Богат, беден… Ваня Младенова – редактор Полина Радославова – художник Ваня Младенова – предпечатен дизайн Цветан Радославов - издател
-
Радослав ЦВЕТКОВ
Богат, беден...
2013 София -
-2
" Умирам и се раждам и рицар, и отшелник, и себе си спасявам от мен незащитим ..."
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
*** И планината тичаше по склона, усамотена, вечна и сама. Като деца стояхме, пред икона, пред светлата й, девствена тъма. Какво ни теглеше сред този блясък, венчал се с пасторална доброта? На обичта си бяхме свян и тласък в мъгливата и цветна пъстрота. И планината повече ни свърза. С нас заплени ни и с любов сроди. Проблесна между нас милувка бърза И тласък в нас- и в двама - се роди! Не чувство само, нещо по-игриво, неуловимо, двамата ни сля. И окрили ни, двойно по-красивиш направи ни и в болка заболя...
-4-
*** От колко тонове съставен вибрира звънко в теб гласът? И кой основен е, кой главен? Оправяш ли се във леса? В часа, когато в теб запее любовно мътният ти глас, природата дори немее или ти става второ аз! Изброди ти безброй пътеки. Качи и хиляди била! А с обичта те по - са леки. Хлади тя потните чела! Ти, пътнико в света, в живота, Любов гласа ти пияни! Ти приеми я със охота. И понеси - към светли дни.
-5-
*** Брезичке моя руса, светлокора, дръвче самотно в древен, душен лес! Бъди край мен като елха край бора и не напускай моя сън и днес! Денят ми с теб е свързан безвъзвратно, нощта ми с тебе в жилите шуми. Привързан съм към теб хилядократно и клетникът във мене се глуми. Където и да свърна, все те виждам, стъбло само, сред многото стъбла. В очите си във цвят те аз иззиждам, в сияние те нося, в рой кълба... Пошушна ми в самотната ми вечер и аз отворих ти вратата сам. Сега си цялата във мене вече И аз съм в теб и само тебе знам...
-6-
*** Ръката ми с ръката ти в съня говори, разбираш ли и ти това сега, дете? Мъжът във мен със силите си зли се бори, а бесове са, бесове са страшни те! Къде те срещнах аз? Тъй, повече случайно! Неземно хубав беше този звезден миг! Ти стана моята най-съкровена тайна, а аз за тебе - стон и тъмен вик... Вълшебен бе копнежът двоен за безумства, за теб безумство бях, за мене също ти. В сияния изгаряхме и в празнодумства, в светлик негаснещ, в огън, дето все трепти!... Сега са близки и далечните простори. Към теб ме води всеки хубав земен път. Ръката ми с ръката ти в съня говори. Очите ми с очите ти любов мълвят...
-8-
*** От ветровете тъмни, нежно похотливи, от светлините на безкрайната тъма, ти идваш - ясна, светла, нежногрива, във моя мъжки ден нахлуваш ти сама... Аз много чаках... Дълго, дълго търсих в зноя на всеки мой отпратен труден ден и час. Копнежа си сънувах. Ясно чувствах твоя приземен аромат със неприземна власт... Сега си в моя ден като добро видение. Във мене зеленила, в теб клася с очи. Събуждам се, живея с диво вдъхновение, И бляска погледът, гласът в напев звучи. Та аз те чаках! Толкова безкрайно чаках да се явиш, без малко не пресъхнах чак! Изтрий от погледа неловкоста си плаха! Ела! Отдавна в унес чака моят праг...
-9-
*** За първи път така обичам, искрен. За първи път - за лошо, за добро. И все към тебе устремен, пречистен, вървя - и в зной, под лунното сребро... Галактики разкриваш ти пред мене. Чак в Космоса влечеш ме, в дива страст. И нощите - вселени разлюлени, пропиват в нас безмерната си власт. Какво ни носи всеки ден разискрен не зная аз, не искам и да знам. Потоци лава в мене лудо плискат. Изгаря ме космически напалм. И сякаш бор съм сред леса безкраен, където ти ми шепнеш с порив лек, елхичке моя, с аромат омаен, случайно спомнил ми, че съм човек!...
- 10 -
*** Летяха птици устремено, а с тях и ние - на възбог... И ти сияеше край мене, попила взор в света широк. Край нас гората все шумеше. Градът все бягаше назад. В очите любовта гореше, блестеше като цвят налят... Но спря животът да се движи. Природата се умълча. И унесното ни безгрижие загуби сладост, загорча... Мигът покой ли бе причина? Страхът ли, в ситна пот избил? За любовта, да не истине живота си би дал ти, мил...
- 12-
*** Деца по улицата тичат и чуруликат след урок. Децата като мен, обичат, не мразят - Дявол или Бог! Ах, колко пъти сам съм искал тъй весел да съм, незлобив? Самин юздите си да стискам, ала широк, многолюбив... Сега съм хлътнал по детински, приел най-розово света, изправен като цвят планински над урвената страхота... Все пак желая ви, о, нека любов с магия ви сени! По- хубав е в любов човека и всичко по-добре цени!
