18 minute read
Study on the specifi c migration of styrene and plasticizers from yoghurt containers
Валентина Христова – Багдасарян, Светла Петрова
Advertisement
Резюме Резюме
Българското кисело мляко е ферментационен продукт, резултат от жизнената дейност на комплекс от млечно-кисели бактерии, най-често срещани измежду които са Lactobacillus bulgaricus, Streptococcus thermophilus и Bifi dobacterium complex. Българското кисело мляко и щамовете от Lactobacillus bulgaricus са продукти, патентовани в Патентното ведомство на Република България. Държавният стандарт за българското кисело мляко (БДС 12:2010) освен изисквания към киселото мляко, посочва опаковането му да се извършва в 3 вида контейнери: полимерни кофички от полистирен (PS), стъклени буркани и керамични съдове. В действителност, обаче, се използват опаковки и от други полимери.
Целта на настоящата работа е да се направи кратък преглед на полимерните опаковки за кисело мляко и да се оцени миграцията на пластификатори от тях, както и на мономерът стирен от PS опаковки, изрично цитирани в БДС 12:2010.
Методи: За определяне миграцията на стирен и фталати от полимерни опаковки за кисело мляко е приложен GC – MS метод след ускорена екстракция в моделни среди за мазни храни - изо-октан и 95%-ен етанол.
Резултати: Изпитването е проведено върху опаковки от три вида полимери – полистирен, полипропилен и полилактид от различни производители. Всички анализирани опаковки за кисело мляко, независимо от вида на полимера и производителя, съдържат разрешени пластификатори и мономери, които са в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 10/2011 относно материалите и предметите от пластмаса, предназначени за контакт с храни.
Заключение: Не се установяват концентрации над допустимите граници на специфична миграция стирен и пластификатори.
Ключови думи:
Стирен, фталати, пластификатори, миграция от опаковки за кисело мляко, GC – MS метод
Study on the specific migration of styrene and plasticizers from yoghurt containers
Valentina Christova – Bagdassarian1, Svetla Petrova2
1. v.hristova@ncpha.government.bg; 2. s.chavdarova@ncpha.government.bg National Center for Public Health and Analysis
Summary Summary
Bulgarian yogurt is a fermentation product resulting from of the vital activity of a complex of lactic acid bacteria, the most common of which are Lactobacillus bulgaricus, Streptococcus thermophilus and Bifi dobacterium complex. Bulgarian yogurt and strains of Lactobacillus bulgaricus are products patented by the Patent Offi ce of the Republic of Bulgaria. The state standard for Bulgarian yogurt (BDS 12: 2010), in addition to the requirements for yogurt, states that its packaging should be done in 3 types of containers: polymer buckets made of polystyrene (PS), glass jars and ceramic containers. In fact, packages of other polymers are also used.
The aim of the present work is to make a brief overview of polymer packaging for yogurt and to be avaluated the migration of plasticizers from them, as well as the monomer styrene from PS packaging, explicitly cited in BDS 12: 2010.
Methods: To determine the migration of styrene and phthalate plastizers from polymer packaging, the GC - MS method was applied after accelerated extraction in model media for fatty foods - iso-octane and 95% ethanol.
Results: The tests were performed on packages of three types of polymers - polystyrene, polypropylene and polylactide from diff erent manufacturers. All analyzed yoghurt packages, regardless of the type of polymer and the manufacturer, contain authorized plasticizers and monomers that comply with the requirements of Regulation (EU) № 10/2011 on plastic materials and articles intended to come into contact with food.
Conclusion: Concentrations above the permissible limits of specifi c migration of styrene and phthalate plasticizers have not been established.
Keywords:
Styrene, phthalates, plasticizers, migration from yoghurt packaging, GC - MS method
Въведение Въведение
За произхода на българското кисело мляко няма много писмени документи, но наличните, макар и оскъдни, дават основание да се приеме, че то е продукт, различен от съществуващите видове кисели млека, наричани още йогурт, в различните части на Земята. Причината се крие в комплекс от млечно-кисели бактерии, най-често срещани измежду които са Lactobacillus bulgaricus, Streptococcus thermophilus и Bifi dobacterium complex. Те причиняват ферментацията на млякото и обославят превъзходния му вкус. Българското кисело мляко и щамовете от Lactobacillus bulgaricus са продукти, патентовани в Патентното ведомство на Република България. Производството му се осъществява по БДС 12:2010 „Българско кисело мляко. Общи изисквания.“. Този национален стандарт се отнася за кисело мляко, произведено от краве, овче, биволско, козе мляко или смесено мляко чрез заквасване със симбиотични култури на Lactobacillus delbrueckii ssp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, изолирани в България и неподлагани на генетична модификация, предназначено за консумация.
