ции ми помагат да купувам работи за колекцията си – така се случи например с проекта Румънски номер. Много рядко давам пари и ако го правя, то тогава става дума по-скоро за съвсем съзнателна инвестиция, отколкото за сантиментален жест. Просто вярвам, че определена работа има бъдеще. Но като цяло събирам колекцията си като художник, а не като колекционер. Интересно ми е как действа логиката на колекциониране, а не крайният облик на колекцията. Най-много ме вълнува процесът на събиране. Д Имал ли си момент, в който много силно си искал да притежаваш нещо? И Да, имал съм. Това е странен момент, който граничи с усещането за хазарт. Като регистрирах първите симптоми на зависимост, се тряснах по главата и си казах “какви са тези глупости, искам това, искам онова”, все пак това са просто някакви работи в рамки. Като искаш да гледаш
толкова изкуство, отиваш в някаква галерия, музей и така. Колекционерската страст вече ми е малко странна. Не казвам, че е лоша, защото за мен е важно да има колекционери, които да купуват. Дори това е най-важното от гледна точка на оцеляването ми като художник. Д Какво е чувството, когато заемеш ролята на колекционер? Успяваш ли да забравиш, че си художник? И Доста е странно. Посещаваш ателиетата на художниците, те ти показват работите си и се държат малко по-особено. По-скоро се чувствам неудобно в ролята на колекционер. Но е интересно, когато разглеждаш чужди произведения и си проектираш свои неща върху тях. И понякога си казваш: “Тази работа е толкова яка, как не се сетих първи”. Но дори когато не си я направил ти, има начин да се сдобиеш с нея, като си я вземеш.
и з к у ство ко л ек ц и я българия
Румънски номер (2008 – до сега) е проект, при който Мудов чупи монети от едно или две евро на 2 парчета. За да ти разкрие трика, трябва да си платиш определена сума. Спечелените средства той влага в изкуство.
art c o l l ect i o n bulgaria
money and, if I do, it is usually due to some sentimental urge. I just happen to believe that a particular work has a future. In general, though, I collect as a painter and not as a collector. I am interested in the logic of collecting, not in the final appearance of the collection. It is the process of collecting that I am into. D Have you ever really, really wanted to have something? I Yes, I have. It was a strange moment, akin to gambling. As soon as I registered the first symptoms of addiction, it suddenly hit me. “How stupid is this?” I said to myself. “I want this, I want that…” They are just some works in frames. If you are that keen on staring at art, find a gallery or a museum and… there you go. I find the collecting passion a bit strange. I’m not saying it’s bad – I want there to be collectors who want to buy. Actually, this is vital for my survival as a painter. D How does it feel to be in the collec94
tor’s shoes? Do you manage to forget you are a painter? I It is a bit weird. You visit painters’ studios, they show you their work and act somewhat differently. I feel rather strange in the collector’s role. Still, it is interesting seeing other people’s work and projecting your own ideas on them. Sometimes you think, “This is so cool, I wish I’d thought of it first.” But even if you didn’t, you could still own it. D Would you collect anything else? I Buying art is not just about the object, you also buy the idea it embodies. Good art has a power beyond the material. It’s a bit like Indians collecting scalps – they believe that by taking a person’s scalp they are also draining their power. It is the same with art. It gives you a certain energy that cannot be replaced by the energy of other everyday objects.