Портландската ваза 2

Портландската ваза Автор на статията: Оливера Арнаудова-Попова

Art studio-Decoupage forever www.decoupage.ucoz.com Facebook page: Decoupage forever Facebook Group: Decoupage forever dec_forever@abv.bg 2016

Портландската ваза ...Каква легенда в теб витае, лавролистен съд? Дали за божества, или за хора простосмъртни, или за храм в полята на Аркадския простор? Що за герои, богове? И деви непристъпни? Що за гонитба, страст и бягство с разтуптяна гръд? Какви тръби, дайрета? Що за луд възторг? Когато свърши времето ни, пътят ни обречен, ти ще пребъдеш тук всред нова скръб и суета, ти, спътнице на смъртните — безсмъртен идеал ни казваш: твойта истина — това е красота и красотата истина е — запомни, човече! Ода за гръцката ваза, Кийтс

Портландската ваза е известна в историята на изкуствата като най-красивото произведение на античното изкуство, изработено от стъкло. Въпреки задълбочените проучвания, учените все още не са успели да разкрият тайната на това красиво произведение. Предполагаемият период на създаване на вазата е около края на първото хилядолетие пр.н.е. и началото на първото хилядолетие от н.е. Кратко описание: представлява стъклена амфора, направена по време на царуването на първия римски император Октавиан Август. Това е един от найизвестните украсени художествено стъклени съдове. Вазата е изработена от двуслойно кобалтово синьо стъкло и бяло непрозрачно стъкло, върху което с методите на резбата е изпълнен релеф с изображение на седем поетични образи на богове и смъртни. Тази техника наподобява резба на камеи от многослоен скъпоценен камък. Височината на вазата е около 25 cм. и обиколка 56 см.

В началото на нашата ера майстори на древен Рим създават прекрасна стъклена ваза с изобразени омиротворяващи сцени под формата на бели фигури и предмети върху контрастиращ тъмно син фон. Работилият върху създаването на тази ваза майстор едва ли си е представял, че неговото крехко изкуство ще живее в продължение на хиляди години, заменяйки един след друг собствениците си. На няколко пъти ще бъде разбивана на малки парченца и внимателно реставрирана почти до първоначалната си форма. Произведението с идиличните сцени задълбочено ще се изследва в продължение на векове от много учени, които ще се опитват да определят целта на създаването и стойността на шедьовъра. Въпреки това, всички тези събития са само част от прекрасното наследство, което представлява Портландската ваза, която заради своята красота и величие остава и до днес безценно произведение на изкуството. Технологията за производство на стъкло се появява в Близкия изток 2500 - 3000 години преди новата ера. Първите произведения са стъклени мъниста, висулки за украса и малки съдове с ритуално значение, но по време на управлението на Октавиан Август са се научили да правят високо художествени стъклени произведения като декоративни съдове за бита. Първите специалисти в обработката на стъкло, открили няколко начина за получаването му чрез комбиниране на влизащите в състава на стъклото компоненти като пясък, сода, вар, силициев диоксид и въглен. Произведеното стъкло е било в много ограничен мащаб до 50 години преди н.е. По това време е овладяна издувната технология на стъклото, която по-късно се превръща в специален вид изкуство. Майсторите стъклари се научили да създават високо художествени предмети, чието производство станало и много по-евтино. Други технологии за стъкло, като декоративното рисуване върху него или обезцветяването му им позволява да създадават изключително красиви неща. Трябва да се отбележи, че поради наличието на големи количества примеси в стъклото в древни времена то е с оттенъци и недостатъчно прозрачно. Може би един от най-известните сред древните шедьоври е именно Портландската ваза. По всяка вероятност, по време на изготвянето ѝ кобалтовото синьо стъкло е частично спуснато в пещ с разтопено бяло стъкло преди издуването и е дадена крайна форма на продукта, която както виждаме се отличава със специална елегантност. На Портландската ваза са изобразени само две сцени всяка от които заема половината повърхност от съда. В една от сцените, изобразени на преден план са един мъж и две жени, едната от които се подпира на каменна гега, а другата отдясно седи на нисък постамент от каменни плочи. Мъжете са голи, като при единя част от облеклото му е небрежно захванато и пада на елегантни гънки пред крака на жената.

