dВЕРСИЯ IV: „Времето е наше?“

бил възможен без глобален процес на налагане на капиталистически социални отношения там, където по-рано те не съществуват. В България процесът на неолиберализация беше успешен за натрупването на капитал и обществени ресурси в ръцете на малък олигархичен елит. С правителс­ твото на Иван Костов започва шокова терапия или т. нар. „програма за структурно регулиране“ като условие за споразумението с МВФ. Това споразумение налага валутен борд, последствията от който продължават да се усещат от мнозинството. Сред тези последствия най-вече е обезценяването на труда – България е страната с най-ниско заплащане в ЕС, а и сред съседите си извън ЕС. По какъв начин първоначалното натрупване е необходим механизъм за налагане на капиталистически социални отношения? За Маркс (1948) принадената стойност е в основата на печалбата, но това не е морален проблем, свързан с алчност, а механизъм, който позволява на капитализма да съществува. Извличането на принадена стойност е основата, на която стъпва логиката на капитализма. Тази логика предполага, че икономическа система, която разчита на извличане на принадена стойност чрез експлоатация, не би гарантирала политически права на експлоатираните. Противоречието между процеса на производство, т.е. историческото създаване на продукта, и аисторичността, която маркира съществуването му на пазара, е и противоречие между реалните условия на работника, обезправен и експлоа­тиран (което особено добре се вижда в периферни региони с крайни неолиберални режими) и равните права за всички, които са миражът на либералните демокрации. Докато Вишеградските държави Словения и Хърватия са интегрирани под някаква форма към глобални системи за производство и търговия близо до развитите капиталисти186