Според Държавният стандарт за българското кисело мляко (БДС 12:2010) полимерните опаковки, разрешени за кисело мляко са кофички от полистирен. В търговската мрежа освен в полистирен (PS), киселото мляко се предлага и в други полимерни опаковки – полипропилен (РР) и полилактат (PLA). При производството на всички видове полимерни опаковки се използват различни пластификатори за постигане на определени технологични качества – крехкост, гъвкавост, лесно формоване, пропускливост на газове и пари, възможност за опаковане на мазни храни, термостабилност и др.
Целта на настоящата работа е да се направи кратък преглед на полимерните опаковки за кисело мляко и да се оцени миграцията на пластификатори от тях, както и на мономера стирен от цитираната в Българския държавен стандарт за кисело мляко PS опаковка.
Мономерът стирен и полистиренови опаковки (PS)
Стирен, CAS № 100-42-5 (Фиг. 1) (с химическа формула C8H8 – фенилетилен, винилбензен), е безцветна, вискозна течност с остър мирис [19]. Разтворим е в органични разтворители. Практически е неразтворим във вода. Стиренът представлява ненаситен въглеводород с отворена въглеродна верига и двойна връзка. Полимеризира лесно дори при стайна температура в присъствието на кислород и се окислява при излагане на светлина и въздух до полистирен.
Стиренът е изолиран за първи път през 1831 г, а търговското му производство по метода на дехидриране на етилбензен започва в Германия през 1925 г. [15]. Търговски значим става след 1942 г., когато започва неговото приложение като мономер в производство на полимери [18]. Фигура 1. Химическа структира на стирен
Стирен – здравен риск
Стиренът прониква в организма през всички пътища на експозиция, важни за човешкото здраве – орален, дермален и инхалаторен. Най-засегнати са централната нервна система и дихателната система, като симптомите включват депресия, слаба концентрация, мускулна слабост, умора, възпаление на кожата, болка и замаяност. Токсичността му може да доведе до сериозни проблеми и в сърдечно-съдовата система [10]. Разпространява се бързо в организма и се натрупва основно в мастната тъкан. Метаболитите на стирена се елиминират с урината. Редица in vitro и in vivo изследвания показват, че метаболитите на стирена също могат да бъдат канцерогенни [7]. Стиренът е класифициран от Международна агенция за изследване на рака (IARC) като канцерогенен за хора група 2A - Probably carcinogenic to humans [13].
Полистирен – характеристика и употреба
Полистиренът е полимер (Фиг. 2), промишлено получен чрез полимеризация на мономера стирен.
При непълно протичане на полимеризацията, мономери стирен могат да се затворят в полимера и покъсно да мигрират от полистиреновите опаковки към храната при силно променливи концентрации. Полистиреновите съдове не могат да издържат на кипяща вода. С увеличаването на температурата при употреба може да се предизвика разграждане на полимера и миграция в хранителните продукти [16].
Полистиреновите опаковки имат разнообразно приложение в хранително-вкусовата промишленост. Една от техните употреби е за опаковки за млечни продукти, като кисело мляко. Фигура 2. Структурна формула на полистирен (PS), [С8H8]n
Полипропилен (PP)
Полипропилен (PP) (Фиг. 3), е термопластичен полимер с широко приложение. Произвежда се чрез верижна полимеризация на пропилен (Фиг. 4).
Фигура 3. Структурна формула на полипропилен (РР)
Фигура 4. Получаване на полипропилен при процес на полимеризация
Полипропиленът принадлежи към групата на полиолефините и е частично кристален и неполярен. Той е бял, грапав материал и има висока химична устойчивост [17]. При стайна температура е устойчив към мазнини и повечето органични разтворители. Може да се направи прозрачен, когато не е оцветен, но това не се прави с такава лекота, като при полистирена. Затова често е непрозрачен или се оцветява с багрила. Полипропиленът подлежи на верижно разграждане вследствие на излагане на температура над 100 °C. Разгражда се и в човешкото тяло. Полипропиленът е втората най-произвеждана пластмаса в света (след полиетилена) и често се използва за направата на опаковки.
