Метрото излиза над земята и тръгва по виадукти. Доскорошни поляни се превръщат в странни, неуютни пространства под бетонни мостове. Метрото още веднъж, вече на повърхността, минава, за да изпълни перфектно задачата си да транспортира, но сякаш стъпва на пръсти и не търси решаването на по-глобални проблеми на градската среда. Създава публични пространства, които не са мислени като такива, но всъщност са. Пространства, които са с междинен характер – между тротоара и полето, между двете платна на улицата, между къщите и улицата, но под моста. Пространства, които едновременно имат и нямат характер, които остават странни и неовладяни. Те, ако може би сега не са в дневния ред на градското планиране, утре могат да се превърнат в негов проблем. Защото са могли да бъдат публични и привлекателни, да бъдат дадени на хората, но не са.
70