ХРИСТО ЙОНЧЕВ - КРИСКАРЕЦ

Ñ

амоков заема несъмнено достойно място в българската културна история. Със създаването на музейна сбирка през 1930 г. в града е поставено началото на професионалните занимания с културно-историческото наследство на този възрожденски град. През 1936 г. музеят е утвърден с правилник от Министерство на просвещението. Под вещото ръководство на известния български етнограф проф. Христо Вакарелски през 1938 г. е организирана първата етнографска изложба, а през 1940 г. е построена музейната сграда по проект на арх. Ю. Юрданов. Музейните фондове се комплектоват с емблематични творби на самоковските зографи икони и щампи; с произведения на художествените занаяти; с документи, фотографии, съвременно изкуство, находки от археологически разкопки. От 1957 г. музеят има постоянна експозиция. Създаването на музейната институция в Самоков дължим на художниците Христо Йончев-Крискарец, проф. Васил Захариев, Наум Хаджимладенов, Слави Генев, Георги Белстойнев и на многобройните дарители. Поредицата „Галерия самоковски художници” представя творчеството на възрожденски и съвременни художници, родени или работили в Самоков, и колекциите на музея.

Нина Христовска директор на Исторически музей – Самоков

ХРИСТО ЙОНЧЕВ – КРИСКАРЕЦ

„Автопортрет” рисунка с въглен, 33,5/49, 1929 г.

Наричат го певецът на Рила. Той е сред майсторите на българския пейзаж, влюбен в планината. Съвременници са му посветили възторжени отзиви. Творчеството и обществената му дейност за изграждане на музей в Самоков го нареждат сред достойните синове на родния му град. „Крискар” (Край Искър) е махалата, в която се е родил на 1 март 1879 г. Оттам и неговият псевдоним, с който е известен и с който е подписал много от творбите си – Крискарец. Сроден е със стари самоковски фамилии на зографи, издатели и фотографи. Оттам и неговият интерес към опазване на „старините” в Самоков. Крискарец завършва през 1897 г. Богословското училище – семинарията, което дава за времето си пространна образованост. Учителства в селата Горни Пасарел и Бели Искър. През 1902 г. става студент в Държавното рисувално училище (сегашната Художествена академия). Негови професори са Иван Мърквичка и Иван Ангелов. За да се издържа, Христо Йончев прекъсва няколкократно следването и работи като учител. През 1905 г. получава задгранична отпуска и заминава за Мюнхен, Германия. Там в операта работи самоковецът Александър Миленков – бъдещият сценограф на Народния театър, от когото Крискарец получава подкрепа и съдействие. Завършва Държавното рисувално училище през 1912 г. и до 1922 г. е учител по рисуване в гимназията на Панагюрище. По време на Първата световна война 1915–1918 г. е военен художник към щаба на Втора армия. Заедно с М. Лазаров рисуват икони в църквата в с. Левуново при възстановяването й през 1917 г., по инициатива на командващия генерал Тодоров. От фронта донася акварели, част от които по-късно обогатяват сбирката на музея –„Серско поле”, „Щаба на 22-ри пехотен полк” и др. В Самоков Христо Йончев се завръща окончателно през 1922 г., става учител по

рисуване в Самоковската народна смесена гимназия и се жени за Люба Ксенофонтова Смрикарова – прогимназиална учителка. В Самоков се раждат и трите им деца – през 1924 г. Зафир, а през 1926 г. близначките Мария и Спасия. През 1928 г. се пенсионира и се отдава на изкуството и любовта си към планината, където прекарва заедно с още невръстните си деца от ранна пролет до късна есен, при Страшното езеро, под Мусала, под Мальовица. Рисува, по свои собствени думи, „езерата, върховете и небето на Рила”. Следват самостоятелни изложби в салона на Художествената академия през 1927,1928 и 1931 г. и в галерията на ул. „Аксаков” в София. От 1936 г. Крискарец е член на дружество „Родно изкуство” и участва в Общите художествени изложби, както и в изложби в цялата страна. От 1935 г. Крискарец поема музейната сбирка към читалище-паметник „Отец Паисий” в Самоков, която превръща в „Музей на Възраждането”. Заедно с Христо Вакарелски организира през 1938 г. първата голяма етнографска изложба и неуморно попълва колекциите, пише статии, поддържа активни връзки с изтъкнати специалисти в областта на музейното дело. Значително са нараснали музейните фондове и на 6 юни 1940 г. се осъществява една мечта на художника – тържествено са положени основите на музейната сграда, в която много скоро той посреща и първите посетители. През 1949 г. самоковската общественост организира голямо юбилейно честване на Йончев-Крискарец, посветено на неговата 70-годишнина, с голяма ретроспективна изложба в музея. Неговата полувековна дейност като художник и общественик е оценена с поздравления и награди, между които ордена „За граждански заслуги – трета степен”. Колекцията на музея от творби на Христо Йончев–Крискарец се състои изключително от дарения, направени от

самия художник, както и от неговите наследници. Неговата 130-годишнина се отбелязва с изложба в Исторически музей – Самоков, на Международния ден на музеите, 18 май 2009 г.

