Time, който привлича голям публичен интерес, е Врява в Манхатън (1975) на Ред Грумс, представящ 3D макет на Манхатън. В голямоформатната инсталация са включени както улиците на острова, така и неговите жители. Седеммесечната работа по проекта се извършва в приземно помещение с остъклена фасада. През нея не само градът може да наблюдава Грумс и 22-мата му асистенти, но и артистите града. Така някои от по-любопитните зяпачи, без да се усетят, стават част от инсталацията. През 1978 Creative Time получава за временно ползване парцел в квартала Battery Park City, разположен край река Хъдсън. Там на открито стартира програмата Art on the Beach. Тя продължава до 1985 и се превръща в платформа за нови експерименти. Свободата, предоставяна от Creative Time на участниците в проекта, утвърждава организацията като
небюрократична структура, която не се стреми към комерсиален успех. 80-те години Напрегнатата атмосфера след Виетнамската война все още витае из въздуха, а Ню Йорк се бори с финансовата криза и високата престъпност. Aктивистката енергия сред артистите става особено осезаема, след като Роналд Рейгън печели президентските избори през 1981. Изкуството, което се вижда по улиците през онези години, е с подчертано политически характер. “Creative Time реагира на всеобщото настроение, като използва основните медийни средства – всичко от телевизия до билбордове, за да изрази мнението си по болните теми на десетилетието – като СПИН, правата на жените, домашното насилие, икономическото неравенство, расизма”, споделя Ан Пастернак, настоящият директор на Creative Time, в интервю със списание Едно. Огромна гласност
С идването си на власт Рейгън се опитва да спре дейността на Националната фондация за изкуствата.
C reat i v e T i me
When Reagan came into office, he attempted to shut down the National Endowment for the Arts.
scale installation included the island’s streets, as well as its inhabitants. Seven months of preparation took place in a glassed-in, ground-floor space. There not only could the city observe Grooms and his 22 assistants, but the artists could also observe the city. In this way, some of the more curious gawkers unwittingly became part of the installation. In 1978, Creative Time was temporarily allowed to use a lot in Battery Park City along the Hudson River – and so their open-air Art on the Beach program was born. It continued until 1985 and turned into a platform for new experiments. The freedom Creative Time granted to participants in the project established the organization’s reputation as a nonbureaucratic structure not striving for commercial success. The 80s The tense atmosphere in the wake of the Vietnam War was still hovering in the 201
air, while New York was struggling with the financial crisis and high crime rates. Activist energy among artists became especially palpable after Ronald Reagan won the 1981 presidential elections. The art seen on the streets during those years has an emphatically political bent. “Creative Time responded to the overall mood by using basic media outlets – everything from television to billboards – to express its opinion on the decade’s hot-button topics such as AIDS, women’s rights, domestic violence, economic inequality, and racism,” recalls Anne Pasternak, the current director of Creative Time, in an interview with Edno Magazine. During that decade, the art collective Gran Fury’s 1989 project Kissing Doesn’t Kill: Greed and Indifference Do attained widespread notoriety. The group fitted city buses with huge posters of homosexual and heterosexual couples kissing. The project’s aesthetics deliberately imitated Benetton’s advertising campaign. They