Жената, изобразена в центъра, е приседнала величествено на плоски камъни и е протегнала нежно дясната си ръка към мъжа, който от своя страна я е прихванал в лакътя. Около лявата ръка на жената има змиевидно същество. Мъжът отляво и жената отдясно са обърнали главите си и гледат сцената между тях. Отляво на заден план се вижда един стълб, а друг е украсен с антаблеман и е разположен отдясно.

По назад до подредени каменни плочи има дърво, под което са се разположили и почиват мъж и жена, а отстрани над тях виси в пространството изображение на маска с мустаци, брада, рога и гъста коса спускаща се отстрани по лицето. От другата страна са изобразени двама мъже, една жена и летяща във въздуха фигура на амурче. Очевидно е, че вазата е създадена с определена цел и изобразените сцени са били предназначени да разкажат история или предадат някакво съобщение, но какво точно? Подобно на всички други значими антични произведения проучването веднага повдига редица въпроси: защо е решено да се създаде това произведение на изкуството; кой е неговият създател; за кого е била създадена; какво е значението на сцените изобразени върху вазата; каква е символиката зад тях? Отговорите на тези въпроси изискват доста обширни познания за живота на древния Рим, култура и митология. В този случай имаме някои научни обяснения. От откриването на вазата векове назад, учените старателно се опитват да намерят отговори на всички тези въпроси и да интерпретират нейните сцени. Какво се крие зад тези образи? Животът? Смъртта? Или някакви други измислени сцени? Въпреки задълбочените проучвания, учените не са успели да разкрият тайната на това красиво творение. В книгата си "Стъклени изделия, принадлежащи на династията на Цезар", Д.Б. Гарден, Х. Хелленкемпер, К. Пейнтер и Д.Уайтхаус разглеждат различни интерпретации на сцените изобразени върху вазата, предлагани от експерти още през 1630г. В много от интерпретациите на учените се изказва хипотезата, че героите са представители на гръцката митология (например, Тетида, Пелей и Ахил). Според други интерпретации, върху вазата са представени реални исторически сцени от живота на римляните, може би те са родителите или роднините на първия римски император Октавиан Август, които са управлявали страната в периода от 27 пр.н.е. и 14 г. от н.е. Според някои експерти, вазата е погребална урна. Основа за тази хипотеза е тълкуването на изобразените сцени и фигури, като например сравнение на една от фигурите с гръцкия митологичен герой Тезей, който, според легендата бил хвърлен в океана и е убит по този начин. Друга група от учени тълкува сцената, изобразена върху вазата като романтично ухажване между цар Фтии и майката на Ахил. Въз основа на това вазата би могла да се счита за сватбен подарък. Има и много други интерпретации на изображенията, всички от които са свързани с раждането и смъртта. Разкриване на смисъла на змиеподобното същество и маските също са били обект на ожесточени дебати. Малко се знае за историята на вазата. Учените не са в състояние да определят кой е бил собственик на предмета в древен Рим. Появата и през Ренесанса също е обвита с тайна. Според една версия е намерена през 1582г. в гробницата на Александър Север близо до Рим, но в момента всички документи, потвърждаващи този факт отсъстват. Независимо от историята свързана с откриването на вазата през Ренесанса в началото на XVII век тя се споменава в писмо от астронома Никола-Клод дьо Пейреска до художника Рубенс. По това време тя става собственост на кардинал Франческо Мария Бурбон де Монте, който умира през 1626г.. След смъртта на неговия приемник кардинал Алесандро вазата е продадена на кардинал Антонио Барберини. Над 150 години е принадлежалала на семейство Барберини, които събират различни произведения на изкуството и дори организират изложби на най-великите картини и скулптури в двореца си.

Кардинал Антонио Барберини

След това вазата е закупена от живял в Италия шотландски архитект Джеймс Байрес, но в началото на 1780г. той я продава срещу неизвестна сума на британския посланик в Неапол, Уилям Хамилтън - англичанин с интересно минало, съпруг на скандалната Лейди Хамилтън. Внукът на херцога на Хамилтън работи като археолог. Той често изкачвал Везувий, пише няколко произведения за откриването на Помпей и има продадени няколко древногръцки експоната на Британския музей. От 1764 до 1800 година той е на британска служба в Неапол. През 1798 г. постъпва да служи при вицеадмирал Хорацио Нелсън. Това се случва, след като видния английски адмирал разбил французите в битката при Абукир (делтата на Нил).

