Никълъс Спаркс Писмо в бутилка

ча ша? » — и п олож ител но щеше да говори ма лко повеч е за с е бе си. Н о бе з да раз крива съ ще с твени не ща — Д ейв ид много добре знае ше кога с ам оувер ено с тт а надхвърля гран ицат а на надме нно с тт а — и ще ше да с е по с т ар ае да не я на дхвърли ведн ага. Докато не го опозна еше, чове к никога ням аше да раз бере, че сл едва гриж ливо обмислен план з а по ст иган е на възм ож но на й-добро в печатл ение. Колкото до Гар ет, тя ведна га разбра, че той не преигр ава. Държе ше с е съвс ем е ст е стве но и това я заин т р иг ува. И в с е па к, да ли по стъп и прав илно? О ще не беш е сиг урн а. Доня къде дей ств ия т а й бяха мани п улатив ни, а никак не й с е ис каш е да мисли за с е бе си по то зи начи н. Н о ст ана л ото, с т ан а ло. Беше в зела ре шени е и в ръщан е на зад нямаше. Тя за гаси но щнат а лампа и след като очи те й прив икн аха на тъмн инат а, с е за гл ед а към про с т р анств ото меж д у леко сп усн ати те пе рдет а. Сърпов иднат а л ун а бе ше вече и згряла и хвърляше лъч све тлина върху леглото. Ч увс тва ше, че не м оже да отдели погл ед от не я, но на й-накр ая тял ото й с е отп усн а и тя затвори очи за сън.

7 — И ка кво ст ана по сле? Н авед ен на д ча шат а си с каф е, Джеб Бле йк говоре ше съ с сип кав глас. Бл изо с ед ем де с етгоди шен, той бе ше в исок и слаб — дори прека лено слаб — и има ше дъл боко набра здено лице. О редяващат а м у ко с а беш е почти бял а, а адам оват а м у ябълка из пъква ше сил но от г уш ат а м у. Р ъцете м у, т атуир ани и на шарен и с беле зи от ран и, бяха обсип ани с петъ нца от слън цето, а ко ка л че т ат а на пръсти те м у бя ха не прекъ снато под ути от дългите години пре кара ни на вода в лов на с кариди. А ко не бяха очи те м у, чове к би го пом исл ил за и знежен и болнав , но щеше да е много да леч от исти нат а. Той в с е още работеш е почти вс еки ден, с амо че вече на поча сова работ а, и в инаг и т ръгва ше от къ щи при зори и с е прибир аше по пладн е.

— Н ищо. Тя с е качи в колат а си и си отид е. Д жеб Бл е йк изгл еда син а си, докато нав иваш е първат а от д узи нат а циг ари, кои то щеше да из п уш и за деня. Год ини наред лекаря т го беше пр ед уп реж д ава л, че с е с амоуб ива с тия ци гари, но тъй като същ ият лекар поч ина от съ рдеч ен уд ар на шейс ет години, Джеб няма ше много вяра на м ед ицин ски те съвет и. Гаре т също си мислеш е понякога, ч е баща м у щ е го надж ивее.

— М ай е било г убе не на в реме, а? Гар ет с е изум и от откровено ст т а на бащ а си.

— Н е, т атко, съвс ем не беш е г убен е на време. Пре карах много хуба ва вечер. Тя е при ятна събе с едн ичка и компа ният а й ми харе с а.

— Н о няма да с е в идите пак. Гар ет отпи глът ка каф е и поклати глава.

— Едва л и. Н а ли т и ка зах, дошл а е тук на почив ка.

— За кол ко в реме?

— Н е зн ам , не я попит ах.

— За що не я попит а? Гар ет си в зе ощ е ед но пакетч е сме т а на и го изля в каф е то си.

— За що толкова те ин тере сува? П ро сто изля зох да с е поразходя с ед на же на и м и беш е прия тно. Н е в иж дам какво повече мога да ти каж а.