Но защо в крайна сметка всички тези криви са толкова важни? Кривата на предлагане е хоризонтална линия, а не крива с положителен наклон; производството не се определя от изравняването на пределните приходи и разходи; въпроси, свързани с маркетинг и финанси, предопределят произведеното количество. Защо това е толкова голям проблем? Основно защото ако ортодоксалното обяснение за разходите не е вярно, почти всичко останало от цялата доминираща теория се разпада. И това далеч няма само теоретични измерения. Нека вземем за пример неокласическата теория за заетостта и определянето на работните заплати. Ортодоксът твърди, че реалната работна заплата се определя от пределния продукт на производствения фактор труд (т.е. на допълнително създадения продукт при единица увеличение на използвания труд). Капиталистите ще наемат работници докато пределният продукт на труда е по-голям от заплатата. Това обяснява обсесията на икономическите шамани да обвиняват за всичко високите заплати на работниците. Както казва Джон Кенет Гълбрайт, неокласичският икономикс може да се сведе до двете тези: че бедните не работят достатъчно, защото им се плаща твърде много, и че богатите не работят достатъчно, защото им се плаща твърде малко. [6] Тъй като реалната заплата не зависи от обема на производство, а се приема за външно зададена, и капиталистите наемат работници до изравняване на пределните величини, то тогава реалната заплата определя обема на производство. Ако обществото желае по-голямо производство, то реалната заплата трябва да бъде намалена и работниците да престанат да са толкова алчни. Ако съотношението на производството към заетостта е сравнително константно, както е в реалността, тогава неокласицизмът не може да обясни динамиката на производството с динамиката на заетостта. Ортодоскът не обяснява нищо – нито заетостта, нито производството, нито как се определя реалната заплата. Друг пример е сферата на публичните услуги. Тъй като според икономистите конкурентните индустрии определят цената като
277