Той приживе построи своя паметник – храм на културно-историческото наследство на родния си град. Невена Митрева Уредник експозиции

„Мусала”

„Мусала – утро”

м.б./платно 122/96, 20-те г. на XX в.

м.б./платно 86/126, 20-те г. на XX в.

„Щаба на 22 пехотен полк” акварел 27/20, 26.III.1918 г.

„Окопи” акварел 20/25,5, 29. III.1918 г.

„Наблюдатели при Кафли чифлик” акварел 27/20, 18.III.1918 г.

„Часовой към гр. Серес” акварел 27/20, 31.III.1918 г.

„Мусала – вечер”

„По върховете на Беласица”

м.б./платно 77/101, 20-те г. на XX в.

акварел 26,5/20, 27.VI.1916 г.

„Часови на Беласица” акварел 31,5/24,5 , 3.IX.1916 г.

„Пожари при с. Петелинос” акварел 26,5/20, 6. II.1918 г.

„Скакавците” акварел 33/24, 30-те г. на XX в.

„Есен” м.б./платно 43/29,5

„Серско поле – землянка” акварел 26,5/20, 21. II.1918 г.

„Беласица – палатки” акварел 23,5/18, 8.IX. 1916 г.

„Ранени и рисунка с молив” акварел 20/14, 1916-1918 г.

„Мусала 4”

акварел 30/39, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„При с. Маджаре” акварел 20/29

„В неговите рилски изгледи има преснотата на току що откъснати цветя, майсторството на художник, който дълго е проучвал природните форми, с които борави с лиризма на поет, който вижда повече от другите и умее да превърне своя възторг в живописна песен…” Сирак Скитник за изложбата в Художествената академия, 1927 г.

„Прекорек” акварел 30/31, 30-те г. на XX в.

„Мусала 1”

акварел 29/35,5, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Стария бор” акварел 30/36, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Той е планински художник и то почти изключително рилец. Малкото планинско езеро – често пъти известно само на овчарите и самодивите – в което се отразяват като в бистра зеница дивните изваяния на природата; сивосинкавите или бледосивите алпийски канари, величави и страхотни в своята пустота; безредно разхвърляните кралимарковски блокове, които изобилстват в чудноватите Рупи; зелената полянка изпъстрена с лютика, червена иглика и други горски цветя; или пък най-после зелените оазисчета, напоявани от снежни лавини – ето стихията на г. Йончев.” Н. Алексиев за изложбата в Салона на Гимназията в Самоков, 1922 г.

„Мусала 2” акварел 36,5/49, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Меча поляна” акварел 34,5/22,5 , 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Мусала – зима” акварел 44/30, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Купените 1” акварел 43,5/30, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Мусала – 3” акварел 43,5/27, 20-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Мальовица 1” акварел 36,5/25,5, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Зима” акварел 36,5/25, 30 г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

-те

„Мусала – пролет” акварел 43/30, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Из Рила” акварел 43,5/30, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Купените 2” акварел 38,5/28, 30 г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

-те

„Мусаленското езеро” акварел 44/30, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Над мъглите” акварел 43,5/30, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Големият купен 2” акварел 30/30, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Есен” „Иречек 1”

акварел 25/36, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

акварел 31,5/25,5, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Страшното езеро” акварел 43,5/30, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Мальовица – зима” акварел 43,5/30, 30-те г. на XX в. Дарение Мария Йончева, 1989 г.

„Мусала- пейзаж „ м. б./платно 24/32, 30-те г. на XX в.

ИЗЛОЖБИ 1915 г.

Участие в изложба на южнобългарски художници в Пловдив;

1921 г.

Самостоятелна изложба в Панагюрище;

1922 г.

Първа самостоятелна изложба в Самоков;

1927 г.

Самостоятелна изложба в салона на Художествената академия в София;

1929 г.

Самостоятелна изложба в Художествената академия в София;

1931 г.

Самостоятелна изложба „25 лета в Рила” в Художествената академия в София;

1933 г.

Самостоятелна изложба в галерията на ул. „Аксаков” в София;

1949 г.

Ретроспективна изложба в Самоковския музей, по време на юбилейното му честване

1968 г.

Изложба посветена на 90-годишнината на художника в Самоков;

1979 г.

Изложба по случай 100 години от рождението на Крискарец в Дом-паметник „Самоковска комуна” – Самоков;

1989 г.

Изложба във фоайето на Читалище-паметник „Отец Паисий” – Самоков, посветена на 110 години от рождението на Крискарец;

1999 г.

Голяма ретроспективна изложба, по случай 120 години от рождението на Крискарец в Художествената галерия към Исторически музей – Самоков;

1999 г.

Изложба, посветена на 120 годишнината му в Галерия „Масларски” – Самоков

„Ограничено откъм тематика, художественото наследство на Христо Йончев, свързано изключително с красотата на родната природа, с нейната сила, лиризъм и мъдрост, е пълноценно с оригиналността и широтата на творческото виждане и претворяване за периода, в който бе създадено. С излизането на пейзажа от рамките на видимото и напълването му с човешко състояние то бе по своему съвременно…” Аксиния Джурова, каталог „Христо Йончев-Крискарец”, 1973 г.