Никълъс Спаркс Писмо в бутилка

Той св и рамене и от ново ус ет и парф юма й.

— Про с то си спомням ка к беш е с мен и баща ми. Вина ги сме били близк и и това не с е промен и, когато минах в гимна зия т а. З апочн ах да пра вя различ ни не ща, да с е в иж дам по-че с то с прия тели, но ние не пре с т а нахме да общ ува м е, когато с е приберях у дома.

— М ного м и с е иска и с Кев ин да е т а ка. Д окато приготовле ния т а бяха в ход, над тях с е слегн а отмор яващ а ти шина. П ро стото дейс тв ие на рязан ето на домат ите с нея до него с топи час т от т ревогат а, която го бе обс е била дото гава. Тер е за бе ше първат а жен а, коя то канеш е в то зи дом, но ч увс тва ше, че м у е прия тно при съств и ето й тук . Той из сипа нар яза ните домат и в купа за с а лат а и из бърс а ръцете си с кн иж на с а л ф ет ка. По сле с е наведе да в земе второ шише бира за с ебе си.

— Ще пийне ш ли ощ е ед на и ти? Тя пре суш и ши шето си и с е изн енада, че го е изп ила толкова бър зо. Кимн а и о с т ав и празн ото ши ше на плот а. Гарет отвори две бири и й подаде еднат а . Тере за с то е ше от п ус нат а до плот а и докато по емаш е шиш ето, не що във външн ия й в ид м у с е с тори познато — да ли не бе ше ус мив кат а, коя то игр аеше по ус тн ит е й, или ко сия т й погл ед, с който го наблюдава ше как вдига ши ше то, за да от пие. О тново си спомни за онзи мър зелив лете н ден, когато из нена да Кат ерин, като с е върна в къщ и за обяд — ден, кой то в ре т ро сп екц ия бе пълен със зн аци… но можеш е ли да пр едв иди всичко, ко ето ще ше да с е сл уч и? Двамат а с тояха в кух ня т а , точно както с ег а той с то еше с Тере за.

— _До кол кот о раз бирам , ти май веч е си обя д вал а каз а Гарет , ког ат о К ат ерин з аст ан а пред от ворен ия хл ад илн ик._ _К ат ерин г о погл едн а._ — _Н е съм гл ад н а от върн а т я , а по-с коро жадн а. И скаш ли изстуд ен чай?_ — _С уд овол ст вие. П ровери ли д али д ойд е пощ ат а?_ _К ат ерин ким н а и свали чайн ика от г орн ат а полиц а._ — _Да, н а масат а е._ _Тя от вори бю фет а и из вад и д ве чаш и. Наля в ед н ат а чаш а и т ъкм о хван а д руг ат а, за д а я напълн и и т я се из плъз н а от ръкат а й._ — _Добре ли си? — попит а Гарет раз т ревожен и ост ави писм ат а._ _С м ут ен а, Кат ерин прекара пръст и н аз ад в ко сат а си и се н авед е да събер е ст ък л ен ит е парчет а._ — _П рост о ми се з ави свя т з а м иг. Ще се оправя ._ _Гар ет к л екн а до н ея , з а да й пом ог н е._ — _П ак ли н е се чувст ваш д обре?_ — _Н е, но м оже би се з аст оя х, по-дълг о н авън т аз и сут рин ._ _Той продълж и м ълчали во д а почист ва под а от ст ък л ат а._ — _Н аст оя ваш ли д а се върн а в маг аз ин а? Таз и сед м иц а н аист ин а д ост а т и се ст рупа._ — _Ще м и м ин е. О свен т ова зн ам , че им аш мн ог о ра бот а._ _Зн аеш е, че е права, н о ког ат о се приг от ви д а тръг ва, се из пълн и с пред чу вст виет о, че н е биваш е д а я послуш а._ Той отп и дълга глътка и изв едн ъж ус е т а споко йств ие то в кух ня т а.

— О тивам да проверя въглищат а — каз а той, из питвайки н уж да да прав и не що, ка квото и да било. — Н адявам с е вече да с а готов и.

— Д а сл ож а ли мас ат а в това в реме?