Полилактид (PLA)
Полимлечната киселина (PLA) (Фиг. 5), известна също като полилактид, е вид алифенатен полиестер, получен чрез дехидратация и полимеризация на млечна киселина като мономер (Фиг. 6). PLA е разтворим в редица органични разтворители [11].
Този полимер съответства на концепцията за устойчиво развитие. При неговия синтез се използват ежегодно-възобновяеми природни ресурси, като царевица, картофи, захарна тръстика, маниока и друга възобновяема биомаса, характеризираща се с високо съдържание на скорбяла, която бива превърната в полимлечна киселина.
Изделията от PLA са екологично чиста алтернатива на традиционите биионеразградими химически устойчиви полимери. Те не могат да се рециклират, но се разлагат за около 12 дни, за разлика от останалите, на които им са нужни повече от 100 до 400 години.
Продуктите от PLA могат да се разграждат чрез компостиране след употреба. PLA се използва главно в съдове за еднократна употреба и кратък срок на годност на хранителните опаковки, в текстила и облеклото, селското и горското стопанство, 3 D-печата, медицината, автомобилните технологии.
Полимерите на растителна основа, обаче, имат един недостатък – направени са от храна, заради което възниква повишеното търсене на някои видове реколти.
Фигура 5. Химична формула на полимлечната киселина (полилактид) (C3H4O2)n Фигура 6. Получаване на полилактид чрез полимеризация с отваряне на пръстена на лактид
Таблица 1. Химични формули на фталатните естери, използвани като пластификатори
Пластификатори
Пластификаторите са вещества, които се прибавят към полимера, за да стане по-мек и по-гъвкав, да увеличи своята пластичност, да намали своя вискозитет или за намаляване на триенето по време на формоване. Най-често използваните пластификатори при производството на пластмаси са фталатите (фталатните естери). Годишното им потребление в световен мащаб се оценява на няколко милиона тона.
Фталатите са голяма група съединения със сходна химична структура, естери на фталовата киселина (Табл. 1). В основата на способността на фталатите да пластифицират полярни полимери лежи взаимодействието между полярните центрове на молекулата на фталата (функционалността на групата С=О) и положително заредените участъци от въглеводородната верига на полимера.
Фталатите не са ковалентно свързани с молекулата на пластмасата и лесно се отделят чрез процесите на пряко освобожсдзаване, миграция, изпаряване, излугване и абразия. При условията на употреба на пластмасите като опаковки за храни, те могат да попаднат в храната и съответно в човешкото тяло.
Фталати – здравен риск
Проникват в човешкия организъм по всички пътища – поглъщане, вдишване, дермална абсорбция, като основен източник е храната. Имат ниска остра токсичност (LD50 1-30 g/kg) [9], но при ниски нива на експозиция засягат черния дроб и репродуктивната система, особено при мъжете. При проучвания върху животни те са идентифицирани като ендокринни разрушители [8, 12]. Широкият спектър от ефекти върху мъжката репродуктивна система се нарича “фталатен синдром” и включва безплодие, намален брой на сперматозоидите, крипторхизъм, хипоспадия и други малформации на репродуктивните органи [4,
Дибутил фталат (DBP) Бензил бутил фталат (BBP) Бис (2-етилхексил) фталат (DEHP) Диизобутил фталат (DIBP)
5, 6, 14,]. Изследванията върху млади момичета също показват възможна връзка между експозицията и намаляване продължителността на бременността или рака на гърдата. В експерименти с животни е установено, че фталатите могат да преминат през плацентата към кърмата[3] .
Законодателство Законодателство
Съгласно Регламент (ЕС) № 10/2011 [1] относно материалите и предметите от пластмаса, предназначени за контакт с храни, стиренът е разрешен като мономер и/или изходен материал за производството на пластмасови материали за контакт с храни (FCM) и понастоящем е включен в приложение I към Регламента без граница за специфична миграция. Това означава, че към момента все още към него се отнася границата за обща миграция – 60 mg/kg храна. В приложение I към Регламента са посочени граници за специфична миграция (ГСМ) за изследваните фталати (Табл. 2).