Уилям Хамилтън-британски дипломат и археолог /1730-1803/

През 1784, Уилям Хамилтън се намирал в Англия, където Маргарет, дукесата на Портланд, вижда донесената от Неапол ваза. Тя изпаднала във възторг от видяното и решава да закупи вазата за своята колекция. Много британци през XVIII - XIX век се увличали да събират и правят изложби на различни антики, редки книги, интересни украшения и картини от известни художници, оригинални гръцки скулптури, релефи от Спарта, макети на известни сгради. Английски колекционери организирали в собствените си домове или градски жилища изложби на антични предмети. Някои собственици на частни колекции, като Хенри Блъндел (1724 - 1810) и Чарлз Taунели (1737 - 1805), придобили ценни експонати много от които по-късно попадат в различни музеи. Дукесата на Портланд закупила вазата, заедно с някои други сувенири, които Хамилтън ѝ предложил. Въпреки това, радостта на Маргарет от новата придобивка била кратка - година по-късно на 17 юли 1785 тя починала. След смъртта на Маргарет ползващият се с огромна известност създаден от нея Портландски музей, където се помещавали много безценни произведения на изкуството бил продаден на търг. От 24 април до 7 Юни 1786 се провеждат повече от тридесет и шест аукциона за продажби на колекциите на херцогинята. През това време са се продали около четири хиляди антики, които ѝ принадлежали.

Маргарет, дукесата на Портланд

Синът на Маргарет, херцогът на Портланд, станал собственик на древната римска ваза, но през 1810 г., след като негов семеен приятел се опитал да открадне вазата, той я предал за опазване на Британския музей, където подобни съкровища биха могли да бъдат на по-сигурно място и да бъдат изложени на показ пред широката публика. През 1845г. Уилям Мюлкахи млад мъж, след няколко дневен запой решава да посети музея, където съвсем безпричинно вдига един от експонатите и го запраща по Портландската ваза, като чупи витрината ѝ и буквално я натрошава на миниатюрни парченца. Мюлкахи не само чупи вазата, но и излъгва, че името му е Уилям Лойд. За всички тези престъпления, той е осъден само на затвор, защото английското законодателство по онова време не предвижда никакви други санкции (например глоби) за хора, унищожили ценни исторически обекти. За съжаление скоро след анонимно плащане на гаранция, нарушителя е бил освободен. В същото време, херцогът на Портланд получава съобщение от музея, че произведението е сериозно повредено от някакъв луд. Един век след като Уилям Мюлкахи счупва вазата, семейство Портланд най-накрая я продава на Британския музей. По време на своето съществуване Портландската ваза е възстановявана три пъти. След като Мюлкахи я чупи на почти двеста малки парчета, тя е възстановена от един от реставраторите на музея Джон Даблдеем, който обаче не успява да свърже правилно всички парчета. С течение на времето, лепилото, с които са свързани е с множество релефни фрагменти, променили цвета си, така че през 1949 г., четири години след като вазата е станала собственост на Британския музей, музейния реставратор Джеймс Акстелл внимателно залепя фрагментите но с безцветно качествено лепило. През 1986 г. Найджъл Уилямс – главният музеен специалист по реставрация на керамика заедно с група помощници отново разделя едно от друго слепените парчета от вазата и след това ги свързва с епоксидна смола и други съвременни материали. Отдало му се да скрепи и останалите 12 парчета от Даблдеем, които се съхранявали отделно, тъй като навремето реставратора не могъл да се справи цялостно със задачата по реставрацията.

Така Портландската ваза преминала през две хиляди години от историята. През това време тя многократно е разрушавана и пресъздавана отново. Реставраторите от XIX и XX век, всеки път, когато работели над това произведение на изкуството се опитвали да запазят за бъдещите поколения красивия стъклен съд във формата, в която той е създаден от дълбините на вековете. Ето защо, в момента, след почти две хиляди години, това антично произведение на изкуството продължава да ни създава наслада с неговата непреходна, уникална красота. Местонахождението на Портландската ваза в момента е в Британския музей, Лондон, Англия.

Интересни факти В разгара на Великата депресия Портландския херцог предлага вазата на аукционната къща Кристис, но никой от купувачите не успява да предложи поисканата от него сума. Във фантастичния разказ на Артър Кларк "All the Time in the World" (1951) пътешествениците във времето спасяват Портландската ваза малко преди унищожаването на света.

Статията е компилация от различни преводни материали

Уважаеми читатели, Надявам се статията да Ви е харесала Пожелавам много вдъхновение в творческата Ви работа!