ки предвид голямото разнообразие от стойности на отделните показатели (рН, ОРП, активен хлор), начините за третиране на хранителни продукти и повърхности (чрез накисване, измиване или напръскване), времето за контакт и температурата, както и факта, че в повечето публикации се отчита намаление в броя на изследваните микроорганизми, но в преобладаващите случаи не се съобщава за пълното им унищожение, то конкретното приложение на киселата електролизна вода в практиката следва да се прави след обстоен анализ на микробиологичното замърсяване, количеството микроорганизми, които е допустимо да останат след дезинфекция, както и влиянието върху органолептичните качества на хранителните продукти. Този подход предполага и експериментална работа за всеки конкретен случай, чрез която да се оптимизират съответните параметри на киселата електролизна вода и постигнатият ефект от дезинфекцията.

За контакти:

доц. д-р Мария Кънева Университет по хранителни технологии – Пловдив катедра „Технология на виното и пивото“ m_kaneva@uft-plovdiv.bg

Литература

Arevalos-Sanchez, M., C. Regalado, S.E. Martin, J. Dominguez-Dominguez, B. E. Garcia-Almendarez (2012) Eff ect of neutral electrolyzed water and nisin on Listeria monocytogenes biofi lms, an d on listeriolysin O activity. Food Control 24 116-122. https://doi.org/10.1016/j.foodcont.2011.09.012

Athayde, D.R., D.R.M. Flores, J.S. Silva, M.S. Silva, A.L.G. Genro, R. Wagner, P.C.B. Campagnol, C.R. Menezes, A.J. Cichoski (2018) Characteristics and use of electrolyzed water in food industries. International Food Research Journal 25 (1) 11-16.

Cao, W., W.Z. Zhu, Z.X. Shi, C.Y. Wang, B.M. Li (2009) Effi ciency of slightly acidic electrolyzed water for inactivation of Salmonella enteritidis and its contamined shell eggs. International Journal of Food Microbiology 130 88-93. https://doi.org/10.1016/j.ijfoodmicro.2008.12.021

Guentzel, J.L., K.L. Lam, M.A. Callan, S.A. Emmons, V.L. Dunham (2008) Reduction of bacteria on spinach, lettuce and surfaces in food service areas using neutral electrolyzed oxidizing water. Food Microbiology 25 36-41. https://doi.org/10.1016/j.fm.2007.08.003

Hao, J.X., J.X. Li, D.D. Zhao (2021) Eff ect of slightly acidic electrolysed water on functional components, antioxidant and alpha glucosidase inhibitory ability of buckwheat sprouts. Int. J. Food Sci. Technol. 56 3463-3473. https://doi.org/10.1111/ijfs.14972

Hricova, D, R. Stephan, C. Zweifel (2008) Electrolyzed water and its application in the food industry. Journal of Food Protection 71(9) 1934-1947. Posted at the Zurich Open Repository and Archive, University of Zurich. http://www.zora. uzh.ch

Jimenez-Pichardo, R., C. Regalado, E. Castano-Tostado, Y. Meas-Vong, J. Santos-Cruz, B.E. GarciaAlmendarez (2016) Evaluation of electrolyzed water as cleaning and disinfection agent on stainless steel as a model surface in the dairy products. Food Control 60 320-328. https://doi. org/10.1016/J.FOODCONT.2015.08.011

Kumar, I., R.K. Sharma (2018) Production of secondary metabolites in plants under abiotic stress: An overview. Significances Bioeng. Biosci. 2 196-200. https://doi.org/10.31031/SBB.2018.02.000545

Li, X., J. Hao, X. Liu, H. Liu, Y. Ning, R. Cheng, B. Tan, Y. Jia (2015) Eff ect of the treatment by slightly acidic electrolyzed water on the accumulation of γ-aminobutyric acid in germinated brown millet. Food Chem. 186 249-255. https://doi.org/10.1016/j.foodchem.2015.03.004

Liao, L. B., W. M. Chen, X. M. Xiao (2007) The generation and inactivation mechanism of oxidation–reduction potential of electrolyzed oxidizing water. Journal of Food Engineering 78 1326-1332. https://doi.org/10.1016/j.jfoodeng.2006.01.004

Marriott, N. G., R. B. Gravani (2006) Principles of food sanitation (5th edition.). New York: Springer.

McPherson, L. L. (1993) Understanding ORP’s in the disinfection process. Water Engineering and Management 140 29-31.

Ngnitcho, P.F.K., I.; Khan, C.N. Tango, M.S. Hussain, D.H. Oh (2017) Inactivation of bacterial pathogens on lettuce, sprouts, and spinach using hurdle technology. Innov. Food Sci. Emerg. Technol. 43 68-76. https://doi.org/10.1016/10.1016/j.ifset.2017.07.033

Phua, L.K.; S.Y. Neo, G.H. Khoo, H.G. Yuk (2014) Comparison of the efficacy of various sanitizers and hot water treatment in inactivating inoculated foodborne pathogens and natural microflora on mung bean sprouts. Food Control 42 270-276. https://doi.org/10.1016/j.foodcont.2014.02.013

Pianpian Yan, Ramachandran Chelliah , Kyoung hee Jo and Deog Hwan Oh (2021) Review Research Trends on the Application of Electrolyzed Water in Food Preservation and Sanitation. Processes 9 (12) 2240. https://doi.org/10.3390/ pr9122240

Sakurai, Y., M. Nakatsu, Y. Sato, K. Sato (2003). Endoscope contamination from HBV- and HCV-positive patients and evaluation of a cleaning/disinfecting method using strongly acidic electrolyzed water. Digestive Endoscopy 15 19-24. https://doi.org/10.1046/j.1443-1661.2003.00212.x

Walker, S. P., A. Demirci, R. E. Graves, S. B. Spencer, R. F. Roberts (2005) CIP cleaning of a pipeline milking system using electrolyzed oxidizing water. International Journal of Dairy Technology 58 65-73.

White, G.C. (2010) Chemistry of Aqueous Chlorine. In:White’s handbook of chlorination and alternative disinfectants. 5th ed, p 152-153. New Jersey : John Wiley and Sons.

Yu-Ru Huang, Yen-Con Hung, Shun-Yao Hsu, Yao-Wen Huang, Deng-Fwu Hwang (2008) Application of electrolyzed water in the food industry. Food Control 19 (4) 329-345. https://doi.org/10.1016/j.foodcont.2007.08.012