Таблица 2. Граници за специфична миграция (ГСМ) за фталатните естери
Фталати CAS No. ГСМ, mg/ kg храна
Дибутил фталат (DBP) 84-74-2 0.3 Бензил бутил фталат (BBP) 85-68-7 30 Бис (2-етилхексил) фталат (DEHP) 117-81-7 1.5 Диизобутил фталат (DIBP) 84-69-5 -
Материали и методи Материали и методи
За анализ на мономер стирен и различните фталатни пластификатори са изследвани следните видове кофички за кисело мляко (Фиг. 7):
Кофички за кисело мляко от полистирен (PS) с обем 200 ml на различни производители;
Кофички за кисело мляко от полипропилен (PP) с обеми 340 ml, 400 ml и 500 ml на различни производители;
Кофички за кисело мляко от полилактид (PLA) с обем 340 ml.
Всички тествани опаковки са неизползвани, непрозрачни и без принт.
Аналит RT, min LOQ, μg/ml LOD, μg/ml
Стирен 0,011 0,005 DIBP 7,88 0,05 0,015 DBP 27,85 0,06 0,02 BBP 30,16 1,0 0,3 DEHP 38,68 0,3 0,1 42,43
Фигура 7. Видове изследвани опаковки
Резултати и обсъждане Резултати и обсъждане
Резултатите от изпитванията на кофички от полистирен (PS) са представени в табл. 4. Не се идентифицират BBP, DiBP и други фталати. Таблица 4. Резултати за кофички от полистирен
Аналит/моделен разтвор
Средна стойност, mg/kg
Минимална стойност, mg/kg
Максимална стойност, mg/kg
От всеки тестван вид опаковка се подготвят по две успоредни проби от по 3 артикула и се анализират чрез пълнене с два моделни разтвора (95%-ен етанол и с изо-октан) до 1 cm под горния ръб на изделията. Изборът на моделните разтвори е съобразен с изискванията на европейското законодателство за млечни продукти. Пробите се покриват с часовникови стъкла и уплътня-
ват с парафилм, с цел да се предотврати изпаряването на разтворите. Изделията се термостатират при контролирана температура от 40⁰C в продължение на 24 часа съгласно изискванията на БДС EN 1186-15 „Алтернативни методи за изпитване на миграция в моделни среди на мазни храни чрез в изо-октан иускорена екстракция /или 95% етанол“ [2]. Получените миграционни екстракти се концентрират с помощта на ротационен вакуумизпарител и се довеждат до точен обем от 10 мл в поток от азот. Концентрираните екстракти се анализират с помощта на GC-MS система Agilent Technologies модел GC-7890A с квадруполен масселективен детектор MSD-5975С Inert XL с електронна йонизация (EI). Разделянето се осъществява върху капилярна колона с 5% фенил-95% диметилполисилоксан (HP-5MS) 30 m x 0,25 μm х 0,25 mm i.d., в поток на газ-носител хелий; температура на инжектора 250°С; програмиран режим на хроматографската колона: начална температура 60°С (3 min) / 10°С/min / 250°С (5 min); температура на трансферната линия към MSD 280°С; инжекционен обем 1 μl. Идентификацията на аналитите е извършена при хроматографиране в SCAN и SIM режими на MSD по времена на задържане и потвърдена с помощта на специализирана NIST-масспектрална библиотека. Количественото определяне е извършено по метода на абсолютната калибровка с помощта на сертифицирани референтни материали за всеки аналит. Получените аналитични параметри са представени в таблици 3. Таблица 3. Аналитични параметри за HPLC-метода с различни детектори Стирен / 95% етанол 0,0019±0,0007 0,0001 0,0026 Стирен / изо-октан 0,0057±0,0016 0,0033 0,0077 DBP / 95% етанол 0,0025±0,0012 0,0013 0,0045 DBP / изо-октан 0,0021±0,0013 0,0009 0,0192 DEHP / 95% етанол 0,1693±0,0076 0,1611 0,1795 DEHP / изо-октан 0,0123±0,0016 0,0105 0,0137 Резултатите от изпитванията на кофички от полипропилен (PP) са представени в табл. 5. Не се
идентифицират BBP, DiBP и други фталати. Идентифицирани са 1-додецен и 1-тетрадецен, които са разрешени добавки за контрол на вискозитета. Резултатите от изпитванията на кофички от полилактид (PLA) са представени в табл. 6. Не се идентифицират DBP, DiBP, BBP и други фталати. Идентифицирани са млечна киселина (мономер), както и олеамид (лубрикант) и ерукамид (стабилизатор).