- 13 -
*** Денят е ведър и огромен. Под неговия връшник ти си сам като войник оловен, ако любов не ти шепти. Със обич идваш на Земята. С любов духът е надарен. Тя извисява в небесата. Тя връща всеки, приземен. Войнико оловен, не спирай по път, но обичта пази. Веднъж ти любовта избирай, за да те пази от врази. В света на всички ни е тясно, бъди с човешка доброта! Обичай - светло, просто, ясно, сияние да си в света.
- 14 -
*** Планината, планината! Сякаш с нещо ме смути. Грабнаха дъха билата, Ти сама се освети... Сякаш върна нещо прежно по-красива стана днес. Засия в цветята нежно като цвете в горски лес. Радвах ти се, че безгрижно се усмихваш на света. Беше ти така постижна в дивната си висота!... Планината, планината! Сякаш още виждам там как стоиш, държиш цветята, дето брах за тебе сам!...
- 16 -
*** От утрото поема ме светликът, разцъфнал в мене като хубав ден. И ме примамват страстно, и ме викат просторите на края възроден. Денят край мене весел се синее. В деня и аз вървя, пленен с любов. И тишината във кръвта ми пее с прадядовия прапървичен зов. Обичам, на стихията подвластен. Тя и духа със сладост пак сени. И е така край мене днес прекрасно, че аз съм по-красив във тези дни. О, дълъг е денят ни и на всеки от нас - със много труд е зареден, Но любиш ли, все мамят те пътеки. И твоят ден е хубав, светъл ден!
- 17 -
*** Живота си не можеш да избираш. Цветята си подбирай ти, смутен от изобилието да намираш, от пъстротата им в леса зелен. В живота ти не трябва да те спират и любовта си дълго ти търси. Претегляй, остави се да те дирят, върви към нея, сам дори да си!... Безкрайна е любовната омая, но бурен е любовният ни час. През прагове водата утаява спокойната си и магична власт. Животът дълго те узаконява. И нека любовта ти издържи! Като реката - в пътя устоява. Като водата - не вярва на лъжи!
- 18 -
*** Не винаги е твърде много ясно какво във сянката пред теб пълзи. Раздавай се наляво и надясно, но същността, човече, си пази. По пътищата ти ще те присрещат безброй измами, в образ на любов. Асфалтни змии, сладостно горещи, ще търсят тялото ти в съскаш зов. Ще те примамват образи - миражи, за да забравиш, та макар за миг, най-първата, най - истинска, най-важна, единствената си любов - челик!... Човече, не забравяй, много кратко е твоето пътуване в тоз свят. Пази си любовта - едничка, сладка! Тя не повтаря - нито стар, ни млад!...
- 20 -
*** Жужат пчели в покоя издълбоко. Пороят слънчев в жилите шуми. Денят ни се разстила нашироко. И радостта в душата се глуми... Как всичко е безкрайно и приятно! Как тъне и душата в тържество! В очи едни си срещнал необята. В една усмивка - знак за рождество... И си богат, без нищо да си имаш. И си щастлив от най-най- кратък миг! Раздаваш се, без нищо да си взимаш. И пак богат си, със сияещ лик... Ой, що ли любовта ни с нас не прави? Бедняка- богаташ! След туй - глупак!... Разумния оставя да забрави... Не ме оставяй, обич! Идвай пак!
- 21 -
*** Като брезичка шушнеш ти в моя мирен делник, във празника ми светъл, в мечтите ми си ти . Аз идвам в любовта ти и рицар, и отшелник, готов да прелъстява, до смърт да защити... И сякаш е отпушен в мен бент и ври пороят със ненаситност властна до връх съм зареден! Все искам да те имам, безмерно да си моя, да бъдеш нощ за мене, безкраен весел ден. Какви са тия сили, които в мен бушуват, аз нито зная сам, ни пък искам и да знам, сърцето ми от радост и слънце тържествува
- 22 -
и аз разбирам просто, не искам да съм сам! Като брезичка шушнеш ти в моя слънчев делник, във празника ми светъл, в душата ми си ти. Умирам и се раждам и рицар, и отшелник, и себе си спасявам, от мен незащитим.
- 23 -
Богат, беден… поезия
Българска, Първо издание Издател: Цветан Радославов –
24 -
БИБЛИОТЕКА „КНОГОЦВЯТ“, първо издание, 2013
„БОГАТ, БЕДЕН...“ РAДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана под никаква форма или начин, електронен или механичен, включително фотокопиране, записване или чрез каквито и да е системи за съхранение на информация, без предварително писмено разрешение на Българска Трейдърска Лаборатория или авторът.
За контакти : София, е-маил: knigocvqt@gmail.com