Изводи Изводи
1. Всички анализирани кофички за кисело мляко от различни видове полимери и производители съдържат разрешени добавки, които са в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 10/2011 относно материалите и предметите от пластмаса, предназначени за контакт с храни. Не се установяват концентрации над допустимите граници на специфична миграция за съответните аналити. 2. При кофичките от полистирен се установява миграция на стирен мономер и на двата разрешени пластификатора - DBP и DEHP в допустимите норми. С помощта на библиотеката NIST се установява, че не се идентифицират BBP, DiBP и други фталати. 3. При кофичките от полипропилен се установява също миграция на два разрешени пластификатора -
DBP и DEHP, както и на Иргатокс 1076, който изпълнява функциите на антиоксидант. И трите вещества са в допустимите норми. С помощта на библиотеката NIST се установява, че не се идентифицират BBP, DiBP и други фталати, както и че се идентифицират добавките 1-додецен и 1-тетрадецен, които са използват за контрол на вискозитета. 4. При кофичките от полилактид се установява само миграция на DEHP. С помощта на библиотеката NIST се установява, че не се идентифицират DBP, DiBP, BBP и други фталати, както и че се идентифицират млечна киселина (мономер) и разрешените добавки олеамид (лубрикант) и ерукамид (стабилизатор). За контакт с авторите
Валентина Христова – Багдасарян1, Светла Петрова2
1. v.hristova@ncpha.government.bg; 2. s.chavdarova@ncpha.government.bg Национален център по обществено здраве и анализи
Таблица 5. Резултати за кофички от полипропилен БИБЛИОГРАФИЯ Аналит / моделен разтвор 1. БДС EN 1186-15:2003. Материали и предмети в контакт с хранителни продукти. Пластмаси. Част 15: Алтернативни методи за изпитване на миграция в моделни среди на мазни храни чрез ускорена екстракция в изо-октан и/или 95 % етанол. 2. Регламент (EC) № 10/2011 на Комисията от 14 януари 2011 година относно материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни. 3. Христова-Багдасарян В., Врабчева Т., Тишкова Ж. Фталатни естери – разпространение, експозиция и токсични ефекти, Българско списание за обществено здраве, том 6 (2), 2014, 27-47. 4. Doyle T. J., Bowman J. L., Windell V. L., Mclean D. J., Kim K. H. Transgenerational eff ects of di-(2ethylhexyl) phthalate on testicular germ cell associations and spermatogonial stem cells in mice. Biology of Reproduction, 2013, 5(112): 1-15. 5. Foster P. M., Cattley R., Mylchreest E., Eff ects of di-n-butyl phthalate (DBP) on male reproductive development in the rat: implications for human risk assessment. Food and Chemical Toxicology, 2000, 38(Suppl. 1): S97–S99. https://doi.org/10.1016/S0278-6915(99)00128-3. 6. KavlocK R., Boekelheide K., Chapin R., Cunningham M., Faustman E., Foster P et al. NTP Center for the Evaluation of Risks to Human Reproduction: phthalates expert panel report on the reproductive and developmental toxicity of di-n-butyl phthalate. Phthalate Reports, 2002, 16(5): 489–527. https://doi.org/10.1016/ S0890-6238(02)00033-3. 7. Lutz, W.K. , Schlatter, J.,The relative importance of mutagens and carcinogens in the diet. Pharmacology & Toxicology, 1993, 72 (Suppl. 1): s104-s107. DOI: 10.1111/ j.1600-0773.1993.tb01677.x . 8. Mortensen G. K., Main, K. M., Andersson, A.-M., Leff ers, H., Skakkebaek, N. E., Determination of phthalate monoesters in human milk, consumer milk, and infant formula by tandem mass spectrometry (LC–MS–MS). Analytical and Bioanalytical Chemistry, 2005, 382(4): 1084–1092. https://doi.org/10.1007/s00216-005-3218-0. 9. Peter M. Lorz, Friedrich K. Towae, Walter Enke, Rudolf Jäckh, Naresh Bhargava, Wolfgang Hillesheim. Phthalic Acid and Derivatives” in Ullmann’s Encyclopedia of Industrial Chemistry, 2007, Wiley-VCH, Weinheim. doi:10.1002/14356007.a20_181.pub2. 10. Public Health ServiceAgency for Toxic Substances and Disease Registry. U.S. Department of Health and Human Services Toxicological profi le for styrene, 2010, 283 p, https://www.atsdr.cdc.gov/toxprofi les/tp53.pdf, assessed 26 Oct. 2020. 11. Sato S.; Gondo D.; Wada T.; Nagai K. Eff ects of Various Liquid Organic Solvents on Solvent-Induced Crystallization of AMorphous Poly(lactic acid) Film, Journal of Applied Polymer Science. 2013, 129 (3): 1607–1617. doi:10.1002/app.38833. 12. Silva M. J., Barr D. B., Reidy J. A., Malek N. A., Hodge C. C., Caudill, S. P., Calafat A. M., Urinary levels
Средна стойност, mg/kg
Минимална стойност, mg/kg
Максимална стойност, mg/kg
DBP / 95% етанол 0,0747±0,0057 0,0700 0,0810 DEHP / 95% етанол 0,1463±0,0800 0,1380 0,1540 Ирганокс 1076 (антиоксидант) / 95% етанол 1,9010±0,8804 0,3900 3,8710
Таблица 6. Резултати за кофички от полилактид
Аналит/ моделен разтвор Средна стойност, mg/kg Минимална стойност, mg/kg Максимална стойност, mg/kg
DEHP / 95% етанол 0,1030±0,0390 0,0670 0,148
of seven phthalate metabolites in the U.S. population from the National Health and Nutrition Examination Survey (NHANES) 1999-2000. Environmental Health Perspectives, 2004, 112(3):331–338. 13. Styrene-7,8-oxide, and Quinoline, IARC Monographs on the Evaluation of Carcinogenic Risks to Humans, Lyon, France, 2019, Vol. 121, 343 p. 14. Swan S., Main K., Liu F., Stewart S., Kruse R., Calafa, A. et all. Decrease in Anogenital Distance among Male Infants with Prenatal Phthalate Exposure. Environ Health Perspect, 2005, 113: 1056–1061. 15. Tossavainen, A., Styrene use and occupational exposure in the plastics industry, Scand J Work Environ Health, 1978, Vol. 4 (Suppl. 2): 7–13. DOI:10.5271/ sjweh.2732 16. Till, D. E., Ehntholt, D. J., Reid, R. C., Schwartz, P. S., Schwopc, A. D., Sidman, R. R., and Whelan, R. H., Migration of styrene monomer from crystal polystyrene to food and food simulating liquid, Ind. Eng. Chem. Prod. Res. Dev., 1982, vol. 21: 161–185. https://doi.org/10.1021/ i100006a010.
17. Ullmann‘s Encyclopedia of Industrial Chemistry. Wiley-VCH, 2005. ISBN 978-3527306732. DOI:10.1002/14356007.a21_487. 18. Windholz, M., Budavari, S. The merck index. 10th Ed. Edited by Blumetti, R. F., Otterbein, E. S., Merck and co. Inc., Rahway, NJ, 1983. https://doi.org/10.1002/ jps.2600730651. 19. WHO (1983). Styrene. Environmental Health Criteria 26. Geneva, Switzerland: International Programme on Chemical Safety, World Health Organization. Available from: http://www.inchem.org/documents/ ehc/ehc/ehc26. htm, accessed 26 February 2018.
ФНТС ВИ ПРЕДЛАГА
КОМПЛЕКСНИ УСЛУГИ:
ЗАПОВЯДАЙТЕ ПРИ НАС! Зала №4 Зала №4
Зала, Делнични дни
брой места до 2 часа
до 4 часа над 4 часа
до 4 часа
над 4 часа Зала №1 (85 кв. м) 119 лв. 225 лв.310 лв.275 лв.390 лв. Зала №2 (40 места) 119 лв. 215 лв.295 лв.265 лв.340 лв. Зала №3 (90 места) 190 лв. 285 лв.360 лв.360 лв.425 лв. Зала №4 (250 места) 395 лв.495 лв.495 лв.595 лв. Зала №105 А (54 места) 109 лв. 200 лв.295 лв.255 лв.340 лв. Зала №108 69 лв. 89 лв. 105 лв.135 лв. Зала №109 (до 27 места) 85 лв. 105 лв.140 лв.140 лв.190 лв. Зала №302 (14 места/ 65 лв. 89 лв. 120 лв.120 лв.165 лв. Зала №312 (до 25 места) 85 лв. 105 лв.140 лв.140 лв.190 лв. Зала №315 (14 места) 69 лв. 89 лв. 105 лв.135 лв. Зала №507 (20 места) 72 лв. 95 лв. 130 лв.130 лв.175 лв.
